Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря
Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Димитров в.гр.д. № 12468 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.08.2020
г., постановено по гр. дело № 66194/2019 г. по описа на СРС, 167 състав, е
признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Я.В.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1987,79 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м. 04.2016 г. до м. 04.2018 г.; сумата от 467,69 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
14.09.2016 г. до 08.04.2019 г., сумата от 61,57 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2018 г. и 12,62 лв.
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.04.2016 г. до 08.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на заявлението - 16.04.2019 г. до окончателното изплащане
на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
от 21.06.2019 г. по ч.гр.д. № 21655/2019 г. по описа на СРС, 167 състав, като с
решението са отхвърлени поради погасяване по давност искът за главница за
топлинна енергия - за разликата над уважения размер от 1987,79 лв. до пълния
предявен размер от 2997,78 лв., дължима за периода от м. 05.2015 г. до
м.03.2016 г., както и искът за главница за услугата дялово разпределение за
разликата над уважения размер от 61,57 лв. до пълния претендирай размер от
64,76 лв. за м. 03.2016 г. Със същото решение Я.В.Г. е осъден да заплати на „Т.С.”
ЕАД направените разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 21655/2019
г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в, в размер на 86,29 лева, както и направените
разноски в исковото производство в размер на 121,99 лева, а ищецът е осъден да
заплати на адв. Р.Б.Н. сумата от 136,69 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу
първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете за
главница за топлинна енергия - за сумата над 1987,79 лв. до 2997,78 лв. и за
главница за такса дялово разпределение – над 61,57 лв. до 64,76 лв., е подадена
въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Оспорва като неправилен извода на СРС, че
отхвърлената част от претенциите е погасена по давност. Сочи, че съгласно чл.
33, ал. 1 от общите условия от 2014 г., задължението за заплащане на дължимите
суми в размерите, посочени в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди,
че претендираните вземания са посочени във фактура № ********** от 31.07.2016
г., а първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че сумите по тази
обща фактура ставали изискуеми на 15.09.2016 г., поради което не били погасени
по давност. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено
в обжалваната част, а претенциите - уважени до пълния предявен размер.
Въззиваемият
ответник Я.В.Г. оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено в обжалваната му част. Счита, че с изравнителната фактура не се
променя падежът на вземанията на ищеца за вече начислените месечни вноски.
Привлеченото на
ищцовата страна третото лице - помагач - „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище по
въззивната жалба.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните във въззивната жалба оплаквания.
Решението е
валидно, а в обжалваната част и допустимо, като постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на въззивника и събраните по делото
доказателства, намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС, а по конкретно изложените във въззивната жалба
оплаквания е необходимо да бъде добавено и следното:
Районният съд,
съобразявайки, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено
на 16.04.2019 г., и прилагайки тригодишната погасителна давност, е приел, че
погасени по давност са вземанията на ищеца за топлинна енергия, възникнали в
периода м. май 2015 г. – м. март 2016
г., както и вземането за услуга дялово разпределение за м. март 2016 г.
През процесния
период са действали Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., като в чл.
32, ал. 1 е предвидено, че месечната дължима сума за доставена топлинна енергия
на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната
енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, а според чл. 32, ал. 2 след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 1 ОУ е
предвидено задължение за клиентите да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, което действие
представлява по своя характер уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя поканата си за изпълнение. При така очертания ред за
възникване изискуемостта на вземането за потребена топлинна енергия, приложимо
относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност, е правилото
на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, според която разпоредба, ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски възникват след изтичането на съответния месец,
през който е доставена топлинната енергия, като за всяка месечна доставка възниква
вземане за месечна вноска, както и задължение за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение след нейното осъществяване. Предвид изложеното
правилни са изводите на СРС, че тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
приложима към процесните вземания за стойността на топлинната енергия, които
имат характера на периодични според приетото в ТР № 3/2011 г. по тълк. дело №
3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, е започнала да тече от първо число на месеца, следващ
месеца, през който е потребена, като е изтекла преди датата на подаване на
исковата молба – 16.04.2019 г., т.е. вземанията, възникнали в периода м. май
2015 г. – м. март 2016 г. се явяват погасени по давност.
Неоснователни
са доводите на ищцовото дружество, че за процесния период изискуемостта на
вземанията е настъпила с изтичане на 45 дни от издаването на обща фактура № **********
от 31.07.2016 г., т.е. на 15.09.2016 г. Сочената фактура е издадена по реда на
чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2016 г. – при отчитане на реалната консумация на
топлинна енергия след приключването на съответния отоплителен сезон.
Съдържащата се в нея сума за доплащане е в резултат от изготвена изравнителна
сметка, когато е констатирано, че начислените прогнозни месечни вноски са в
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия. Издаването на общата фактура касае изискуемостта единствено на
вземането, възникнало в резултат от осъществената изравнителна процедура, но не
променя вече изяснената начална дата на изискуемост на месечните вноски за
топлинна енергия – денят, следващ месеца, за който е определена и начислена
топлинната енергия.
Аналогични са
съображенията за началния момент, от който настъпва изискуемостта на вземанията
за услугата дялово разпределение, поради което правилно СРС е приел, че същите
са погасени за м. март 2016 г.
Тъй като въззивният
съд е ограничен до съдържащите се в жалбата оплаквания относно правилността на
първоинстанционното решение (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК) и доколкото такива липсват
срещу приетия от СРС размер за непогасените по давност вземания за топлинна
енергия и услугата дялово разпределение, то и настоящата инстанция не би могла
да преразгледа установените в обжалвания съдебен акт вземания.
Поради
съвпадане крайните изводи на двете инстанции, решението на СРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
При този изход
на спора, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., на процесуалния
представител на въззиваемия ответник – адв. Р.Б.Н. следва да се присъди
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство, в
размер на 300,92 лв.
По аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.08.2020 г., постановено по гр. дело №
66194/2019 г. по описа на СРС, 167 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273, вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв., да заплати на адв. Р.Б.Н., САК, личен № **********, сумата от 300,92 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
на въззиваемия ответник безплатна правна помощ във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на привлеченото от
ищеца „Т.С.” ЕАД трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.