М О
Т И В И
към присъда по НОХД № 1398
по описа за 2019год. на
Варненския районен съд –
ПЪРВИ наказателен състав.
По отношение на подс.Т.Д.Д. от Варненска районна
прокуратура е възведено обвинение по
чл.217 ал. вр.ал 2 от НК за това, че на 11.12.2012
г. в гр. Варна в качеството си на представител - управител на „Д.-Т. БГ“ ООД,
ЕИК *********, съзнателно действал против законните интереси на
представляваното дружество, като е сключил спогодба от 11.12.2012 г. с
нотариална заверка на подписите peг. №
13295/11.12.2012 г. на помощник нотариус по заместване Елена Събева при
нотариус peг. № 363 при PC - Варна С.
Димова, със страни М.Д.П. от една страна и Т.Д. К. и „Д. -Т. БГ“ ООД,
представлявано от Т.Д. К. - от друга страна, с която е задължил „Д. - Т. БГ“
ООД солидарно с Т.Д. К. да преведе по банков път на М.П. сумата от 65 000 евро
за връщане на заем, получен от Т.Д. К. по договор за заем, датиран от
08.02.2012г., като от това деяние са последвали значителни щети за „Д.-Т. *** в
размер на 47 630 лв. /четиридесет и седем хиляди шестстотин и тридесет лева/.
В
съдебно заседание представителят на ВРП поддържа изцяло повдигнатото обвинение
срещу подс. Д., като пледира за осъдителна присъда по
отношение на подсъдимия, като предлага да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода около предвидения в закона минимум, като отчита изтеклия период от
време от извършване на деянието. Пледира и за присъждане на направените по
делото разноски да бъдат заплатени от подсъдимия.
В
съдебно заседание подсъдимият не се явява,
защитникът му заявява, че желае да се възползва от възможността за провеждане
на съдебното производство по реда на чл.371 ал.1 от НПК, като не се изслушват
свидетелите Д. А. Р., К. Ж. К.а и М.Д.П., както и вещото лице С.И.Б..
Защитника пледира за оправдателна присъда. Твърди се че повдигнатото
обвинение е несъставомерно и липсва конкретика по отношение на нарушени правни норми от страна
на подсъдимия. Отделно се излагат доводи, че обвинението е недоказано,
доколкото по делото е изготвена и приета тройна СОЕ, заключението на която е,
че стойността на инкриминираните имоти е
704.07лева, която стойност не може и не следва да се квалифицира като
значителни щети за дружеството.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следната фактическа обстановка описана в обвинителния акт:
Св. Д. А. Р. от
Германия и подс. Т.Д.Д. се
запознали през 2005г. покрай познанство на св. Р. със сестрата на подс. Д. - св. М.Д.П.. Тъй като към този период чужденците
нямали право самостоятелно да придобиват в собственост недвижими имоти и да
регистрират фирми в България, Р. и Д. взели решение да учредят заедно фирма, с
която да развиват дейност. Към този момент подс. Т.Д.Д. бил с имена Т.Д. К., като видно от удостоверение за
идентичност на лице с различни имена, Т.Д. К., Т.Д.Д.
и Антони Д.Д. са имена на едно и също лице.
С Решение № 6357/30.09.2005г. на
ВОС по ф.д. № 3455/2005г. било вписано дружество с ограничена отговорност „Д.-Т.
БГ" ООД със седалище ***, ЕИК *********. Съдружници
в дружеството били обв. Т.Д.Д.
/тогава с имена Т.Д. К./ и Д. А. Р.. Органи на управление на дружеството били
Общо събрание на съдружниците и управител. Съгласно
чл. 19 от дружественият договор на „Д.-Т. БГ" ООД, подс.
Т.Д. бил управител и представител на Дружеството.
В това си качество Т.Д. имал права да представлява
дружеството пред трети лица и да го задължава с подписа си, да ръководи
дружествените работи, подписва всички документи с дейността му и да взема
решения по тази дейност; да свиква общо събрание на съдружниците,
да разпорежда и ръководи редовното водене на дружествените книги, да уведомява съдружниците за хода на дружествените дела, да наблюдава
счетоводната отчетност и финансовото състояние на предприятието и др.
Единствено Общото събрание на съдружниците имало
право да взема решения по придобиване и отчуждаване на недвижима собственост и
вещни права относно учредяването на ипотеки върху имоти на дружеството.
Двамата
съдружници на „Д.-Т. БГ" ООД решили да закупят
недвижими имоти с цел строителство на сгради за развиване на туризъм или
препродажба. Самият подс. Д. предложил на св. Р. да
закупят имоти в землищата на Албена и Аксаково, които стрували около 24 000
евро и съответно да потърси партньор, който да участва в покупката. Св. Р.
публикувал обяви в различни медии и се свързал с гръцкия гражданин А. А., с
който решили заедно да закупят имот. Основното финансиране трябвало да бъде
направено от Р. и А..
С нотариален акт
№ 15, том II, рег. № 7885, дело № 207 от 2006г. на нотариус Роза Кожухарова
била извършена покупко-продажба на 8 декара идеални части от поземлен имот -
лозе, находящ се в землището на с. Генерал
Кантарджиево, общ. Аксаково, местност „Азман Тарла", целият с площ 8 дка, съставляващ имот №
114002, ЕКАТТЕ 14653, за сумата от 10000 лева. Продавачи били С. Добрева и Р.В.
, а представители на купувачите - А.А. като едноличен
собственик на капитала на „А.А." ЕООД; К. Ж. К.а
/тогава съпруга на подс. Т.Д./ като пълномощник на Д.
И. Ж.; Т.Д. К. като представляващ и управляващ „Д.-Т. БГ" ООД. По силата
на този договор, на „А.А." ЕООД били продадени
2,000 дка идеални части; на Д. Ж. - 2,000 дка ид.части;
на „Д.-Т. БГ" ООД - 4,000 дка идеални части от горепосочения имот.
След закупуване на имота
купувачите предприели действия по промяна предназначението на имота, като
променили начина му на трайно ползване на „жилищна територия".
С договор за
доброволна делба от 13.12.2007г., вписан на 14.12.2007г. в Службата по
вписвания, била извършена доброволна делба между съсобствениците на горепосочения
земеделски имот, като в дял „А.А." ЕООД получил
поземлен имот /ПИ/ с начин на трайно ползване - жилищна територия - 0,546 дка,
съставляващ имот с пълен номер 114011 по плана за земеразделяне на землището на
с. Г.Кантарджиево, образуван от разделянето на имот № 114002; ПИ с начин на
трайно ползване жил.територия, с площ 1,338 дка, имот
с № 114012 по плана на с. Генерал Кантарджиево. „Д.-Т. БГ" ООД получило в
дял общо 4 имота - съответно ПИ № 114015 с площ
0,586 дка; ПИ № 114016
с площ 1,311 дка; ПИ № 114014
с площ 1,296 дка и ПИ № 114018
с площ 0,528 дка, всички получени при разделянето
на имот № 114002. К. Ж. К.а и Т.Д. получили в общ дял изключителна собственост
при равни квоти на ПИ №114013 и ПИ № 114014 /тъй като междувременно Д.Ж. била
дарила своите 2,000 дка ид.части на К. К.а/. В общ
дял на „А.А." ЕООД, „Д.-Т. БГ" ООД, Т.Д. и К.
Ж., като изключителна собственост бил даден ПИ № 114019 с трайно предназначение
- урбанизирана територия, начин на трайно ползване - второстепенна улица с площ
0,436 дка, като съответно на „Д.-Т. БГ" ООД делът бил 2/4 ид.ч., а на останалите двама съсобственици - по 1/4
ид.ч.
По този начин
собственост на „Д.-Т. БГ" ООД станали 4 имота -ПИ № 114015 с площ 0,586
дка; ПИ № 114016 с площ 1,311 дка; ПИ № 114014 с площ 1,296 дка и ПИ № 114018 с
площ 0,528 дка, всички в землището на с. Генерал Кантарджиево.
Преди това, през
2005г. с нотариален акт № 96, том IX, рег. № 6042, дело № 1533 от 2005г. на
нотариус Обретен Обретенов, на 02.12.2005г. „Д.-Т. БГ" чрез управителя си Т.Д.
К. придобило в собственост поземлен имот - овощно насаждение с площ 1,000 дка в
местност „Таушан Тепе", имот с идентификатор
53120,16,42 в землището на с. Оброчище, общ. Балчик.
Намерението
на Р. и К. било да застроят закупените имоти с ваканционни сгради и да ги препродадат впоследствие. Предприели действия по
урегулиране на имотите и получаване на разрешения за строеж, започнали и строителство
върху тях впоследствие, като по отношение на финансирането му не е изяснен
източникът на парите. Отношенията между Д. Р. и Т.Д. се влошили през
2008-2009г., поради незаконосъобразни действия на Т.Д. спрямо имота в с. Оброчище
/същият като управител на „Д.-Т. БГ" препродал сам на себе си имота през
2008г., като представил неистински документ - решение на общо събрание на съдружниците, според което привидно Д. Р. давал съгласие за
продажба на имота именно на Д./. За тези закононарушения св. Д. Р. завел
гражданско дело срещу Т.Д.. Тъй като бил разочарован от поведението на подс. Д., свидетелят Р. напуснал България и се завърнал в
Германия, като до 2012г. нямал касателство с
дейността на съвместната им фирма. Освен това според Р. подс.
Д. му отправял и заплахи, поради което Р. избягвал да контактува с него.
През 2012г. подс. Т.Д. решил да се облагодетелства по някакъв начин от
имотите в с. Генерал Кантарджиево, които били в собственост на „Д.-Т. БГ"
ООД. Замисленото деяние осъществил посредством помощ от сестра си М.П..*** подс. Д. сключил спогодба със сестра си М.Д.П., нотариално
заверена с рег. № 13295/11.12.2012г. на помощник нотариус по заместване Елена
Събева при нотариус С. *** Районен съд - Варна, рег. № 363 на НК. Съгласно
съдържанието на спогодбата, Т.Д. К. лично и „Д.-Т. БГ" ООД с ЕИК
*********, представлявано от управителя си Т.Д. К., като длъжници
във връзка с договор за заем от 08.02.2012г., се задължават солидарно да
преведат по банков път на М.Д.П. сумата от 65 000 евро за връщане на заем,
получен по договор за заем, датиран 08.02.2012г., преведен по банков път от М.Д.П.
на Т.Д. К., в срок до 17.12.2012г.
В действителност
такъв договор за заем по делото не е установен и не е представян. След справка
от извлеченията от банковите сметки на М.П. и Т.Д.Д./К./,
е установено, че на 02.02.2012г. по банковата сметка
на М.Д.П. в „СЖ Експресбанк" е постъпила сумата
65 250 евро с основание на превода „С.К. Г. предв.дог.за
пок-прод. от 05.12", а на 15.02.2012г. по друга
банкова сметка *** П. в „Алианц Банк България" е
постъпил превод от
сметка №
ВС19В1ЛМ95611000270084
в размер на 65 000 евро с основание за превода „Питър Джон Галагер
пр/л прекр.предв.дог.за прод.06". На
08.02.2012г. в 15,28 ч. от банковата сметка на П. в „Алианц
Банк „България" към сметка на Т.Д.Д. в същата банка, е извършен превод на сумата 65 007 евро
с основание „Т.Д.Д. по договор за заем". На
същата дата в 15,45 ч. от сметката на Т.Д.Д. е
извършен превод на сумата 65 000 евро към сметка № ВС19В1ЛМ95611000270084 с
основание за превода „Питър Джон Галагер за ап. 20
св.св.Конст.иЕлена № 40". В случая е видно, че се касае за една и
съща парична сума, която е била преведена по сметката на М.П. от банкова сметка
№ ВС19В1ЛМ95611000270084, след това прехвърлена по сметката на Т.Д. и веднага
след това същата сума е преведена обратно по сметка № В019В1ЛМ95611000270084,
т.е. реално в патримониума на подс.
Д. такава парична сума е била налична в рамките на няколко минути. Освен това
по тази сметка на Т.Д. за цялата 2012г. това са единствените транзакции, които
са осъществени.
Установено е, че
по банковите сметки на „Д.-Т. БГ" ООД не
са постъпвали такива суми от 65 000 евро
нито на 08.02.22012г., нито на която и да е друга дата от страна на М.П. или
друго лице. За взаимоотношенията между М.П. и Т.Д. във връзка с предполагаемия
договор за наем, св. П. отказва да свидетелства, позовавайки се на правата си
по чл. 121, ал. 1 от НПК.
Съгласно спогодбата от
11.12.2012г. в срок до 17.12.2012г. Т.Д. и солидарният длъжник „Д.-Т. БГ"
е следвало да преведат на П. сумата от 65 000 евро. Тъй като такъв превод не
бил осъществен, на 19.12.2012г. М.П. подала чрез пълномощник заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до ВРС. Било образувано гр.д.
№ 18932/2012г. по описа на РС-Варна, по което на 21.12.2012г. била издадена
Заповед № 10359/2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК. С нея длъжниците Т.Д. К.
/Д./ и „Д.-Т. БГ" ООД били осъдени да заплатят солидарно на кредитора М.Д.П.
сумата от 65 000 евро, представляваща дължима главница по спогодба от
11.12.2012г. с нотариална заверка на подписите на съконтрагентите
рег. № 13295/11.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаването на заявлението в съда - 19.12.2012г., както и разноски
в размер на 3843.00лв. Бил издаден изпълнителен лист на М.П., който тя получила
на 04.01.2013г.
На
23.01.2013г. М.П. подала молба до ЧСИ Н. Д. с рег. № 807 за образуване на
изпълнително дело въз основа на издаденият й изпълнителен лист. Било образувано
ИД № 201380700036 по описа на ЧСИ с рег. № 807 - Н. Д.. В хода на
производството имотите, притежавани от „Д.-Т. БГ" ООД в землището на с.
Генерал Кантарджиево били възбранени и обявени на търг
за публична продажба. Търгът бил проведен на 27.12.2013г.
С
постановление за възлагане на недвижими имот от 06.01.2014г. ЧСИ Н. Д.
възложила върху „Медиал-02" ЕООД, ЕИК ********* следният имот - ПИ
№ 114017 с начин на трайно ползване жилищна територия,
с площ от 1,296 кв.м. в землището на с. Генерал Кантарджиево, за сумата 7140
лева. С постановление за възлагане на недвижими имот от 06.01.2014г. ЧСИ
Н. Д. възложила
върху „Медиал-02" ЕООД, ЕИК ********* следният имот - ПИ
№ 114018 с начин на трайно ползване жилищна
територия, с площ от 0,528 кв.м. в землището на с. Генерал Кантарджиево, за
сумата 3610 лева. С постановление за възлагане на недвижим имот от 06.01.2014
г. ЧСИ Н. Д. възложила върху „Медиал-02" ЕООД, ЕИК ********* следният имот
-ПИ № 114015 с
начин на трайно ползване жилищна територия, с площ от 0,586 дка в землището на
с. Генерал Кантарджиево, за сумата 3580 лева. С постановление за възлагане на
недвижими имот от 06.01.2014 г. ЧСИ Н. Д. възложила върху „Медиал-02"
ЕООД, ЕИК ********* следният имот -ПИ № 114016 с
начин на трайно ползване жилищна територия, с площ от 1,311 дка в землището на
с. Генерал Кантарджиево, за сумата 7150 лева.
За възлагането
длъжника „Д.-Т. БГ" ООД било уведомено чрез подс.
Т.Д.Д., който естествено не обжалвал и на
14.01.2013г. и четирите постановления влезли в сила. По ИД било извършено
разпределение на сумите, постъпили от продажбата в размер на 21480 лева, като
на взискателя М.П. били преведени 19
394,44 лв. на 04.02.2014г., а като разноски
по делото били удържани 2085,86 лв.
На 27.03.2017г. М.П.
подала молба до ЧСИ за връщане на оригиналите на изпълнителния лист и заповед
за незабавно изпълнение, а с молба от 06.04.2017г. П. депозирала искане за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1 т. 2 от ГПК. С
разпореждане за прекратяване изх. № 4812/06.04.2017г. ЧСИ е прекратил
изпълнителното дело и е върнал на П. оригиналите на изпълнителния лист и
заповедта за незабавно изпълнение.
За гореописаните
действия на подс. Т.Д., сключената спогодба и
продажбата чрез ЧСИ на имотите на „Д.-Т. БГ" ООД, свидетелят Д. А. Р.
научил едва през 2014г. чрез свой познат адвокат от България. През 2016г. подал
жалба до Прокуратурата. Предприел и действия по освобождаване на Т.Д. като
управител на дружеството, изключването му като съдружник от същото и
преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД. На 23.06.2014г. били вписани
промени в Търговския регистър, съгласно които Т.Д. бил заличен като управител
на „Д.-Т. БГ" ООД. На 06.12.2016г. били вписани промени в ТР, като Т.Д.
бил изключен като съдружник, дружеството било преобразувано в ЕООД с
наименование „Д. Р. БГ“, седалището му прехвърлено в гр. Добрич, бил приет и
актуален учредителен акт, с който за управител бил посочен едноличният
собственик на капитала, а именно Д. А. Р.. Последният извършил тези промени с
цел да преустанови незаконосъобразните действия на подс.
Т.Д., който действал против интересите на представляваното от него дружество.
През 2017г. М.П.
подала молба до ЧСИ Диляна И. рег. № 901 с район на действие ОС-Добрич за
образуване на ново изпълнително производство срещу Т.Д.Д.
и „Д.-Т. БГ" ООД - вече „Д.Р.Б." ЕООД. По това изпълнително дело били
възбранени имотите на „Д.Р.Б." ЕООД в с.
Оброчище /трите поземлени имота, образувани през 2006г. след разделяне на
закупеният през 2005 г. ПИ № 5312.16.41, за които било издадено разрешение за
строеж на името на „Д.-Т. БГ" ООД/. До приключване на производството не
били извършени последващи изпълнителни действия
спрямо възбранените имоти.
Съгласно
изготвени по делото в хода на досъдебното производство оценителни експертизи,
пазарната стойност на имотите, притежавани от „Д.-Т. БГ" ООД, към
11.12.2012г. е била следната: ПИ № 114015- 7500 лв.; ПИ 114016-16780 лв., ПИ
114017 - 16590 лв., ПИ 114018 - 6760 лв., или общо
47630 лв. Към датата на изнасянето им на
публична продан, съответно стойността им е била: за ПИ 114015 - 7800 лв.; ПИ
114016 - 17460 лв., ПИ 114017 - 17260 лв., ПИ 114018 - 7030 лв. За ПИ
идентификатор 53120.16.257, застроен към 11.12.2012 г., стойността му е била
101200 лв. /земя и сгради/, за ПИ идентификатор 53120.16.258 стойността му към
11.12.2012 г. е била 95200 лв. /земя и сгради/, а за ПИ идентификатор
5312.16.259 /със състояние второстепенна улица/, стойността му е била 1000 лв.
Към датата на възбраняването им от ЧСИ Диляна И.,
стойността им е била съответно 59500 лв., 51900 лв. и 1400 лв. Последните три
имота не са излагани на публична продан.
Предвид така
установената фактическа обстановка РП Варна е приела, че на 11.12.2012г.,
сключвайки спогодба, с която задължава себе си като физическо лице, но и
представляваното и управлявано от него дружество „Д.-Т. ***, да изплатят
солидарно на М.Д.П. сумата от 65 000 евро, без да е налице каквото и да било
правно основание за това задължаване на дружеството, Т.Д. съзнателно е действал
против законните интереси на представляваното от него дружество. Предвид
липсата на каквито и да било доказателства, че „Д.-Т. БГ" ООД е имало
търговски отношения по договор за заем, или е получавало парични суми от лицето
М.П., Д. съзнателно задължил дружеството за изплащане на сумата 65 000 евро с
цел да навреди на дружеството. Умисълът му се извежда като от родствената му
връзка му с кредитора /сестрата на обвиняемия М.П./ и очевидната цел същата да
се облагодетелства от притежаваното от дружеството имущество без наличие на
правно основание за това, липсата на знание и съгласие на другия съдружник Р.
за сключената спогодба, наличието и на други висящи граждански производства
между двамата в този период, сочещи на влошени лични отношения между съдружниците. Чрез действията си по сключването на
спогодбата, умишленото неизпълнение от негова страна на евентуалните
облигационни отношения, в които се е намирал с М.П. в качеството си на
физическо лице, Д. съзнателно е действал против интересите на „Д.-Т. БГ"
ООД, доколкото впоследствие кредитора по двустранното съглашение е предприел
действия по удовлетворяване на вземането си чрез получаване на заповед за
незабавно изпълнение и съответно на изпълнителен лист. Образуваното по искане
на св. П. ИД е довело до продажба на имотите, собственост на „Д.-Т. БГ"
ООД, в резултат на което за дружеството е настъпила и значителна вреда в размер
на 47 630 лв. / четиридесет и седем хиляди шестстотин и тридесет лева/ -каквато
е била пазарната стойност на имотите към датата на сключване на спогодбата.
Видно от
изготвената справка за съдимост, Т.Д. е осъждан за деяние по чл. 217 ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
с присъда № 4/06.02.2015г. на Районен съд - Търговище по НОХД № 816/2014г. по
описа на ТРС, в сила от 24.04.2015г.
С
гореописаното деяние РП Варна е приела, че от субективна и обективна страна обв. Т.Д.Д. е осъществил състава
на престъплението по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 от НК -
за това, че на 11.12.2012г. в гр. Варна в качеството си на представител -
управител на „Д.-Т. БГ„ ООД, ЕИК *********, съзнателно действал против
законните интереси на представляваното дружество, като е сключил спогодба от
11.12.2012г. с нотариална заверка на подписите рег. № 13295/11.12.2012г. на
помощник нотариус по заместване Елена Събева при нотариус рег. № 363 при РС - Варна
С. Димова, със страни М.Д.П. от една страна и Т.Д. К. и „Д. -Т. БГ„ ООД,
представлявано от Т.Д. К. - от друга страна, с която е задължил „Д. - Т. БГ„
ООД солидарно с Т.Д. К. да преведе по банков път на М.П. сумата от 65 000 евро
за връщане на заем, получен от Т.Д. К. по договор за заем, датиран от
08.02.2012г., като от това деяние са последвали значителни щети за „Д.-Т. *** в
размер на 47 630 лв. / четиридесет и седем хиляди шестстотин и тридесет лева/.
Според РП Варна
безспорно е установено, че Т.Д. е действал в качеството си на управител и
представител на търговското дружество „Д.-Т. БГ" ООД при сключване на
спогодбата. Въпреки че злоупотребата на доверие по чл. 217, ал. 2 от НК се
осъществява с всяко съзнателно действие на представителя, което обективно
противоречи на законните интереси на представлявания, без да е необходимо да
настъпват каквито и да е други последици, в настоящият случай е налице
квалификацията на деянието по ал. 4 на чл. 217 от НК, тъй като било доказано,
че са настъпили и значителни вреди за дружеството в размер на 47630 лв.,
предвид продажбата на 4 от имотите, притежавани от него.
В хода на проведеното съдебно производство са
извършени следствени действия по събиране на доказателства, като е допуснато и
поисканото от защитата изготвяне на тройна СОЕ, с цел установяване стойността
на процесните имоти и размера на причинените щети.
Експертизата е изготвена от вещите лица М., А. и А.,
които поддържат заключението си в проведеното с.з. Експертите установяват, че за изготвяне на експертизата са използвали реални
сделки към минало време, което е най-точното за определянето на пазарната цена.
В таблицата са приложили, на стр.7 най-горе, актовете от Агенция по вписванията,
които са прилагали и са използвали за определянето на пазарните цени. Посочили
са сравними имоти, които са пак в същото землище, със статут на земеделски
земи.
Установяват,
че: Категорията на земите оказва влияние и има значение за оценката. Конкретните имоти за
земеделска земя, VІ-та категория. VІ-та категория е бонитетното
число, с което се определят земеделските земи. Статутът на имотите е земеделска
земя и е VІ-та категория, като категориите на земеделските земи вървят от І
категория нагоре, което означава че І, ІІ и ІІІ-та категория са
най-качествените земи, колкото се повишава земята е с по-лоши показатели, като
най-високата степен е Х-та.
Съдът не споделя становището
на представителя на РП Варна, че така изготвената експертиза е
немотивирана в достатъчна степен, тъй като видно от експертното заключение са
били използвани сходни имоти, т.е. използвани са данни от Агенция по
вписванията. Съдът не споделя и становището, че е ноторно
известен факт, че сделките със земеделски земи не се вписвали по реалните им
цени. Съдът намира, че ако РП Варна е разполагала с такива доказателства или
данни е следвало да вземе съответното отношение, доколкото става въпрос за извършени
престъпления свързани с укриването на данъци и такси.
На съдът е
известно, че сделките със земеделски земи се вписват на реално изповяданите
цени, доколкото земеделските производители имат интерес в тази насока и в този
смисъл правилно са взети предвид за сравнение цените на други реално сключени
сделки в района и към момента на сключване на сделките.
От заключението
на приетата по делото тройна СОЕ се установява, че стойността на
инкриминираните 4 имота е общо
704.07лева. Съдът намира за нужно да отбележи, че предвид изминалия период от
време от датата на сделката до датата на изготвянето на експертизата единствено
и само чрез използването на сравнителния метод е възможно да се определи
стойността на процесните имоти.
Видно от приложената справка съдимост е, че подс. Т.Д.Д. е осъждан.
Съдът споделя описаната от РП Варна фактическа
обстановка и заключение за извършено престъпление от страна на Т.Д.Д., като единствено относно размерът на причинените щети са
събрани нови доказателства, различни от описаните в досъдебното производство.
За съдът е безспорно, че подс.Д. е извършил деяние по
чл.217 ал.2 вр.ал.1 от НК, но не се доказа наличието
на причинени значителни имуществени вреди за „Д.-Т. БГ“ ООД. Предвид изложеното
и съдът оправда подс.Д. по първоначално повдигнатото
му обвинение по чл.217 ал.4 вр.ал.2 от НК. Следва да
се отбележи, и факта, че от РП Варна не е конкретизирано в диспозитива
на обвинението, кое от предложенията в чл.217 ал.4 /предложение 1 или
предложение2/ е осъществил подсъдимия, но доколкото същото е изписано словесно
не е нарушено правото на защита на подсъдимия. Не са направени и възражения от
защитата в тази насока.
Съдът прие, че с деянието си на
11.12.2012г. в гр. Варна в качеството си на представител - управител на „Д.-Т.
БГ“ ООД, ЕИК *********, съзнателно действал против законните интереси на
представляваното дружество, като е сключил спогодба от 11.12.2012 г. с
нотариална заверка на подписите per. №
13295/11.12.2012 г. на помощник нотариус по заместване Елена Събева при
нотариус peг. № 363 при PC - Варна С.
Димова, със страни М.Д.П. от една страна и Т.Д. К. и „Д. -Т. БГ“ ООД,
представлявано от Т.Д. К. - от друга страна, с която е задължил „Д. - Т. БГ“
ООД солидарно с Т.Д. К. да преведе по банков път на М.П. сумата от 65 000 евро
за връщане на заем, получен от Т.Д. К. по договор за заем, датиран от 08.02.2012г.,
като от това деяние са последвали щети за „Д.-Т. *** в размер на 704,07 лв.
/седемстотин и четири лева и седем стотинки/ - престъпление по чл.217 ал.1, вр.ал.2 от НК.
От обективна страна са налице всички признаци от
състав на чл. 217, ал.2 вр.ал.1 от НК. Механизма на
извършване и на деянието е подробно описан,
подсъдимият е участвал в извършването на престъплението.
От субективна страна, деянието е извършено при пряк
умисъл, и със специална цел за набавяне на имотна облага. Извършителя в случая
е предвиждал общественоопасните последици от
извършваното деяние, съзнавал е, че го осъществява и пряко е желаел настъпване
на вредоносния резултат – задължаване на управляваното от него дружество „Д.-Т.
БГ“ ООД с определени суми пари.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – съдът не установи.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства - няма.
Обвинението се доказва от следните доказателства и доказателствени
средства: свидетелски показания, съдебно-оценителна експертиза, справка съдимост,
банкови извлечения от сметки и др.
Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано
физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в създаването на задължение за
управляваното от подсъдимия дружество „Д.- Т. БГ“ООД и причиняването на вреда
на същото.
Изпълнителното деяние е довършено - подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Причината за извършване на деянието са стремежа към противоправно
облагодетелстване.
Доколкото съдът е задължен
служебно да следи по делото за изтичането на давностните
срокове за настъпването на погасителна давност за деянието, съдът на основание
чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.4 от НК прекрати
производството по делото по отношение на подс.Т.Д.Д., тъй като е настъпила погасителна давност за
престъплението извършено 11.12.2012г. по чл.217 ал.2 вр.
ал.1 от НК. Така наречената „абсолютна давност„ е изтекла на 11.06.2020г.
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: