Разпореждане по дело №37/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.17 и сл. ЗЗДН и е образувано по въззивна жалба на Н. П. Н. от гр.Р. насочена против Решение № 1280/24.02.2011 г., постановено по гр.д. № 994/2010 г. по описа на РС Р..

В жалбата се прави оплакване за постановяване на атакувания съдебен акт при нарушение на съдопроизводствените правила /неправилна преценка на събрания доказателствен материал/ и като правен резултат се иска отмяната му.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител както в писмения отговор, така и в с.з. оспорва същата и навежда доводи за неоснователността й.

Пред настоящата инстанция не се сочат нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд, като прецени данните по първоинстанционното дело във връзка с наведеното във въззивната жалба, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице – ответника в първоинстанционното производство, имащо правен интерес от това – същият е останал недоволен от постановения съдебен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна, предвид следното:

Производството пред районния съд е било образувано по молба на Н. П. Н. от гр. Р., в която се е твърдяло, че ответникът е осъществил по отношение на нея акт на домашно насилие.

Като преценил приобщените в хода на първоинстанционното производство по отношение на това твърдение доказателства районният съд приел от фактическа страна, че между страните по делото е налице родствена връзка, като жалбоподателят Н. П. Н. и съпругът на молителката Г. П. Н., са братя – т.е. налице е родствена връзка от втора степен по съребрена линия, който факт от своя страна обуславя и наличието на родство по между молителката Н. П. Н. и ответника по сватовство – втора степен.

По делото не е имало спор по факта, че семействата на двамата братя Н. П. Н. и Г.П. Н. обитават различни етажи от двуетажна къща, находяща се на административен адрес: гр. Р., О. Р., О. Б., У. „„. Й.” № 50, като съответно семейството на молителката живеело на първия етаж от същата сграда, а семейството на ответника – на втория жилищен етаж.

Този факт е бил установен и от приобщените по делото писмени доказателства.

С представената по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН декларация по делото молителката е декларирала, че спрямо нея на 211. 06. 2010 год. е извършен акт на домашно насилие от Н. П. Н., с ЕГН *, изразяващо се в непрекъснати обиди, заплахи и закана за саморазправа с молителката, упражнено физическо насилие и причиняване на болка и страдания. Във въпросната декларация е отразено също така, че ответникът - жалбоподател упражнява спрямо молителката системен психически тормоз.

Освен въпросната декларация, ползваща се съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН с абсолютна доказателствена сила по отношение на извършеното насилие, в хода на производството пред районния съд молителката е ангажирала гласни и писмени доказателства.

Така от медицинско свидетелство от 22. 06. 2010 година, издадено от д-р М. се установило, че на молителката е извършен медицински преглед, въз основа на който са констатирани следните травматични повреди: отток и начален травматичен /кръвоизлив/, кръвонасядане в областта на дясна раменна става. Повърхностно охлузване на кожата в областта на дясна гривнена става. Отток и болка в гръдната област. Отток и палпаторна болка в предна лява част на лицето с две малки кожни кръвонасядания.

В същото удостоверение при преценка на повредите по отношение здравето и живота на прегледания от страна на лекаря е посочено, че е налице временно нарушаване на здравето, без пряка опасност за живота.

Посоченият медицински документ районният съд приел за годно доказателствено средство, по аргумента на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗДН.

Вън от горното по първоинстанционното дело е била допусната и изслушана съдебно-психологична експертиза.

По същата вещото лице е дало заключение, че по време на деянието молителката е изпитала страх за своето здраве и безопасност, като същевременно се е почувствала обидена и унизена. След случилото при нея се е наблюдавало завишена тревожност, напрегнатост и безпокойство. В резултат на извършения акт на домашно насилие е бил нарушен начина и на поведение, изразяващо се в липса на желание за връщане в семейни дом, взимане на мерки целящи осигуряване на безопасността на семейството, притеснение да остава сама в къщи, което от своя страна според експерта се отразява върху професионалната дейност на съпруга и. Вещото лице е поддържало, че и към момента на освидетелствуването, при Н. Н. се констатира засилена тревожност в резултат на станалият на 21. 06. 2010 год. инцидент, което е свързано с очакване на неизвестни неприятности и проблеми, като не се регистрира нарушаване на нормалното социално функциониране и адаптиране при молителката - тя продължава да работи и изпълнява всекидневните си семейни и родителски задължения, няма откъсване от социалните среди и от приятелското обкръжение. Не се констатира и регрес в поведението й.

Районният съд е кредитирал установеното от заключението на експерта, което и не се е оспорило от страните по делото.

В хода на първоинстанционото производство са били събрани и гласни доказателства.

Така в показанията си свидетелката С. - приятелка на дъщерята на молителката е заявила, че през м. юни 2010 год. е била на гости в дома на Н. Н., живееща на първи жилищен етаж от къща находяща се на адрес: гр. Р., на У. „. Й.” № 50, за да попълни кандидат студентстките си документи.

Заявила е още, че на първия етаж са били тя, Н. Н. и малката и дъщеря – Г., като очаквали пристигането на тяхна позната - В. С. – преподавател в Американски университет, гр. Б., която е следвало да им помогне при попълването на въпросните документи. Първоначално според свидетелката е станал инцидент с участието на М., съпруга на ответника Н. Н., която заключила входната врата водеща до процесния жилищен етаж, използвайки ключа поставен от външната страна на бравата на вратата.

Тази свидетелка твърди, че в момента, в който М. е заключвала вратата, Н. Н. я помолила да отключи въпросната врата.

При последвалия отказ от страна на М., последната е отправила по адрес на Н. Н. думи от сорта: „Ще ви изтрепя” и т.н.

Инцидентът бил прекратен, като въпросната врата е отключена от пристигналата В.С..

След попълването на документите С. се тръгнала, съпроводена от молителката Н., като С. останала на етажа, заедно с дъщеря й.

Непосредствено след като Н. и С. напуснали етажа, С. чула виковете за помощ отправени от Н. Н..

Събева твърди, че не е посмяла да излезе, оставайки заедно с дъщерята на молителката на етажа.

След около 5 минути, Н. Н. се прибрала на етажа видимо много изплашена, като в едната се ръка е държала кичури от своята коса, а другата ръка е била посинена, като заявила, че била ударена от Н. Н., включително и „изскубана от него.”

По-късно Н. Н. се е обадила на съпруга си, а С. напуснала дома на Н. след пристигането на последния.

Свидетелката е категорична в показанията си, че лицата присъствали на скандала са били „ Н., М. и Н..”

От приобщените по инициатива на районния съд писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е с чисто съдебно минало, не се води на диспансерен учет и по отношение на него не са налагани към настоящия момент мерки по реда на Закона за защита от домашно насилие.

Като преценил в съвкупност приобщените пред него доказателства районният съд приел от правна страна, че молбата, с която е сезиран е процесуално допустима, а по същество – основателна.

За да мотивира този си извод приел за безспорно установено от фактическа страна, че извършеното на 21. 06. 2010 год. действие е такова на домашно насилие, изразяващо се в осъществено от страна на Н. П. Н., с ЕГН * физическо насилие спрямо молителката Н. П. Н., с ЕГН *.

В случая била налице хипотеза на осъществено домашно насилие спрямо лица, от кръга определен в нормата на чл. 3, т. 7 от ЗЗДН.

Посочил, че показанията на разпитаният свидетел Д. С. са категорични по отношение на автора, времето, мястото и акта на домашно насилие, предмет на настоящето производство. Освен, че същите са непротиворечиви и установяващи в детайли всички спорни факти, подлежащи на доказване, също така се подкрепят и от останалият доказателствен материал, в частност медицинско свидетелство от 22. 06. 2010 година, издадено от д-р М. и заключението на експертизата. Същите по своето съдържание са в унисон както с фактите визирани в обстоятелствената част на молбата, така и с личните възприятия на свидетеля досежно вида на причинените увреждания.

Отбелязал, че въпреки оспорването от страна на жалбоподателя на заявените от молителката факти досежно твърдяното домашно насилие, доказателства в подкрепа на възражението не са били ангажирани, вкл. и такива, оборващи твърденията на молителката във връзка с процесното насилие.

Ето защо районнит съд приел, че спрямо молителката е осъществено домашно насилие.

Преценявайки вида на същото, включително и данните определящи личностната характеристика на извършителя съобразно принципите и целите на Закона за защита от домашното насилие приел, че спрямо извършителя Н. П. Н. следва да бъдат наложени мерки за защита, изразяващи се в задължение на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката Н. П. Н. – роднина по закон, втора степен по сватовство; забрана на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на извършителя да приближава пострадалото лице Н. П. Н., жилището на пострадалото лице, представляващо първи жилищен етаж от къща, находяща се на административен адрес: гр. Р., О. Р., О. Б., У. „. Й.” № 50, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице Н. П. Н., за срок от една година, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт, както и да му бъде наложено и административно наказание „глоба” в размер на 300. 00 /триста/ лева,

При гореустановено и съобразявайки наведените доводи от страните, въззивната инстанция прави следните изводи:

Постановеното решение е валидно и допустимо, а разгледани по същество оплакванията против същото са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Районният съд е направил пълен и обстоен анализ на приобщените по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с установените съдопроизводствените правила е изложил съображения защо приема за установени фактите от тях.

Този анализ е осъществен и във връзка със специалните норми на ЗЗДН, придаващи доказателствена тежест на определен вид писмени доказателства /декларацията по чл.9, ал.3/, отнесении и към липсата на спорност относно заявените в нея факти.

Нещо повече - районният съд е проявил активност при събиране на доказателствата, относими към предмета на спора, като по своя инициатива е изискал част от тях, вкл. такива, установяващи положителин факти за личността на жалбоподателя.

Ето защо наведените доводи в обратната насока във въззивната жалба са правнонесъстоятелни.

Въззивната инстанция приема, че при правилно установените факти районният съд е извел и адекватни правни изводи относно съставомерността на поведението на жалбоподателя и относно вида и размера на наложените му наказания.

Поради горното и поради пълното съвпадение на изводите на районния съд с тези на въззивната инстанция, досежно съставомерността на деянието на жалбоподателя по смисъла на ЗЗДН, вкл. досежно вида и размера на наложенита за същото мерки и наказания, с оглед избягване на излишно приповтаряне, въззивната инстанция препраща към мотивите на районния съд в тази им част по реда на чл.272 ГПК.

Изложеното налага оставяне на атакуваното решение в сила.

Мотивиран от горното и на осн.чл.17, ал.4 ЗЗДН, Б. окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1280/24.02.2011 г., постановено по гр.д. № 994/2010 г. по описа на РС Р..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: