№ 152
гр. Брезник, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Гражданско дело
№ 20231710100102 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове от “Водоснабдяване и
канализация” ООД, гр. Перник срещу Г. К. П.. Твърди се, че страните са били в облигационно
правоотношение по силата на Общите условия на договорите за продажба на питейна вода на
“Водоснабдяване и канализация” ООД, в изпълнение на които в периода 08.02.2019 г. –
10.10.2022г. ищецът е доставял питейна вода в жилището на ответника, без да е заплатена. По реда
на чл. 410 ГПК дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. № 3/2023
г. на Брезнишкият районен съд срещу П. за заплащане на сумите: 458.25лв. – главница за доставка
на питейна вода за периода 08.02.2019г. до 10.10.2022г./за доставена, но незаплатена вода в
жилище на адрес: село В., общ. Брезник, с абонаментен № *********/; 71.04 лв. – мораторна лихва
за периода 07.11.2019 г. –15.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от 12.01.2023 г. до
изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство. Длъжникът е възразил
срещу вземането по заповедта за изпълнение, което обосновава правния интерес на ищеца от
предявяване на иск с петитум да бъде признато за установено, че ответникът дължи процесните
суми. Претендират се разноски в исковото производство.
Ответника е получил препис от исковата молба, приложенията към същата и
разпореждането на съда на 15.05.2023 г. и в рамките на указания едномесечен срок е подал писмен
отговор по исковата претенция с който заявява, че действително дължи на ВиК посочените суми за
периода. Посочва, че с ВиК имал сключено споразумение /копие от което прилага/ за плащане на
суми към ВиК на разсрочено, направил две вноски в централата на ВиК, но след което бил
затруднен да ходи до там. Опитал се да превежда сумите по др. начин, но същите били отказани.
През септември на 2022г. и януари на 2023г., чрез Изипей направил две вноски за което прилага
квитанции, счита, че тези суми би трябвало да бъде намалени от иска. Посочва, че остатъчната
сума от 170.80лв., заедно с текущите суми за потребление се ангажира да внася редовно, посочва,
че е внесъл сумата от 75лв. за разноски по делото. Прилага писмени доказателства.
1
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не изпраща представител, депозира
писмено становище.
Ответника- Г. К. П., редовно призован се явява лично, като заявява, че не оспорва, че
дължи суми на ищовото дружество за питейна вода за жилището си в село В., общ. Брезник, но
твърди, че е извършил частични плащания, които да бъдат взети предвид.
Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
За сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1 от 12.01.2023 г.
по ч. гр. д. № 3 по описа за 2023 г. на БрРС. Същата е връчена на длъжника (ответника по
настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки
писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем
установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в
предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства сочат на допустимост на
предявените искови претенции, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
Предявени са от страна на ищеца обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при главно и пълно доказване
съществуването на валидно възникнало облигационно отношение с ответника като установи
вземането си на твърдяното договорно основание и в претендирания размер; че през процесния
период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и че през
процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на Общите условия.
Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените
в тази връзка суми, съгласно чл. 23 от ОУ.
Безспорно е, че ищцовото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198 "о", ал. 1 от
Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на
Община Брезник. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи
условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Ответника Г. К. П. не оспорва, че е собственик на жилище в село В., общ. Брезник и е
потребител на питейна вода с открита партида при ищеца с абонаментен № *********.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията
между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.
Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между
субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е
2
залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на оператора, която разпоредба регламентира няколко
основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й и наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на
първо място трябва да има качеството на "потребител" на тези услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – "Водоснабдяване и
канализация" ООД - Перник.
Предвид събраните писменни доказателства в хода на съдебното дирене, съдът намира, че
ответникът, като собственик на процесния имот, се явява потребител на ВиК услуги, като
облигационната връзка между страните по делото е възникнала по силата на закона и
съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР.
По делото е приета не оспорена от страните съдебно икономическа експертиза, според
заключението на която е, че за периода от 08.02.2019г. до 10.10.2022г. е извършено плащане от
ищеца на сума в общ размер на 263.04лв., с която сума е платена главница в размер на 236.54лв. за
доставената, отвеждана и пречиствана питейна вода от „ВиК“ ООД гр. Перник, за адрес с. В.
абонатен № ********* и лихва за забава за периода от 17.11.2019г. до 15.12.2022г. е в размер на
26.50лв.
Неплатената сума за доставена и отведена, в имота с адрес село В., общ. Брезник, абонатен
№ ********* за периода от 08.02.2019г. до 10.10.2022г. е в размер на общо 457.29лв., от които
главница в размер на 391.87 лева /за периода от 08.02.2019г. до 10.10.2022г./ и лихва в размер на
65.42 лева от настъпване на изискуемостта – 17.11.2019г. до 15.12.2022г.
С оглед обстоятелството, че ответникът е носител на правото на собственост върху
процесния имот, респ. притежава качеството "потребител" на услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – "Водоснабдяване и
канализация" ООД – Перник, в синхрон с липсата на ангажирани по делото доказателства, сочещи
за извършено плащане, които да не са взети в предвид от вещото лице посочени в СИЕ, съдът
намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в размера посочен от вещото лице, а имено: главница в размер
на 391.87 лева / за периода от 08.02.2019г. до 10.10.2022г./ и лихва в размер на 65.42 лева от
настъпване на изискуемостта – 17.11.2019г. до 15.12.2022г.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху
главницата от 391.87 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 12.01.2023 г. до окончателното й плащане.
По разноските:
С Определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. по описа на ВКС, І ГО е
разяснено, че въпросът за присъждане на сторените в производството разноски е обусловен от
поведението на ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото. С Определение №
674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011 г. по описа на ВКС, ІV ГО е прието, че отговорността за
разноски като гражданско облигационно правоотношение е правото на едната страна да иска и
задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е
решил делото. При погасяване на изискуемо задължение в хода на производството, което обуславя
3
неоснователност на иска, респ. обезсилване на заповедта за изпълнение именно ответникът, респ.
длъжникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е дал повод
за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без значение е причината,
поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото доброволно изпълнение е
принудило ищеца, респ. заявителя да потърси съдебна защита на правото си, съответно
извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от ответника.
От изложеното следва, че длъжникът е дал повод за образуване на заповедното
производство в частта относно сумата в размер на общо 529.29 лева, която е погасена частично от
негова страната едва след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като със
възражението не е подал писмено доказателство, че заплатил частично дължимата сума, като е
станал повод и за завеждане на исковото производство, поради което в негова тежест следва да
бъдат възложени съответните сторени от ищеца- “Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.
Перник съдебни разноски.
Ищецът доказва разноски в исковото производство общо от 375.00лв., от които 25,00 лв. –
ДТ, 150.00 лв. – ю.к. възнаграждение и 200.00 лв. – възнаграждение на вещо лице (съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които му се дължат от ответника.
Ищецът доказва разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лв. (25.00 лв. – ДТ
и 50,00 лв. – ю.к. възнаграждение), които му се дължат от ответника.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от "Водоснабдяване и
канализация" ООД, с ЕИК: **********, представлявано от управителя- инж. Б. Л. И. и седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. "Средец" № 11, срещу Г. К. П., ЕГН: **********, адрес: село
В., общ. Брезник, че Г. К. П. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 391.87 лева,
представляваща главница за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище, находящо се на
адрес: село В., общ. Брезник, с абонатен № ********* за периода от 08.02.2019г. до 10.10.2022г. и
сумата от 65.42 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от
17.11.2019г. до 15.12.2022г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 391.87 лева,
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 12.01.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр.
д. № 3/2023 г. по описа на Районен съд – Брезник, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни, поради плащане в
хода на процеса за разликата до пълния претендиран размер от 458.25 лева на иска за главница за
периода от 08.02.2019 г. до 10.10.2022 г., както и за разликата до пълния претендиран размер на
иска за законна лихва за забава от 71.04 лева за периода от 17.11.2019г. до 15.12.2022г..
ОСЪЖДА Г. К. П., ЕГН: **********, адрес: село В., общ. Брезник, ДА ЗАПЛАТИ на
"Водоснабдяване и канализация" ООД, с ЕИК: ********** и седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. "Средец" № 11 сумата от 375.00лв. - разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА Г. К. П., ЕГН: **********, адрес: село В., общ. Брезник, ДА ЗАПЛАТИ на
4
"Водоснабдяване и канализация" ООД, с ЕИК: ********** и седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. "Средец" № 11 сумата от 75.00 лв. – разноски по заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № 3/2023 г. на БрРС да бъде върнато на
съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
5