№ 10264
гр. София, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110165663 по описа за 2021 година
Ищецът (ФИРМА), ЕИК ******** твърди, че е сключил с ответника К. В. М.,
ЕГН ********** на 14.05.2013 г. договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
204/0123/21142956, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
кредит под формата на овърдрафт в размер на 500 лв. Поддържа, че
годишният лихвен процент по договора е базов лихвен процент плюс
надбавка 12,227%. Сочи, че базовият лихвен процент е едномесечен
SOFIBOR. Към датата на подписване на договора приложимият лихвен
процент бил 12,75%. Обосновава се, че при просрочие се дължи лихва в още
7% съгласно чл. 4.2 от договора. Релевират се доводи, че съгласно чл. 5.1 от
същия се дължи и еднократна такса за управление в размер на 20 лв. Излагат
се съображения, че крайният срок на кредита бил 14.05.2014 г. и доколкото
ответникът не бил подал изричен отказ за удължаване договорът бил
автоматично удължен за една година съгласно чл. 12.1. Обръща внимание, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като ответникът е уведомен лично
на 17.09.2020 г. Аргументира, че ответникът дължи сумата в размер на 518,31
лв., представляваща главница, сумата в размер на 46,74 лв., представляваща
наказателна лихва за просрочие за периода от 17.06.2020 г. до 11.12.2020 г. и
сумата в размер на 72 лв., представляваща разходи за уведомяване.
1
Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва искът
като неоснователен. Оспорва да е сключвал договор с ищеца, като не оспорва
подписа. Сочи, че крайният срок на договора е 14.05.2014 г. и същият не е
продължаван. Твърди наличието на неправомерна клауза за удължаване срока
на договора. Възразява, че не е ясно кога е ползван кредита. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК
(отм.) вр. чл. 99 ЗЗД наличието на: 1. отпуснат потребителски кредит от
банката на ответника за процесната сума, 2. предаване на сумата от ищеца на
ответника, 3. размер на дължимата главница по договора за кредит,
изискуемост.
От представения по делото договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка @
204/0123/21142956 се установява, че на 14.05.2013 г. между страните по
делото е сключен договор за кредит овърдрафт по разплащателна сметка в
размер на 500 лева.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че след 28.01.2020 г. ответникът не е
усвоявал суми по предоставения му кредитен лимит чрез теглене, банкови
преводи или плащане с карта на стоки и услуги. Вещото лице е посочило, че
кредитният лимит след тази дата е усвояван чрез начисляване и погасяване на
банкови такси и лихви по друг кредит, сключен между страните по делото.
Относно действието на договора за кредит овърдрафт, съдът намира
следното: в чл. 6 от договора е уговорено, че кредитът се предоставя за
ползване по разплащателна сметка за срок от 1 година, като договорът изтича
на 14.05.2014 г., като съгласно чл. 12.1 ако никоя от страните не е отправила
2
до другата писмено изявление за прекратяването на договора и се спазват
условията по същия, той се подновява автоматично. От представената
Таблица 1 в заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че по
посочената в договора разплащателна сметка е било налице движение с
внасяне на суми от страна на ответника, извършвани плащания по заем до
16.06.2020 г., т.е. се установява, че не е прекратен договорът с изтичането на
12 месеца от сключването му, респ. че същият се е подновил. Не се
представят доказателства от ответника, нито вещото лице е констатирало при
извършената проверка в счетоводството на банката, че ответникът е отправил
искане за закриване на сметката, поради което до 14.05.2020 г. същият е бил
активен /датата, на която е отнесен от банката като предсрочно изискуем/.
След 28.01.2020 г. вещото лице не е установило документи, с които
кредитополучателят да е разпореждал да се извършват платежни операции по
сметката, нямало разпореждане от кредитополучателя, а автоматично се
продължило плащането на потребителския кредит.
Съдът намира, че основният по делото въпрос е дали банката е имала
правомощие да погасява потребителския кредит на ответника от сметката му
за овърдрафт при липса на изрично такова искане от страна на
кредитополучателя. Преводно нареждане за местен директен дебит може да
бъде изпълнено само при наличието на писмено съгласие, депозирано от
платеца пред неговата изпълняваща институция. Съгласието за директен
дебит следва да съдържа срок на валидност на съгласието. По делото не се
твърди и не се представят доказателства за наличието на такова съгласие.
След 28.01.2020 г. вещото лице не било открило документи, с които
кредитополучателят да е разпореждал да се извършват платежни операции по
сметката, не било имало разпореждане, а автоматично са начислявани и
погасявани банкови такси и лихви. Банката сама, без искане от страна на
кредитополучателя е задължила сметката по овърдрафта, като на практика се
е „самокредитирала“ за погасяване на вноските по потребителския договор.
Банката е извършила плащане чрез усвояване на суми по овърдрафта за
погасяване на месечни вноски на ответника по друг негов кредит. Такова
правомощие за банката не е съществувало, нито въз основа на договора, нито
въз основа на Общите условия, приложими към него. Поради което усвоените
суми в размер на 518 лв. не са дължими от ответника по договора за
3
овърдрафт. Същевременно погасените с преводите погасителни вноски по
друг кредит са извън предмета на спора, доколкото настоящият спор е
единствено и само за дължимите суми по договора за овърдрафт, а не и за
тези по друг кредит на ответника с банката. Поради гореизложеното,
доколкото съдът прие, че ищецът не е имал право да задължава сметката на
ответника с вноските по друг кредит, начислените суми по овърдрафта са
недължими и искът като неоснователен подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът в размер на
500 лв., от които 200 лв. платен депозит за вещо лице и 300 лв. адвокатско
възнаграждение, доколкото съдът намира за основателно възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед липсата на
фактическа и правна сложност по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от (ФИРМА), ЕИК ******** срещу К. В. М.,
ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК (отм.) вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 518 лв., представляваща
неизплатена сума по договор от 14.05.2013 г. за банков потребителски кредит
на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
204/0123/21142956, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК (ФИРМА), ЕИК ******** да
заплати на К. В. М., ЕГН ********** сумата в размер на 500 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4