№ 2847
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100505971 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1910/2022 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на Н. Б. П. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20202392 от
25.10.2021 г постановено по гр.д.№1943/19 г на СРС , 36 състав , с което е отхвърлен иска
на въззивника да се осъди Г. М. М. ЕГН ********** да й възстанови на основание чл.76 ЗС
отнетото с насилие на 19.12.2018 г владение върху апартамент в гр.София ул******* с площ
от 97 кв.м. ; мазе с площ от 7,48 кв.м и таван с площ от 23,60 кв.м..; ведно с общите части от
сградата и ¼ идеална част от дворното място УПИ VI кв.13 по плана на гр.София –Трета
извънредна част . Според представена от ищцата схема имотът е с идентификатор
№68134.108.96.1.3. и е собственост на Г.С. и А.С. ;
-и по частна жалба на Н. Б. П. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №2002 от
28.03.22 г по гр.д.№1943/19 г на СРС , 36 състав , с което е оставено без уважение искането
за изменение на решението на СРС в частта за разноските материализирано във въззивната
жалба .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като същото е
постановено от незаконен състав , който е пристрастен и необективен . Изпълнителният лист
в полза на ответника е издаден неправомерно и на привиден кредитор . СРС неправилно не
е призовал като свидетели другия наемател В.К. и наемодателката Г.С. , за да се изяснят
обстоятелствата по сключване на договора за наем . СРС неправилно не е допуснал тройна
1
графологическа експертиза , за да се изясни , че наемният договор е фиктивен и от привидни
собственици . Изслушаната графологична експертиза , не съобразява , че договорът за наем
е заверен от нотариус , което не е възможно без лицето да е присъствало пред нотариуса .
Въззивникът е собственик на имота , а ответникът незаконно образува изпълнително дело и
действа чрез самоуправство . Съдът трябва да вземе предвид нищожността на договора за
наем и че по него не е платена наемна цена . Не може чрез наем да се прехвърли собственост
или вещно право и да се вреди на действителния собственик . Въводът във владение е
незаконен и това трябва да се установи от съда , а прави впечатление , че длъжниците по
въвода не възразяват по него , защото наемателят е подставено лице . Въводът е обжалван ,
но поради нарушения на ЧСИ защитата е възпрепятствана и отнета . В случая няма
изпълняемо право в полза на взискателя и има изначална измама .
Въззиваемата страна Г. М. не е подал писмен отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва
същата .
В частната си жалба въззивникът счита , че определението на СРС по чл.248 ГПК е
неправилно . Присъдените на ищеца разноски са прекомерни , както и не са били заплатени
на адвоката и не е представен сп списък на разноски . Възражение срещу разноските е
направено от въззивника с писмената защита , а СРС е извършил процесуални нарушения
при размяна на книжата по делото .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 01.11.2021 г и
е обжалвано в срок на 12.11.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел следното :
Ответникът Г. М. има издаден изпълнителен лист от 10.03.2014 г по ч.гр.д.№43571/13 г на
СРС , 46 състав срещу Г.Х.С. и А.И.С. . Не се спори , че този изпълнителен лист е издаден
въз основа на договор за наем от 17.03.2013 г с нотариална заверка на подписите .
Ищцата представя приемо-предавателен протокол от 19.01.1998 г с който Г.Х.С. и А.И.С.
предават владението върху апартамент от 96 кв.м. , избено помощение от 35 кв.м и таван от
23,60 кв.м. на ищцата и Б.Т. .
Ищцата представя договор за наем на недвижим имот от 29.04.2014 г , според който Г.Х.С.
предоставя под наем имота на А.И.С. .
Според СГЕ на вещото лице И.И. подписите под приемо-предавателен протокол от
2
19.01.1998 г и договор за наем на недвижим имот от 29.04.2014 г не са положени от Г.Х.С..
Подписът под приемо-предавателен протокол от 19.01.1998 г не е положен от А.И.С. .
Според СГЕ на вещото лице С.Ц. подписите под приемо-предавателен протокол от
19.01.1998 г не са положени от Г.С. и А.С. . Подписът под договор за наем на недвижим
имот от 29.04.2014 г е изпълнен от Г.Х.С..
Първоначално по изп.дело №11/14 г на ЧСИ М.Г. е направен опит за въвод от ответника на
22.05.2014 г , като според протокола за въвод в имота са заверени ищцата и Б.Т. и въводът е
отложен . С последващо определение СРС е оставил искането на ищцата по чл.523 ал.2 ГПК
без уважение .
Въз основа на същия изпълнителен лист ответникът е образувал изп.дело №422/15 г на ЧСИ
В. Л. и е направил опит за въвод на 04.02.2016 г . В имота са заварени ищцата и Б.Т. и
въводът е отложен . Няма дани за искане по чл.523 ал.2 ГПК .
Според протокол за въвод от 28.06.2016 г по изп.дело №422/15 г на ЧСИ Г.К. е извършен
въвод на ответника в имота , който е описан като необитаем . По искане на взискателя е
поставена СОТ и е сменен патрона на входната врата .
Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.дело №65/16 г на ЧСИ Г.К. .
Според протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот от 05.12.2018 г е
направен опит за въвод в процесния имот , като е установено , че в него се намира ищцата и
въводът е отложен . Няма дани за искане по чл.523 ал.2 ГПК .
Според протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот от 19.12.2018 г
по посоченото изп.дело на ЧСИ Г.К. ; извършен е въвод във владение на процесния имот и
същият е предаден на ответника Г. М. . В протокола е посочено , че не е осигурен достъп до
имота и с помощта на ключар е отворена входната врата . Ищцата се опитала да избута
служителите на охранителната фирма и да влезе в имота . С два последващи протокола е
дадена възможност на П. да изнесе движими вещи от имота .
Според свидетеля А.П. /син на ищцата/ в процесния имот живеела баба му до 2016 г , когато
тя починала . След това в имота живеела майка му /ищцата/ . Имало 10 опита за въвод . По
време на процесния въвод в имота имало вещи на майка му и всичко се изхвърляло през
прозореца .Свидетелят не си спомня дали в конкретния случай майка му е пострадала
физически и дали е бил на въвода , защото имало много въводи .
Според свидетеля С. С.ов , същият като ключар сменил ключалката на процесния имот на
19.12.2018 г . Ищцата се държала агресивно и обиждала . В имота имало куче и боклуци .
Имало полиция и линейка , но не и саморазправа .Ищцата крещяла и треперела . Синът на
ищцата обиждала „съдията“ /ЧСИ/ .
От правна страна СРС е приел , че процесният иск е предявен в преклузивния 6-месечен
срок и е допустим . Предмет на делото е само отнемането на владението по насилствен
начин . Такава хипотеза може да е налице и при незаконосъобразен въвод във владение от
ЧСИ спрямо трето лице . В случая ищцата не е доказала , че е владяла имота преди
завеждане на делото , чието решение се изпълнява , както и че владението й – явно ,
3
спокойно и несъмнено - е продължило поне 6 месеца . Има данни , че на 28.06.2016 г е
извършен въвод във владение в полза на ответника Г. М. , като в протокола е удостоверено ,
че имотът е установен като необитаем и е монтирана СОТ . Този протокол е официален
документ по чл.179 ал.1 ГПК за удостоверените в него обстоятелства . СРС не кредитира
показанията на св.Плугчиев за упражнено спрямо ищцата насилие , защото тези показания
са пристрастни и недостоверни . По делото е безспорно установено , че приемо-
предавателен протокол от 19.01.1998 г е неистински документ и не е подписан от Г.С. и А.С.
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивната жалба .
Неотносими и неоснователни са доводите на въззивника срещу издадения изпълнителен
лист и документа , въз основа на които този изпълнителен лист е издаден /договор за наем
от 17.03.2013 г с нотариална заверка на подписите / . Както законосъобразно е посочил СРС
и според решение по гр. д. № 1536/2009 г. по описа на ВКС, І ГО и решение по гр. д. №
6/2010 г., ІІ ГО /, предмет на владелчески иск по чл.76 ЗС е да се възстанови отнетото
владение върху имота, като фактическо съС.ие . По такъв спор съдът е ограничен да
установи само факта на владение, факта на нарушение и кой владее имота към момента на
разглеждане на спора. Извън предмета на делото е дали съответният взискател е собственик
и дали има изпълняемо право спрямо длъжника . Подобни въпроси , включително и дали е
налице симулативен договор за наем между взискателя и длъжника по изпълнителното дело
, симулативно заповедно производство и последващо изпълнително производство , могат да
бъдат предмет само на иск за собственост от ищцата срещу съответните лица , а такъв не
е предявен по настоящото дело . Следователно първоинстанционният съд правилно не е
допуснал разпит на свидетелите В.К. и Г.С. за обстоятелства , които са без значение по
делото . Неотносими са и изслушаните пред СРС съдебно-графологични експертизи и не е
следвало да се допуска и тройна съдебно-графологична експертиза .
Правилно първоинстанционният съд е взел предвид , че според протокол за въвод от
28.06.2016 г по изп.дело №65/16 г на ЧСИ Г.К. , на същата дата е извършен въвод на
ответника в процесния имот , който е описан като необитаем . И да е имало установяване
на владение от страна на ищцата , това е станало след 28.06.2016 г т.е. след образуване
на заповедното производство през 2013 г . Според чл.523 ал.1 ГПК владението на ищцата
не би могло да се противопостави на взискателя и ЧСИ е имал право да извърши
законосъобразен въвод спрямо нея като трето лице / т.1 от ТР №3/15 г от 10.07.2017 г на
ОСГТК на ВКС /.
Отделно , процесната хипотеза разкрива сходства с тази по чл.525 ГПК на самоволно
връщане на имот след извършен въвод , макар и от трето лице . Както е посочено в решение
№99 от 22.11.2016 г по гр.д. № 4873/2015 г, ГК , ІІ ГО на ВКС в подобна хипотеза ако
изваденото от владение лице самоволно си възвърне, по какъвто и да било начин
/включително и чрез трето лице/ владението върху имота , съдебният изпълнител по искане
на взискателя отново го изважда от него . Разпоредбата на чл.525 ал.1 ГПК не предвижда
4
специална процедура по уведомяване или обжалване на тези действия. Тези действия по
извършване на обратния въвод не представлвяват осъществяване на принудителен способ , а
зачитане на конститутивна сила на съдебния акт. Принудителното изпълнение въвод в
недвижим имот може да бъде извършено многократно по искане на взискателя при
самоволното му възвръщане от страна на длъжника .
В случая законосъобразно СРС не е кредитирал показанията на свидетеля А.П. /син на
ищцата/ , който дава противоречиви и пристрастни показания , че ищцата винаги е била във
владение на имота и не е отстранявана никога от него . Този факт е отречен с протокол за
въвод от 28.06.2016 г по изп.дело №65/16 г на ЧСИ Г.К. и от наложилия се последващ въвод
. Предвид признанието на ответника , че ищцата е била в имота след самоволно настаняване
през август 2016 г , то владението на ищцата е продължило повече от 6 месеца . От друга
страна предвид чл.523 ал.1 ГПК и чл.525 ГПК действията на ЧСИ са били законосъобразни
и не може да се приеме , че налице отнемане на владението с насилие / в случая чрез
принудителен въвод от страна на ЧСИ/.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено.
Неоснователна е и частната жалба срещу определението на СРС по чл.248 ГПК . Разноските
на ответника са доказани с договор за правна защита и съдействие , който има и значение на
разписка за получаване на сумата . Разноските са своевременно претендирани , както и не са
прекомерни и ответникът не е възразил своевременно срещу тях в о.с.з . Отделно , делото
не е с ниска фактическа и правна сложност , а са събрани множество писмени и гласни
доказателства .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20202392 от 25.10.2021 г постановено по гр.д.№1943/19 г на
СРС , 36 състав .
ПОТВЪРЖДАВА определение №2002 от 28.03.22 г по гр.д.№1943/19 г на СРС , 36 състав .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5