РЕШЕНИЕ
№ 129
гр.Червен бряг, 10.03.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на десети февруари
през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Е.П.,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№
1195 по описа за 2010 година на Червенобрежки Районен съд на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.49,
ал.1 и ал.4 от Семейния кодекс
В исковата си молба против ответника В.Н.М. ***, с ЕГН **********
ищцата Д.В.Г. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Б. П. *** твърди, че са
сключили граждански брак на 13.102008 г. в гр. Койнаре, обл. Плевен. От брака си
имат родено едно малолетно дете – Христо Величков Н., с ЕГН **********. Твърди,
че преди сключване на гражданския брак са живели на семейно начала и отношенията им били
изключително нормални. Твърди, че от близо две години мейните им
взаимоожношения рязко охладняли и то единствено и само по вина на ответника.
Твърди, че брачната им връзка практически престанала да се консумира и от
двамата съпрузи. Твърди, че ответника по всякакъв начин с поведението и
действията си отбягвал всички брачни задължения включително и тези около
домакинството и семейството. Твърди, че през този период ответника системно и
целодневно прекалявал с добрия тон на разговори след което задължително
възниквали неимоверни скандали като при
много отях са сзавършвали с приснение на детето както и нанесен побой над нея.
Твърди, че това конфликтно отношение продължило през тези две години. Твърди,
че от една година са разделени с огветника. Твърди, че през този период тя
заминала да работи в чужбина тъй като ответника не носел никакви доходи в
семейството и имал много задължения. Твърди, че през този период ответника не и
е позволявал по никакъв начин да взема детето при себе си дори за една събота и
неделя. Твърди, че психическият тормоз от ответника продължил и до ден днешен
дори и чрез роденото детето им. Твърди, че многократно се е оптивала да води
разговор в добър тон за да се запази семейството им, но така и не се стигнало
до какъвто и да ебило резултата. Твърди, че всикчи скандали са започвали от
ответника и са били изключително и само заради майката ответника. Счита, че
брака им с ответника е изпразнен от съдържание и съществува само формално.
Същият е и непоправимо разстроен по смисъла на СК. Моли съда да постанови
решение, с което да прекрати сключения на 13.102008 г.
граждански брак, на основание чл. 49, ал 1 от СК по
вина на ответника, като упражняването на родителските права над роденото от
брака дете – Христо Величков Н., с
ЕГН ********** бъдат предоставени на нея, а на бащата се определи подходящ
режим на лични контакти и да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 100
лв. По отношение на семейното жилище съдът не следва да се произнася, тъй като същото
е собственост на родителите на ответника.
ИЩЦАТА редовно
призована се явява лично и с адв. Б.П., който от името на доверителката си поддържа
молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИКА – редовно
призован се явява лично и с адв. Т.Н. ***, която от името на доверителя си
поддържа молбата за развод. В срока
за отговор изразява съгласие за допускане на развод поради дълбокото му и
непоправимо разстройство. Желае родителските права върху роденото от брака дете
да бъдат предоставени на него. Позовава се на писмени и
гласни доказателства.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по
вътрешно убеждение прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Безспорно
по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак и
у-е за раждане, че с акт № 0015 от 13.10.2008 г. страните са сключили валиден
граждански брак в гр. Койнаре, от който имат родено едно дете – Христо Величков Н., което определя допустимостта на иска, активната и
пасивната легитимация на страните в процеса. Правното основание на предявените
искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска
за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични
отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното
жилище. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е и с правно
основание чл. 326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК.
Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо
разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи
упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването
на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение
на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ
СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
С оглед изясняване на спорните
въпроси, по делото са събрани писмени доказателства за доходите на съпруга,
гласни доказателства, както и на основание чл.59, ал.6 от СК е взето становище от отдел "Закрила на детето" при Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Червен бряг по местоживеене на роденото от
брака дете и от
отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" гр. Долна Митрополия. От представения
социален доклад от отдел "Закрила на детето" гр. Червен
бряг се установява, че след раздялата на родителите му, детето живее в семейството
на бабата по бащина линия в жилище,
което е собственост на бащата на В. Н. – Ненчо Димитров Василев починал
на 09.03.2010 г. в гр. Койнаре, в спокойна и сигурна семейна среда, осигуряваща
му много добра грижа. Установява се още, че ответника от осем месеца работи като международен шофьор
в Испания, като работната му заетост е 4 м., след което един месец почива.
Установява се, че жилището на бащата предоставя
подходящи жилищно – битови условия за отглеждане на детето. Осигурени са
условия за нормалното физическо, психическо, нравствено, емоционално и социално
развитие на детето. От представения социален доклад отдел "Закрила на
детето" при Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Долна Митрополия се установява, че майката
изразява категорично желание да отглежда и възпитава в собствената си семейна
среда малолетното дете. Жилището в с. Садовец, на ул. “Ангел Кънчев” № 14 е
собственост на родителите на ищцата и представлява двуетажна масивна постройка,
в много добро техническо състояние, електрифицирано, водоснабдено, находящо се
в близост до централната част на населеното място. Осигурени са условия за
нормалното физическо, психическо, нравствено, емоционално и социално развитие
на детето. От представените по делото грждански
договор от 01.08.2010 г. на ответника се установява, че същия получава
основно месечно възнаграждение от 420 лв. и допълнителни възнаграждения в
размер на 470, 40 лв. Ищцата представи трудов договор от 15.06.2010 г. от който
се установява, че получава всеки месец от 1000 до 1100 евро.
По делото са събрани гласни
доказателства, дадени от близки роднини на ищцата. Същите са преценявани от
съда заедно с целия събран по делото доказателствен материал, с оглед
евентуална заинтересованост, предвид близките родствени връзки между
свидетелите и страната. От разпита на свидетелите, се установява, че съпрузите
са опитвали да се установят в различни държави /Германия, Испания/ заедно.
Съпругът не е успявал да си намери работа, което налагало постоянната финансова
помощ за издръжка на семейството от страна на майката на ищцата. Последния
често е вдигал скандали, като дори е нанасял побой на ищцата, обстоятелство,
което се установява и от представените по делото медицински документи. От една
години принудена да осигури издръжка на семейството съпругата работи в
Република Гърция от където редовно изпраща необходимата за това сума – факт,
който не беше оспорен и от ответника.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото безспорно е установено,
че съпрузите са сключили граждански брак на 13.10.2008 г., като първоначално живеели в
гр. Койнаре, където се родило и детето им Христо Величков Н., като съжителствали с родителите
на бащата. Предвид икономическата ситуация в страната и невъзможността да се
намери работа в България съпрузите са опитвали да се установят в различни
държави /Германия, Испания/ заедно. Съпругът не е успявал да си намери работа,
вследствие на което често вдигал скандали, като дори е нанасял побой на ищцата.
От една години принудена да осигури издръжка на семейството съпругата работи в
Република Гърция. Така настъпилата обективно фактическа раздяла между съпрузите
продължила няколко години. През това време и двамата съпрузи предоставяли
средства за издръжка на детето, факт неоспорен от никой от тях, като
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на роденото от брака дете е
полагала и полага към настоящия момент бабата по бащина линия. По отношение на реализирани доходи и финансови възможности,
ищцата декларира и представя писмени доказателства за получавани ежемесечни
доходи от 1000 до 1100 евро, които и позволяват добър стандарт на живот. От
представените по делото грждански договор от 01.08.2010 г. на ответника се установява, че
същия получава основно месечно възнаграждение от 420 лв. и допълнителни
възнаграждения в размер на 470, 40 лв.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на
делото, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна
квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:
Съдът като взе предвид
доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от една година
фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното и от двамата съгласие
за прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива,
каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от
необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и
духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да
изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна
привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва
желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на
семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения
между съпрузите. Тези изводи безспорно се доказват от съществуващата между
страните фактическа раздяла, поради което Съдът приема, че отношенията между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да
съжителстват заедно.
Досежно вината, съдът намира следното:
Законовата уредба не дефинира
понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака".
Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение
към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност
към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини,
които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо
съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с
оглед нежеланието на съпрузите да поддържат каквито и да било отношения помежду
им. Индиция
за влошените отношения е и дългата фактическа раздяла, липсата на уважение и доверие.
Съдът намира, че от събраните доказателства се
установява, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и не
може да бъде заздравен, поради което следва да бъде прекратен с развод на
осн.чл.49, ал.1 СК. Съдът намира, че вина за това негативно състояние има
ответника, който с поведението си е
станал причина за отчуждението между съпрузите.
По отношение на родителските права,
режима на лични отношения и издръжката:
Съдът намира, че при
постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите
на детето. С приемането на новия Семен кодекс законодателят определи, кои точно
са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на
съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде
изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до
постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живее
роденото от брака дете, на кого от тях
да се предостави упражняването на родителските права, определя мерките
относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между
детето и родителите, както и неговата издръжка, след като обстойно и
задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като:
възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към него, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, като съгласно
чл.59, ал.7 от с.з. само по изключение съдът може да постанови детето да живее
при дядо и баба.
По делото безспорно
се установи, че роденото от брака дете Христо, роден на *** г. се е отглеждал и
отглежда в момента в семейството на бабата по бащина линия в гр. Койнаре.
Посещава детска градина в същия град. Срещите на майката с роденото от брака
дете са периодични и само в присъствието на бабата. Бащата живее и
работи като
международен шофьор в Испания, като работната му заетост е 4 м. в чужбина, след
което един месец почива. От изготвения по делото социален доклад се установява, че и двамата
родители притежават финансови възможности да се грижат за детето, като тези на
майката са не само по-големи, но и са по трудов договор. По отношение на
желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето си лично, съдът
намира, че майката има по-силно желание, тъй като бащата сам се е поставил в
ситуация при която веднъж на няколко месеца да вижда детето си, нещо което
същият би правил и ако детето живее при своята майка. От отговора на исковата
молба даден от ответника, изразеното от него становище в о.с.з и приетия по
делото социален доклад се установява, че последният възприема като нещо
нормално и безкритично обстоятелството, че детето следва да се отглежда от
майка му. Съдът макар и само за пълнота намира, че следва да отбележи, че
законодателят изрично е посочил, че детето
следва да има местоживеенето на своите родители и само по изключение, то
може да се настани в семейството на бабата. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живее
роденото от брака дете. Преценявайки на кого от двамата родители следва да се
предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете,
къде да се определи неговото местоживеене и след като направи сравнителен
анализ на събраните по делото доказателства по посочените от законодателя
критерии, както и с оглед стриктното следване на интересите на детето, Съдът
намира, че майката разполага с по-добри възпитателски качества, зрялост, битови
и финансови възможности от бащата. Настоящият съдебен състав преценява още, че предвид
възрастта на детето, майката би се справила по-добре с отглеждането,
възпитанието на детето и ежедневните грижи. Бащата от своя страна живее в друго
населено място и по думите на самия него няма възможност да упражнява
родителските права спрямо детето ежедневно, а то следва да се отглежда в
семейството на бабата по бащина линия в друго населено място.
В тази връзка съпоставянето на данните по делото относно гореизброените
релевантни за правилната преценка факти за двете страни сочи като по подходяща
за упражняване родителските права върху детето ищцата Д.В.Г..
Същевременно като пречка за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо детето на бащата, съдът отчита местоработата на същия.
Посочените по-горе доводи относно
възпитателски качества и условията на родителите за отглеждане на детето,
настоящата инстанция обсъди предвид основната предпоставка, за да се реши кому
от родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права – интересите
на детето. Именно предвид тези интереси съдът преценява, че майката има
по-добри възпитателски качества, тъй като е проявила отговорност след
фактическата раздяла и е продължила да изплаща средства за неговата издръжка.
По отношение на режима на лични
отношения с бащата
съдът намира, че един режим в съответствие с установената съдебна практика не
би променил и досега съществуващото положение на периодични срещи на бащата с
детето. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка втора и четвърта събота от месеца от 09:00 ч. в събота до 20:00 ч. в
неделя, с възможност за преспиване по местоживеене на бащата, както и да го взима при себе си за
един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
По отношение на издръжката за детето:
Родителят,
който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на
своето непълнолетно дете. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й
се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя. По
делото се събраха доказателства за реализираните от ищеца доходи в размер на 335 лева, като липсват данни за доходите на ищцата. Съдът приема,
че във възможностите на същата е да реализира доходи в размер на МРЗ за
страната, която към датата на постановяване на настоящия съдебен акт е 240 лв.
При
определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл.
142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето
и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от
законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт
от размера на МРЗ, а именно: 60 лв. Вземайки предвид
възрастта на детето – около 4 години съдът приема, че същото за задоволяване на
своите потребности се нуждае от обща месечна издръжка в размер на около 140,00
лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от
двамата родители на Христо тази общо необходима месечна издръжка, следва да се
прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства. В тази връзка с
оглед установения доход на родителите съдът намира, че бащата може и трябва да
участва в издръжката на Христо със 80 лева, а разликата ще се поеме от майката,
която ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на детето доколкото
липсват данни и двамата родители да участват в издръжката на други низходящи. Издръжката, която дължи бащата се следва от
датата на влизане в сила на съдебното решение в частта за упражняване на
родителските права до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване. Върху сумата се дължи и
законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът
й.
По отношение на фамилното име на
ищцата след развода:
Съпругата не следва да променя
фамилното си име, тъй като това е и предбрачното й такова.
По разноските:
При този изход на делото и на
основание чл. 329, ал. 1, предл.1-ро от ГПК ответника следва да бъде осъден да
възстанови на ищцата направените от нея по делото разноски.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя
окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 50 лева. С
оглед на обстоятелството, че вече са внесени 25 лева от ищцата, следва да бъде
осъден ответника да довнесе разликата от 25 лв. Същият следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса за присъдената издръжка в размер на 115,20
лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание
чл.49, ал.1 от СК сключеният на 13.10.2008 г. с акт № 0015 граждански брак
между Д.В.Г. ***, с ЕГН ********** и В.Н.М.
***, с ЕГН ********** поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака има мъжа.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от
брака дете: Христо Величков Н., роден на *** г. на майката Д.В.Г., като ПОСТАНОВЯВА
местоживеенето на детето да бъде
при нея на адрес: с. Садовец, ул.“Ангел Кънчев” № 14.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на детето Христо Величков Н. с бащата – В.Н.М. всяка втора и
четвърта събота от месеца от 09:00 ч. в събота до 20:00 ч. в неделя, с
възможност за преспиване по местоживеене на бащата, както и да го взима при
себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката.
ОСЪЖДА В.Н.М. ***, с ЕГН **********
да заплаща за роденото от брака дете: Христо Величков Н., с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Д.В.Г., с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 80
/осемдесет/ лв., считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение в частта за упражняване на родителските
права, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпването на основания за нейното изменение или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването
на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Г..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, предл.1-ро
от ГПК В.Н.М.
***, с ЕГН ********** да заплати на Д.В.Г. ***, с ЕГН **********, сумата 525 лв., направени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА В.Н.М. ***, с ЕГН **********
да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в
размер на 25 лв. и държавна такса за присъдената издръжка за бъдеще време в размер на 115,20
лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: