№ 269
гр. София, 06.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600306 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е
образувано по частна жалба на лишения от свобода К. И. М.,роден на ******** година в
с.***,община ***,български гражданин,неженен,със средно образование,с установена
самоличност и ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание„лишаване от свобода“
в ЗООТ“Самораново“ при Затвор гр.Бобов дол,чрез защитника му адв.М.П. от САК,с
посочен съдебен адрес,против протоколно определение №92/08.03.2022 година на Окръжен
съд гр. Кюстендил,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№98/2022 година по
описа на съда.С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на лишения от
свобода М. за условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му
наказание „лишаване от свобода”,като съдът не е уважил искането му,сторено чрез
защитник,да се постанови УПО по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за
останалия срок на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.
В частната жалба се твърди,че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен,неправилен
и немотивиран.
Твърди се обобщаващо,че към настоящият момент са налице всички изискуеми от
закона предпоставки да се постанови „условно предсрочно освобождаване“ на лишения от
свобода М..
Сочи се,че е неправилен извода на първия съд затова,че спрямо него не е завършен
корекционния процес,а възприетите от съда фактически положения,дали основание на съда
да откаже прилагане института на т.н.“условното предсрочно освобождаване“ от
неизтърпяната част на наказанието „лишаване от свобода“,са неточни и не кореспондират с
доказателствените източници по делото.Твърди,че осъдения М. е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“,дал е доказателства за
1
своето поправяне,не е наказван,работи.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери
атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по
делото,намери жалбата за неоснователна.
Съображенията са следни:Осъденият К. И. М. е роден на ******** година в село ***,
община ***, област ***,български гражданин е,не е женен,със средно образование,с
установена самоличност и ЕГН **********.Понастоящем изтърпява наказание „лишаване
от свобода“ в ЗООТ“Самораново“ при затвор гр.Бобов дол.Видно от приложените по делото
писмени доказателства М. е постъпил в затвора гр.София на 16.10.2015 година,като по
отношение на него,с начало на наказание 07.01.2011 година,е приведено в изпълнение
определено му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20/двадесет/ години.
Установява се,че с присъда №Т20100395/07.01.2011 година на Кралския съд на
Кентърбъри ,Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години за извършени престъпления по Закона
на издаващата съдебния акт Държава.На основание Постановление на ВКП,отдел
„Международен“ под №6198/30.09.2015 година М. е приведен в Република България.
Сторено е произнасяне по реда на чл.457 НПК,като с окончателен съдебен акт на
български съд е определено,че деянието на М. съответства на такова по чл.242 ал.4
вр.ал.2НК на РБ,а наложеното наказание от чуждия съд следва да се изтърпи
изцяло.Приложена е нормата на чл.457 ал.5 НПК,по отношение търпяното наказание и
задържането на осъдения,като е приложена нормата на чл.41,ал.3 НК по отношение положен
труд и обучение от осъдения в посочен изрично период.Определен е строг режим на
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“.
На 14.02.2017 година осъдения М. е преведен в затвора гр.Бобов дол.
На 27.10.2021 година е преведен в ЗООТ“Самораново“.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-08.03.2022 година,осъдения М.
е изтърпял фактически 11 години,2 месеца и 1 ден,като към тази изтърпяна част са добавени
и зачетени 2 години,3 месеца и 3 дни от работа,както и от зачетен предварителен арест 8
месеца,или всичко-14 години,1 месец и 4 дни,вж.справка от МП,ГД “ИН“,затвор гр.Бобов
дол №247/07.03.2022 година,л.25 от делото.
Остатъкът към посочената дата е 5 години,10 месеца и 26 дни.
Лишеният от свобода К. И. М. изтърпява наказанието си при първоначална оценка на
риска от рецидив от 21 точки,променена в хода на водения корекционен процес на 23 точки.
Със заповед №549/15.08.2019 година на началник на Затвора режимът е заменен от
първоначален „строг" на „общ",а със заповед №655/24.09.2021 година на началника на
Затвора е преместен в ЗООТ „Самораново".
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
2
доказателства,събрани надлежно по делото-становище изх.№32/2017/21.02.2022 година,л.17-
ти и справка №247/07.03.2022 година,л.25 от делото,по чл.437 ал.2 НПК от началник на
Затвора гр.Бобов дол,Доклад за лишения от свобода М.,л.5-л.13,изготвен от инспектор
СДВР при ЗООТ “Самораново“на 08.02.2022 година,ведно с препланиран план на
присъдата,л.14,докладна записка от инспектор СДВР при ЗООТ“Самораново“ от 05.01.2022
година,л.16,писмени доказателства ,приложени към досие на лишения от свобода
К.М.,относими към обстоятелства, подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2
вр.ал.1 НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият М. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.
Първият съд обосновано е приел в мотивите си,стр.3-та,5-ти абзац от атакувания
съдебен акт ,че осъденият М. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“.
Спор в тази насока между страните няма.
Обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,първият съд
правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,оценявал е доказателствата за поправянето на
осъденото лице в комплекс със степента на изпълнение целите на наказание по плана на
присъдата,наред с установеното в цялост,относно поправянето на осъдения М..Обосновано
в мотивите си първият съд е дал отговор на поставени пред него въпроси,свързани с
обсъждане фактите,сочещи на промяната в поведението на осъдения в нейните качествени и
количествени показатели,които са релевантни за решаване въпросите по чл.440 и сл НПК.
Обосновано първият съд е приел,че процесът на личностното поправяне на осъдения М.
не е завършил,не е реализиран принципа на прогресивната система на изпълнение на
наказанието и в правните си изводи се е основал на събрани и проверени по делото писмени
доказателства.Следва да се отбележи,че първият съд е бил подробен в сторения фактически
анализ,бил е ясен,убедителен и последователен в изложението на фактите и последвалите ги
правни изводи.
Необосновани са обобщаващите доводи на осъденото лице,изложени чрез защитата
му,че е неправилен извода на първия съд за незавършен корекционния процес,като
неправилно са надценени доводи в доклада на инспектор СДВР при ЗООТ“Самораново“ и
становището на началника на затвора гр.Бобов дол.
Първият съд коректно е отразил всички обстоятелства,които сочат на развил се
поправителен процес при осъденото лице-факта,че работи,макар да е бил непоследователен
в усилията си да се докаже в тази насока,че е награждаван,вж.заповед №25/20.01.2021
година и заповед №908 /05.12.2019 година,наред с характеристиките,сочещи го като
неконфликтна личност,отнасящ се по принцип с декларирано по вид уважение към
затворническата администрация.Не са подценени отразените в изготвения доклад изводи
3
затова,че осъдения се стреми да избягва конфликтни ситуации с други лишени от свобода,а
по същество с него не са осъществявани кризисни интервенции.Преценено е,както това
преценява и настоящият съд,че отношението му към затворническата администрация по
принцип е в рамките на законоустановеното.Не са подминати в оценката им данните
затова,че осъденият К.М. е „Сдържан и предпазливо резервиран. Демонстрира стремеж към
необвързаност и индеферентност.Стреми се да контролира ситуациите“. Осъденият М. е бил
назначен на длъжност „пазач КПП“ със заповед от 16.11.2021 година,но поради отказ да
изпълнява задълженията си е освободен.Впоследствие,със заповед от 18.01.2022 година е
назначен на работа във „Рила мел" ООД.
От друга страна настоящият съд,както това е сторил и първия съд оценява начина,по
който затворническата администрация е определяла риска от рецидив-първоначално
определен на 21 точки при очертани дефицитни зони,свързани с отношение към
правонарушението и уменията на М. за мислене.При този първоначален анализ рискът от
вреди е определен „среден“ за обществото и „нисък“ за администрацията в затвора и другите
лишени от свобода,при отчетена липса на поета отговорност за собственото поведение.Тези
констатирани дефицитни зони,наред с отношението на осъдения към присъдата /намира я за
несправедлива/ и общата оценка на поведението му е довела до увеличаване на риска на 23
точки,вж.анализ на цялостното поведение на осъдения в затворническото
общежитие,доклад на ИСДВР,р.5-ти“Актуално поведение“. Анализът на констатираното от
инспектор СДВР установява,че за престоя си в ЗООТ „Самораново“ осъденият К.М. е
проявил „привидно уважително отношение“ към администрацията в затворническото
общежитие,не е показал устойчиво положително поведение,което да стане основа да се
намали оценката от риск.Напротив,констатирани са прояви,включително описаната от
05.01.2022 година,които са дали основание тази оценка да се завиши.Продължават да се
отчитат непреодолени дефицитни зони при констатиран регрес в цялостното поведение на
М..В подкрепа на този извод са констатациите,свързани с това,че в условията на ЗООТ
„Самораново“по отношение на осъденото лице има неприключили дисциплинарни преписки
за нарушения на затворническата дисциплина,сочещи на липса на законосъобразен начин на
живот и непостоянност в поведението му.Обосновано първият съд се е съобразил с
отчетения „…..регрес на риска от вреди…“,сочещ към злоупотреба с доверие и колебливото
отношение към труда.
Собственият прочит от страна на въззивният съд на доказателствените източници за
поведението на осъдения в пенитенциарното заведение,сочи на това,че въпреки
констатираните положителни промени в поведението на осъденото лице,то корекционният
процес не е приключил.Внимателния прочит на изготвения по делото доклад от инспектор
СДВР сочи,че при осъдения М. са очертани ясно отделни проблемни,дефицитни зони,които
към настоящият момент не са преодолени.Въззивният съд,както това е сторил и първият съд
констатира,че ясно са очертани дефицити в следните зони:
-не проявява достатъчна социална и емоционална зрялост,
-не определя присъдата си за справедлива и законосъобразна,не приема и осъзнава
4
отговорност за извършеното правонарушение,липсва критична оценка към установено с
окончателен съдебен акт негово криминално поведение,
-не разпознава изцяло проблемите си,не съумява да намери законосъобразно решение за
тях и не зачита правата на обществото,
-не дефинира ясно стъпките,които следва да предприеме за изграждане на положителни
и устойчиви модели на поведение.На тази основа първият съд обосновано е споделил като
основателно отрицателното становище на затворническата администрация,касателно
молбата на осъденото лице.Обосновано и първият съд е намерил,че проведените
корекционни дейности с К.М. в ЗООТ „Самораново“ не са достатъчни,“……за да се
проследи поведението му в условията на смекчен режим и да се приеме, че е налице трайна
положителна промяна.С оглед колебливостта в поведението на осъдения е прието,че е
необходимо да се изпълни прогресивната система и да се постигне трайна промяна в
областта на дефицитните зони“.
Законосъобразно и обосновано,акцентирайки правните си изводи,първият съд е
посочил,че „…..процесът на поправително въздействие в насока промяна на мисленето
му,повишаване на уменията за адекватно решаване на проблемите, постигане на значителни
положителни промени в съзнанието на лишения от свобода, следва да продължи.Липсват
безспорни доказателства, които по категоричен начин да обосноват извод за настъпили
трайни позитивни промени в поведението на лишения от свобода. Превъзпитанието и
промяната на едно лице е цялостен процес, който се определя не само от това дали лицето
има съответни награди или позитивни прояви. Лишеният от свобода не е достигнал до
състояние, което може да се определи като крайна фаза за този превъзпитателен
процес“.Коректно е позоваването на разписаното в ПП на ВС№7/1975 година,изм. с ПП на
ВС№8/1987 година.
Всичко изложено обосновава извод за незавършен корекционен процес при осъдения и
въпреки възражението на осъдения К.М. и защитата му в тази насока,следва да се посочи,че
това е един от двата основни разделителни критерии,решаващи въпросите за прилагане
института на т.н.“условно предсрочно освобождаване“.Въззивният съд споделя като
обоснован,както извода на първия съд в тази насока,така и изводите на изготвилия доклада
инспектор СДВР при ЗООТ“Самораново“,затвор гр.Бобов дол.Категорично е становището и
на началник на Затвор гр.Бобов дол,че към момента не са изпълнени целите на наказанието
„лишаване от свобода”и заложените в план на присъда цели и задачи.Лишеният от свобода
М. се нуждае от стабилизиране на доказателствата за настъпила трайна промяна в
поведението и нагласите.Верен е обобщаващият правен извод на първия съд,че все още
процеса на поправяне и превъзпитание не е завършил,а целите на наказанието не са
изпълнени,както изисква Закона.
Не е осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието.
Социалната работа с осъдения К.М. следва да продължи в насока осмисляне
собственото му поведение,мотиви и последиците от него.Въззивният съд намира,че
5
преценени в съвкупност,изложените обстоятелства дават отрицателен отговор на въпроса за
настъпило превъзпитание на осъдения в степен,изискуема от Закона.Въззивният съд
намира,че корекционната работа с осъдения М. следва да продължи до постигане
разписаните цели по индивидуалния план на присъдата.Фактическите и правни изводи на
решаващия съд са съобразени с данните ,установени по делото по реда на чл.155 ЗИНЗС и
чл.156 ЗИНЗС.
На основа на горното,въззивния съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №92/08.03.2022 година на
Окръжен съд гр.Кюстендил,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№98/2022
година по описа на съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6