Р Е Ш Е Н И Е
Номер /14.02. 2020 година
гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
14.01.
2020 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР Х.В
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
СТОЙКА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
В.т.д.
№ 1391 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Oбжалвано е решение № 574/27.08.2019 год. по гр.д. № 1401/2019
год. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от „М.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. „В.Т.“,
ул. ***, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ***, представлявано от управителя Х. И.И. против „В.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. ***, вписано в ТРРЮЛНЦ с
ЕИК ***, представлявано от управителя Петко Борисов Кърчев, иск за признаване за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал.
1, предл. 1-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „В.“ ЕООД, ЕИК *** дължи на „М.“ ООД, ЕИК *** сумата 1320,00
(хиляда триста и двадесет) лева, представляваща неплатено възнаграждение по
договор и фактура №**********/10.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаването на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението
и е осъден ищецът да заплати на ответника разноски в размер на 720,00 лева.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
„М.“ ООД, като се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Моли
съда, да отмени ожалваното решение. Претендира разноски.
Въззиваемият „В.“ ЕООД е представил в срок писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и
данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело №980/2019г. по
описа на РС - К. се установява, че по заявление на ищеца, подадено по реда на
чл. 410 от ГПК, съдът е издал Заповед №595/29.03.2019г. за изпълнение на
парично задължение, с която е разпоредил ответникът да заплати на ищеца сумата
1320,00 лева главница, ведно със законната лихва от 28.03.2019г. до изплащане
на вземането и 325,00 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането
произтича от фактура от 10.05.2018г. Срещу така издадената заповед ответникът –
длъжник е подал възражение с вх. №5254/12.04.2019г., с което е възразил, че не
дължи сумите, посочени в заповедта за изпълнение. Ищецът е уведомен за
подаденото срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
възражение на 19.04.2019г. и същият е предявил в законоустановения месечен срок
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
От електронно писмо от 10.05.2018г. се
установява, че „М.“
ООД е изпратило на „В.“ ЕООД проформа – фактура. Писмото е изпратено на два
електронни адреса: ******@*****.** и ************@*****.***, които са различни от
електронния адрес на „В.“ ЕООД, посочен в договора: *************@***.**. Към изпратеното писмо няма
автоматичен отговор за получаването му от адресатите.
От проформа – фактура
№**********/10.05.2018г. се установява, че „М.“ ООД е предоставило на „В.“ ЕООД
услугите: инспекция и административна работа по сертифициране съгласно
Регламент 834/2007 за 2018г. на обща стойност 1320,00 лева с вкл. ДДС.
Документът е проформа – фактура и не носи подпис на получател.
От Договор за контрол и
сертификация на биологично производство, преработка и търговия с биологични
продукти, подписан от страните по делото на 27.07.2017г. се установява, че „М.“
ООД в качеството си на орган за сертификация е приело по възлагане на „В.“
ЕООД, в качеството му на оператор да извърши контрол и сертификация за спазване
на правилата за биологично производство, преработка, означаване и търговия със
земеделски продукти. В чл. 2 от договора е уговорено, че органът за
сертификация ще извършва дейността си в съответствие с т. н. БИО РЕГЛАМЕНТ.
От Формуляр ФР 7.4.8 за
вземане на проба от 02.05.2018г. се установява, че е взета проба на маслодайна
роза - цвят и листа, от парцел 0518 F-01.
Документът е подписан от представители на двете страни по договора.
От Оферта към Приложение №3, с
дата 05.01.2018г. се установява, че страните по договора са уговорили за
извършването на инспекция и административна работа по сертифициране съгласно
Регламент 834/2007 следната обща цена: 1320,00 лева. Офертата е подписана от
представители на двете страни по договора.
От Приложения №3, №2 и №1 към
договора се установява, кои са обектите на инспектиране като землище, номер на
имот, площ, начин на трайно ползване и продукти.
От заключението на вещо лице,
извършило съдебно – счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което решаващия
съд е възприел изцяло се установява, че освен проформа – фактурата ищецът не е
издал последваща данъчна фактура. Плащане по проформа – фактурата – цялостно
или частично не е отразено при нито една от страните. За периода: 27.07.2017г.
– 27.07.2018г. ищецът е издал на ответника две други фактури, които са платени
изцяло. Вещото лице е категорично, че по счетоводни данни на двете дружества
ответникът няма неплатени задължения към ищеца.
Настоящата инстанция намира, че между страните е
сключен договор за изработка, при който съгласно
чл. 258 ЗЗД изпълнителят се задължил
на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната - да заплати възнаграждение. Между страните е съществувало
правоотношение по договор за изработка. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1
от ЗЗД поръчващия трябва да заплати възнаграждението при приета работа.
В тежест на ищеца е
да докаже, че еизпълнил задълженията си
по договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 40 от НАРЕДБА № 1 от 7.02.2013 г. за
прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и
аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни,
тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането, която е
била в сила през 2018г., контролът за спазване на правилата за биологично
производство, преработка, означаване и търговия със земеделски продукти,
продукти от аквакултури, храни и фуражи в РБ в съответствие с разпоредбите на Регламент (EО) № 834/2007, Регламент (ЕО) № 889/2008, ЗПООПЗПЕС и тази наредба се осъществява от контролиращи лица, получили разрешение
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПООПЗПЕС, наричани „контролиращи лица“. На контрол подлежат всички оператори на
земеделски продукти, продукти от аквакултури, храни и фуражи, произведени по
правилата за биологично производство по смисъла на Регламент (EО) № 834/2007 и тази наредба, които произвеждат, преработват, опаковат, означават,
складират, извършват търговия, включително внасят от трети държави и/или
възлагат тези дейности на трета страна. Контролът се осъществява на основа на
договор за контрол и сертификация, сключен между оператор и контролиращо лице.
С договора се уреждат отношенията по осъществяване на контрол и сертификация за
спазване на правилата за биологично производство, преработка, означаване и
търговия със земеделски продукти и храни в РБ. Контролиращото лице издава
документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (EО)
№ 834/2007 на оператор, с който има сключен
договор за контрол и сертификация. Документът трябва да отговаря на посочените
изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008, както и да съдържа произведените количества.
По делото не са
представени доказателства от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест
в тази насока.
От представените Формуляр ФР 7.4.8 за вземане
на проба от 02.05.2018 г. и проформа – фактура не се установява извършаване на
възложената работа и приемането й от ответника. Липсват документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (EО)
№ 834/2007, от който да се установи този факт.
Поради това не е налице изпълнение на поетите с договора задължения,
поради което предявеният иск се явява неоснователен.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззивникът дължи на
въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски, но такива не следва
да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд -
гр. Стара Загора
Р Е III И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 574/27.08.2019 год. по гр.д.
№ 1401/2019 год. по описа на К. районен съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи не
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.