РЕШЕНИЕ
№ 3738
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110100652 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от М. Л. Ж. за осъждане на
държавата чрез процесуалните й субституенти Административен съд – Варна и Върховен
административен съд да му заплатят обезщетение в общ размер на 15001 лв., разпределени
както следва: ответникът Административен съд – Варна да му заплати сумата 10000 лв., а
ответникът Върховен административен съд да му заплати сумата 5001 лв. като обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – стрес, напрежение, раздразнителност, притеснение от
дългото очакване, тревожност, загуба на доверие в институциите, безсъние, влошаване на
здравословното състояние, вследствие на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и
решаване в разумен срок на производство, образувано по иск на ищеца срещу
Министерство на правосъдието и ГД „Изпълнение на наказанията“ за установяване на
дискриминационно поведение и за осъждане на ответника да преустанови нарушението,
като се въздържа от бъдещо такова, както и за заплащане на обезщетение за вреди от
дискриминация, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 24.01.2022 г. до окончателното им изплащане, на
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Твърди се в исковата молба, че на 29.08.2014 г. ищецът е депозирал пред Софийски
районен съд (СРС) исковата молба срещу Министерство на правосъдието и ГД „Изпълнение
на наказанията“ за установяване на дискриминационно поведение и за осъждане на
ответника да преустанови нарушението, като се въздържа от бъдещо такова, както и за
заплащане на обезщетение за вреди от дискриминация, по която е образувано гр. д.
47020/2014г. по описа на СРС, 33 –ти състав. С исковата молба ищецът ясно и изчерпателно
се е позовал на фактите, на които основава правото си и е формулирал съответни
доказателствени искания. На 02.12.2014 г. съдът е прекратил производството по делото и е
изпратил същото за разглеждане на Административен съд – гр.София, като е образувано
адм. д. 4022/2015 г. по описа на 36-ти състав. С определение от 05.05.2016 г.
Административен съд – гр. София е прекратил производството пред себе си и е изпратил
1
делото на Административен съд – гр. Варна (ВАдС) по компетентност. На 11.05.2015 г. е
образувано адм. дело 1338/2015 г. по описа на ВАдС, 12 състав. С разпореждане от
15.05.2015г. производството по делото е оставено без движение, а ищецът е задължен да
посочи в какво се изразява дискриминационното отношение. Според ищеца, производството
неправилно е оставено без движение с цел да се възпрепятства процеса, като му се създадат
затруднение при кореспонденцията със съда, предвид факта, че се намира в пенитенциарната
система. С разпореждане от 08.06.2015 г. след постъпване на отговор на исковата молба по
реда на чл. 131 ГПК производството повторно е оставено без движение с оглед
необходимостта да се посочи ответника по спора. Тези действия на съда създали за ищеца
усещането за умишлено забавяне на спора. Делото е насрочено за разглеждане в о.с.з на
23.09.2015 г., като по направените от ищеца искания по доказателствата съдът се е
произнесъл в открито съдебно заседание, а не с доклада по делото. След първото по делото
о.с.з. производството е отложено за следващо открито заседание на 21.10.2015 г., а по-късно
пренасрочено за 02.12.2015 г. Между заседанията съдът не е предприел действия по
събиране на доказателства. Производството е било допълнително отложено поради
непредставяне от Затвора в гр.Варна на изискани писмени доказателства. Последното по
делото открито съдебно заседание е проведено на 18.01.2016 г., а съдът е обявил решението
си след законоустановения срок на 28.03.2016 г. Тези действия на съда ищецът определя
като преднамерени и пораждащи за него усещания на унижение, за потъпкване на
човешкото му достойнство, чувство на накърняване на равнопоставеността му като страна в
гражданския процес. У ищеца възникнало още усещане за неизвестност. Той загубил
доверието си в съдебните органи. Изпаднал в отчаяние. Твърди се още, че в затвора ищецът
станал обект на подигравки от страна на останалите лишени от свобода заради доверието му
е правосъдната система. Срещу постановеното от ВАдС решение ищецът депозирал
касационна жалба. Заседанието пред касационната инстанция било насрочено на 28.11.2016
г. или пет месеца и 19 дни от постъпване на жалбата. Този срок ищецът намира за
продължителен и съпътстван за него с дълго очакване, още повече страната била лишена от
всякаква възможност да се запознае с хода на делото. Чувствал се игнориран и притеснен,
загубил всякакво доверие в институциите. Касационната инстанция се е произнесла по
същество, обезсилвайки решението на ВАдС. Делото било върнато за разглеждане от друг
състав на същия съд на 29.12.2016 г. Образувано било адм. дело 3390/2016 г. по описа на
ВАдС. За пореден път производството по делото било оставено без движение, което
действие ищецът отново намира за преднамерено и извършено с цел да бъде мотивиран да се
откаже от процеса. С оглед дадените указания и направените уточнения в процеса не бил
конституиран вторият ответник ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. София. Това се
случило в първото о.с.з., проведено на 22.06.2016 г. или три месеца след връщане на делото.
За събиране на доказателства производството било отложено за 30.11.2016 г. Тъй като
ответникът не представил изискани писмени доказателства, делото отново било отложено за
15.02.2017 г. Поради заболяване на съдията-докладчик се наложило ново отлагане на делото
за 29.03.2017 г. На 27.03.2017 г. делото е преразпределено на друг състав, като е насрочено
о.с.з. на 17.05.2017 г. Забавянето на производството след връщането му за разглеждане от
друг състав донесло на ищеца нови негативни изживявания, свързани с накърняване на
достойнството му и чувство за неравнопоставеност. Делото станало повод за коментари от
страна на лишените от свобода. Негативните изживявания се отразили на здравословното
състояние на ищеца и довели до раздразнителност, напрежение, смущение в съня,
световъртеж. На следващо място забавата на съдопроизводствените действия станала повод
за конфликти в семейството на ищеца. Неговите близки започнали да му отправят упреци
във връзка с очакванията му за развитие на производството в по-кратък срок. Ищецът станал
обект на коментари и от затворническата администрация. Подигравали му се заради
очакванията му за справедлив съдебен процес в разумен срок. Поддържа, че общата
продължителност на съдебния процес е шест години, два месеца и десет дни, в това число и
2
срокът, през който делото е спряно до постановяване на тълкувателно постановление на ОС
на ВКС и ВАС по тълк. дело 1/2016 г. на ВКС. Прекомерната продължителност на
производството се дължи на поведението на съставите на Варненски административен съд и
Върховен административен съд. Акцентира и на ниската фактическа и правна сложност на
делото, поради което констатираното забавяне на съдилищата не може да се оправдае с тези
обстоятелства.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът Върховен административен съд
оспорва предявения иск. Сочи, че производството по адм. дело № 6820/2016 г. по описа на
ВАС е образувано на 09.06.2016 г. По делото е проведено само едно открито съдебно
заседание на 28.11.2016 г., на което делото е обявено за решаване. Съдебното решение е
постановено на 20.12.2016 г. или в срока по чл. 217,ал. 3 АПК. Общата продължителност на
производството е 6 месеца и 11 дни. Производството по адм. дело № 10048/2017 г. по описа
на ВАС е образувано на 14.09.2017 г. Определението е постановено на 29.11.2017 г. При
това положение общата продължителност на делото е 2 месеца и 15 дни. Счита се, че при
произнасянето на съставите на ВАС е спазено изискването за разумен срок, поради което
общата продължителност на съдебното производство не се дължи изключително на
поведението на ответниците и в частност на ВАС. Причината делото да бъде разглеждано в
различни съдилища се корени в поведението на ищеца. Отделно от това делото е с незначим
по смисъла на ЕСПЧ индивидуален залог. Оспорва ищецът да е претърпял действително
вреди в резултат на забавените съдопроизводствени действия. Настоява се за отхвърляне на
иска и присъждане на разноски по делото.
Ответникът Варненски административен съд в депозирания отговор на исковата
молба оспорва иска. Поддържа, че пред Административен съд – гр. Варна производствата по
адм. дело № 1338/2015 г. и адм. дело № 3390/2016 г. са продължили общо една година, пет
месеца и 8 дни. Срокът не е продължителен, предвид фактическата и правна сложност на
делото. Производството по адм. дело № 1338/2015 г. е оставено без движение с
разпореждане от 15.05.2015г. предвид констатираната нередовност на сезирането.
Уточняваща молба е постъпила от ищеца на 22.06.2015 г. и на 25.06.2015 г. съдът се е
произнесъл по конституиране на страните и е насрочил делото за съдебно заседание.
Първото по делото о.с.з. е насрочено на 23.09.2015 г., с оглед предстоящата съдебна
ваканция. Производството не е сред тези, които по смисъла на чл. 201 АПК подлежат на
разглеждане през съдебната ваканция. В първото по делото о.с.з. са приети писмени
доказателства и са допуснати гласни доказателства. За следващото о.с.з., насрочено на
21.10.2015 г., е депозирана молба от свидетеля Камен Сашев Радев за това, че не може да се
яви в съдебно заседание за изслушване, поради което делото е отложено за 02.12.2015 г. В
този случай причината за отсрочване е извън поведението на състава на съда. В заседанието,
проведено на 02.12.2015 г., с оглед изявленията на страните, съдът е указал на ответника да
представи инструкция за особеностите при провеждане на свиждане и произтичащите от
това задължения за надзорно-охранителния състав и други лица, утвърдена за Затвора
Варна, действаща към м. 04.2014 г. Със същото определение производството е прекратено
по отношение на Министерство на правосъдието като ответник по делото, съответно като
ответник е конституирана ГД „Изпълнение на наказанията" към Министерство на
правосъдието, като съдът е предоставил срок на новокоституирания ответник да се запознае
с материалите по делото. Конституирането на нов ответник се е наложило в изпълнение на
постановеното междувременно Тълкувателно постановление № 2/2014 г. - т. 8, която
изрично посочва ответника в тези производства, поради което и в този случай липсва
укоримо поведение на състава на съда. Последното по делото о.с.з. е проведено на
16.01.2016 г., а решението е постановено на 28.03.2016 г. Поддъра се, че ако и да е налице
забавяне, то се е дължало на поведението на ищеца. Между заседанията, същият е депозирал
множество молби за уточняване на твърденията си, извън това посоченият от него свидетел
е станал причина за отлагане на откритото съдебно заседание, насрочено за 21.10.2015 г.
3
Единственото забавено от съдебния състав действие е това по постановяване на решението.
Но това закъснение е несъществено, предвид обема на доказателствения материал, който е
подлежал на преценка при постановяване на решението и фактическата и правна сложност
на делото. Акцентира се и на факта, че срокът за постановяване на решенията е
инструктивен. Сочи се, че в хода на делото съдията-докладчик се е произнасял незабавно по
всички искания, с които е бил сезиран, организирал е своевременно и пълноценно
подготовката на откритите съдебни заседания, така че доказателствата са били събирани в
следващото заседание след уважаване на исканията за допускането им - поради това не е
имал и повод за налагане на глоби за неизпълнение на указанията му; отлагал е съдебните
заседания за събиране на новите доказателства, поискани както от ищеца, така и от
ответника, и то в максимално кратък срок с оглед технологично необходимото време за
събиране на доказателства; администрирал е своевременно - след изтичане на установените
в АПК процесуални срокове за отговори и за отстраняване на нередовности, и без никакво
забавяне касационната му жалба до ВАС. На следващо място производството, от чието
забавяне се претендират вреди не е сред тези с висока степен на обществена значимост, с
висок приоритет и от голям обществен интерес. Вредите, които ищецът твърди да е
претърпял в резултат на подигравателното отношение на други лица, лишени от свобода, е
вероятно да се свързват с още осем административни дела, които ищецът е завел в съда към
релевантния момент. Това според страната изключва възможността М.Л. да е бил
разтревожен от подмятания в смисъл "дали наистина си въобразява, че съдът ще се занимава
с един затворник". Заведените пред Административен съд - Варна в периода от 2009 г. до
този момент общо 40 производства сочи на завишен интерес към съблюдаване на правата му
на затворник. Усещанията на ответника за тревожност във връзка с неизвестността от изхода
на спора не са пряка и непосредствена последица от поведението на съдията-докладчик, и
като цяло - от продължителността на производството по адм. д. № 1338/2015 г.
Производството по адм. д. № 3390/2016 г. е образувано на 29.12.2016 г. след връщане
на делото от ВАС при отмяната на решението по адм. дело № 1338/2015 г. Производството е
продължило общо 7 месеца и 19 дни, като от този период е изключено междинното
прекратяване, при което с Определение № 1972/19.07.2017 г. е изпратено на ВАС на РБ,
откъдето е върнато на 01.12.2017 г. Или периодът, в който производството по адм. д. №
3390/2016 г. е разглеждано от състав пред АдСВ е от 29.12.2016 г. до 19.07.2017 г., когато е
прекратено и от 01.12.2017 г. – датата на връщане от ВАС на РБ до 15.12.2017г., когато
делото отново е прекратено и изпратено по подсъдност на ВPC. Този срок намира за
подходящ и съответен на сложността на делото. Поддържа, че при разглеждане на двете
административни дела съдът се е съобразил със съдопроизводствените правила по
административните дела, при които не е предвидена преклузия на доказателствените
искания. Указанията на съда по отстраняване на нередовностите по сезирането са били с
оглед неяснотата на ответниците по молбата. В периода на висящност на производството по
адм. д. № 3390/2016 г., по искови молби на М.А.Ж. са били образувани още други три
искови производства, съответно следва да се разграничат негативните изживявания,
понесени от ищеца в резултат на висящността на тези производства при съпоставяне с
негативите от процесното. Възразява и по размера на претенцията. Настоява за отхвърляне
на искa.
В проведеното на 02.11.2022 г. по делото открито съдебно заседание ищецът се явява
лично. Заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат
уважени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
4
Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът да установи в
условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти, от които се
ползва: 1/ че е страна по съдебно производство за установяване на дискриминационно
поведение и за осъждане, като делото е било образувано, вкл. пред ответните съдилища; 2/
периода, през който делото е било висящо; 3/ противоправно поведение от страна на
съставите на съдилищата, изразяващо се в разглеждане и решаване на делото извън
разумния срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията; 4/ причинната връзка между
противоправното поведение и понесените от ищеца неимуществени вреди; 5/ обосноваване
на размера на вредите, вкл. чрез установяване на вреди над обичайните при подобен случай.
По предварителните въпроси и допустимостта на настоящото производство съдът се
е произнесъл с определение № 4771/03.05.2022 г.
Не е спорно по делото, а и от материалите по изисканото гр. д. № 19198/2017 г. по
описа на ВРС, ХL състав, и приложените към него производства, се установява следното:
Гр. дело № 47020/2014 г. по описа на Софийски районен съд е образувано на
29.08.2014 г. по постъпила в съда на същата дата искова молба от М. Л. Живкодв срещу
Министерство на правосъдието на РБ (МП) с посочено в същата правно основание чл. 45 -
52 ЗЗД и чл. 12 вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС), за установяване на дискриминационно третиране от страна на
администрацията на затвора в гр. Варна, за осъждане на ответника да преустанови
нарушението и за въздържане в бъдеще от такова и за заплащане на обезщетение в размер на
25000 лева за претърпени имуществени и неимуществени вреди, резултат от
неравноправното третиране, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано
от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Със същата са направени и
доказателствени искания за изискване на справка от затвора в гр. София и на такива от
затвора в гр. Варна, както и за допускане до разпит на 3 свидетели. Направени са и искания
за освобождаване от държавни такси и разноски в производството, както и за предоставяне
на правна помощ под формата на процесуално представителство, с приложена декларация
по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Делото е разпределено на доклад на съдия Валентин Борисов, председател на 33
състав при СРС.
С определение от 12.09.2014 г. съдията - докладчик е уважил искането за
освобождаване от такси и разноски и е оставил без уважение това за предоставяне на правна
помощ.
С разпореждане от същата дата препис от исковата молба е изпратен за отговор на
ответника по реда на чл. 131 ГПК.
Препис от определението е връчен на ищеца на 23.09.2014 г., а препис от
разпореждането с исковата молба - на ответника на 19.09.2014 г.
На 13.10.2014 г. в производството е постъпил отговор от ответника на исковата
молба.
Недоволен от определението в частта му относно искането за предоставяне на правна
5
помощ е останал ищецът, който на 26.09.2014 г. го е обжалвал с частна жалба,. След
администрирането й, същата, ведно с производството, е изпратена на Софийски градски съд
(СГС), където на 15.10.2014 г. е образувано ч. гр. дело № 15811/2014 г., разпределено на
доклад на съдия Росица Георгиева.
С окончателно определение № 23723/18.11.2014 г. СГС, ГО, в с - в с председател
съдия Таня Орешарова и членове: съдия Росица Георгиева и съдия Иво Петров е оставил
частната жалба на г - н Ж. срещу определението на СРС от 12.09.2014 г. без уважение, като
неоснователна.
Делото е върнато на СРС на 25.11.2014 г. за продължаване на процесуалните
действия, като с определение от 02.12.2014 г. съдът е прекратил производството по делото и
го е изпратил за разглеждане на Административен съд София - град по компетентност.
Преписи от определението са връчени на ищеца и на ответника, съответно на
16.01.2015 г. и на 10.12.2014 г.
На 21.01.2015 г. по делото е постъпила частна жалба от г - н Ж. против
определението за прекратяване на производството, като след администрирането й, същата е
изпратена на СГС за произнасяне по компетентност и където на 05.02.2015 г. е образувано ч.
гр. дело №1628/2015г., разпределено на доклад на съдия Елизабет Петрова.
С определение № 6897/28.03.2015 г. СГС, BO, II - А състав, с председател съдия
Елизабет Петрова и членове: съдия Виолета Нешкова и съдия Здравка Иванова е оставил
частната жалба на г - н Ж. срещу определението на СРС от 02.12.2014 г. без уважение, като
неоснователна. Същото не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 23.04.2015
г., а производството е изпратено по компетентност на АССГ на 27.04.2015 г.
На 30.04.2015 г. за разглеждане на исковата молба на г - н Ж. в АССГ е образувано
адм. дело № 4022/2015 г., разпределено на доклад на съдия Весела Андонова, председател на
36 състав, 2 отд.
С окончателно определение № 2372/05.05.2015 г. съдът е прекратил производството
по делото и според правилата за местна подсъдност го е изпратил за разглеждане по
компетентност на Административен съд - Варна (АСВ).
По постъпилите на 08.05.2015 г. в АСВ съдебни книжа е образувано на 11.05.2015г.
адм. дело № 1338/2015 г., разпределено на доклад на съдия Даниела Недева, председател на
12 състав, а от 18.11.2015 г. докладчик е съдия Йова Проданова, председател на 14 състав.
С разпореждане № 1732/15.05.2015 г. съдът е оставил без движение исковата молба
на г - н Ж., като му е указал в 7-дневен срок от съобщаването да уточни в какво се изразява
твърдяното дискриминационно отношение от ответника. Преписи от разпореждането са
връчени на ищеца и на ответника - на 21.05.2015 г., а молба - уточнение от първия е
постъпила по делото на 25.05.2015 г.
С разпореждане № 9624/08.06.2015 г. съдът е задължил ищеца да посочи изрично, в 3-
дневен срок от съобщаването, ответника, срещу когото е предявил иска си.
Уточнение от ищеца на исковата молба, съобразно съдебните указания, е постъпило
по делото на 22.06.2015 г.
С определение № 2193/25.06.2015 г. съдът е конституирал страните в производството
и го е насрочил в о.с.з. на 23.09.2015 г., разпоредил е препис от исковата молба да се връчи
на ответника за отговор в 14-дневен срок от съобщаването.
Препис от исковата молба е връчен на 06.07.2015 г., а отговор на същата е постъпил
по делото на 17.07.2015 г., като препис от последния е изпратен на ищеца за сведение на
21.07.2015 г., получен на 27.07.2015 г.
В проведеното първо по делото о.с.з. на 23.09.2015 г. съдът е приел представените от
6
страните писмени доказателства, допуснал е поисканите от ищеца трима свидетели и го е
отложил за разглеждане на 21.10.2015 г.
Със Заповед № РД - 0403 от 16.10.2015 г. на зам. председателя на Административе
съд – Варна, предвид отсъствие на съдия Даниела Недева, поради временна
нетрудоспособност, за докладчик на 12 състав в е определена съдия Ивета Пекова.
С определение №3429/19.10.2015 г. съдебният състав, разглеждащ делото,
председателстван от съдия Ивета Пекова, е отсрочил разглеждането му на 02.12.2015 г.,
съобразно решение на Общото събрание на съдиите при АСВ от 05.10.2015 г., с което е
допълнено решение на същия орган от 20.03.2015 г., съгласно което при отсъствие на съдия
поради ползване на отпуск за временна нетрудоспособност за срок до 1 месец, насрочените
от съдията -докладчик първоинстанционни и касационни дела да се отсрочват с
разпореждане от отсъстващия съдия - докладчик или от негов заместник и да се насрочват с
ново призоваване на страните.
В кориците на делото е налично допълнение към уточнение на искова молба от
02.12.2015 г., с което ищецът е посочил за ответник по иска му Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), а не МП, като по отношение на последния е
оттеглил иска си.
В проведеното второ по делото о.с.з. на 02.12.2015 г. съдът, който е с нов председател
на съдебния състав, разглеждащ делото - съдия Йова Проданова, е разпитал поисканите от
ищеца трима свидетели, указал е на Затвора - Варна да представи до следващото о.с.з.
„Инструкция за особеностите при провеждане на свиждане и произтичащите от това
задължения за надзорно -охранителния състав и др. лица", действаща към м. 04.2014г.,
прекратил е производството по отношение на МП като ответник по делото, конституирал е
като ответна страна ГД "ИН", разпоредил е да й се връчат преписи от исковата молба,
уточнение на същата и допълнение на уточнението, както и протоколите от проведените
о.с.з. за становище до следващото о.с.з. и го е отложил за разглеждане на 18.01.2016 г.
На 03.12.2015 г. и на 15.01.2016 г. по делото са постъпили становища от ГД"ИН" по
представените му съдебни книжа, а на 28.12.2015 г. заверени преписи от 2 бр. инструкции,
регламентиращи режима на свиждане в затвора Варна на контролни постове 20 и 21.
В проведеното трето по делото о.с.з. на 18.01.2016 г. съдът е приел като писмени
доказателства представените по делото инструкции и го е обявил за решаване.
С решение № 679/28.03.2016 г. АСВ, 1 отд., 14 състав, е отхвърлил предявените от г -
н Ж. искове, като неоснователни.
Преписи от решението са връчени на ищеца - на 01.04.2016 г., на ответника и на
Окръжна прокуратура - Варна - на 30.03.2016 г.
На 06.04.2016 г. по делото са постъпили от ищеца молба по чл. 248 ГПК вр. с чл. 144
АПК за допълване на решението в частта му за
разноските и касационна жалба, именувана частна жалба, срещу решението, с приложена
молба за освобождаване от държавни такси за касационното производство.
Преписи от молбата по чл. 248 ГПК и от жалбата са връчени на ответника на
12.04.2016 г., а становище по молбата и искане от негова страна за допълване на
постановеното решение относно присъждане на разноски по делото, са постъпили на
18.04.2016 г.
С определение № 1111 от 21.04.2016 г. съдът е отхвърли молбата на г - н Ж. по чл.
248 ГПК, предвид изхода на съдебния спор пред първата инстанция. Преписи от същото са
връчени на ищеца - на 04.05.2016 г. и на ответника - на 27.04.2016 г.
На 27.04.2016г. по делото е постъпил писмен отговор от ответника на касационната
жалба на ищеца.
7
На 03.05.2016г. по делото е постъпило възражение от ищеца срещу молбата на
ответника за допълване на постановеното съдебно решение, в частта му за разноските.
С определение №1206 от 04.05.2016г. съдът е уважил молбата на ГД"ИН" по чл.248
от ГПК, допълнил е постановеното решение в частта му за разноските, като е осъдил г-н Ж.
да заплати на ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Преписи от
същото са връчени на ищеца - на 13.05.2016г. и на ответника -на 12.05.2016г.
На 10.05.2016г. в АСВ е постъпила касационна частна жалба от ищеца против
определение № 1111/21.04.2016г., като препис от същата е връчен на ответника на
14.05.2016 г., а отговор на същата от последния е постъпил по делото на 25.05.2016 г.
На 17.05.2016 г. в АСВ е постъпила касационна частна жалба от ищеца против
определение № 1206/04.05.2016г., като препис от същата е връчен на ответника на
25.05.2016г., а отговор на на същата от последния е постъпил по делото на 30.05.2016г.
Производството, ведно с касационната жалба, с частните касационни жалби и
отговорите на същите, е изпратено на 08.06.2016г. на Върховния административен съд на РБ
(ВАС) за произнасяне по компетентност.
На 09.06.2016г. във ВАС е образувано к. адм. дело № 6820/2016г., разпределено на
15.06.2016г. на доклад на съдия Ваня Пунева, която на същата датата е констатирала, че г - н
Ж. е освободен от държавна такса с определение на СРС от 12.09.2014 г.
В проведеното на 28.11.2016 г. първо и единствено по делото о.с.з. ВАС, 3 отд., в
състав: председател съдия Ваня Пунева и членове: съдия Искра Александрова и съдия
Албена Радославова го е обявил за решаване.
С окончателно решение № 14026/20.12.2016г. съдът е обезсилил изцяло
първоинстанционното решение № 679/28.03.2016 г., като недопустимо и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
На 29.12.2016 г. производството е продължило пред АСВ под №3390/2016г.,
разпределено на доклад на съдия Гергана Стоянова, председател на XXXII състав, която с
разпореждане №2676/16.02.2017 г. е оставила исковата молба на г - н Ж. без движение и му
е указала да уточни петитума й.
Препис от разпореждането е връчен на ищеца на 22.02.2017г., а уточняваща иска
молба от същия е постъпила по делото на 27.02.2017г.
Препис от уточняващата молба е връчен на ГД "ИН" на 15.03.2017г., а отговор от
същата е постъпил по делото на 21.03.2017г.
В проведеното на 03.05.2017г. първо по делото о.с.з. съдът е задължил ответника да
представи заверени преписи от всички заповеди на началника на Затвора - Варна за
упражняване на контрол при внасяне на хранителни продукти за лишените от свобода при
свиждане и е отложил разглеждането му на 14.06.2017г.
В изпълнение на дадените от съда указания, на 22.05.2017г. по делото е постъпило
писмо с приложения от Затвора - Варна.
С разпореждане № 8766/25.05.2017г. съдът е изискал от Затвора - Варна да представи
утвърден списък на допустими за внасяне при свиждане хранителни продукти, актуален към
м. 04.2014г.
На 02.06.2017г. в АСВ са постъпили от Затвора - Варна заверени преписи на 3 бр.
списъци с разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават лишените от свобода.
В проведеното на 14.06.2017 г. второ по делото о.с.з. съдът е приел и приложил като
доказателства по делото представените преписи от 3 бр. списъци и е обявил делото за
решаване.
8
С определение №1972/19.07.2017г. съдът е отменил протоколното си определение за
даване на хода по същество на делото поради липса на положителна процесуална
предпоставка от категорията на съществените - липсата на влязъл в сила индивидуален
административен акт от Комисията за защита от дискриминация и на процесуална
възможност въобще за издаването на такъв. Оставил е без разглеждане исковата молба на г -
н Ж., прекратил е производството по делото и е осъдил ищеца да заплати на ответника
разноски.
Преписи от определението са връчени на ищеца и на ответника - на 25.07.2017г., а на
Окръжна прокуратура - на 21.07.2017г.
На 03.08.2017г. по делото е постъпила частна жалба от г - н Ж. против определение
№1972, с приложена към същата молба за освобождаване от държавна такса за разглеждане
на жалбата.
Препис от жалбата е връчен на ответника на 22.08.2017г., а възражение от него срещу
същата е постъпило по делото на 25.08.2017г.
Производството с касационната частна жалба е изпратено на ВАС на 25.08.2017г. за
произнасяне по компетентност, където е и постъпило на 30.08.2017г.
За разглеждане на съдебните книжа на 14.09.2017г. във ВАС е образувано адм. дело
№10048/2017г., разпределено на 21.09.2017г. на доклад на съдия Жанета Петрова.
С определение №14510/29.11.2017г. ВАС, 3 отд., в състав: председател съдия Жанета
Петрова и членове: съдия Светлана Борисова и съдия Юлиян Киров е отменил обжалваното
определение, с което производството по делото е прекратено и е върнал на АСВ исковата
молба на г - н Ж. за процедиране по нея.
След връщане на делото в АСВ, с определение №3492/15.12.2017г. производството
пред административния съд е прекратено и предвид изложеното в мотивите на определение
№ 14510/29.11.2017г. на ВАС, че при наличие на съединени от ищеца искове по чл. 71, ал. 1,
т. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) е налична обща компетентност
на районния съд, който може да се произнесе по всички предявени искове, е изпратил
делото за разглеждане по компетентност на Районен съд - Варна (ВРС).
За разглеждане на постъпилите във ВРС съдебни книжа е образувано на 20.12.2017г.
гр. дело №19198/2017г., разпределено на доклад на съдия М. Стаматов - председател на 40
състав.
С неподлежащо на обжалване определение №1103/25.01.2018г. съдът, с оглед
висящност на Тълкувателно дело №1/2016г. по описа на ВКС за приемане на Тълкувателно
постановление от ОС на съдиите от ГК на ВКС и 1 и 2 колегия на ВАС по въпроса на кой
съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал.1, т.1 и т .2
ЗЗДискр е прекратил производството по делото и е повдигнал препирня за подсъдност
между ВРС и Административен съд – Варна пред ВКС и ВАС.
За разглеждане на препирнята за подсъдност във ВКС на 01.02.2018г. е образувано
гр. дело №18/2018г., 5 членен смесен състав от съдии от ВКС и ВАС, разпределено на
доклад на съдия Ваня Атанасова.
С определение №41 от 05.04.2018г. ВКС и ВАС - смесен 5 членен състав, с
председател съдия Жанин Силдарева и членове: съдия Йовка Дражева; съдия Дияна Ценева;
съдия Еманоил Митев и съдия Ваня Атанасова е спрял производството по делото до
приемане на Тълкувателно постановление по Тълкувателно дело №1/2016г. от общото
събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС.
С определение №9 от 15.02.2019г. ВКС и ВАС - смесен 5 членен състав, с
председател съдия Йовка Дражева и членове: съдия Дияна Ценева; съдия Бонка Дечева;
съдия Еманоил Митев и съдия Ваня Атанасова е възобновил производството по делото,
9
определил е за компетентен да разгледа предявените от г - н Ж. искове с правни основания
чл.71, ал.1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДискр. ВРС, на който е и изпратил по подсъдност производството и
където същото е постъпило на 18.02.2019г.
С определение №3492/15.03.2019г. РСВ, 40 - ти състав, е обявил проекта си на доклад
по делото и го е насрочил в о.с.з. на 30.05.2019г.
На 29.03.2019 г. по делото са постъпили молби от ищеца за гпзедоставяне на
безплатна правна помощ в процеса, чрез назначаване на конкретен адвокат от ВАК за
особен представител и за освобождаване от държавни такси и разноски.
На 02.04.2019г. съдът е разпоредил да се укаже на ищеца да посочи в 7-дневен срок
от съобщаването какви нови обстоятелства са налице, в сравнение с тези, взети предвид при
постановяване от СРС на предишния отказ за предоставяне на правна помощ, потвърден от
СГС.
На 11.04.2019г. по делото е постъпила молба от г - н Ж. в изпълнение на дадените му
от съда указания, без в същата да са посочени конкретни нови обстоятелства, формулирано
е оплакване, че е лишен от достъп до правосъдие.
На 15.04.2019г. съдът отново е указал на ищеца да посочи новонастъпили
обстоятелства, които подкрепят искането му.
На 19.04.2019 г., в изпълнение указанията на съда, ищецът е депозирал молба по
делото.
На 22.04.2019г. съдът е изискал от Националната агенция за приходите справка за
декларираните от г - н Ж. доходи, недвижими имоти и МПС и от БНБ за регистрирани
банкови сметки, като е указал на ищеца да посочи имена и адреси на две лица, които иска да
бъдат разпитани като свидетели.
На 25.04.2019г. по делото е постъпила изисканата от БНБ справка, а на 03.05.2019г. -
молба от ищеца с посочени имена и адреси за призоваване и разпит на двама свидетели и с
формулирано отново искане за предоставяне на правна помощ.
С молба от 09.05.2019г. ищецът е поискал едното от посочените за свидетели лица да
се призове от Затвора - Бургас, където същото изтърпява наложеното му наказание.
На 13.05.2019г. по делото е постъпила изисканата от НАП справка.
В кориците на делото е налично пълномощно по чл. 25, ал.1 от Закона за
адвокатурата от 27.05.2019 г., с което г-н Ж. е упълномощил адвокат М. К. да го
представлява по делото.
В проведеното на 30.05.2019 г. първо и единствено о.с.з. по делото съдът е обявил
проекта си на доклад по делото за окончателен, разпитал е 2 свидетели, посочени от ищеца,
приел е като доказателства представените в заседанието копия от документи и го е обявил за
решаване.
С решение №2881/26.06.2019г. съдът е отхвърлил предявените от г - н Ж. искове с
правно основание чл. 71, ал.1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДискр. и го е осъдил да заплати на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
На 15.07.2019г. по делото са постъпили от ищеца молба по чл.248 от ГПК за
изменение на постановеното в производството решение, в частта му за разноските - на
ответника да на се пресъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение и въззивна жалба
срещу първоинстанционното решение, като преписи от същите са връчени на ответника на
26.07.2019г. Отговор от ГД "ИН" на молбата е депозиран на 01.08.2019 г., а на въззивната
жалба - на 30.07.2019г.
С определение №10760/20.08.2019г. съдът е оставил без уважение молбата на г - н Ж.
по чл. 248, ал. 1 ГПК.
10
Преписи от определението са връчени на ищеца - на 03.09.2019г. и на ответника - на
09.09.2019г.
На 10.09.2019г. по делото е постъпила частна жалба от ищеца срещу
определението относно разноските, която е връчена на ответника на 18.09.2019г., а отговор
на същата е депозиран на 24.09.2019г.
На 25.09.2019г. производството, ведно с жалбите и отговорите на същите са
изпратени на Окръжен съд - Варна (ВОС) за произнасяне по компетентност.
За разглеждане на съдебните книжа в ВОС на 27.09.2019г. е образувано възз. гр. дело
№1818/2019г., разпределено на доклад на съдия Юлия Бажлекова.
С определение №2925/04.10.2019г. ВОС, ГО, в състав: председател съдия Юлия
Бажлекова и членове: съдия Татяна Макариева и съдия Светлана Цанкова е насрочил делото
за разглеждане в о.с.з. на 12.11.2019 г.
В проведеното първо и единствено о.с.з. делото е обявено за решаване.
С решение №1466/09.12.2019г. съдът е потвърдил първоинстанционното решение на
ВРС и е осъдил г-н Ж. да заплати на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Преписи от решението са връчени на страните в производството на 11.12.2019г.
На 10.01.2020г. процесуалният представител на г - н Ж. е подал във ВОС по делото
касационна жалба срещу въззивното решение, като препис от същата е връчен на ГД "ИН"
на 22.01.2020г., а отговор на същата е постъпил на 27.01.2020 г.
На 11.02.2020 г. г-н Ж. е депозирал касационна жалба срещу въззивното решение. С
разпореждане №1082/14.02.2020г. същата е оставена без движение, като съдът е указал на
касатора да уточни дали подадената от него жалба е самостоятелна или допълнение към вече
подадената такава от неговия процесуален представител.
С молба от 21.02.2020г. касаторът е уточнил, че подадената от него жалба е
допълнение към подадената от процесуалния му представител касационна жалба.
С разпореждане №1342/27.02.2020г. съдът е указал на процесуалния представител на
г - н Ж. да приподпише, в 1-седмичен срок от съобщаването, допълнението към
касационната жалба и да представи приподписан екземпляр от него за връчване на ответната
страна. Указанията на съда са съобщени на 11.03.2020г. и изпълнени на 18.05.2020г.
Препис от допълнението към касационната жалба е връчен на ответната страна на
27.05.2020г., а отговор от ГД "ИН" на същото е постъпил по делото на 01.06.2020г.
С разпореждане №260515/23.05.2020г. (неправилно е записан месецът в датата, който
следва да се чете като 06/юни) съдът е разпоредил производството с касационната жалба,
допълнението към същата и отговорите да се изпрати на ВКС за произнасяне по
компетентност, което е и изпълнено на 23.07.2020г.
По постъпилите във ВКС съдебни книжа на 03.08.2020г. е образувано к. гр. дело
№2169/2020г., насрочено от председателя на съда в з.з. по реда на чл.288 ГПК на
05.11.2020г. Същото е разпределено на доклад на съдия Емил Томов.
С неподлежащо на обжалване определение №757/10.11.2020г. ВКС, ГО, в състав:
председател съдия Емил Томов и членове: съдия Драгомир Драгнев и съдия Геновева
Николаева, не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, постановено от
ВОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. С нормата на чл. 2б
11
ЗОДОВ е създаден национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, като с нея е
предвидено вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на физическите и юридически лица, като тази отговорност е
обективна и се носи от държавата без значение кой орган я представлява.
Гаранцията за разумен срок по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС има за цел да осигури
общественото доверие в правораздаването. Преценката за спазването на „разумния срок“ по
смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията следва да се извършва с оглед конкретните
обстоятелства по дадения казус, съгласно установените стандарти в практика на ЕСПЧ и
примерно изброените обстоятелства в ал. 2 от чл. 2б ЗОДОВ – общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които са от
значение за спора.
Според константната съдебна практика, обективирана в Решение № 30/07.05.2019 г.
по гр. д. № 2125/2018 г. на ВКС, III г.о., за вредите от забавяне на разглеждането и
решаването на гражданско дело над разумния срок отговаря държавата. Когато са налице
предпоставките отговорността на държавата да бъде реализирана чрез иск, тя се
представлява от процесуален субституент - едно или повече съдилища, в които е
разглеждано делото, чието разглеждане се претендира да е забавено, като е без значение
пред кое от инстанционните съдилища се претендира да е осъществено забавянето.
Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от
предявяването на иска до влизането в сила на решението, като спазването или неспазването
на инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия, е без
значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед неговата фактическа и
правна сложност. Съдът установява осъществяването на отделните забавяния и причината,
която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на
поведението претендиращата обезщетение страна. Тя отговаря за всички останали
забавяния, в т. ч. за тези вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна по
делото, защото е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани
последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на
задължения. Съдът може да констатира причината за всяко отделно забавяне, макар това да
няма значение за основателността на иска, но то има значение за мерките, които държавата е
длъжна да предприеме за недопускането на други нарушения. Тези причини може да бъдат:
действия и бездействия на съда, на другите участници в производството, на съдебни
служители, пренатовареност на съда и др., които имат значение единствено за анализа,
който компетентните държавни органи следва да извършат, за да определят, всеки според
компетентността си, мерките, които държавата следва да предприеме за недопускането на
други нарушения.
Отговорността на държавата не е обусловена от това дали лицата от състава на
съдебните органи са виновни и дали те са нарушили съществуващите правила, или са ги
12
спазили стриктно, но въпреки това е налице забавяне над разумния срок. При основателност
на иска, държавата следва да бъде осъдена чрез представляващите я процесуални
субституенти за вредите от осъщественото забавяне, независимо от това дали някой, или
никой от тях (като съд, разглеждал делото, т.е. в друго качество) има, или няма причастност
към осъщественото забавяне.
Съгласно константната практика на ЕСПЧ, Конвенцията възлага в задължение на
всяка от договарящите държави, в т. ч. и Република България, независимо от разходите, да
организира съдебната си система по такъв начин, който да дава възможност на съдилищата
да разглеждат делата в разумен срок – в т. см. решения: Airey v Irland A 32/1979/; 2 ЕГИИ
305 и Sussmann v Germany 1996-ІV; 25 EHRR 64§ 55. В случаите на доказана „хронична“
натовареност на съда, държавата носи отговорност за непредприетите или недостатъчната
ефективност на предприетите от нея мерки за справяне с този проблем /решение
Zimmermann and Steiner срещу Швейцария /А 66/1983/; 6 EHRR 17 и Guincho срещу
Португалия /A 81/ 1984/; 7 EHRR 233/, Pammel срещу Германия /1997-ІV; 26 EHRR 100/ и
др./.
В конкретния случай общата продължителност на производството по делото включва
периода от датата на образумането му пред СРС – 29.08.2014г. до датата на постановяване
от ВКС на неподлежащо на обжалване определение за недопускане на касационно
обжалване – 10.11.2020 г. и е малко повече от 6 години и 2 месеца. В този период е включен
и периодът, през който производството по повдигнатата препирня за подсъдност пред
смесен 5-членен състав ва ВКС и ВАС е било спряно, предвид образуваното тълкувателно
дело № 1/2016 г. и постановяването на тълкувателно постановление от ВКС и ВАС. Този
период съдът намира, че също е релевантен към общата продължителност на делото и не
бива да бъде изключван при преценката за разумния срок на водене на производството. В
този смисъл е и разрешението, дадено в Решение № 161 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
105/2020 г., III г. о., ГК, касаещо спирането в наказателното производство, което съдът
намира, че е относимо и в настоящия случай.
При първото разглеждане на делото пред Административен съд – Варна по адм. д. №
1338/2015 г. производството е продължило малко над 10 месеца, като е допусната
единствено забава при постановяването на първоинстанционното решение /постановено е
малко повече от месец след изтичане на инструктивния едномесечен срок за постановяване
на решението/. Поради промени в състава на съда насроченото за 21.10.2015 г. открито
съдебно заседание по делото е отстрочено за 02.12.2015 г. Въпреки несъщественото забавяне
при постановяване на решението, то това обстоятелство е довело до удължаване на общата
продължителност на делото.
При първото изпращането на делото на ВАС /по к. адм. д. № 6820/2016г./,
производството е насрочено в открито съдебно заседание в рамките на над 5 месеца след
образуване на делото. С акта по същество на касационната истанция е обезсилено
обжалваното решение с мотив, че е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, съответно поради произнасяне свръх петитум. Посочено е още, че
13
ако при новото разглеждане се счете, че исковата молба е неясна, то следва съдът да
извърши ново уточнение на предявения иск. Обезсилването на постановеното
първоинстанционно решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия
съд безспорно е довело до увеличаване на общата продължителност на производството.
При разглеждане на делото от ВОС касационната жалба, заедно с допълнението към
същата и отговорите, е изпратена по компетентност на ВКС 1 месец след постановяване на
съдебното разпореждане в този смисъл.
Посочените забавяния не могат да се противопоставят на ищеца и за тях отговарят
ответниците /в качеството им на процесуални субституенти на държавата, пред които е било
висящо делото/, тъй като отговорността за нарушение на изискването за разумен срок,
установено с чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС е обективна.
Преценявайки обстоятелствата, свързани с конкретните обективни и субективни
причини, довели до забавянето в разглеждането на процесните дела, настоящата съдебна
инстация приема, че макар и отделните процесуални действия на съда да не се разглеждат
изолирано, конкретиката на случая сочи, че са довели до увеличаване на продължителността
на производството, надхвърляща разумната такава.
До този извод съдът достига след преценка на действителната правна и фактическа
сложност на предявения от ищеца иск, който след многократни уточнения е насочен срещу
втори ответника – ГД „ИН“ /производството срещу първоначалния ответник –
Министерство на правосъдието е прекратено/ и има за предмет установяване на
дискриминационно третиране на ищеца при осъществяване на проверките на хранителните
пратки, за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от посочените от ищеца
дискриминационни действия и за присъждане на обезщетение в размер на 24999 лв. за
претърпени неимуществени вреди и 1 лв. – обезщетение за имуществени вреди, на
основание чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация. Характерът на
исковете не предполага някаква изключителна бързина при разглеждането им,
производството по тях не е бързо такова по смисъла на закона. Въпреки това съдът е
проявил необходимата процесуална активност за своевременното му разглеждане и
събиране на поисканите от страните доказателства. В случая ищецът е проявил голяма
процесуална активност, която също е способствала за удължаване на производството. По
негови частни и касационни жалби, преценени в крайна сметка за неоснователни, са
образувани много производства, общият брой на които е 12 /едно пред СРС, две частни пред
СГР, едно административно пред АССГ, две административни пред Административе съд
Варна, две пред ВАС /общо и частно такова/, едно пред ВРС, едно пред 5-членен състав на
ВКС и ВАС, едно пред ВОС и едно пред ВКС/. Конкретните забавяния на съда са
коментирани по-горе в изложението. Същите, както и спирането на делото, също са
допринесли за голямата продължителност на делото, с което е нарушено правото на ищеца
за разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6 от Конвенцията.
Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че с оставянето на производството
по делото без движение от различните съдилища съдебните състави са имали за цел да
14
възпрепятстват процеса, съответно да му се създадат трудности по защитата. Даването на
конкретни указания цели именно уточнение на исковата претенция с оглед произнасянето
по една редовна и допустима искова молба. Усещанията на ищеца в тази връзка за
умишлено бавене на процеса или за тенденциоззно отношение спрямо него са ирелевантни.
Следва да се отбележи, че в случая ищецът е свободен да насочи иска си срещу един
или срещу няколко от съдилищата, които са разглеждали делото. Както се посочи и по-горе,
съгласно практиката на ВКС, е ирелевантно обстоятелството дали конкретният процесуален
субституент е допринесъл за забавеното разглеждане на делото, поради което и направените
възражения от ответниците в този смисъл съдът намира за неоснователни.
Съгласно практиката на ЕСПЧ (Скордино с/у Италия, № 36813/97 от 29.03.2006 г.),
както и тази на ВКС (Решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/19 г. на ВКС, IV г.о.),
относно неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната
продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е
необходимо ищецът да доказва обичайните, типични неимуществени вреди. Последните
винаги се търпят от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън
рамките на разумния срок, какъвто е и процесният случай. Посочените обичайни вреди се
изразяват в притеснения за развитието на процеса, както и за евентуален неблагоприятен
изход, накърняване на чувството на страната за справедливост и на доверието й в
държавността поради забавянето на делото.
От съвкупния анализ на ангажираните в производството гласни доказателствени
средства посредством разпита на свидетелите И. А. Р. и Ганка Минчева Милева /сестра на
ищеца/, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че ищецът е
споделял за конкретното дело, образувано във връзка с хранителна пратка, че същото се
бави, че чака решение по него. Според свидетеля Милевя, ищецът се чувствал унизен, не
вярвал в правосъдието.
Предвид изложеното съдът намира, че поради допуснатото нарушение на правото на
ищеца М. Л. Ж. да получи решение на спора в разумен срок, са му причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани неприятни емоционални изживявания –
притеснение, възмущение, разочарование и напрежение. Недоказани обаче остават
твърденията на ищеца за влошаване на здравословното му състояние вследствие на
тревогите от забавеното правосъдие /същото е и твърде общо формулирано/. Не се
установява по делото изложеното от свидетеля Р. относно наложен запор върху
персоналната карта на ищеца, при което той не е имал възможност да се обажда на никого,
да има връзка по някакъв начин с воденото от ищеца дело по чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от
Закона за дискриминацията. Характера на така предявените искове изключват налагането на
какъвто и да е запор, поради което и евентуално търпени в тази връзка вреди не са в пряка
причинно-следствена връзка с развитието на конкретното производство. Недоказани са
твърденията, че забавата на съдопроизводствените действия станала повод за конфликти в
семейството на ищеца, че неговите близки започнали да му отправят упреци във връзка с
15
очакванията му за развитие на производството в по-кратък срок. Недоказани са и
твърденията, че в затвора ищецът е станал обект на подигравки от страна на останалите
лишени от свобода заради доверието му е правосъдната система, съответно че е станал обект
на коментари и от затворническата администрация, че са му се подигравали заради
очакванията му за справедлив съдебен процес в разумен срок. Дори да бе установено
последното обстоятелство, то множеството заведени от него съдебни производства (видно от
приложената по делото справка за периода от 2009 г. до 29.03.2022 г. ищецът е бил страна
по над 40 дела, образувани пред Административен съд – Варна по негови искови молби и
жалби) също могат да доведат до подобно отношение, поради което не може да се установи
с категоричност пряката причинно-следствена връзка между конкретното дело и
съответните подигравки от страна на останалите лишени от свобода и затворническата
администрация.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ се
определя съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на
критерия „справедливост“ изисква цялостна преценка на конкретните факти, които са от
значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на
обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани - в този смисъл са
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с т. 2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, като например – характер и степен
на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение. Отчитайки безспорно установената тревожност на
ищеца, изпитаното разочарование и времетраенето на разглеждането на делото, значимостта
на забавеното производство за ищеца, както и предвид обстоятелството, че по делото не се
доказаха претърпени други извън посочените обичайни притеснения и негативни
изживявания, които той е търпял за времето за разглеждане на делото, настоящият съдебен
състав намира, че при степента на засягане на неимуществените права, изхождайки от
обществения критерий за справедливост на този етап от социално-икономическата
обстановка в страната, справедливият размер на обезщетението е 1000 лв.
Засягането на личността на ищеца не се отличава с особена интензивност, като
понесените от него морални болки не са били придружени от заявеното от него влошаване
на здравословното му състояние, като не са налице доказателства и неразумната
продължителност на делото да се е отразила на друга сфера от личния му живот. Забавените
производства не са довели до загуба на доверие в съда, а същият е продължил интензивно и
успешно да защитава нарушените си права, завеждайки дела пред българските съдилища,
включително пред Административен съд – Варна. Присъждането на сума в по-висок размер
от посочения би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване. Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално
удовлетворение – признаване, че е допуснато нарушение на правото на страната да получи
разглеждане и решаване на спора в разумен срок, като размерът на паричната сума има за
16
цел да репарира действително претърпените вреди, а не да се превръща в източник на
обогатяване.
Следва да се отбележи, че в исковата молба не е заявено съединяване на исковете в
условията на пасивна солидарност. Напротив. Изрично е поискано, включително и в
уточняващата молба от 27.05.2022 г., държавата да бъде осъдена чрез процесуалните й
субституенти да заплати обезщетение в общ размер от 15001 лв., разпределени, както
следва: Административен съд – Варна – 10000 лв., а ВАС – 5001 лв., ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Тоест, поискано е
всеки от двамата ответници да бъде осъден за конкретна сума отделно. Въпреки че
държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло, поради което отговорността се
носи от държавата (без значение, кой орган я представлява), респективно ответниците
отговарят солидарно на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 53 ЗЗД, с оглед
формулираните от ищеца искания и при съобразяване на принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, отговорността на двамата ответница следва да бъде
ангажирана разделно, като сумата за дължимото на ищеца обезщетение се подели поравно
между тях.
При така констатираните обстоятелства и направените правни изводи съдът счита, че
предявените искове по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ се явяват частично основателни, като ответникът
Административен съд – Варна следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 500 лв. и
ответникът Върховен административен съд – също сумата 500 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото на
ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. За разликите над тези суми до
пълния предявен размер на претенциите исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху уважения
размер на претенцията, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.01.2022
г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора и направеното от ответника Върховен административен съд
искане за присъждане на разноски съдът намира, че от общо дължимите в производството
разноски в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, размера на иска и
ангажираните в производството доказателства, в полза на страната следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 180 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Административен съд – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“
№ 3а, да заплати на М. Л. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Христо
Смирненски“ № 19, сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото на ищеца на
разглеждане и решаване в разумен срок на производство, образувано по иск на ищеца срещу
17
Министерство на правосъдието и ГД „Изпълнение на наказанията“ за установяване на
дискриминационно поведение и за осъждане на ответника да преустанови нарушението,
като се въздържа от бъдещо такова, както и за заплащане на обезщетение за вреди от
дискриминация, по който иск са били образувани и адм. д. №№ 1338/2015 г. и 3390/2016 г.
по описа на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва върху сумата 500 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.01.2022г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата 500 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА Върховен административен съд, с адрес: гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 18, да заплати на М. Л. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна,
ул. „Христо Смирненски“ № 19, сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото
на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на производство, образувано по иск на
ищеца срещу Министерство на правосъдието и ГД „Изпълнение на наказанията“ за
установяване на дискриминационно поведение и за осъждане на ответника да преустанови
нарушението, като се въздържа от бъдещо такова, както и за заплащане на обезщетение за
вреди от дискриминация, във връзка с който иск са били образувани и адм. д. №№ 6820/2016
г. и 10048/2017г. по описа на Върховен административен съд, ведно със законната лихва
върху сумата 500 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.01.2022г.
до окончателното й изплащане,на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата 500 лв. до пълния претендиран размер от 5001 лв.
ОСЪЖДА М. Л. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Христо
Смирненски“ № 19, да заплати на Върховен административен съд, с адрес: гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 18, сумата 180 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски /за юрисконсултско възнаграждение/, на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
18