Решение по дело №353/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 355
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20207150700353
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

355/24.6.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІI състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 353 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД и е образувано по искова молба, подадена от „Тозев и Сие“ ЕООД, ЕИК ********* чрез адв. С.Б. от САК,   против ОДМВР, гр. Пазарджик, с адрес за призоваване гр. София, ул. „Кирил и Методий“ № 68, ет.2, ап.6 с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 650 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД 1301/2019 г. по описа на РС Пазарджик, във връзка с отменен електронен фиш серия Г № 0000491, издаден от ОДМВР Пазарджик за нарушение по чл. 483 ал.1 т.1 вр. чл. 638 ал.4 от КЗ.

Ищецът сочи, че вследствие на отменен по надлежния ред административен акт – електронен фиш серия Г № 0000491, издаден от ОДМВР Пазарджик е претърпял имуществени вреди в  размер на 650 лв., представляващи сторени разноски по АНД 1301/2019 г .по описа на РС Пазарджик във връзка с обжалване на посочения по-горе електронен фиш пред съда за заплатен адвокатски хонорар. Твърди, че по посоченото дело от административнонаказателен характер пред Районен съд Пазарджик е ползвал адвокатска защита, за която е заплатил съответния хонорари. Моли съда да уважи изцяло предявения иск за заплащане на сумата от 650 лв, както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото дело разноски.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от адв. С.Б., който моли за уважаване на исковата  молба. Моли да му бъдат присъдени и сторените в настоящото производство съдебно- деловодни разноски, съгласно представен списък за разноски.

Ответникът  оспорва иска. Твърди, че в настоящото производство не е доказана по безспорен начин претърпяната от ищеца имуществена вреда. Алтернативно, моли съда да определи справедливо обезщетение. Прави възражение за прекомерност на запатения адвокатски хонорар в настоящото производство и моли съда същият да бъде намален съласно минималния размер в чл. 8 ал.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнагаждения. 

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, за основателност на ищцовата претенция.

Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Спрямо ищеца „Тозев и Сие“ ЕООД, ЕИК ********* е бил издаден електронен фиш серия Г № 0000491, издаден от ОДМВР Пазарджик. Ищецът е обжалвал в срок пред съда електронния фиш, поради което било образувано АНД № 1301/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като за осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат С.Б. и е заплатил сума от 650 /шестотин и петдесет/ лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 27.05.2019 г., приложен по АНД /л. 10/. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което адвокат Б. е участвал. С Решение № 560 от 19.09.2019 г. по анд 1301/2019 г. електронният фиш бил отменен от РС Пазарджик. Това решение не било обжалвано и влязло в законна сила на 22.10.2019г.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Т.е. законодателят приравнява правните последици на електорнния фиш с тези на издадено наказателно постановление.  

 

Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск за допустим.

Искът е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материалноправни предпоставки. Налице е издаден незаконосъобразен електронен фиш, който е оспорен и отменен от съда с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в резултат на този електронен фиш, ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи заплатени от него разноски за процесуално представителство по обжалвания електронен фиш в размер на 650 лв. по АНД № 1301/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик. Дължимият адвокатски хонорар е реално заплатен, което изрично е удостоверено в договора за правна защита и съдействие от 27.05.2019 г./л.10 по АНД/. В частта относно заплащането на сумата за дължимия адвокатски хонорар, договора за правна защита и съдействие има характера на разписка. Ето защо е неоснователно  възражението на ответника, че не са представени доказателства за размера на твъдяната вреда. Липсва нормативно изискване за доказване на плащането да бъде представяна фактура, разходен ордер иил друг счетоводен документ, поради което съдът намира за достатъчно отбелязването в договора, че сумата е платена в брой. Дали плащането е надлежно осчетоводено от дружеството е въпрос, ирелевантен за предмета на спора. Също така, неоснователно е възражението на ответника, че не е доказана имуществена вреда, тъй като адвокатския хонорар бил заплатен от от упавителя Г.Т., в качеството на физическо лице. Управителят в случая е действал като законен представител на ищцовото дружество, което изрично е отбелязано в договора за правна помощ и съдействие.

Издаването на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав на съда приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред РС Пазарджик и респективно това не би представлявало вреда, ако не беше издаден незаконосъобразен електронен фиш от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – електронен фиш. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателно постановление, с което е наложена глоба, която той е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на електронни фишове, респективно наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е  доказана по основание и  ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш.

За да отговори на възражението на ответника за несъответствие размера на исковата претенция с принципите на справедливостта и съразмерността, съдът отново се позовава на мотивите на цитираното и по-горе Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ВАС, в което изрично е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, сиреч да е обоснован и справедлив, което означава да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява, или да облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА е предвидено, освен, че размерът на договореното адвокатско възнаграждение следва да е обоснован и справедлив, също и че не може да е по-нисък от предвидения в наредбата на ВСС размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, каквото е установено в случая да е извършено за ищеца пред районния и административния съд от адвокат, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно -наказателен характер, извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. /чл. 18, ал. 3 от Наредбата/. В случая размерът на имуществената санкция по отменения електронен фиш е бил 2000 лева, поради което и минималният размер на адвокатското възнаграждение за представителство пред съда, изчислен съобразно с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата / в приложимата редакция към 27.05.2019 г., когато е сключен договора за правна защита и съдействие по адм. дело 1301/19 на РС Пазарджик/, възлиза на 370 лв. Предвидените по Наредбата размери са само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер не е равнозначен на обоснован и справедлив размер по смисъл на чл. 36, ал. 2 от ЗА, а определянето на размера на възнаграждението като обоснован и справедлив е в зависимост от характеристиките и обема на конкретно оказаната правна помощ и във връзка със спецификите, сложността, продължителността и предмета на конкретното производство. В случая, оказаната от адвокат Б. правна помощ се е изразила в изготвяне на жалба срещу електронния фиш, към която са били приложени и писмени доказателства, както и явяване в съдебното заседание, в което той е осъществил процесуално представителство на ищеца. Независимо от посоченото, в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение от 650 лева, надхвърля значително минималния размер на предвиденото в Наредбата адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно с материалния интерес, поради което и не може да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА и поради това съдът намира, че присъждане на обезщетение в претендирания размер над минималния такъв по Наредбата, който с оглед характера на наложения с електронния фиш административно наказание е 370 лева, е несъответно на принципа на справедливостта, доколкото така направеният разход за адвокат за представителство пред Районен съд Пазарджик, не е отговарял напълно на фактическата и правна сложност на развилото се пред този съд производство. В този смисъл, основателен се явява доводът на процесуалния представител на ответника, че съдебното заседание е пдължило много кратко веме /само 3 минути/, освен това по делото не са разпитвани свидетели и вещи лица, както и не са представяни допълнтелни писмени доказателства. Съдът намира, че съответен на посочените в чл. 36 ал.2 от ЗА принципи в конкретния случай относно осъществената работа пред РС Пазарджик ще е размер на възнаграждението от 500 лева, в каквато насока и намира искът за частично основателен.  Тъй като ответникът не е имал процесуалната възможност да прави възражение по размера на адвокатското възнаграждение в рамките на това съдебно производство, то в настоящото производство искането му за обявяване на направения разход за прекомерен и съответно намаляване на претендираното обезщетение следва да се уважи, като искът се отхвърли за горницата над 500 лв. до пълния предявен с исковата молба размер от 650 лв..

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца ще следва да бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска му. По възражението на представителя на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие, който се съдържа в кориците на делото, следва да се посочи, че възнаграждението, посочено там от 400 лева, не е прекомерно, като не са налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им част по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим съгласно препращането на чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие по настоящото дело/, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е 300 лв. при интерес до  1000 лв. Минималният размер на адвокатските възнаграждения, както се посочи, е нормативно определен само като долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ. В конкретния случай, оказаната от адвокат Б. по настоящото дело правна помощ се изразява в изготвяне и депозиране на исковата молба, както и участие в съдебното заседание. Поради това и в процесния случай уговореният и видно от договора за правна защита и съдействие, приложен по настоящото дело, заплатен действително от ищеца размер на адвокатското възнаграждение от 400 лв., който не надвишава значително минималния предвидения такъв по специалната Наредба /възлизащ на 300 лева/, не е несъразмерен или несъответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА, нито може да бъде определен като прекомерен. Поради това и не следва да се уважава искането за намаляването му. С оглед на изложеното и размерът на направените разноски от страна на ищеца възлиза общо на сумата от 425 лева и предвид изискването на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло внесената държавна такса от 25 лева, както и разноски за адвокат от 307, 69 лева, изчислени съразмерно на уважената част от иска. Предвид датата на предявяване на исковата молба, а именно след настъпилите изменения на ЗОДОВ с ДВ бр. 94/2019 г., то на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр. с § 6, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗОДОВ, следва да се уважи и претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същата е определяема съгласно чл. 37 от ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ от съда. В случая, съобразно с предвидените размери на възнагражденията по чл. 24 от НЗПП, както и съобразно с обема на осъщественото представителство от юрисконсулт, съдът намери, че следва да се определи възнаграждение от 100 лева.  При съобразяване на това възнаграждение по съразмерност с отхвърлената част на иска, съдът счита, че ищецът следва да заплати на ответника сума от 23,07 лв. юрисконсултско възнаграждение. Или по компенсация, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 25 лева държавна такса и 284,62 лв. разноски за един адвокат.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. Пазарджик  да заплати на   „Тозев и Сие“ ЕООД, ЕИК *********   сумата в размер на  500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД 1301/2019 г. по описа на РС Пазарджик, във връзка с отменен електронен фиш серия Г № 0000491, издаден от ОДМВР Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 500 лв. до пълния предявен размер от 650 лв. като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. Пазарджик да заплати на  „Тозев и Сие“ ЕООД, ЕИК ********* сторените в настоящото производство разноски в размер на 309,62 /триста и девет лева и 62 ст/, от които  25 лева държавна такса и 284,62 лв. разноски за един адвокат.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.                  

                                           

 

                                                                  

СЪДИЯ:/п/