Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ -260385 20.05.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански
състав
На двадесети май през две
хиляди и двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ЙОРДАНКА МАЙСКА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Р.Петкова
въззивно гражданско
дело номер 300 по описа за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда начл.463 от ГПК, вр. чл.278 от ГПК.
По делото е постъпила жалба жалба вх.№
10260 от 24.09.2020 г., подадена от длъжниците Г.Д.Х. и Г.Т.Х. против извършеното разпределение на суми от 18.09.2020
г. по изп.дело № 270/2017г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова,
с рег. №704, с район на действие - БОС. Иска се отмяната на обжалваното разпределение и връщането
му на ЧСИ за изготвяне на ново по съображения, изложени в няколко пункта. На
първо място жалбоподателите считат, че сочените за дължими разноски
за съдебното изпълнение в размер на сумата от 3505.81
лв. не се дължат на ЧСИ Иванка Миндова, тъй
като съдебния изпълнител не е съобщил за тях,
поради и което същите не са дължими. На второ място се твърди, че извършеното разпределение на сумите между
взискателите и ЧСИ е изцяло
незаконосъобразно, поради неспазване на реда по чл. чл. 135 и чл. 136 от ЗЗД.
На трето място жалбоподателите считат, че неправилно ЧСИ е определил размер на
вземането на „АПС Бета България“ ООД към 18.09.2020г. в размер на 82 066.15
лв., вкл. законната лихва в размер на 18 685лв., както
и, че не са отчетени заплатените на
банката суми по други изпълнителни дела относно същото задължение след образуване на изпълнителното дело. На четвърто място в жалбата се сочи,
че не се дължи в полза на ЧСИ определената пропорционална такса по т. 26 от
ТТЗЧСИ в размер на 3247.84 лв. с ДДС, тъй като не е изчислен правилно размера
на дълга и не е съобщена на длъжника приспаднатата такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ в
размер на 2399.31 лв. с ДДС, която жалбоподателите считат, че също е погрешно
изчислена. На пето място се счита, че неправилно е определено, че следва да се
удържи такса за изпълнение на парично вземане – 1225.19 лв., без да е посочено
основанието за това и без яснота как е формирана сумата и за какво. На последно
шесто място жалбоподателите сочат, че неправилно е определен размера на
вземането за разноски по изпълнението на
„АПС Бета България“ ООД в размер на
6026.76 лв.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК e постъпило писмено
възражение от взискателя –цесионер „АПС Бета България“ ООД, в което на
първо място са изложени доводи за недопустимост на жалбата, по съображения, че
с влязло в законна сила съдебно решение от 31.07.2020г. по в.гр.д. № 528/2020г.
по описа на БОС съдът се е произнесъл относно
начина за разпределение на сумите по изп.дело № 270/2017г., които са постъпили
вследствие проведената публична продан на недвижим имот с идентификатор
11538.504.420.1.7. Счита, че на основание чл. 126 от ГПК настоящото
производство следва да бъде прекратено като недопустимо. Изложени са и съображения
за неспазване от ЧСИ на тридневния срок по чл. 436, ал. 2 от ГПК, както и за
липса на данни за спазване на срока за отстраняване на нередовностите по чл.
262, ал. 3 от ГПК. По същество се излагат доводи за неоснователност на жалбата
и моли за оставянето й без уважение. Направено е искане за допускане на
съдебно-икономическа експертиза, по въпросите, поставено в жалбата.
На основание
чл.436, ал. 3, изр.последно от ГПК ЧСИ Иванка Миндова е представила
мотиви във връзка с обжалваното разпределение, като е
изразила становище за неоснователност на жалбата. Посочено е, че първите три
оплаквания касаят предходното разпределение от 22.08.2019г., което е отменено
от съда с влязло в законна сила решение по в.гр.д. № 528/2020г. по описа на БОС. По отношение на
останалите оплаквания ЧСИ е изразил
следното становище: По т. 4 от жалбата ЧСИ счита, че пропорционалната такса по
чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3247.84
лв. е изчислена към 18.09.2020г. върху материален интерес 87 149.07 лв. /5647.15 включващ ДДС/,
като е приспадната такса за опис по т. 20 от ТТРЗЧСИ в размер на 2399.31 лв. с
ДДС, изчислена върху стойността на имота по експертно заключение – 1.5%
х133 295 лв. По т. 5 от жалбата ЧСИ сочи, че пропорционалната такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1225.19 лв. е изчислена върху материален интерес 55 934.80
лв., какъвто съгласно чл. 495 от ГПК е размер на припадащата се част от
вземането на взискателя, която обявения за купува следва да внесе до цената на
имота, за която е обявен за купувач – 62 700 лв. за да му бъде възложен
имота, като основанието за начисляване на таксата е изрично посочено в ТТРЗЧСИ.
По последното оплакване в жалбата ЧСИ е посочил, че размера на разноските,
които взискателя „Уникредит Булбанк“, респ. правоприемника му „АСП Бета
България“ ООД е направил по
изпълнителното дело възлизат в общ размер от 6026.76 лв., като всяка сума е
отразена в извършеното разпределение.
След извършена служебна проверка и изискване на
допълнителни данни от ЧСИ, съдът намира, че жалбата е
подадена в законоустановения срок по чл. 462, ал. 2 от ГПК, в срок от лица, имащи право на
жалба и отговаря на изискванията на закона.
По отношение на възраженията за недопустимост на жалбата следва да се
отбележи следното:
Видно от данните по делото, с влязло в законна сила на 25.01.2021г. съдебно
решение по в.гр.д. №
528/2020г. по описа на БОС, потвърдено с решение №
528/2021г. по описа на БАС, съдът е отменил предходно извършеното от ЧСИ с
постановление от 22.08.2019г. разпределение на сумите,
постъпили вследствие проведената публична продан на недвижим имот с
идентификатор 11538.504.420.1.7, възлизащи в размер 62 700 лв., като е
върнал делото на ЧСИ с указания за извършване на ново разпределение, при
спазване на указанията в мотивите на съдебното решение.
В хода на висящото съдебно производство по предходното дело, ЧСИ е извършил
ново разпределение на горепосочената сума с постановление от 18.09.2020г.,
което е предмет на обжалване в настоящото производство. Действително, настоящата
жалба е подадена на 24.09.2020г., докато е висящо производството по обжалване
на първото разпределение от 22.08.2019г. Същата обаче е депозирана в съда на
22.02.2021г. – след като първото разпределение е отменено с влязло в законна
сила решение от 25.01.2021г. За да е налице хипотезата на чл. 126 от ГПК, следва
да е налице едновременна висящност на съдебни производства по дела с идентичен
предмет, основание и страни, а в случая тази хипотеза не е налице, тъй като двете
съдебни производства - по обжалване на предходното разпределение от
22.08.2019г. и настоящото – по обжалване на последващото разпределение от
18.09.2020г. касаят различни действия на ЧСИ. Затова съдът намира жалбата за
допустима, с оглед на което същата следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, доводите в жалбата и становището
на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително
дело № 270/2017 г. по описа на ЧСИ Миндова е образувано по молба на взискателя
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД за принудително събиране на вземането му към длъжниците Г.Д.Х.,
Г.Т.Х. и „ХАРА ТАБАК“ЕООД по
изпълнителен лист от 27.01.2017 г., издаден по ч.гр.д.581/2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора за сумата от 50 500
лв., представляваща главница по договор за банков кредит, сумата от 12 830,65
лв., представляваща дължими лихви по
договора за кредит за периода от 30.08.2014 г. до 23.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.01.2017 г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски
в размер на 3042.56 лв. Установява се,
че в хода на изпълнителното производство са присъединени взискателите Д.Т.Д. за
вземането му по изпълнителен лист по ч.гр.дело № 5561/2018 г. на РС - Стара
Загора за сумата от 16 000 лв. - главница по запис на заповед и сумата от
320 лв. - държавна такса, Н.Г.Б.за вземането му по изпълнителен лист по
ч.гр.дело № 5558/2018 г. на РС - Стара Загора за сумата от 14 000 лв. -
главница по запис на заповед и сумата от 280 лв. - държавна такса, и Т.П.В.- за
вземането му по изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1739/2019 г. на РС - Стара
Загора за сумата от 9500 лв. - главница по запис на заповед и законната лихва
до окончателното изплащане от 22.03.2019 г.
Присъединени като взискатели са и община Несебър за дължимите данъци и такси върху продадения имот, както и НАП. Съгласно
молба от 13.04.2020г. като взискател по изп. дело е конституиран „АСП Бета
България“ в качеството му на цесионер на вземането на първоначалния взискател
„Уникредит Булбанк“ АД към длъжниците съгласно сключен между двете дружества
договор за цесия от 16.12.2019г.
Принудителното изпълнение е
насочено по отношение на недвижим имот, ипотекиран в полза на банката- първоначален
взискател, представляващ апартамент с
идентификатор 1153.504.420.1.7, находящ се в гр.Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургаска, като
предмет на обжалваното разпределение от 18.09.2020г. е сумата от 62 700
лв., получената от публичната му продан, която е шеста поред и по която за купувач
е обявен взискателя- хирографарен кредитор по делото Т.П.В..
Съгласно чл. 460
от ГПК ако събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя
суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
От горното
следва, че разпределението е
акт на съдебния изпълнител, с който той
определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на
всяко едно от тях. Разпределението е предпоставено от наличието на няколко
взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, реализирана по
изпълнението за цялостно удовлетворяване на всички взискатели. Именно такъв е процесния случай,
тъй като видно от горепосочените данни продажната цена на продадения имот,
ипотекиран в полза на първия взискател не е достатъчна за удовлетворяване на
всички вземания, както на ипотекарния кредитор, така и на останалите
взискатели.
С оглед
указанията на съда, дадени при отмяна на предходното разпределение от
22.08.2019г., с процесното обжалвано разпределение от 18.09.2020г., извършено в
хипотезата на чл. 495 от ГПК постъпилата
от продажбата сума от 62 700 лв., е разпределена от ЧСИ без извършване на прихващане
по отношение на купувача- хирографарен взискател ,както следва: 1. публично
вземане на община Несебър за данъци върху имота в размер на 659.32лв., за което се дължи такса за
изпълнение на парично задължение в
размер на 79.12 лв.; 2. разноски по
изпълнението на взискателя – 6026.76 лв.;
вземането по изп. лист от 27.01.2017г. на първоначалния взискател и привилегирован кредитор „АСП БЕТА
България“ ООД в размер на 55 934.80
лв., с посочване, че от тази сума следва да се удържи такса за изпълнение
на парично вземане – 1225.19 лв. в
полза на ЧСИ.
Жалбоподателите
са изразили недоволство от новото разпределение, извършено на 18.09.2020г.,
като по отношение на оплакванията им в жалбата съдът намира следното:
Що се касае до първите три оплаквания, а именно, че
сочените за дължими разноски за съдебното изпълнение в размер на сумата
от 3505.81 лв. не
се дължат на ЧСИ Иванка Миндова, тъй като същата не е съобщила за тях,
поради и което не са дължими; че извършеното
разпределение на сумите между взискателите
и ЧСИ е изцяло незаконосъобразно, поради неспазване на реда по чл. 135 и
чл. 136 от ЗЗД и, че неправилно ЧСИ е определил размера на вземането на „АПС Бета
България“ ООД към 18.09.2020г. като сумата 82 066.15
лв., вкл. законната лихва в размер на 18 685лв., без да
са отчетени
заплатените на банката суми по други изпълнителни дела относно същото
задължение след образуване на изпълнителното дело, следва да се отбележи,
че тези оплаквания касаят предходното разпределение от 22.08.2019г., по което
съдът се е произнесъл с влязло в законна сила съдебно решение по в.гр.д.
528/2020г. по описа на БОС. В новото разпределение от 18.09.2020г. ЧСИ е
съобразил указанията на съда по тези въпроси е спазил поредността на погасяване
на вземанията според привилегиите по смисъла на чл. 136 от ЗЗД, като сумата от
3505.81 лв.- разноски за съдебното изпълнение правилно вече е изключена в
разпределението като вземане по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, а посочения размер
на вземането на „АПС Бета България“ ООД е коригирано като такова в общ размер
от 80 879.63лв. с отразяване на отделните вземания по пера, останали
дължими след приспадане на заплатените на взискателя „АПС Бета България“ ООД суми
от 10205.25 лв. по изп. № 178/2017г. по описа ЧСИ Кръстьо Ангелов. Спазена е поредността на погасяване на
вземанията според привилегиите по смисъла на чл. 136 от ЗЗД
Що се касае до четвъртото и петото оплакване:
Жалбоподателите считат за неправилно определена пропорционална такса по т.
26 от ТТЗЧСИ в размер на 3247.84 лв. с ДДС, по съображения, че тя е определена
въз основа на неправилно изчислен от ЧСИ размера на дълга, без съобщаване на
длъжника на приспаднатата също погрешно изчислена такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ в
размер на 2399.31 лв. с ДДС. Твърдя също, че неправилно е определена и подлежащата
на удържане такса за изпълнение на парично вземане в размер на 1225.19 лв., по
съображения, че не е посочено
основанието за начисляването й и как е формирана сумата и за какво.
В обясненията си ЧСИ е посочил, че пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3247.84
лв. е изчислена към 18.09.2020г. върху материален интерес 87 149.07
лв. / общия размер на таксата е определена на стойност 5647.15 включващ ДДС/,
като същата е образувана след приспадане на таксата за опис по т. 20 от ТТРЗЧСИ
в размер на 2399.31 лв. с ДДС, изчислена върху стойността на имота по експертно
заключение – 1.5% х 133 295 лв. В становището си по жалбата ЧСИ е уточнил,
че пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1225.19 лв. е
изчислена върху материален интерес 55 934.80
лв., какъвто съгласно чл. 495 от ГПК е размера на припадащата се част от
вземането на взискателя, която обявения за купувач следва да внесе до цената на
имота, за която е обявен за купувач – 62 700 лв. за да му бъде възложен
имота. В тази връзка съдът споделя доводите на ЧСИ, че в разпределението ясно е
записано, че подлежащата за удържане такса е за изпълнение, поради което
непосочване на точната законова норма от текста на чл. 26 от ТТРЗЧСИ,
съставляваща основанието за дължимостта й не представлява нарушение,
опорочаващо разпределението. Независимо от горното обаче, съдът намира горните
две оплаквания са основателни по следните съображения:
Съгласно т. 1 от забележките към чл. 26 от ТТРЗЧСИ при частично събиране на паричното
вземане, таксата се определя върху целия дълг, но се събира част,
съответстваща на събраната сума. Това означава, че таксата,
събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо
събраната сума, т.е. в случая при начисляването на
пропорционалната такса по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ
за събиране на вземането, същата следва да бъде
точно и ясно определена и конкретизирана
по размер за целия дълг. Така се гарантира таксата да
не може да бъде
променяна по размер, при събирането на дълга на части. В настоящия случай безспорно се касае за
частично удовлетворяване на първоначалния привилегирован
кредитор за дълга му, който надхвърля по размер сумата,
която му е разпределена от ЧСИ. В този случай ЧСИ съгласно
изискванията на забележките към чл. 26 от ТТРЗЧСИ е следвало да изчисли таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ
върху размера на целия дълг, както и да определи за събиране само такава такса, съответстваща на
размера на разпределената сума.
Видно
от обжалваното разпределение от 18.09.2020г., същото е
извършеното на основание чл. 495 от ГПК и чл. 460 от ГПК на
постъпили суми от продажбата на недвижим имот, като на първоначалния взискател и кредитор с право на предпочително удовлетворение е
била разпределена сумата в общ размер от 55 934.80лв. Видно от данните по делото тази разпределена сума съставлява
само част от дълга по изпълнителния лист от 27.01.2017г. В т. 1.3.1.1 от
мотивната част на обжалваното разпределение
е посочено, че вземането на първоначалния взискател по същия изп. лист възлиза
в общ размер от 80 879.63 лв., като същото е намалено със сумата от
10 205.25 лв., събрана по друго
изп. дело, с която е отразено, че са погасени разноски по изпълнението
/6026.76лв./, съдебни разноски /3042.56 лв./ и част от мораторните лихви / до
размера от 1135.93 лв./. В т. 1.3.1.2 обаче таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е
изчислена върху несъответен на горното общо вземане материален интерес, възлизащ
на сумата от 87 149.07 лв., без обяснения за причината за това, в т.ч. и в
становището на ЧСИ, дадено по жалбата. Отделен остава въпроса, че видно от
данните по делото общия дълг по изпълнителния лист от 27.01.2017г., за който до
момента на обжалваното разпределение няма извършени погашения, възлиза на
съвсем различен от размер – 85 058.21 лв.
От
горното се налага извод за основателност на
оплакванията в жалбата, че дългът на първоначалния взискател е неправилно определен, като същият не съответства на посочения в изп. лист, респ. след
намаляването му със сумата от 10 205.25
лв., събрана по друго изп. дело. Това от своя страна е довело
и до неправилно изчисление на общата такса
по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, а оттам съответно неправилна се явява и подлежащата на
събиране такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ от 1225.19 лв., посочена като изчислена в
съответствие с размера на събраната и разпределена за удовлетворяване на
първоначалния взискател сума от общо 55934.80 лв. Отделно от това досежно
разпределената с обжалваното разпределение сума от общо 55 934.80лв.
се установява, че ЧСИ не е изпълнил указанията, дадени от съда в решението по гр.д. № 528/2020г. по описа на БОС, отменящо
предходното разпределение от 22.08.2019г. за посочване коя точно част от
вземането на първоначалния взискател е погасена от така
разпределената обща сума, състояща се от няколко отделни компонента. В новото разпределение единствено е налице отразяване на
размера и вида на погасените вземания само
досежно постъпилата от разпределението по
изп. дело № 178/2017г.
по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов сума от общо 10 202.25
лв., но не и за разпределения с обжалваното постановление от
18.09.2020г. общ размер от 55 934.80 лв.
На последно място досежно оплакването за неправилно определен размер на
вземането от 6026.76 лв. за разноски по
изпълнението на „АПС Бета България“ ООД следва да се отбележи, че в мотивната
част на разпределението всяко перо от посочената сума е детайлно е описано по
вид и размер, затова съдът намира за неоснователни тези доводи, изложени
жалбата.
Тъй като в настоящото производство по чл. 463 от ГПК съдът действа като контролно-отменителна инстанция, т.е. проверката се извършва само
въз основа на доводите и основанията, изложени в жалбата, за да е налице незаконосъобразност на
разпределението като процесуално действие, налагащо неговата отмяна, е
необходимо то да съдържа съществени
пороци, водещи до накърняване основните права на обжалващия. Такива нарушения съставляват неправилно определяне реда на привилегиите, а
оттам – неправилно погасяване на едни вземания за сметка на други, неправилно изчисляване на дължимите суми, както
и всякакви други, с които се накърняват имуществени и/или процесуални права на
обжалващата страна. В случая
ЧСИ е извършил обжалваното разпределение от 18.09.2020г., но при частично
изпълнение на дадените от съда указания при
отмяна на предходното разпределение, като е съобразил само някои от тях –
досежно реда на привилегировани
вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, включвайки само разноски, които ползват първоначалния взискателя и привилигирован кредитор
с право на предпочтително удовлетворение с
оглед качеството му на
ипотекарен кредитор, т.е.
разноските за реализация
на конкретния изпълнителен способ, довел до продажба на ипотекирания в негова полза недвижим имот, досежно изискванията на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, че в реда на
привилегированите вземания по този ред могат да бъдат включени само публични вземанията на държавата за данък върху
съответния имот, а
останалите вземания на държавата са в реда по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД,
както и, че при изчисляването на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху разпределената в полза на първоначалния взискател сума да бъде взето
предвид обстоятелството, че следва да се приложи т. 1 и т. 3 от забележките към т. 26 от ТТРЗЧСИ, като начислената такса следва да бъде
изчислена на базата на целия дълг, но по размер да съответства на частично
събраната сума. В
останалата част, ЧСИ не е изпълнил изцяло указанията на съда, дадени при отмяна
на предходното разпределение, в т.ч. е
допуснал и нови неточности, посочени по-горе, които нарушения съставляват
пороци, водещи до незаконосъобразност на обжалваното разпределение,което налага
отмяната му и връщането му на ЧСИ за изпълнение на горните указания.
Що се касае до дължимите в
настоящото производство държавни такси, тъй като в случая държавна такса се
дължи от всеки жалбоподател, а такава по делото е внесена само от единия от тях
- Г.Х., втората жалбоподателка Г.Х. следва да бъде осъдена да заплати дължимата
по подадената от нея жалба държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на БОС.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпределение
на суми от 18.09.2020г., извършено по изпълнително дело № 20177040400270 по описа на ЧСИ Иванка
Миндова, с рег. № 704 на КЧСИ, с район на действие – БОС.
ВРЪЩА делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение при
спазване на указанията изложени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА Г.Т.Х., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Ангел
Кънчев“ № 19, ет.1 да заплати по сметка на БОС дължимата по жалбата си държавна
такса в размер на сумата от 25 лв.
Решението може да се обжалва от
страните пред Апелативен съд гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.