Определение по дело №2949/2017 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…………………….

гр. София,14.07.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в откритото съдебно заседание на двадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                     СЪДИЯ:Р. ДАНАИЛОВА

С участието на секретаря Е.Г., като разгледа т.д. 2949/2017 г. по описа на СГС, намери следното:

Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.

Синдикът на Е.В.ООД/н./ е изготвил списъци  на приетите  и неприетите от синдика  вземания на кредиторите на Е.В.ООД/н./, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, обявени в търговския регистър на 27.05.2019 г., като съдът констатира, че същите списъци не изчерпват всички вземания, предявени в този срок.

Срещу тези списъци са подадени възражения, които са разгледани в открито съдебно заседания, като съдебният състав намира,че независимо от непълнотата на списъците, няма пречка да се произнесе по одобряването им и възраженията срещу тях, като няма пречка одобряването на списъците по останалите вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ да се осъществи с отделен акт, тъй като синдикът се е произнесъл по тях с отделни списъци.

 

1.По възражението с вх.№ 72363/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.3 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Ю.В.К..

Част от вземанията се оспорват поради погасяването им по давност, а останалата част – вземания за разноски по принудително изпълнение се оспорват поради липсата на доказателства да са възникнали.

Кредиторът с оспорени вземания счита възражението за неоснователно, тъй като вземанията за командировъчни пари и разноски пред съд са признати с влязла в сила заповед за изпълнение, срещу която длъжникът не е възразил, а вземанията за разноски по изпълнението са удостоверени от съдебния изпълнител.

Синдикът взема становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  отчасти  основателно по следните съображения:

            По молба на Ю.В.К. синдикът на Б. ООД е включил в списъка с приети вземания такива в размер на 19558,30 лв. за командировъчни пари за периода 15.05.2013 г. – 31.12.2013 г., вземане в размер на 1491,17 лв.  за съдебни разноски и вземания в размер на 1862 лв. – разноски по изпълнението.

            Към молбата за предявяване на вземания са представени изпълнителен лист от 12.02.2016 г., издаден по ч.гр.д.№ 80/2016 г. на Районен съд – Кърджали, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, с който длъжникът Б. ООД, с предишно наименование Е.В.ООД е осъден да заплати на Ю.К. вземанията от 19558,30 лв. за командировъчни пари за периода 15.05.2013 г. – 31.12.2013 г.,  разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение от  1491,17 лв. , които са приети в производството по несъстоятелност от синдика.

            Представено е и удостоверение изх.№ 2915/22.01.2019 г. от ЧСИ Р.М. по изпълнително дело № 20167900400283, удостоверяващо, че това изпълнително дело е образувано по горния изпълнителен лист, като задължението на длъжника по изпълнително дел е в общ размер на 22911,47 лв., от които 19557,0 неолихвяеми вземания, 1491,17 лв. – присъдени разноски, 1700 лв. – разноски по изпълнителното дело и 162 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.

            Въз основа на представените изпълнителен лист и удостоверение от ЧСИ съдът приема, че вземанията на Ю.К. за командировъчни пари и разноски пред съд в заповедното производство са признати с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение и следователно възникването им не може да се оспорва от длъжника, който е обвързан от последиците на заповедта.

            Неоснователни са доводите за погасяване на вземанията по давност, тъй като по становище на настоящия състав по признатите с влязла с сила заповед за изпълнение вземания следва да се прилага 5-годишната давност.

            Недоказани са вземанията за разноски по принудителното изпълнение, чието възникване и съществуване се оспорва, като не са представени доказателства кредиторът Ю.К. да е направил разноски в изпълнителното производство, а още по –малко за основание и размер на същите, за да се извърши преценка дали длъжникът отговаря за тях. Представеното удостоверение от ЧСИ не може да послужи за доказателство за извършване на разноски, тъй като за разлика от съдебните актове, признаването на разноски от съдебния изпълнител обвързва страните само в изпълнителния процес, но не и извън него, а самото удостоверение дори не сочи кредиторът К. за титуляр на вземане за разноски, тъй като такива разноски са възможни като вземане на самия ЧСИ.

            Следователно списъкът с приети вземания, обявен на 27.05.2019 . следва да се измени, като се изключат вземания на Ю.К. в размер на 1862 лв. за разноски по изпълнително дело 283/2016 на ЧСИ Р.М., а в останалата част възражението на Б. ООД се остави без уважение.

2.  По възражението с вх.№ 72408/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.4  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на К.В.Р..

Част от вземанията се оспорват поради погасяването им по давност, а останалата част – вземания за разноски по принудително изпълнение се оспорват по раи липсата на доказателства да са възникнали.

Кредиторът с оспорени вземания счита възражението за неоснователно, тъй като вземанията за командировъчни пари и разноски пред съд са признати с влязла в сила заповед за изпълнение, срещу която длъжникът не е възразил, а вземанията за разноски по изпълнението са удостоверени от съдебния изпълнител.

Синдикът взема становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  отчасти  основателно по следните съображения:

            По молба на К.В.Р. синдикът на Б. ООД е включил в списъка с приети вземания такива в размер на 10854,85 лв. за командировъчни пари за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., вземане за законна лихва върху неплатените командировъчни в размер на 2069,58 лв.  за периода 01.01.2014 г. -16.11.2015 г., вземане за законна лихва в размер на 3383,91 лв. за периода 18.11.2015 г- до 13.12.2018 г., законна лихва след решението за откриване на производство по несъстоятелност в размер на 165,84 лв. за периода  14.12.2019 г. – 05.02.2019 г., 1173,49 лв. – присъдени съдебни разноски и 1850 лв. – разноски по изпълнително дело 1682/15 г. на ЧСИ Р.М..

            Към молбата за предявяване на вземания са представени изпълнителен лист от 11.12.2015 г., издаден по ч.гр.д.№ 1498/2015 г. на Районен съд – Кърджали, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, с който длъжникът Б. ООД, с предишно наименование Е.В.ООД е осъден да заплати на К.Р. вземанията от в размер на 10854,85 лв. за командировъчни пари за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., вземане за законна лихва върху неплатените командировъчни в размер на 2069,58 лв.  за периода 01.01.2014 г. -16.11.2015 г., законната лихва от 18.11.2015 г. до окончателно изплащане на сумите, както и  1173,49 лв. - съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

            Представено е удостоверение изх.№ 2917/22.01.2019 г. от ЧСИ Р.М. по изпълнително дело № 20157900401682, удостоверяващо, че това изпълнително дело е образувано по горния изпълнителен лист, като задължението на длъжника по изпълнително дело е в общ размер на 19449,42 лв., от които 10854,85 лв. -неолихвяеми вземания,2069,58 – присъдени законни лихви, 3501,50 лв. – начислени законни лихви за периода 18.11.2015 г  до датата на издаване на удостоверението,  1173,49 лв. – присъдени разноски, 1350 лв. – разноски по изпълнителното дело и 500 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.

            Въз основа на представените изпълнителен лист и удостоверение от ЧСИ съдът приема, че вземанията на К.Р. за командировъчни пари, законни лихви и разноски пред съд в заповедното производство са признати с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение и следователното възникването им и съществуването им към датата на издаване на заповедта за изпълнение не може да се оспорва от длъжника, който от е обвързан от последиците на заповедта.

            Неоснователни са доводите за погасяване на вземанията по давност, тъй като по становище на настоящия състав по признатите с влязла с сила заповед за изпълнение вземания следва да се прилага 5-годишната давност.

            Основателно е възражението на длъжника за недоказаност на вземанията за разноски по изпълнителното дело. Представеното удостоверение от ЧСИ не може да послужи за доказателство за извършване на разноски, тъй като за разлика от съдебните актове, признаването на разноски от съдебния изпълнител обвързва страните само в изпълнителния процес, но не и извън него, а самото удостоверение дори не сочи кредиторът Р. за титуляр на вземане за разноски по изпълнението, тъй като такива разноски са възможни като вземане на самия ЧСИ, а удостоверяването е извършено по отношение на задълженията на длъжника, а не за вземанията на взискателя.

            Следователно списъкът с приети вземания, обявен на 27.05.2019 . следва да се измени, като се изключат вземанията на К.Р. в размер на 1850 лв. за разноски по изпълнително дело 1682/2015 на ЧСИ Р.М., а в останалата част възражението на Б. ООД се остави без уважение.

3. По възражението с вх.№ 72314/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.5  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на С.В.В..

Вземанията се оспорват по същите съображения, като тези на кредиторите Ю.К. и К.Р. - част от вземанията поради погасяването им по давност, а останалата част – вземания за разноски по принудително изпълнение поради липса на доказателства за възникването им.

Кредиторът с оспорени вземания счита възражението за неоснователно, тъй като вземанията за командировъчни пари и разноски пред съд са признати с влязла в сила заповед за изпълнение, срещу която длъжникът не е възразил, а вземанията за разноски по изпълнението са удостоверени от съдебния изпълнител.

Синдикът взема становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  отчасти  основателно по същите съображения относно последиците от влязла в сила заповед за изпълнение, образуване на изпълнително дело и доказателствената стойност на представено от съдебния изпълнител удостоверение, каквито са изложени във връзка с възраженията по т.3 и 4 от списъка.

От представените с молбата за предявяване на вземания изпълнителен лист и и удостоверение от ЧСИ Р.М. се установява, че приетите вземания за командировъчни пари, законни лихви върху тях и разноски по заповедното производство са установени с влязла в сила заповед за изпълнение от 19.11.2015 г. на РС – Кърджали по ч.гр.д.№ 1499/2015 г.  и следователно възраженията на длъжника относно възникването и съществуването на вземанията по заповедта до датата на издваването й са преклудирани.

Неоснователни са доводите за погасяване на вземанията по давност, тъй като по становище на настоящия състав по признатите с влязла с сила заповед за изпълнение вземания следва да се прилага 5-годишната давност.

 Съответно не са представени други доказателства относно извършване на конкретни по основание и размер разноски от взискателя по изпълнителното дело, а съдебният изпълнител освен, че не е удостоверил извършването на конкретни разноски именно от взискателя, не разполага с удостоверителна компетентност по отношение на други разноски по изпълнението, освен тези, които са му платени на него.

            Следователно списъкът с приети вземания, обявен на 27.05.2019 . следва да се измени, като се изключат вземанията на С.В. в размер на 1332 лв. за разноски по изпълнително дело 1683/2015 на ЧСИ Р.М., а в останалата част възражението на Б. ООД се остави без уважение.

4. По възражението с вх.№ 72293/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.7  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на П.В.Г..

Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че се основават на допълнителни споразумения, които не са подписани от законния представител на дружеството Д.Б. и следователно са недействителни. Оспорва съществуването на вземания за трудово възнаграждение с доводи, че Г. не е посещавал работното си място, тъй като Б. ООД е преустановило дейността си на авиационен оператор и не е осъществявало полети. Оспорва се правото на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ с доводи, че липсват доказателства Г. да е останал без работа. Оспорва се и вземането за обезщетение за неползван отпуск, тъй като липсват документи, които да доказват, че служителят е имал право да ползва такъв.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възраженията.

Синдикът поддържа писмено становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения.

П.В.Г. е предявил вземания за трудови възнаграждения за месеците октомври и ноември 2016 г., за обезщетение па чл.221, ал.1 КТ в размер на 5325,90 лв. и за командировъчни пари за м.септември 2016 г.

С молбата за предявяване на вземания са представени допълнителни споразумения за изменение на трудовото правоотношение, от които се установява,че считано от 01.08.2016 г. П.Г. е заемал длъжността  авиоинженер, Заместник технически директор и ръководител ТКЦ с основно месечно възнаграждение от 5500 лв. Представена е и служебна бележка, издадена от Е.В.ООД, каквото е предишното наименование на длъжника, удостоверяваща задължения за работна заплата, командировъчни пари и други разходи, съответно в размер на 21,80 лв. за командировъчни пари за м.септември 2016 г., за работна заплата за м.октомври 2016 г. в размер на 5585,23 лв., като и в размер на 10352,60 лв. за м.ноември 2016 г., като в документът  посочено, че „сумата за м.11.2016 г. не включва дължимото обезщетение“ по чл.221 КТ, като сумите в служебната бележка са посочени в нетен размер. Представена е справка за осигурителния доход на П.Г., от която е видно, че съгласно декларираните данни в информационната система на НАП работодателят Е.В.ООД е декларирал данни за отработване на всички работни дни за месеците септември – ноември 2016 г., съответно начислен месечен облагаем доход от 6019,3 лв. зо м.09.2016г., 6541,21 за м.октомври 2016 г. и 11838,29 лв.

Представени са заповед от 29.11.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на П.Г., считано от датата на издаването й на основание чл.327, т.2 КТ, както и справка за актуално състояние на трудовите договори за П.Г., съдържаща същата информация относно датата на прекратяване на правоотношението на Г. с Е.В.ООД за длъжността „Авиоинженер“.

Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочени в споразуменията автори, поради което и съдът приема да са подписани именно от посочения в тях представител на работодателя, респективно въз основа на тях е настъпило изменение на трудовото правоотношение между Е.В.ООД и П.В.Г., чието възникване не се оспорва, като последното уговорено трудово възнаграждение е в размер на 5500 лв.

Дори и при извод за неавтентичност на споразуменията обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ поради неизплащане на трудово възнаграждение със изявление на работника, получено на 29.11.2016 г., съгласно представената заповед, издадена от длъжника, която не се оспорва.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за месеците октомври и за частта от ноември до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение, като размерът на възнагражденията и командировъчните пари, които са предявени, съответстват на уговореното възнаграждение, съответно са признати от длъжника в издадена от него служебна бележка, както и в електронно подадените данни в НАП, като верността и авторството не изявленията от негово име не е оборена.

Съгласно чл.221, ал.1 КТ, при прекратяване на правоотношението по чл.327, ал.1, т.2  работникът има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, като съгласно чл.228, ал.1 КТ обезщетението се изчислява въз основа на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ този, през който е възникнало основанието за изплащането му – в случая въз основа на възнаграждението за м.октомври 2016 г. Без правно значение е обстоятелството дали работникът е останал без работа, тъй като законът не поставя такова условие, като претендираното обезщетение е в по-малък размер от дължимия.

Неоснователно е възражението по отношение вземането за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен отпуск при прекратяване на правоотношението. При липсата на доказателства за уговорен по-голям размер на платения годишен отпуск е приложимо правилото на 155,ал.4 КТ относно минималния размер от 20 дни годишно, като в тежест на работодателя е да докаже, че полагаемия отпуск е поискан, разрешен и ползван. Работодателят не е представил доказателства относно тези факти, поради което и съдът приема, че кредиторът Г. не е ползвал полагаемия му се отпуск за 2016 г., в която е прекратено правоотношението с длъжника, който до прекратяването е в размер на 18 дни. Съответно дължимото обезщетение, изчислено въз основа на посоченото брутно възнаграждение за м.10.2016 г., в справката на НАП за 18 дни е в размер на 5606,75 лв., която сума надвишава претендираната, поради което и възражението е неоснователно и по отношение на това прието вземане.

5. По възражението с вх.№ 72360/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.8  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на К.Г.Н..

Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че не са представени никакви доказателства за възникването и съществуването на трудово правоотношение, като се оспорва представената с молбата за предявяване на вземания служебна бележка да е подписана от представител на длъжника и се твърди, че подадените данни относно осигуряване и трудово правоотношение в НАП са неверни, като длъжникът е подал искане за корекцията им.

Кредиторът с оспорено вземане счита възражението за неоснователно, като оспорва искането аз корекция да има отношение към вземанията му.

Синдикът е депозирал писмено становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения.

К.Г.Н. е предявил вземания за трудови възнаграждения за месеците октомври, ноември и декември 2016 г., за обезщетение па чл.221, ал.1 КТ в размер на 3200 лв., за командировъчни пари за м.септември  и октомври 2016 г. в размер на 735 лв., както и за обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен отпуск от 14 дни в размер на 1400 лв.

В списъка с приети вземания синдикът е включил вземанията за трудово възнаграждение, командировъчни пари и обезщетение по чл.224 КТ в пълния предявен размер,а вземането за обезщетение по чл.221 КТ в размер от 2720 лв.

С молбата за предявяване на вземания са заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на К.Г.Н., считано от 02.12.20165 г. на основание чл.327 т.2 КТ, справка за осигурителен доход, с посочени данни за осигуряване на Н. от Е.В.ООД за 2016 г. с посочен максимален осигурителен доход от 2600 лв. и служебна бележка, издаде на 16.12.2016 г. от Е.В.ООД, в която са удостоверени неизплатени работни заплати и командировъчни пари в нетен размер за месеците септември – декември 2016 г., включително.в размерите, в които са предявени от кредитора. Служебната бележка не удостоверява задължения за обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение.

Въз основа на издадените от длъжника документи – заповед за прекратяване на трудово правоотношение и служебна бележка, както и въз основа на подадените от него данни за осигуряване в качеството му на работодател и въз основа на законово задължение, съдът приема, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено по инициатива на работника поради неизплащане на дължимите трудови възнаграждения, като издадените от работодателя документи и декларирани от него данни представляват извънсъдебно признание относно съществуването на правоотношението, както и относно размера на дължимите трудови възнаграждения и командировъчни пари.

Длъжникът – работодател, който носи тежестта, не е доказал заявеното от него оспорване на истинността на представените изходящи от него писмени документи – заповед и служебна бележка, поради кето и съдът приема, че същите са издадени от негови длъжностни лица, респективно е обвързан от удостоверените неизгодни за него факти.

Неоснователни са доводи за недължимост на възнаграждения и командировъчни поради обстоятелството, че Н. не се е явявал на работа. В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на длъжника, съдът приема, че за месеците септември, октомври, ноември  и за частта от декември до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение, като размерът на възнагражденията и командировъчните пари, които са предявени, съответно са признати от длъжника в издадена от него служебна бележка, както и в електронно подадените данни в НАП, като верността и авторството не изявленията от негово име не е оборена.

Съгласно чл.221, ал.1 КТ, при прекратяване на правоотношението по чл.327, ал.1, т.2  работникът има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, като съгласно чл.228, ал.1 КТ обезщетението се изчислява въз основа на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ този, през който е възникнало основанието за изплащането му – в случая въз основа на възнаграждението за м.ноември 2016 г. като вземането за обезщетение е прието в размер ненадвишаващ това възнаграждение. Без правно значение е обстоятелството дали работникът е останал без работа, тъй като законът не поставя такова условие, като претендираното обезщетение е в по-малък размер от дължимия.

Неоснователно е възражението по отношение вземането за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен отпуск при прекратяване на правоотношението. При липсата на доказателства за уговорен по-голям размер на платения годишен отпуск е приложимо правилото на 155,ал.4 КТ относно минималния размер от 20 дни годишно, като в тежест на работодателя е да докаже, че полагаемия отпуск е поискан, разрешен и ползван. Работодателят не е представил доказателства относно тези факти, поради което и съдът приема, че кредиторът Н. не е ползвал изцяло полагаемия му се отпуск за 2016 г., в която е прекратено правоотношението с длъжника, който до прекратяването е в размер на 18 дни. Съответно дължимото обезщетение, изчислено въз основа на възнаграждението за м.11.2016 г. надвишава сумата, за която вземането е прието, поради което и възражението на длъжника е изцяло неоснователно.

6. По възражението с вх.№ 72370/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.9  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на С.В.К..

Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че се основават на допълнителни споразумения, които не са подписани от законния представител на дружеството Д.Б. и следователно са недействителни. Оспорва съществуването на вземания за трудово възнаграждение с доводи, че К. не е посещавала работното си място, тъй като Б. ООД е преустановило дейността си на авиационен оператор и не е осъществявало полети. Оспорва се правото на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ с доводи, че липсват доказателства К. да е останала без работа. Поддържа, че К. няма право на обезщетение за неползван отпуск, тъй като липсват документи, които да доказват, че служителят е имал право да ползва такъв.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възраженията.

Синдикът поддържа писмено становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения.

С.В.К. е предявила вземания за трудови възнаграждения за месеците септември-декември 2016 г., за командировъчни пари за командировки в страната и чужбина, за обезщетение па чл.221, ал.1 КТ и обезщетение по чл.224 КТ, като вземанията са приети частично.

С молбите за предявяване на вземания са представени допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение,заповеди за командироване в страната, предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, получено от К. на 22.11.2016 г. , удостоверение за декларирани данни от работодателя Е.В.ООД за месеците 8-12.2016 г.

Въз основа на представеното допълнително споразумение от 01.01.2014г. съдът приема, че съгласно уговорките в него, считано от датата на съставянето му С.К. е заемала длъжността „стюардеса“ в Е.В.ООД с уговореното основно месечно възнаграждение от 1500 лв.

Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочени в споразумението автори – управител, главен счетоводител, служител човешки ресурси, поради което и съдът приема да са подписани именно от посочените в него представители на работодателя, респективно обвързва последния относно уговорените условия по трудово правоотношение,включително относно размера на възнаграждението, което надвишава по размер предявените и приети вземания.

Дори и при извод за неавтентичност на споразумението обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за месеците октомври и за частта от ноември до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение.

От представените две заповеди за командироване, издадени от длъжника се установява командироването на К. през месеците септември и октомври, респективно размера на командировъчните пари за периода на командироването, които съответстват на приетите вземания.

Основателно е възражението на длъжника в частта, в която се оспорва приемането на вземане за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ. Право на такова обезщетение възниква при прекратяване на правоотношението на основание чл.327,ал.1, т.2,3 и 3а КТ от страна на работника. В случая правоотношението е прекратено с предизвестие от работодателя на  основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради което и работника няма право на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ. Въз основа на прекратяването би могло да възникне право на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за период, в който работникът е останал без работа, на за не повече от 1 месец, каквито факти не са изложените в молбата за предявяване на вземания, нито са представени доказателства за настъпването им, поради което и списъка с приети от синдика вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ следва да се измени, като от него се изключи вземане в размер на 1300 лв. за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, каквото вземане не се установява да съществува.

7. По възражението с вх.№ 72288/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.10  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на С.Д.Г..

Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че се основават на трудов договор и допълнителни споразумения, които не са подписани от законния представител на дружеството Д.Б. и следователно са недействителни. Оспорва съществуването на вземания за трудово възнаграждение с доводи, че Г. не е посещавала работното си място, тъй като Б. ООД е преустановило дейността си на авиационен оператор и не е осъществявало полети. Оспорва се правото на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ с доводи, че липсват доказателства да е останала без работа.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възраженията.

Синдикът поддържа писмено становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения.

С.Д.Г. е предявил вземания за трудови възнаграждения за месеците октомври и ноември 2016 г. и за обезщетение па чл.221, ал.1 КТ, които са приети изцяло в предявените размери.

С молбата за предявяване на вземания са представени трудов договор и допълнително споразумения за изменение на трудовото правоотношение, от които се установява,че Г. е заемала длъжността „организатор обучение“ с основно месечно възнаграждение от 1100 лв. Представена е и служебна бележка, издадена от Е.В.ООД, каквото е предишното наименование на длъжника, удостоверяваща задължения за работна заплата за месеците октомври и ноември 2016 г. в размерите, в които такива вземания са предявени и приети от синдика.  Представена е справка за осигурителния доход на С.Г., от която е видно, че съгласно декларираните данни в информационната система на НАП работодателят Е.В.ООД е декларирал данни за отработени работни дни за месеците септември – ноември 2016 г., съответно начислен месечен облагаем доход от 1119,80 лв. за м.09.2016г., 1119,80  за м.октомври 2016 г. и 1018 лв. за м.ноември 2016г..

Представени са заповед от 29.11.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на С.Г., считано от датата на издаването й на основание чл.327, т.2 КТ, както и справка за актуално състояние на трудовите договори за С.Г., съдържаща същата информация относно датата на прекратяване на правоотношението на Г. с Е.В.ООД за длъжността „организатор обучение“.

Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочени в споразуменията автори, поради което и съдът приема да са подписани именно от посочения в тях представител на работодателя, респективно въз основа на тях е настъпило изменение на трудовото правоотношение между Е.В.ООД и С.Д.Г., чието възникване не се оспорва, като последното уговорено трудово възнаграждение е в размер на 1100 лв.

Дори и при извод за неавтентичност на споразуменията обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ поради неизплащане на трудово възнаграждение със изявление на работника, получено на 29.11.2016 г., съгласно представената заповед, издадена от длъжника, която не се оспорва.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за месеците октомври и за частта от ноември до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение, като размерът на възнагражденията и командировъчните пари, които са предявени, съответстват на уговореното възнаграждение, съответно са признати от длъжника в издадена от него служебна бележка, както и в електронно подадените данни в НАП, като верността и авторството не изявленията от негово име не е оборена.

Съгласно чл.221, ал.1 КТ, при прекратяване на правоотношението по чл.327, ал.1, т.2  работникът има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, като съгласно чл.228, ал.1 КТ обезщетението се изчислява въз основа на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ този, през който е възникнало основанието за изплащането му – в случая въз основа на възнаграждението за м.октомври 2016 г. Без правно значение е обстоятелството дали работникът е останал без работа, тъй като законът не поставя такова условие, като претендираното обезщетение е в по-малък размер от дължимия.

8. По възражението с вх.№ 72343/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.11  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Д.Л.Д. за обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства, че кредиторът е имал неползван отпуск.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението с писмено становище, като сочи, че правото му на отпуск от 31 дни е уговорено в трудовия договор, като е използвал само 9 дни от отпуска а 2015 г. и нито един от дните за 2016 г.

Синдикът е депозирал писмено становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

От представения трудов договор от 26.03.2012 г. се установява, че Д.Л.Д. е назначен на длъжността „авионженер“ в Е.В.ООД, като е с договора е уговорен основен платен годишен отпуск от 20 дни и допълнителен платен годишен отпуск от 11 дни или общо 31 дни годишно,като от представените допълнтелни споразумения се установява трудовото правоотношение да е изменяно само в частта относно трудовото възнаграждение, като последното уговорено е от 2000 лв. Правоотношението е прекратено на 04.01.2017 г. на основание чл.325, т.1 КТ.

В тежест на работодателя е да установи, че работникът е поискал и ползвал с разрешение полагаемия му се отпуск, като длъжникът не сочи никакви доказателства за това.

От представените с допълнително становище на Д.Д. заявления, се установява, че същият е направил искане до работодателя за ползване на 7 работни дни от отпуска за 2015 г. със заявление от 11.12.2015 г., 1 работен ден по заявление от 29.06.2016 г., 2 работни дни по заявление от 22.11.2016 г., 2 работни дни по заявление от 28.11.2016 г.,  3 работни дни по заявление от 30.11.2016 г. или общо ползваният отпуск за 2015 г. е 15 дни, като неизползвани остават 16 дни за 2015 г. В приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът приема, че отпускът за 2016 г. от 31 дни не ползван изцяло.

Съгласно представените споразумения и фишове обезщетението следва да се изчисли въз основа на брутно възнаграждение от 2048 лв. за месец декември 2016 г., включващо основно възнаграждение от 2000 лв. и допълнително възнаграждение за прослужено време от 48 лв., съобразно посочения в споразуменията трудов стаж. Съответно обезщетението за неползван  от 16 дни за 2015 г.  е в размер на 1560,38 лв.  и в размер на и 31 дни за 2016 г. е в размер на 3023 лв., като съответно от списъка с приети вземания следва да се изключи част от вземане за обезщетение по чл.224 КТ в размер на 339,62 лв.

9. По възражението с вх.№ 72418/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.12  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Л.Д.И..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства, че кредиторът е престирал труд за периода, за който претендира възнаграждение, тъй като не е посещавал работното си място, а Б. ООД е преустановило дейността си на авиационен превозвач. Оспорва се кредиторът да е имал неползван отпуск в твърдените размери.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението с писмено становище, като сочи, че трудовото му възнаграждение е уговорено в трудовия договор, както и правото му на отпуск от 31 дни. Сочи, че до прекратяването на правоотношението си с длъжника е полагал труд, като е удостоверял летателна годност на самолети, както и други задачи, за които е представил доказателства, които не са приети, поради представянето им на чужд език без превод на български. Сочи, че работодателят дължи възнаграждение и за времето, в което правоотношението е съществувало, но поради престой или производствена необходимост по причина на работодателя работникът е бил в невъзможност да полага труд.  Сочи да е използвал само 13  от дните за годишен отпуск  за 2016 г.

Синдикът е депозирал писмено становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения:

Съществуването на трудово правоотношение между Б. ООД и Л.Д.И. за периода 10.11.2014 г. – 02.02.2017 г., както и неговото съдържание, се установяват от представените трудов договор от 10.11.2014 г. и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 02.02.2017 г. Л.И. е заемал длъжността авиотехник с уговорено месечно възнаграждение от 2250 лв. и 31 дни платен годишен отпуск. Правоотношението е прекратено по взаимно съгласие, считано от 02.02.2017 г.

За срокът на съществуването му работодателят дължи уговореното трудово възнаграждение от 2250 лв. месечно, като в приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за месеците октомври,  ноември  и декември, предхождащи  прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение в уговорения от страните размер. Ирелевантни са доводите за преустановяване на дейността на длъжника като превозвач, тъй като възнаграждение се дължи и в случаите на престой по вина на работодателя.

Правото на платен отпуск е уговорено в трудовия договор, като работодателят носи тежестта да докаже, че работникът е упражнил правото си да ползва уговорения отпуск от 31 дни. Такива доказателства не се представени, поради което и съдът приема, че правото не е упражнено в пълен обем, съответно поради прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи обезщетение за неползвания отпуск от 18 дни в приетия размер и възражението е неоснователно.

10. По възражението с вх.№ 72406/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.13  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на А.Д.Й..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че Й. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като представя в съдебно заседание трудов договор и допълнително споразумение. Счита, че евентуални корекции на данните нямат значение за вземанията му.

Синдикът е изразил писмено становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

От представения трудов договор от 01.12.2013 г. и допълнително споразумение за изменението му от 01.09.2014 г. се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като счита от датата на допълнителното споразумение А.Й. е преназначен на длъжността „ старши стюард инструктор, той и Отговорник обучение „Кабинен състав“, с основно месечно възнаграждение от 2500 лв. В допълнителното споразумение е посочен трудов стаж от 23 години 7 месеца и 11 дни към датата на сключването му, което обуславя допълнително възнаграждение от 345 лв., определено съобразно чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.

Съгласно представената заповед на работодателя № 1004/29.12.2016 г.  правоотношението е прекратено считано от 02.01.2017 г. и следователно за месеците октомври, ноември и декември 2017 г., предхождащи прекратяването, в приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че  работникът А.Й. е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение в уговорения от страните размер от 2875 лв., включващи основното и допълнителното възнаграждение. Не се установява основание за начисляване на по-висок размер на трудовото възнаграждение, на каквото основание са предявени вземанията, като представените доказателства за деклариран от работодателя осигурителен  и облагаем доход, доколко обхващат всички доходи по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение, не могат да послужат за присъждане на по-високи размери на възнагражденията от тези които се установяват и следователно на изключване от списъка с приети вземания подлежат вземания за по 1 стотинка от приетите възнаграждения за октомври и ноември 2017 г., като в останалата част възражението е неоснователно.

11. По възражението с вх.№ 72404/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.15  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на М.З.К. за трудово възнаграждение .

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че К. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира. Оспорва представените в съдебно заседание допълнително споразумение от 17.04.2015 г. да е подписано от законния представител.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като представя в съдебно заседание  допълнителни споразумения към трудов договор и заверени преписи от страниците на трудова книжка. Счита, че инициираното от длъжника производство по корекции на данните до завършването му не може да доведе до игнориране на подадените данни. Синдикът е изразил писмено становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

От представените допълнителни споразумение, включително оспореното от длъжника, се установява, че М.К. е заемал длъжността „Старши стюард“ с основно месечно възнаграждение от 2000 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 13,8 % съобразно прослуженото време на идентична или сходна длъжност, която уговорка обуславя допълнително възнаграждение от 276 лв., определено съобразно уговорката на страните, която се възпроизвежда размерите по чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.

Неоснователни са доводите на длъжника, за неавтентичност на подписа под споразумението от 17.04.2015 г., тъй като оспорването не е доказано, а и да беше доказано –същите обстоятелства относно длъжността и възнаграждението са удостоверени в трудовата книжка, която е официален удостоверителен документ и не е оспорена. Съгласно удостоверяването в трудовата книжка правоотношението е прекратено на 15.12.2016 г. и следователно за периода преди прекратяването му – месеците октомври, ноември и половината от декември кредиторът К. има право на възнаграждение в уговорените размери, като приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че  е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила.

Не се установява обаче основание за начисляване на по-висок размер на трудовото възнаграждение, на каквото основание са предявени вземанията, като представените доказателства за деклариран от работодателя осигурителен  и облагаем доход за месец октомври, доколко обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение, каквито са например вземанията за командировъчни, не могат да послужат за присъждане на по-високи размери на възнагражденията, от тези които се установяват, тъй като други факти освен изпълнение на уговореното по трудовия договор не са твърдени, нито доказани, а няма основание други вземания да се присъждат като трудово възнаграждение.

Следователно на изключване от списъка с приети вземания подлежат част в размер на 252 лв. от приетото вземане на възнаграждение за месец октомври 2016 г., която надвишава сумата на дължимото възнаграждение съобразно уговореното от страните, като в останалата част възражението следва да се отхвърли, тъй като се установява съществуването на вземанията в приетите размери.

12. По възражението с вх.№ 72387/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.16  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на С.Ж.Х. за трудово възнаграждение .

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва  представеното допълнително споразумение от 01.01.2014 г. да е подписано от законния представител на работодателя, поради което е недействително.Евентуално длъжникът поддържа, че кредиторът няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като представя в съдебно заседание  допълнителни споразумения към трудов договор, заверени преписи от страниците на трудова книжка и справки за осигурителен и облагаем доход

Синдикът е изразил писмено становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

От представените допълнителни споразумения, включително оспореното от длъжника, се установява, че С.Х.  е заемала длъжността „Старша стюардеса“ с основно месечно възнаграждение от 1500 лв. В допълнителното споразумение е посочен трудов стаж от 13 години 02 месеца и 14 дни към датата на сключването му, което обуславя допълнително възнаграждение от 135 лв. през 2016 г., определено съобразно чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.

Неоснователни са доводите на длъжника, за неавтентичност на подписа под споразумението от 01.01.2014 г., тъй като оспорването не е доказано, а и да беше доказано –същите обстоятелства относно длъжността и възнаграждението са удостоверени в трудовата книжка, която е официален удостоверителен документ и не е оспорена. Съгласно удостоверяването в трудовата книжка правоотношението е прекратено на 04.01.2017 г. и следователно за периода преди прекратяването му – месеците октомври, ноември и декември кредиторът Х. има право на възнаграждение в уговорените размери, като в приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила.

Не се установява обаче основание за начисляване на по-висок размер на месечното трудово възнаграждение от 1635 лв., на каквото основание са предявени вземанията. Представените доказателства за деклариран от работодателя осигурителен  и облагаем доход за месеците октомври, ноември и декември, доколко обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение,  не могат да послужат за присъждане на по-високи размери на възнагражденията, от тези които се установяват, тъй като други факти освен изпълнение на уговореното по трудовия договор не са твърдени, нито доказани, а няма основание вземания, произтичащи от други факти да се присъждат като трудово възнаграждение. Такива са например плащанията за командировъчни, които се дължат при полагане на труд извън обичайното място на работа и които имат отделен фактически състав, също подлежат на облагане с данъци и осигуровки и са част от осигурителния и облагаем доход, но не представляват трудово възнаграждение.

Следователно на изключване от списъка с приети вземания подлежат част в размер на 228,01 лв. от приетото вземане на възнаграждение за месец октомври 2016 г., която надвишава сумата на дължимото възнаграждение съобразно уговореното от страните, както и част в размер на 9,33 лв. от приетото вземане за възнаграждение за месец ноември 2016 г.,  като в останалата част възражението следва да се отхвърли, тъй като се установява съществуването на вземанията за трудови възнаграждение макар и за част от приетите размери.

Установява се от удостоверяванията в трудовата книжка и представеното предизвестие, че правоотношението между страните е прекратено на 04.01.2017 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради което и служителят има право на обезщетение в размер на полученото брутно възнаграждение за предходен месец, което е в размер на 1500 лв., в който размер е прието вземането от синдика и следователно възражението в тази част е неоснователно.

13. По възражението с вх.№ 72422/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.17  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на П.М.П. за трудово възнаграждение .

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва  представените електронни справки от системата на НАП и НОИ да имат доказателствена сила, съответно се твърди данните да са подадени от лице без представителна власт и да е поискана корекцията им.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като с писмено становище поддържа, че е представил официални документи от НАП относно декларираните данни от работодателя – длъжник. Оспорва твърденията, че не е полагал труд поради отнемане на лиценза за извършване на въздушни превози, като сочи, че е изпълнявал задълженията си, които касаели наземното техническо обслужване на самолетите.

Синдикът  не е взел становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

Кредиторът е представил с допълнително становище трудов договор №252/18.06.2007 г., сключен с длъжника, тогава с наименование Е.В.ООД, по силата на който е назначан на длъжността „авиоинженер“ с основно месечно възнаграждение от 500 лв. Не се представяни споразумения за изменение на трудовото правоотношение, но с молбата за предявяване на вземанията е представена Заповед № 1044/19.02.2017 г., издадена от длъжника, с която се прекратява, считано от 19.02.2017 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ правоотношението с П.М.П., заемащ длъжността „авиоинженер“, като въз основа на трудовия договор и заповедта  за прекратяването му, съдът приема за доказани фактите относно възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение между страните, включително за периода 01.10.2016 г. – 19.02.2017 г., за който за претендирани и приети оспорените вземания за трудово възнаграждение.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция за добросъвестност при изпълнение на задълженията на работника и служителя по трудово правоотношение и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че кредиторът П.П. е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила включително за периода 01.10.2016 г. – 19.02.2017 г. Не представлява оборване на презумпцията за добросъвестност представянето на доказателства за преустоновяване на дейността по въздушен превоз поради спиране действието на лиценза, тъй като това обстоятелство не е относимо към добросъвестността на работника, а към дейността на предприятието и евентуално обуславя предпоставки за престой, но и в този случай работодателят дължи възнаграждение на работниците, тъй като причината за непрестиране на работна сила стои у него.

Размерът на трудовото възнаграждение се установява от представения фиш за заплата за м.септември 2016 г., издаден от работодателя, който е заплатил възнаграждението, съгласно който основното възнаграждение на П.П. към месец септември и 2400 лв., като същият има  трудов стаж от 42 години, които обуславят начисляване на допълнително възнаграждение от 25,2 % съгласно  чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г. или общо основно и допълнително трудово възнаграждение от 3004,8 лв.

Представените доказателства за деклариран от работодателя осигурителен  и облагаем доход, доколко обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение,  не могат да послужат за присъждане на по-високи размери на възнагражденията, от тези които се установяват, тъй като други факти освен изпълнение на уговореното по трудовия договор не са твърдени, нито доказани, а няма основание вземания, произтичащи от други факти да се присъждат като трудово възнаграждение. Такива са например плащанията за командировъчни, които се дължат при полагане на труд извън обичайното място на работа и които имат отделен фактически състав, също подлежат на облагане с данъци и осигуровки и са част от осигурителния и облагаем доход, но не представляват трудово възнаграждение.

Предявените вземания са в по-малък размер от установения размер на възнаграждението, поради което и възражението е неоснователно в частта, в която се оспорват вземанията за трудово възнаграждение за периода 01.01.2016 г. – 19.02.2017 г. на П.П., включени в списъка с приети вземания.

Основателно е възражението на длъжника в частта, в която се оспорва приемането на вземане за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ. Право на такова обезщетение възниква при прекратяване на правоотношението на основание чл.327,ал.1, т.2,3 и 3а КТ от страна на работника. В случая правоотношението е прекратено с предизвестие от работодателя на  основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради което и работника няма право на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ. Въз основа на прекратяването би могло да възникне право на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за период, в който работникът е останал без работа, на за не повече от 1 месец, каквито факти не са изложените в молбата за предявяване на вземания, нито са представени доказателства за настъпването им, поради което и списъка с приети от синдика вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ следва да се измени, като от него се изключи вземане в размер на 2392,16 лв. за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, каквото вземане не се установява да съществува.

14. По възражението с вх.№ 72307/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.18  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Д.Н.Ф..

Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че не са представени никакви доказателства за съществуването на вземанията и в приетите размери, като оспорва Д.Ф. да е престирала работна сила за периода, за който претендира трудови възнаграждения, тъй като е преустановил дейността си като въздушен превозвач през този период.Оспорва дължимостта на обезщетенията, като оспорва Ф. да е оставала без работа и да има неползван отпуск от 26 дни. Оспорва представената служебна бележка да е подписана от представител на длъжника и се твърди, че подадените данни относно осигуряване и трудово правоотношение в НАП са неверни, като длъжникът е подал искане за корекцията им.

Кредиторът с оспорено вземане счита възражението за неоснователно, като оспорва искането за корекция да има отношение към вземанията му. Счита, че работодателят е обвързан и от удостоверителни изявления на служителите, на които е възложил издаването на документи.

Синдикът е депозирал писмено становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е   частично основателно по следните съображения.

Д.Н.Ф. е предявила вземания за трудови възнаграждения за месеците октомври, ноември и декември 2016 г., за обезщетение па чл.221, ал.1 КТ, 224 и 222, ал.1 КТ, както и за мораторна лихва върху тях до датата на откриване на производството. 

В списъка с приети вземания синдикът е включил вземанията в пълния предявен размер, като вземанията за трудово възнаграждение за м.декември 2016 г., обезщетение по чл.221, ал.1 КТ и 224, ал.1 КТ са включени общо, а отделно е включено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 3834,94 лв., което погрешно в списъка е посочено като такова по чл.221, ал.1 КТ.

С молбата за предявяване на вземания  и в съдебно заседание са представени трудов договор, допълнителни споразумения, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, преписи от трудова книжка, от които се установява, че между Д.Ф. и Е.В.ООД е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на 05.12.2016 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ поради неизпълнение на задължението на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение, като последната заемана длъжност от Ф. е „търговски директор“ с основно трудово възнаграждение от 4065 лв. 

В заповедта за прекратяване е удостоверено, че е налице неползван платен годишен отпуск от 26 дни, като допълнението е направено от името на работодателя с подпис на служител и печат на дружеството, а на Ф. е издадена служебна бележка, удостовервяваща вземанията за трудово възнаграждение в общ размер на 16343,34 лв.

Въз основа на издадените от длъжника документи – заповед за прекратяване на трудово правоотношение и служебна бележка, както и въз основа на представените фишове, трудова книжка, трудов договор и допълнителни споразумения, съдът приема, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено по инициатива на работника поради неизплащане на дължимите трудови възнаграждения, като издадените от работодателя документи и декларирани от него данни представляват извънсъдебно признание относно съществуването на правоотношението, както и относно размера на дължимите трудови възнаграждения и командировъчни пари.

Длъжникът – работодател, който носи тежестта, не е доказал заявеното от него оспорване на истинността на представените изходящи от него писмени документи – заповед и служебна бележка, поради което и съдът приема, че същите са издадени от негови длъжностни лица, респективно е обвързан от удостоверените неизгодни за него факти.

Неоснователни са доводи за недължимост на възнаграждения и командировъчни поради обстоятелството, че Ф. не се е явявала на работа. В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на длъжника, съдът приема, че за месеците октомври, ноември  и за частта от декември до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение, като размерът на възнагражденията  и част от обезщетенията, които са предявени, съответно са признати от длъжника в издадена от него служебна бележка.

Съгласно чл.221, ал.1 КТ, при прекратяване на правоотношението по чл.327, ал.1, т.2  работникът има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, като съгласно чл.228, ал.1 КТ обезщетението се изчислява въз основа на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ този, през който е възникнало основанието за изплащането му, а съгласно чл.19 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплта това следва да е възнаграждението за последния пълен отработен месец – в случая въз основа на възнаграждението за м.октомври 2016 г. , като обезщетението, както и възнагражденията се претендират в нетен размер, съответно е в размер на 3834,94 лв.

Неоснователно е възражението по отношение вземането за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен отпуск при прекратяване на правоотношението. Размерът не неползвания отпуск е удостоверен в заповедта за прекратяване на правоотношението, което удостоверяване обвързва ответника, тъй като изхожда от лице, на което сам е възложил изпълнение, а удостоверяването не е оборено чрез представянето на доказателства относно искане и разрешаване на полагаемия се отпуск. Съответно дължимото обезщетение, изчислено въз основа на възнаграждението за м.10.2016 г.  е в размер на 4748,02 лв

Синдикът е приел общо вземанията за обезщетения и трудовото възнаграждение за м.декември 2016 г., така както са предявени от Ф. и удостоверени в издадената й служебна бележка като обща сума от 9577,96 лв., като установеният нетен размер на възнаграждението за два работни дни от декември 2016 г. е 365,24 лв., съответно общият нетен размер на вземанията за възнаграждение за декември, обезщетение по чл.221, ал.1 и 224, ал.1 КТ за неползван отпуск от 2 дни е 8948,20 лв., до който нетен размер следва да се приемат вземанията, като не се установява основание за приемането им в по-голям размер, независимо от удостовереното в служебната бележка, от чието съдържание е видно, че удостоверява  „неизплатени работни заплати, командировъчни пари и други разходи“, а на предявените основания като възнаграждение и обезщетения по чл.221, ал.1 и 224, ал.1 КТ в нетен размер се установяват вземания до размера от 8948,20 лв. и следователно за разликата над тази сума до приетия размер от 9577,96 лв., т.е. за частта от 629,76 лв. следва вземанията да се изключат.

Следва да се изключи и част от вземането за мораторна лихва, прието в размер на 1854,40 лв. за забавено плащане трудовото възнаграждение за м.декември и обезщетенията по чл.221 и чл.224 КТ. По отношение на вземанията за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят изпада в забава след покана, каквато не се установява да е отправяна и получавана, поради което и той не дължи обезщетение за забавено плащане на тези обезщетения. Обезщетение за забавено плащане се дължи само за трудовото възнаграждение за м.декември 2016г., като размерът му за периода 16.01.2017 г. – 13.12.2018 г. е 70,72 лв.и следователно следва да се изключи част от приетото вземане в размер на 1783,68 лв., представляваща разликата над тази сума до приетия размер от 1854,40 лв.

Не се установява и основание за възникване на вземане по чл.222, ал.1 КТ каквото е предявено в размер на 3834,94 лв.  отделно от останалите обезщетения и прието от синдика, който погрешно е посочил законовия текст. Обезщетение по чл.222 КТ се дължи само при изчерпателно посочените в законовия текст основания за прекратяване на правоотношението измежду които не е основанието по чл.327, ал.1, т.2 КТ. За прекратяване на правоотношението на това основание се дължи обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, каквото е предявено и включено в списъка като част от обща сума за възнаграждение, обезщетение по чл.221 и 224 КТ с нетен размер от 8948,20 лв. Следователно следва да се изключи от списъка с приети вземания е вземането в размер на 3834,94 лв. с погрешно посочено основание по чл.221, ал.1 КТ, както и вземане за мораторна лихва от 710,53 лв. за забавеното плащане на това вземане.

15. По възражението с вх.№ 72337/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.19  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на В.Н.Ж..

Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че се основават на допълнителни споразумения, които не са подписани от законния представител на дружеството Д.Б. и следователно са недействителни. Оспорва съществуването на вземания за трудово възнаграждение с доводи, че В.Ж. не е посещавала работното си място, тъй като Б. ООД е преустановило дейността си на авиационен оператор и не е осъществявало полети. Оспорва се правото на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ с доводи, че липсват доказателства Ж. да е останала без работа.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като навежда доводи, че всички факти относно трудовото правоотношение и размера на възнаграждението са декларирани от работодателя. Оспорва да не е престирала работна сила, като черпи аргументи от уволнението си и се позовава на презумпцията по чл.8, ал.2 КТ. Сочи, че е останала без работа, което се установявало от разпореждането, с което й е отпуснато обезщетение за безработица, а това обстоятелство се установява и от трудовата книжка, препис от която се представя. Счита, че действителността на трудов договор и допълнително споразумение може да се оспорва не инцидентно, а само с отделен иск.

Синдикът поддържа писмено становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения.

В.Н.Ж. е предявил вземания за трудови възнаграждения за месеците октомври, ноември и декември 2016 г., както и за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.

С молбата за предявяване на вземания са представени трудов договор от 18.04.2006 г. и допълнително споразумение от 01.01.2014 г., предизвестие и заповед от 21.12.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано то 30.12.2016 г., както и справка за осигурителен доход. В съдебно заседание са представени преписи от трудовата й книжка, както и разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица считано то 30.12.2016 г. до 29.09.2017 г.

Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочения в споразумението автори, поради което и съдът приема да е подписано именно от посочения в тях представител на работодателя, респективно въз основа на тях е настъпило изменение на трудовото правоотношение между Е.В.ООД и В.Н.Ж., чието възникване не се оспорва, като последното уговорено трудово възнаграждение е в размер на 1500 лв.

Дори и при извод за неавтентичност на споразумението обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

Съдържанието на трудовото правоотношение в частта относно заеманата длъжност и размерът на последното основно възнаграждение се установява и от представените преписи от съответните страници на трудовата книжка на Ж., която е официален удостоверителен документ, не е оспорена и доказва с обвързваща доказателствена сила обстоятелствата относно уговорения размер на основното възнаграждение от 1500 лв.

Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращение в щата с изявление на работодателя, считано от 30.12.2016 г., съгласно представената заповед, издадена от длъжника, която не се оспорва.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за месеците октомври и за частта от ноември до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение, като размерът на възнаграждението  се установява, както беше посочено, от представените писмени доказателства, а вземанията за трудово възнаграждение са предявени в по-малък размер от уговорения и следователно възражението в тази част е неоснователно.

Не се установява обаче да е възникнало право на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, каквото е предявено с молбата на В.Ж. и прието от синдика в съставения списък. Такова обезщетение се дължи при прекратяване на правоотношението от работника на посочените основание в чл.327 КТ, а в случая правоотношението е прекратено от работодателя поради съкращаване на щата, в който случай и при оставане без работа работникът има право на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ. Такова обезщетение не е предявявано, като в молбата за предявяване не са и изложени факти относно оставане без работа, за да приеме съда, че се касае за погрешна правна квалификация на вземането от страна на кредитора, поради което и приетото вземане в размер на 1260,50 лв. с основание „обезщетение по чл.221, ал.1 КТ“ следва да бъде изключено, тъй като в производството по възражения срещу списъка не може да се изменя основанието за предявяване на вземанията, нито да се отстраняват нередовности на молбата за предявяване. В това производство е допустимо единствено да се събират и представят нови доказателства за установяване на фактите, на които е предявено вземането, респективно за  неговия размер, но не и за установяване на нови факти, които не са въведени като основание с молбата за предявяване.

16. По възражението с вх.№ 72308/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.20  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на В.М.А..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че А. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира. Оспорва представените в съдебно заседание допълнително споразумение от 01.01.2014 г. да е подписано от законния му представител.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като представя в съдебно заседание  допълнително споразумение и трудов договор и заверени преписи от страници на трудова книжка до страницата, отразяваща прератване на правоотношението между страните. Счита, че инициираното от длъжника производство по корекции на данните до завършването му не може да доведе до игнориране на подадените данни, като именно тези данни доказват размера на възнаграждението. Счита, че се дължи обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, тъй като А. е останала без работа за периода след уволнението до 28.02.2017 г.

 Синдикът е изразил писмено становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

От представените трудов договор, преписи от страници на трудова книжка и допълнително споразумение от 01.01.2014 г., което е оспорено от длъжника, се установява, че  В.М.А. е заемала длъжността „Старша стюардеса инструктор“ с основно месечно възнаграждение от 2000 лв., като посочения в допълнителното споразумение трудов стаж, който се установява и от трудовата книжка, обуславя и допълнително възнаграждение след август 2016 г. в размер на 11,4 % съобразно прослуженото време на идентична или сходна длъжност, която уговорка обуславя допълнително възнаграждение от 228 лв., определено съобразно уговорката на страните, която се възпроизвежда размерите по чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.

Неоснователни са доводите на длъжника, за неавтентичност на подписа под споразумението от 01.04.2014г., тъй като оспорването не е доказано, а и да беше доказано –същите обстоятелства относно длъжността и възнаграждението са удостоверени в трудовата книжка, която е официален удостоверителен документ и не е оспорена като документ, а единствено по доказателствена стойност. Съгласно удостоверяването в трудовата книжка правоотношението е прекратено на 08.01.2017 г. и следователно за периода преди прекратяването му – месеците октомври, ноември и декември кредиторът В.А. има право на възнаграждение в уговорените размери, като приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че  е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила.

Не се установява обаче основание за начисляване на по-висок размер на трудовото възнаграждение, на каквото основание са предявени вземанията, като представените доказателства за деклариран от работодателя осигурителен  и облагаем доход за месец октомври, доколко обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение, както е изрично посочено в справката, като други факти освен изпълнение на уговореното по трудовия договор не са твърдени, нито доказани, а няма основание други вземания да се присъждат като трудово възнаграждение.

Следователно на изключване от списъка с приети вземания подлежат част в размер на 304 лв. от приетото вземане на възнаграждение за месец октомври 2016 г., която надвишава сумата на дължимото възнаграждение – основно и допълнително, съобразно уговореното от страните, като в останалата част възражението следва да се отхвърли, тъй като не се установява съществуването на вземанията в приетите размери.

Следва да се изключи и приетото вземане в размер на 2000 лв., с посочено основание в списъка „обезщетение по чл.221, ал.1 КТ“, каквото вземане не се установява да е възниквало, тъй като правоотношението между страните е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, а не по инициатива на работника, нито  от молбата за предявяване на вземането се установява да е било предявявано на посоченото в списъка основание. При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата работникът има право на обезщетение за времето, презк оето е останал без работа след уволнението, но за не повече от 1 месец, каквито доводи се поддържат и от процесуалните представители на кредитора А.. Вземане на това основание не е било включено в списъка, а няма основание без възражение на предявилия вземането кредитор списъкът да се изменя в частта относно основанието, на което е възникнало прието вземане. Следователно доколкото основанието на приетото вземане от 2000 лв., не би могло да се изменя нито служебно, нито има искане за това от длъжника, а не се установява това вземане да е възникнало на посоченото в списъка основание, то и същото подлежи на изключване.

17. По възражението с вх.№ 72364/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.22  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на И.И.И..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че И.И. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като с писмено становище представя допълнително споразумение, трудов договор, заповед за прекратяване на трудовия договор. Относно дължимостта на вземанията се позовава на подадените от работодателя данни. Оспорва твърденията да не е посещавал работното си място, като счита, че извод за това следва  от основанието за прекратяване на правоотношението. Сочи, че наличието на основание за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ се установява от заповедта за прекратяване.  Синдикът не е взел становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

От представените трудов договор и допълнително споразумение от 27.02.2013 г., се установява, че  И.И.И. е заемал длъжността „авиодиспечер“ с основно месечно възнаграждение от 1700 лв., като посочения в допълнителното споразумение трудов стаж обуславя и допълнително възнаграждение след  27.02.2016 г. в размер на 5,4 % съобразно прослуженото време на идентична или сходна длъжност, която уговорка обуславя допълнително възнаграждение от 91,8 лв., определено съобразно уговорката на страните, която се възпроизвежда размерите по чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.

Съгласно представената заповед №1006/29.12.2016 г. правоотношението между страните е прекратено, считано от 06.01.2017 г. и следователно за периода преди прекратяването му – месеците октомври, ноември, декември и до 06.01.2017 г. кредиторът И.И. има право на възнаграждение в уговорените размери, като приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че  е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила.

Не се установява обаче основание за начисляване на по-висок размер на трудовото възнаграждение, на каквото основание са предявени вземанията, като представените доказателства за деклариран от работодателя осигурителен  и облагаем доход за месеците октомври и ноември, доколко обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение, както е изрично посочено в справката, не могат да обосноват възникване на вземания за трудово възнаграждение в по-висок от уговорения размер и при оспорване от страна на работодателя, като други факти освен изпълнение на уговореното по трудовия договор, въз основа на които обаче са установими единствено вземания за основно и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и прослужено време, не са твърдени, нито доказани, а няма основание други вземания да се присъждат като трудово възнаграждение.Не са твърдени, нито доказани факти относно други елементи на трудовото възнаграждение като нощен, извънреден труд, ползване на отпуск, командироване, поради което е такива факти не могат да послужат за установяване на вземания за възнаграждение в производството.

Следователно на изключване от списъка с приети вземания подлежат част в размер на 286,55 лв. от приетото вземане на възнаграждение за месец октомври 2016 г., част в размер на 12,25 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м.ноември 2016 г., която надвишава сумата на дължимото възнаграждение – основно и допълнително, съобразно уговореното от страните.

Следва да се изключи и част в размер на 286,55 лв. от приетото вземане за обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 КТ, каквото единствено е прието, тъй като обезщетението е в размер на брутното възнаграждение за последния пълен отработен месец, като съдът приема въз основа на справките за осигурителен доход, това да е месец ноември 2016 г. В останалата част възражението е неоснователно, като съдът не обсъжда доводите на кредитора във връзка с обезщетение по чл.222, ал.1 КТ каквото вземане синдикът не е включвал в списъка с приети вземания, респективно същото не е предмет на оспорване с възражението.

18. По възражението с вх.№ 72351/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.23  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Г.В.И..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че Г.И. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението чрез процесуалните си представители, като в съдебно заседание представя трудов договор от 08.02.2002 г., трудов договор от 02.05.2006 г., както и допълнително споразумение 10.10.2008г.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

От представените трудов договор и допълнително споразумение от 10.10.2008 г., се установява, че  Г.В.И. е заемал длъжността „старши стюард“ с основно месечно възнаграждение от 700 лв. и допълнително възнаграждение от 0,6 % за трудов стаж и професионален опит. Доказателства за трудовия стаж на същата или сходна длъжност при друг работодателя не са представени, а трудовия стаж при длъжника към октомври 2016 г. е 10 години и обуславя допълнително възнаграждение от 6 % или 42 лв.

Съгласно представената заповед № 980/30.12.2016 г. правоотношението между страните е прекратено, считано от 05.01.2017 г. на основание чл.328, ал., т.2 КТ и следователно за периода преди прекратяването му  и в частност за месеците октомври  ноември 2016 г. кредиторът Г.И. има право на възнаграждение в уговорените размери, като приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че  е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила.

Не се установява обаче основание за начисляване на по-висок размер на трудовото възнаграждение от 742 лв. месечно, на каквото основание са предявени вземанията, като представените доказателства за деклариран от работодателя осигурителен  и облагаем доход за месеците октомври и ноември, доколко обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение, както е изрично посочено в справката, не могат да обосноват възникване на вземания за трудово възнаграждение в по-висок от уговорения размер и при оспорване от страна на работодателя, като други факти освен изпълнение на уговореното по трудовия договор, въз основа на които обаче са установими единствено вземания за основно и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и прослужено време, не са твърдени, нито доказани, а няма основание други вземания да се присъждат като трудово възнаграждение.Не са твърдени, нито доказани факти относно други елементи на трудовото възнаграждение като нощен, извънреден труд, ползване на отпуск, командироване, поради което е такива факти не могат да послужат за установяване на вземания за възнаграждение в производството.

Следователно на изключване от списъка с приети вземания подлежат част в размер на 1095,53 лв. от приетото вземане на възнаграждение за месец октомври 2016 г., част в размер на 1014,64 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м.ноември 2016 г., която надвишава сумата на дължимото възнаграждение – основно и допълнително, съобразно уговореното от страните.

Правоотношението между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, в който случай на основание чл.222, ал.1 КТ работникът има право на обезщетение при прекратяване, ако е останал без работата след уволнението, но за не повече от 1 месец. От представената с молбата за предявяване на вземания справка за осигурителен доход се установява,че за  Г.И. са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с друг работодател – Б.И.ЕООД, като от справката  е неустановимо кога е възникнало правоотношението, респективно дали попада в едномесечния период след прекратяване на правоотношението с Е.В.ООД, поради което и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема за недоказани фактите, обуславящи възникване на право на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, поради което и приетото на това основание вземане следва да се изключи изцяло.

19. По възражението с вх.№ 72393/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.24 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Д.Г.Г..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че Д.Г. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представила единствено заповед №910/01.12.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на 01.12.2016 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ по искане на работника, като е представено и заявлението на Г. за прекратяване.

Представена е и справка за осигурителен доход за социално осигуряване за Д.Г., от която се установява да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за месеците август – ноември 2016 г., като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход за месеците октомври и ноември обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, респективно за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за Д.Г., като следва да се изключат от  за всяко приетите вземания сумите, които надвишават 420 лв. и или общо сумата от 3375, 01 лв. от приетите вземания.

20. По възражението с вх.№ 72349/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.25 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Д.М.М..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се представения от кредитора трудов договор  не е подписан от законния представител на длъжника.Евентуално длъжникът поддържа, че М. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като излага доводи относно наличието на данни в информационната система на НАП, които доводи са неотносими към производството, тъй като такива доказателства никоя от страните не е представяла. Счита, че работодателят не може да се позовава на недействителност на трудовия договор, тъй като се касае за недостатък, който е могъл да отстрани.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представила трудов договор  № 847/03.05.2016 г., сключен с Е.В.ООД, по силата на който Д.М. е назначена на длъжността „чистач“ с основно трудово възнаграждение от 1000 лв. и със срок „до завършване на работата“. Представена е и заповед №880/25.10.2016 г., с която правоотношението между Е.В.ООД и Д.М. се прекратява, считано от датата на връчване на заповедта – 28.10.2016 г.

Неоснователни са доводите на длъжника за липса на трудово правоотношение поради неподписване на трудовия договор от законния представител. Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочени в договора автори, поради което и съдът приема да са подписани именно от посочения в тях представител на работодателя, респективно въз основа на него е възникнало трудово правоотношение между страните с уговореното съдържание.

Дори и при извод за неавтентичност на споразуменията обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

Въз основа на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдът приема, че трудовия договор е подписан именно от представител на длъжника, тъй като издаването на акт за прекратяването потвърждава несъмнено и действието по сключването на договора.

Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325 т.4 КТ, като в  приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за месец октомври 2016 г. до датата на прекратяването му на 28.10.2016 г., работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение в уговорения размер.

За периода от 1-ви до 28.10.2016 г., който е по-малък от пълен отработен месец дължимото възнаграждение е в брутен размер от 857,14 лв., поради което и от списъка следва да се изключи надвишаващата го сума от 142,86 лв.

21. По възражението с вх.№ 72286/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.26 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Г.Ч.М..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се представения от кредитора трудов договор  не е подписан от законния представител на длъжника.Евентуално длъжникът поддържа, че М. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като излага доводи относно наличието на данни в информационната система на НАП, които доводи са неотносими към производството, тъй като такива доказателства никоя от страните не е представяла. Счита, че работодателят не може да се позовава на недействителност на трудовия договор, тъй като се касае за недостатък, който е могъл да отстрани.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представила трудов договор  № 873/03.05.2016 г., сключен с Е.В.ООД, по силата на който Г.Ч.М. е назначена на длъжността „чистач“ с основно трудово възнаграждение от 1000 лв. и със срок „до завършване на работата“. Представена е и заповед №879/25.10.2016 г., с която правоотношението между Е.В.ООД и Г.М. се прекратява, считано от датата на връчване на заповедта – 28.10.2016 г.

Неоснователни са доводите на длъжника за липса на трудово правоотношение поради неподписване на трудовия договор от законния представител. Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочени в договора автори, поради което и съдът приема да са подписани именно от посочения в тях представител на работодателя, респективно въз основа на него е възникнало трудово правоотношение между страните с уговореното съдържание.

Дори и при извод за неавтентичност на споразуменията обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

Въз основа на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдът приема, че трудовия договор е подписан именно от представител на длъжника, тъй като издаването на акт за прекратяването потвърждава несъмнено и действието по сключването на договора.

Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325 т.4 КТ, като в  приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за месец октомври 2016 г. до датата на прекратяването му на 28.10.2016 г., работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение в уговорения размер.

За периода от 1-ви до 28.10.2016 г., който е по-малък от пълен отработен месец дължимото възнаграждение е в брутен размер от 857,14 лв., поради което и от списъка следва да се изключи надвишаващата го сума от 142,86 лв.

22. По възражението с вх.№ 72332/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 28 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на З.Г.Ч..

Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че се основават на допълнителни споразумения и служебна бележка, които не са подписани от законния представител на дружеството Д.Б. и следователно са недействителни. Оспорва представените доказателства относно декларирани данни да имат характер на официален документ, както и верността на декларираните данни, които са подавани от лице без представителна власт, като твърди да се предприети мерки по корекцията им. Оспорва съществуването на вземания за трудово възнаграждение с доводи, че Ч. не е посещавал работното си място, тъй като Б. ООД е преустановило дейността си на авиационен оператор и не е осъществявало полети. Оспорва се правото на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ с доводи, че липсват доказателства Ч. да е останал без работа. Оспорва се и вземането за обезщетение за неползван отпуск, тъй като липсват документи, които да доказват, че служителят е имал право да ползва такъв.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението с доводи, че съществуването и съдържанието на трудовото правоотношение се установява от представените документи – заповед за прекратяването му, служебна бележка и представените в съдебно заседание трудов договор и допълнително споразумение. Позовава се на декларираните от работодателя данни за осигурителен и облагаем доход, счита, че добросъвестността на работника се предполага, а се установява и от основанието за прекратяване на правоотношението. По отношение на обезщетението при прекратяване, счита, че такова се дължи на основание чл.221 КТ без значение дали работникът е останал без работа след прекратяването, а обезщетение за неползван отпуск не е предявявано и приемано като вземане.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения.

З.Г.Ч. е предявил вземания за трудови възнаграждения за месеците октомври, ноември и декември 2016 г., за обезщетение па чл.221, ал.1 КТ в и за командировъчни пари за м.септември 2016 г.

В съдебно заседание са представени  трудов договор от 09.12.2015 г., допълнително споразумение от 01.08.2016 г.,от които се установява, че считано от 09.12.2015 г. З.Ч. е заемал длъжността „авиоинженер“ с основно месечно възнаграждение от 3200 лв. Представена е и служебна бележка, удостоверяваща вземания за командировъчни пари, трудови възнаграждение и обезщетения именно в предявените и приети от синдика размери.

Представена е заповед от 08.12.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на З.Ч., считано от датата на издаването й на основание чл.327, т.2 КТ.

Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочени в споразуменията автори, поради което и съдът приема да са подписани именно от посочения в тях представител на работодателя, респективно въз основа на тях е настъпило изменение на трудовото правоотношение между Е.В.ООД и З.Ч., чието възникване не се оспорва, като последното уговорено трудово възнаграждение е в размер на 3200 лв.

Дори и при извод за неавтентичност на споразуменията обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ поради неизплащане на трудово възнаграждение със изявление на работника, считано от 08.12.2016 г., съгласно представената заповед, издадена от длъжника, която не се оспорва.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за месеците октомври и за частта от ноември до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение, като размерът на възнагражденията и командировъчните пари, които са предявени, съответстват на уговореното възнаграждение, съответно са признати от длъжника в издадена от него служебна бележка, както и в електронно подадените данни в НАП, като верността и авторството не изявленията от негово име не е оборена.

Съгласно чл.221, ал.1 КТ, при прекратяване на правоотношението по чл.327, ал.1, т.2  работникът има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, като съгласно чл.228, ал.1 КТ обезщетението се изчислява въз основа на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ този, през който е възникнало основанието за изплащането му – в случая въз основа на възнаграждението за м.ноември 2016 г., като е предявено и прието в по-малък от този размер. Без правно значение е обстоятелството дали работникът е останал без работа, тъй като законът не поставя такова условие, като претендираното обезщетение е в по-малък размер от дължимия.

23. По възражението с вх.№ 72283/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.29  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на П.И.Ц..

Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че се основават на допълнителни споразумения и служебна бележка, които не са подписани от законния представител на дружеството Д.Б. и следователно са недействителни. Оспорва съществуването на вземания за трудово възнаграждение с доводи, че Ц. не е посещавал работното си място, тъй като Б. ООД е преустановило дейността си на авиационен оператор и не е осъществявало полети. Оспорва се правото на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ с доводи, че липсват доказателства Ц. да е останал без работа. Оспорва се и вземането за обезщетение за неползван отпуск, тъй като липсват документи, които да доказват, че служителят е имал право да ползва такъв.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението с доводи, че съществуването и съдържанието на трудовото правоотношение се установява от представените документи – заповед за прекратяването му, служебна бележка и представените в съдебно заседание трудов договор и допълнително споразумение. Позовава се на декларираните от работодателя данни за осигурителен и обгааем доход, счита, че добросъвестността на работника се предполага, а се установява и от основанието за прекратяване на правоотношението. По отношение на обезщетението при прекратяване, счита, че такова се дължи на основание чл.221 КТ без значение дали работникът е останал без работа след прекратяването, като счита, че работодателят носи тежест да установи, че полагаемият отпуск е ползван.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения.

В съдебно заседание са представени трудов договор и допълнителни споразумения за изменение на трудовото правоотношение, от които се установява,че считано от 02.02.2005 г. П.Ц. е заемал длъжността  авиотехник, като считано от 01.08.2016 г. основното му месечно възнаграждение е 5500 лв. Представена е и служебна бележка, издадена от Е.В.ООД, каквото е предишното наименование на длъжника, удостоверяваща задължения за работна заплата, командировъчни пари и други разходи.

Представена е справка за осигурителния доход на П.Ц., от която е видно, че съгласно декларираните данни в информационната система на НАП работодателят Е.В.ООД е декларирал данни за отработване на всички работни дни за месеците септември – декември 2016 г., като декларираните данни са месечен облагаем доходо значително надвишават предявените и приети вземания.

Представена е заповед от 08.12.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на П.Ц., считано от датата на издаването й на основание чл.327, т.2 КТ.

Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочени в споразуменията автори, поради което и съдът приема да са подписани именно от посочения в тях представител на работодателя, респективно въз основа на тях е настъпило изменение на трудовото правоотношение между Е.В.ООД и П.Ц., чието възникване не се оспорва, като последното уговорено трудово възнаграждение е в размер на 5500 лв.

Дори и при извод за неавтентичност на споразуменията обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ поради неизплащане на трудово възнаграждение със изявление на работника, считано от 08.12.2016 г., съгласно представената заповед, издадена от длъжника, която не се оспорва.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за месеците октомври и за частта от ноември до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение, като размерът на възнагражденията, които са предявени, съответстват на уговореното възнаграждение, съответно са признати от длъжника в издадена от него служебна бележка, както и в електронно подадените данни в НАП, като верността и авторството не изявленията от негово име не е оборена.

Съгласно чл.221, ал.1 КТ, при прекратяване на правоотношението по чл.327, ал.1, т.2  работникът има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, като съгласно чл.228, ал.1 КТ обезщетението се изчислява въз основа на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ този, през който е възникнало основанието за изплащането му – в случая въз основа на възнаграждението за м.ноември 2016 г., като е предявени и прието в по-малък от този размер. Без правно значение е обстоятелството дали работникът е останал без работа, тъй като законът не поставя такова условие, като претендираното обезщетение е в по-малък размер от дължимия.

Неоснователно е възражението по отношение вземането за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен отпуск при прекратяване на правоотношението. В представения трудов договор от 02.02.2005 г. е уговорен платен годишен отпуск от 31 дни, като в тежест на работодателя е да докаже, че полагаемия отпуск е поискан, разрешен и ползван. Работодателят не е представил доказателства относно тези факти, поради което и съдът приема, че кредиторът Ц. не е ползвал полагаемия му се отпуск за 2016 г., в която е прекратено правоотношението с длъжника, който до прекратяването е в размер на 30 дни. Съответно дължимото обезщетение, изчислено въз основа на посоченото нетно възнаграждение за м.11.2016 г., посочена в издадената от самия длъжник служебна бележка е в размер на 5640,46 лв., която сума надвишава претендираната, поради което и възражението е неоснователно и по отношение на това прието вземане.

24. По възражението с вх.№ 72400/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.31 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на С.Д.О..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че О. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението и го счита за неоснователно, като счита представената заповед за прекратяване на правоотношението за достатъчно доказателство за вземанията му..

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед №937/08.12.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което С.О. е изпълнявал длъжност „старши стюард инструктор“, което е прекратено на 09.12.2016 г. на основание чл.325, т.4 КТ.

Представена е и справка за осигурителен доход за социално осигуряване за С.О., от която се установява да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за месеците януари – декември 2016 г., като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход за месеците октомври и ноември обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер, респективно надвишаващите сумата от 100 лв., представляваща размера на възнаграждението за м.декември 2016 г.  или общо сумата от 4287,07 лв. от приетите вземания.

25. По възражението с вх.№ 72324/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 32  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Е.С.К..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че К. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира поради преустановяване на работата на длъжника по осъществяване на авиационен превоз. Счита за недоказан факта към прекратяване на правоотношението  кредиторът да е имала право на платен отпуск, който не е ползван.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като представя в съдебно заседание  преписи от  стр.16 и 17 трудова книжка, отразяваща обстоятелства относно възникване и прекратване на правоотношението между страните. Счита, че инициираното от длъжника производство по корекции на данните до завършването му не може да доведе до игнориране на подадените данни, като именно тези данни доказват размера на възнагражението, тъй като се подават от работодателя по електронен път с електронен подпис. Счита, че се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, като работодателят носи тежестта да установи, че полагаемият се отпуск е ползван.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

От представените заверени преписи от страници на трудова книжка, която е официален удостоверителен документ относно отразените в нея факти във връзка с възникването, съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение, се установява, че считано от 23.05.2013 г. Е.С.К. е заемала в Е.В.ООД длъжността „стюардеса“, като последното договорено основно месечно възнаграждение е от 1500 лв. Посоченият в трудовата книжка, обуславя и допълнително възнаграждение след май 2016 г. в размер на 1,8 % или 27 лв. месечно, съобразно прослуженото време на идентична или сходна длъжност, определено съобразно уговорката на страните, която се възпроизвежда размерите по чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.

            Правоотношението е прекратено, считано от 08.02.2017 г., когато на работника е връчена заповед №1043/06.02.2017 г., като в приложение на презумпцията на чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от длъжника –работодател, който носи тежестта, съдът приема, че до прекратяването му К. е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение, включително задължението да престира работна сила и ако са били налице пречки за работодателя да осъществява лицензионна дейност като авиопревозвач, то това не се отразява на добросъвестността на работниците, респективно за работодателя е възникнало задължение да заплати уговореното основно и следващото от нормативната уредба допълнително трудово възнаграждние на Е.К. в брутен размер на 1527 лв. месечно, съответно за периода 01-08.02.2017 г. възнаграждение от 290,86 лв.

Не се установява основание за начисляване на по-висок размер на трудовото възнаграждение, на каквото основание са предявени вземанията, като представените доказателства за деклариран от работодателя осигурителен  и облагаем доход за месец октомври, доколко обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение, както е изрично посочено в справката, като други факти освен изпълнение на уговореното по трудовия договор не са твърдени, нито доказани, а няма основание други вземания да се присъждат като трудово възнаграждение и следователно разликите над установените от съда размери на възнаграждението подлежат на изключване.

 Неоснователно е възражението по отношение вземането за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен отпуск при прекратяване на правоотношението. Тъй като не са представени доказателства относно съдържанието на трудовия договор между страните, то приложима по отношенеи на размера на платения годишен отпуск е разпоредбата на 155,ал.4 КТ относно минималния размер от 20 дни годишно, като в тежест на работодателя е да докаже, че полагаемия отпуск е поискан, разрешен и ползван. Работодателят не е представил доказателства относно тези факти, поради което и съдът приема, че кредиторът К. не е ползвала  изцяло полагаемия  й се отпуск за срока на съществуване на трудовото правоотношение, като са останали неползвани твърдените 8 дни. Съответно дължимото обезщетение, изчислено въз основа на посоченото брутно възнаграждение за м.01.2017 г., определено то съда въз основа на доказателствата в размер на 1527 лв. обуславя обезщетение за неползван отпуск от 8 дни в размер на 581,71 лв., като разликата от 10,48 лв., с която приетото вземане го надвишава подлежи на изключване.

26. По възражението с вх.№ 72335/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.33 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на И.К.И..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че И. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед №994/29.12.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което И.И. е изпълнявал длъжност „старши стюард“, което е прекратено на 13.01.2017 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.

Представена е и справка за осигурителен доход за социално осигуряване за И.К.И., от която се установява да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за месеците от септември 2016 г. до януари 2017 г., включително, като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер, респективно надвишават сумата от 160 лв., представляваща размера на възнаграждението за  периода 01.01-13.01.2017 г.  или общо сумата от 3780 лв. от приетите вземания.

27. По възражението с вх.№ 72340/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.34 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на П.К.И..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че И. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед №996/29.12.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което П.И. е изпълнявал длъжност „старши стюард“, което е прекратено на 13.01.2017 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.

Представена е и справка за осигурителен доход за социално осигуряване за П.К.И., от която се установява да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за месеците от септември 2016 г. до януари 2017 г., включително, като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер, респективно надвишават сумата от 160 лв., представляваща размера на възнаграждението за  периода 01.01-13.01.2017 г.  или общо сумата от 3780 лв. от приетите вземания.

28. По възражението с вх.№ 72301/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 35  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на И.М.Г..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че Г. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира поради преустановяване на работата на длъжника по осъществяване на авиационен превоз. Счита, че за недоказан факта към прекратяване на правоотношението  кредиторът да е имала право на платен отпуск, който не е ползван.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като представя в съдебно заседание  преписи от  стр.16 и 17 трудова книжка, отразяваща обстоятелства относно възникване и прекратяване на правоотношението между страните. Счита, че инициираното от длъжника производство по корекции на данните до завършването му не може да доведе до игнориране на подадените данни, като именно тези данни доказват размера на възнаграждението, тъй като се подават от работодателя по електронен път с електронен подпис. Счита, че се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, като работодателят носи тежестта да установи, че полагаемият се отпуск е ползван.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения:

От представените заверени преписи от страници на трудова книжка, която е официален удостоверителен документ относно отразените в нея факти във връзка с възникването, съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение, се установява, че считано от 25.1.2013 г. И.М.Г. е заемал в Е.В.ООД длъжността „летец“, като последното договорено основно месечно възнаграждение е от 3570 лв. Посоченият в трудовата книжка, обуславя и допълнително възнаграждение след май 2016 г. в размер на 1,8 % или 64,26 лв. месечно, съобразно прослуженото време на идентична или сходна длъжност, определено съобразно уговорката на страните, която се възпроизвежда размерите по чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.

            Правоотношението е прекратено, считано от 14.12.2016 г. поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, както е удостоверено в трудовата книжка, като в приложение на презумпцията на чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от длъжника –работодател, който носи тежестта, съдът приема, че до прекратяването му Г. е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение, включително задължението да престира работна сила и ако са били налице пречки за работодателя да осъществява лицензионна дейност ка то авиопревозвач, то това не се отразява на добросъвестността на работниците, респективно за работодателя е възникнало задължение да заплати уговореното основно и следващото от нормативната уредба допълнително трудово възнаграждение на И.Г. в брутен размер на 3634,26 лв. месечно, включително за месеците октомври и ноември 2016 г., за които са предявени и приети оспорените вземания. Вземанията са приети в по-малък от установения размер, поради което и възражението следва да се отхвърли.

29. По възражението с вх.№ 72284/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 36 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на П.Г.Г..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че Г. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира поради преустановяване на работата на длъжника по осъествяване на авиационен превоз. Счита, че за недоказани фактите, обуславящи право на кредитора да получи обезщетение по чл.222, ал.1 и ал.2 КТ, каквито вземания синдикът е приел. 

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като представя в съдебно заседание  преписи от  страниците на трудова книжка, отразяваща обстоятелства относно възникване и прекратяване на правоотношението между страните. Счита, че инициираното от длъжника производство по корекции на данните до завършването му не може да доведе до игнориране на подадените данни, като именно тези данни доказват размера на възнаграждението, тъй като се подават от работодателя по електронен път с електронен подпис. Поддържа, че извод за това, че кредиторът е полагала труд по правоотношението следва от основанието за прекратяването му, което не се основава на нейно неизпълнение, освен това се позовава на презумпцията за добросъвестност, установена от КТ.По отношение на размера на трудовото възнаграждение се позовава на представените допълнително в съдебно заседание трудов договор и допълнително споразумение. Счита, че предпоставките за възникване на правото на обезщетение по чл.222, ал.1 и ал.3 КТ се установяват от трудовата книжка.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

От представените заверени преписи от страници на трудова книжка, която е официален удостоверителен документ относно отразените в нея факти във връзка с възникването, съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение, се установява, че считано от 01.08.2013 г. П.Г.Г. е заемала в Е.В.ООД длъжността „ръководител отдел Човешки ресурси“, като последното договорено основно месечно възнаграждение е от 2530 лв. Доказателствената сила на трудовата книжка не е оборена, тъй като оспорването на представителната власт на лицето, което е удостоверило обстоятелства от името на ответника не е доказано, поради което и длъжникът е обвързан от направените от негово име удостоверителни изявления, а относно възникването и прекратяването на трудовото правоотношение са представени и трудов договор от -01.08.2013 г., предизвестие за прекратяването му и заповед за прекратяване, които документи не са оспорвани и също доказват същите факти относно възникването и съдържанието на трудовото правоотношение, както и относно неговото прекратяване.

 Посоченият в трудовия договор професионален опит, обуславя и допълнително възнаграждение след август 2016 г. в размер на 19,8 % или 500,94 лв. месечно, съобразно разпоредбата на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.

            Правоотношението е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ- поради спиране на работата за повече от 15 дни, считано от 24.12.2016 г., когато е изтекъл срока на отправеното на 23.11.2016 г. предизвестие,  като в приложение на презумпцията на чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от длъжника –работодател, който носи тежестта, съдът приема, че до прекратяването му Г. е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение, включително задължението да престира работна сила и ако са били налице пречки за работодателя да осъществява лицензионна дейност ка то авиопревозвач, то това не се отразява на добросъвестността на работниците, респективно за работодателя е възникнало задължение да заплати уговореното основно и следващото от нормативната уредба допълнително трудово възнаграждение на П.Г. в брутен размер на 3030,94 лв. месечно, съответно за периода 01-23.12.2016 г. възнаграждение от 2453,62 лв. Вземанията за трудово възнаграждение за месеците 10-12.2016 г. са предявени и приети в по-малък размер от установения от съда, поради което и възражението относно съществуването им е неоснователно. Неоснователно е възражението срещу приетите вземания за мораторни лихви, които се установява да се възникнали в претендираните  предявени размери.

Основанието, на което е прекратено правоотношението между страните, обуславя право на обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за период от 1 месец след прекратяването му на основание чл.222, ал.1 КТ, в който работникът е останал без работа, като последната предпоставка се установява от преписа от трудова книжка, както и от представената справка за осигуряване, в която липсват данни за трудово правоотношение с друг работодател, а са въведени данни за осигуряване на Г. като лице, получаващо обезщетение за безработица. Размерът на обезщетението следва да се определи въз основа на брутното възнаграждение за пълен отработен месец или в размер на 3030,94 лв., като вземането е прието в по-малък от този размер, поради което и възражението и в тази част е неоснователно. Основателно е обаче възражението в частта относно приетото вземане за мораторни лихва преди решението за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като преди този момент няма доказателства работодателят да е изпаднал в забава на плащането по отношение на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ, което е без установен срок за изпълнение и за настъпване на забавата е необходима покана. Длъжникът е изпаднал в забава едва с откриване на производството, тъй като към този момент  вземанията срещу него стават изискуеми  на основание чл.617, ал.1 ТЗ, поради което и дължи лихвите след 13.12.2018 г.

Основателно е възражението по отношение на приетото вземане за обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, правото за което възниква при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като за последното не са представени никакви доказателства – нито това право е признато от длъжника чрез основанието за прекратяване на правоотношението, нито продължителността на трудовия стаж, като елемент от правото на пенсия се установява от трудовата книжка,от която са представени само част от страниците. Следователно приетото на това основание вземане от 5171,18 лв., както и вземанията за мораторни лихви за забавеното му плащане следва да се изключат от приетите вземания.

30. По възражението с вх.№ 72376/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.37 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на С.М.В..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че И. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед №908/05.12.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което С.В. е изпълнявал длъжност „авиотехник“, което е прекратено на 05.12.2016 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.

Представена е и справка за осигурителен доход за социално осигуряване за С.В., от която се установява да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за месеците от септември - декември 2016 г., включително, като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер, респективно надвишават сумата от 40 лв., представляваща размера на възнаграждението за  периода 01.01-13.01.2017 г.  или общо сумата от 5967,99 лв. от приетите вземания.

31. По възражението с вх.№ 72339/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 38  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Л.П.Н..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че кредиторът няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира поради преустановяване на работата на длъжника по осъществяване на авиационен превоз.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като представя в съдебно заседание  преписи от  страници на трудова книжка, отразяваща обстоятелства относно възникване и прекратяване на правоотношението между страните. Счита, че инициираното от длъжника производство по корекции на данните до завършването му не може да доведе до игнориране на подадените данни, като именно тези данни доказват размера на възнаграждението, тъй като се подават от работодателя по електронен път с електронен подпис. Позовава се на презумпцията за добросъвестност при изпълнение на задълженията на работника по трудово правоотношение.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения:

От представените заверени преписи от страници на трудова книжка, която е официален удостоверителен документ относно отразените в нея факти във връзка с възникването, съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение, се установява, че считано от 04.03.2008 г. Л. Н. е заемала в Е.В.ООД длъжността „стюардеса“, като последното договорено основно месечно възнаграждение е от 1500 лв. Посоченият в трудовата книжка, обуславя и допълнително възнаграждение след 04.03 2016 г. в размер на 4,8 %  или 72 лв. месечно, съобразно чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.

            Правоотношението е прекратено, считано от 30.12.2016 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, както е удостоверено в трудовата книжка, като в приложение на презумпцията на чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от длъжника –работодател, който носи тежестта, съдът приема, че до прекратяването му Н. е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение, включително задължението да престира работна сила и ако са били налице пречки за работодателя да осъществява лицензионна дейност като авиопревозвач, то това не се отразява на добросъвестността на работниците, респективно за работодателя е възникнало задължение да заплати уговореното основно и следващото от нормативната уредба допълнително трудово възнаграждение на Л. Н. в брутен размер на 1572 лв. месечно. Вземанията са приети в по-малък от установения размер, поради което и възражението следва да се отхвърли.

32. По възражението с вх.№ 72319/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 39  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Д.Д.Д. - Б..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на фактите, на които се основават вземанията, а именно кредиторът да е имала неползван отпуск от 42 дни при прекратяване на правоотношението, както и да е останала без работа след прекратяването му. 

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като  представя справка за осигуряване във връзка с установяване липсата на друго правоотношение след прекратяването на това между страните, като счита, че работодателят носи тежестта да установи ползването на полагаемия се отпуск.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения:

От представените заверени преписи от страници на трудова книжка, която е официален удостоверителен документ относно отразените в нея факти във връзка с възникването, съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение, както и от представените трудов договор от 15.12.2007г. и допълнително споразумение от 01.09.2014 г., се установява, че считано от 15.12.2007 г. Д. Б. е заемала в Е.В.ООД различни длъжности, като последната длъжност е  “оператор/координатор мрежа от данни“, като последното договорено основно месечно възнаграждение е от 1500 лв.

            Правоотношението е прекратено, считано от 19.02.2018 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, както е удостоверено в трудовата книжка и посочено в представената заповед №1073/19.02.2018 г. В заповедта е посочено, че работникът има право на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 42 дни неползван платен отпуск за 2016,2017 и 2018 г., както и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.

            Съдът приема, че работодателят носи тежестта да установи, че за посочените три години работникът е поискал, респективно му е разрешено ползването на полагаемия платен годишен отпуск, каквито доказателства не само не са представени, а признание за броя неползвани дни се съдържа в заповедта за прекратяване на правоотношението. Следователно Д. Б. има право на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен отпуск от 42 дни за 2016, 2017 и 2018 г., като размерът на обезщетението следва да се определи въз основа на брутното възнаграждение за м.януари 2018 г., което се установява да е в размер на 1500 лв. при 22 работни дни или обезщетението е 2863,64 лв., като вземането е прието в по-малък от този размер.

            Кредиторът Б. има право на обезщетение за оставането без работа за период от 1 месец след уволнението и на основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ, тъй като представената справка за осигуряване установява след уволнението да липсват данни за осигуряване от друг работодател за период по-дълъг от месец, а други доказателства за започване на работа не са представени, като вземането е прието в размер на 1500 лв., какъвто се установява да е брутния размер на последното, уговорено между страните, трудово възнаграждение поради което и възражението е изцяло неоснователно.

 33. По възражението с вх.№ 72322/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 40  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Е.И.Н..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на фактите, на които се основават вземанията, а именно кредиторът да е имала неползван отпуск от 60 дни при прекратяване на правоотношението, както и да е останала без работа след прекратяването му. 

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения:

От представените заверени преписи от допълнително споразумение о 11.01.2014 г. към трудов договор от 02.05.2006 г., се установява, че считано от датата на споразумението Е.Н. е заемала в Е.В.ООД длъжността   “старша стюардеса инструктор“ с основно месечно възнаграждение  от 2000 лв.

            Правоотношението е прекратено, считано от 08.01.2018 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, както е посочено в представената заповед №1062/08.01.2018 г. В заповедта е посочено, че работникът има право на обезщетение по чл.224 КТ за 60 дни за 2015 г., 2016г. и 2017 г., поради майчинство и отпуск за отглеждане на дете, както и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.

            Съдът приема, че работодателят носи тежестта да установи, че за посочените три години работникът е поискал, респективно му е разрешено ползването на полагаемия платен годишен отпуск, каквито доказателства не само не са представени, а признание за броя неползвани дни се съдържа в заповедта за прекратяване на правоотношението. Следователно Е.Н. има право на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен отпуск от 60 дни за 2015 г., 2016г. и 2017 г.., като размерът на обезщетението следва да се определи въз основа на брутното възнаграждение за м.декември 2017 г., което се установява да е в размер на 2000 лв. при 18 работни дни или обезщетението е 6666,66 лв., като вземането е прието в по-малък от този размер.

            Кредиторът Н. има право на обезщетение за оставането без работа за период от 1 месец след уволнението и на основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ, тъй като представената справка за осигуряване установява след уволнението да липсват данни за осигуряване от друг работодател за период по-дълъг от месец, а други доказателства за започване на работа не са представени, като вземането е прието в размер на 2000 лв., какъвто се установява да е брутния размер на последното, уговорено между страните, трудово възнаграждение, поради което и възражението е изцяло неоснователно, тъй като и това вземане е прието в по-малък размер.

 34. По възражението с вх.№ 72385/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 41  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на И.Д.Д..

Доводите на длъжника са, че кредиторът с оспорени вземания няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира поради преустановяване на работата на длъжника по осъществяване на авиационен превоз. Оспорва да е останал без работа след уволнението, като оспорва и допълнителното споразумение от 2015 г. да е подписано от законния му представител .

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като представя в съдебно заседание  преписи трудова книжка, отразяваща обстоятелства относно възникване и прекратяване на правоотношението между страните, както и относно оставането без работа. Счита, че инициираното от длъжника производство по корекции на данните до завършването му не може да доведе до игнориране на подадените данни, като именно тези данни доказват размера на възнаграждението, тъй като се подават от работодателя по електронен път с електронен подпис. Позовава се на презумпцията за добросъвестност по отношение изпълнение на задължението за явяване на работа.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

От представените заверени преписи от страници на трудова книжка, която е официален удостоверителен документ относно отразените в нея факти във връзка с възникването, съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение, както и от представените трудов договор и допълнителни споразумения, се установява, че считано от 18.10.2010 г. И.Д.Д. е заемал в Е.В.ООД различни длъжности, като последната заемана длъжност е „координатор въздушно обслужване“, като последното договорено основно месечно възнаграждение е от 1250 лв. Посоченият в трудовата книжка, обуславя и допълнително възнаграждение  през 2016 г. в размер на 3,6 % или 45 лв. месечно, съобразно прослуженото време на идентична или сходна длъжност и в размерите по чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.

            Правоотношението е прекратено, считано от 30.12.2016 г. на основание чл.328, ал.1 т.2 КТ  със заповед №986/27.12.2016 г., като в приложение на презумпцията на чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от длъжника –работодател, който носи тежестта, съдът приема, че до прекратяването му Д. е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение, включително задължението да престира работна сила и ако са били налице пречки за работодателя да осъществява лицензионна дейност като авиопревозвач, то това не се отразява на добросъвестността на работниците, респективно за работодателя е възникнало задължение да заплати уговореното основно и следващото от нормативната уредба допълнително трудово възнаграждение на И.Д.  в брутен размер на 1295 лв. месечно.

Не се установява основание за начисляване на по-висок размер на трудовото възнаграждение, на каквото основание са предявени вземанията, като представените доказателства за деклариран от работодателя осигурителен  и облагаем доход за месец октомври, доколко обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение, както е изрично посочено в справката, като други факти освен изпълнение на уговореното по трудовия договор не са твърдени, нито доказани, а няма основание други вземания да се присъждат като трудово възнаграждение и следователно разликите над установените от съда размери на възнаграждението подлежат на изключване.

Кредиторът Д. има право на обезщетение за оставането без работа за период от 1 месец след уволнението и на основанието по чл.328, ал.1, т.2 КТ, тъй като представената справка за осигуряване установява след уволнението да липсват данни за осигуряване от друг работодател за период по-дълъг от месец, а други доказателства за започване на работа не са представени, като обезщетението е в размер на 1295 лв., в какъвто размер се установява да е било брутното възнаграждение – основно и допълнително, като за разликата над тази сума приетите суми следва да се изключат.

35. По възражението с вх.№ 72275/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 42  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на А.Н.Д..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за размера на трудовото възнаграждение, тъй като представеното от кредитора допълнително споразумение не е подписано от посочения в него законен представител Д.Б.. Евентуално длъжникът поддържа, че Д. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира поради преустановяване на дейността като въздушен превозвач.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил справка за осигуряване, допълнително споразумение от ат 01.01.2014г. към трудов договор от 20.12.2010 г., както и заповед № 981/30.12.2016 г., въз основа на които съдът приема, че между А.Н.Д. е съществувало трудово правоотношение, по силата което той е заемал длъжността „стюард“ с основно трудово възнаграждение от 1500 лв., което правоотношение е прекратено  от работодателя, считано от 14.01.2017 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.

Неоснователни са доводите на длъжника за липса на доказателства относно трудово правоотношение и неговото съдържание поради неподписване на допълнителното споразумение  договор от законния представител. Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочени в договора автори, поради което и съдът приема да са подписани именно от посочения в тях представител на работодателя, респективно въз основа на него е възникнало трудово правоотношение между страните с уговореното съдържание.

Дори и при извод за неавтентичност на споразуменията обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

Въз основа на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдът приема, че трудовия договор е подписан именно от представител на длъжника, тъй като издаването на акт за прекратяването потвърждава несъмнено и действието по сключването на договора.

Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325 т.4 КТ, като в  приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за  периода от месец октомври 2016 г. до датата на прекратяването му на 14.01.2017 г., работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение в уговорения размер, като приетите вземания са в размерите, следващи от уговореното основно трудово възнаграждение, поради което и възражението следва да се отхвърли.

36. По възражението с вх.№ 72382/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 43  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Щ.И.И..

Доводите на длъжника са, че кредиторът с оспорени вземания не е представил доказателства за основанието за възникване и размера на приетите вземания, като представените справки от информационната система на НАП относно осигуряването нямат характер на официален документ, не обвързват длъжника, неверни са и е предприел действия за коригирането им, тъй като са подадени от лица без представителна власт. Евентуално поддържа, че И. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира поради преустановяване на работата на длъжника по осъществяване на авиационен превоз.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като представя в съдебно заседание  преписи трудова книжка, отразяваща обстоятелства относно възникване и прекратяване на правоотношението между страните, както и относно оставането без работа. Счита, че инициираното от длъжника производство по корекции на данните до завършването му не може да доведе до игнориране на подадените данни, като именно тези данни доказват размера на възнаграждението, тъй като се подават от работодателя по електронен път с електронен подпис. Позовава се на презумпцията за добросъвестност по отношение изпълнение на задължението за явяване на работа.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

От представените заверени преписи от страници на трудова книжка, която е официален удостоверителен документ относно отразените в нея факти във връзка с възникването, съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение, се установява, че за периода 26.05.2011 г. – 25.11.2016 г. Щ.И.И. е заемала в Е.В.ООД длъжността  „стюардеса“ с основно месечно възнаграждение е от 1250 лв. Посоченият в трудовата книжка трудов стаж, обуславя и допълнително възнаграждение  през 2016 г. в размер на 1,2 % или 14,40 лв. месечно, съобразно прослуженото време на идентична или сходна длъжност и в размерите по чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.

            Правоотношението е прекратено, считано от 25.11.2016 г. на основание чл.325, т.4 КТ  съгласно удостовереното в трудовата книжка, като в приложение на презумпцията на чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от длъжника –работодател, който носи тежестта, съдът приема, че до прекратяването му И. е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение, включително задължението да престира работна сила и ако са били налице пречки за работодателя да осъществява лицензионна дейност като авиопревозвач, то това не се отразява на добросъвестността на работниците, респективно за работодателя е възникнало задължение да заплати уговореното основно и следващото от нормативната уредба допълнително трудово възнаграждение на Щ.И. в брутен размер на 1214,40  лв. месечно.

Не се установява основание за начисляване на по-висок размер на трудовото възнаграждение, на каквото основание са предявени вземанията, като представените доказателства за деклариран от работодателя осигурителен  и облагаем доход за месец октомври, доколко обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение, както е изрично посочено в справката, като други факти освен изпълнение на уговореното по трудовия договор не са твърдени, нито доказани, а няма основание други вземания да се присъждат като трудово възнаграждение и следователно разликите над установените от съда размери на възнаграждението подлежат на изключване, като следва да се изключи сумата от 227,60 лв., с която приетото вземане за възнаграждение за м.10.2016 г. надвишава доказания по делото размер на основното и допълнително възнаграждение.

37. По възражението с вх.№ 72390/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 44  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Е.П.К..

Доводите на длъжника са, че кредиторът с оспорени вземания не е представил доказателства за основанието за възникване и размера на приетите вземания, като представените справки от информационната система на НАП относно осигуряването нямат характер на официален документ, не обвързват длъжника, неверни са и е предприел действия за коригирането им, тъй като са подадени от лица без представителна власт. Евентуално поддържа, че К. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира поради преустановяване на работата на длъжника по осъществяване на авиационен превоз.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението без да излага съображения и без да представя други доказателства, освен представените с молбата за предявяване на вземания извлечения от сметка и справка за осигуряване.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е изцяло основателно по следните съображения:

Приети са само част от предявените от този кредитор вземания, а именно тези за трудови възнаграждения за месеците октомври и ноември 2016г. и за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.

Единствените представени доказателства са справка за осигурителен  доход и извлечение от сметка, които обаче доказателства не могат да установят сключването и изпълнението на трудово правоотношение между страните, а още по-малко основанието за неговото прекратяване.

В представеното извлечение от сметка са налични данни за постъпване по сметката на К.  през месец септември и октомври 2016 г. на плащания с посочено основание „работна заплата от Е.В.ООД, но платец на сумите не е Е.В.ООД, а В.Г.Б. ЕООД, поради което и плащанията не представляват признание на длъжника относно съществуването на трудово правоотношение, а още по-малко за неговото съдържание и изпълнение.

С оглед направените оспорвания от длъжника относно верността на данните, подавани от негово име за осигуряване, както и относно представителната власт на подалите ги лица и предвид обстоятелството, че и плащания са извършени от името на длъжника от трети лица на неясни основания, то и съдът намира, че по делото не са доказани при условията на пълно и главно доказване факти относно наличието на трудово правоотношение между Е.В.ООД и Е.К., поради което и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест вземанията му  следва да се изключат от приетите.

38. По възражението с вх.№ 72278/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 45 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на С.Д.П..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обързват.Евентуално длъжникът поддържа, че П. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед № 1056/31.05.2017 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което С.П. е изпълнявал длъжност „ръководител финансов отдел“, което е прекратено на 01.06.2017 г. на основание чл.325 т.1 КТ.

Представена е и справка за осигурителен доход за социално осигуряване за С.П., от която се установява да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за периода, за който за предявени вземания за възнаграждения, като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер или общо сумата от 25743,30 лв.

39. По възражението с вх.№ 72321/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 46  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на К.Н.У..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието на вземанията и размера на трудовото възнаграждение. Оспорва представените трудов договор и допълнително споразумение да са подписани от посочения в него законен представител Д.Б., както и да е обвързан от представените справки за осигуряване, тъй като съдържат неверни данни, подадени са от лица без представителна власт и а предприети мерки за корекцията им. Евентуално длъжникът поддържа, че Д. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира. 

Кредиторът с оспорени вземания го оспорва, като в съдебно заседание представя преписи от трудов договор, допълнително споразумение и трудова книжка. Счита, че работодателят не е подавал данни за осигуряване за част от периода, като незаконно е оформял ползване на неплатен отпуск без да е поискан от служителя.

Синдикът взема становище за частична основателност на възражението, като се позовава на данни от представената справка за осигурителен доход, в която за част от месеците липсват данни за осигуряване

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил справка за осигуряване и заповед №1057/06.072017 г., издадена от Е.В.ООД за прекратяване на трудово правоотношение с У., а в съдебно заседание е представил  трудов договор от 01.06.2014 г.,  и допълнителни споразумение към него от 01.03.2015 г. и 01.11.2015 г., както и преписи от страници от трудова книжка.  Въз основа на  тези документи, част от които не са оспорени, а именно заповедта за прекратяване и трудовата книжка, а по отношение на останалите оспорването не е доказано,  съдът приема, че между К.Н.У. и Е.В.ООД е съществувало трудово правоотношение, по силата което той е заемал длъжността „ експерт финансови и стопански операции“, като последното договорено основно трудово възнаграждение е 2450 лв., като правоотношението е прекратено от работника на основание чл.327 т.2 КТ, считано от 31.07.2017 г., както е удостоверено в трудовата книжка и заповедта на работодателя.

Неоснователни са доводите на длъжника за липса на доказателства относно трудово правоотношение и неговото съдържание поради неподписване на трудовия договор и допълнителните споразумения от законния представител. Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочени в договора автори, поради което и съдът приема да са подписани именно от посочения в тях представител на работодателя, респективно въз основа на него е възникнало трудово правоотношение между страните с уговореното съдържание.

Дори и при извод за неавтентичност на споразуменията обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

Въз основа на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и официалната удостоверително сила на трудовата книжка обаче съдът приема, че трудовия договор и допълнителните споразумения са подписани именно от представител на длъжника, тъй като издаването на акт за прекратяването потвърждава несъмнено и действието по сключването на договора.

Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327,т.2 КТ, като в  приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за  периода от месец октомври 2016 г. до датата на прекратяването му на 31.07.2017 г., работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение в уговорения размер, като приетите вземания са в размерите по-малки от уговореното основно трудово възнаграждение, поради което и възражението следва да се отхвърли.

40. По възражението с вх.№ 72321/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 47  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Е.П.П..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието на вземанията и размера на трудовото възнаграждение. Оспорва представеното в съдебно заседание допълнително споразумение да е подписано от посочения в него законен представител Д.Б., както и да е обвързан от представените справки за осигуряване, тъй като съдържат неверни данни, подадени са от лица без представителна власт и а предприети мерки за корекцията им. Евентуално длъжникът поддържа, че П. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира. 

Кредиторът с оспорени вземания го оспорва, като в съдебно заседание представя преписи от трудов договор, допълнително споразумение, пълномощно, фиш и заповед за прекратяване на трудово правоотношение.

Синдикът взема становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения:

Кредиторът е представила справка за осигуряване, трудов договор от 16.08.2013 г., допълнително споразумение от 01.09.2014 г., пълномощно с нотариална заверка на подписа от 04.04.2016 г., с което Д.Б. й учредява представителна власт по отношение на Е.В.ООД, заповед №915/29.11.2016 г., издадена от Е.В.ООД за прекратяване на трудово правоотношение с Е.П.П. на основание чл.327, т.2 КТ, считано от 29.11.2016 г. Въз основа на  тези документи, част от които не са оспорени, а именно заповедта за прекратяване и трудовата книжка, а по отношение на допълнителното споразумение оспорването не е доказано,  съдът приема, че между Е.П. и Е.В.ООД е съществувало трудово правоотношение, по силата което тя е заемала длъжността „ технически сътрудник“ и възнаграждение от 3000 лв., като правоотношението е прекратено от работника на основание чл.327 т.2 КТ, считано от 29.11.2016 г.

Неоснователни са доводите на длъжника за липса на доказателства относно трудово правоотношение и неговото съдържание поради неподписване допълнителното споразумение от законния представител. Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочени в договора автори, поради което и съдът приема да са подписани именно от посочения в тях представител на работодателя, респективно въз основа на него е възникнало трудово правоотношение между страните с уговореното съдържание.

Дори и при извод за неавтентичност на споразумението обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ. Същевременно оспореното вземане е прието в размер, който е по-малък от уговорения в първоначалния трудов договор, поради което и дори и да се приеме, че уговорката за увеличен размер на основното възнаграждение е недействителна и работникът е недобросъвестен, то пак възражението е неоснователно и следва да се отхвърли.

41. По възражението с вх.№ 72402/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.48  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Ц.В.Д..

Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че се основават на трудов договор, който не е подписан от законния представител на дружеството Д.Б. и следователно е недействителен. Оспорва съществуването на вземания за трудово възнаграждение с доводи, че Д. не е посещавал работното си място, тъй като Б. ООД е преустановило дейността си на авиационен оператор и не е осъществявало полети.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възраженията.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения.

Ц.В.Д. е предявил вземания за трудови възнаграждения за месеците октомври и ноември 2016 г. и за командировъчни пари за м.септември 2016 г.

С молбата за предявяване на вземания е представен трудов договор, от който се установява,че считано от 02.06.2014 г. Ц.Д. е заемал в Е.В.ООД длъжността  „стюард“ с основно месечно възнаграждение от 1200 лв. Представени са справка за осигурителния доход на Ц.Д., от която е видно, че съгласно декларираните данни в информационната система на НАП работодетят Е.В.ООД е декларирал данни за отработване на всички работни дни за месеците септември и октомври 2016 г., както и справка за актуално състояние на трудовите договори, от която е видно, че Е.В.ООД е декларирало  данни за сключване на трудов договор с Ц.Д. на 02.06.2014 г. за длъжността „стюард“, както и данни за прекратяването му на 24.11.2016 г. Представените с молбата за предявяване на вземанията документи на чужд език, без превод, не могат да бъдат ценени като доказателства по делото и въз основа на тях съдът не може да приема за установени факти с установените от ГПК изисквания за съдебен език и приемане на документи на чужд език само с превод на български.

Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочения в трудовия договор автор,  поради което и съдът приема да е подписан именно от посочения в него представител на работодателя, респективно въз основа на него да е възникнало трудовото правоотношение между Е.В.ООД и Ц.Д. с уговорено трудово възнаграждение е в размер на 1200 лв. Този извод се подкрепя и от подадените от името на работодателя данни за осигурителен доход и трудовото правоотношение, като данните относно възникване и прекратяване на трудовото правоотношение не се и оспорват от длъжника, който оспорва верността на данните относно осигуряването.

Дори и при извод за неавтентичност на споразуменията обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за месеците октомври и за частта от ноември до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение, като размерът на възнагражденията съответства на уговореното трудово възнаграждение и в тази част възражението е неоснователно.

Що се отнася до вземанията за командировъчни, то същите следва да бъдат изключени, тъй като не са представени допустими доказателства относно възлагането на конкретни командировки в чужбина. Заповеди за командироване не са представени, а представените  документи, описани в молбата за предявяване, като „график на наряд на полети...“ са на чужд език и не могат да послужат като доказателства по делото.

42. По възражението с вх.№ 72383/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.49 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Е.С.И..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че И. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед №909/05.12.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което Е.И. е изпълнявала длъжност „старша стюардеса инструктор“, което е прекратено на 08.12.2016 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.

Представена е и справка –данни за осигуряване за Е.И., от която се установява да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за месеците от август - декември 2016 г., включително, като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер, респективно надвишаващи сумата от 100 лв., представляваща размера на възнаграждението за  периода 01.12-08.12.2016 г.

Съответно дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на правоотношението на основание чл.327, ал.1,т.1 КТ е в размер също на 420 лв., като разликата над тази сума подлежи на изключване.

При липса на доказателства за уговорен друг размер на платения годишен отпуск съдът приема, че размерът му се определя от разпоредбата на 155,ал.4 КТ относно минималния размер от 20 дни годишно, като в тежест на работодателя е да докаже, че полагаемия отпуск е поискан, разрешен и ползван. Работодателят не е представил доказателства относно тези факти, поради което и съдът приема, че кредиторът И. не е ползвала полагаемия й се отпуск за 2016 г., в която е прекратено правоотношението с длъжника, който до прекратяването е в размер на 18 дни. Съответно дължимото обезщетение, изчислено въз основа на установения размер на брутното възнаграждение  от 420 лв. за м.11.2016 г., е в размер на 343,64 лв., над който размер следва да се изключи от списъка вземането по чл.224, ал.1 КТ.

Общо следва да се изключи сума в размер на 6425,08 лв.

 

43. По възражението с вх.№ 72413/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 50  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на С.Р.Л..

Доводите на длъжника са, че кредиторът с оспорени вземания не е представил доказателства за основанието за възникване и размера на приетите вземания, като представените справки от информационната система на НАП относно осигуряването нямат характер на официален документ, не обвързват длъжника, неверни са и е предприел действия за коригирането им, тъй като са подадени от лица без представителна власт. Евентуално поддържа, че Л. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира поради преустановяване на работата на длъжника по осъществяване на авиационен превоз.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението без да излага съображения и без да представя други доказателства, освен представените с молбата за предявяване на вземания извлечения от сметка и справка за осигуряване.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е изцяло основателно по следните съображения:

Приети са предявените от този кредитор вземания, а именно тези за трудови възнаграждения за месеците октомври, ноември и декември 2016г.

Единствените представени доказателства са справка за осигурителен  доход и регистрирани трудови договори, както и заявление за прекратяване на труодовото правоотношение, които обаче доказателства не могат да установят сключването и изпълнението на трудово правоотношение между страните.

С оглед направените оспорвания от длъжника относно верността на данните, подавани от негово име за осигуряване, както и относно представителната власт на подалите ги лица и предвид обстоятелството, то и съдът намира, че по делото не са доказани при условията на пълно и главно доказване факти относно наличието на трудово правоотношение между Е.В.ООД и С.Л., поради което и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест вземанията му  следва да се изключат от приетите.

44. По възражението с вх.№ 72281/03.06.2019 г. на длъжника срещу включването по т.51 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Д.С.С..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва допълнителното споразумение, с което се уговаря основно възнаграждение от 1500 лв. да е подписано от законния представител, поради което е недействително и не обвързва длъжника.  Евентуално длъжникът поддържа, че С.Д. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира поради преустановяване на дейността на длъжника като авиационен превозвач.

Кредиторът с оспорени вземания  не взема становище по възражението.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

Съгласно представените трудов договор от 10.04.2013 г. и допълнително споразумение от 01.01.2014 г., се установява, че  Д.С. е заемал длъжността „стюард“ с основно месечно възнаграждение от 1500 лв.. Доказателства за трудовия стаж на същата или сходна длъжност при друг работодателя не са представени, а трудовия стаж при длъжника към октомври 2016 г. е 3 години и обуславя допълнително възнаграждение от 1,8  % или 27 лв.

Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочения в трудовия договор автор,  поради което и съдът приема да е подписан именно от посочения в него представител на работодателя, респективно въз основа на него да е възникнало трудовото правоотношение между Е.В.ООД и Д.С. с уговорено трудово възнаграждение е в размер на 1500 лв. Този извод се подкрепя и от подадените от името на работодателя данни за осигурителен доход и трудовото правоотношение, като данните относно възникване и прекратяване на трудовото правоотношение не се и оспорват от длъжника, който оспорва верността на данните относно осигуряването.

Дори и при извод за неавтентичност на споразуменията обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочения в допълнителното споразумение автор,  поради което и съдът приема да е подписан именно от посочения в него представител на работодателя, респективно въз основа на него да е уговорено трудово възнаграждение в размер на 1500 лв. Този извод се подкрепя и от подадените от името на работодателя данни за осигурителен доход и трудовото правоотношение, като данните относно възникване и прекратяване на труводото правоотношение не се и оспорват от длъжника, който оспорва верността на данните относно осигуряването.

Дори и при извод за неавтентичност на споразумението обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

Съгласно представената заповед № 959/21.12.2016 г. правоотношението между страните е прекратено, считано от 23.12.2016 г. на основание чл.328, ал., т.2 КТ и следователно за периода преди прекратяването му  и в частност за месеците октомври,  ноември  и част от месец декември 2016 г. кредиторът Д.С. има право на възнаграждение в уговорените размери, като приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че  е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила, като вземанията за възнаграждение за приети в размери по-малки от уговореното възнаграждение, поради което и в тази част възражението е неоснователно.

Правоотношението между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, в който случай на основание чл.222, ал.1 КТ работникът има право на обезщетение при прекратяване, ако е останал без работата след уволнението, но за не повече от 1 месец. Вземане за такова обезщетение не е предявявано и приемано, а предявено и прието вземане за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, което възниква при прекратяване на правоотношението на други основания, но не и при уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ и каквото вземане Д.С. няма, поради което и приетото вземане в размер на 1500 лв. като обезщетение по чл.221, ал.1 КТ подлежи на изключване.

45. По възражението с вх.№ 72350/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.52 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Д.А.Д..

Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че се основават на трудов договор, който не е подписан от законния представител на дружеството Д.Б. и следователно е недействителен. Оспорва съществуването на вземания за трудово възнаграждение с доводи, че Д. не е посещавал работното си място, тъй като Б. ООД е преустановило дейността си на авиационен оператор и не е осъществявало полети.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възраженията.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения.

Д.А.Д. е предявил вземания за трудови възнаграждения за месеците октомври и ноември 2016 г. и за командировъчни пари за м.септември  и октомври 2016 г.

С молбата за предявяване на вземания е представен трудов договор, от който се установява,че считано от 20.10.2015  г. Д.Д. е заемал в Е.В.ООД длъжността  „стюард“ с основно месечно възнаграждение от 1500 лв. Представени са справка –данни за осигуряването на Д.Д., от които е видно, че съгласно декларираните данни в информационната система на НАП работодателят Е.В.ООД е декларирал данни за отработване на всички работни дни за месеците септември и  и 17 дни за м. октомври 2016 г., както и справка за актуално състояние на трудовите договори, от която е видно, че Е.В.ООД е декларирало  данни за сключване на трудов договор с Д.Д. на 20.10.2015 г. за длъжността „стюард“, както и данни за прекратяването му на 24.11.2016 г. Представените с молбата за предявяване на вземанията документи на чужд език, без превод, не могат да бъдат ценени като доказателства по делото и въз основа на тях съдът не може да приема за установени факти с установените от ГПК изисквания за съдебен език и приемане на документи на чужд език само с превод на български.

Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочения в трудовия договор автор,  поради което и съдът приема да е подписан именно от посочения в него представител на работодателя, респективно въз основа на него да е възникнало трудовото правоотношение между Е.В.ООД и Д.Д. с уговорено трудово възнаграждение е в размер на 1500 лв. Този извод се подкрепя и от подадените от името на работодателя данни за осигурителен доход, които макар и да се оспорват са подадени от негово име и доказателства да са оспорени след узнаването им не са представени.

Дори и при извод за неавтентичност на трудовия договор обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за месеците октомври и за частта от ноември до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение, като размерът на възнагражденията съответства на уговореното трудово възнаграждение и в тази част възражението е неоснователно.

Що се отнася до вземанията за командировъчни в общ размер на 1817,53 лв., то същите следва да бъдат изключени, тъй като не са представени допустими доказателства относно възлагането на конкретни командировки в  страната и чужбина. Заповеди за командироване не са представени,  представените  документи, описани в молбата за предявяване, като „задачи за полети...“ са на чужд език и не могат да послужат като доказателства по делото, а представените графици за летателни и почивни дни е упоменават Д.Д. като участник.

46. По възражението с вх.№ 72380/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.53 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Н.Е.Д..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че Д. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва  възражението, като поддържа, че е работила по трудово правоотношение, като не са й изплатени дължимите възнаграждения, командировъчни и обезщетения при прекратяването, като поддържа, че съществуването на трудово правоотношение и размера на дължимите суми се установява от подадените справка за осигуряване и удостоверение за декларирани данни

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед № 963/21.12.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което Н.Д. е изпълнявала длъжност „старша стюардеса“, което е прекратено на 23.12.2016 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.

Представена е и справка –данни за осигуряване за Н.Д., от която се установява да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за периода, за който за предявени вземания за възнаграждения, като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер, респективно сумата от 320 лв., каквото възнаграждението за периода 01.-23.12.2016 г.

Следва да се изключи от списъка и прието вземане за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на 1500 лв., тъй като вземане на това основание  в полза на Н.Д. не е възниквало. Правоотношението е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, в който случай би могло да възникне вземане за обезщетение за оставане без работа за период не по-дълъг от месец, съгласно чл.222, ал.1 КТ, но при предявяване на вземането такива факти не са твърдени, респективно такова вземане не е включвано в списъка, а възражение относно основанието на включеното вземане за обезщетение кредиторът не е направил, поради което и въз основа на възражението на длъжника, който оспорва съществуването на включеното вземане за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ съдът не би могъл да измени основанието му, а следва да го изключи, тъй като се установява да не съществува на основанието, на което е прието.

Следователно на изключване подлежат част от вземанията в общ размер на сумата от 4926,73 лв.

47. По възражението с вх.№ 72311/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.54 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Н.Б.А..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че А. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания  не взема становище по  възражението.

Синдикът взема становище за неоснователност на възражението, като сочи, че съществуването на трудово правоотношение се установява от представения препис от трудова книжка, а отразените в системата на НАП данни за осигуряване се основават на данни подадени от самия длъжник, който е водил нередовно счетоводните си книги и не е издал документи на работниците. По отношение възражението за неявяване на работа, синдикът поддържа, че преустановяването на дейността на длъжника като авиационен превозвач, няма връзка с дължимостта на възнаграждението, тъй като работодателят е длъжен да осигури условията за полагане на труд.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено препис от страница 13-та на трудова книжка, която с оглед отразените данни за фамилия и ЕГН на същата страница, съдът приема, да касае именно Н.А.. На тази страница от трудовата книжка е извършено от Е.В.ООД удостоверяване за съществуването на трудово правоотношение с Н.А. за периода 13.05.2015 г. – 17.01.2017 г., което е прекратено на основание 327, ал.1, т.2 КТ. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ относноотразените в него данни за датата на възникване и прекратяване на трудовото правоотношение, заеманата длъжност, основното възнаграждение и основанието за прекратяване, но с молбата за предявяване на вземанията е представен препис само от една страница, която не съдържа данни относно заеманата длъжност и възнаграждението, поради което и не доказва уговорките между страните относно възнаграждението.

Представена е и справка  от електронната система на НАП относно осигурителен доход за Н.А., от която се установява да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за периода, за който за предявени вземания за възнаграждения, като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от удостверяванията в трудовата книжка.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за месеците ноември, декември 2016 г. и през м.януари 2017 г. до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер, респективно надвишаващи сумата от 220 лв., каквото възнаграждението за периода 01.-17.01.2017 г. Следователно на изключване подлежат част от вземанията в общ размер на сумата от 3245 лв.

48. По възражението с вх.№ 72302/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.55 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Г.О.Е..

Доводите на длъжника са, че вземането за обезщетение не съществува, като се излагат доводи за неправилност на постановено решение на СРС по предявени искове за отмяна на незаконно уволнение и присъждане на обезщетението по чл.225 КТ.

Кредиторът с оспорено вземане оспорва възражението, като сочи, че е оспорила уволнението си и е претендирала по съдебен ред в исков процес обезщетението по чл.225 КТ, което е включено в списъка с приети вземания, като към датата на съдебното заседание, в което е приключено съдебното дирене по възражението, спорът е висящ, като е постановено решение на първата съдебна инстанция, което не е влязло в сила.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  изцяло основателно, тъй като вземане на Г.Е. за обезщетение поради оставане без работа поради незаконно уволнение може да възникне едва след отмяна на уволнението в резултат на уважен конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ с влязло в сила решение. До отмяна на уволнението вземане не възниква, а законността на уволнението не може да се преценява инцидентно в производството по чл.692, ал.2 ТЗ, поради което и до приключване на висящия между страните трудов спор вземането не може да бъде прието, тъй като не е възникнало и следва да се изключи, като на изключване подлежат  и акцесорните вземания за лихва.

49. По възражението с вх.№ 72389/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.56 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Г.Х.Щ..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, поради което и изявленията не го обвързват и предприел стъпки за корекция на данните.Евентуално длъжникът поддържа, че Щ. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира. Оспорва кредиторът да има право на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, тъй като не е доказано да е останал без работа.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като представя в съдебно заседание  заверени преписи от страници на трудова книжка. Счита, че инициираното от длъжника производство по корекции на данните до завършването му не може да доведе до игнориране на подадените данни, като именно тези данни доказват размера на възнаграждението. Счита, че се дължи обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, тъй като Щ. е останал без работа за периода след уволнението  през януари 2017 г.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

От представените преписи от страници на трудова книжка се установява, че  Г.Х.Щ. е заемал длъжността „авиотехник“ с основно месечно възнаграждение от 1150 лв.,считано от 01.08.2016 г., като посочения в допълнителното споразумение трудов стаж, който се установява и от трудовата книжка, обуславя и допълнително възнаграждение след 18.05 2016 г. в размер на 0,6 % съобразно прослуженото време на идентична или сходна длъжност, която уговорка обуславя допълнително възнаграждение от 6,90 лв., определено съобразно размерите по чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.

Неоснователни са доводите на длъжника за недоказаност на фактите относно съществуване на трудово правоотношение и размера на възнаграждението , тъй като същите са удостоверени в трудовата книжка, която е официален удостоверителен документ и не е оспорена като документ. Съгласно удостоверяването в трудовата книжка правоотношението е прекратено на 30.12.2016 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и следователно за периода преди прекратяването му – месеците октомври, ноември и декември кредиторът Г.Щ. има право на възнаграждение в уговорените размери, като приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че  е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно има право на възнаграждение, като вземанията са приети именно в размерите, установени по делото относно основното и допълнителното трудово възнаграждение.

Следва да се изключи обаче приетото вземане в размер на 1150 лв., с посочено основание в списъка „обезщетение по чл.221, ал.1 КТ“, каквото вземане не се установява да е възниквало, тъй като правоотношението между страните е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, а не по инициатива на работника, нито  от молбата за предявяване на вземането се установява да е било предявявано на посоченото в списъка основание. При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата работникът има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа след уволнението, но за не повече от 1 месец, каквито доводи се поддържат и от процесуалните представители на кредитора Щ.. Вземане на това основание не е било включено в списъка, а няма основание без възражение на предявилия вземането кредитор списъкът да се изменя в частта относно основанието, на което е възникнало прието вземане. Следователно доколкото основанието на приетото вземане за обезщетение от 1150 лв., не би могло да се изменя нито служебно, нито има искане за това от длъжника, а не се установява това вземане да е възникнало на посоченото в списъка основание, то и същото подлежи на изключване.

50. По възражението с вх.№ 72328/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 57  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на В.Д.Д. - И..

Доводите на длъжника са, че кредиторът с оспорени вземания не е представил доказателства за основанието за възникване и размера на приетите вземания, като представените справки от информационната система на НАП относно осигуряването нямат характер на официален документ, не обвързват длъжника, неверни са и е предприел действия за коригирането им, тъй като са подадени от лица без представителна власт. Евентуално поддържа, че И. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира поради преустановяване на работата на длъжника по осъществяване на авиационен превоз. Оспорва правото на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ с доводи, че кредиторът не е представил доказателства за оставането си без работа. В съдебно заседание оспорва представените допълнителни споразумения от 2014г. и 2015 г. да са подписани от законния представител на работодателя.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като представя в съдебно заседание трудов договор, допълнителни споразумения и  преписи трудова книжка, отразяваща обстоятелства относно възникване и прекратяване на правоотношението между страните, както и полетен запис, установяващ изпълнение на задълженията й като стюардеса.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

От представените заверени преписи от страници на трудова книжка, която е официален удостоверителен документ относно отразените в нея факти във връзка с възникването, съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение, се установява, че с прекъсвания В.Д. –И.  е заемала в Е.В.ООД длъжностите „стюардеса“ и „Старша стюардеса“ още от 1992 г., като считано от 02.01.2014 г. е с основно месечно възнаграждение е от 1500 лв. Посоченият в трудовата книжка трудов стаж, обуславя и допълнително възнаграждение  за 2016 г. г. в размер на 9 % или 135 лв. месечно, съобразно прослуженото време на идентична или сходна длъжност и в размерите по чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.

Недоказани са оспорванията на длъжника на представени документи- допълнителни споразумения, като дори и при извод за неавтентичност на подписите на посочения представител на работодателя, то обстоятелствата относно длъжността и уговореното възнаграждение се установяват от трудовата книжка, която както беше посочено, е официален удостоверителен документ и не е оспорена.

            Правоотношението е прекратено, считано от 04.01.2017 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ  съгласно удостовереното в трудовата книжка и представената заповед за прекратяване, като в приложение на презумпцията на чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от длъжника –работодател, който носи тежестта, съдът приема, че до прекратяването му И. е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение, включително задължението да престира работна сила и ако са били налице пречки за работодателя да осъществява лицензионна дейност като авиопревозвач, то това не се отразява на добросъвестността на работниците, респективно за работодателя е възникнало задължение да заплати уговореното основно и следващото от нормативната уредба  основно и допълнително трудово възнаграждение на В.Д. в брутен размер на 1635  лв. месечно.

Не се установява основание за начисляване на по-висок размер на трудовото възнаграждение, на каквото основание са предявени вземанията, като представените доказателства за деклариран от работодателя осигурителен  и облагаем доход за месец октомври, доколко обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение, както е изрично посочено в справката, като други факти освен изпълнение на уговореното по трудовия договор не са твърдени, нито доказани, а няма основание други вземания да се присъждат като трудово възнаграждение и следователно разликите над установените от съда размери на възнаграждението подлежат на изключване, като следва да се изключи сумата от 237 лв., с която приетото вземане за възнаграждение за м.10.2016 г. надвишава доказания по делото размер на основното и допълнително възнаграждение.

Следва да се изключи и приетото вземане в размер на 1500 лв., с посочено основание в списъка „обезщетение по чл.221, ал.1 КТ“, каквото вземане не се установява да е възниквало, тъй като правоотношението между страните е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, а не по инициатива на работника. При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата работникът има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа след уволнението, но за не повече от 1 месец. Вземане на това основание не е било включено в списъка, а няма основание без възражение на предявилия вземането кредитор списъкът да се изменя в частта относно основанието, на което е възникнало прието вземане. Следователно доколкото основанието на приетото вземане за обезщетение от 1500 лв., не би могло да се изменя нито служебно, нито има искане за това от длъжника, а не се установява това вземане да е възникнало на посоченото в списъка основание, то и същото подлежи на изключване.

51. По възражението с вх.№ 72352/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.58 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на А.А.С..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвръзват. Евентуално длъжникът поддържа, че С. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира. Оспорва да е имала право на платен отпуск в твърдения размер, както и да е имала остатък от неползван отпуск. Счита, че С. няма право на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, тъй като не е представила доказателства да е останала без работа след уволнението.

Кредиторът с оспорени вземания  оспорва възражението без да излага доводи и да сочи доказателства.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед № 962/21.12.2016 г., с която трудовото й правоотношение с Е.В.ООД за длъжността „старша стюардеса“ се прекратява от работодателя, считано от 23.12.2016 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.

Представена е и справка  от електронната система на НАП относно данни са осигуряване  за А.С., от която се установява да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за периода, за който за предявени вземания за възнаграждения, като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението на работодателя за прекратяването му.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за месеците октомври, ноември и до 23 декември 2016 г., когато е извършено уволнение, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер, респективно надвишаващи сумата от 320 лв., каквото възнаграждението за периода 01.-23.1.2016 г.

Следва да се изключи и приетото вземане в размер на 1500 лв., с посочено основание в списъка „обезщетение по чл.221, ал.1 КТ“, каквото вземане не се установява да е възниквало, тъй като правоотношението между страните е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, а не по инициатива на работника. При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата работникът има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа след уволнението, но за не повече от 1 месец. Вземане на това основание не е било включено в списъка, а няма основание без възражение на предявилия вземането кредитор списъкът да се изменя в частта относно основанието, на което е възникнало прието вземане. Следователно доколкото основанието на приетото вземане за обезщетение от 1500 лв., не би могло да се изменя нито служебно, нито има искане за това от длъжника, а не се установява това вземане да е възникнало на посоченото в списъка основание, то и същото подлежи на изключване.

Доколкото кредиторът, който носи тежестта, не е представил никакви доказателства относно съдържанието на уговорките между страните по трудовото правоотношение, обективирано в трудов договор или споразумения за изменението му, то и твъдренията на С. относно размера на уговорения платен годишен отпуск са недоказани, поради което и съдът приема да е имала право на отпуск от 20 дни годишно, какъвто е установения минимален размер от 155, ал.4 КТ. Представените доказателства не установяват обаче С. да е работила през цялата 2016 г. при същия работодател, като съгласно справката за осигуряване, данни са подадени само за месеците август, септември, октомври, ноември и декември, като полагаемия се отпуск в минимален размер за тази продължителност на трудовото правоотношение е 8 дни. Работодателят, който носи тежестта, не е представил доказателства работникът да е поискал, респективно да му е разрешено ползването на полагаемия се отпуск за 2016 г. преди прекратяване на правоотношението, поради което и дължи обезщетение по чл.224 КТ в размер на 160 лв. за неползвания отпуск за 2016 г., изчислен  на основание чл.228 КТ въз основа на брутно възнаграждение от 420 лв. за м.ноември, като за рзликата над тази сума приетото вземане за това обезщетение следва да се изключи.

Следователно общо следва да се изключи сумата от 6062,97 лв. от приетите вземания на Атанска С..

52.По възражението с вх.№ 72295/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 59  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Е.К.Б..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието на вземанията и размера на трудовото възнаграждение. Оспорва представените от кредитора справки за осигуряване да доказват тези факти, като сочи данни да са подавани от негово име от лица без представителна власт и а са неверни, като твърди да е предприел мерки по тяхната корекция. Евентуално длъжникът поддържа, че Б. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира. 

Кредиторът с оспорени вземания го оспорва, като в съдебно заседание представя преписи от трудов договор и допълнително споразумение. Счита, че работодателят носи тежестта да докаже недобросъвестност, като излага доводи  относно вземания за обезщетения, които не са приети, респективно не са предмет на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представила справка за осигуряване и заповед №1063/09.01.2018 г., издадена от Е.В.ООД за прекратяване на трудово правоотношение с Е.Б., а в съдебно заседание са представени и трудов договор –без дата,  и допълнителни споразумение към него от 01.03.2013  г.  Въз основа на  тези документи, част от които не са оспорени, а именно трудовия договор, допълнителното споразумение и заповедта за прекратяване,  съдът приема, че между Е.Б. и Е.В.ООД е съществувало трудово правоотношение, по силата което тя е заемала длъжността „ счетоводител“, като последното договорено основно трудово възнаграждение е 2100 лв.,а правоотношението е прекратено от работника на основание чл.327 т.2 КТ, считано от 09.07.2018 г.

Съдът не обсъжда доказателствената сила на представените справки за осигуряване, тъй като формира изводите си относно съществуването, съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение въз основа на останалите доказателства.

Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327,т.2 КТ, като в  приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за  периода от месец октомври 2017 г. до датата на прекратяването му на 09.01.2028 г., работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение в уговорения размер, като приетите вземания са в размерите по-малки от уговореното основно трудово възнаграждение, поради което и възражението следва да се отхвърли.

53.По възражението с вх.№ 72392/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 60  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Р.Д.И..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието на вземанията и размера на трудовото възнаграждение. Оспорва представените от кредитора справки за осигуряване да доказват тези факти, като сочи данни да са подавани от негово име от лица без представителна власт и а са неверни, като твърди да е предприел мерки по тяхната корекция. Евентуално длъжникът поддържа, че И. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира. 

Кредиторът с оспорени вземания го оспорва, като в съдебно заседание представя преписи от трудов договор и допълнително споразумение.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представила справки за осигуряване и заповед №1039/03.02.2017 г., издадена от Е.В.ООД за прекратяване на трудово правоотношение с Р.И., а в съдебно заседание са представени и трудов договор 04.05.2010г,  и допълнително споразумение към него от 10.04.2012  г.  Въз основа на  тези документи, част от които не са оспорени, а именно трудовия договор, допълнителното споразумение и заповедта за прекратяване,  съдът приема, че между Р.И. и Е.В.ООД е съществувало трудово правоотношение, по силата което тя е заемала длъжността „ Главна стюардеса“, като последното договорено основно трудово възнаграждение е 800 лв.,а правоотношението е прекратено от работодател на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ, считано от 06.02.2017  г.

Съдът не обсъжда доказателствената сила на представените справки за осигуряване, тъй като формира изводите си относно съществуването, съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение въз основа на останалите доказателства.

Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327,т.2 КТ, като в  приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за  периода от месеците ноември и декември 2016 г. до датата на прекратяването му на 06.02.2017 г., работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение в уговорения размер, като приетите вземания са в размерите по-малки от уговореното основно трудово възнаграждение, поради което и възражението следва да се отхвърли.

54.По възражението с вх.№ 72424/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 61  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Г.М.В..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието на вземанията и размера на трудовото възнаграждение. Оспорва представените от кредитора справки за осигуряване да доказват тези факти, като сочи данни да са подавани от негово име от лица без представителна власт и а са неверни, като твърди да е предприел мерки по тяхната корекция. Оспорва и допълнителните споразумения от 2014 г. и 2016 г. да са подписани от законния представител на длъжника, респективно да го обвързват. Евентуално длъжникът поддържа, че В. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира. Оспорва да има право на обезщетение за неползван отпуск.

Кредиторът с оспорени вземания го оспорва, като представя с писмено становище представи писмени доказателства.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представила справки за осигуряване и заповед №1052/03.04.2017 г., издадена от Е.В.ООД за прекратяване на трудово правоотношение с Г.В., а с допълнително становище са представени трудов договор от 02.05.2006 г., допълнителни споразумения  от 01.04.2009 г., 01.03.2011 г., 01.05.2012 г., 01.07.2014 г.,  и 01.07.2016 г., както и заверени преписи от стр.16 и 17 от трудова книжка.  Въз основа на  тези документи, част от които не са оспорени, а именно трудовия договор, заповедта за прекратяване и трудовата книжка,  съдът приема, че между Г.В. и Е.В.ООД е съществувало трудово правоотношение, по силата което тя е заемала длъжността „ авиодиспечер “, като последното договорено основно трудово възнаграждение е 1500 лв., считано от 01.07.2016 г., а правоотношението е прекратено на 03.04.2017 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ по инициатива на работника.

Макар и да е оспорил допълнителното споразумение от 2016 г., длъжникът, който носи тежестта, не е доказал оспорването, а дори и да го бе доказал, то въз основа на трудовата книжка, в която също са удостоверени обстоятелствата относно съдържанието и изменението на трудово правоотношение и в частност на основното възнаграждение, като същата има характер на официален удостоверителен документ, не е оспорена, респективно има обвързваща доказателствена сила, то съдът приема,че последното допълнително споразумение е подписано именно от представител на работодателя и с него е уговорено основно възнаграждение от 1500 лв.

Удостовереният в трудовата книжка трудов стаж от 10 години на същата или сходна длъжност, обуславят допълнително възнаграждение от 90 лв. месечно, изчислени съгласно размерите по чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г. и следователно по делото се установява В. е да е имала право на основно и допълнително възнаграждение в общ размер на 1590 лв.

Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327,т.2 КТ, като в  приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за  периода от месеците октомври  2016 г. до датата на прекратяването му на 03.04.2017 г., работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение в уговорения размер.

Не се установява основание за начисляване на по-висок размер на трудовото възнаграждение, на каквото основание са предявени вземанията, като представените доказателства за деклариран от работодателя осигурителен  и облагаем доход за месец октомври, доколко обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение, както е изрично посочено в справката, като други факти освен изпълнение на уговореното по трудовия договор не са твърдени, нито доказани, а няма основание други вземания да се присъждат като трудово възнаграждение и следователно разликите над установените от съда размери на възнаграждението подлежат на изключване, като следва да се изключи сумата от 27 лв. от всяко вземане за месечно възнаграждение, с която е надвишен доказания по делото размер на основното и допълнително възнаграждение.

Правоотношението е прекратено на 03.04.2017 г., като в заповедта за прекратяването му работодателят е признал право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 9 дни, които дни представляват полагаемия се платен годишен отпуск за 2017 г. до прекратяването, тъй като страните са уговорили основен отпуск от 20 дни и допълнителен отпуск от 10 дни. Размерът на обезщетението, изчислен въз основа на брутното възнаграждение от 1590 лв. за 22 работни дни от м.март 2017 г., който е последният месец преди прекратяване на правоотношението, е 650, 45 лв. и надвишава приетия размер на вземането, поради което и в тази част възражението е неоснователно.

 55.По възражението с вх.№ 72371/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 62  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на С.В.И..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието на вземанията и размера на трудовото възнаграждение. Оспорва предственото допълнително споразумение за трудово възнаграждение от 1200 лвц да е подписан от Д.Б.. Евентуално поддържа, че С. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира. 

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Съдът, като взе предвид списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил справка за осигуряване, допълнително споразумение  от 10.10.2008 г. и заповед №1001/26.12.2016 г., издадена от Е.В.ООД за прекратяване на трудово правоотношение със С.С., заемащ длъжността „шофьор“, считано от датата на издаване на заповедта и на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.

Оспорването на допълнителното споразумение е неоснователно, тъй като в същото е посочено, че е подписано не от Д.Б., а от М.Д., който към датата на сключването му представлява длъжника, поради което и по същество оспорването е ирелевантно към представения документ. От него и заповедта за прекратяване се установява съществуването на трудово правоотношение между страните за периода, за който са предявени вземания за възнаграждение, както и брутния размер на основното възнаграждение от 1200 лв., поради което и на изключване подлежи сам част в размер на 228,57 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м.декември 2016 г., който не е отработен изцяло поради прекратяване на правоотношението.

Следва да се изключи и приетото вземане в размер на 1200 лв., с посочено основание в списъка „обезщетение по чл.221, ал.1 КТ“, каквото вземане не се установява да е възниквало, тъй като правоотношението между страните е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, а не по инициатива на работника. При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата работникът има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа след уволнението, но за не повече от 1 месец. Вземане на това основание не е било включено в списъка, а няма основание без възражение на предявилия вземането кредитор списъкът да се изменя в частта относно основанието, на което е възникнало прието вземане. Следователно доколкото основанието на приетото вземане за обезщетение от 1200 лв., не би могло да се изменя нито служебно, нито има искане за това от длъжника, а не се установява това вземане да е възникнало на посоченото в списъка основание, то и същото подлежи на изключване.

По изложените съображения на изключване по т.62 подлежат част от приетите вземания в общ размер на 1428, 57 лв.

56.По възражението с вх.№ 72365/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 63  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Ж.С.Ж..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието на вземанията и размера на трудовото възнаграждение и вземане за обезщетение. Оспорва предственото допълнително споразумение за трудово възнаграждение от 1500 лв. да е подписано от Д.Б., респективно да обвързва работодателя. Евентуално поддържа, че Ж. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира, а по отношение на обезщетението се оспорва да е останала без работа 

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Съдът, като взе предвид списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил справка за осигуряване, допълнително споразумение  от 01.01.2014 г. и заповед №960/22.12.2016 г., издадена от Е.В.ООД за прекратяване на трудово правоотношение с Ж., заемаща длъжността „стюардеса“, считано от датата на издаване на заповедта и на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.

Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочения в допълнителното споразумение автор,  поради което и съдът приема да е подписан именно от посочения в него представител на работодателя, респективно въз основа на него да е изменено трудовото правоотношение между Е.В.ООД и Ж.Ж., като е  уговорено трудово възнаграждение в размер на 1500 лв. Този извод се подкрепя и от подадените от името на работодателя данни за осигурителен доход и трудовото правоотношение, като данните относно възникване и прекратяване на трудовото правоотношение не се и оспорват от длъжника, който оспорва верността на данните относно осигуряването.

Дори и при извод за неавтентичност на споразуменията обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

Трудовото правоотношение е прекратено на 22.12.2016 г., като в  приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за  периода до прекратяването му, включващ месеците, за които са предявени вземания за трудово възнаграждение,  работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение в уговорения размер, като вземанията са предявени именно в размерите, съответстващи на уговорените.

Следва да се изключи обаче приетото вземане в размер на 1500 лв., с посочено основание в списъка „обезщетение по чл.221, ал.1 КТ“, каквото вземане не се установява да е възниквало, тъй като правоотношението между страните е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, а не по инициатива на работника. При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата работникът има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа след уволнението, но за не повече от 1 месец. Вземане на това основание не е било включено в списъка, а няма основание без възражение на предявилия вземането кредитор списъкът да се изменя в частта относно основанието, на което е възникнало прието вземане. Следователно доколкото основанието на приетото вземане за обезщетение от 1500 лв., не би могло да се изменя нито служебно, нито има искане за това от длъжника, а не се установява това вземане да е възникнало на посоченото в списъка основание, то и същото подлежи на изключване.

57. По възражението с вх.№ 72331/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 64 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на А.Х.П..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, поради което и изявленията не го обвързват и предприел стъпки за корекция на данните.Евентуално длъжникът поддържа, че П. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира. Оспорва кредиторът да има право на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, тъй като не е доказано да е останал без работа.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед №1010/30.12.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което А.П. е изпълнявал длъжност „авиотехник“, което е прекратено на 30.12.2016 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.

Представена е и справка за осигурителен доход за социално осигуряване за А.П., от която се установява да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за месеците от октомври - декември 2016 г., включително, като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер, или общо сумата от  1501,40 лв. от приетите вземания за възнаграждение за октомври и ноември.

Следва да се изключи и приетото вземане в размер на 1170,70  лв., с посочено основание в списъка „обезщетение по чл.221, ал.1 КТ“, каквото вземане не се установява да е възниквало, тъй като правоотношението между страните е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, а не по инициатива на работника, нито  от молбата за предявяване на вземането се установява да е било предявявано на посоченото в списъка основание. При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата работникът има право на обезщетение за времето, презк оето е останал без работа след уволнението, но за не повече от 1 месец, каквито доводи се поддържат и от процесуалните представители на кредитора П.. Вземане на това основание не е било включено в списъка, а няма основание без възражение на предявилия вземането кредитор списъкът да се изменя в частта относно основанието, на което е възникнало прието вземане. Следователно доколкото основанието на приетото вземане за обезщетение от 1170,70  лв.,., не би могло да се изменя нито служебно, нито има искане за това от длъжника, а не се установява това вземане да е възникнало на посоченото в списъка основание, то и същото подлежи на изключване.

По тези съображения общият размер на подлежащите на изключване от списъка с приети вземания по т.64 е 2672,10 лв.

58. По възражението с вх.№ 72410/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 65 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Л.И.М..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, поради което и изявленията не го обвързват и предприел стъпки за корекция на данните.Евентуално длъжникът поддържа, че М. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението без да представя нови доказателства и да излага конкретни доводи.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед №929/06.12.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което Л.М. е изпълнявал длъжност „авиотехник“, което е прекратено на 06.12.2016 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.

Представена е и справка за осигурителен доход за социално осигуряване за Л.М., от която се установява да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за месеците от септември - декември 2016 г., включително, като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, а съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер, или общо сумата от  5540 лв. от приетите вземания за възнаграждение за октомври, ноември и декември.

59. По възражението с вх.№ 72404/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 66 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Е.В.Н..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, поради което и изявленията не го обвързват и предприел стъпки за корекция на данните.Евентуално длъжникът поддържа, че Н. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания го оспорва без да сочи конкретни доказателства и доводи.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед №926/05.12.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което Е.Н. е изпълнявал длъжност „стюард“, което е прекратено на 05.12.2016 г. на основание чл.325,  т.4 КТ.

Представена е и справка за осигурителен доход за социално осигуряване за Е.Н., от която се установява да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за месеците от август - декември 2016 г., включително, като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, а съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер, или общо сумата от  1930,77 лв. от приетите вземания за възнаграждение за октомври и ноември.

60. По възраженето с вх.№ 72276/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.67  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на П.Е.Р..

Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че не са представени никакви доказателства за възникването и съществуването на трудово правоотношение, като се оспорва представената с молбата за предявяване на вземания и представените в съдебно заседание допълнителни споразумения да са пописани от законния представител на работодателя, както и верността на представените справки за осигуряване, като твърди, че подадените данни относно осигуряване и трудово правоотношение в НАП са неверни, като длъжникът е подал искане за корекцията им.

Кредиторът с оспорено вземане счита възражението за неоснователно, като оспорва искането аз корекция да има отношение към вземанията му.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения.

П.Е.Р. е предявил вземания за трудови възнаграждения за месеците октомври, ноември и декември 2016 г. и януари 2017 г., вземане за обезщетение па чл.221, ал.1 КТ, както и за обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен отпуск от 24 дни за 2016 г.

В списъка с приети вземания синдикът е включил само вземанията за трудово възнаграждение за октомври, ноември и декември 2016 г., както и за обезщетенията по чл.221 и 224 КТ в пълните предявени размери.

С молбата за предявяване на вземания са заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на П.Р., считано от 06.01.2017 г. на основание чл.327 т.2 КТ В съдебно заседание са представени трудов договор от 02.05.2006 г., от който се установява да е уговорен основен платен годишен отпуск от 20 дни  и допълнителен платен годишен отпуск от 6 дни. Представени са и допълнителни споразумение за изменение на трудовото правоотношение  от 10.10.2008г., 01.05.2009 г., 01.04.2010 г., 01.01.2011 ., 01.09.2014 г. и 01.08.2016 г., с които са изменяни длъжността и основното трудово възнаграждение, като последното уговореното такова е в размер на 2500 лв. за длъжността „мениджър логистика“, като последните две споразумения са оспорени по автентичност в частта относно подпис на работодател. Представени са и заверени преписи от страници на трудовата книжка на П.Р., от които се установява, че за периода 02.05.2006 г. – 06.01.2017 г., между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което П.Р. е заемал различи длъжности в Е.В.ООД, като последното удостоверено изменение е относно длъжността „мениджър логистика“ с основно възнаграждение от 2500 лв., считано от 01.08.2016 г.

Въз основа на издадените от длъжника документи – трудов доовр, допълнителни споразумения, трудова книжка и заповед за прекратяване на трудово правоотношение, съдът приема, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено по инициатива на работника поради неизплащане на дължимите трудови възнаграждения, като считано от 01.08.2016 г. е уговорено основно възнаграждение от 2500 лв. Съответно положения при същия работодател трудов стаж обуславя и допълнително възнаграждение за стаж и прослужено време от 6 % или 150 лв. месечно или общо основното и допълнителното месечно възнаграждение се установяват в брутен размер от 2650 лв.

Длъжникът – работодател, който носи тежестта, не е доказал заявеното от него оспорване на истинността на представените изходящи от него писмени документи – допълнителни споразумения и служебна бележка, поради което и съдът приема, че същите са издадени от негови длъжностни лица, респективно е обвързан от удостоверените неизгодни за него факти, които се установяват и трудовата книжка, която е официален удостоверителен документ, издадена е от работодателя и не е оспорена.

Неоснователни са доводи за недължимост на възнаграждения и командировъчни поради обстоятелството, че Р. не се е явявал на работа. В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на длъжника, съдът приема, че за месеците октомври, ноември  и декември до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение, като размерът на възнаграждението от 2650 лв.; месечно  се установява от представените писмени доказателства, като вземанията са претендирани и приети в по-малък от този размер и следователно възражението е неоснователно-

Съгласно чл.221, ал.1 КТ, при прекратяване на правоотношението по чл.327, ал.1, т.2  работникът има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието или 2650 лв., като вземането за обезщетение е прието в по-малък от този размер. Без правно значение е обстоятелството дали работникът е останал без работа, тъй като законът не поставя такова условие, като претендираното обезщетение е в по-малък размер от дължимия.

Неоснователно е възражението по отношение вземането за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен отпуск при прекратяване на правоотношението. Уговореният годишен размер на отпуска е от 26 дни, като в тежест на работодателя е да докаже, че полагаемия отпуск е поискан, разрешен и ползван. Работодателят не е представил доказателства относно тези факти, поради което и съдът приема, че кредиторът Р. не е ползвал изцяло полагаемия му се отпуск за 2016 г.. Съответно дължимото обезщетение, надвишава сумата, за която вземането е прието, поради което и възражението на длъжника е изцяло неоснователно.

61.По възражението с вх.№ 72344/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 68  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на П.Н.Й..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието на вземанията и размера на трудовото възнаграждение и вземане за обезщетение. Оспорва представеното допълнително споразумение за трудово възнаграждение от 2000 лв. да е подписано от Д.Б., респективно да обвързва работодателя, като не оспорва да е подписано от посочения в него прокурист на дружеството, но счита, че работодателската власт не може да се делегира. Евентуално поддържа, че Й. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира, а по отношение на обезщетението се оспорва да е останала без работа 

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като счита, че подадените от името на работодателя справки за осигуряване го обвързват в частта относно декларираните данни.Счита, че съществуването на трудов правоотношение се установява и от заповедта за прекратяване, която доказва и изпълнението на задълженията работника, тъй като уволнението е извършено на основание, различно от дисциплинарното уволнение.

Съдът, като взе предвид списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил справка за осигуряване и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 967/21.12.2016 г., издадена от Е.В.ООД, с която П.Н.Й., заемащ длъжността „старши стюард инструктор“, е уволнен, считано от 23.12.2016 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.

В съдебно заседание е представено допълнително споразумение от 21.05.2014 г., в което е посочено, че изменя трудов договор от 14.12.2007 г., като с него  е променена длъжността на П.Й. от „главен стюард“ на „стари стюард инструктор“, като е увеличено основното трудово възнаграждение на 2000 лв.

Допълнителното споразумение обвързва работодателя, като по отношение на възникването и изменението на трудовото правоотношение няма пречка той да действа чрез представител, а в случая  споразумението е подписано от прокуриста, който факт не е се оспорва. Нещо повече, липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, поради което и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

Трудовото правоотношение е прекратено на 23.12.2016 г., като в  приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за  периода до прекратяването му, включващ месеците, за които са предявени вземания за трудово възнаграждение,  работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение в уговорения размер.

Не се доказва обаче по-голям размер на възнаграждението от 2096 лв., тъй като основното възнаграждение е уговорено в размер на 2000 лв., а въз основа на данните за сключване на първоначалния трудов договор, посочени в споразумението, съдът приема, че  към м.октомври 2016 г. Й. има право на допълнително възнаграждение за прослужено време на същата или сходна длъжност от 8 години/посочено е договорът между страните да е от 14.12.2007/ или 4,8 % върху основното възнаграждение, което е 96 лв. месечно. Други факти относно съществуването на обстоятелства обуславящи начисляване на други възнаграждение не са твърдени, нито доказани, а представената справка за осигуряване не мое да послужи като пряко доказателства конкретно за размера на трудовото възнаграждение, тъй като видно от самата нея, удостоверява данни за всички плащания по трудово правоотношение. При предявени вземания за трудово възнаграждение обаче, съдът не може да изменя основанието им, нито да присъжда суми, които са възникнали  на друго основание и въз основа на факти, които не са заявени. Следователно от приетото вземане за трудово възнаграждение за м.  октомври 2016 г. следва да се изключи сумата от 300 лв., която надвишава доказания размер на трудовото възнаграждение.

Следва да се изключи и приетото вземане в размер на 2396 лв., с посочено основание в списъка „обезщетение по чл.221, ал.1 КТ“, каквото вземане не се установява да е възниквало, тъй като правоотношението между страните е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, а не по инициатива на работника. При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата работникът има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа след уволнението, но за не повече от 1 месец. Вземане на това основание не е било включено в списъка, а няма основание без възражение на предявилия вземането кредитор списъкът да се изменя в частта относно основанието, на което е възникнало прието вземане. Следователно доколкото основанието на приетото вземане за обезщетение от 2396 лв., не би могло да се изменя нито служебно, нито има искане за това от длъжника, а не се установява това вземане да е възникнало на посоченото в списъка основание, то и същото подлежи на изключване.

62. По възражението с вх.№ 72317/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 69  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на В.Ц.С..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието на вземанията и размера на трудовото възнаграждение. Оспорва представените от кредитора справки за осигуряване да доказват тези факти, като сочи данни да са подавани от негово име от лица без представителна власт и а са неверни, като твърди да е предприел мерки по тяхната корекция. Оспорва представената служебна бележка да е подписана от законния представител или друг служител на работодателя. Евентуално длъжникът поддържа, че С. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира. Оспорва да има право на обезщетение за неползван отпуск, тъй като не е представил доказателства да е имал право да ползва такъв отпуск. Оспорва вземанията за обезщетение по чл.221,ал.1 КТ, тъй като не са представени доказателства да е останал без работа след прекратяване на правоотношението.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като представя писмени доказателства. Сочи, че вземанията за обезщетение за удостоверени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че представените справки за осигуряване доказват размера на вземанията, тъй като са подадени по електронен път въз основа на законов задължение. Позовава се на презумпцията за добросъвестност по отношение изпълнението на задълженията по трудовия договор.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил справки за осигуряване и заповед №917/05.12.2016 г., издадена от Е.В.ООД за прекратяване на трудово правоотношение с В.С., преписи от трудова книжка, служебна бележка.  Въз основа на  удостоверяванията в трудовата книжка и заповедта за прекратяване на правоотношението, които не са оспорени,  съдът приема, че между В.С. и Е.В.ООД е съществувало трудово правоотношение за периода 01.06.2009 -05.12.2016 г., по силата което той е заемал длъжността „ авиоинженер“, като последното договорено основно трудово възнаграждение е 3250 лв., считано от 01.08.2016 г., а правоотношението е прекратено на 05.12.2016 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ по инициатива на работника.

Удостовереният в трудовата книжка трудов стаж от 7 години, 6 месеа и 3 дни на същата длъжност, обуславят допълнително възнаграждение от 136,50 лв. месечно, изчислени съгласно размерите по чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г. и следователно по делото се установява С. е да имал право на основно и допълнително възнаграждение в общ размер на 3386,50 лв.

Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327,т.2 КТ, като в  приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за  периода от месеците октомври  2016 г. до датата на прекратяването му на 05.12.2016 г., работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение в уговорения размер, като приетите вземания са в по-малък размер от установения, поради което и възражението в частта относно вземанията за възнагражденията е неоснователно.

Съгласно чл.221, ал.1 КТ, при прекратяване на правоотношението по чл.327, ал.1, т.2  работникът има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието или 3386,50 лв., като вземането за обезщетение е прието в именно в този размер. Без правно значение е обстоятелството дали работникът е останал без работа, тъй като законът не поставя такова условие, като претендираното обезщетение е в по-малък размер от дължимия.

При липсата на доказателства за уговорен по-голям размер на платения годишен отпуск е приложимо правилото на 155,ал.4 КТ относно минималния размер от 20 дни годишно, като в тежест на работодателя е да докаже, че полагаемия отпуск е поискан, разрешен и ползван. Работодателят не е представил доказателства относно тези факти, поради което и съдът приема, че кредиторът С.  не е ползвал полагаемия му се отпуск за 2015 г., като приема да е имал право на 20 дни, както и полагаемия се отпуск за 2016 г., който до прекратяването е в размер на 19 дни. Или общо неползвания отпуск от С. е 39 дни, което обуславя заплащане на обезщетение от 6003,34 лв., изчислено въз основа на брутно възнаграждение от 3386,50 лв. и дневно трудово възнаграждение за м.ноември 2016 г. с 22 работни дни. Следователно възражението е частично основателно по отношение приетото вземане за обезщетение по чл.224 КТ, от което следва да се изключи част в размер на 906,09 лв.

63. По възражението с вх.№ 72372/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 70  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на М.Й.Й..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че Й. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва  възражението, като счита, че съществуването на трудовото правоотношение и размерът на възнаграждението, както и полагането на труд, се установяват от представените от него електронни справки от НАП. По отношение на обезщетението сочи, че оставането без работа също се установява от справката.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед №941/14.12.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което М.Й.Й. е изпълнявал длъжност „организатор на полетите“, което е прекратено на 14.12.2016  г. на основание чл.327, т.1 КТ по инициатива на работника.

Представена е и справка –данни за осигуряването, справка за осигурителен доход за социално осигуряване  и справка за регистрираните трудови договори за М.Й.Й., от която се установява да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за цялата 2016 г., като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

В приложение на презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от страна на работодателя, съдът приема, че за срока на съществуване на трудовото правоотношение и в частност за месеците 10-12.2016 г. до прекратяване на правоотношението на 14.12.2016 г. работникът е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовия договор, включително и задължението да престира работна сила, поради което и има право на трудово възнаграждение.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер, респективно надвишават сумата от 180 лв., представляваща размера на възнаграждението за  периода 01.01-13.12.2016 г.

Съответно правоотношението между страните е прекратено на основание чл.327, т.1 КТ, поради което и на основание чл.221, ал.1 КТ работникът  има право на обезщетение независимо от други факти, като ставането без работа е без правно значение. Размерът на обезщетението е равен на брутното месечно възнаграждение, което съобразно гореизложените мотиви съдът приема да е в размер на минималната работна заплата, а именно 420 лв., поради което разликата над тази сума до приетия размер на обезщетението подлежи на изключване.

Следователно на изключване подлежат вземания в общ размер на 5365,97 лв.

64. По възражението с вх.№ 72372/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 71  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Г.Д.З.

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че З. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира поради преустановяване на работата на длъжника по осъществяване на авиационен превоз. Счита, че за недоказан фактите, обуславящи право на кредитора да получи обезщетение по чл.222, ал.1 и ал.2 КТ, каквито вземания синдикът е приел. 

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като представя в съдебно заседание  преписи от  страниците на трудова книжка, отразяваща обстоятелства относно възникване и прекратяване на правоотношението между страните. Счита, че инициираното от длъжника производство по корекции на данните до завършването му не може да доведе до игнориране на подадените данни, като именно тези данни доказват размера на възнаграждението, тъй като се подават от работодателя по електронен път с електронен подпис. Поддържа, че извод за това, че кредиторът е полагала труд по правоотношението следва от основанието за прекратяването му, което не се основава на нейно неизпълнение, освен това се позовава на презумпцията за добросъвестност, установена от КТ.По отношение на размера на трудовото възнаграждение се позовава на представените допълнително в съдебно заседание трудов договор и допълнително споразумение. Счита, че предпоставките за възникване на правото на обезщетение по чл.222, ал.1 и ал.3 КТ се установяват от трудовата книжка.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

От представените заверени преписи от страници на трудова книжка, която е официален удостоверителен документ относно отразените в нея факти във връзка с възникването, съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение, се установява, че за периода 11.11.2013 г. -26.12.2016 г. Г.Д.З. е заемала в Е.В.ООД длъжността „асистент, офис, личен“, с  договорено основно месечно възнаграждение 1430 лв., като правоотношението е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.Доказателствената сила на трудовата книжка не е оспорвана, нито оборена, поради което и длъжникът е обвързан от направените от негово име удостоверителни изявления.

 Посоченият в трудовия договор професионален опит, обуславя и допълнително възнаграждение  в размер на 1,2 % или 17,16 лв. месечно, съобразно разпоредбата на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.

            Правоотношението е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 26.12.2016 г.,  като в приложение на презумпцията на чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от длъжника –работодател, който носи тежестта, съдът приема, че до прекратяването му З. е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение, включително задължението да престира работна сила и ако са били налице пречки за работодателя да осъществява лицензионна дейност като авиопревозвач, то това не се отразява на добросъвестността на работниците, респективно за работодателя е възникнало задължение да заплати уговореното основно и следващото от нормативната уредба допълнително трудово възнаграждение на Г.З. в брутен размер на 1447,16 лв. месечно, съответно за периода 01-26.12.2016 г. възнаграждение от 1171,51 лв., поради което и приетите суми за възнаграждение за м.10 и 11.2016 г, надвишаващи така установените размери подлежат на изключване.

            Съответно на изключване подлежат и част от вземанията за законна лихва  за забавеното плащане на възнаграждението за октомври и ноември 2016 г.преди датата на откриване на производството, като следва да се изключи част в размер на 49,40 лв. от приетото вземане за законна лихва върху възнаграждението за октомври и част в размер на 34,15 лв. от законната лихва за възнаграждението за ноември 2016 г.

Основанието, на което е прекратено правоотношението между страните, обуславя право на обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за период от 1 месец след прекратяването му на основание чл.222, ал.1 КТ, в който работникът е останал без работа, като последната предпоставка се установява от преписа от трудова книжка. Размерът на обезщетението следва да се определи въз основа на брутното възнаграждение за пълен отработен месец или в размер на 1447,16  лв., поради което и разликата надвишаваща тази сума от 231,84 лв. следва да се изключи.

На изключване подлежи и изцяло приетото вземане за мораторни лихва върху обезщетението по чл.222, ал.1 КТ преди решението за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като преди този момент няма доказателства работодателят да е изпаднал в забава на плащането по отношение на обезщетението, което е без установен срок за изпълнение и за настъпване на забавата е необходима покана. Длъжникът е изпаднал в забава едва с откриване на производството, тъй като към този момент  вземанията срещу него стават изискуеми  на основание чл.617, ал.1 ТЗ, поради което и дължи лихвите след 13.12.2018 г.

Право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ възниква при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като за последното обстоятелство е представено разпореждане на НОИ от 24.04.2015 т., установяващо отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.З. по време на съществуване на трудовото правоотношение между страните, като с оглед установения по делото срок на съществуване на правоотношението размерът на обезщетението е равен на две брутни месечни възнаграждения или на сумата от 2894, 32 лв., като разликата от 463,68 лв. над тази сума подлежи на изключване.Заплащането на това обезщетение също не е с установен от закона срок за  изпълнение, поради което и за изпадането в забава на работодателя е необходима покана, каквато не се установява да е отправяне, поради което и длъжникът не дължи законна лихва за забавеното плащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и приетото на това основание вземане от 640,81 лв. следва да се изключи.

Следователно общо на изключване подлежат части от приети вземания в размер на  2151,75 лв.

65. По възражението с вх.№ 72345/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 72  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на О.П.П..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че П. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва  възражението без да сочи конкретни доводи и без да представя нови доказателства.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед №1008/19.12.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което О.П.П. е изпълнявал длъжност „летец –пилот, командир/капитан на самолет“, което е прекратено на 14.01.2017 г. на основание чл.328,ял.1, т.2  КТ поради съкращавае на щата.

Представена е и справка –данни за осигуряването, от която се установява за О.П. да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за периода август 2016 г – януари 2017 г., като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

В приложение на презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от страна на работодателя, съдът приема, че за срока на съществуване на трудовото правоотношение и в частност за месеците 10-12.2016 г. до прекратяване на правоотношението на 14.01.2017 г. работникът е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовия договор, включително и задължението да престира работна сила, поради което и има право на трудово възнаграждение.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер, респективно надвишават сумата от 180 лв., представляваща размера на възнаграждението за  периода 01.01-13.12.2017 г.

Следователно на изключване подлежат вземания в общ размер на 14446 лв.

66. По възражението с вх.№ 72355/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 73  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Й.Г.Н..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че Н. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва  възражението без да сочи конкретни доводи и без да представя нови доказателства.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед №982/30.12.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което Й.Г.Н. е изпълнявал длъжност „ст.стюардеса инструктор“, което е прекратено на 05.01.2017 г. на основание чл.328,ал.1, т.2  КТ поради съкращаване на щата.

Представена е и справка –данни за осигуряването, от която се установява за Й.Н. да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за периода август 2016 г – януари 2017 г., като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

В приложение на презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от страна на работодателя, съдът приема, че за срока на съществуване на трудовото правоотношение и в частност за месеците 10-12.2016 г. до прекратяване на правоотношението на 05.01.2017 г. работникът е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовия договор, включително и задължението да престира работна сила, поради което и има право на трудово възнаграждение.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер и следователно на изключване подлежат вземания в общ размер на 6240 лв..

67. По възражението с вх.№ 72425/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 75 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на В.П.Ш.

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, поради което и изявленията не го обвързват. Оспорва представените в съдебно заседание трудов договор и допълнителни споразумения да са подписани от законния представител на работодателя. Евентуално длъжникът поддържа, че Ш. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира поради преустановяване на работата на длъжника по осъществяване на авиационен превоз.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като представя в съдебно заседание  преписи от трудови договори, допълнителни споразумения страниците на трудова книжка, отразяваща обстоятелства относно възникване и прекратяване на правоотношението между страните. Счита, че инициираното от длъжника производство по корекции на данните до завършването му не може да доведе до игнориране на подадените данни, като именно тези данни доказват размера на възнаграждението, тъй като се подават от работодателя по електронен път с електронен подпис. Поддържа, че извод за това, че кредиторът е полагала труд по правоотношението следва от основанието за прекратяването му, което не се основава на нейно неизпълнение, освен това се позовава на презумпцията за добросъвестност, установена от КТ.По отношение на размера на трудовото възнаграждение се позовава на представените допълнително в съдебно заседание трудов договор и допълнително споразумение.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

От представените заверени преписи от страници на трудова книжка, която е официален удостоверителен документ относно отразените в нея факти във връзка с възникването, съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение, като доказателствената й сила не е оспорена, нито е оборена, се установява, че между В.П.Ш. и  Е.В.ООД  многократно са сключвани трудови договори с различна продължителност, като последното трудово правоотношение е продължило за периода 01.11.2014 г. – 28.12.2016 г., за длъжността „старши стюард инструктор“ с  договорено основно месечно възнаграждение от 2000 лв.

 Посоченият в трудовия договор професионален опит от 13 пълни години за същата или сходна длъжност, обуславя и допълнително възнаграждение  в размер на 7,8 % или 156 лв. месечно, съобразно разпоредбата на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение, като представените от самия кредитор доказателства не установяват по-висок размер на възнаграждението.

            В приложение на презумпцията на чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от длъжника –работодател, който носи тежестта, съдът приема, че до прекратяването на правоотношението на 28.12.2016 г. Ш. е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение, включително задължението да престира работна сила и ако са били налице пречки за работодателя да осъществява лицензионна дейност като авиопревозвач, то това не се отразява на добросъвестността на работниците, респективно за работодателя е възникнало задължение да заплати уговореното основно и следващото от нормативната уредба допълнително трудово възнаграждение на В.Ш. в брутен размер на 2156 лв., поради което и приетите суми за възнаграждение за м.10 и 11.2016 г, надвишаващи така установените размери подлежат на изключване.

68. По възражението с вх.№ 72295/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 76 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на О.С.К.М..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че П. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва  възражението като поддържа, че съществуването на трудовото правоотношение и размера на трудовото възнаграждение се установяват от електронните справки от информационната система на НАП, която отразява подадени от самия работодател данни в изпълнение на законово негово задължение, което представлява извънсъдебно признание. Позовава  се на презумпцията за добросъвестност при изпълнение на трудовите задължения, подадените данни за осигуряване.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед №935/14.12.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което С.К.М. е изпълнявал длъжност „старши стюард“, което е прекратено на 14.12.2016 г. по взаимно съгласие

Противно на доводите и на двете страни, справки за осигуряване не са представяни нито с молбата за предявяване на вземанията, нито в съдебно заседание, поради което и съдът не обсъжда такова доказателство. С молбата за предявяване на вземания са представени фишове за заплата, които обаче на са подписани, респективно нямат никаква доказателствена стойност относно удостоверените в тях факти относно работодател, размер на възнаграждение, отработени дни и прочие обстоятелства относно съществуването и съдържанието на трудовото възнаграждение.

Само въз основа на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдът приема, че трудово правоотношение е съществувало и е прекратено, но не може да формира никакви изводи относно неговата продължителност и съдържание извън длъжността, посочена в заповедта, поради което  и не може да приеме, че такова е съществувало през месеците октомври и ноември 2016 г., за които са предявени вземания за трудови възнаграждения, поради което и тези вземания следва да се изключат.

69. По възражението с вх.№ 72395/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 77  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на М.М.К..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че К. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва  възражението без да сочи конкретни доводи и без да представя нови доказателства.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед №972/21.12.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което М.М.К. е изпълнявал длъжност „старша стюардеса“, което е прекратено на 30.12.2016 г. на основание чл.328,ал.1, т.2  КТ поради съкращаване на щата.

Представена е и справка –данни за осигуряването, от която се установява за М.К. да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за периода август 2016 г – декември 2016 г., като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

В приложение на презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от страна на работодателя, съдът приема, че за срока на съществуване на трудовото правоотношение и в частност за месеците 10-12.2016 г. до прекратяване на правоотношението на 30.12.2016 г. работникът е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовия договор, включително и задължението да престира работна сила, поради което и има право на трудово възнаграждение.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер и следователно на изключване подлежат вземания в общ размер на 2620,83 лв..

70. По възражението с вх.№ 72289/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.78 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на П.Р.К..

Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че се основават на допълнително споразумение, което не е подписано от законния представител на дружеството Д.Б. и следователно е недействително. Оспорва съществуването на вземания за трудово възнаграждение с доводи, че К. не е посещавала работното си място, тъй като Б. ООД е преустановило дейността си на авиационен оператор и не е осъществявало полети. Оспорва се правото на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ с доводи, че липсват доказателства К. да е останал без работа.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възраженията.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично неоснователно по следните съображения.

С молбата за предявяване на вземания е представено допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение  от 21.10.2015 г., от което се установява, че считано от датата на сключването му е изменено основното месечно трудово възнаграждение на П.К. за длъжността „стюардеса“ от 740 лв. на 1500 лв. 

Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочени в споразуменията автори, поради което и съдът приема да са подписани именно от посочения в тях представител на работодателя, респективно въз основа на тях е настъпило изменение на трудовото правоотношение между Е.В.ООД и П.К., чието възникване не се оспорва, като последното уговорено трудово възнаграждение е в размер на 1500 лв.

Дори и при извод за неавтентичност на споразумението обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

От представената справка от НАП се установява да са подадени от длъжника данни за осигуряване на П.К. за месеците, за които са приети вземания за възнаграждение, поради което и въз основа на допълнително споразумение и подадените данни от самия длъжник, съдът приема, че между страните е съществувало трудово правоотношение за месеците октомври, ноември и декември 2016 г.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за тези месеци до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение.

Въз основа на представеното допълнително споразумение и удостоверения в него професионален стаж, съдът приема, че П.К. е имала право на допълнителоно възнаграждение за стаж и прослужено врем от 8 г.на същата или сходна длъжност, което обуславя допълнителен размер на възнаграждението от 4,8 % или 72 лв. месечно съобразно разпоредбата на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.

Следователно по делото се установява да са възникнали вземания на К. в размер на 1572 лв. месечно за основно и допълнително възнаграждение. Не се установява основание за начисляване на по-висок размер на трудовото възнаграждение, на каквото основание са предявени вземанията, тъй като справките за подадени данни за осигуряване включва всички плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение, а представените доказателства удостоверяват по-нисък размер на възнаграждението от посочения в справката за м. октомври 2016 г., поради което и разликата над 1572 лв. за този месец следва да се изключи.

71. По възражението с вх.№ 72303/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.79 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Д.М.Й. . Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че не са доказани фактите относно възникването и размера на вземанията, като оспорва представените справки от НАП и НОИ да го обвързват и да имат доказателствено значение, тъй като се основават на неверни данни, подадени от лица без представителна власт. Оспорва представеното в съдебно заседание допълнително споразумение, което не е подписано от законния представител на дружеството Д.Б. и следователно е недействително. Оспорва съществуването на вземания за трудово възнаграждение с доводи, че Й. не е посещавала работното си място, тъй като Б. ООД е преустановило дейността си на авиационен оператор и не е осъществявало полети. Оспорва се правото на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ с доводи, че липсват доказателства Й. да е останала без работа.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като сочи, че е съществувало трудово правоотношение, което сама прекратила на основание чл.327, т.2 КТ, като размерът на дължимите възнаграждение и обезщетение се установява от подадените от работодателя данни за осигуряване, от които е обвързан.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично неоснователно по следните съображения.

Въз основа на представените допълнително споразумение от 01.07.2016 г. и заповед № 1036/26.01.2017 г. съдът приема, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Д.Й. е заемала длъжността „ръководител транспорт и въздушно обслужване“ с уговорено основно трудово възнаграждение от 3500 лв. месечно, като правоотношението е прекратено на 26.01.2017 г по иницатива на работника на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.

Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписа на посочени в споразумението автор, поради което и съдът приема  да е подписано именно от посочения в него представител на работодателя, респективно въз основа на тях е настъпило изменение на трудовото правоотношение между Е.В.ООД и Д.Й., чието възникване не се оспорва, като последното уговорено трудово възнаграждение е в размер на 3500 лв.

Дори и при извод за неавтентичност на споразумението обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за  периода до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение.

По делото не се установява основание за начисляване на по-висок размер на  трудовото възнаграждение, на каквото основание са предявени вземанията, тъй като справките за подадени данни за осигуряване включват всички плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение, като посочените в тях по-високи суми за облагаем доход не могат да се отнесат по презумпция към трудовото възнаграждение, а вземания, произтичащи от други основания освен дължимата за обичайната престация не са предявявани.

Следователно на изключване подлежат сумите над 3500 лв., представляващи брутно трудово възнаграждение за месеците октомври, ноември и декември 2016 г., както и разликата над 2833,33 лв., какъвто е размерът на брутното възнаграждение за м.януари 2017 г. до прекратяването на правоотношението, считано от 21.01.2017 г.

Прекратяването на правоотношението на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ обуславя възникване на право на обезщетение съгласно чл.221, ал.1 КТ, като това право произтича въз основа на самия факт на прекратяване на посоченото основание и оставането без работа след прекратяването е без правно значение. Следователно за Д.Й. е възникнало право на обезщетение в размер на едно брутно възнаграждение, което по вече посочените съображения съдът приема да е в размер на 3500 лв., като разликата над тази сума, за която е прието вземането, подлежи на изключване.

Следователно общия размер на подлежащите на изключване части от вземания е 1814,68 лв.

72. По възраженето с вх.№ 72375/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 80 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на П.Б.М. .

Доводите на длъжника са, че кредиторът с оспорени вземания не е представил доказателства за основанието за възникване и размера на приетите вземания, като представените справки от информационната система на НАП относно осигуряването нямат характер на официален документ, не обвързват длъжника, неверни са и е предприел действия за коригирането им, тъй като са подадени от лица без представителна власт. Евентуално поддържа, че М. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира поради преустановяване на работата на длъжника по осъществяване на авиационен превоз.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е изцяло основателно по следните съображения:

Единствените представени доказателства са справка за осигурителен , които обаче доказателства не могат да установят сключването и изпълнението на трудово правоотношение между страните, а още по-малко времето и основанието за неговото прекратяване.

Представените във връзка с командироването документи са на чужд език и без превод, поради което и не могат да послужат като доказателства в съдебния процес.

С оглед направените оспорвания от длъжника относно верността на данните, подавани от негово име за осигуряване, както и относно представителната власт на подалите ги лица и предвид обстоятелството, че и плащания са извършени от името на длъжника от трети лица на наеясни основания, то и съдът намира, че по делото не са доказани при условията на пълно и главно доказване факти относно наличието на трудово правоотношение между Е.В.ООД и П.М., поради което и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест вземанията й следва да се изключат от приетите.

73. По възражението с вх.№ 72309/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 81 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Р.С.Р..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че Р. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва  възражението без да сочи конкретни доводи и без да представя нови доказателства.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед № 887/15.11.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което Р.Р. е изпълнявала длъжността „старша стюардеса“, което е прекратено на 15.11.2016 г. на основание чл.325, т.1  КТ по взаимно съгласие.

Представена е и справка –данни за осигуряването, от която се установява за Й.Н. да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за периода януари 2016 г – ноември 2016 г., като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

В приложение на презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от страна на работодателя, съдът приема, че за срока на съществуване на трудовото правоотношение и в частност за месеците 10 и до прекратяване на правоотношението на 15.11.2016 г. работникът е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовия договор, включително и задължението да престира работна сила, поради което и има право на трудово възнаграждение.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер, респективно надвишават сумата от 210 лв., представляваща възнаграждение за периода 01.-15.11.2016 г. и следователно на изключване подлежат вземания в общ размер на 1960,54 лв..

74. По възражението с вх.№ 72327/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 82  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на А.И.А..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че А. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва  възражението без да сочи конкретни доводи и без да представя нови доказателства.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед №928/29.11.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което А.И.А. е изпълнявал длъжност „летец – пилот, командир/капитан на самолет“, което е прекратено на 29.11.2016 г. на основание чл.328,ал.1, т.2  КТ поради съкращаване на щата.

Представена е и справка –данни за осигуряването, от която се установява за А. да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за периода януари 2016 г – ноември 2016 г., като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

В приложение на презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от страна на работодателя, съдът приема, че за срока на съществуване на трудовото правоотношение и в частност за месеците октомври  до прекратяване на правоотношението на 29.11.2016 г. работникът е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовия договор, включително и задължението да престира работна сила, поради което и има право на трудово възнаграждение.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер, респективно по отношение на месец ноември 2016 г. сумата от 381, 82 лв., която представлява минимална работна заплата за периода до 29.11.2016 г., когато е прекратено правоотношението и следователно на изключване подлежат вземания в общ размер на 14645,95 лв..

75. По възражението с вх.№ 72274/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 83  в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на М.Е.С..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че С. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва  не взема становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед №1022/10.01.2017 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което М.Е.С. е изпълнявала длъжност „старша стюардеса“, което е прекратено на 11.01.2017 г. на основание чл.328,ал.1, т.2  КТ поради съкращаване на щата.

Представена е и справка –данни за осигуряването, от която се установява за С. да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за периода август 2016 г – януари 2017 г., като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти за съществуването на трудово-правна връзка, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

В приложение на презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от страна на работодателя, съдът приема, че за срока на съществуване на трудовото правоотношение и в частност за месеците октомври  до прекратяване на правоотношението на 1.01.2017 г. работникът е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовия договор, включително и задължението да престира работна сила, поради което и има право на трудово възнаграждение.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер и следователно на изключване подлежат вземания в общ размер на 3240 лв..

76. По възражението с вх.№ 72397/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т. 84 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Е.В.Б..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, поради което и изявленията не го обвързват. Оспорва представените в съдебно заседание трудов договор и допълнителни споразумения да са подписани от законния представител на работодателя. Евентуално длъжникът поддържа, че Б. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира поради преустановяване на работата на длъжника по осъществяване на авиационен превоз.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

От представените заверени преписи от страници 22 и23 на трудова книжка, която е официален удостоверителен документ относно отразените в нея факти във връзка с възникването, съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение, като доказателствената й сила не е оспорена, нито е оборена, се установява, че между Е.В.Б. и  Е.В.ООД  е съществувало трудово правоотношение за периода 07.11.214 г. – 19.12.2016 г.  за длъжността „летец пилот, командир на самолет“ с  договорено основно месечно възнаграждение от  4660 лв.

 Посоченият в представените страни от книжката професионален опит от 1 пълна година към месец 10.2016 г. за същата или сходна длъжност, обуславя и допълнително възнаграждение  в размер на 0,6  % или 27,96 лв. месечно, съобразно разпоредбата на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г. и следователно при така установените факти дължимото месечно възнаграждение е в размер на 4687,96 лв.

Представената справка за осигурителния доход не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение, като представените от самия кредитор доказателства не установяват по-висок размер на възнаграждението.

            В приложение на презумпцията на чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от длъжника –работодател, който носи тежестта, съдът приема, че до прекратяването на правоотношението на 19.12.2016 г. Б. е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение, включително задължението да престира работна сила и ако са били налице пречки за работодателя да осъществява лицензионна дейност като авиопревозвач, то това не се отразява на добросъвестността на работниците, респективно за работодателя е възникнало задължение да заплати уговореното основно и следващото от нормативната уредба допълнително трдуово възнаграждение на Б. в брутен размер на 4687,96 лв., поради което и приетите суми за възнаграждение за м.10 и 11.2016 г, надвишаващи така установените размери подлежат на изключване.

77. По възражението с вх.№ 72428/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.85 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на М.Й.Й., Т.Н.Й. и Р.Й.Й., в качеството им на наследници на Й.М.Й..

Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че се основават на трудов договор, който не е подписан от законния представител на дружеството Д.Б. и следователно е недействителен. Оспорва да е обвързан от подадени данни за осигуряване, тъй като били подадени от лице без представителна власт, като предприел действия по корекцията им. Оспорва съществуването на вземания за трудово възнаграждение с доводи, че Й.Й. не е посещавала работното си място, тъй като Б. ООД е преустановило дейността си на авиационен оператор и не е осъществявало полети.

Кредиторите с оспорени вземания вземат становище за неосновтелност на възражението, като поддържат, че съществуването на вземанията и техния размер се установява от декларираните от работодателя данни.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично неоснователно по следните съображения.

С молбата за предявяване на вземания са представени единствено удостоверение за наследници, установяващо смъртта на Й.Й. на 13.05.2017 г., както и качеството на наследници на Т.Н.Й., М.Й.Й. и Р.Й.Й., както и  трудов договор от 08.12.2014 г. между Е.В.ООД и Й.М.Й. за длъжността „координатор въздушно обслужване“ с уговорено месечно възнаграждение от 2000 лв.

Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочени в споразуменията автори, поради което и съдът приема да са подписани именно от посочения в тях представител на работодателя, респективно въз основа на тях е  възникнало трудовото правоотношение между Е.В.ООД и Й.Й., по което е уговорено трудово възнаграждение  в размер на 2000 лв.

Дори и при извод за неавтентичност на трудовия договор обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

От представената справка от НАП се установява да са подадени от длъжника данни за осигуряване на Й.Й. за месеците, за които са приети вземания за възнаграждение, поради което и въз основа на трудовия договор и подадените данни от самия длъжник, съдът приема, че между страните е съществувало трудово правоотношение за месеците октомври, ноември и декември 2016 г.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за тези месеци до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение.

Въз основа на представения трудов договор обаче,  съдът приема, че дължимото месечно възнаграждение е 2000 лв., като не се твърдят, нито доказват факти, обосноваващи по-висок размер. Представените справки –данни з осигуряване на могат да установят по-висок на трудовото възнаграждение, тъй като включват всички плащания по трудовото правоотношение, на е само трудовото възнаграждение, което се установява да е уговорено в размер на 2000 лв. Следователно следва да се изключат от приетите вземания сумите надвишаващи уговорения месечен размер на от 2000 лв. за месеците октомври и ноември 2016 г.

Следва да се изключи и приетото вземане за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, тъй като не са представени каквито и да било доказателства относно основанието за прекратяване на правоотношението, поради което и няма как съдът на прецени дали се дължи обезщетение, тъй като  не във всички случаи на прекратяване се дължи такова.

Следователно на изключване по т.85 подлежат вземания в общ размер на 3200 лв.

78. По възраженето с вх.№ 72268/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.86 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Ш. ЕООД.

Доводите на длъжника са, че не е доказано възлагането и извършването на услугите, чиято цена се претендира. Оспова издадените фактури да удостоверяват извършването на услугите.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като счита, че както възлагането на услугите, тяхна цена и извършването им се установяват от кореспонденция между страните и представените товарителници.

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Кредиторът Ш. ЕООД е предявил вземания за извършени спедиторски услуги по организиране на въздушен транспорт на товари от Рияд, Саудитска Арабия до София на 110.08.2016 г. и  по организиране на автомобилен превоз на товари от Варна до Вест Съсекс, Англия с дата на доставка 23.09.2016 г.

Възлагането на спедиторски услуги се установява от представената от кредитора електронна кореспонденция, която не е оспорена по авторство, като от името на Е.В.ООД възлагането е извършено от П.Р., за когото се установява по делото да е заемал длъжността „мениджър логистика“, като в електронната кореспонденция са посочени параметри относно възлагането, включително относно дължимото възнаграждение и изпълнението на поръчката по организиране на транспорт, като са представени и съответните товарителници, установяващи изпълнението, поради което възражението е изцяло неоснователно.

79. По възражението с вх.№ 72412/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.87 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Л.Л.С..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че С. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията кредиторът е представил единствено заповед №905/01.12.2016 г., изходяща от длъжника, от която се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което Л.Л.С. е изпълнявал длъжност „летец – пилот, командир/капитан на самолет“, което е прекратено на 01.12.2016 г. на основание чл.327,ал.1, т.2  КТ по инициатива на работника.

Представена е и справка –данни за осигуряването, от която се установява за С. да са подадени данни за осигуряване по трудово правоотношение с работодател Е.В.ООД за периода август 2016 г – ноември 2016 г., като съдът приема въз основа на справката, че за посочения период е съществувало правоотношение между страните, тъй като подаването на данни за осигуряването от работодател в изпълнение на законовото му задължение представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, като съществуването на правоотношението се установява и от изявлението за прекратяването му.

В приложение на презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ и при липсата на обратно доказване от страна на работодателя, съдът приема, че за срока на съществуване на трудовото правоотношение и в частност за месеците октомври  до прекратяване на правоотношението на 01.12.2016 г. работникът е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовия договор, включително и задължението да престира работна сила, поради което и има право на трудово възнаграждение.

Представената справка за осигурителния доход обаче не може да послужи за установяване на размера на трудовото възнаграждение, на което основание са предявени вземанията, тъй като декларираните от работодателя осигурителен  и облагаем доход обхващат всички осигурителни и облагаеми плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение. При направеното оспорване и липсата на каквито и да било доказателства относно уговорения размер на възнаграждението- основно и допълнително, съдът приема, че уговореното възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период, а именно 420 лв., какъвто е определения й размер за 2016 г. с ПМС 375/28.12.2015 г.

Именно в този размер и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме да са възникнали вземания за възнаграждение, като следва да се изключат от приетите вземания сумите, които надвишават този месечен размер.

Установява се основанието за прекратяване, което обуславя право на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на едно брутно възнаграждение, което с оглед установения размер е 420 лв., поради което и разликата над тази сума подлежи на изключване.

80. По възражението с вх.№ 72414/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.88 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на С.А.А..

 Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че се основават на трудов договор, който не е подписан от законния представител на дружеството Д.Б. и следователно е недействителен. Оспорва да е обвързан от подадени данни за осигуряване, тъй като били подадени от лице без представителна власт, като предприел действия по корекцията им. Оспорва съществуването на вземания за трудово възнаграждение с доводи, че С.А. не е посещавал работното си място, тъй като Б. ООД е преустановило дейността си на авиационен оператор и не е осъществявало полети.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения.

С молбата за предявяване на вземания са представени трудов договор №820/11.05.2015 г., сключен между С.А.А. и Е.В.ЕООД за длъжността „авиотехник“ и с уговорено основно месечно възнаграждение от 1150 лв., както и Заповед  1029/04.01.2017 г., с която правоотношението е прекратено, считано от 04.01.2017 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.

Въз основа на тези документи съдът приема, че за периода 11.05.2015 г. до 04.01.2017 г. между С.А. и Е.В.ООД, с настоящо наименование Б. ООД, е съществувало трудово правоотношение със съдържанието, следващо т трудовия договор.

Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочените в трудовия договор автори, поради което и съдът приема да са подписани именно от посочения в тях представител на работодателя.

Дори и при извод за неавтентичност на трудовия договор обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за тези месеци до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение, чиито брутен размер надвишава приетите вземания.

Съответно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ поражда право на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, което е в размер на едно брутно възнаграждение от 1150 лв., като и това вземане е предявено и прието в по-малък от този размер, поради което възражението следва да се отхвърли изцяло.

81. По възражението с вх.№ 72421/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.87 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Л.Л.С..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за основанието и размера на приетите вземания, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. В съдебно заседание се поддържа, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, неверни са, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че С. няма право на възнаграждение, тъй като не е престирал труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания заявява в писмено становище, че оттегля молбата си за предявяване на вземания и не търси плащане от длъжника, поради което и възражението следва да се уважи изцяло.

82. По възражението с вх.№ 72369/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.90 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на М.Ц.Д.. 

Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че не са доказани фактите относно възникването и размера на вземанията, като оспорва представените справки от НАП и НОИ да го обвързват и да имат доказателствено значение, тъй като се основават на неверни данни, подадени от лица без представителна власт. Оспорва представения с молбата за предявяване на вземания трудов договор да е подписан от законния представител на дружеството Д.Б., като го счита за недействителен. Оспорва съществуването на вземания за трудово възнаграждение с доводи, че Д. не е посещавал работното си място, тъй като Б. ООД е преустановило дейността си на авиационен оператор и не е осъществявало полети. Оспорва се правото на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ с доводи, че липсват доказателства Д. да е останал без работа.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично неоснователно по следните съображения.

Въз основа на представените трудов договор от 11.05.2016 г. и заповед № 946/15.12.2016 г. съдът приема, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което М.Д. е заемал длъжността „летец –пилот, инструктор“ с уговорено основно трудово възнаграждение от 6485 лв. месечно, като правоотношението е прекратено на 15.12.2016 г по инициатива на работника на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.

Длъжникът, който носи тежестта, не е провел доказване относно неавтентичността на подписа на посочени в споразумението автор, поради което и съдът приема  да е подписано именно от посочения в него представител на работодателя, респективно въз основа на тях е възникнало трудовото правоотношение между Е.В.ООД и М.Д. с посоченото в договора съдържание.

Дори и при извод за неавтентичност на споразумението обаче, доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето, действало от името на работодателя е порок, касаещ негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за  периода до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно  има  и право на трудово възнаграждение.

Въз основа на удостоверения в трудовия договор професионален опит от 26 години и 5 месеца към датата на сключването му, съдът приема, че Д. е имал право и допълнително трудово възнаграждение за стаж и професионален опит  от 15,6 % или 1011,66 лв. месечно съобразно разпоредбата на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г.Следователно трудовото възнаграждение – основно и допълнително е в брутен размер на 7496,66 лв.

По делото не се установява основание за начисляване на по-висок размер на  трудовото възнаграждение, на каквото основание са предявени вземанията, тъй като справките за подадени данни за осигуряване включват всички плащания по трудовото правоотношение, а не само тези за трудово възнаграждение, като посочените в тях по-високи суми за облагаем доход не могат да се отнесат по презумпция към трудовото възнаграждение, а вземания, произтичащи от други основания освен дължимата за обичайната престация не са предявявани.

Следователно на изключване подлежат сумите над 7496,66лв. за месеците  октомври и ноември, както и сумата над 3569,84 лв., каквото е брутното възнаграждениее за м.декември 2016 г. до прекратяване на правоотношението на 15.12.2016 г.

Прекратяването на правоотношението на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ обуславя възникване на право на обезщетение съгласно чл.221, ал.1 КТ, като това право произтича въз основа на самия факт на прекратяване на посоченото основание и оставането без работа след прекратяването е без правно значение. Следователно за М.Д. е възникнало право на обезщетение в размер на едно брутно възнаграждение, което по вече посочените съображения съдът приема да е в размер на 7496,66 лв., като разликата над тази сума, за която е прието вземането, подлежи на изключване.

Следователно общия размер на подлежащите на изключване части от вземания е 2607,75 лв.

83. По възражението с вх.№ 72271/03.06.2019 г. на длъжника Б. ООД  срещу включване по т.95 в списъка с приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г. на вземания на Държавата за летищнш такси и лихви върху тях, приети въз основа на Акт за установяване на публични държавни вземания №1/06.03.2019 г. и Акт за установяване на публично държавно вземане № 21/19.02.2019 г.

Доводите на длъжника са, че актовете са нищожни, тъй като не са издадени от компетентния орган, както  и че са незаконосъобразни, тъй като са нарушени процедурите по издаването им, установените вземания не са възникнали.Оспорва актовете да са влезли в сила.

НАП,която е предявила вземанията в производството, оспорва възражението, като счита, че контрол върху законосъобразността на актовете може да се извършва само в производството по обжалването им, а не и инцидентно в настоящото производство. Поддържа, че  актовете са влезли в сила, тъй като са връчени на синдика, а евентуално вземанията следва да бъдат приети под условие.

Синдикът поддържа становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  основателно по следните съображения:

Вземанията са приети въз основа на Акт за установяване на публични държавни вземания №1/06.03.2019 г., издаден от финансовия директор на ДП „ръководство на въздушното движение“  и  Акт за установяване на публично държавно вземане № 21/19.02.2019 г., издаден от финансовия директор на Летище „София“ЕАД.

Актовете са връчени на синдика А.М.  съответно на 06.03.2019 г. и 21.02.2019 г., като доводите на длъжника за ненадлежно връчване се неоснователни, тъй като след откриване на производство по несъстоятелност  на основание чл.658, ал.1, т.1 ТЗ именно синдикът представлява дружеството. Аргумент за това следва и от разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ, която предвижда изрична и изчерпателна самостоятелна легитимация за представителство от органите на дружеството в конкретно посочени производства измежду които не е административното производство по установяване на публични задължения.

Основателни са и доводите на процесуалния представител на НАП, че гражданският съд не може да контролира инцидентно законосъобразността на индивидуални административни актове, на които страната е адресат, независимо от установената изрична легитимация за длъжника в производството по разглеждане на възражения.

Основателни са обаче възраженията относно валидността на актовете за установяване на публични задължения, тъй като представените с молбата за предявяване доказателства не установяват компетентност на издалите ги лица, а правомощието на гражданския съд да разглежда възражения за нищожност на индивидуални административни актове е изрично предвидена в чл.17, ал.1 ГПК.

Летищните такси, установени по вид в чл.120 от Закона за гражданското въздухоплаване са публични държавни вземания, като  събирането им е възложено, в зависимост от вида им, на Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение“, „Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация“, концесионер на летище или летищен оператор. Съответно ЗГВ не предвижда конкретна процедура и орган по установяване на тези публични задължения, поради което и съдът приема на основание чл.166, ал.2 ДОПК, че редът е по АПК, а компетентен да определи органът е ръководителя на съответната администрация.

В случая актовете не са издадени от ръководителите на ДП“Ръководство въздушно движение“ и Летище София АД, поради което и компетентността на издателите им не може да се презумира, а следваше да бъде доказана чрез представянето на съответните, изходящи от горепосочените ръководите, актове за овластяване. Такива доказателства не са представени, поради което и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че актовете за установяване на публични везмания са издадени от некомпетентен органи и следователно нищожни, поради което и не доказват възникването на публичните задължения, които са установени с тях.

Съответно  представените фактури също не могат да докажат възникването на публичните вземания, тъй като предоставянето на услугите по тях се оспорва от длъжника.

По изложените съображения следва да изключат  всички приети вземания за летищни такси  и лихви върху тях по т.95

85. По възражението с вх.№ 72669/04.06.2019 г. на НАП  по отношение размер, основание и поредност на включени в списъка на приетите вземания вземания на Държавата по т.91, 93,94, 95 и 96

Доводите на кредитора са, че по отношение на вземанията по т.91  е допусната грешка относно размера на приетата главница, като макар да е приел изцяло вземанията и да е посочил вярно общия им размер по този пункт от списъка, синдикът е допуснал грешка в размер на главницата, която е 3530,51 лв., а не 3520,51 лв.

По отношение на вземанията по т.93 от списъка се сочи, че приетото вземане за лихва от 20,94 лв. е за периода 14.12.2018 г. – 05.03.2019, а не както е посочена крайната дата на периода 13.03.2019 г., като се претендират и лихви след 06.03.2019 г.

По отношение на вземанията по т.94 от списъка се сочи, че приетото вземане за лихви от 34,44 лв. е за периода 12.03.2019 г., а не 13.03.2019 г., като се претендират законни лихви от 12.03.2019 г., а не както е посочено от 14.03.2019 г.

По отношение на вземанията по т.95 се сочи, че приетото вземане за лихви от 5184,47 лв. е изчислено до 06.03.2019 г., а не както е посочено до 13.03.2019 г., като се претендират лихвите от 07.03.2019 г. в определяем размер.

По отношение на прието вземане в размер на 6000 лв. по т.96, произтичащо от НП 114/07.08.2014 г. се оспорва приетата от синдика поредност на удовлетворяване  по т.6 на чл.722, като се твърди, че вземането е обезпечено с две постановления за налагане на обезпечителни мерки, които са вписани в ЦРОЗ, респективно обуславят поредност на удовлетворяване по т.1.

Длъжникът оспорва единствено възражението в частта относно искането изменение на поредността на удовлетворяване.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично неоснователно по следните съображения.

Действително са допуснати грешки, които са очевидни, по отношение на размера на главницата по т.91, както и по отношение на крайната дата, до която кредиторът е изчислил предявените вземания за лихви,които следва да се коригират по 93, 94.

В останалата част възражението е неоснователно, тъй като няма основание за изтекъл период да се приемат вземания за лихви, които не са определяеми, а определени и следователно няма основание да се коригира датата, от която вземанията за законна лихва са приети в определяем размер, а това е датата, следваща датата на подаване на молбата за предявяване на вземания. Предхождащите тази дата лихви е следвало да бъдат изчислени и предявени в конкретен размер, тъй като в противен случай е налице нередовност на молбата за предявяване.

С оглед установените основание за изключване на вземанията по т.95 възражението на НАП относно крайната дата на периода за лихвите е неоснователно.

Възражението на кредитора във връзка с поредността на удовлетворяване е изцяло неоснователно. Съдът намира, че разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно и във връзка с разпоредбите на чл.638, ал.4 ТЗ и чл.724 ТЗ, което тълкуване води до единствения извод, че вписването на запор по реда на Закона за особените залози не учредява никаква привилегия на кредитора в производството по несъстоятелност. Вписването по реда на ЗОЗ на запор върху вземания и вещи представлява обезпечителна мярка с единствена последица забрана на длъжника да се разпорежда със запорираното имущество.

 Съгласно чл.638, ал.4 ТЗ наложените в индивидуалното принудително изпълнение обезпечителни мерки са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, като след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо налагането на запор и възбрана върху имущество, включено в масата, като разпоредбата не въвежда изключение по отношение на запори, вписани по реда на ЗОЗ. Разпоредбата на чл.724 ТЗ урежда правилата за удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане, като под обезпечен кредитор разпоредбата има предвид единствено кредитор, в чиято полза са учредени ипотека или залог, но не и кредиторите, наложили в чиято полза са допуснати обезпечителни мерки по реда на обезпечителното производство, включително и запор, вписан по реда на ЗОЗ. Нещо повече, в самия закон за особените залози не се съдържат правила, предвиждащи друго действие на вписания запор по реда на закона, различни от общото действие по чл.451  и чл.452 ГПК, като вписването в регистъра има значение само за правото на кредитора да участва в разпределението по ЗОЗ с оглед разпоредбата на чл. 40 и чл.41 ЗОЗ, тъй като кредитори, чиито права не са вписани в ЦРОЗ не могат да се присъединяват при разпределение на суми от осребряване на заложено по ЗОЗ имущество.

В индивидуалното принудително изпълнение по ГПК наложените запори, включително вписаните по реда на ЗОЗ, не създават друга привилегия на кредиторите, които са ги вписали, освен правото да се присъединят и да участват в разпределението съобразно правата и привилегиите по чл.136 ЗЗД.

В индивидуалното принудително изпълнение по ДОПК наложените запори не пораждат дори и право на присъединяване, а още по-малко на предпочтително удовлетворение. Право на присъединяване и предпочтително удовлетворение е предвидено единствено за обезпечените кредитори, като под „обезпечени“ разпоредбата на чл.194 ДОПК има предвид същото като чл.724 ТЗ, а именно  кредитори с учредена ипотека или залог, но не и такива с наложени обезпечителни мерки.

 Следователно  макар и разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ да поставя сред обезпечените кредитори и тези вписали запор и възбрана по реда на ЗОЗ, то очевидно разпоредбата в тази й част е в противоречие с останалите правила за разпределение в универсалното принудително изпълнение, с целта на производството по несъстоятелност, с правилата за разпределение при индивидуално принудително изпълнение и общите правни принципи и по същество неприложима.

Единствената привилегия, която следва от наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК е правото на държавата при открито производство по несъстоятелност и в рамките на 6 месеца от откриването му да реализира имуществото, върху което са наложени мерките по реда на ДОПК / чл.193 ДОПК, вр.чл.638, ал.1 ТЗ/, но дори и в този случай вписването на мерките в ЦРОЗ не създава привилегия за предпочтително удовлетворени на държавата.

85. По възражението с вх.№ 72266/03.06.2019 г. на длъжника  срещу прието вземане по т.97 на К.и Н. ООД.

Доводите на длъжника са, че не дължи приетите вземания, тъй като не е бил страна в правоотношение с кредитора и не получавал услуги от него. Счита, че представеното с молбата за предявяване на вземания решение на търговски съд  в Загреб не следва да се зачита, тъй като по отношение на него не е допуснато изпълнение по реда на КМЧП, като сочи, не е са налице основанията за признаване на решението, тъй като не му бил връчен препис от исковата молба и не бил призован за съдебното производство.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  неоснователно по следните съображения:

С молбата за предявяване на вземанията са представени с превод на български език „Присъда“ на Търговския съд в гр.Загреб от 12.06.2017 г. и удостоверение по чл.53 от Регламент (ЕС) 1215/2012  на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела.

Със съдебното решение, наречено „Присъда“ длъжникът Б. ООД с предходно наименование Е.В.ООД е осъдено да заплати на К.и Н. ООД предявените  вземания, които са включени в списъка с приети от синдика вземания.

Неоснователни са доводите на длъжника относно приложението на КМПЧ относно признаване и допускане на изпълнението, тъй като се касае за решение на съда от държава членка на ЕС, поради което и приложими са правилата на Регламент (ЕС) 1215/2012  на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, респективно Глава петдесет и седма, Раздел ІІ „Производство по признаване и изпълнение на решения и актове н, постановени в други държави –членки на Евопейския съюз“ от ГПК.

Съгласно чл.36 от Регламента и чл.622, ал.5 ГПК съдебно  решение, постановено в друга държава членка се признава в друга държава членка без да е необходимо специално производство, като в случаите, в които изходът от спора зависи изцяло или отчасти от признаването на чуждестранното съдебно решение, съдът, пред който делото е висящо е компетентен по признаването.

Съгласно 37 от Регламента и чл.621, ал.1 ГПК признаването се извършва въз основа на съдебното решение и удостоверение по чл.53 от Регламента, които са представени и в превод, с което са изпълнени изискванията на закона, поради което и съдебното решение на Хърватския съд следва да се зачете, като не е допустимо въпросът относно дължимостта на сумите да се преразглежда по същество, поради което и възраженията на длъжника в тази връзка не следва да се обсъждат.

Не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение по чл.45 от Регламента, макар длъжникът да твърди, че не е уведомен за съдебното производство, тъй като в съдебното решение и представеното удостоверение се съдържа удостоверяване от постановилия решението съд относно уведомяването на длъжника за съдебния процес, който се е развил въз основа на негово възражение срещу издадена европейска заповед за плащане.

По тези съображения възражението следва да се отхвърли.

86. По възражението с вх.№ 72264/03.06.2019 г. на длъжника  срещу прието вземане по т.104 на В.м.и к.  ООД.

Доводите на длъжника са, че съществуването на вземанията не е доказано, тъй като с молбата за предявяване на вземанията не са представени никакви доказателства, като е недопустимо кредиторът да се позовава на представени в първата фаза доказателства.Оспорва предоставянето на услугите и стоките, чиято цена се претендира по двата договора.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като счита, че няма пречка да се съобразят вече представените по делото доказателства, тъй като именно по негова молба е открито производство по несъстоятелност на длъжника, респективно именно приетите вземания са обосновали легитимацията му да поиска откриването.

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

По делото във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност се представени и събрани доказателства относно възникването на вземанията по двата договора – договор за кетърингови услуги от 03.05.2012 г. и договор за услуга от 26.03.2009 г., изменен с анекс от 11.04.2011 г., като са събрани доказателства – стокови разписки, митнически декларации, счетоводни експертизи и счетоводни регистри, като доколкото възражението изхожда от длъжника, с чието участие са събрани доказателствата, няма основание същите да не послужат за формиране изводите на съда по това възражение, поради което и съдът приема, че приетите вземания по двата договора съществуват, тъй като се установява да са възникнали, а не се доказва да са погасени.

Основателно е обаче оплакването на длъжника за противоречие в списъка относно общия размер на приетите вземания, който не съответства на сбора на вземанията по двата договора и в този смисъл се касае за грешка в пресмятането, която следва да се поправи.

87. По възражението с вх.№ 72599/03.06.2019 г. на У.Л.ЕАД срещу включването на негови вземания по т.33,34,35,36 и 37  в списъка с неприети от синдика вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ

Доводите на подалия възражението кредитор са, че неправилно синдикът е отказал да включи вземанията в списъка с приети по съображения, че не отговаряли на изискванията §2 ДР на ТЗ, тъй като самият синдик ги превалутирал, както и че наличието на висящи производства по част от претенциите има значение относно съществуването на вземанията.

Длъжникът оспорва възражението, като счита, че вземанията не следва да се приемат, тъй като кредиторът, в качеството си на лизингодател отнел владението върху лизинговата вещ, поради което и не се дължат лизингови вноски.

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

Посочването на размера на вземанията във валутата, в която те са възникнали, не представлява порок на молбата за предявяване, тъй като на основание § 2 от допълнителните разпоредби на Търговския закон, вземанията се превръщат в български левове по курса на БНБ към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, като в случая курсът на БНБ на щатския долар към 13.12.2018 г. е 1 щ.д. =1,72002 лв.

Без правно значение относно приемането на вземанията са и обстоятелствата относно наличието на вече образувани преди откриване на производството по несъстоятелност дела относно предявените вземания, по които се събират доказателства. Приемането на вземанията се извършва въз основа на представените с молбата за предявяване на вземанията доказателства, като се извършва самостоятелна преценка дали същите са доказани.

Въз основа на представените договор за лизинг, договор за поръчителство с нотариална заверка на подписите, приемо –предавателен протокол и нотариална покана за разваляне на договора, връчена на В.Д.ООД, съдът приема, че се установява възникване на вземания за лизингови вноски по договора за лизинг до 28.02.2013 г., когато договорът е развален от кредитора, като са представени доказателства, че лизингодателят е предал самолета на лизингополучателя при сключване на договора за лизинг, съответно липсват доказателства, че му е предаден обратно преди развалянето на договора. Следователно за лизингополучателя за възникнали задълженията за лизингови вноски до 28.02.2013 г., включващи главница и лихви, както и задължения за заплащане на неустойка за забавено плащане, които няма доказателства да са погасени, респективно по силата на договора за поръчителство Б. ООД отговоря за задълженията на лизингополучателя.

Установяват се от представените писмени доказателства – заповеди за изпълнение и направените в заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско и юрисконсултско възнаграждение, поради което и списъкът с неприети вземания следва да се измени по т.33 и 34, като се изключат от него вземания във връзка с договор за финансов лизинг на самолет № 86173/31.10.2008г. и договор за поръчителство от 31.10.2008 г. по т.33 за главница от 235 076,51 лв., представляващи 46 и 47 лизингови вноски с падежи 31.08.2012 г. и 30.09.2012 г., възнаградителна лихва в размер на 133305,48 лв. за периода 01.08.2012 г. до 30.09.2012 г. по лизингови вноски 46 и 47, неустойка за забава в размер на 15390,71 лв.  за периода 01.08.2012 г. – 12.10.2012 г., разноски за държавна такса в размер на 3346,83 лв. по ч.гр.д.№16549/2012 г. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1898,41 лв.  по ч.гр.д.№16549/2012 г. и вземания по т.34  за главница от 598188,34 лв. за периода 01.11.2012 г. – 28.02.2013 г., възнаградителна лихва в размер на 316913,10 лв. за периода 01.11.2012 г. – 28.02.2013 г., неустойка за забава в размер на 44360,94 лв. за периода 01.11.2012 г. – 04.03.2013 г., разноски за по ч.гр.д. № 7156/2013 г. за държавна такса в размер на 8383,45 лв. и за адвокатско възнаграждение от 4419,23 лв., като тези вземания в общ размер на 1361283 лв. се включат в списъка с приети вземания.

В останалата част възражението е неоснователно. Молбата за предявяване на вземания е нередовна в частта относно лихва за забава без посочен период до датата на откриване на производството и след тази дата до датата на предявяване на вземанията, които винаги са определени и имат различен режим в производството по несъстоятелност. Не са представени каквито и да било доказателства относно внасянето на държавни такси по исковите производство по чл.422 ГПК, а такива разноски не се удостоверяване със съдебен акт, за разлика от издадените заповеди за изпълнение. По отношение вземането за пропуснати ползи от неизпълнение на договора за лизинг и направени разноски до прекратяване на договора за лизинг не са посочени никакви факти относно вредите и разноските, в какво са се изразили, кога са направени, нито са представени някакви доказателства за реалното им извършване/настъпване.

88. По възражението с вх.№ 72887/04.06.2019 г. на ТЦМ Консулт ООД срещу включването на негови вземания по т.38  в списъка с неприети от синдика вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ

Доводите във възражението са, че вземането е удостоверено от представеното споразумение, като синдикът е следвало служебно да провери вписванията, като не може да оспорва достоверността на датата, нито възможността за предявяване на отменителен иск може да е основание за невключване на вземанията. Счита, че възникването на вземането не е поставено под друго условие, освен самото споразумение, като отношенията между длъжника и банката във връзка с вземането, което е обезпечено с договор за особен залог върху търговското предприятие на кредитора са без правно значение.

Длъжникът изразява становище  за основателност на възражението.

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е  частично основателно по следните съображения:

Със споразумение  от 15.04.2016 г. длъжникът Е.В.ООД, с настоящо наименование Б. ООД и Т.К. ЕООД се съгласили, че във връзка с учреден от Т.К. ЕООД с договор от 07.04.2016 г. особен залог върху търговско предприятие за обезпечаване на задължения на Е.В.ООД по договор за банков кредит № 735/13.05.2013 г. към Българската банка за развитие АД, Е.В.ООД поема задължение в срок до 31.01.2019 г. да заличи вписванията на особения залог в търговския регистър и ЦРОЗ, а в случай, че в уговорения срок залогът не бъде заличен или собствеността върху цялото или част от търговското предприятие бъде отнета въз основа на залога, то Е.В.ООД ще обезщети ТЦМ Консулт като му заплати по –високата измежду двете стойности – тази на цената, на която отнетите активи са прехвърлени на трето лице или стойността на търговското предприятие, която страните уговорили в размер на 2100000евро.

Установява се, че залогът на търговско предприятие от 07.04.2016 г. е вписан в търговския регистър като втори по ред, тъй като преди това е вписан първи залог, пак върху търговското предприятие и пак за обезпечаване на задълженията на Е.В.ООД към ББР АД до размера от 3000000 евро по същия договор за кредит, като и двата залога на е са заличени. Не се установява договорът за залог от 07.04.2016 г. да е вписан в ЦРОЗ, като доказателствената тежест за това обстоятелство е за кредиторът, който твърди такова вписване да е извършено.

При тези факти  и с оглед уговорката относно начина на определяне на неустойката съдът намира, че волята на страните по споразумението е да се обезщетят, настъпили в резултат на принудително осъществяване на правата на заложния кредитор върху заложеното имущество по втория учреден залог, респективно вземането за неустойка все още не е възникнало.

Друго тълкуване, а именно застъпваното от кредитора, че самото незаличаване на залога до 31.01.2019 г. без други условия е основание за възникване на вземане за неустойка от 2100000 евро, би довело до извод за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави, тъй като върху същото търговско предприятие има вписан предходен залог и то за обезпечаване на по-голяма част от задълженията на Е.В.ООД по същия договор за кредит, като във връзка с този предходен залог не се установява да съществуват уговорки между страните и следователно целта на споразумението от 15.04.2016 г. при предлаганото тълкуване от Т.К. ЕООД очевидно не би била неустойката да изпълни обзпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като не е възможно от втория залог в полза на същия кредитор и за по-малко вземане да настъпят вреди в уговорената стойност от 2100000 евро, а още по-малко такива вреди биха могли да настъпят от самото вписване и незаличаване на залога, при положение, че приетата от страните стойност на търговското предприятие  очевидно не е достатъчна да покрие обезпечените с първия залог задължения.

По тези съображения възражението следва да се отхвърли.

Воден от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И: 

 

ИЗМЕНЯ по възраженията на Б. ООД с вх.№ 72363/03.06.2019 г. , вх.№ 72408/03.06.2019 г., вх.№ 72314/03.06.2019 г., вх.№72370/03.06.2019 г., вх.№72343/03.06.2019 г., 72406/03.06.2019 г., вх.№ 72404/03.06.2019 г., вх.№ 72387/03.06.2019 г., вх.№ 72422/03.06.2019 г., № 72307/03.06.2019 г., №72337/03.06.2019 г., вх.№72308/03.06.2019 г.,вх.№72364/03.06.2019г., вх.№ 72351/03.06.2019 г., вх. №72393/03.06.2019 г., вх.№72349/03.06.2019 г., вх.№72286/03.06.2019 г.,вх.№72400/03.06.2019 г., вх.№ 72324/03.06.2019 г., вх.№ 72335/03.06.2019 г., вх.№ 72340/03.06.2019г., вх.№ 72284/03.06.2019 г., вх.№ 72376/03.06.2019 г., вх.№72385/03.06.2019 г., вх.№ 72382/03.06.2019 г.,вх.№ 72390/03.06.2019 г., вх.№72278/03.06.2019 г., вх.№72402/03.06.2019 г.,вх.№72383/03.06.2019 г., вх.№72413/13.03.2016 г.,вх.№ 72281/03.06.2019 г., вх.№ 72380/03.06.2019 г., вх.№ 72350/03.06.2019 г.,вх.№ 72311/03.06.2019 г., вх.№72302/03.06.2019 г., вх.№ 72389/03.06.2019 г., вх.№72328/03.06.2019 г., вх.№ 72352/03.06.2019 г., вх.№ 72424/03.06.2019 г., вх.№ 72371/03.06.2019 г., вх.№ 72365/03.06.2019 г., вх.№ 72331/03.06.2019 г., вх.№ 72410/03.06.2019 г., вх.№ 72401/03.06.2019 г., вх.№72344/03.06.2019 г., вх.№72317/03.06.2019 г., вх.№ 72372/03.06.2019г., вх.№ 72416/03.06.2019 г., вх.№ 72345/03.06.2019г., вх.№ 72355/03.06.2019 г., вх.№ 72425/03.06.2019 г., вх.№72295/03.06.2019 г.,вх.№72395/03.06.2019г., вх.№ 72289/03.06.2019 г., вх.№ 72327/03.06.2017 г., вх.№ 72274/03.06.2017 г., вх.№ 72428/03.06.2019 г.,  вх.№ 72397/03.06.2019 г., вх.№ 72303/03.06.2016 г., вх.№72375/03.06.2019 г., вх. №72309/03.06.2019 г.,вх.№ 72412/03.06.2019 г., вх.№72421/03.06.2019 г., вх.№ 72369/03.06.2019 г.,  вх.№ 72271/03.06.2020 г., 72264/03.06.2019 г.  по възражение с вх.№ 72669/04.06.2019 г. на НАП списъка  на приетите от синдика  вземания на кредиторите на Е.В.ООД/н./ и списъка на неприетите от синдика вземания,  предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, обявени в търговския регистър на 27.05.2019 г., както следва:

ИЗКЛЮЧВА част от приети вземания по т.3 на Ю.В.К. в размер на 1862 лв. – разноски по и.д.№ 283/16 на ЧСИ Р.М..

ИЗКЛЮЧВА част от приети вземания по т.4 на К.В.Р. в размер на 1850 лв. – разноски по и.д.№ 1682/15 на ЧСИ Р.М..

ИЗКЛЮЧВА част от приети вземания по т.5 на С.В.В. в размер на 1332 лв. – разноски по и.д.№ 1683/15 на ЧСИ Р.М..

ИЗКЛЮЧВА част от приети вземания по т.9 на С.В.К. в размер на 1300 лв. – обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.

ИЗКЛЮЧВА част от приети вземания по т.11 на Д.Л.Д. в размер на 339,62  лв.  – част от вземане за обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г., представляващо разликата над дължимия размер от  1560,38 лв. до приетия размер от 1900 лв.

ИЗКЛЮЧВА част от приети вземания по т.13 на А.Д.Й. в размер на 0,1 лв.  – част от вземане за трудово възнаграждение за м.октомври 2016 г., представляващо разликата над дължимия размер от  2875 лв. до приетия размер от 2875,01 лв.  и вземане в размер на 0,1 лв. – част от вземане за трудово възнаграждение за м.декември 2016 г., представляващо разликата над дължимия размер от  2875 лв. до приетия размер от 2875,01 лв. 

ИЗКЛЮЧВА част от приети вземания по т.15 на М.З.К. в размер на 252  лв.  – част от вземане за трудово възнаграждение за м.октомври 2016  г., представляващо разликата над дължимия размер от  2276 лв. до приетия размер от 2528 лв.

ИЗКЛЮЧВА част от приети вземания по т.16 на С.Ж.Х. в размер на 228,01  лв.  – част от вземане за трудово възнаграждение за м.октомври 2016  г., представляващо разликата над дължимия размер от  1635 лв. до приетия размер от 1863,01 лв. и част в размер на 9,33 лв. от вземане за трудово възнаграждение за месец ноември 2016 г., представляваща разликата нада дължимия размер от 1635 лв. до приетия размер от 1644,33 лв.

ИЗКЛЮЧВА част от приети вземания по т.17 на П.М.П. в размер на 2392,16 лв. – обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.

ИЗКЛЮЧВА част от приетите вземания по т.18 на Д.Н.Ф., както следва: вземане в размер на 629,76 лв., представляваща част от общо приети вземаниь в размер на 9577,96 лв. за трудово възнаграждение, обезщетение по чл.221, ал.1 КТ и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ; вземане в размер на 1783,68 лв., представляваща част от общо приети вземания от 1854,40 лв.  за мораторна лихва в за периода 16.11.2016 г. -13.12.2018 г.; вземане в размер на 3834,94 лв., включено в списъка като обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, а предявено като обезщетение по чл.222, ал.1 КТ; както и вземане в размер на 710,53 лв. за мораторна лихва върху вземането от 3834,94 лв. за периода 15.2.2017 -13.12.2018 г.

ИЗКЛЮЧВА част от приети вземания по т.19 на В.Н.Ж.  размер на 1260,50 лв. – обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 2304 лв. от приети вземания по т.20 на В.М.А., от които: част в размер на 304 лв. от вземането в размер на 2532 лв., прието като възнаграждение за м.октомври 2016 г., както и изцяло вземането в размер на 2000 лв., прието като обезщетение п чл.221, ал.1 КТ.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 585,35 лв. от приети вземания по т.22 на И.И.И., от които част в размер на 286,55 лв. от приетото вземане за  възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 12,25 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.ноември 2016г. и част в размер на 286,55 лв. от прието вземане за обезщетение по чл.220 КТ.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 3910,17 лв. от приети вземания по т.23 на Г.В.И., от които: част в размер на 1095,53 лв. от приетото вземане за  възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 1014,64 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.ноември 2016г. и цялото прието вземане от 1800 лв. за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 4635,01 лв. от приети вземания по т.24 на Д.Г.Г., от които: част в размер на 1125 лв. от приетото вземане за  възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 1125,01 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.ноември 2016г. и част в размер на 1125 лв. от прието вземане за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.

ИЗКЛЮЧВА част в размер на 142,86 лв. от приетото вземане по т.25 на Д.М.М. за възнаграждение за м.октомври 2016 г.

ИЗКЛЮЧВА част в размер на 142,86 лв. от приетото вземане по т.26 на Г.Ч.М. за възнаграждение за м.октомври 2016 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 4287,07 лв. от приети вземания по т.31 на С.Д.О. от които:част в размер на 2084 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 1867,38 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м. ноември 2016 г. и част в размер на 335,69 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м.декември 2016 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 618,57 лв. от приети вземания по т.32 на Е.С.К., от които:част в размер на 27,49 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м. декември 2016 г., част в размер на 27,49 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м. януари 2017г., част в размер на 553,11 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м.февруари 2017 г. и част в размер на 10,48 лв. от приетото вземане за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 3780 лв. от приети вземания по т.33 на И.К.И., от които:част в размер на 1080 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 1080 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м. ноември 2016 г., част в размер на 1080 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м.декември 2016 г. и част в размер на 540 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м.януари 2017 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 3780 лв. от приети вземания по т.34 на П.К.И., от които:част в размер на 1080 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 1080 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м. ноември 2016 г., част в размер на 1080 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м.декември 2016 г. и част в размер на 540 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м.януари 2017 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 6769,21 лв. от приети вземания по т.36 на П.Г.Г., от които: вземане в размер на 493,41 лв. за мораторна лихва върху обезщетението по чл.222,ал.1 КТ за периода 26.01.2016 г. – 13.12.2018 г., вземане в размер на 5171,18 лв. – обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, вземане в размер на 986,83 лв. – мораторна лихва върху обезщетението по чл.222, ал.3 КТ за периода преди 13.12.2018 г. и вземане в размер на 117,79 лв. – мораторна лихва върху обезщетение по чл.222, ал.3 КТ за периода 14.12.2018 г. – 05.03.2019 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 5967,99 лв. от приети вземания по т.37 на С.М.В., от които:част в размер на 2849,85 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 2847 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м. ноември 2016 г. и  част в размер на 271,14 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м.декември 2016 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 906 лв. от приети вземания по т.41 на И.Д.Д., от които:част в размер на 846 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 30 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м. ноември 2016 г. и  част в размер на 30 лв. от приетото вземане за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.

ИЗКЛЮЧВА част в размер на 227,60 лв. от прието вземане по т.43 на Щ.И.И. за възнаграждение за месец октомври 2016 г.

ИЗКЛЮЧВА  всички вземания на Е.П.К. в общ размер на 8166 лв. по т.44 от списъка.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 25743,30 лв. от приети вземания по т.45 на С.Д.П., от които:част в размер на 4290, 55 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м. декември 2016 г., част в размер 4290,55 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м. януари 2017 г., част в размер 4290,55 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м. февруари 2017 г., част в размер 4290,55 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м. март 2017 г., част в размер 4290,55 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м. април 2017 г., част в размер 4290,55 лв. от приетото вземане за възнаграждение за м. май 2017 г.,

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 1574,44 лв. от приети вземания по т.48 на Ц.В.Д., представляващи приети вземания за командировъчни за участие в полети на 01,03,04,06,08,14,15,17,18,21,22,24,25,27,28,29 и 30.09.2016 г.  в размер на 1232,17 лв. и увеличен размер на командировъчните от 342,27 лв. за командировките на 06,14,15,28 и 30.09.2016  г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 6425,08 лв. от приети вземания по т.49 на Е.С.И., от които: част в размер на 1952 лв. от прието вземане а трудово възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на  1236,72 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.ноември 2016 г., част в размер на 1580 лв. о прието вземане за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ и част в размер на 1656,36 лв. от прието вземане за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ

ИЗКЛЮЧВА  всички вземания на С.Р.Л. в общ размер на 16702,85 лв. по т.50 от списъка.

ИЗКЛЮЧВА част от приети вземания по т.51 на Д.С.С. в размер на 1500 лв. – обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 1817,53 лв. от приети вземания по т.52 на Д.А.Д., представляващи приети вземания за командировъчни за участие в полети на 01,03,05,07,09,16,17,18,19,20,21,24,25,26 и 27.09.2016 г., 10,11,12,13,14, 15 ш 16.10.2016 г.  в размер на 1437,53 лв. и увеличен размер на командировъчните от 380 лв. за командировки в страната на 03,04,06,08,10,11,12,13,14,15,20,21,24,25,26 и 27.09.2016  г. и 01,09 и 17.10.2016 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 4926,73 лв. от приети вземания по т.53 на Н.Е.Д., от които : част в размер на 1416 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.10.2016 г., част в размер на 1188,01 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.ноември 2016 г., част в размер на 822,72 лв. от прието вземане за възнаграждение за м. декември 2016 г., както и изцяло вземане в размер на 1500 лв., прието като обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 3245 лв. от приети вземания по т.54 на Н.Б.А., от които: част в размер на 1230 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м. ноември 2016 г., част в размер на 1230 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение м.декември 2016 г., част в размер на 785 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.януари 2017 г.

ИЗКЛЮЧВА изцяло всички вземания по т.55 в общ размер на 6467 лв. на Г.О.Е..

ИЗКЛЮЧВА вземане в размер на 1150 лв. за „обезщетение по чл.221, ал.1 КТ“ от приетите вземания по т.56 на Г.Х.Щ..

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 1737 лв. от приети вземания по т.57 на В.Д.Д. – И., от която сума: част в размер на 237 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.октомври 2016 г. и вземане в размер на 1500 лв. с посочено основание „обезщетение по чл.221, ал.1 КТ“.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 6062,97 лв.  от приети вземания по т.58 на А.А.С., от която сума: част в размер на 1416,01 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 1188 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.ноември 2016 г., част в размер на 93,96 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.декември 2016 г., изцяло прието то синдика вземане от 1500 лв. като „обезщетение по чл.221, ал.1 КТ“, както и част в размер на 1865 лв. от прието от синдика вземане за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 162 лв. от приети вземания по т.61 на Г.М.В., от които: част в размер на 27 лв. от прието вземане за възнаграждение за м. октомври 2016г., част в размер на 27 лв. от прието вземане за възнаграждение за м. ноември 2016г., част в размер на 27 лв. от прието вземане за възнаграждение за м. декември 2016г., част в размер на 27 лв. от прието вземане за възнаграждение за м. януари 2017 г., част в размер на 27 лв. от прието вземане за възнаграждение за м. февруари 2017 г., част в размер на 27 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.март 2017 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 1428, 57 лв. от приети вземания по т.62 на С.В.С., от които/част в размер на 228, 57 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.декември 2016 г. и вземане в размер на 1200 лв. с посочено основание „обезщетение по чл.221 ал.1 КТ“.

ИЗКЛЮЧВА прието вземане по т.63 на Ж.С.Ж. в размер на 1500 лв. с посочено основание „обезщетение по чл.221 ал.1 КТ“.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 2672,10 лв. от приети вземания по т.64 на А.Х.П., от които: част в размер на 750, 70 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 750,70 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.ноември 2016 г. и вземане в размер на 1170,70 лв. с посочено основание „обезщетение по чл.221 ал.1 КТ“.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 5540 лв. от приети вземания по т.65 на Л.И.М., от които: част в размер на 1680 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 1680 лв. от прието вземане за възнаграждение за м. ноември 2016г. и част в размер на 2180 лв. от прието вземане за възнаграждение за м. декември 2016 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на1930,77 лв. от приети вземания по т.66 на Е.В.Н., от които: част в размер на 1143 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.октомври 2016 г. и част в размер на 787,77 лв. от прието вземане за възнаграждение за м. ноември 2016г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 2696 лв. от приети вземания по т.68 на П.Н.Й., от които: част в размер на 300 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.октомври 2016 г. и и вземане в размер на 2396 лв. с посочено основание „обезщетение по чл.221 ал.1 КТ“.

ИЗКЛЮЧВА част в размер на 906,09 лв. от прието вземане по т.69 на В.Ц.С. за обезщетение по чл.224 КТ за неползван отпуск над 20 дни за 2015 г. и над 19 дни за 2016 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 5365,97 лв. от приети вземания на М.Й.Й. по т.70 , от които: част в размер на 1381,99 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 1381,99 лв. от прието вземане за  трудово възнаграждение за м.ноември 2016 г., част в размер на 1220 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.декември 2016 г. и част в размер на 1381,99 лв. от прието вземане за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 2151,75 лв. от приети вземания на Г.Д.З. по т.71, от които:част в размер на 240,24 лв. от прието вземане за трудово възнараждиение за м.октомври 2016 г., част в размер на 49,40 лв. от прието вземане за законна лихва върху възнаграждението за м.октомври 2016 г., част в размер на 171,21 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.ноември 2016 г., част в размер на 34,15 лв. от прието вземане за законна лихва върху трудовото възнаграждение за ноември 2016 г., част в размер на 231,84 лв. от прието вземане за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, вземане в размер на 320,42 лв., представляващо обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.222,ал.1 КТ преди откриване на производството по несъстоятелност, част в размер на 463,68 лв. от прието вземане за обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и прието вземане за мораторна лихва върху обезщетението по чл.222, ал.3 КТ преди датата на откриване на производството по несъстоятелност.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 14446 лв. от приети вземания на О.П.П. по т.72 , от които: част в размер на 4240 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 4240 лв. от прието вземане за  трудово възнаграждение за м.ноември 2016 г., част в размер на 4240 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.декември 2016 г. и част в размер на 1726 лв. от прието вземане за възнаграждение за м.януари 2017 г..

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 6240 лв. от приети вземания на Й.Г.Н. по т.73, от които: част в размер на 2080 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 2080лв. от прието вземане за  трудово възнаграждение за м.ноември 2016 г. и част в размер на 2080 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.декември 2016 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 244 лв. от приети вземания наВ.П.Ш. по т.75, от които:част в размер на 160 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.октомври 2016 г. и част в размер на 84 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.ноември 2016 г.

ИЗКЛЮЧВА всички вземания по  т.76 на С.К.М. в общ размер та 2283 лв., от които вземане в размер на 1309 лв. за трудово възнаграждение за м.октомври 2016 г. и вземане  в размер на 974 лв. за трудово възнаграждение за м.ноември 2016 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 2620,83 лв. от приети вземания на М.М.К. по т.77, от които: част в размер на 893,44 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 833,95 лв. от прието вземане за  трудово възнаграждение за м.ноември 2016 г. и част в размер на 893,44 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.декември 2016 г.

ИЗКЛЮЧВА част в размер на 152 лв. от прието вземане по т.78 на П.Р.К. за трудово възнаграждение за м.октомври 2016 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 1814,68 лв. от приети вземания по т.79 на Д.М.Й., от които: част в размер на 287 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение а м.октомври 2016 г., част в размерна 287 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.ноември 2016 г., част в размер на 287 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.декември 2016 г., част в размер на 666,67 лв. от прието вземане за трудово възнагарждение за м.януари 2017 г.  и част в размер на 287 лв. от прието вземанеза обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение.

ИЗКЛЮЧВА изцяло всички приети вземания в общ размер на 8364,62 лв. по т.80 на П.Б.М..

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 1960,54 лв. от приети вземания на Р.С.Р. по т.81, от които: част в размер на 1456 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.октомври 2016 г. и част в размер на 504,54 лв. от прието вземане за  трудово възнаграждение за м.ноември 2016 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 14645,95 лв. от приети вземания на А.И.А. по т.82, от които: част в размер на 6768,86 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.октомври 2016 г. и част в размер на 7877,09 лв. от прието вземане за  трудово възнаграждение за м.ноември 2016 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 3240 лв. от приети вземания на М.Е.С. по т.83, от които: част в размер на 1080 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 1080 лв. от прието вземане за  трудово възнаграждение за м.ноември 2016 г. и част  в размер на 1080 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.декември 2016 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 1677,60 лв. от приети вземания на Е.В.  Б. по т.84 от които: част в размер на лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.октомври 2016 г., част в размер на 838,8 лв. от прието вземане за  трудово възнаграждение за м.ноември 2016 г. и част  в размер на 838,80 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.декември 2016 г.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 3200 лв. от приети вземания по т.85 на М.Й.Й., Т.Н.Й. и Р.Й.Й., от които: част в размер на 400 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение а м.октомври 2016 г., част в размерна 400 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.ноември 2016 г. и вземане в размер на 2400 лв. за обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение.

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 14957,06 лв. от приети вземания по т.87 на Л.Л.С., от които: част в размер на 6029,68 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение а м.октомври 2016 г., част в размерна 4463,69 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.ноември 2016 г. и  част в размер на 4463,69 от вземане за обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение.

ИЗКЛЮЧВА изцяло всички вземания по т.89 в общ размер на 14773,98 лв. на С.К.Р...

ИЗКЛЮЧВА част в общ размер на 2260,75 лв. от приети вземания по т.90 на М.Ц.Д., от които: част в размер на 782,94 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение а м.октомври 2016 г., част в размерна 298,81 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.ноември 2016 г., част в размер на 1178,66 лв. от прието вземане за трудово възнаграждение за м.декември 2016 г. и  част в размер на 0,34 лв. от вземане за обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение.

ИЗМЕНЯ по т.91 от списъка с приети вземания на НАП размера на главницата на приетото вземане на 3530,51 лв. поради допусната очевидна фактическа грешка при изчислението.

ИЗМЕНЯ по т.93 от списъка с приети вземания  на НАП крайната дата на периода на изчисление на вземането за лихви от 20,94 лв. на 05.03.2019 г.

ИЗМЕНЯ по т.94 от списъка с приети вземания на НАП крайната дата на периода на вземането за лихви от 34,44 лв. на 12.03.2019 г.

ИЗКЛЮЧВА изцяло всички вземания на Държавата  по т. 95 в общ размер на 237081,95 лв.

ИЗМЕНЯ по т.104 от списъка с приети вземания общия размер на приетите вземания  на В.м.и к. ЕООД на сумата от 112171,47 лв.

ИЗКЛЮЧВА от списъка на неприетите от синдика вземания част от посочените по т.33 и 34 вземанията на У.Л.ЕАД във връзка с договор за финансов лизинг на самолет № 86173/31.10.2008г. и договор за поръчителство от 31.10.2008 г. по т.33 за главница от 235 076,51 лв., представляващи 46 и 47 лизингови вноски с падежи 31.08.2012 г. и 30.09.2012 г., възнаградителна лихва в размер на 133305,48 лв. за периода 01.08.2012 г. до 30.09.2012 г. по лизингови вноски 46 и 47, неустойка за забава в размер на 15390,71 лв.  за периода 01.08.2012 г. – 12.10.2012 г., разноски за държавна такса в размер на 3346,83 лв. по ч.гр.д.№16549/2012 г. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1898,41 лв.  по ч.гр.д.№16549/2012 г. и по т.34  за главница от 598188,34 лв. за периода 01.11.2012 г. – 28.02.2013 г., възнаградителна лихва в размер на 316913,10 лв. за периода 01.11.2012 г. – 28.02.2013 г., неустойка за забава в размер на 44360,94 лв. за периода 01.11.2012 г. – 04.03.2013 г., разноски за по ч.гр.д. № 7156/2013 г. за държавна такса в размер на 8383,45 лв. и за адвокатско възнаграждение от 4419,23 лв.

ВКЛЮЧВА в списъка с приети вземания на кредитори те на Б. ООД вземания на У.Л.ЕАД, произтичащи от договор за финансов лизинг на самолет № 86173/31.10.2008г. с В.Д.ООД и договор за поръчителство от 31.10.2008 г. с Е.В.ООД  в общ размер на 1361283 лв., от които: главница от 235 076,51 лв., представляващи 46 и 47 лизингови вноски с падежи 31.08.2012 г. и 30.09.2012 г., възнаградителна лихва в размер на 133305,48 лв. за периода 01.08.2012 г. до 30.09.2012 г. по лизингови вноски 46 и 47, неустойка за забава в размер на 15390,71 лв.  за периода 01.08.2012 г. – 12.10.2012 г., разноски за държавна такса в размер на 3346,83 лв. по ч.гр.д.№16549/2012 г., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1898,41 лв.  по ч.гр.д.№16549/2012 г., главница от 598188,34 лв. за периода 01.11.2012 г. – 28.02.2013 г., възнаградителна лихва в размер на 316913,10 лв. за периода 01.11.2012 г. – 28.02.2013 г., неустойка за забава в размер на 44360,94 лв. за периода 01.11.2012 г. – 04.03.2013 г., разноски за по ч.гр.д. № 7156/2013 г. за държавна такса в размер на 8383,45 лв. и за адвокатско възнаграждение от 4419,23 лв., законна лихва върху главницата от 18.03.2019 г. до окончателното заплащане.

ОДОБРЯВА с посочените изменения списъците на приетите и неприетите вземания на кредиторите на Б. ООД, ЕИК ********, предявени в срока по 688, ал.1 ТЗ, обявени в търговския регистър на 27.05.2019 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло възраженията с вх.№ 72293/03.06.2019 г., № 72360803.06.2019 г., № 72418/03.06.2019г., вх.№72288/03.06.2019 г., вх.№ 72332/03.06.2019г., вх.№72283/03.06.2019 г., вх.№ 72301/03.06.2019 г., вх.№ 72339/03.06.2019 г., вх.№ 72319/03.06.2019 г., вх.№72322/03.06.2019 г., вх.№72385/03.06.2019 г., вх.№ 72275/03.06.2019г., вх.№ 72321/03.06.2019 г., вх.№72299/03.06.2019 г., вх.№ 72295/03.06.2019 г., вх.№ 73392/03.06.2019 г., вх.№ 72276/03.06.2019 г. вх.№ 72414/03.06.2019 г., вх.№ 72268/03.06.2020 г.,72266/03.06.2019 г., вх.№ 72264/03.06.2019 г.   на Б. ООД и възражението с вх.0 72887/04.06.2019 г. на Т.к. ЕООД. 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата им част възраженията на Б. ООД с вх.№ 72363/03.06.2019 г., вх.№ 72408/03.06.2019 г., вх.№ 72314/03.06.2019 г., вх.№72370/03.06.2019 г., вх.№72343/03.06.2019 г., 72406/03.06.2019 г., вх.№ 72404/03.06.2019 г., вх.№ 72387/03.06.2019 г., №72422/03.06.2019 г.,№72307/03.06.2019 г., №72337/03.06.2019 г., вх.№72308/03.06.2019 г., вх.№72364/03.06.2019г., вх.№ 72351/03.06.2019 г., вх. №72393/03.06.2019 г., вх.№72349/03.06.2019 г., вх.№72286/03.06.2019 г., вх.№72400/03.06.2019 г. , вх.№ 72324/03.06.2019 г., вх.№ 72335/03.06.2019 г., вх.№ 72340/03.06.2019 г., вх.№ 72284/03.06.2019 г., вх.№ 72376/03.06.2019 г.,вх.072385/03.06.2019 г., вх.№ 72382/03.06.2019 г., вх.№72278/03.06.2019 г., вх.№72402/03.06.2019 г. , вх.№ 72383/03.06.2019 г., вх.№72281/03.06.2019 г., вх.№ 72350/03.06.2019 г., вх.№ 72380/03.06.2019 г., вх.№ 72311/03.06.2019 г., вх.№ 72389/03.06.2019 г., вх.№ 72328/03.06.2019 г., вх.№ 72352/03.06.2020 г., вх.№ 72424/03.06.2019 г., вх.№ 72371/03.06.2019 г., вх.№ 72365/03.06.2019 г., вх.№ 72331/03.06.2019 г., вх.№ 72410/03.06.2019 г, вх.№ 72404/03.06.2019г., вх.№ 72344/03.06.2019 г., вх.№ 72317/03.06.2019 г., вх.№ 72372/03.06.2019г., вх.№ 72416/03.06.2019 г., вх.№72345/03.06.2019 г., вх.№ 72355/03.06.2019г., вх.№ 72425/03.06.2019 г., вх.№ 72395/03.06.2019 г., вх.№ 72289/03.06.2019 г., вх.№ 72372/03.06.2019 г., вх.№ 72274/03.04.2019 г., вх.№ 72428/03.06.2019 г., вх.№ 72412/03.06.2019 г., вх.№ 72369/03.06.2019 г., вх.№ 72397/03.06.2019 г., вх.№ 72303/03.06.2019г., вх.№ 72309/03.06.2019 г., вх.№ 72327/03.06.2019 г., вх.№ 72264/03.06.2019,  възражението с вх.№ 72669/04.06.2019 г. на НАП и  възражението с вх.№72599/03.06.2019 г. на У.Л.ЕАД.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

            Да се извърши обявяване в търговския регистър на определението за одобряване на списъците и поканата за насрочване на събранието на кредиторите на основание чл. 692 ал.5 и чл.675 ал.2 от ТЗ, като на Агенция по вписванията се изпрати заверено копие от настоящото определение,  което да се впише и в нарочната книга по чл.634в ТЗ.

 

 

                                                                   СЪДИЯ