РЕШЕНИЕ
№………
град ПЛЕВЕН, 15.07.2020година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав , в публично заседание на девети юли , през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря В. П. и в присъствието на прокурора………………….като
разгледа докладваното от съдията Данчев
в.гр.д. № 416 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе съобрази
следното:
Въззивно
обжалване.
С решение № 23
от 05.01.2020г. ,постановено по гр.д.№ 385/2019г. Районен съд-Червен
бряг ОСЪЖДА ЗК „*****”АД, с ЕИК ****, представлявано от изп. директори М. М. Г.
и П. Д. – изпълнителни директори, чрез процесуалния представител ЮК К.А., да
заплати на С.Д.П. *** с ЕГН ********** сумата от 20 700 /двадесет хиляди и
седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени
вреди за липсваща издръжка и финансова помощ поради смъртта на дъщеря й Д. П.
за периода м. Декември 2016г. до м. Май 2028 година включително, ведно с лихва
за забава върху главницата от 13.11.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „****”АД,
с ЕИК ****, представлявано от изп. директори М.М. Г. и П. Д. – изпълнителни
директори, чрез процесуалния представител ЮК К.А., да заплати на С.Д.П. *** с
ЕГН ********** сумата от 1255 /хиляда двеста петдесет и пет/ лева за
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА ЗК „****”АД,
с ЕИК *****, представлявано от изп. директори М. М. Г. и П. Д. – изпълнителни
директори, чрез процесуалния представител ЮК К.А., да заплати по сметка на
Районен съд гр. Червен бряг направените по делото разноски за вещи лица и
държавна такса за разглеждане на делото в размер общо на 3366.40 /три хиляди
триста шестдесет и шест лева и 40 стотинки/ лв.
Това решение е
съобщено на С.Д.П. ,чрез пълномощника адв.П.В.
на 28.01.2020г., откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване,
а на ЗК„*****”АД, е било съобщено на 05.02.2020г. ,откогато тече срока за
обжалване за ответника по делото.
На 19.02.2020г.по
пощата е подадена
въззивна жалба от ЗК „*****”АД, с ЕИК ****, чрез процесуалния
представител юрисконсулт К.А., срещу това решение на РС-Червен
бряг.Решението се обжалва изцяло.
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в
законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
Същата е и
редовна.Внесена е държавната такса. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои порочността на обжалваното решение
и какво е искането, подписана е от пълномощника на жалбоподателя. Представен е бил препис за връчване на
другата страна по делото и той е бил връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден
писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема
страна - С.Д.П. ,чрез пълномощника адв.П.В.,според която въззивната жалба е
неоснователна.
С въззивната
жалба не се правят доказателствени
искания и не се представят нови доказателства .С нея ,обаче е било направено искане на осн. чл. 229,ал.1 т. 4 от ГПК за спиране на производството по настоящото въззивно гр.дело до приключване
на воденото между същите страни във връзка със същото ПТП т.д.№ 205/ 2018г. на
ПлОС за неимуществени вреди ,претендирани от С.П. поради смъртта на дъщеря и.
ПлОС е приел ,че искането за спиране на настоящото
производство на осн. чл. 229, ал.1 т.4 от ГПК е неоснователно.Вярно е ,че между
същите страни се води т.д.№ 205/ 2018г. на ПлОС и че по него има постановено
решение от ПлОС с което ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД
вр. чл.52 от ЗЗД вр. чл.51, ал.2 от ЗЗД ЗК “*****“АД, ЕИК *****, гр. София ДА
ЗАПЛАТИ НА С.Д.П., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 100 000лв. /сто
хиляди лева/ като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на
нейната дъщеря Д. В. П., ЕГН ********** /починала на 21.11.2016 г./, в резултат
на настъпило на 30.09.2016 г. ПТП, в гр. Д. Д. по вина на водача на л.а. “****“,
с рег.№ ***** - Т. П. Д., по отношение на който автомобил е била налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК “****“ АД, полица № ******, с крайна дата на покритие 14.01.2017 г.,
ведно със законната лихва,считано от
20.09.2018г.- датата на отказа на застрахователя до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до претендираното обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 180 000 лв., както и
присъждане на законна лихва за периода от 21.12.2017г. до 20.09.2018г.,
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН. Вярно е и това ,че въпросното решение на ПлОС
не е влязло в сила. ПлОС обаче приема ,че не е налице преюдициалност на спора по
т.д.№ 205/ 2018г. на ПлОС спрямо спора ,предмет на в.гр.д.№ 416/ 2020г.За да се
уважи такова искане ,би следвало факта или правоотношението ,което е предмет на
установяване по т.д.№ 205/2018г. на ПлОС да са преюдициални спрямо спора по
в.гр.д.№ 416/ 2020г. ,докато в настоящия случай това не е така , а се касае за
общи факти ,които са предмет и на двете дела – на т.д.№ 205/ 2018г. на ПлОС и
на настоящото гражданско дело и които са
предмет на паралелно изследване и установяване по двете висящи дела,без което и
да било от тях да има предимство пред другото,та да се налага едното да изчаква
влизането в сила на решение по другото дело.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа
въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на
обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269
от ГПК и според наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Червен бряг е постановил едно валидно и допустимо ,но по съществото на спора неправилно решение ,което страда от някои от
релевираните с въззивната жалба пороци ,поради което същото следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора ,с
което предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Във въззивната жалба
са развити оплаквания в следните три основни насоки :
1.
Че
неправилно РС-Червен бряг е приел, че е налице причинна връзка между получените
от Д. П. травматични увреждания при ПТП на 30.09.2016г. и настъпилата
впоследствие –на 21.11.2016г. смърт на Д.П..*** е приел, че вината за
настъпване на ПТП е на водача на лекия
автомобил „**** „ с рег.№ ****,като според жалбоподателя вината за това ПТП е
на водачът на зърнокомбайн „**** „ с рег. № ***** или поне ,че е налице
съпричиняване на ПТП от него , а оттам и на вредите от страна на водача на комбайна по което
възражение за съпричиняване РС-Червен бряг не се бил произнесъл и не определил
процента на съпричиняване.
2.
Че
РС-Червен бряг е присъдил обезщетение за имуществени вреди ,без да е било
установено към датата на ПТП Д. П. да е имала доходи и да е била в състояние да
отдели от тях месечна издръжка на майка си в размер на 150 лв. Сочи се ,че
липсват доказателства Д. П. да е била в трудово правоотношение към датата на
ПТП .
Плевенски окръжен съд намира ,че първите две оплаквания, развити във
въззивната жалба са неоснователни,но третото е основателно .
Изводът на РС-Червен бряг за наличие на причинна връзка между получените от Д. П. травматични
увреждания при ПТП на 30.09.2016г. и последвалата и на 21.11.2016г. смърт е
обоснован с експертното заключение на втората , комплексна съдебно –медицинска
експертиза,изготвена от в.л. д-р Х. М./ специалност неврохирургия / и д-р К. Д./ специалист вътрешни болести ,
белодробни болести и фтизиария и
професионални болести„ ,които дават категорично заключение ,че „между смъртта
на Д. П. и получените от нея в резултат на процесното ПТП телесни
увреждания и настъпилите в резултат на
проведеното реанимационно лечение и продължителна изкуствена белодробна
вентилация, е налице причинно –следствена връзка„.Вярно е това ,че хода на въпросната причинно-следствена връзка
в конкретния случай се усложнява поради наложилата
се продължителна белодробна вентилация
,която пък от своя страна е довела до стеноза на трахеята,което пък е довело до
острата дихателна и сърдечна недостатъчност при Д. П. ,което вече е
непосредствената причина за смъртта и. Така или иначе , не е налице такъв
фактор ,който да се намесва в посочената причинно-следствена връзка по начин
,че да изключва връзката между причинените при ПТП телесни увреждания и
настъпилата впоследствие смърт на Д. П..Т. фактори биха могли да бъдат
евентуално неправилно проведено лечение на пострадалата Д. П. или пък нейно
поведение ,изразяващо се в неспазване на дадените и предписания за лечение ,но
такива не се установяват от събраните по делото доказателства .
Що се отнася до това дали вина за това ПТП има освен водачът на лекия
автомобил ,така също и водачът на зърнокомбайн „***** „ с рег. № ***** и ,че е налице съпричиняване на ПТП от двамата
водачи , а оттам и на вредите от страна
на водача на комбайна по което възражение за съпричиняване РС-Червен бряг не се
бил произнесъл и не определил процента на съпричиняване, Плевенски окръжен съд
намира ,че въпросът за това налице ли е съпричиняване на ПТП и на вредите от
него , и от водача на комбайна е без значение за правилното решаване на
настоящия правен спор.От значение би било изследването на въпроса има ли
съпричиняване на вредите от самата пострадала при ПТП –то Д. П. ,тъй като само
в този случай би имало основание съгласно чл. 51 , ал. 2 от ЗЗД съдът при
определяне размера на обезщетението за вредите да намали размера на обезщетението
поради съпричиняване от страна на увреденият. Това разбиране на ПлОС е в съответствие с чл. 53 от ЗЗД който
предвижда солидарна отговорност при множество делинквенти , а така също и с
трайната съдебна практика, обективирана в решения по т.д.№ 2859/ 2013г. І т.о.
; по т.д.№ 1070/ 2014г. на ІІ т.о. , по т.д.№ 416/ 2017г. на І т.о. ,както и по
т.д.№ 1497/ 2018г. на ВКС І т.о. в което изрично се приема ,че „ по отношение
на пострадалия ,за който не е установен обективен принос за настъпване на пътното
произшествие ,отговорност в пълен обем за репариране на вредите носи
застрахователят на водача по задължителната застраховка „гражданска отговорност
„ срещу който искът е предявен до размер на застрахователната сума ,независимо
от приноса на застрахования при него делинквент. Въпросът в каква степен
двамата водачи са допринесли за настъпването на произшествието и непозволеното
увреждане е ирелевантен при предявен иск
от увредения по чл. 45 от ЗЗД ,съответно при прекия му иск по чл. 226, ал.1 от КЗ / отм./ предявен срещу застрахователя на един от водачите .Разпределянето на
отговорността на двамата водачи спрямо
третото пострадало лице е извън предмета на този спор.“ Тези съображения важат изцяло и по отношение
на предявения пряк иск по чл. 432 от КЗ .Поради тези съображения това ,че
РС-Червен бряг не е обсъждал въпроса за съпричиняването на ПТП и на вредите ,и
от водача на зърнокомбайн „***** „ с рег. № **** е без значение за правилното
решаване на спора ,при положение ,че
от доказателствата по делото е установено ,че вина за причиняването на
процесното ПТП и последвалите от него вреди има и водача на лекия автомобил „*****
„ с рег.№ ****,който е бил застрахован при ЗК „**** „АД срещу което
дружество е предявен прекият иск по чл. 432 от КЗ за причинени имуществени
вреди.Тази вина на водача на лекия автомобил ,който е застрахован при ответника
се установява от приложените в делото протоколи и албум за оглед на произшествието ,които са обсъдени
в експертното заключение на Съдебната автотехническа експертиза от в.л. . П. ,което установява ,че водачът на
лекия автомобил се е движил към началото на произшествието със скорост 87,12
км./ч. ,която е значително над допустимата за движение на МПС в населеното
място-50 км./ч. , където е станало произшествието и по този начин сам се е поставил в
невъзможност да предотврати ПТП с комбайна.
Плевенски окръжен съд ,обаче намира ,че третото оплакване развито във
въззивната жалба е основателно и именно поради това обжалваното решение на
РС-Червен бряг се явява неправилно ,тъй като е необосновано на събраните
доказателства по делото.
Претенцията за
обезщетение на С.Д.П. за претърпени от нея имуществени вреди поради смъртта на
дъщеря и Д. П. ,настъпила вследствие на процесното ПТП от 30.09.2016г. се
обосновава с това ,че „ищцата търпи и ще
продължава да търпи до смъртта си имуществени вреди , изразяващи се в липсата на
издръжка , заместващ доход и неизпълнение на дължимата синовна финансова грижа
за месечна издръжка за периода до смъртта на С.П.“ ,като се претендират по
150лв. месечно или глобален размер на имуществената претенция за периода от м.
декември 2016 г. до май 2028г. - 20 700лв.
Действително съгласно чл. 140
,ал.1 т.1 от СК майката С.П. има право
да търси издръжка от своята дъщеря Д. П. ,но за разлика от издръжката на
ненавършили пълнолетие деца от техните родители ,дължимата от дъщерята на майката издръжка не е безусловна, а тя се дължи ако
лицето от което се търси издръжката, има възможност да я дава / вж. чл. 140,
ал.2 от СК и чл. 142 , ал.1 от СК ,които обуславят даването на такава издръжка
и нейният размер от възможностите на лицето от което тя се търси ,да я дава /. В
конкретния случай в исковата молба не се твърди да има съдебно решение по силата
на което Д. П. да е била осъдена да дава каквато и да било месечна издръжка на
майка си С.П.. Поради това се налага да се изследва въпроса дали приживе ,
преди смъртта си Д. П. е имала възможност и дали е давала някаква
регулярна месечна издръжка на майка си ,
от която майката да се е оказала лишена поради смъртта на дъщеря си Д.П..
Според Плевенски окръжен съд ,по
делото не са събрани доказателства нито ,че Д.П. е могла да дава ,нито че е давала месечна издръжка на майка си ,преди
смъртта си на 21.11.2016г. По делото е представена заповед № 74/ 14.09.2015 г.
от която е видно ,че е бил прекратен трудовият договор на Д.П. на осн. чл. 325,
ал.1 от КТ с „ **** „ ООД,като заповедта е била връчена на 02.10.2015г. От представените с исковата молба заверени
копия от страници от трудовата книжка на Д.П. се вижда ,че е отразено това
прекратяване на трудовия договор ,както и че времето от 02.10.2015г. до
24.01.2016г. и е било признато за трудов и осигурителен стаж на осн. чл. 354 от КТ и чл. 9 от КСО ,като явно през това време тя е имала право на обезщетение за
безработица. За времето от 24.01.2016г. до 13.04.2016г. няма доказателства да е
работила по трудово правоотношение ,като едва от 13.04.2016г. в представената
трудова книжка има данни ,че отново е започнала работа в „ **** „ ООД като шивачка с посочено основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 445 лв.Не е представен, обаче трудов договор между „ *****„ ООД и Д.П. от
13.04.2016г. от който да може да се направи извод за какъв срок е бил сключен
такъв договор , и оттам дали трудовото правоотношение с Д.П. е продължило и до
настъпването на смъртта и на 21.11.2016г. След 13.04.2016г. липсват каквито и да било
отбелязвания в тази трудова книжка ,в
т.ч. и за това какво е било получаваното от Д.П. трудово възнаграждение за
периода от м. май 2016г. до м. октомври 2016г. / месеца предхождащ смъртта и /.В
т.см. пред съда не са ангажирани доказателства за това ,че към м. октомври
2016г./ месеца предхождащ смъртта на Д.П. / тя е реализирала трудово възнаграждение в какъвто
и да било размер , а още повече в такъв размер ,който да и позволява да отделя
средства за издръжка на майка си С.П.. Дори условно да се приеме ,че тя е
продължила да получава месечно трудово възнаграждение в размер на 445 лв. каквото
е посочено за м. април 2016г. ,то този размер на трудовото възнаграждение е
много близък до минималната за периода работна заплата / която за периода от
01.01.2016г. – 31.12.2016г. е била 420 лв. съгласно ПМС № 375/ 28.12.2015г./ ,
а при такъв размер на работната заплата няма основание да се приеме ,че на Д.П.
са и оставали свободни парични средства
след посрещане на своите нужди за издръжка , да отделя някаква сума ,която да
дава за издръжка на своята майка С.П.. Свидетелят Н. В. П. / брат на Д.П. /,
според ПлОС изобщо не установява ,че Д.П. е давала издръжка на майка си ,още
повече пък в претендирания в исковата молба размер от по 150лв. месечно. Той не
сочи никаква конкретна сума ,която да е била получавана ежемесечно от С.П. от
нейната дъщеря ,която да е била предназначена за покриване нуждите на С.П. от
издръжка.Пределно общото твърдение на този свидетел ,че Д.П. е „ поемала всичко „ и че е
„издържала семейството „ не може да обоснове според въззивната инстанция извода
,че тя е давала издръжка конкретно на майка си С.П. ежемесечно в определен
размер. Плащането на някои разходи за общото домакинство в което са живели заедно С.П. , Д.П. и Николай Пелов не
означава ,че е била давана лична издръжка на С.П. в размер поне на 150 лв.
Отделно от това ,по делото не са ангажирани от ищцата никакви
доказателства за това какви средства са
необходими на С.П. за посрещане на нуждите и от месечна издръжка .При това
положение е невъзможно и да се направи съпоставка между необходимите средства
за издръжка на С.П. и действително получаваните от нея месечни доходи и в какъв
размер е евентуално формираният недостиг на средства за покриване на целия
размер необходим за месечната и издръжка.В
т.сл. според съда не се касае за въпрос единствено по размера на
исковата претенция в какъвто случай съдът би могъл служебно да вземе експертно
заключение относно размера на иска ,но се касае до въпрос по основателността на
самата претенция,която следва да бъде установена от ищцата. Следва да се има
предвид и това ,че според свидетеля Н.П. ,понастоящем майка му живее сама в с.Д.
и той не и помага финансово ,като тя получава само наследствената си пенсия с
която преживява. В резюме , от страна на ищцата по делото не е установено нито,
че е получавала от дъщеря си преди смъртта и ,месечна издръжка в размер на
150лв.или какъвто и да било друг размер ;нито са установени конкретните нужди
на ищцата от месечна издръжка и дали те надвишават получаваният от нея месечен
доход от наследствената пенсия ,нито пък ,че дъщерята е имала приживе
възможност да отделя от своите доходи посочените 150 лв. месечно за издръжка на
майка си. Тези съображения важат изцяло за исковата претенция за имуществени
вреди за периода от м. декември 2016г. / когато е началото на периода за който
е формирана исковата претенция/ до
датата на подаване на исковата молба -21.02.2019г. ,както и до последното по
делото съдебно заседание на 09.07.2020г. за който период се предполага ,че
имуществените вреди вече са реално претърпени от ищцата поради това ,че е била
лишена от този допълнителен месечен
доход.
За времето ,обаче след 09.07.2020г. претендираните имуществени вреди
имат характер на бъдещо и несигурно събитие ,тъй като тяхното евентуално
настъпване е в зависимост от много на брой бъдещи фактори ,които също така са
бъдещи и несигурни събития.Тези фактори напр. са свързани с имущественото
състояние на ищцата С.П. ,което за в бъдеще може да се промени ,така ,че тя да
няма нужда от допълнителни средства за месечната си издръжка ,напр. поради
увеличаване размера на наследствената и пенсия или придобиване на друг доход
–месечен или еднократен който да и гарантира повече средства за издръжка, в
т.ч. и получаването на обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на
дъщеря си в значителен размер ,което безспорно ще се отрази положително на
имущественото и положение , а оттам и на нуждата от бъдеща издръжка. Такъв
фактор освен това е и продължителността на живота на самата ищца С.П. ,която
може да се окаже по-малка от прогнозната
средна продължителност на живота от 74,08 г. според официалните данни от НСИ.
Изобщо за времето след приключване на съдебното дирене по делото ,съдът намира
,че се касае за претенция за бъдещи имуществени вреди,чието настъпване е бъдещо
и несигурно събитие, а не за такива ,които вече са настъпили в патримониума на
ищцата.Освен всичко това , претендирането на глобален размер от 20 700лв. на обезщетението за
имуществени вреди ,без да се разграничава
от ищцата периода до предявяването на иска/ за който е резонно да се
посочи общ размер на претенцията / и
периода след неговото предявяване / за
който би следвало да се търси присъждане на ежемесечно плащане на определена
сума за издръжка до настъпване на
определени причини за прекратяването или за изменението на това плащане / и
уважаването на иска в такъв глобален размер и за в бъдеще ,би довело до
неоснователно обогатяване на ищцата ,тъй като се претендира и присъжда една глобална сума в която са
включени и евентуално дължими бъдещи
месечни плащания,чиито падеж не е
настъпил както към постановяване на съдебното решение на РС-Червен бряг , а
така също и към постановяване на въззивното съдебно решение .
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че
предявеният от С.Д.П. *** с ЕГН **********
иск по чл. 432 от КЗ за сумата от 20 700
/двадесет хиляди и седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
от нея имуществени вреди за липсваща издръжка и финансова помощ поради смъртта
на дъщеря й Д.П. за периода м. Декември 2016г. до м. Май 2028 година
включително, ведно с лихва за забава върху главницата от 13.11.2018г. до
окончателното й изплащане,следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед този изход на делото , следва ищцата да бъде осъдена
да заплати на ответното дружество деловодни разноски за първата инстанция в
размера на 450лв. ,представляващи юрисконсултско възнаграждение , определено на
осн. чл. 78, ал.8 във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25,ал.2 от
Наредба за заплащане на правната помощ , а така също следва да бъде осъдена
въззиваемата С.П. да заплати на въззивника направените от него деловодни
разноски за въззивната инстанция ,които са в размер на 864 лв.според
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло обжалваното решение
№ 23 от 05.01.2020г.,постановено
по гр.д.№ 385/2019г. на Районен съд-Червен бряг,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Д.П.
*** с ЕГН ********** иск по чл. 432 от КЗ срещу ЗК „****”АД, с ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.София , бул.“**** „ № **** Д, представлявано
от изп. директори М. М. Г. и П. Д. – изпълнителни директори, за сумата от 20 700 /двадесет хиляди и
седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени
вреди за липсваща издръжка и финансова помощ, поради смъртта на дъщеря й Д.П.,
за периода м. Декември 2016г. до м. Май 2028 година включително, ведно с лихвата
за забава върху главницата от 13.11.2018г. до окончателното й изплащане,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Д.П. *** с ЕГН ********** да заплати на ЗК „*****”АД, с ЕИК ****,със
седалище и адрес на управление гр.София , бул.“**** „ № *** Д, направените от ответника деловодни разноски за първата инстанция ,които
са в размер на 450лв.,представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено
на осн. чл. 78, ал.8 във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25,ал.2
от Наредба за заплащане на правната помощ , както и да заплати направените от въззивното застрахователно
дружество деловодни разноски за
въззивната инстанция ,които са в размер на 864 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280 , ал. 3 т.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :