№ ……….гр. Варна, ………….2020година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, XXIII-ти състав, в открито съдебно заседание
на четвърти март две хиляди и двадесета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Светла Великова, разгледа докладваното от
съдия Наталия Дичева административно
дело № 2081/2019г. по описа на XXIII-ти състав на Административен съд – гр.
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
По жалба на „ДК Ритейл Албена“ ЕООД гр.Варна, ЕИК *********, представлявано от И.Н.И. се оспорва
Ревизионен акт № Р-03000318003983-091-001/13.12.2018г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №11/24.04.2019г. на
Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна, с който за 2017г. са
определени задължения за КД в размер на 13489,75лв. и лихва в размер на
963,10лв., както и задължения по ДДС за
м. 06,07,08 и 11.2016г. и м.05,06, 08 и 11.2017г. в размер общо на
133 960,82лв. и лихви в общ размер на 28 800,51лв.
В жалбата се твърди, че ревизионният акт е постановен в
нарушение на процесуалния и материалния закон.
Изложени са подробни съображения за представени
доказателства за наличието на реално извършени доставки на стоки по оспорените фактури. Счита постановения от
приходната администрация отказ на правото на приспадане на данъчен кредит противоречащ
както на материалния закон.
Ответната страна, Директор на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й като такава.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административния съд констатира:
Ревизионното производство е образувано
с издаване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-03000318003983-020-001/11.07.2018 г. /стр.2/, връчена на 17.08.2018 г. на И.Н.И.
- управител на дружеството. Възложената ревизия включва установяване задължения
на дружеството за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2017 г.-31.12.2017 г. и по ЗДДС за данъчни периоди
01.06.2016г. до 30.11.2016 г. и от 01.01.2017г. до 31.05.2018 г. Фактическите и
правните изводи на органа по приходите са обективирани в Ревизионен доклад №
Р-03000318003983-092-001/27.11.2018г. /стр.106- 119/, издаден на основание чл.
117 от ДОПК и връчен на лицето И.Н.И. - управител на дружеството на 28.11.2018
г. По реда на чл. 119 от ДОПК е издаден обжалвания PA №
Р-03000318003983-091-001/13.12.2018 г. /стр. 123-128/, с който на „ДК Ритейл
Албена” ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по
ЗКПО в размер на 13 489,75 лв. и лихви за закъснение 963,10 лв. и задължения за
ДДС по ЗДДС, главница в размер на 133 918,10 лв. и лихви в размер на 28 800,51
лв.
В хода на ревизията са извършени
процесуални действия, описани от органа по приходите в констативната част на
изготвения РД стр.4-5, неразделна част от ревизионния акт, по смисъла на чл.
120, ал.2отДОПК.
На управителя е връчено ИПДПОЗЛ от
24.07.2018 г. /стр.13-15/, с което са изискани първични и вторични документи за
ревизирания период, счетоводни регистри, финансови отчети, договори, касови и
банкови документи, амортизационен план и справки, свързани с дейността през
ревизирания период. Искането е връчено на 17.08.2018 г. на И.Н.И. - управител
на дружеството, като е определен срок за представяне 14 дни. В срока на
искането и до приключване на ревизионното производство по цитираното искане не са представени писмени обяснения и
документи. Същото е документирано с протокол, обр.кд.73 №
0984486/03.09.2018 г. /стр.26-27/.
Предвид непредставената от
ревизираното дружество счетоводна отчетност и липсата на документи, необходими
за установяване на основата за облагане с данъци, органите по приходи приемат,
че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, поради което
ревизията е извършена по особения ред, разписан в чл. 122 и сл. от ДОПК. С
уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК изх.№ Р-03000318003983-113-001/04.09.2018
г. /стр.31-32/ дружеството е уведомено за наличието на установените
обстоятелства, както и че основата за облагане с корпоративен данък за периода
01.01.2017 г.- 31.12.2017 г. и данък върху добавената стойност за данъчни
периоди 01.06.2016 г. до 30.11.2016 г. и от 01.01.2017 г. до 31.05.2018 г. ще
бъде определена по особения ред. Изготвено е и Уведомление по реда на чл.17,
ал.1, т.2 от ДОПК изх.№ Р-03000318003983-139-001/04.09.2018 г. /стр.28-29.
Същите са връчени на 11.09.2018г. лично на И.Н.И.-управител на дружеството.
Определен е 14-дневен срок за вземане на становище. Едновременно с това на
ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ от същата дата /стр.34-35/ за представяне
на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Дружеството не е взело становище и не са представени счетоводни документи,
както и исканите декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за периоди от 01.01.2016
г. до 31.05.2018 г.
Органите по приходите по реда на чл.
122, ал. 2 от ДОПК са извършили анализ на всички относими към ревизираното дружество
обстоятелства, посочени в т. 1 до т. 16, подробно описани на стр.9-10 в
ревизионния доклад /стр. 115 и 115 гръб от преписката/. В резултат на този
анализ размера на данъчните задължения е установен по следния начин:
По ЗКПО за
ревизиран период 2017 г.
По отношение на получените от
дружеството приходи са приети за установени декларираните с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017г. общо приходи от услуги в размер на 141 897,50 лв., вр. направен
анализ на признатите през 2017 г. приходи.
По отношение на извършените разходи
е прието, че поради непредставяне на първични /вторични документи, счетоводни
регистри, банкови извлечения и др., данни за видовете ДМА, счетоводен
амортизационен план, данъчен амортизационен план, ведомости за начислени и
изплатени заплати/, същите не могат да се установят документално така както са
декларирани по ГДД по реда на чл. 92 от ЗКПО, общо разходи за 2017 г. в размер
на 128 534,24 лв., в т.ч. посочени в ОПР - разходи за суровини и материали и
външни услуги - 2 хил.лв.; разходи за персонала - 49 хил.лв., в т.ч. за
възнаграждения - 42 хил.лв. и разходи за осигуровки - 7 хил.лв.; разходи за
амортизации и обезценка - 1 хил.лв. и други разходи - 76 хил.лв.
С оглед констатираното,
декларираните общо приходи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО са приети за данъчна основа
за облагане по чл. 122, ат. 2 от ДОПК за 2017г. Определена е данъчна основа в
размер на 134 897,50 лв./ като са признати разходи за осигуровки-7 хил.лв./. Констатирано
е задължение за корпоративен данък- 13 489,75 лв., със съответните лихви за
закъснение 963,10 лв.
Прието е, че дружеството няма
задължения за месечни авансови вноски за периода 2017 г. по реда на 83, ал.2 от
ЗКПО, предвид, че за период 2016 г, от дружеството няма подадена ГДД по реда на
чл.92 от ЗКПО. Органите по приходи установяват,
че на основание нормата на чл.84, вр. с чл.85 от ЗКПО и на основание нормата на
чл.87а от ЗКПО дружеството, следва да прави тримесечни авансови вноски.
По ЗДДС за
ревизираните данъчни периоди:
Констатирано е, че дружеството
извършва дейност през ревизирания период - търговия на дребно в
неспециализирани магазини, предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи
изделия /код по НКИД 4711/. За периода 01.01.2018 г.-31.05.2018 г. за
дружеството няма данни за упражнявана дейност. Установено е, че дейността е
упражнявана в обекти, по данни от фискални устройства с дистанционна връзка с
НАП, подробно посочени в констатацията на стр.2-3 от РД /стр. 118- 119 гръб/. Дружеството
е регистрирано по ЗДДС лице от 03.04.2012 г. и дерегистрирано, считано от 26.06.2015
г. по реда на чл.176 от ЗДДС. Същото е повторно регистрирано от 23.06.2016 г. и
считано от 15.10.2018 г. е дерегистрирано по ЗДДС.
Констатирано е по данни от ПП на НАП
VAT 14, че дружеството упражнява право на приспадане на данъчен кредит по
доставка на стоки и услуги от следните регистрирани за целите на ЗДДС лица -
„Експрес Сервиз 03“ ООД с ЕИК BG103801164, „Алдо Златни пясъци“ ЕООД с ЕИК
BG201576773, „Калиман Карибе“ ООД с ЕИК ********* , „Фактор 2010“ ЕООД с ЕИК
BG201213811, „Еконт Експрес“ ООД с ЕИК *********, „СОД - АЛБЕНА“ ООД с ЕИК
********* и БОРИКА - Банксервиз АД с ЕИК *********. Данъчният кредит е упражнен
от дружеството в данъчни периоди м.О6, 07, 08 и м.11/2016 г., м.05, 06, 08 и
м.11/2017 г. Установено е още, че доставките са посочени в регистър по чл.124 ЗДДС дневник за покупките с код 1 - фактури и данните са постъпили в СД по
чл.125 от ЗДДС. Данните от дневниците за покупките, съответстват на
декларираните данни в справките декларации по чл.125 от ЗДДС.
В хода на ревизията на основание
чл.45 от ДОПК са извършени 2/две/ насрещни проверки на „Алдо Златни пясъци“
ЕООД с ЕИК BG201576773 и „Калиман Карибе“ ООД с ЕИК *********.
По насрещната проверка на „Алдо
Златни пясъци“ ЕООД с ЕИК BG201576773 е изискано в хода на проверката да представи
фактури с предмет „стоки № 10...091/30. 06.2016 г. дан. основа 53258.94 лв. и ДДС 11 251,79 лв., 10... 138/30.12.2016
г. дан. основа 16000,00 лв. и ДДС 3200,00 лв., 10... 170/30.12.2016г. дан.
основа 65400,00 лв. и ДДС 13080,00 лв., 10...0171/30.12.2016 г. дан. основа
59154,17 лв. и ДДС 11830,83 лв., 10...0315/30.07.2016 г. дан. основа 105838,12
лв. и ДДС 21167,62 лв., 10...0316/30.07.2016 г. дан. основа 102888,72 лв. и ДДС
20577,74 лв., 10...0317/30.07.2016 г. дан. основа 90311,16 лв. и ДДС 18062,23
лв., 10...0332/29.08.2016 г. дан. основа 130710,28 лв. и ДДС 26142,06 лв. и
10...0333/29.08.2016 г. дан. основа 38504,38 лв. и ДДС 7700,88 лв. и
съпътстващи доставките документи. ИПДПОЗЛ е връчено електронно на проверяваното
дружество. От същото е входирана молба /стр.50/, сверен с електронен документ
от 14.01.2019 г., видно от която дружеството декларира, „че цялата информация е
входирана или ще бъде входирана в информационната система на НАП и същата може
да бъде изискана по служебен път“. От проверяващият орган е направена проверка
в ПП на НАП-ИС Контрол като е констатирано, че от дружеството не са предоставени документи и писмени обяснения по
електронен път. Установените факти са посочени в изготвен Протокол,
обр.КД.73 от 05.10.2018 г. - стр.51- 52 от преписката. По данни от ПП на НАП,
органа по приходите е констатирал, че проверяваното дружество няма действащи
трудови договори, има 10 бр. ЕКАПФ в магазин находящ се в гр. Варна, к. к „Златни
Пясъци“. Дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016 г. В резултат на
констатираното при проверката е направен извода, че не са предоставени сочените
в искането документи, както и писмени обяснения- в т.ч. оригинал и копия на
фактури заверени за вярност по см. на чл.58, ал.1 и ал.2 от ППЗДДС от
проверяваното лице, както и от страна на получателя-ревизираното лице.
В резултат на констатираното по
проверката и предвид, че ревизираното лице не е представило счетоводни
документи и счетоводна документация, ОП
приемат, че липсват документи за
фактурираната стока, в т.ч. прехвърляне на собствеността й . На основание
чл.71, т. 1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал. 1, т. 1, чл.68,
ал.2, чл.69, ал. 1, т. 1, чл.25 и чл.6, ал.1 от ЗДДС на ревизираното лице е
отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 133 013,15 лв.,
по доставките от „Алдо Златни Пясъци“ ЕООД за данъчни периоди, както следва: за
д.п. м.06/2016 г. в размер на 11251,79 лв.; м.06/2017 г. в размер на 28110,83
лв.; м.07/2016 г. в размер на 59807,59 лв. и м.08/2016 г. в размер на 33842,94лв.
Извършена е насрещна проверка на „Калиман
Карибе“ ООД с ЕИК ********* от орган по приходите на ТД на
НАП-София, Дирекция СДО. Същата е документирана с протокол за извършена
насрещна проверка /ПИНП/ №П-22222518166844-141- 001/08.10.2018 г. /стр.98-99/,
ведно с приложените към него доказателства /стр.55-97/. Предмет на проверката
са 15 /петнадесет/ бр. фактури и 13 /тринадесет/ бр. кредитни известия /КИ/ за
данъчните периоди, включени в обхвата на ревизията и подробно посочени в
протокола и констатациите на стр. 15-16 РД. На проверяваното дружеството е
връчено искане, по което същото е представило доказателства, съгласно
придружително писмо от 27.09.2018г. /стр.97/, приложени като неразделна част
към адм. преписка от стр.59 до стр.96. На представените при насрещна проверка
документи и писмени обяснения, приложени към протокола, в хода на ревизията
органа по приходите прави анализ, посочен в констативната част на стр. 16-17 от
РД. В резултат на установеното органите
по приходи правят извода, че са в невъзможност да определят дали фактурите за
покупки, отговарят на изискванията на ЗДДС и ППЗДДС, предмета и основанието на
документираните доставки, тъй като в хода на ревизионното производство не са
представени оригинали на първична и вторична счетоводна документация за
ревизирания период в т.ч. първични счетоводни документи.
Въз основа на констатациите по РД, с
РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по Доставките от
„Калиман карибе“ ООД с ЕИК ********* на основание чл.71, т.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1, чл.68, ал.2, чл.69, ал.1, т.1, чл.25 и
чл.6, ал.1.от ЗДДС за данъчни периоди, както следва: д.п. м.06/2016г. в общо в
размер на 138,78 лв. (47,78 +91,00); м.11/2016 г. общо в размер на минус 92,28
лв.; д.п. м.08/2017 г. в размер на 90.00 лв. и д.п. м. 11/2017 г. в размер на
45.00 лв.
В хода на съдебното производство са
извършени следните процесуални действия:
На осн. чл.170 ал.3 АПК вр. §2 ДР на ДОПК, съдът е указал
на жалбоподателя, че в производството по обжалване на РА при ревизия по чл.122
от ДОПК фактическите констатации в него се приемат за верни до доказване на
противното на основание разпоредбата на чл.124 от ДОПК, когато наличието на
основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено със събрани доказателства от
органа по приходите. Доказателствената тежест за оборване констатациите в РА е
на жалбоподателя.
Също така съдът е указал на жалбоподателя, че оспорените фактури от органа по приходите,
касаят стопански операции, като задължение на ползващия ги /в случая на жалбоподателя/
е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е
осъществена. Жалбоподателят следва да докаже, по безспорен начин реалното натоварване, транспортиране и
предаване на стоките. Той е уведомен, че трябва да установи фактите и обстоятелствата
посочени в жалбата, доказващи реално получаване на доставките от „Алдо Златни
пясъци“ ЕООД и „Калиман Карибе“ООД, които му дават право на приспадане на
данъчен кредит.
По делото,
на осн. чл.171 ал.2 изр.2 АПК вр.§2 ДОПК,
е назначена служебно ССЕ.
В.л. коментира следните факти и прави съответните изводи:
1.
„Алдо Златни пясъци“ ЕООД е издало фактури с получател „ДК ритейл Албена “ЕООД,
проследени в Приложение №1 по номер и дата, основание за издаване на фактурите,
данъчна основа, ДДС и сума за плащане.
Предмет на доставките са „продажба на стоки",
„възнаграждение по договор “, “ преф. на разходи “ и „ стоки съгл. опис “.
Посоченият начин на плащане е „с пл. нареждане “.
С подписано между „Алдо Албена“ЕООД/„ДКритейл Албена“ЕООД
и „Алдо Златни пясъци“ЕООД Споразумение за уреждане на вземания и задължения от
31.12.2016г. жалбоподателя е прихванал
вземането си от „Алдо Златни пясъци“ЕООД спрямо задължението си към същото
дружество в размер на 477738,52 лв. общо по следните фактури:
- **********/30.06.16г.-
67 510,73 лв.
- 315/30.07.1бг.
-127 005,74 лв.
- 316/30.07.16г.
-123 466,46лв.
- 317/30.07.16г.-108
373,39лв.
- 332/29.08.16г.
- 51 382,20лв. частично
- Общо: 477
738,52 лв.
С подписано между „Алдо Албена“ЕООД/,,ДК ритейл
Албена“ЕООД, „Алдо Финанс“ЕООД и „Алдо Златни пясъци“ЕООД Споразумение за
уреждане на вземания и задължения от 31.12.2016г. жалбоподателя е прихванал вземането си от „Алдо
Финанс“ЕООД спрямо задълженията си към „Алдо Златни пясъци“ЕООД до сумата от
167 226,70 лв. общо по следните фактури:
- 332/29.08.16г.
-105 470,14лв. частично;
- 333/29.08.16г.-
46 205,26лв.
- 1..
138/30.12.16г. -15 551,30 лв. частично
- Общо: 167
226,70 лв.
С Договор за цесия
от 30.12.201бг., подписан между „Алдо Златни пясъци“ЕООД (цедент) и „Алдо Холдинг“ЕООД
(цесионер), цедентът прехвърля на цесионера вземането си от длъжника „Алдо
Албена“ ЕООД в размер на 168 665,00 лв.
Със счетоводен запис задължението на жалбоподателя от
задължение към „Алдо Златни пясъци“ЕООД е отразено по кредита на сметка 499,
партиден номер „Алдо Холдинг“ЕООД в размер на 168 665,00 лв. На лице е
дублиране на сумата 15 551,30 лв., частично прихваната по второто споразумение
по факт.№1..138/30.12.16г. и същевременно включена в Договора за цесия и
неговото счетоводно отразяване.
С подписано между „ДК ритейл Албена“ЕООД и „Алдо
Холдинг“ЕООД Споразумение за уреждане на вземания и задължения от 31.12.2017г.,
жалбоподателя е прихванал вземането си от „Алдо Холдинг“ЕООД до размера на 168
665,00 лв. спрямо задължението си към същото дружество в същия размер към
31.12.201 бг.
2. „Калиман Карибе“ООД е издало фактури с получател „ДК ритейл Албена “ЕООД,
проследени в Приложение №2 по номер и дата, основание за издаване на фактурите,
брой артикули, данъчна основа, ДДС, акциз и сума за плащане. Предмет на
доставките са стоки, представляващи тютюневи изделия - пури, пурети, цигари и
тютюни, аксесоари и други изделия.
Посоченият начин на плащане е „по банка“ при условия на плащането - „14 дни отложено плащане от
фактура “.
Съгласно:
- преводно
нареждане от 27.12.2016г. за 10 000 лв., наредени от „Алдо финанс“ЕООДпо сметка
на „Калиман Карибе“ООДс основание „ по опис фактури“,
- приложения
опис на фактури иКИна стр. 79-76
- „Счетоводни
записи за клиент С000713 Алдо Албена ЕООД“ - стр.64-гръб - стр,. 62-гръб и „
С000713 Алдо Албена ЕООД-Записи за клиент “ - стр. 61 на „ Калиман Карибе “ООД
от данъчната преписка,
- Счетоводен
запис №6379014 - Свързване на записи за клиент, част от издадените фактури са платени, друга част са закрити с издадените
към тях Кредитни известия за върнати стоки, така, че разчета с клиента е
закрит, т.е. няма суми за плащане по процесните фактури.
С превода на 10 000,00 лв., наредени от „Алдо финанс“ЕООД
са погасени задължения на „Алдо Албена“ЕООД- 977,44лв., на „Алдо Мирамар“ЕООД-1
016,41 лв., „Алдо Лозенец“ЕООД - 6 726,14 лв., „Алдо Трейшън Клифс“ЕООД -
858,36 лв., „Алдо Боровец “ЕООД - 421,65 лв.
Относно транспорта в.л. заявява, че доставчиците са
доставяли стоките директно в обектите на супермаркети „Алдо“ в т.ч. и тези на
„Алдо Албена“ЕООД с техен транспорт. Те са издавали фактурите към „Алдо Златни
пясъци“ЕООД. От своя страна „Алдо Златни пясъци“ЕООД префактурира стоките към
дружеството, което стопанисва обекта, в който е доставена стоката, в т.ч. и към
„ДК Ритейл Албена“ЕООД/“Алдо Албена“ ЕООД.
Във връзка с посочените обстоятелства доставчикът „Алдо
Златни пясъци“ЕООД не е разполагал с превозни средства и лица, които да
извършват доставката на стоки, както и със складови помещения, тъй като не
съхранява стока. Доставчикът „Калиман
Карибе “ООД е притежавал собствено МПС Пежо Портиер №СА 7958 НН, което според
в.л. е транспортирало тютюневите изделия.
В с.з. от 10.12.2019. в.л. К. заявява, че свързаното
дружество „Алдо финанс“ ЕООД плаща по
банков път стоките, които доставя „Калиман Карибе“ООД. На базата
на споразумение за прихващане на вземане и задължения от 31.12.2016г. подписано
между „Алдо Албена“ ЕООД , „Алдо финанс“ ЕООД и „Алдо Златни пясъци“ЕООД се
извършва плащането. Всички плащания са
от името на „Алдо финанс“ към „Калиман Карибе“ ООД и са на стойност 10 000 лв.
В счетоводството на „Калиман Карибе“ ООД няма данни за отразен договор за
прихващане / споразумението за прихващане/ , според което „Алдо финанси“ ЕООД
плаща задължения на „Алдо Албена“ ЕООД.
В случай, че има плащане от трето лице, за да
бъде по-
коректно счетоводното
отразяване би следвало да има „забележка“ в осчетоводяване на доставчика
„Калиман Карибе“ ООД в с/ка 411-клиенти,
където да се посочи, че плащането се извършва от трето лице.
На въпрос на съда тези
плащания как са отразени при
жалбоподателя и дали са висящи, защото договора за прихващане е от
м.12.2016г., а фактурите са с много по-ранни дати, в.л. К. заявява, че действително всички
плащания и съответно прихващания са отразявани с дата 31.12.2016г., видно от
хронологичната ведомост на жалбоподателя. Тази хронологична ведомост, ако е за
с/ка 401 – доставчици в кореспонденция със с/ка 498 и с/ка 499 – други дебитори
и кредитори, където са посочени доставчика - „Алдо Златни пясъци“ ЕООД, а срещу
прихващанията са посочени основанията- прихващане, прихващане и договор за
цесия.
На допълнителни въпроси на съда в.л. заявява, че няма надценка,
на доставените
от
„Алдо Златни пясъци“ ЕООД стоки.
В счетоводната програма „складов софтуер“- няма посочен вид на стоката, защото жалбоподателят „ДК Ритейл
Албена“ ЕООД е използвал складов софтуер, където стоките са завеждани -
количествено и стойностно по фактурите, по доставките на доставки към „Алдо
Златни пясъци“ ЕООД, като счетоводно, стоките са водени само стойностно.
Като
счетоводна информация записванията не са достатъчни, трябва да бъде отразено-
количествено и стойностно количеството на стоката, която се купува. Няма
съставени приемо- предавателни протоколи между страните. На следващо място
в.л. заявява, че свързаните лица „Алдо
Златни пясъци“ ЕООД и „ДК Ритейл Албена“ ЕООД не са водили счетоводството си
аналитично и количествено, а само
стойностно. Относно кредитните известия, същите са издадени с цел да се върне,
това което е продадено, защото не са
платени стоките, респ. е отразена, като върната.
С цел проверка констатациите в РД, респ. РА, на осн.
чл.201 ГПК, вр. чл.171 ал.2 АПК вр. §2 ДР ДОПК служебно е назначена допълнителна
ССЕ. Указано е, в.л. следва да извърши проверка в счетоводството на жалбоподателя
и да проследи има ли извършени разходи, правилно ли е изчислен размера на
дължимият корпоративен данък от органите по приходите. В случай, че са налице
разходи, които да бъдат признати, да се изготви експертизата в необходимите
варианти.
В с.з. от 04.02.2020г. в.л. К. заявява, че е констатирала
извършен разход от 76 600.04 лв. Поискала е обяснения и е установила, че има
счетоводни записвания по дебита и по кредита в сметка 493 – озаглавена в
сметкоплана на жалбоподателя „разчети с клона“, както и по дебита на сметка
609- „други разходи“. Не и е било обяснено за същността на този разход, не са
представени първични счетоводни документи. Тези разходи в размер на 76 600.04
лв. не са признати от органите по приходите, защото не са представени никакви
първични счетоводни документи за тях, въпреки че са декларирани с ГДД по чл. 92
от ЗКПО.
В тази връзка в допълнителната ССЕ са направени изчисления
в два варианта: Първият вариант е с включването на тази сума 76 600.04 лв. в
раздел – „Разходи“; Вторият вариант е с
изключването и на тази сума 76 600.04 лв.
Следва да се отбележи, че органите по приходи не са включили никакви
разходи.
В.л. и
в двата варианта е включила като разход „разходи за персонал“ общо 48661,24лв.
, в т.ч. разходи за възнаграждения в размер на 41098,59лв. и разходи за
осигуровки в размер на 7562,65лв. Жалбоподателят е представил на в.л. първични
счетоводни документи: „Разчетно- платежна ведомост“, за начислени и
заплатени трудови възнаграждения с положени подписи. Те касаят само трудови възнаграждения за 1бр. управител и
1.бр. консултант по управление. Тези
суми са декларирани пред ТД НАП Варна, защото ревизиращият екип разполага с
тях, видно от програмата СУП на НАП.
По делото е приложена
справка от ТД НАП Варна за актуално състояние на всички трудови договори на
жалбоподателя , според която има регистрирани две лица с код по НКПД 24216008 и 11207023.
Приети са счетоводни
документи, подписани от управителя И.И. на
„ДК Ритейл Албена“ ЕООД / фактури, опис към фактури, споразумения,
хронологична ведомост и др./. Посочените документи са ползвани от в.л. за
изготвяне на ССЕ – основна и допълнителна.
По
допустимостта на жалбата:
Видно от съдържанието на постъпилата жалба се обжалва Ревизионен
акт № Р-03000318003983-091-001/13.12.2018г., издаден от орган по приходите при
ТД на НАП Варна, с който за 2017г. са
определени задължения за КД в размер на 13489,75лв. и лихва в размер на
963,10лв., както и задължения по ДДС за
м.06,07,08 и 11.2016г. и м.05,06, 08 и 11.2017г. в размер общо на 133 960,82лв.
и лихви в общ размер на 28 800,51лв.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по
чл.156 ДОПК /Решението е връчено на 04.07.2019г., а жалбата е подадена на
17.07.2019г. чрез куриер/ , след изчерпване на възможността за обжалване по
административен ред като РА е изцяло потвърден с потвърден с Решение
№11/24.04.2019г. на Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
По
валидността на РА:
Ревизионното производство е
образувано с издаване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-03000318003983-020-001/11.07.2018 г. /стр.2/, връчена на 17.08.2018 г. на И.Н.И.
- управител на дружеството. Възложената ревизия включва установяване задължения
на дружеството за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2017 г.-31.12.2017 г. и по ЗДДС за данъчни периоди
01.06.2016 г. до 30.11.2016 г. и от 01.01.2017 г.
до 31.05.2018 г. Фактическите и правните изводи на органа по приходите са
обективирани в Ревизионен доклад № Р-03000318003983-092-001/27.11.2018 г.
/стр.106- 119/, издаден на основание чл. 117 от ДОПК и връчен на лицето И.Н.И.
- управител на дружеството на 28.11.2018 г. По реда на чл. 119 от ДОПК е
издаден обжалвания PA № Р-03000318003983-091-001/13.12.2018 г. /стр. 123-128/,
с който на „ДК Ритейл Албена” ЕООД са установени допълнителни задължения за
корпоративен данък по ЗКПО в размер на 13 489,75 лв. и лихви за закъснение
963,10 лв. и задължения за ДДС по ЗДДС, главница в размер на 133 918,10 лв. и
лихви в размер на 28 800,51 лв.
Настоящата съдебна инстанция приема, че ревизионният акт
е издаден от компетентни орган като е спазена разпоредбата на чл.119 ал.2 ДОПК.
След преценка на приложените към
административната преписка и събраните в съдебното производство доказателства и
становищата на страните по делото, се установява следното от фактическа и
правна страна:
В хода на ревизията са извършени процесуални действия,
описани от органа по приходите в констативната част на изготвения РД стр.4-5,
неразделна част от ревизионния акт, по смисъла на чл. 120, ал.2 от ДОПК.
На управителя е връчено ИПДПОЗЛ от 24.07.2018 г. , с
което са изискани първични и вторични документи за ревизирания период,
счетоводни регистри, финансови отчети, договори, касови и банкови документи,
амортизационен план и справки, свързани с дейността през ревизирания период.
Искането е връчено на 17.08.2018 г. на И.Н.И. - управител на дружеството, като
е определен срок за представяне 14 дни. В срока на искането и до приключване на
ревизионното производство по цитираното искане не са представени писмени
обяснения и документи. Предвид непредставената от ревизираното дружество
счетоводна отчетност и липсата на документи, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци, органите по приходи правилно приемат, че
са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, поради което
ревизията е извършена по особения ред, разписан в чл. 122 и сл. от ДОПК. Ревизията
правилно е извършена по особения ред, като органът по приходите правилно е намерил
за доказани предпоставките на чл.122 от ДОПК. С нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК е въведена презумпция за вярност на фактическите констатации в РА.
I.OTHOCHO установените задължения по ЗДДС,
произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит.
Съдът приема фактическата обстановка описана в
ревизионния доклад, респ. ревизионния акт и решението на Директор на
Дирекция“ОДОП“ Варна, изложена по-горе, тъй като същата не беше опровергана от
жалбоподателя със съответните доказателствени средства, които обосноват
реалност на извършените доставки от горепосочените доставчици.
Във връзка с констатираните
обстоятелства за липса на доставки по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, респективно облагаеми доставки по
смисъла на чл.12, ал. 1 от ЗДДС и липса на данъчно събитие по чл. 25, от с.з.,
на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, ревизиращият
орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по процесните
доставчици. Жалбоподателят оспорва констатациите
и изводите за липса на доставки по посочените фактури, установени в РД и РА. Представя
доказателства. Счтита, че данъчните органи са приложили неправилно материалният
закон.
Съгласно чл.68, ал.1, от ЗДДС, данъчният кредит се определя като
сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон за: 1./ получени от него стоки или услуги по
облагаема доставка; Съгласно ал.2 на
същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащия на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на
данъчното събитие по чл.25, ал.2 и 3 от ЗДДС. В този момент възниква и
задължението на доставчика да начисли ДДС. Разпоредбата на чл.25, ал.2 и 3 от ЗДДС сочи, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата , на
която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както
и в специфичните случаи, описани в чл.25, ал.3 ЗДДС. Извършването на доставка
по смисъла на чл.6 от ЗДДС е абсолютна предпоставка за възникването и
упражняването на право на данъчен кредит. Съгласно цитираната разпоредба,
доставката на стока/услуга се дефинира, като прехвърляне на правото на собственост върху стоката/услугата. В
конкретния случай, органите по приходи достигнат до извода, че фактурираните доставки
на стоки по процесните фактури не са действително извършени, защото липсва счетоводна отчетност на дружеството.
В хода на провелото се ревизионно
производство от страна на “ДК Ритейл Албена“ ЕООД не са представени оригинали или заверени копия на процесните фактури,
по които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Ето защо
констатациите на органите по приходите във връзка с правото на данъчен кредит
се основават на данните относно отразяването на фактурите в отчетните регистри
по ЗДДС - дневниците за покупките и справките - декларации за съответните
данъчни периоди. Въпреки, че тежестта за представяне на доказателства за
надлежното упражняване на правото на ДК по процесиите доставка лежи върху
претендиращия това право, същият не представя такива. В хода на съдебното оспорване на РА, са представени всички фактури,
които са изискани от органите по приходи. Същите следва да бъдат преценени
ведно с всички останали първични и вторични счетоводни документи.
В тази част на РА спорът по делото е
дали е налице редовно счетоводство, респ. счетоводната отчетност на стопанските
операции отговаря ли на изискванията на
ЗСч., правилен и обоснован ли е отказа на органите по приходите да не признаят
правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, след като такива
вече са представени при съдебното оспорване.
След като се запозна с материалите
по делото и констатациите по ССЕ , съдът прави извод, че не всички фактури не отразяват действително осъществени
данъчни събития и получателят по тях има частично право на данъчен кредит.
За доставчика „Алдо Златни пясъци“ЕООД:
По делото не е спорно, че „ Алдо
Златни пясъци“ЕООД е придобил множество стоки от различни доставчици. Спорно е
дали наистина е реална доставката към свързаното лице „Алдо Албена“ЕООД /настоящ
жалбоподател/. Въз основа на нередовното
счетоводство на дружеството- жалбоподател, както и на прекия доставчик „ Алдо
Златни пясъци“ ЕООД, предвид обстоятелството, че стоките се водят само
стойностно, а не аналитично и по количество, следва да се направи извода за
фиктивни доставки, тъй като счетоводството не отговаря на изискването за текущо,
вярно отразяване на стопанските операции, документална обоснованост, съгласно чл.4
от ЗСч., респ. не позволява да се извърши подробна проверка на дейността на
дружеството. Отделно липсват първични счетоводни документи, че стоките са
доставяни от предходен доставчик на „Алдо Златни пясъци“ЕООД директно в обект
на жалбоподателя. Посоченото налага извода, че макар стойностно да има
постъпления на стоки при ревизираното лице, то те не са доставени от конкретния
доставчик по фактурите. Касае се само за префактуриране на извършвани продажби,
без да са налице реални доставки на стоки за целите на облагането.
Възможно е да се твърди, че фиктивното
префактуриране на стоки, е с цел натрупване на обороти на дружеството –
жалбоподател, защото стоките са префактурирани от доставчика „Алдо Златни
пясъци“ЕООД без надценка. При всички случаи ползването на данъчен кредит е
индиция за данъчна измама, доколкото прекия доставчик „Алдо Златни пясъци“ЕООД не е
притежавал съответната кадрова и техническа обезпеченост за извършване на
доставките, нито разполага с тристранни приемо-предавателни протоколи или др.
първични счетоводни документи, които достоверно да свидетелстват за директен
транспорт в обекти на получателя. Този
извод се потвърждава от начина на организиране на доставките и начина на
плащане- чрез прихващане, което става няколко месеца след издаване на фактурите,
както и предвид неспазване на изискването за редовно счетоводство, съгласно ЗСч.
на двете свързани дружества.
По данни от ПП на НАП, органът по
приходите е констатирал, че прекия доставчик няма действащи трудови договори, има 10 бр.
ЕКАПФ в магазин находящ се в гр. Варна, к. к Златни Пясъци. Дружеството не е
подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016 г. Тези факти също сочат за фиктивност на
доставките.
Съдът приема фактическата обстановка за нереалност
на доставките, описана в ревизионния доклад, респ. ревизионния акт и решението
на Директор на Дирекция“ОДОП“ Варна, изложена по-горе, тъй като същата не е
опровергана от жалбоподателя със съответните доказателствени средства, които
обосноват реалност на извършените доставки от горепосочените доставчици, предвид
особения ред на ревизията.
Описаните факти, разгледани в тяхната съвкупност сочат,
че доставките по фактури, обективират фиктивни сделки, като са включени в
дневниците за покупки на жалбоподателя с цел неправомерно приспадане на данъчен
кредит, поради което законосъобразно органите по приходи са отказали признаването
на приспаднатия данъчен кредит.
В тежест на жалбоподателя е да обоснове категоричен
извод, че процесните доставки са реално извършени, че доставчиците са
разполагали с кадрова и материална обезпеченост, т.е. били са в обективна
възможност да извърши услугите.
Данъчната фактура представлява частен документ,
удостоверяващ съгласно чл.180 от ГПК, че
изявленията, които се съдържат в нея, са направени от лицата, които са я
подписали. Същата не представлява доказателство за фактическо
осъществяване на доставката. Такова
доказателство не е и осчетоводяването фактурата и включването и в СД и в дневниците за покупки и продажби. За
да бъде призната доставката за реална,
не е достатъчно да бъдат издадени счетоводни документи, а и да има
доказателства, че доставчикът е извършил доставка. За опровергаване на
констатациите в РД и РА жалбоподателят не е ангажирал достатъчно доказателства,
обуславящи реалност на доставките.
Реалността на извършените доставки се установява с
удостоверяване на надеждно доказани и отчетени разходи за тяхното извършване от
страна на доставчика. Това произтича от разпоредбата на чл.12, ал.1 от ППЗДДС,
съгласно която същата се счита за извършена на датата на която възникват
условията да бъде признат приходът от нея, съгласно Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти. Приходът
по ЗСч. и СС 18 "Приходи” т.7.2 вр.т.5.1. „в” се признава, когато
разходите направени по сделката, могат да бъдат надеждно измерени.
Реалността на доставката е основно изискване за
възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл.68, ал.1 и
чл.69, ал.1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС,
залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. За да бъде обоснован
извод за реално извършена по фактурата доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, следва да бъдат ангажирани доказателства относно индивидуализацията на
стоките, тяхното приемо-предаване и начина на осъществяване на доставките. По
силата на правилото на чл.170, ал.1 от АПК /вр. §2 от ДР на ДОПК/ доказателствената
тежест е на оспорващия ревизирано лице, който следва по несъмнен начин да
установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни
стопански операции.
По делото не е безспорно установено да има конкретна
индивидуализация на стоките в счетоводството на доставчика и на получателя на
стоките – настоящ жалбоподател. Липсват доказателства за физическото предаване
на стоките. Не е установен юридическият факт, последицата от който е
прехвърлянето на материалната вещ на данъчно задълженото лице и овластяването
на друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик.
Преценката на доказателствената сила на фактурите като частни
документи съгласно чл. 180 ГПК е във връзка с останалите доказателства по
делото. В случая съгласно твърденията в писмените обяснения на доставчика „Алдо
Златни плясъци“ ЕООД и на ревизираното лице - получател, е че доставянето и
получаването на стоките е осъществено в склад на жалбоподателя, но от предходен
доставчик. Липсват обаче категорични доказателства от предходните доставчици за
извършен транспорт до обектите на жалбоподателя. В тази връзка няма
товарителници, пътни листи, приемо-предавателни протоколи. С оглед на тези твърдения следва да се приеме, че в
процесния случай транспортът е елемент от фактическия състав по осъществяване
на доставките.
В заключение, не са опровергани констатациите на органите
по приходите, не се установява
фактическото извършване на преките доставки. Не е ясно къде, кога и как
процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по
съгласие на страните или физически предадени от продавача на купувача по
сделката. Спорна е кадрова и техническа обезпеченост за извършване на
последващи доставки на жалбоподателя към негови клиенти, предвид наличието само
на двама служители- един управител и един консултант по управление, видно от
допълнителната ССЕ и справката на ТД НАП Варна. На следващо място липсват
доказателства за извършен транспорт на стоката, приемо-предавателни протоколи
между преките доставчици „Алдо Златни пясъци“ ЕООД / включително и от
предходните доставчици, защото твърдението на жалбоподателя е, че стоките са
получавани директно в неговите обекти от предходни доставчици на прекия
доставчик „Алдо Златни пясъци“ЕООД/.
За доставчика „Калиман Карибе“ООД: В тази част констатациите на органите по
приходи за нереални доставки не са правилни. Видно от приложените по делото
фактури- приети по делото /находящи се в края на бялата картонена папка/ ,
същите съдържат всички необходими реквизити, съгласно чл.6 от ЗСч., както и
подпис на длъжностно лице „стоката приета, дата и подпис“. Посочен е и магазин
за доставяне на стоката – „Алдо супермаркет“, „Албена 1“. Освен това в.л.
посочи, че „Калиман Карибе“ООД разполага с нает склад, МПС, което доказва материална
обезпеченост на доставчика, респ. за реалност на сделката. Също така на
посочения доставчик е правен одит, като в.л. не съобщава за забележки в частта
относно доставките към жалбоподателя, следователно стоките, които е продавал
този доставчик- основно цигари, са обективирани в реални фактури. GPS системата на автомобила на доставчика „Калиман Карибе“
ЕООД, макар да не може да служи пряко за целите на ССЕ, е индиция за осъществен
транспорт към обекта на жалбоподателя. Твърдението, че доставките са с транспорт
на посочения доставчик, е достоверно, защото са налични доказателства в тази насока.
Относно заплащането на закупените стоки,
видно от счетоводството на доставчика
„Калиман Карибе“ ЕООД, плащането е извършено от „Алдо Финанс“ЕООД, свързано
лице с жалбоподателя, по банков път. При безспорни данни за реално плащане на
фактурите по банков път, подпис на получател на стоката , обект на получаване-
магазин „Алдо маркет“ , Албена 1, посочена дата на получаване на стоката, съдът
приема, че доставките от „Калиман Карибе“ ЕООД, са реални.
От изложеното следва , че „ДК Рирейл Албена“ЕООД /“Алдо
Албена“ ЕООД/ не е получател на стоки от
„Алдо Златни пясъци“ ЕООД, но е получател на стоки от „Калиман Карибе“ООД.
В резултат на констатираното на основание чл.71, т. 1 и
чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал. 1, т. 1, чл.68, ал.2, чл.69, ал.
1, т. 1, чл.25 и чл.6, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя правилно е отказано право
на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 133 013,15 лв., по доставките от „Алдо Златни Пясъци“
ЕООД за данъчни периоди, както следва: за д.п. м.06/2016 г. в размер на
11251,79 лв.; м.06/2017 г. в размер на 28110,83 лв.; м.07/2016 г. в размер на
59807,59 лв. и м.08/2016 г. в размер на 33842,94лв.;
Неправилно е отказано право на приспадане на ДК от
„Калиман карибе“ ООД с ЕИК ********* за данъчни периоди, както следва:
д.п. м.06/2016г. в общо в размер на 138,78 лв. (47,78 +91,00); м.11/2016 г.
общо в размер на минус 92,28 лв.; д.п. м.08/2017 г. в размер на 90.00 лв. и
д.п. м. 11/2017 г. в размер на 45.00 лв. В тази част РА следва да се
отмени.
2. Относно административноправния спор, касаещ допълнително установените задължения по ЗКПО за 2017г., произтичащи от
допълнително установен корпоративен данък, ведно със съответните лихви за
просрочие:
За разрешаването на административноправния спор по
същество в случая, на първо място налагала се съобразят разпоредбите на чл. 122
- 124 от ДОПК, които регламентират особени правила за извършване на данъчни
ревизии, т.н. ревизии при особени случай. Съгласно разпоредбата на чл. 122,
ал.1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния
закон размер на данъка към определена от него по реда на. аз. 2 данъчна основа,
когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т. 1 - 7 от посочената
разпоредба. Според чл. 122, ал.1, т.4 от ДОПК, такова обстоятелство е налице,
когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата за данъчно облагане.
Тъй като в хода на ревизията не са представени никакви
първични счетоводни документи и регистри, нито дори справка за налични
дълготрайни материални активи, сгради и други, органите по приходите са
определили данъчна основа за облагане, въз основа на извършен анализ на данните
в ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ОПР за 2017г., дневниците за продажби през 2017г. и
данните по Декларация №6 за наетите за периода лица, с оглед на което е
доначислен и полагащият се за него корпоративен данък със съответните лихви за
просрочие.
Съдът след анализ на всички събрани по делото
доказателства приема, че определения от органите по приходи КД за 2017г. е
неправилно определен. В тази връзка съдът приема констатациите на в.л. по втори
вариант на допълнителната ССЕ, т.е. с изключването
на сумата 76600.04лв., която не е документално обоснован разход, тъй като
липсват първични счетоводни документи. Видно от съдържанието на РД и РА
органите по приходи не са включили никакви разходи. Съдът обаче приема, че
следва да се признаят като разходи: „разходи за персонал“ общо 48661,24лв. , в
т.ч. разходи за възнаграждения в размер на 41098,59лв. и разходи за осигуровки
в размер на 7562,65лв., защото жалбоподателят е представил на в.л. първични
счетоводни документи: „Разчетно-
платежна ведомост“, за начислени и заплатени трудови възнаграждения с положени
подписи. Те касаят само трудови възнаграждения за 1бр. управител и 1.бр.
консултант по управление. Тези суми са декларирани пред ТД НАП Варна, дължимите
осигуровки са платени, защото ревизиращият
екип ги е видял в програмата СУП на НАП. Освен това от ТД НАП Варна е приложена
справка за актуално състояние на всички трудови договори на жалбоподателя,
според която има регистрирани две лица с
код по НКПД 24216008 и 11207023. Това обуславя реалност на разходите за заплати
и осигуровки, които следва да бъдат признати като разход, а и са декларирани в
ГДД за 2017г.
Според втори вариант на допълнителната ССЕ, който съдът
кредитира, жалбоподателят дължи КД за
2017г. -8996,33лв. и лихви за периода
01.04.2018г. до 13.12.2018г. – 642,29лв. Над останалата сума РА следва да се
отмени.
С оглед изхода на спора, направеното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане на разноски следва да бъде
уважено на основание чл. 161 от ДОПК във връзка с чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според материалния интерес на потвърдената част на
РА - общо 171413,73лв. / главница 133013,15лв.+лихви
28761,96лв. за ДДС и главница 8996,33лв. +лихви 642,29лв. за КД/, разноските
пред настоящата инстанция се определят на 4244лв. Посоченият размер съответства
на разпоредбата на чл. 161 ал.1 от ДОПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДК
Ритейл Албена“ ЕООД гр.Варна, ЕИК201948565,
представлявано от И.Н.И. срещу Ревизионен акт № Р-03000318003983-091-001/13.12.2018г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение
№11/24.04.2019г. на Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна, в
частта на отказан ДК по ЗДДС по
доставките от „Алдо Златни Пясъци“ ЕООД за данъчни периоди, както следва:
за д.п. м.06/2016 г. в размер на 11251,79 лв.; м.06/2017г. в размер на 28110,83
лв.; м.07/2016 г. в размер на 59807,59 лв. и м.08/2016 г. в размер на
33842,94лв. или общо ДДС в размер на 133 013,15 лв. и лихви в размер на
28761,96лв.
ОТМЕНЯ по жалба на „ДК Ритейл Албена“ ЕООД гр.Варна, ЕИК
*********, представлявано от И.Н.И.,
Ревизионен акт № Р-03000318003983-091-001/13.12.2018г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №11/24.04.2019г. на
Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна, с който
е
отказан ДК по ЗДДС по доставки от „Калиман карибе“ ООД с ЕИК
********* за данъчни периоди, както следва: д.п. м.06/2016г. в общо в размер на
138,78 лв. (47,78 +91,00); м.11/2016 г. общо в размер на минус 92,28 лв.; д.п.
м.08/2017 г. в размер на 90.00 лв. и д.п. м. 11/2017 г. в размер на 45.00 лв. и
са начислени съответните лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДК Ритейл
Албена“ ЕООД гр.Варна, ЕИК *********,
представлявано от И.Н.И. срещу Ревизионен акт № Р-03000318003983-091-001/13.12.2018г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение
№11/24.04.2019г. на Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна, с
който са определени задължения за КД по ЗКПО за 2017г. в размер над 8996,33лв. и лихва в размер над 642,29лв
ОТМЕНЯ по жалба на „ДК Ритейл Албена“ ЕООД гр.Варна, ЕИК
*********, представлявано от И.Н.И., Ревизионен
акт № Р-03000318003983-091-001/13.12.2018г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №11/24.04.2019г. на Директора на дирекция
„ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна, с който са определени задължения
за КД по ЗКПО за 2017г. в размер на 4493,42лв. и лихва в
размер на 320,81лв.
ОСЪЖДА
„ДК Ритейл Албена“ ЕООД гр.Варна, ЕИК
*********, представлявано от И.Н.И. да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Варна при ЦУ
на НАП разноски по делото в размер на 4244лв. /четири хиляди двеста четиридесет
и четири лева/
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: