№ 11867
гр. София, 26.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Частно гражданско дело №
20211110173175 по описа за 2021 година
С разпореждане от 14.09.2022г. съдът е указал на заявителя да:
1/ представи доказателства за заплатена по бюджетната сметка на СРС сума в размер
на 213.98 лева, представляваща неизплатена част от дължимата държавна такса за
разглеждане на заявлението;
2/ изложи фактически твърдения относно източника на вземането си в общ размер на
12 200.00 лева, като уточни дали се касае за съществуващо между заявителя и длъжника,
респ. наследодателя на последния, договорно правоотношение, или се касае за
извъндоговорно основание, като и в двата случая да изложи фактически твърдения относно
същността на процесното правоотношение, неговото съдържание, предмет;
3/ в случай че в общата сума от 12 200.00 лева са включени различни по вид вземания,
да уточни размера, основанието, начина и периода на формиране на всяко от тях;
4/ да уточни вида на претендираната лихва в общ размер на 999.28 лева, като заяви
дали се касае за възнаградителна или за мораторна лихва за забава, като и в двата случая да
посочи размер на лихвата върху всяко от вземанията съобразно уточнението по т. 3 в
рамките на общо претендираната сума от 999.28 лева.
С молба от 23.12.2022г. заявителят е представил доказателства за заплатена по сметка
на съда държавна такса в пълен размер, но не е уточнил надлежно заявлението съобразно
указанията на съда. Въпреки изложените в молбата твърдения за съда остава неясно твърди
ли заявителят между него и длъжника, респ. наследодателя му, да е съществувало
правоотношение, както и какво е било неговото същностно съдържание. Макар в
уточнителната молба да се съдържат изброявания на увредени вещи и на тяхната стойност,
това само по себе си не е достатъчно за формиране на извод относно евентуално
съществувало между страните, респ. техни праводатели, правоотношение, а още по- малко за
правната му същност. Нещо повече, и заявлението, и уточнението съдържат неколкократни
повторения на идентични изрази, без между същите да съществува достатъчно ясна и
1
разбираема за настоящия съдебен състав логическа връзка.
По изложените съображения и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заявлението следва
да бъде отхвърлено в неговата цялост.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че доколкото първоначално дадените
указания във връзка с редовността на заявлението са пълни, ясни и разбираеми, съдът не
дължи поредно даване на същите указания, тъй като с многократните си указания би се
превърнал в помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за
равни възможности за упражняване на предоставените права и би нарушило установените в
чл. 8, ал. 2 и ал. 3 принципи на равнопоставеност. В този смисъл Решение № 315 от
07.12.2010 г. по гр.д. № 3555/2008г., IV ГО, ВКС.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 113531/22.12.2021г. на „Б.- ММ“ ООД, ЕИК ...., за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Ч. Б.,
ЕГН **********.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2