Р Е
Ш Е Н И Е
№ 155
гр.П., 09.09.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Поповският районен
съд, в публично заседание на втори септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А.
като разгледа докладваното от с ъ д и я
т а АНД
№ 183 по описа на ПпРС за 2030 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на А.С.А. ***-0321-000816/24.10.2019
г. издадено от Началник РУП П., с което и на основание чл.179,ал.6,т.1 и
чл.175,ал.3,пр.2 от ЗДвП са му наложени съответно: наказание глоба в размер на 50 лв.; глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 м., и отнемане на 10
к.т. за това, че „на 08.10.2019 г.,
около 08.45 ч., в с.С., по ул.“***“ пред дом № * управлява личния си л.а.“Мерцедес
Е 290 Д“ с рег.№ Т **** ВТ. Автомобилът е технически неизправен – не свети
преден ляв фар, заден ляв габарит, като същите са с нарушена цялост /счупени
стъкла на фар и габарит/. Автомобилът е без задна регистрационна табела. МПС е
спряно от движение“ - нарушения
по чл.139,ал.1,т.1 и по чл.140,ал.1 от ЗДвП.
В подадената до съда
жалба не се оспорва извършването на описаните нарушения, като жалбоподателя
твърди, че същите представляват маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се
представлява от адв.Ст.** от ТАК, който поддържа
жалбата и пледира за отмяна на издаденото НП, претендират се направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата
– РУП П., редовно уведомен, не изпраща представител в с.з., в придружително към
жалбата писмо навежда довод за намаляване на адвокатското възнаграждение до
възможния минимум по Наредба № 1/2004 г.
Районна прокуратура Т.,
ТО П., уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.
Жалбоподателят А.С.А. ***, бил правоспособен водач по смисъла на чл.150 ЗДвП за
различни категории по ЗДвП /справка л.10/, бил санкциониран неколкократно за
нарушения на правилата за движение по пътищата. На 04.10.2019 г. жалбоподателят
претърпял ПТП в У., при което на собственото му МПС – л.а.“Мерцедес Е 290 Д“ с
рег.№ Т **** ВТ били нанесени различни повреди – счупени стъкла на преден ляв
фар и заден габарит. Наред с това, при същото ПТП задната регистрационна табела
била паднала, но предната била на своето място. След като на 08.10.2019 г.
жалбоподателят се прибрал в гр.О. и незабавно се свързал с автомонтьор в гр.П.,
малко по-късно потеглил към гр.П., за да остави л.а. за ремонт на посочените повреди.
При движение в с.С., общ.П., по ул.“***“ пред дом № ** бил спрян за проверка от
служители на РУП П. – полицейските служители И.И. и И.И.. При извършената проверка било установено, че задната
регистрационна табела на л.а. не е поставена на обозначеното за това място,
както и че л.а. е
технически неизправен – не светел преден ляв фар, заден ляв габарит и същите
били с нарушена цялост /със счупени
стъкла/. Жалбоподателят обяснил на полицаите обстоятелствата около случая,
както и предоставил протокол за ПТП /приложен л.7/, но въпреки това му бил
съставен АУАН № 868 /приложен л.9/ за нарушения по чл.139,ал.1,т.1 и
чл.140,ал.1 от ЗДвП, с който и съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено
началото на АНП против него. Нарушителят се запознал с акта и го подписал
без възражения, като и в 3-девният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не депозирал допълнителни
писмени възражения, след което било издадено и атакуваното в настоящия процес
№ 19-0321-000816/24.10.2019 г. на Началник на РУП П., връчено лично на
нарушителя на 29.07.2020 г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушания в
с.з. свидетел И.З.И., както от приложените и приобщени по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата
не оспорва от защитата на жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Първото и основно
основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от компетентен
орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона [случай, в
който се презюмира], така и да бъде делегирана. В настоящият случай това
основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен
да го издаде орган – Началник РУ П., на когото съгласно чл.189,ал.4 ЗДвП и приложената
/л.12/ Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, са
делегирани права по смисъла на
чл.47,ал.2 ЗАНН.
По отношение нарушението по
чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на
чл.139,ал.1, т.1 от ЗДвП гласи, че движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат технически изправни, т.е. същата е обща и бланкетна по своя
характер. Следователно, за да е
съставомерно едно нарушение по чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП, то бланкетната му
диспозиция следва да бъде задължително попълнена посредством посочване на
конкретно нарушената разпоредба от подзаконовия нормативен акт – в случая
чл.101,ал.4 от ЗДвП /доколкото неизправностите очевидно са възникнали по време
на движение и настъпило ПТП/, във връзка с
наредбата по чл.147, ал. 1 от ЗДвП – в случая това е Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства. Именно в Приложенията към тази Наредба са
посочени причините за неизправност на съответния елемент от управлявания л.а. В
случая нито при съставяне на акта, нито при издаване на НП са били посочени
визираните от съда подзаконови разпоредби, с което е изискването по ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС –
т.4.1, където изрично се посочва, че „в
постановлението за привличане задължително следва да се посочи и приложимата
норма от особената част на НК, а когато
наказателната норма е бланкетна или препращаща, се налага да се посочат
допълнително и нарушените други правни разпоредби”. С оглед на това е
нарушено правото на защита, доколкото наказаното лица не би могло да разбере в
пълнота вменените му факти и правна квалификация, по които да се защитава.
Налице е нарушение на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН, изискваща
посочването на точна правна квалификация на вмененото административно
нарушение, вкл. и с посочване на бланкетните разпоредби на нарушението.
Обстоятелството, че това не е сторено от административнонаказващият орган е
довело до неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
отмяна на издаденото НП в тази му част.
По отношение нарушението по
чл.140,ал.1 от ЗДвП.
Съдът
изцяло споделя наведените в хода на съдебното дирене аргументи на защитата за
неправилно определен административен състав на нарушение. Разпоредбата на чл.140,ал.1
от ЗДвП въвежда общо задължение, че по пътищата, отворени за обществено
ползване се допускат само МПС, които са регистрирани и с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Тази разпоредба очевидно също има бланкетен характер, тъй като предвижда
административнонаказателна отговорност за лице, което управлява МПС
нерегистрирано по надлежния за това ред. Надлежният ред в случая е нормативно
уреден в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на
вътрешните работи, Обн., ДВ, бр.
31 от 14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000 г.,
като ЗДвП препраща към визираната наредба. Следователно, бланкетната диспозиция
на разпоредбата на чл.140,ал.1 и ал.2 от ЗДвП също следва да бъде задължително
попълнена посредством разпоредбата на специалния закон и подзаконовия
нормативен акт.
Независимо от
посоченото по-горе, съдът приема, че непоставянето на задната регистрационна
табела само по-себе си не изпълва състава на вмененото нарушение, за което
жалбоподателят е санкциониран с изключително сериозни по вид и размер санкции,
определени по реда на чл.175,ал.3,пр.2 от ЗДвП, тъй като законодателят изисква регистрационните табели, а не табела, да са
монтирани на съответното място при движение на МПС. Граматическото тълкуване на
посочените норми изискват освен регистрация на МПС, но и издадени табели с рег.
номер, като дори в нормата на чл.175,ал.3,пр.2 от ЗДвП се използва членувано
и в множествено число на понятието "табели". В случая управляваният
от жалбоподателя л.а. е имал поставена предна рег. табела с рег.№ Т **** ВТ и
само задната регистрационна табела не е била на обозначеното за това място,
което изначално изключва възможността за санкциониране на подобно поведение,
респ. води до отмяна на издаденото НП и в тази част дори без обсъждане
основанията за маловажност.
С оглед изхода на
делото изцяло основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане
на направените по делото разноски в размер на 200 лв. за адвокатско
възнаграждение, за заплащането на което е приложен договор за правна защита и
съдействие серия Т, № ********** от 01.09.2020 г. Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс и доколкото по делото е направено възражение
за прекомерност по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН, съдът следва да се произнесе по въпроса за
евентуално присъждане на по-нисък размер на разноските. Съгласно чл. 36 от
Закона за адвокатурата, във връзка с
чл.18,ал.3 от Наредба №1/09.08.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията действаща към издаване на НП – ДВ, бр.7/ 2019 г. – за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу НП, възнаграждението не може да бъде по-малко от 300
лв., като в конкретният случай е жалбоподателят е заплатил сумата 200 лв., т.е.
дори и под минималния размер. Съобразно чл.143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното
определение на §
1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски
от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Административнонаказващ орган в
случая е РУП гр. П., поради което именно на ОДМВР Т. в състава на която се
намира РУ Полиция П., следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя А.
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв./двеста лева/.
Водим от горното и на
осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП №
19-0321-000816/24.10.2019 г. на Началник РУП П., с което
на А.С.А. ***, ЕГН-******, действащ
чрез пълномощник адв.С. ** от АК-Т., за нарушения по
чл.139,ал.1,т.1 и по чл.140,ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания,
както следва: - на осн.чл.179,ал.6,т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв.; на
осн.чл.175,ал.3,пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 м., и отнемане на 10 к.т., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На осн.чл.63,ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА ОД МВР Т. гр.Т., ДА ЗАПЛАТИ на А.С.А. ***, ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.С. ** от АК-Т., СУМАТА
200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: