Определение по дело №410/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260106
Дата: 29 октомври 2020 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20203000500410
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 260105

гр. Варна, 29.10..2020г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 410/20г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на „ЗУКИ БГ“ ООД, гр. Варна, подадена чрез адв. М. Д. ***, против определение № 2021/15.07.20г. по в.гр.д. № 1592/20г. на ОС-Варна, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 01898/24.01.20г. и идентична на нея жалба с вх. № 02310/29.01.20г., насочена против действията по изп.д. № 20197110400245 по описа на ЧСИ Д. П.., рег. № 711, Варна, изразяващи се в Разпореждане от 15.01.20г., с което молбата на дружеството за заличаването на възбрана е оставена без движение, и жалбоподателят е осъден да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, гр. София сумата от 120 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК. Счита се, че определението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при вече извършено от ЧСИ на 14.05.20г. действие по заличаване на възбраната върху имота, вписана на 11.03.19г. по посоченото изпълнително дело. Изтъква се, че производството пред ВОС е било образувано на 10.07.20г. по становище на ЧСИ Д. П.., изготвено на 09.07.20г. и с приложено копие на самото изпълнително дело, съдържащо документите, актуални до 03.04.20г. Поради това се счита, че жалбата не е следвало да се администрира, а ако се администрира - ЧСИ е следвало да изпрати на съда копие от цялото изпълнително дело с актуалност към датата на изпращане. За това администринане на жалбата и за разглеждането ѝ от ВОС, жалбоподателят не е бил уведомен. Счита се, че е налице злоупотреба с право и недобросъвестно упражняване на възложените на ЧСИ задължения от държавата, тъй като и в своето изложение ЧСИ не е споменала за извършеното междувременно от самата нея заличаване на процесната възбрана. Поради това, че поради заличаването на 14.05.20г. на възбраната ог 11.03.19г., то при образуването на производството пред ВОС не е била налице и съответна жалба поради липсата на предмет, с която надлежно да се сезира ВОС. Поради това и обжалваното определение следва да се отмени, евентуално да се обезсили, а жалбоподателят не следва да понася разноските, извършени от банката в настоящото производство, евентуално – тези разноски да се понесат от ЧСИ Д. П....

В предвидения срок не е депозиран отговор от насрещните страни.

Подадената частна жалба е в срок и е редовна, изхожда от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче частната жалба е неоснователна поради следното:

Производството по изп.д. № 20197110400245 по описа на ЧСИ Д. П.., рег. № 711, Варна е било образувано на 16.01.19г. по молба на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД, гр. София за събиране на парични вземания от длъжника Г. Д. И. от гр. Варна. Изпълнението е насочено срещу апартамент № 78 в гр. Варна, ул. „Роза“, № 29А, вх. В, 4 етаж. По искане на взискателя ЧСИ е вписал в СВ-Варна възбрана върху този имот, посочен като собственост на длъжника Г. Д. И. – вх. рег. № 1925 и № 1892 от двойно-входящия регистър на дата 01.02.19г. в СВ-Варна. Вероятно след съобразяване на изложеното от взискателя и извършена справка в СВ-Варна, ЧСИ е поискал вписването на нова възбрана върху същия имот, но посочен като собственост на действителния собственик – „ИЛИКО РН 75 КОМЕРСИАЛ“ ЕООД,, гр. София, който е ипотекарен длъжник за задълженията на Г. Д. И. към банката-взискател. Вписването на втората възбрана върху имота е осъществено на 11.03.19г. с вх. рег. № 5258 и № 5213 от двойно-входящия регистър на СВ-Варна.

Въз основа на определение от 17.05.19г. по ч.гр.д. № 4042/15г. на ВРС, VІІІ с-в и на осн. чл. 415, ал. 2 от ГПК е постановено спиране на принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело по отношение на длъжника Г. Д. И., което е спряно с Постановление на ЧСИ от 27.05.19г.

С молба от 14.01.20г. „ЗУКИ БГ“ ООД е посочило, че с Постановление, влязло в законна сила на 16.08.19г. и вписано в СВ-Варна , издадено по изп.д. № 20188080400296 по поиса на ЧСИ З. Д., му е бил възложен процесния апартамент № 78 в гр. Варна, ул. „Роза“, № 29А, вх. В, 4 етаж. Поради това е отправило искане да бъде заличена възбраната с № 5213 от 2019г. върху закупения от него имот. С обжалваното разпореждане ЧСИ Д. П.. е оставила без движение тази молба до възобновяване на делото. В 1-седмичен срок от получаване на това разпореждане дружеството го е обжалвало пред ВОС.

С нова молба от 22.01.20г. „ЗУКИ БГ“ ООД е отправило ново искане до ЧСИ Д. П.. за заличаване на посочената възбрана поради извършената публична продан на имота, възложен му с влязло в сила постановление за възлагане, както и че поради незаличаването на възбраната ще пропусне ползи от сключен предварителен договор за продажбата на имота. С постановление от 24.01.20г. ЧСИ Д. П.. е разпоредила да се вдигне наложената възбрана върху имота, собственост на длъжника Г. Д.И.. Въз основа на това постановление е била заличена вписаната на 01.02.20г. възбрана.

Видно отпредставената с частната жалба по настоящото дело Справка за вписванията относно самостоятелен обект в сграда № 1 в ПИ с идентификатор 10135.2553.768, с площ по документи 65.280 кв.м., че на 14.05.20г. е било отразено заличаването на вписаната на 11.03.19г. с вх. рег. № 5258 и дв.вх. рег. № 5213 в СВ-Варна възбрана върху имота по изп.д. № 20197110400245 по описа на ЧСИ Д. П.., рег. № 711.

С оглед на гореизложеното гледва да се приеме ,че жалбоподателят е трето за изпълнението лице. В действащия ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на СИ, свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничения кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. В уредените от законодателя хипотези с чл. 435 от ГПК са изчерпателно изброени случаите, в които взискателят, длъжникът и трети за изпълнението лица могат да обжалват незаконосъобразните действия на СИ. Липсата на оплаквания в посочените от нормата на чл. 435, ал. 4 от ГПК аспекти, води до извода за недопустимост на защитата срещу незаконосъобразност на атакуваното понастоящем действие на ЧСИ, изразяващо се в разпореждане за оставяне без движение на молба за заличаването на вписана върху имота на третото лице възбрана.

Следва да се отбележи в отговор на оплакванията на дружеството в настоящата му частна жалба, че надлежното десезиране на съда /в случая поради междувременното заличаване на възбраната на 14.05.20г./ може да се предприеме от самия жалбоподател, а не чрез неизпращане на жалбата от ЧСИ до съда.

Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2021/15.07.20г. по в.гр.д. № 1592/20г. на ОС-Варна, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 01898/24.01.20г. и идентична на нея жалба с вх. № 02310/29.01.20г., насочена против действията по изп.д. № 20197110400245 по описа на ЧСИ Д. П.., рег. № 711, Варна, изразяващи се в Разпореждане от 15.01.20г., с което молбата на дружеството за заличаването на възбрана е оставена без движение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: