Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Плевен, 27,07,2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети юли две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното
от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№6465 по описа на съда за 2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от
***, представлявано от ***,
чрез адв.В.Г. от САК, против В.Т.Т., ЕГН **********,***, за признаване за установено
спрямо ответника на основание чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на
ищеца сумата от 209,88 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договори с клиентски номер ***и 231,20 лева – неизплатена цена на лизингово
устройство по договор за лизинг, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 от ГПК – 13,08,2020 г., до окончателното изплащане на сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№3868/2020 г. на ПлРС. Сочи
се, че вземането
произтича от Заявление/договор
***от 15,12,2014 г., сключен между ответника, и „БТК“
ЕАД, допълнително споразумение към него от 23,06,2016 г., Приложение №1 към
Договор-заявка №***от 24,06,2016 г., Договор от 25,06,2015 г. и договор за
лизинг от 24,06,2016 г. Твърди се, че неизпълнението
на задължението на абоната да
заплати потребените услуги за месеците юли, август и септември
2017 г. довело до предсрочно прекратяване на договора на 03,10,2017 г. /датата
на деактивация на процесния абонамет,
която се генерира автоматично/ и е ангажирало договорната му отговорност по т.2
от Договора, като е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 209,88 лева /за три месечни вноски от
по 27,99 лева за ползван номер ***, три месечни вноски от по 27,99 лева за
ползван номер ********** и три месечни вноски от по 13,98 лева за ползван номер
*********/.
Неизплатени са и 8 лизингови вноски в размер на 28,90 лева всяка по
договора за лизинг от 24,06,2016 г. Твърди се, че с договор
за цесия от 16,10,2018 г. ***прехвърля
вземането си срещу ответника на „С.Г.груп“ ООД, което дружество с последващ договор за цесия от
01,10,2019
г. прехвърля вземането срещу ответника на ищеца в настоящото
производство, като е направен опит
длъжника да бъде уведомен за извършената цесия, но няма представени
доказателства за надлежното му уведомяване. Сочи се, че няма пречка
уведомлението за цесията да бъде направено в настоящото производство с ИМ.
Твърди се, че е образувано ч.гр.д.№3868/2020 г. на ПлРС
и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В с.з., за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор чрез назначения му особен представител – адв.М.Д.
от ПАК, в който се сочи, че искът е допустим, но е неоснователен. Твърди се, че
ответникът не е уведомен за извършените цесии и това не може да стане чрез
особения представител; оспорва се предоставянето на услугите от ***на
ответника; прави се възражения за нищожност на клаузата за неустойка в
лизинговия договор. Възразява се срещу прилагане на фактурите като
доказателства, тъй като не са подписани по надлежния ред. В с.з. ос.представител
на ответника моли съда да отхвърли иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази
становищата на страните, намира за установено следното:
От
приложеното по делото ч.гр.д.№3868/2020 г. по описа на ПлРС
е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №2065/14,08,2020
г., с която на ответника е разпоредено да заплати на
ищеца следните суми: сумата от
874,95 лева, както и сумата
205 лв. разноски
по делото, от които 25,00 лв. внесена
държавна такса и 180,00 лв. адвокатско
възнаграждение. Видно е, че длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за
депозираното от кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно
указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
По
делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет -
признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже
наличието на валидно облигационно отношение между ***и ответника, предоставяне
на дължимите по договора услуги, както и че задължението по договора е станало
изцяло изискуемо; наличието на валиден договор за прехвърляне на вземането
първоначално на „С.Г.Груп“ ООД и в последствие на ищеца; надлежно
уведомяване на ответника за настъпилите цесии. Съдът е указал на страните
доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 23,06,2021
г.
Установява се от
представения препис на Заявление-Договор от 15,12,2014 г. с №***, по клиентски код 15633837,
/представен по
ч.гр.д.№3868/2020 г. на ПлРС/сключен
между „БТК” АД, в качеството
на доставчик и В.Т.Т. в качеството
на абонат, че страните са сключили
договор, по силата на който
на ответника са предоставени далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ***за услуга VIVACOM Duo: Internet+TV, с допълнителни услуги – допълнителен приемник и услуга TV Extra, с месечна абонаментна
такса от 17,80 лева, за допълнителна услуга - TV Extra, месечна аб.такса в
размер на 4,00 лева, месечен абонамент за допълнителен приемник.
С Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с №***/23,06,2016 г., от 23,06,2016 г., между ответника и БТК ЕАД, е добавен моилен номер ********** с избран абонаментен план ***,
с аб.такса от 19,99 лева при 24-месечен договор и аб.такса 23,99 лева при 12-месечен договор. Заявено е ползването
и на стационарен телефонен пост /*********/ с план Vivacom
Ultra Fix месечен абонамент 13,98 лева.
С Приложение №1 към Договор-заявка №***от 24,06,2016
г., между ответника и БТК ЕАД е сключен и Договор за лизинг на устройство ***, за
изплащането му на 24 равни месечни вноски по 28,90 лева. Установява се от
приложената фактура от 24,06,2016 г., че стойността на апарата е 616,58 лева
без ДДС, като е начислена отстъпка в размер на 82,58 лева без ДДС и стойността
му е възлезла на 534,00 лева без ДДС, с ДДС – 640,80 лева.
Апаратът е предаден с приемо-предавателен протокол №********** от 24,06,2016 г.
С Допълнително
споразумение към Договор
за електронни съобщителни услуги №***от 24,06,2016 г., между ответника и БТК
ЕАД, е закрита услуга ***+ към номер ***, и е
избрана услуга за същия номер *** с с
аб.такса от 19,99 лева при 24-месечен договор и аб.такса 23,99 лева при 12-месечен договор.
Със заявление-договор №***от 25,06,2015 г., между
ответника и БТК, е избрана услуга ***+ към номер ***, със
стандартен месечен абонамент 37,80 лева и прромоционален
такъв за 24 месеца 18,90 лева.
С Допълнително
споразумение към Договор
за електронни съобщителни услуги №***от 26,08,2015 г., между ответника и БТК
ЕАД, е избрана услуга – преместване на нов адрес на стационарен номер.
Приобщени като доказателства по
делото са и декларации, подписани от ответника, с които същият приема ОУ на доставчика на
далекосъобщителната услуга.
От
приложените по делото четири броя фактури се установява
начисленията за ползвани услуги и месечни вноски.
Видно е от приложените Общи условия, за
които абоната е декларирал, че приема, че в чл.29 е бил регламентиран срок за плащане
цената на предоставяните услуги 15 дни от издаване
на съответната фактура, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде
по-късно от 29-то число. Предвидено е в чл.41 от ОУ, че
оспорване на дължимите по фактура
суми пред БТК следва да бъде
извършено в срок до 6 месеца от
датата на издаване на фактурата.
Според предвиденото в чл.35.1 от ОУ неполучаването на сметките за дължими
суми не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок.
Не се
твърди от ответника плащане на начислените суми.
Делото
е попълнено с писмени доказателства /гореописаните
заявки-договор, допълнителни споразумения, договор за лизинг/ досежно наличие на облигационни отношения между ответника и
„БТК“ ЕАД.
Безспорно
по делото е, че с Договор за
прехвърляне на вземания от 16,10,2018 г.,
сключен между „БТК” ЕАД, в качеството на цедент
и „СГ Груп” ООД, в качеството
на цесионер –
л.40 от делото, цедентът е прехвърлил вземания, посочени в Приложение №1
към договора за цесия, заедно с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности. Това приложение №1 липсва по делото.
Установява
се от представеното по делото пълномощно /л.35 от делото/, че ***е упълномощило
цесионера „СГ Груп“ ООД да извърши от името на цедента уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3
от ЗЗД.
Видно
е от представения по делото Договор за цесия от 01,10,2019 г., сключен между „СГ
Груп“ ООД в качеството на цедент и ищцовото дружество
в качеството на цесионер, че цедентът
е прехвърлил възмездно на цесионера вземания,
придобити по силата на Договор за цесия между ***и „СГ Груп“ ООД от 16,10,2018 г.,
подробно индивидуализирани в Приложение №1 към договора.
По
делото е представено и уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за настъпилата
цесия от 16,10,2018 г. и настъпилата цесия от 01,10,2019 г., изходящо от ***чрез
пълномощника „СГ Груп“, адресирано до ответника, без данни същото да е
достигнало да адресата си.
Установява
се от представеното извлечение от Приложение №1 към Договора за цесия от 01,10,2019
г. /изходящо от ищеца/, че вземането срещу В.Т.Т. е
прехвърлено на „Ю.“ ЕООД.
Въз основа на така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Както
бе посочено и по-горе, за успешното провеждане на предявения иск, в тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между ответника и
„БТК“ ЕАД, предоставяне на дължимите по договора услуги, валиден договор за
прехвърляне на вземането на „СГ Груп“ ООД, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца,
надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че
задължението по договора е станало изцяло изискуемо.
Ищецът
основава претенцията си на придобито вземане от праводателя си по договор за цесия от 01,10,2019
г.
Направеното
от ответника чрез особения представител
оспорване на вземането поражда процесуално задължение на ищеца да докаже правата на праводателя си спрямо ответника, за който праводател твърденията са, че също е придобил право на
вземане към ответника въз основа на договор за цесия от 16,10,2018 г.
Цесията
е договор, по силата на който носителят на едно вземане отстъпва
същото на трето лице и по силата на който настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си. Цесията трябва да отговаря на всички условия за
действителност на договорите. Цедентът загубва
правата си от момента на сключване на договора, а цесионерът
ги придобива от този момент. Не се спори в теорията и практиката,
че договорът за цесия е неформален договор. Тази неформалност на договора обаче не означава, че в същия не следва да бъде
индивидуализирано вземането, което се прехвърля. По настоящото дело
ищецът не е представил доказателства,
които да установят по безспорен и категоричен начин, че в полза на цедента е възникнало претендираното вземане към ответника в посочения размер. Видно е
от представения по делото договор за цесия от 16,10,2018 г. – чл.2, че с него ***е
прехвърлила на праводателя на ищеца - „СГ груп“
ООД вземанията, произтичащи от
договорите, описани в Приложение №1 към този договор,
което Приложение №1 обаче
не е представен заедно с
договора за цесия и не е наличен в кориците по делото /не е наличен и в
ч.гр.д.№3868/2020 г. на ПлРС/.
От представените към
ИМ доказателства не се установява какви вземания са
прехвърлени с договора за цесия от 16,10,2018 г. между ***и „СГ
груп“ ООД
и дали сред тях е вземането спрямо ответника по делото, доколкото ищецът не е
представил Приложение №1 към договора за цесия от 16,10,2018 г. /или поне
извлечение от него/, поради което съдът
счита, че ищецът не е доказал по несъмнен начин непрекъснатост на веригата от цесии и дали
последният цесионер е получил вземането от правоимащо лице.
Въз основа на изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, представлявано от ***, чрез адв.В.Г. от
САК, против В.Т.Т., ЕГН **********,***,
иск
с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника на основание чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на
ищеца сумата от 209,88 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договори с клиентски номер ***и 231,20 лева – неизплатена цена на лизингово
устройство по договор за лизинг, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 от ГПК – 13,08,2020 г., до окончателното
изплащане на сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№3868/2020 г. на ПлРС, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
решението
може да се обжалва пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: