Р E Ш Е
Н И Е
гр.
София , 18 .06.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно отделение , ІХ -
ти Въззивен
състав , в открито заседание на двайсет и трети май през двехиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
Й.А
2. П. МИНЧЕВ
при участието на
секретаря Пандурска и
в присъствието на
прокурора Неделчева като разгледа докладваното от съдия Й.а В.
О . Х . Д . № 1996
по описа
за 2018 година ,
и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С
присъда от 20.02.18г. по
Н .О .Х .Д . № 4306 /15г , СРС,
НО ,108 с - в е
признал подсъдимия С.Г.Т. за
виновен за извършено престъпление
по чл. 206
ал.3 вр. ал.1 от НК, поради което и вр. чл. 54 от НК
му е наложил наказание
„лишаване от свобода „ за срок от 3 години , чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66
ал.1 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в
сила. С присъдата на подсъдимия е наложено
и наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от 3
години . С присъдата е постановено
свидетелство за регистрация на МПС на немски език № BOT-S-0-222/09-00091
да
остане по делото . С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъден подсъдимия Т. да заплати разноски по
водене на делото, направени на досъдебното производство в размер на 104,20 лева
- в полза на държавата; разноски по водене на делото, направени в хода на
съдебното производство в размер на 288,10 лева - в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СРС, както и, в случай, че не изпълни доброволно
в срок задължението за заплащане на присъдените съдебни разноски, на основание
чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от упълномощения защитник
на подсъдимия , с която се иска да се отмени постановената присъда
и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното обвинение
спрямо него или да се намали наложеното наказание „лишаване от свобода до такова от минимален размер
.
В съдебно заседание
представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да
се потвърди присъдата на първоинстанционния
съд .
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия С.Г.Т. - адв. Ч. подържа подадената жалба и пледира да се отмени присъдата на СРС и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното обвинение спрямо него.
В съдебно заседание подсъдимият С.Г.Т. моли за оправдателна присъда.
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата е
неоснователна .
Първоинстанционният съд в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила
визирани в нормите на НПК .
Въз основа на събрания от него доказателствен
материал е приел за установена следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият С.Г.Т.
е роден на ***г. в гр.Варна, българин, български гражданин, осъждан, висше
образование, живущ ***, ЕГН: **********.
Към
април 2008 г. подсъдимият Т. бил съдружник и управител на „В.К.Р.“ ООД. Другият
съдружник бил свидетеля Й.. Дружеството
имало за предмет на дейност продажба и отдаване на автомобили под наем. На
15.04.2008 г. „Х.-А.-А.-Л.“ ЕООД закупило от „П.Р.Е.К.”
ЕООД л.а. „Range
Rover” с
номер на рама: SALLMAM748A271775 за сумата от 206 399 лева. На 15.04.2008
г. бил сключен договор за финансов лизинг № ********* между „Х.-А.-А.-Л.“ ЕООД /лизингодател/ и „В.К.Р.“
ООД /лизингополучател/, съгласно който лизингодателят предоставял на лизингополучателя
ползването за срок от 60 месеца на л.а. „Land Rover Range
Rover” c номер
на шаси SALLMAM748A271775 срещу съответна
месечна парична вноска. В договора било предвидено, че след изтичане на стока
на лизинга лизингополучателят имал право да придобие
собствеността върху автомобила. За „В.К.Р.“ ООД договорът бил подписан от
подсъдимия. На 16.04.2008 г. автомобилът бил регистриран с ДК № *****. На
16.04.2008 г. автомобилът бил предаден на лизингополучателя.
„В.К.Р.“ ООД платило по договора за лизинг първоначалната и 8 месечни вноски -
последната на 04.12.2008 г.
На 23.06.2009 г.
подсъдимият и свидетеля Й. сключили със
свидетеля И.договор, с който всеки от тях му продал по 50 дружествени дяла от
капитала „В.К.Р.“ ООД за сумата от по 2 500 лева. Свидетелят И.бил привиден
купувач, като не заплатил за дружествените дялове, нито имал намерение да
развива дейност чрез дружеството, нито имал представа дали то имало имущество
или задължения. Той сключил договора, тъй като му било платено за това от лица
с имена П.М.и Н.. Реалният купувач на дружествените дялове и активите на
дружеството бил П.М.. Бил съставен приемо-предавателен
протокол от 01.07.2009 г., съгласно който подсъдимият предал на свидетеля И.лек автомобил „Range Rover” с ДК № ***** и номер
на шаси: SALLMAM748A271775, заедно с
пълномощно за ползване и свидетелство за регистрация. В действителност автомобилът
не бил предаден на свидетеля Иванов, а
на П.М.. За прехвърлянето на дружествените дялове подсъдимият не уведомил „Х.-А.-А.-Л.“ ЕООД. Впоследствие автомобилът бил предаден от П.М.отново
на подсъдимия.
На 17.07.2009 г.
подсъдимият пристигнал с автомобила в гр. Видин, като искал да премине с него в
Румъния, за да го предаде на П.М.и Н., с оглед бъдещата му продажба и
регистрация в чужбина. Тъй като имал наложена забрана за напускане на България,
той помолил свидетелите Х.и С.- негови
познати, които имали офис в гр. Видин, да закарат автомобила в Румъния и да го
предадат на М.и Н.. Те се съгласили и преминали с автомобила границата с
Румъния с ферибот, като свидетеля Х.го
управлявал. На паркинг в Румъния свидетелите Х.и С.предали автомобила на П.М.и Н., с които
била и неустановена жена. Към този момент пазарната стойност на автомобила била
170 157 лева.
На 23.07.2009 г. автомобилът е бил регистриран
в гр. Дортмунд, Германия с номер за износ на 23.07.2009 г. от лице на име Д.М..
На 10.08.2009 г. лекият автомобил „Land Rover Range Rover” c идентификационен
номер на рама SALLMAM748A271775
бил
регистриран в градското управление на гр. Ботроп,
Германия на името на свидетеля В.К.с номер *****.
Било издадено свидетелство за регистрация на МПС № BOT-S-0-222/09-00091.
При
регистрацията бил представен договор за покупко -
продажба на същия от 24.07.2009 г. с продавач Д.М. и купувач - В.К.. В
действителност свидетеля Котов никога не
бил ходил в Германия, нито пък е купувал и регистрирал лично или чрез
пълномощник автомобил „Land Rover Range Rover” c рама: SALLMAM748A271775.
Впоследствие в
Германия неустановено лице предало автомобила отново на подсъдимия, който го
ползвал известно време, след което го дал на свидетеля Панайотов в залог срещу дължима сума. На 23.03.2011
г. в гр. Дупница свидетеля Панайотов бил спрян с автомобила за проверка от
полицаи, които установили, че автомобилът се издирва. Свидетелят Панайотов предал автомобила доброволно, заедно
с ключ и свидетелство за регистрация № ВОТ- S-0-222/09-00091.
Тъй като лизинговите
вноски за автомобила не се плащали, „Х.-А.-А.-Л.“
ЕООД на 05.12.2011 г. изпратило до „В.К.Р.“ ООД уведомително писмо, с което
съобщавало, че прекратява договора и иска връщане на автомобила, но същото не
било връчено на дружеството. На 24.02.2012 г. „Х.-А.-А.-Л.“
ЕООД подало жалба до СРП.
Горната
фактическа обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства : гласни - обясненията
на подсъдимия; показанията на свидетелите П., К., С., Х., И., В., Й., Й., Д. ,- писмени
- заключения на съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/ и трасологична
експертиза; жалба до СРП; справка за задгранични пътувания на св. С.и Х./л.
57-62 и л. 149-150, т. 1 от ДП/; отговор на молба за правна помощ от Областен
прокурор в гр. Дортмунд, Германия и приложенията към него /л. 107-138, т. 1 от
ДП /; уведомително писмо до „В.К.Р.“ ООД
/л. 24 и л. 99, т. 2 от ДП /; справка за
задължения на „В.К.Р.“ ООД по договор за лизинг /л. 28-31,л. 103-106 и л.
217-221,
т. 2 от справки
от Търговски регистър за „В.К.Р.“ ООД /л. 42-43 и л. 17-18, т. 4 от ДП/;
договор за прехвърляне на дружествени дялове от 23.06.2009 г. /л. 44-45, т. 2
от ДП/; решение за регистрация и фирмено досие на „В.К.Р.“ ООД /л. 46-50, т. 2
от ДП/; справка за регистрация на л.а. „Land Rover Range
Rover” c ДК
№ *******/л. 69-72,
л.
142 и л. 284-285 от ДП/; протокол за доброволно предаване /л. 141, т. 2 от ДП/;
договор за финансов лизинг № *********, общи условия, техническа спецификация,
обезпечения, предварителен погасителен план и други приложения към него /л.
147-159, т. 2 от ДП/; договор за покупко - продажба
на л.а. „Land
Rover Range Rover” c номер
на рама SALLMAM748A271775 от
15.04.2008 г. /л. 160, т. 2 от ДП/, приемо -
предавателен протокол - л. 161, т. 2 от ДП/; копие на свидетелство за
регистрация част I /л.
162, т. 2 от ДП/; запорно съобщение /л. 19, т. 4 от
ДП/; застрахователна полица и приложения към нея, протокол за технически превод
и др. /на немски и в превод на български език/; приемо
- предавателен протокол от 01.07.2009 г. и декларация /л. 165-166 от НОХД/;
справка от Първа инвестиционна банка /л. 173-175 от НОХД/; свидетелство за
съдимост за подсъдимия и други, веществени - свидетелство за
регистрация на МПС № BOT-S- 0-222/09-00091 на немски език.
Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен
материал. СРС е изследвал и установил всички обстоятелства ,свързани с механизма на извършване на
деянието и авторството на подсъдимия , които
имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност
.
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така
изяснената фактическа обстановка първоинстанциония съд е
направил следните правни изводи ,
които се споделят и от настоящата въззивна инстанция
:
Подсъдимият с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по по чл.206 ал.3,
вр. ал.1 НК, а именно на 17.07.2009г. в гр.Видин,
противозаконно присвоил чужда движима вещ
- лек автомобил LAND ROVER RANGE ROVER c ДК № *******и
идентификационен номер на рама SALLMAM748A271775, чиято стойност е в размер на 170 157,00 лв. / сто и седемдесет
хиляди сто петдесет и седем лева/ собственост на дружеството „Х.А.А.А.“ ООД, който владеел на
основание договор за лизинг от
15.04.2008г. сключен с дружеството
„Х.-А.-А.-Л.“ ООД и С.Г.Т., като управител
на дружеството „В.К.Р.“- като обсебването е в големи размери .
От обективна страна по делото се установява ,че подсъдимия на
инкриминираната дата и място противозаконно е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил LAND ROVER RANGE ROVER c ДК № *******и идентификационен
номер на рама SALLMAM748A271775, който владеел на основание договор за лизинг
от 15.04.2008г. сключен с дружеството „Х.-А.-А.-Л.“ ООД и С.Г.Т., като
управител на дружеството „В.К.Р.“, като обсебването с
оглед стойността на вещта в размер на 170 157,00 лв. / сто и седемдесет
хиляди сто петдесет и седем лева/ покрива признака големи размери.
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване
Доводите на защитата за несъставомерност на
извършеното престъпление по
чл.
206 ал.3 вр.
ал.1 от НК от страна на
подсъдимия по делото ,настоящият
въззивен съд намира за неоснователни ,тъй като в тази насока са събраните от първата
инстанция подробно изброени гласни
,
писмени и веществени доказателства,
както и доказателствени средства , които позволяват
на съда да направи правен извод за
наличие както на обективната страна на извършеното престъпление , така и за
неговата субективна страна . В тази насока следва да
се отбележи , че първоинстанционния съд е
направил подробен анализ на събрания от него доказателствен
материал , който се споделя изцяло и от настоящата
съдебно инстанция . В тази връзка следва да се
посочи, че въззивната инстанция не споделя и изложеното от защитата ,че
мотивите на СРС са схематични и лаконични , и
не съдържат лимитивно определеното минимално съдържание за мотивна част ,
доколкото е видно от приложените към
присъдата на СРС мотиви , че същите съдържат
изискуемото се от процесуалния кодекс
съдържание ,като е налице както подробно изложена фактическа
обстановка , така и обсъждане на събрания доказателствен материал , а също и обоснован правен извод
относно възприетото от първата съдебна
инстанция за доказаността
на внесеното обвинение спрямо подсъдимия . Доводите на защитата за наличие
на едни
сложни търговско-правни и облигационно - правни отношения, свързани с предаване
на владението и прехвърляне на собствеността на автомобила, които не могат да обосноват
наличието на пряк умисъл за своене на
инкриминираната вещ, респективно съставомерност на
извършеното престъпление
по чл. 206, ал. 3 от НК , не се споделят от настоящия съд . Въззивният съд намира ,че по делото безспорно се установява както
предмета на деянието , така
и авторството на деянието от страна на
подсъдимия по делото . В тази насока следва да се посочи , че по
делото се установява беспорното обстоятелство
, а именно ,че подсъдимия след като е бил получил
фактическата власт върху автомобила, и
е осъществявал владение върху него след сключване на договора за лизинг като представляващ „В.К.Р.“ ООД, е
владеел автомобила на валидно правно основание. Цитираното дружество не е било изплатило всички лизингови вноски върху автомобила
,при което и собствеността върху автомобила е била на лизингодателя „Х.-А.-А.-Л.” ЕООД . По делото е установено също от фактическа страна , че на 23.06.2009 г.
подсъдимият е продал фиктивно „В.К.Р.“ ООД
и е предал привидно автомобила на
свидетеля И., а в действителност същия е бил
предаден на П.М., който го е върнал на подсъдимия по делото. Правилни
са изводите на СРС ,че извършените разпоредителни действия с чуждата вещ от страна на подсъдимия са се
изразили в предаването на автомобила на 17.07.2009 г. в гр. Видин, от страна на подсъдимия на свидетелите С.и Х., за да го прекарат през границата с
Румъния и да го предадат на П.М.и Н., предвид наложената забрана на подсъдимия да напуска пределите на
Република България към този момент. Налице и е оспорваното от защитата
наличие на умисъл за своене на вещта ,тъй като освен соченото
предаване на автомобила на цитираните свидетели , които да го закарат извън
пределите на Република България , по
делото е установено от фактическа страна , че няколко дни след това - на
23.07.2009 г. автомобила е бил
регистриран за износ в град Дортмунд,
Германия от лице с имена Д.М., а впоследствие на 10.08.2009 г. е бил регистриран от
неустановено лице в гр. Ботроп, Германия на името на
свидетеля Котов, което също свидетелства за промяната
в намерението на подсъдимия
да свои автомобила като своя вещ и да се разпорежда с нея .
Настоящата
съдебна инстанция намира ,че при
определянето на предвиденото
наказание
лишаване от свобода от три до
десет години, и лишаване от права по чл. 37, ал. 1,т.6
и т. 7 НК в нормата на чл. 206 ал.3 вр. ал.1 от НК, по отношение на подсъдимия
за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело , а именно наказание лишаване
от свобода за срок от 3 години , чието
изпълнение е отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК за срок от 5 години, са отчетени в достатъчна степен всички
обстоятелства относно конкретната тежест
на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено ,а именно високият размер на причинената вреда
която многократно надвишава съставомерния признак големите размери , достигнат със сумата от 16 800 лева, като при вреда от размер от 170 157 лева , същата ги превишава ги със 153 357 лева , което правилно е било отчетено от СРС като отегчаващо вината
на подсъдимия обстоятелство, изминалия продължителен период от извършване на деянието - почти 9
години , което правилно е било преценено
от СРС като смекчаващо отговорността обстоятелство,
както и обществената опасност на подсъдимия по делото
, който
към
датата на деянието е бил осъждан за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК на „пробация”
, а за първото си осъждане е бил
реабилитиран по право , при което
съдът намира ,че
не са налице основания за намаляване размера на наложеното
наказание за срок от 3
години лишаване от свобода , който е минималния срок предвиден в закона ,
чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК за срок от 5 години ,
считано от влизане на присъдата в сила .Не са налице основания за приложение на
чл. 55 от НК,
тъй като по делото не са налице нито
многобройни ,нито изключителни
смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства . Налице са и основанията на чл. 66 ал.1 от НК
за отлагане изпълнението на наложеното наказание , като СРС е определил
максималния предвиден в закона
срок от 5 години , считано от влизане на присъдата в сила, което е
основателно с оглед на високата стойност
на присвоената вещ . Въззивният съд намира
за правилно и наложеното с присъдата на подсъдимия наказание
лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от 3 години , с оглед
на обстоятелството ,че подсъдимият е
извършил деянието във връзка с работата си като търговец, при което основателно
е наложеното ограничение във връзка с развиване на подобна дейност ,като наложеното лишаване от право да
упражнява търговска дейност, е за срок от 3 години, какъвто е и срокът на наложеното му наказание
лишаване от свобода, при което настоящия съд не намира основание за намаляване
срока и на това наложено наказание .
Законосъобразно
с присъдата с оглед изхода на
делото на
осн. чл.189 ал.3 от НПК е осъден подсъдимия да
заплати направените по делото разноски, направени на досъдебното производство
в размер на 104,20 лева - в полза на държавата; разноски по водене на делото,
направени в хода на съдебното производство в размер на 288,10 лева - в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, както и, в случай, че не изпълни
доброволно в срок задължението за заплащане на присъдените съдебни разноски, на
основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки
брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СРС.
При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира
при разглеждането на делото от
първоинстанционния съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от 20.02.18г. по
Н .О .Х .Д . № 4306 /15г , СРС, НО ,108 с - в .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Членове : 1.
2.