№ 10871
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110166503 по
описа за 2023 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Ищцата В. Г. Л. чрез адв. К. С. – АК-София, е предявила срещу ответника
„*************“ ЕАД искове с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 7848,76 лева,
представляваща главница за потребена топлинна енергия, сумата от 2592,76 лева,
представляваща лихва за забава за периода 01.10.2004г.-09.06.2010г., както и сумата от
667,64 лева, представляваща съдебни разноски, за които въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 9643/2010г. на СРС, 113 състав, бил издаден изпълнителен лист
от 18.10.2010г. и за събирането на които било образувано изп.д. № 2010***04001291 на
ЧСИ № *** – С.Х.. Твърди, че вземането било погасено по давност след издаването на
изпълнителния лист, а изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищцата не се явява, като
се представлява от адв. С., който поддържа предявените искове, включително в хода на
устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*************“ ЕАД чрез юрк. М.П. е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 56696/20.02.2024г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва вземанията да са погасени по давност,
съответно изпълнителното производство да е прекратено поради перемпция. Доколкото
изпълнителният лист бил издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, то за
вземанията по него се прилагала петгодишната давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД. От страна на
ищцата били правени доброволни плащания, които прекъсвали давността. Твърди се
наличието на изпълнителни действия, които прекъсват същата, съответно прекъсват срока
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като се изтъква, че до 26.06.2015г. давност въобще не е текла с
оглед наличието на образувано изпълнително производство. За насрочените по делото
публични съдебни заседания ответникът се изпраща представител. Становище се изразява в
писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
1
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателните
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и
взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на
претендираните от него суми, включително обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на
давността. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата, въз
основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на вземането. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Видно от наличното по делото заверено копие, въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.07.2010г. по ч.гр.д. № 9643/2010г.
на СРС е издаден Изпълнителен лист от 18.10.2010г. в полза на „*************“ ЕАД за
изплащане от страна на В. Г. Л. на 7848,76 лева за главница за доставена топлинна енергия,
2592,18 лева за лихва за забава за периода 01.10.2004г.-09.06.2010г., законна лихва върху
главницата от 14.07.2010г. до изплащане на вземането, както и 667,64 лева за разноски по
делото. Видно от Молба, вх. № 19079/19.11.2010г. на ЧСИ № *** – С.Х., пред същата за
събиране на вземанията по изпълнителния лист е образувано изп.д. № 2010***04001291. По
делото е представено Удостоверение, изх. № 21331/18.03.2024г. на ЧСИ № *** – С.Х., в
което същата е удостоверила предприетите от нея изпълнителни действия, както и
постъпилите плащания.
Доколкото процесното вземане се основава на издадена заповед за изпълнение, то
съдът намира, че за него е приложим петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД
(така р.50295/23.01.2023г.-гр.д.1030/2022г.-ВКС, IVг.о.).
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3/1980г. приема, че през времетраенето на
2
изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-
ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на
кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че
ПП 3/1980г. е загубило сила. Съгласно даденото с ПП 3/1980 година тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на
изпълнителното производство давност не тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено
съвсем различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва
да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ПП 3/1980г. Прилагането на даденото с посоченото ново тълкувателно решение тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение,
но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към онзи момент постановление. Поради това даденото с отмененото
постановление тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната
на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани
за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се
прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-
ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото
тълкувателно решение, като в тази си част то се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен
съд – р.170/17.09.2018г.-гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р.51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о,
включително задължителната такава: в ТР 3/2020-2023-ОСГТК, ВКС постановява, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2013-2015-ОСГТК.
Доколкото в настоящия случай изпълнителното дело е образувано на 19.11.2010, то
от този момент давността е прекъсната и не тече до 26.06.2015г. само поради причина на
съществуващото висящо изпълнително производство за вземанията. На 02.12.2010г.,
04.10.2012г. и 12.12.2017г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжницата, без
данни дали от тях са получавани суми, с изключение на 261,91 лева от сметка в „Банка
ДСК“ ЕАД на 11.10.2012г. На 06.12.2010г. е наложен запор върху пенсията на длъжницата.
С молба от 13.07.2016г. длъжницата, във връзка с насрочен опис на движими вещи, е
поискала той да не се извършва, като предходния ден е заплатила доброволно 200,00 лева,
поемайки ангажимент да плаща месечно по 50,00 лева. В периода 22.03.2011г.-12.07.2017г.
по делото са постъпили общо 1861,91 лева, от които 261,91 лева от запор, а останалите са
доброволно заплатени от длъжницата .
Следва да се отчита обаче, че върху вземания на длъжницата по банкови сметки и за
пенсия продължава да има наложен запор, като няма данни действието му да е отпаднало
(запорът да е вдигнат или сметката да е закрита), независимо от това, че може да се отнася
към несеквестируеми суми или по вземания с недостатъчен авоар. Тези факти не влияят
върху преценката за наличие на наложен запор, съответно факта на реализирано действие по
изпълнението, доколкото несеквестируемостта на дохода, по аргумент на чл. 446 ГПК,
урежда само размера на допустимите удръжки. В случай, че длъжникът получи плащане
и/или приход, по-висок от предвидените в чл. 446 ГПК несеквестируеми такива, върху този
доход в повече ще бъде реализирано принудително изпълнение, съответно същото е, ако по
банковата му сметка постъпи секвестируема сума (арг. р.4/16.06.2017г.-т.д.3129/2015г.-
3
ІІт.о.). Затова, доколкото е налице запор върху банкова сметка и вземания за пенсия, сам по
себе си той съставлява пречка да изтече давността за вземанията, за събирането на които е
наложен, включително след 26.06.2015г.
Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
настъпва по силата на закона. Само по себе си то няма отношение към дължимостта на
вземанията по изпълнителния лист, а към законосъобразността на действията на съдебния
изпълнител, която подлежи на проВ. по различен процесуален ред – чл. 435 и следващи от
ГПК. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно изпълнително
действие (ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, р.48/14.07.2016г.-т.д.404/2015г.-ІІт.о.). Когато по
делото бъде извършено изпълнително действие по искане на взискателя, включително
налагане на запор, двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекъсва и започва да
тече наново. Той се прекъсва отново с всяко постъпване на средства от вече предприетите
изпълнителни действия, например от наложения запор или при доброволно плащане. Когато
няма постъпване на средства и срокът изтече без от страна на взискателя да е поискано
извършване на нови изпълнителни действия, то изпълнителното производство се прекратява
по силата на закона (арг. Решение от 14.02.2018г. по ч.гр.д. № 136/2018г. на Софийския
градски съд, ТО, VІ състав). След този момент е ирелевантно какви действия са предприети
по изпълнителното дело, тъй като то е било прекратено по силата на закона и те не могат да
доведат до спиране/прекъсване на давността /арг. р.371/29.10.2015г.-гр.д.1385/2012г.-ВКС,
IVг.о., р.42/26.02.2016г.-гр.д.1812/2015г.-ВКС,IVг.о./. Доколкото са налице доброволни
плащания, като срокът между които и да било от тях не надвишава две години, то съдът
намира, че изпълнителното производство не е било прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК до
12.07.2017г., когато е постъпило последното плащане от страна на длъжницата, съответно от
налагането на запор върху банковите ù сметки в „УниКредит Булбанк“ АД. От този момент
обаче, при липса на постъпили суми, предприети изпълнителни действия и заявени искания
за такива, съдът намира, че най-късно от 12.12.2017г. е започнал да течен нов срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, който е изтекъл на 12.12.2019г., когато изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона. От този момент е отпаднало и действието на всички
изпълнителни действия по изпълнителното дело, започнала е да тече нова петгодишна
давност, която нито към датата на подаване на исковата молба, нито към момента на
приключване на устните състезания по делото, е изтекла. Действително съдебният
изпълнител е посочил, че на 28.02.2019г. е постъпило искане от взискателя за предприемане
на изпълнителни действия, но, доколкото това искане не е представено по делото, нито е
възпроизведено съдържанието му в издаденото удостоверение, то съдът няма как да приеме,
че тази молба е прекъснала срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Допълнително следва да се обърне внимание и на факта, че част от вземанията по
изпълнителния лист са заплатени в хода на изпълнителното дело доброволно, поради което
няма как да се аргументира, че те са недължими.
По изложените съображения предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт.
Съобразно изхода от спора право на разноски има само ответникът, който
своевременно е заявил претенции в тази насока, като е представени и списък по чл. 80 ГПК.
Ищцата действително е освободена от заплащането на такси и разноски по делото, но това
не я освобождава от заплащането на разноските на насрещната страна в хипотезата, в която
загуби делото. Поради това в нейна тежест следва да бъдат възложени разноски от 105,00
лева /100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 5,00 лева за заплатена такса за
съдебно удостоверение/.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. Л. , ЕГН **********, от град София, срещу
„*************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, искове с правно
основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 7848,76 лева, представляваща главница за потребена
топлинна енергия, сумата от 2592,76 лева, представляваща лихва за забава за периода
01.10.2004г.-09.06.2010г., както и сумата от 667,64 лева, представляваща съдебни разноски,
за които въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9643/2010г. на СРС,
113 състав, бил издаден изпълнителен лист от 18.10.2010г. и за събирането на които било
образувано изп.д. № 2010***04001291 на ЧСИ № *** – С.Х..
ОСЪЖДА В. Г. Л. , ЕГН **********, от град София, да заплати на
„*************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 105,00 лева, представляващи разноски по делото пред първата
инстанция (гр.д. № 66503/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5