М О Т И В И
към присъда по НОХД N 97 по описа за 2012 год. на Провадийски районен съд.
На 28.02.2012 год. ПРП е
внесла обвинителен акт по вх. Пр. №1601/2011г. по описа на РП-Провадия, ведно с
материалите по ДП №727/2011г. по описа на РУ“П“-Провадия, по което е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия С.С.М. за престъпление по
чл. 196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29,
ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
В съдебно заседание представителят на ПРП поддържа обвинението така, както
е отразено в обвинителния акт. Предвид обстоятелството, че подсъдимия е изразил
желание делото да бъде гледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен като му бъде наложено наказание под
средния размер предвиден в закона и наред с това да бъде приведено в изпълнение
отложеното наказание в размер на една година и два месеца и 19 дни „Лишаване от
свобода“ по ЧНД № 634/2011 г. по описа на ВОС.
Подсъдимият се признава за
виновен, не оспорва фактическата обстановка залегнала в обвинителния акт и
желае делото да бъде гледано при условията на съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция.
Защитника на подсъдимия, адв.
В. *** моли за определяне на присъда към минимума определен в закона с
приложението на чл.58а от НК.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимия С.С.М. живеел със съжителстващо лице в дома на св.С. Ю. Й. в с.***,
обл.Варна.
На 19.12.2011г. през дня съжителстващото с подс.М. лице и св.Й. заминали за
гр.***на гости у родственици. Подс.М. останал в къщата заедно с децата на св.Й.
и нейната сестра.Същата вечер той закупил 1 литър ракия и се почерпил сам. След
като изпил закупения алкохол, около 22,00 часа подс.М. излязъл от къщата да се
поразходи.Минавайки покрай имота на св.В.П.,***, подс.М. решил да влезе в
жилищната сграда и да извърши кражба.Към момента там нямало хора, тъй като св.П.
и съжителстващото с нея лице живели постоянно в гр.*** и посещавали имота само
в почивните дни.Подс.М. видял малък прозорец на сградата откъм улицата, счупил
стъклото в долната част и през получения отвор успял да задвижи райбера от
вътрешната страна и да отвори целия прозорец.След като се набрал на прозореца,
се прехвърлил във вътрешността на къщата, в стая.Тъй като било тъмно, подс.М.
ползвал запалка.Намерил една червена свещ, която също запалил, за да си свети
добре.Върху маса видял малък телевизор марка „НЕО“, модел 1451 и дистанционно
управление до него.Отворил лявото крило на гардероба и преровил вещите в него,
но не намерил нищо подходящо.Намерил една гривна от бял метал, обикновена, с
цирконий по нея.Взел описаните вещи, като телевизора и дистанционното оставил
на земята, след което излязъл от стаята и преминал в друго помещение.Там върху
хладилник, видял друг малък телевизор марка „НЕО“, 14 инча модел TV 1442 S и дистанционно управление до
него. Взел и тези вещи.От второто помещение взел и един кухненски нож с дървена
дръжка и едно светодиодно фенерче.
Описаните вещи подс.М. извадил през прозореца, през който проникнал в
къщата и ги пуснал на земята, след което и той излязъл през същия прозорец.
Отнетите вещи отнесъл в дома на св.С. Й., който се намирал на около 50
метра от имота на св.П..Там скрил вещите в гардероба на стаята, която ползвал.
Когато св.Й. се завърнала в дома си след няколко дни, узнала от децата си
за стореното от подс.М..Видно от приложения по делото Протокол за доброволно
предаване от 27.12.2011г., на посочената дата св.Й. предала вещите, които намерила
в дома си и които представлявали предмет на престъплението, а именно: един
телевизор марка „НЕО“, модел 1451, един телевизор марка „НЕО“ 14 инча, модел ТV
1442S, 2 бр. дистанционни управления
за същите телевизори; една червена восъчна свещ с дължина около 30 см.
Видно от приложените по делото писмени доказателства, предадените от св.Й.
вещи са били собственост на А. А. Х.-съжителство със св.П. лице.Същият получил
вещите си без липси и повреди с разписка от 06.01.2012г.
Видно от заключението на вещото лицеи по назначената по делото
съдебно-оценителна експертиза,у общата стойност на отнетите движими вещи е
170,20 лева.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложените фактически
положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства-обясненията на подсъдимия, показания на свидетели, заключението
на вещото лице по възложената съдебно-оценителна експертиза, протокол за оглед
на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, разписка, както и
характеристична справка и неговото свидетелство за съдимост.
Съдът кредитира дадените от
подсъдимия обяснения, тъй като те се припокриват изцяло с доказателствата по
делото и установената фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло всички
събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в
хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с обясненията на
подсъдимия са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло
кредитирани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Авторството на деянието, съдът
намери за доказано съпоставяйки самопризнанията на подсъдимия с другите
доказателства по делото-основно показанията на свидетелите, заключението на
вещото лице по възложената съдебно-оценителна експертиза, протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, разписка, както и
характеристична справка и неговото свидетелство за съдимост.
Доказаха се квалифициращите признаци по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2 по
отношение и на подсъдимия предвид справката за неговата съдимост от която е видно,
че същият е извършил деянието при условията на опасен рецидив.
Доказа се и наличието на квалифициращ признак по смисъла на т. 3 на чл. 195,
ал. 1 от НК предвид обстоятелството, че за извършване на деянието подс. М. е
разрушил прегради здраво направени за защита на имот.
Подсъдимия е предприел
действия по прекъсване фактическата власт на владелеца върху инкриминираните
вещи с намерение противозаконно да ги присвои, с което е настъпил и визираният
от закона обществено опасен резултат.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от
страна на подсъдимия. Същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и е целял те
да настъпят. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи,
предвиждал е преминаването им в неговата фактическа власт и е установил тази
власт.
Съдът намира, че по отношение
на подсъдимия е било налице специфичното за този вид престъпление намерение - противозаконно
да се присвоят вещите – предмет на престъплението.
Причина за извършване на
престъплението е незачитането на установения в страната правов ред,
неприкосновеността на чуждата собственост и ниско право съзнание от страна и на
подсъдимия, стремеж към лесно и бързо облагодетелстване, незачитане
собствеността на другите и затвърденият му престъпен навик, което е видно от
неговото свидетелство за съдимост.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Изхождайки от гореизложеното,
Провадийски районен съд намери подсъдимия С.С.М. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194,
ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ от НК, като му определи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от девет години, което на основание чл. 58а от НК
намали с 1/3, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест години,
изпълнението на което на основание чл. 61, т. 2, вр. с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС да
започне при първоначален строг режим в затвор.
При определяне на наказанието съдът прецени степента на обществена опасност
на деянието, която определи, като изключително висока, предвид значителния ръст
на този вид престъпления и факта, че деянието подсъдимият е извършил при
условията на опасен рецидив
Подс. М. е осъждан четиринадесет пъти, като всичките му осъждания са за
престъпления против собствеността на гражданите, като всичките деяния са
извършени през един равномерен интервал от време между всяко едно деяние за
които има осъдителни присъди, което е индикация за проявено постоянство в
престъпната му дейност и чувство за безнаказаност.
Съдът отчете и обстоятелството, че за извършване на деянието по настоящото
производство, подс. М. е осъществил един от квалифициращите състави на чл. 195,
ал. 1 от НК.
Съдът отчете и лошите характеристични данни за подс. М. от които е видно,
че същият има множество криминалистически регистрации, като същият е развивал
престъпна дейност, както в с.***, така и на територията на няколко РУ“П“ в гр.***.Налице
са данни и за престъпления по чл. 198 от НК и по чл. 354а, ал. 1 от НК
Визираните обстоятелства съдът прецени, като съществено отегчаващи
отговорността на подсъдимия.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът прецени изразеното съжаление, оказаното съдействие за установяване на
обективната истина, както в хода на досъдебното производство, така и в
съдебното производство, както и тежкото и имотно състояние на подсъдимия с
оглед данните, че същият е безработен, доброто му процесуално поведение и
възстановяването на причинената щета, макар и не по негова инициатива.
Изложените съображения мотивират съда да наложи на подсъдимия М.
предвиденото в специалната част на НК наказание със задължителното приложение
на чл. 58а от НК, при наличието на еднакъв брой смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, в размер към средния определен в специалната разпоредба на НК, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от девет години, което наказание съгласно
разпоредбата на чл. 58а от НК намали с 1/3 и след редукцията същото следва да
бъде в размер на шест години „Лишаване от свобода“.
С оглед обществената опасност на дееца и деянието, които съдът определя,
като изключително високи съдът определи и режима на изтърпяване на наказанието,
а именно „Строг“ и наказанието да бъде изтърпяно в Затвор.
Съдът счете,че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 25,
ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, поради което групира настоящото наказание с
това по присъда по НОХД № 1655/2012 г. по описа на РС – Варна, за деяние
извършено на 15/16.02.2012 г., влязло в законна сила на 03.04.2012 г. с
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и девет месеца, при първоначален строг режим в
затвор; с наказанието по присъда по НОХД № 3591/2012 г. по описа на РС – Варна,
за деяние извършено на 06.02.2012 г., влязло в законна сила на 12.03.2013 г. с
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, при
първоначален строг режим в затвор, като определи подсъдимият да изтърпи
най-тежкото от така групираните наказания, а именно: наказание Лишаване от
свобода за срок от шест години, изпълнението на което на основание чл. 61, т.
2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да започне при първоначален строг режим и да бъде
изтърпяно в Затвор.
На основание чл. 59 ал.1 от НК съдът приспадна времето през което подс. М.
е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП № 345/2012 г. по
описа на ІІІ-то РУ „П“ при ОД на МВР Варна, считано от 18.02.2012 г.
Предвид обстоятелството, че подс. М. е извършил настоящото деяние в
изпитателния срок по ЧНД № 634/2011 г. по описа на ВОС на основание чл. 70, ал.
7 от НК,съдът счете, че следва да приведе в изпълнение наказанието по това
производство, по което М. е бил условно предсрочно освободен, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, два месеца и деветнадесет дни,
изпълнението на което наказание същият следва да изтърпи при първоначален
„Строг“ режим в Затвор, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът зачете
досега изтърпяната част от така групираните наказания.
Предвид постановяване на осъдителна присъда съдът на основание чл. 189, ал.
3 от НПК осъди подсъдимия да заплати направените разноски по делото в размер на
30,00 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Варна.
С така определеното наказание съдът счита, че е изпълнена разпоредбата на чл.36
от НК по отношение на подсъдимия.
Воден от горните съображения Провадийски районен съд постанови съдебния си
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :