Решение по дело №962/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 441
Дата: 23 декември 2022 г. (в сила от 23 декември 2022 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20221800500962
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Георги Ст. Мулешков

Росина Н. Дончева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500962 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК, вр. чл. 435, ал. 1,
т. 6 ГПК.
С жалба вх. № 460/17.11.2022 год. по описа на ДСИ при РС-
Етрополе, длъжникът по изпълнително дело № 69/2022 г. „ТКЗС Л.“
ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление с. Л., общ. Е.,
чрез управителя Я. Д. е обжалвал разпореждане на съдебния
изпълнител от 27.10.2022 г., с което е оставена без уважение молбата
му с вх. № 426/25.10.2022 г., за спиране на изпълнителното дело и
вдигане на наложения запор. Жалбоподателят излага, че в приложения
договор за заем било записано, че влиза в сила след като сумата от
19 000 лева бъде преведена по банковата сметка на дружеството и
договорът не бил породил правно действие. Видно било от
приложените доказателства, че такава сума не е била превеждана.
Моли да бъде прието, че сумата е получена от Я. Д. в качеството на
физическо лице, а не в качеството му на управител на дружеството.
По същество прави искане за спиране на изпълнителното дело и
1
вдигане на наложения запор върху сметката на дружеството.
Взискателят А. Е. А., чрез пълномощника си адв. С. С. изразява
становище за неоснователност.
Със съпроводително писмо ДСИ – И.Х. при РС-гр. Етрополе е
изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на Софийски
окръжен съд, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по
обжалваното действие.
Софийският окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното
дело и представените доказателства във връзка с изложените в
жалбата доводи, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжник
по изпълнителното дело. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна в една част, а в друга част-недопустима.
Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е
образувано по молба на А. Е. А. с ЕГН: ********** от гр. С. срещу
длъжника „ТКЗС Л.“ ЕООД, ЕИК ........, въз основа на изпълнителен
лист № 165, издаден на 13.10.2022 год. по ч.гр.д. № 365/2022 год. по
описа на РС-Етрополе, с предмет парично вземане – сумата от 19 000
лева – главница по договор за кредит от 18.03.2019 г., ведно със
законната лихва за период от 13.10.2022 г. до изплащане на вземането,
както и държавна такса в размер на 400, 00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева.
Предприети са действия по установяване имущественото
състояние на длъжника, изпратена е покана за доброволно
изпълнение, връчена на длъжника на 25.10.2022 г. Наложен е запор
върху сметките на дружеството, открити в Банка ДСК АД.
На 25.10.2022 г. „ТКЗС Л.“ ЕООД, ЕИК ........ е депозирало жалба
до съдебния изпълнител, в която възразява срещу образуваното
изпълнително производство и наложения запор върху банковата
сметка на дружество с доводи, че договорът за заем е нищожен и
2
сумата по договора не била преведена по сметка на дружеството.
Направено е искане изпълнителното производство да бъде спряно и да
бъде вдигнат запора, наложен върху банковата сметка на
дружеството.
С разпореждане от 27.10.2022 г., предмет на настоящата
проверка, е оставена без уважение молбата на длъжника за спиране на
изпълнителното дело и вдигане на наложения запор.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – от
длъжника, срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2,
т. 6, предл. 1 ГПК и в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК в една
част, поради което се явява процесуално допустима, а в останалата
част е недопустима.
Спирането на изпълнителното производство означава временно
преустановяване на следващите се изпълнителни действия, като
извършените до спирането действия остават в сила заедно с
възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за
спиране отпадне. Основанията за спиране са императивно определени
в закона – чл. 432, ал. 1 ГПК, чл. 454 ГПК, чл. 638, ал. 1 ТЗ – при спор
относно законността на изпълнителния процес, смърт или
недееспособност на страна в изпълнителния процес, очаквано
доброволно изпълнение и откриване на производство за
несъстоятелност по отношение на длъжника-търговец. Спирането
настъпва съответно по разпореждане на съда, по искане на взискателя
или с постановление на съдебния изпълнител (в случаите на чл. 432, т.
3, вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК и на чл. 454 ГПК).
Жалбоподателят не се позовава на нито една от изброените
хипотези, а навежда възражения относно влизане в сила на договора
за заем, получаването на паричната сума и относно това кой следва да
отговаря за изпълнението – дружеството или физическото лице
управител – въпроси които не се решават от съдебния изпълнител в
хода на образуваното изпълнително дело. Ето защо, поради съвпадане
3
на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на съдебния
изпълнител, се налага извод, че жалбата в тази част е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, тъй като атакуваното действие
на ДСИ е законосъобразно.
Съгласно дадените задължителни указания в т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, възбраната и запорът, като изпълнителни действия не
подлежат на обжалване, на обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество, каквито оплаквания
няма изложени в жалбата.
В този смисъл жалбата в частта, в която се обжалва отказът на
съдебния изпълнител на вдигне наложения запор е недопустима и
същата следва да се остави без разглеждане, а производството пред
съда да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 460/17.11.2022 год.
по описа на ДСИ при РС-Етрополе от „ТКЗС Л.“ ЕООД, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление с. Л., общ. Е., чрез управителя Я.
Д., срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 27.10.2022 г., в
частта, в която е оставена без уважение молбата му, с вх. №
426/25.10.2022 г., за спиране на изпълнителното дело, като
неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 460/17.11.2022
год. по описа на ДСИ при РС-Етрополе от „ТКЗС Л.“ ЕООД, ЕИК
........, със седалище и адрес на управление с. Л., общ. Е., чрез
4
управителя Я. Д., срещу разпореждане на съдебния изпълнител от
27.10.2022 г., в частта, в която е оставена без уважение молбата за
вдигане на наложен запор, като недопустима и прекратява
производството по гр. д. № 962/2022 г. по описа на Софийски окръжен
съд в тази част.

Решението, с характер на определение, с което се прекратява
частично производството по делото подлежи на обжалване с частна
жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5