№ 748
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110124072 по
описа за 2022 година
Предмет на делото е предявен иск по чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу К. А. С. с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Г.И.“ № 17, ет. 3, ап. 8, за установяване, че дължи
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 2738/24.01.2022г. по ч.гр.д.
1194/2022г. на СРС, 70 състав, а именно: по сключен договор при общи условия в периода
01.05.2018г. – 30.04.2020г. му доставил в топлоснабден имот с аб. № 17527, топлинна
енергия на стойност 2 756.65 лева. Ответникът не заплатил дължимата сума и за периода
16.07.2019г. – 14.12.2021г. му дължал обезщетение за забавата в размер на 381.42 лева.
Претендира цена на услугата дялово разпределение в размер 43.28 лева за периода
01.12.2018г. - 31.03.2020г. и обезщетение за забава за същата главница за периода от
31.01.2019г. - 14.12.2021г. в размер на сумата 9.44 лева. Претендира и законни лихви върху
главниците, считано от 12.01.2022г. до окончателното плащане, както и сторените разноски
– в заповедното производство: за държавна такса 63,82 лева и 50,00 лева юрисконсултско
вънзаграждение, и в исковото – 63,82 лева за държавна такса и 600,00 лева за експертизи,
както и определено от съда юрисконсултско възнаграждение 50,00 лева /ищецът не прилага
списък по чл. 80 ГПК/.
Ответникът, чрез адв. Т. П., заявява становище, като сочи, че в случая ответникът К. А. С.
нямал пасивна процесуална легитимация – отговорен за задълженията бил друг, а не той.
Това си твърдение основава, позовавайки се на нищожност на посочена клауза в нотариален
акт за дарение на процесния недвижим имот, за който е начислено вземането. Навежда, че
въпреки, че считано от 05.08.2016г. К. А. С. бил дарил процесния недвижим имот в полза на
единия си син – С. К.ов С. и бил учредил пожизнено и безвъзмездно право на ползване
върху същия, последната клауза била нищожна поради: противоречие със закона /по чл. 26,
ал. 1, предл. първо ЗЗД/, евентуално поради накърняване на добрите нрави /по чл. 26, ал. 1,
1
предл. трето ЗЗД/, защото преди това с Нотариален акт от 10.05.2006г. в полза на други лица
бил учредил право на ползване пожизнено, заедно и поотделно и така сделката от 2016г. в
частта, с която се учредява право на ползване за себе си била нищожна, респективно –
предходните ползватели следва да отговарят за вземанията на ищеца.
Третото лице-помагач /ТЛП/ „Т.С.” ЕООД счита иска за основателен и доказан.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че за процесния аб. №
********* с обект ап. 8 в гр. София, ул. „Г.И.“ № 17, ет. 3, е осъществявана услуга по
топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани
във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
С приетите по делото писмени доказателства /представени от ищеца и ТЛП/ и
експертните заключения /СТЕ и ССЕ/, се установи изпълнение на задълженията на ищеца за
доставка на топлоенергия за посочения период, която не е платена. ССЕ е депозирана пред
съда на 21.10.2022г.
По собствеността на имота съдът взе предвид следното. Видно от Нотариален акт
за покупко-продажба от 09.03.2006г. ответникът К. А. С. е закупил ап. 8 на посочения адрес
от друго физическо лице.
Със сделка впоследствие, обективирана в Нотариален акт от 10.05.2006г. № 135,
том ІІ, рег. № 3264, дело № 295 /2006г. на Нотариус И.И. с рег. № 384 и район на действие
СРС, надлежно вписан под акт № 34, том LX, по дело 15880/2006г. в Службата по
вписванията – София, собственикът К. С. учредява поравно, пожизнено вещно право на
ползване върху имота ап. 8 в полза на В. К. С. и С. К.ов С. /негови синове/ и С.Г.И.бивша
съпруга/, като само последната се съгласява да приеме учреденото право срещу сумата
20 770,70 лева.
На 05.08.2016г. К. С. дарява на сина си С. К.ов С. същия имот както и друг обект
/ирелевантен за делото/, за която сделка е съставен Нотариален акт № 182, том 1, рег. №
3205, дело № 168/2016г. на Нотариус З.Т. с рег. № 438 и район на действие СРС, вписан под
акт № 136, том CXII, дело № 39118/2016г. в Службата по вписванията – гр. София, като
запазва пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване върху имота. Споменато е, че
върху същия имот е учредено право на ползване, като е цитиран предходно
иднивидуализирания акт от 10.05.2006г.
По делото е прието Споразумение от 15.03.2022г. между ищцовото дружество и
С.Г.И., съгласно т. 1 на същото Илиева признава, че дължи на дружеството обща сума в
размер на 3654,55 лева, като е посочен периода „м. 05 до м. 08“ с вкл. фактура от
01.09.2022г., а съгласно т. 2 от него е посочено как ще се плаща сумата на различни вноски и
определени падежи, като последният е шеста вноска, платима към 15.09.2022г.
2
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. За доказване на собствеността на ползвания имот,
респективно качеството на потребител на К. А. С., ищецът се е позовал на това, че след
2016г. ответникът е ползвател на имота – като от ищеца се прилагат и трите нотариални
акта, касаещи имота. За да стигне до извод за редовна пасивна легитимация настоящият
състав, обсъждайки и направеното възражение за нищожност стигна до следните изводи. На
първо място, безспорно с втората сделка от 2016г. – дарение на имота със запазване правото
на ползване за К. С. и най-вече след вписването й в Агенцията по вписванията, за всяко
трето добросъвестно лице – какавото е и ищцовото дружество – след датата на вписването
на извършената на 05.08.2016г. /дата преди исковия период/ именно К. С. е ползвател,
съответно потребител пред „Т.С.“ ЕАД. Безспорно е и това, че до извършеното дарение за
имота е имало учредено право на ползване с полза на три лица: бившата съпруга и двамата
сина на ответника. Наведеното, че клаузата, с която през 2016г. се учредява ново право на
ползване за ответника, е нищожна, защото противоречи на закона, не се възприема от съда.
Според настоящия състав с втората сделка за пред трети лица ползвател е станал К. С. и
никой друг. Няма как да се очаква, че доставчикът на топлоенергия изследва всяка
роднинска или друга връзка на своите клиенти. Именно затова се съобразява какво има
вписано в публично-достъпния Имотен регистър. След като там към съставяне на фактурите
– 2019 година и подаване на искането по чл. 410 ГПК фигурира само и единствено К. С.,
ищецът насочва иска си срещу него. Удостоверителната функция на имотния регистър е
именно тази – има такава функция erga omnes и за всеки, направил справка кой дължи
комуналните сметки, отговорът ще е един – К. Андонов С.. Извън всякаква правна и
житейска логика – около седем години след извършеното дарение и учредяване на право на
ползване – с голяма степен на вероятност за целите на настоящото производство –
ответникът се сеща, че е сключил нищожна сделка. Възражението за нищожност е
неоснователно, защото самият дарител и учредител няма как да докаже, че тогава е нарушил
закона и не е знаел за това. Напротив, именно дерогирайки правото на ползване на бившата
си съпруга, а и на втория син – собственикът на имота учредява такова за себе си за целия
имот. Така правото на ползване за двамата се прекратява – бидейки вписано обстоятелство и
така – имайки действие спрямо всички останали. В случай, че направилият сделката иска да
се позове на другата хипотеза за нищожност /чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД/ – че се
накърнявали добрите нрави, това е неоснователно на още по-голямо основание. Знаейки, че
накърнява добрите нрави, съзнателно и самостоятелно К. С. се поставя сам в уязвима
позиция и не може да претендира, че нещо не е разбрал навреме, че е впоследствие е
осъзнал това или нещо подобно. Самото му поведение – твърдейки че има нищожност –
сочи на чиста недобросъвестност, от което не може той самият да има благоприятни правни
последици, в случая да не си плаща дължимата сметка за посочения период.
Буди още по-голямо чудене въпросът след като ответникът счита, че той не е длъжен да
плаща – кой друг следва да отговаря – бившият ползвател, синът му – новият собственик.
3
Няма и доказателства, че ответникът е бил завеждал искове за нищожност на този договор,
нито по време на настоящото производство е търсил правата и законните си интереси –
претендирайки нищожност по исков ред или привличайки трети лица да отговарят.
И най-накрая следва да се отбележи, че дори и направените възражения да се счете, че са
основателни, ищцовото дружество отново ще бъде трето добросъвестно лице за исковия
период и до момента, в който с влязло в сила решение се прогласи нищожността, т.е.
сметките следва да се плащат отново от К. С.. Той вече сам може да вземе решение дали да
иска по пътя на регресната отговорност сумите от този, който счита, че ги е изразходвал.
По изложеното се налага извод, че потребител за процесния имот на топлинната енергия в
ап. 8 е ответникът. По размер искът е доказан от извършените и приети експертизи. Доказан
е и връзката с топлинния счетоводител.
Що се касае до приложеното споразумение с трето за спора лице /С.И./ с ищеца съдът
намира следното. Същото няма конкретизация на начисленията по период /дори не става
ясно за коя година за сметките/, няма доказателства, че сумите за внесени и най-вече
депозираната по дата след споразумението ССЕ дава категоричен отговор, че процесните
задължения са дължими. Възможно е С.И. да заплаща стари свои задължения от периода
когато е била позлвател, възможно е да е поела и задълженията на ответника, но това
изобщо не касае извода, че точно определени суми са дължими, какъвто е предметът на
настоящото производство. Няма значение и дали ги е платила, защото тук се установява кой
е потребителят в имота за процесния период и дали задължението е висящо – дали трети
лица ще плащат нечия сметка или ще сключват споразумение за някакви суми, не влияе на
горните изводи.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски в
заповедното /за държавна такса 63,82 лева и 50,00 лева юрисконсултско вънзаграждение/, и
в исковото /63,82 лева за държавна такса, 600,00 лева за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение 50,00 лева/ производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******* по чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове срещу К. А. С. с
ЕГН **********, и адрес: гр. София, ул. „Г.И.“ 0 17, ет. 3, ап. 8, за установяване, че дължи
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1194/2022г. на
СРС, 70 състав, а именно: 2756,65 /две хиляди седемстотин петдесет и шест лв. и 65
стотинки/ лева цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 12.01.2021г. до изплащане на вземането, 381,42
/триста осемдесет и един лв. и 42 стотинки/ лева мораторна лихва за периода от 16.07.2019г.
4
до 14.12.2021г., 43,28 /четиридесет и три лв. и 28 стотинки/ лева цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва от
12.01.2022г. до изплащане на вземането, 9,44 /девет лв. и 44 стотинки/ лева мораторна лихва
за периода от 31.01.2019г. до 14.12.2021г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението на К. А. С. с ЕГН ********** на клаузата в
Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 182, том 1, рег. № 3205, дело №
168/2016г. на Нотариус З.Т. с рег. № 438 и район на действие СРС, вписан под акт № 136,
том CXII, дело № 39118/2016г. в Службата по вписванията – гр. София, с която е учредено
право на ползване върху имота в негова полза, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението на К. А. С. с ЕГН ********** на клаузата в
Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 182, том 1, рег. № 3205, дело №
168/2016г. на Нотариус З.Т. с рег. № 438 и район на действие СРС, вписан под акт № 136,
том CXII, дело № 39118/2016г. в Службата по вписванията – гр. София, с която е учредено
право на ползване върху имота в негова полза, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД.
ОСЪЖДА К. А. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******
разноски в заповедното производство 63,82 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение 50,00 лева.
ОСЪЖДА К. А. С. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******* разноски в исковото производство 63,82 лева за държавна такса,
600,00 лева за експертизи и юрисконсултско възнаграждение 50,00 лева.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5