Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260435 15.10.2020 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На двадесет и четвърти септември две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 7540 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „ШОПОВ-ТРАНС“ ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 87А, представлявано от
Х.С.Ш., против „Д.С.П.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 17А, представлявано от Л.Д.П.,
уточнена с допълнителна такава от 06.01.2020 г., с която се претендира
осъждането му за заплащане на сумата от 8 907. 48 лева, заплатена на
неосъществено основание, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба – 04.09.2019 г., до окончателното й изплащане. Моли
се и за заплащане на направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че е краен разпространител на гориво чрез собствени бензиностанции –
две в гр. С. и една в гр. Г.. През 2018 г. със собствен превоз и за своя сметка
зареждал същите с гориво, с което се снабдявал от дистрибутори, сред които и
ответното дружество. Така за натоварените от ответника горива по вид,
количество и цена, последният му издавал фактури, задълженията, по които вече
били заплатени от ищеца. След това ищецът извършвал разтоварване на заредените
горива на бензиностанциите, където сертифицирани и изправни нивомерни системи
отчитали вида и количеството на постъпилото гориво, за което се изготвяло и
извлечение от нивомерната система. Така във времето от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. между страните били налице трайни търговски неформални отношения
чрез сключване на търговски сделки с
предмет покупко-продажба на горива, предлагани и продавани от името на
ответното дружество, за което са издадени надлежно индивидуализирани в исковата
молба фактури. По заявка на ищеца-купувач, ответникът-продавач му предавал и
продавал гориво. Нивомерните системи установили разлики между фактурираното от
ответника гориво и нивомерните системи на ищеца т.е. било получено по-малко
гориво от фактурираното такова, като се посочват отделни такива за всяко
конкретно зареждане в отделни дни в горния период, и се сочи, че общата му
стойност, като фактурираното, но неполученото гориво възлиза на 8 907. 48
лв., след приспадане и на количествата получено в повече гориво, тъй като било
налице и такова.
Правното
основание на иска е чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, доколкото се твърди
плащане за количества горива, които не са получени в пълнен размер, при което
ищецът би могъл да претендира връщането на заплатената цена за това, с която
ответникът се е обогатил за негова сметка на неосъществено основание.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който иска се оспорва като неоснователен, като се излагат подробни доводи в
тази връзка. Ответникът сочи, че няма нищо общо нито в зареждането на горивото,
нито в превозването и нито в натоварването му. Излага се, че съгласно механизма
на работата, ищецът пуска заявка до ответното дружество за съответното гориво
по вид и количество, която се изпраща от последното до дистрибутор на „Лукойл
България“ ЕООД, чрез който дистрибутор заявката постъпва за изпълнение в
„Лукойл България“ ЕООД, като същата се изпълнява съобразно данните по нея за
краен получател, транспортна фирма и съответно данни за вида и количеството на горивото,
които се отработва в отдел „Продажба“ на Лукойл, като въз основа на данни от
там ответникът фактурира горивото. Заявява се също така, че с оглед на всичко
изложено по-горе, исковете са изцяло неоснователни, тъй като ответникът не се е
обогатил по никакъв начин. Отделно от това се твърди, че е налице пълно
съответствие между нарежданията за експедиция – товарителниците и фактурите. Също
търси присъждане на разноските по делото.
Трето лице –помагач
на страна на ищеца „Лукойл-България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Възраждане, бул. Тодор Александров № 42,
изразява становище за неоснователност на иска, като излага подробно доводите си
в тази връзка. Най-общо разяснява каква е системата за зареждане с горива от
базите на „Лукойл България“, като въз основан на това, заявява, че ищцовото
дружество е единственият клиент, който е имал оплаквания досежно количеството
на горивото. Обръща се специално внимание на факта, че при транспортирането на
горивата, винаги се наблюдава разлика в количествата, което е в рамките на
допустимото отклонение на измервателните уреди.
Бургаският районен
съд, като взе предвид постъпилата исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея и на трето лице - помагач,
събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото между страните няма спор, че между тях са налице трайни търговски
отношения, свързани с покупко-продажбата на горива. Видно от процесните
фактури, като техен издател и доставчик е посочено ответното дружество, а като
получател и платец е ищцовото. Не е спорно също така, че сумите по фактурите са
заплатени от ищеца в полза на ответника и съответно са осчетоводени, което се
потвърждава и изготвеното по делото допълнително експертно заключение.
Ищецът
обаче твърди, че фактурираното и заплатено гориво, не съответства като
количества на полученото такова, като посочва конкретните разминавания, въз
основа на заявката, нареждането за експедиция, заповедта за извършването на
всеки от превозите, изходяща от управителя на ищцовото дружество, пътния лист,
товарителницата, ведно с извлечение от тах. шайбата, издадената фактура, платежно
нареждане за кредитен превод, установяващ плащането на сумата по съответната
фактура /фактурите са платени на посочения в тях падеж/, справка за разликата
на платеното гориво и това отчетено по нивомерните му системи, изготвено от Д.П.
и подписана от управителя на ищцовото дружество, данни за доставките по
отделните резервоари на бензиностанциите на ищеца.
От основното
и допълнително заключение на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна
експертиза, които съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвени
от лице с нужните специални познания и като неоспорени от страните, се
установява, че по част от фактурите е доставено по-голямо количество гориво от
заявеното и фактурирано такова на стойност от 2 176. 01 лева, а по друга
част от тях по-малко количество от заявеното и фактурирано такова на стойност
от 11 264. 33 лева, съобразно данните от нивомерните системи на ищеца. Разлика
в количеството на горивото като парична величина възлиза на 9 088. 32 лева,
съобразно единичната цена за съответния вид гориво. Ответното дружество е подало
в НАП данни за доставката и движението на доставените количества течни горива
към ищеца, съобразно данните по издадените и платени фактури, така както са и
осчетоводени. По заявките от делото е видно, че превозвач на горивата е ищецът,
като същият е извозвал горивото със собствено превозно средство ………….., с
шофьори П.Н. и Ю.Г., които са били негови служители, като ответното дружество
де факто не е извършвало транспорт на горивата. Горивата са товарени от
петролни-снабдителни бази собственост на „Лукойл България“, като лицето, което
физически е предало горивото е служител на съответната база. Издадени са и
товарителници, в който като получател е вписан ищецът, като е поставен печат на
получателя и подпис на съответния шофьор – служител на ищцовото дружество.
От приложените по
делото писмени доказателства и показанията на свидетеля Й.Д. - служител на
ответното дружество, изпълняващ длъжността …………… от 12-13 години, се
установява, че самата дистрибуторска
мрежа, която е развита е следната: Всеки желаещ да закупи гориво извършва това
от съответна база на „Лукойл-България“ ЕООД, като последният има конкретен
дистрибутор – „Бент Ойл“, който от своя страна го дистрибутира на „ОМВ“, а „ОМВ“
от своя на страна на „Д.С.П.“ ООД в случая, т.е. той е търговецът, който
получава крайната продажна цена за това гориво, като след това се извършва
разплащане назад във веригата. Свидетелят Д. сочи, че механизмът е следният:
„Лукойл България“ имал сключени договори с фирми доставчици. В случая за „Шопов
Транс“ това е фирма „Бент Ойл“. „OMV България“ имал сключен договор с „Бент Ойл“
за доставка, а ответникът имал сключен
договор с „OMV България“. Т.е. се явявали поддоставчик. Конкретно за „Шопов Транс“
получавали заявки за определено количество гориво, по образец, които съдържали данни
за количеството и вида на горивото, името на шофьора, номера на цистерната,
вида гориво и къде ще се разтоварва. След това те изпращали тази заявка по
съответния ред – те на „OMV“, „ОМV“ към „Бент ойл“, а „Бент ойл“ към „Лукойл
България“. Шофьорът с цистерната отивал на съответната база на „Лукойл
България“ и товарил горивото, което е по заявката. След това, като натовари,
разтоварвла на бензиностанцията/бензиностанциите на „Шопов Транс“. По принцип
знае, че цистерните при зареждането им с горивото могат да бъдат пломбирани,
като не е наясно как е точно редът - дали се заплаща услугата или е безплатно,
но е сигурен, че има такава възможност за пломбиране на цистерните. Този
механизъм е еднакъв за всички фирми, с които са работили, като не му е известно
от както е на работа към ответното дружество, да са имали подобен тип дела за
несъответствие с горива. По принцип се случвало да има разминавания, при които
изтегленото гориво в базата на „Лукойл България“ и спрямо температурните
разлики се разширява или свива, тъй като литрите, които се фактурират се
изчисляват съобразно температура от 15 градуса Целзий, като това е утвърден
държавен стандарт. Така или иначе обаче „Д.С.П.“ фактурирало на своя доставчик
това количество гориво, което е отчетено от „Лукойл България“. Сочи също така,
че по принцип управителят на ищцовото дружество е отправял към тях рекламации
към „Лукойл България“, които по каналния ред те са изпратили на „ОМV“, те на
„Бент ойл“ и съответното – последните на „Лукойл България“. Обратен отговор от
тях не са получили, тъй като всичко работи по документи, съобразно описаното
по-горе.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля, тъй като същите изхождат от лице, което не е пряко
заинтересовано от изхода на спора и поради съответствието им с останалия събран
по делото доказателствен материал.
Така и вещото лице
в допълнително си заключение е посочило, че няма разминавания между в
количествата , фактурирани от ответното дружество и тези фактурирани от „ОМВ“
за процесните доставки. Няма разминаване между количествата гориво, натоварени
и посочени в експедиционните бележки, издадени от „Лукойл България“ и тези, по
фактурите издадени от ответника. Между тях обаче и данните от нивомерните
системи на ищеца има разлика, която вещото лице е посочило в основното си
заключение. Експертът също така е посочил в табличен вид какъв е процентът,
предвиден в Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири,
брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и
транспортирането, тъй като при съхранение, манипулиране и транспортиране на
различни видове материални запаси те намалят теглото си в следствие на
естествени процеси, като в колона № 16 вещото лице е посочило допустим процент,
а в колона номер 17 съобразно количеството гориво същият е трансформиран в
литри т.е. допустимото отклонение в литри. Видно е от данните в колона, че за
доставките от 10.01., 08.02., 17.02., 22.02, 16.03., 26.03, 12.04., 21.04.,
24.04., 05.05, 09.05., 17.05., 22.05., 26.05., 29.05., 31.05., 05.06.,
20.06.,съобразно данните от нивомерените системи на ищеца разликата е над
допустимите нормативни отклонения. За доставките на 03.01, 15.05, и 14.06.
разликата е в допустимите отклонения.
От показанията на
свидетелката Д.П. – служител на ищцовото дружество и съдружник във фирмата, се потвърждава
безспорния по делото факт, че през 2018 г. са зареждали бензиностанциите на
фирмата с доставки от „Д.С.П“ с цистерна, която е тяхна собственост и която
постоянно се контролира с GPS. Шофьорът, като доставил горивата, представял
документите, които е взел, когато е товарил от различни бази на „Д.С.П.“ Те
разполагали с различни бази в Б., С.З., С.. Тези бази са на „Д.С.П.“ Горивата,
които товарили били различни. Товарили и на „ОMV“ горива, и на „Лукойл“. Свидетелката
уточнява, че цистерната е на тяхната фирма, шофьорът също винаги бил техен
служител, като всъщност базите от които се зарежда горивото били на „Лукойл
България“. Товарителницата се съставяла от „Лукойл България“ и се подписвала от
техния шофьор. Товарителницата съдържала печат и подпис на представител на
„Лукойл България“ и съответно подпис на шофьора им. По принцип чрез тази
товарителница се гарантирало количеството предадено гориво от „Лукойл България“
и приетото от шофьора им. Когато се доставило горивото, шофьорът представял
документите, в които е описано количеството и вида на горивото, което е натоварено.
След това то преминавало през тяхната нивомерна система, след което от
компютъра се изваждат доставките, какво гориво и какво количество е доставено. Представител
на ответното дружество не присъствал при товаренето и разтоварването на
горивото. С тази нивомерна система те отчитали реално доставеното количество.
След това отчитали дали има разлика между доставеното и отчетеното количество
чрез нивомерната система. По принцип след два-три дни от натоварването
ответникът им изпращал по имейл фактури, които следва да му заплатят. По
отношение на нивомерните системи на фирмата им заявява, че не знае какъв точно
вид са, но и е известно, че минават проверка и има документи, които доказват,
че всяка година се доказва изправността им.
Съдът кредитира показанията
и на тази свидетелката досежно механизма на продажбата на горива, които са в
съответствие и с останалия събран по делото доказателствен матирал в тази
насока. По отношение проверките и изправността на нивомерните системи, съдът
намира, че това обстоятелство следва да бъде установено чрез писмени
доказателства, като съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК е недопустимо да се
установява със свидетелски показания.
В тази връзка към
исковата молба е приложен протокол от 19.10.2017 г., видно от който при метрологична
проверка на з броя НИС Hextonic – 15
броя сонди на обекти в гр. С. и гр. Г. на ищцовото дружество, е установено, че
НИС отговаря на изискванията. В тази връзка е извършена проверка на 22.05.2020
г. и от НАП, като е представен протокол за това.
Представени са и
данни от НАП за горивата отчетени при тях от данните по нивомерната система в
обекта – бензиностанция в гр. С., находяща се на ул. „В.“ № …. за периода от
01.01. до 31.08.2018 г., като количеството гориво е разпределено в две графи –
обем в литри на доставеното гориво в резервоар при реална температура и обем в
литри на доставеното гориво в резервоар при 15 С, като за някои посочените от
вещото лице дати действително има разлика над допустимото отклонение – например
за 10.01.2018 г. при допустимо отклонение от 25. 68 литра е налице такова от 37.
7 литра, но за други например 17.05. не е налице такова. Данни за подадените
към НАП данни за другите бензиностанции на ищеца не са представени.
Видно е и от представените
от ищеца заявки, че той отправя заявка за конкретен вид гориво, ведно с
количеството му, до ответното дружество, като в самата заявка като място за
товарене винаги е посочена база на „Лукойл България“ или „Лукойл Нефтохим
Бургас“. Изрично е и отбелязването, че превозвач е ищцовото дуржество, като е
посочено и името на водача. След натоварването на горивото от съответната база
се издава експедиционна бележка /по делото са представени такива за всяка
заявка/, в която е посочено количеството и вида на натовареното гориво,
температурата, съответния обем в литри, като се издават и съответния пътен лист
и товарителница.
Въз основа на така установените факти
релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правната страна следното:
Нормата на чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД предвижда,
че всеки, който е получил нещо с оглед на неосъществено основание е длъжен да
го върне. Предвид отношенията между страните и с оглед механизмът им, не може
да се приеме, че ответното дружество е получило нещо на неосъществено
основание, въз основа на което да се е обогатило за сметка на ищеца. Установи
се, че ответникът не участва нито в товареното на горивата, нито в превозването
им, нито при разтоварването им. Той получава заявка от ищеца, след което я
изпраща за изпълнение на друг дистрибутор, а последният на трето лица-помагач,
който де факто изпълнява заявка. Превозът пък се осъществява от самият ищец.
При това въобще не може да се приеме, че ответникът не е изпълнил своите
задължения по договора си с ищеца и съответно, че е получил нещо на неосъществено
основание. Не може да бъде обоснован и извода, че съответно се е обогатил без
основание за сметка на ищеца. Тук следва да се отбележи, че от една страна, осчетоводяването
на фактурите и плащането по тях само по
себе си представлява недвусмислено
признание на задължението, ведно с неговия размер. Няма и данни да се
предприети действия по сторниране на задълженията по фактурите или да се
извършени такива. От друга страна ответникът извършва разплащане обратно във
веригата, съобразно установения механизъм за продажбата на горива, подробно
описан по-горе, и въобще в неговия патримониум не остава изцяло платената
продажна цена, за да би могъл изначално да се обогати до завения от ищеца
размер досежно процесните продажби. Действително не е ясно на какво точно се
дължи разлика между нивомерните системи на трето-лице помагач, за които също са
налице доказателства досежно изправността им, представени по делото, и тези на
ищеца - било то в разликата не температурата при товареното на горивото и тази
на разтоварването му, на някакви действия по време на транспортирането,
замерването му при разтоварването му, изпълнение на разтоварване на цялото
заредено количество или частично такова и т.н., като могат да се дадат
множество хипотетични изброявания в тази насока. Така или иначе обаче това не е
свързано с поетите от ответника задължения по договорите за продажба, които
както се установи са точно и добросъвестно изпълнени. При това и не може да се
приеме, че същият е получил парични суми на неосъществено основание и се е
обогатил за сметка на ищеца.
Не
без значение е и обстоятелството, че горивата са родово определени вещи. Според разпоредбата на чл.186а от ЗЗД при
продажбата на родово определени стоки рискът
от случайното им погиване /пълно или частично/ или повреждане преминава върху
купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните
или му бъде предадена. Т.е. в случая стоката от една страна е определена по
съгласие на страните с депозирането на съответната заявка, където е посочен
вида и количеството на горивото, както и базата от която ще бъде натоварена.
След това така определената стока е предадена на представител на купувача, като
същият надлежно се разписал за това, че е получил заявеното от купувача и в
последствие фактурирано от ответника гориво. Следователно от момента на
постъпване на горивото в цистерната на купувача, върху него преминава риска от погиването, било то пълно
или частично, на вещта. Предвид изречение второто от цитираната норма следва да
се отбележи, че в случая купувачът е и превозвач, при което рискът отново се
носи от него.
С
горните мотиви съдът намира, че иска като неоснователен и недоказан следва да
бъде отхвърлен.
При
този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на направените по
делото разноски следва да се осъди ищецът да заплати на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1 777 лева
– 1 500 лева за изплатено адвокатско възнаграждение, адвокатски хонорар за
заверени препис на документи в размер на 117 лева /чл. 6 т. 13 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и 160 лева внесен депозит
за експертизата.
Съответно
неоснователна е претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на „ШОПОВ-ТРАНС“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 87А,
представлявано от Х.С.Ш., против
„Д.С.П.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Индустриална“ № 17А, представлявано от Л.Д.П., за осъждането му за заплащане на сумата от 8 907. 48 лева, с
която неоснователно се е обогатил за сметка на „ШОПОВ-ТРАНС“ ООД, с оглед на неосъществено
основание, поради продажбата на по-малко количество гориво от заявеното,
фактурирано и заплатено такова, в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно
със законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба – 04.09.2019 г.
Осъжда „ШОПОВ-ТРАНС“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 87А, представлявано от Х.С.Ш., да заплати на „Д.С.П.“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Индустриална“ №
17А, представлявано от Л.Д.П., сумата от
1 777 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и седем лева/ за направените
по делото разноски.
Решението
е постановено при участието на Лукойл-България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, бул. Тодор
Александров № 42, като трето лице – помагач на страната на „ШОПОВ-ТРАНС“ ООД с ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.