№ 216
гр. гр.Велинград, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210101101 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени искове от
„СКАНИЯ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: с. Герман, ул. ’’Манастирска воденица” № 5, представлявано от
управителя Петър Дончев, срещу „КЛОУВЪР ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: област Пазарджик, община
Сърница, град Сърница, Пощенски кол: 4633, ул. „Христо Ботев“ № 22,
представлявано от управителя С.С.А с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
258 ЗЗД, с който се иска от съда да признае за установено, че „КЛОУВЪР
ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ***********, дължи на „СКАНИЯ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
с ЕИК **********, сумата в размер 24293,21 лв. (двадесет и четири хиляди
двеста деветдесет и три лева и двадесет и една стотинки), представляваща
незаплатени суми по следните фактури: Фактура № ********** от 14.2.2024
год. и Фактура № ********** от 29.2.2024 год., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 443/01.07.2024 г. по ч.гр.д. №
782/2024 г. по описа на Районен съд Велинград.
В исковата молба ищцовото дружество излага, че по възлагане от страна
на ответното дружество „СКАНИЯ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е извършило
ремонтни дейности и е вложило резервни части в превозни средства
собственост на „КЛОУВЪР ТРАНС“ ЕООД. За извършените дейности са
издадени две фактури, по които в настоящото производство се цели
признаване на вземането, а именно: Фактура № ********** от 14.2.2024 год. и
Фактура № ********** от 29.2.2024 год.
Твърди, че Фактура № ********** от 14.2.2024 год. била издадена за
1
извършени ремонтни дейности и вложени резервни части, подробно описани в
нея за превозно средство с Шаси: 5550651.
Фактура N№ ********** от 29.2.2024 год. била издадена за извършени
ремонтни дейности, вложени резервни части и асистенция при репатриране
(„теглене“) на превозно средство с Шаси: 5548562. Ремонтът и репатрирането
на посоченото превозно средство са извършени от SCANIA сервиз на
територията на Чешката Република. За извършените дейности по превозното
средство на ответника „СКАНИЯ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД било заплатило на
сервиза извършил услугата сумата по фактура № ********* от 13.01.2024 год.
Така заплатената сума е префактурирана на „КЛОУВЪР ТРАНС“ ЕООД.
Към момента на подаване исковата молба ответното дружество -
„КЛОУВЪР ТРАНС“ ЕООД, не било заплатило съгласно посочените срокове
процесиите фактури. Ангажира доказателства. Претендира разноски
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 782/2024 г. на Районен съд Велинград се
установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение №
443/01.07.2024 г., с която е разпоредено длъжникът „Клоувър Транс“ ЕООД с
ЕИК *********** да заплати на „Скания България“ ЕООД с ЕИК **********,
суми, както следва 24 293,21 лв. дължима сума, представляваща задължение
по фактура № ********** от 14.02.2024 г. и Фактура № ********** от
29.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е възразил и на кредитора са
дадени указания за предявяване на установителен иск. Иск за процесната сума
е предявен в месечния срок, като паричното вземане, предмет на иска е
идентично на паричното вземане по заповедта за изпълнение, поради което
същият е допустим.
На 15.03.2024 г. ищцовото дружество е издало фактура № ********** за
извършена услуга „смяна на 1-ва и 2- ра дюза, има теч, ръждясали са и не
работят, смяна помпа високо налягане, допълнителен комплект филтри
горивни“ с обща стойност по фактурата 10410,35 лв., от които 1735,06 лв.
представляват ДДС, с получател ответникът „Клоувър транс“ ЕООД.
На 29.02.2024 г. е издадена и фактура № **********, от „Скания
България“ за извършена услуга „съединител, маховик, теглене и
административна такса“ с получател отново ответното дружество, на стойност
11569,05 лв., както и ДДС в размер на 2313,81 лв., или обща стойност 13882,86
лв.
2
На 13.01.2024 г. е издадена фактура с № ********* от търговец servis
Usti nad Labem, с получател Скания България ЕООД, за МПС с рег. № СВ
2801НР, шаси 5548562, притежател „Клоувър Транс“ ЕООД на обща стойност
от 144558 CZK, равняващи се на 11436,50 лв. при курс на чешката крона от
0,07912 към датата на издаване на фактурата /справка в интернет/.
Доколкото се претендира вземане по сключен договор за изработка,
ищецът изпълнител следва да докаже, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение, по което е изпълнил задължението си
според уговореното, че работата е приета от ответника, а ответникът
възложител, че е заплатил уговорената цена.
Правната уредба на договора за изработка се съдържа в чл. 258- чл. 269
ЗЗД. Тези разпоредби са приложими и при договорите за изработка, сключени
между търговци, т.е., когато договорът за изработка е търговска сделка по арг.
на чл. 288 ТЗ. Законът не предвижда форма за действителност на договора за
изработка, поради което същият се счита сключен с постигане на съгласие
между възложителя и изпълнителя относно вида на работата /трудовия
резултат/ и цената за извършената работа.
В настоящият случай, съдът намира, че е установено сключването на
два отделни договора за изработка между страните по делото – първият от
14.02.2024 г. за ремонтни дейности и вторият от 29.02.2024 г. за ремонти
дейности, и асистенция при репатриране. Тези договори следва да се
характеризират като договори за изработка, които са неформални, поради
което липсва определена форма за действителност. Не е необходимо
писменото им обективиране. Достатъчно е наличието на две съвпадащи
волеизявления за сключването им.
От показанията на св. М. се установява, че същият работи от много
време като ръководител на сервиз в ищцовото дружество. Имат трайни
търговски отношения със „Скания България“ ЕООД. Знае за извършен ремонт
от миналата година на камион на ответното дружество. Съобщава какви
ремонти дейности са извършени. Известен му е случая пак техен камион в
Чехия. За последният случай свидетелят бил известен от сина на управителя
на „Кловър Транс“ по телефона, като му казал, че има проблем със
съединителя. Свидетелят М. го посъветвал да закара камиона в сервиз на
„Скания“ по маршрута, но въпреки това продължил по пътя си, след което се
повредил до степен, че не можел вече да се движи. Тогава се наложило да
бъде изтеглен до самия сервиз, което оскъпило допълнително услугата.
Установява също,че фактурите се издават при връщането на автомобилите, без
да съставят друг вид документи, включително и приемо-предавателни
протоколи, което станало и с „Кловъртранс“ ЕООД. Свидетелят
недвусмислено установява, че именно Реджеп, сина на собственичката на
капитала на ответното дружество е лицето, което отговаря за ремонт на
автомобилите пред „Скания България“.
Съдът намира, че всички волеизявления направени от сина на
3
управителя са ангажирали отговорността на ответното дружество, поради
наличие на представителна власт. На основание чл. 37 от ЗЗД
упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква
особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма, а договорът за
изработка е неформален, заради което и устно упълномощаване е допустимо и
обвързва представлявания. Така всички правни последици, от сключените
договори и волеизявенията по повод на тях, извършени от представителя се
отразяват в правната сфера на представлявания. Страните са се намирали в
трайни търговски отношения, като за продължителен период от време именно
синът на управителя е отговарял за ремонтите, включително и е извършвал
волеизявления за сключване на договор и приемане на изпълнението по
сключения договор, като съдът намира, че липсва основание в настоящият
спор да се приеме обратното.
Освен това издадените фактури могат да бъдат приети като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор между
страните доколкото в самата фактура фигурира пълно описание на предмета
на уговореното, което според настоящият състав е налице, заради което и
съдът прие, че твърдените договори са сключени /Решение № 166/26.10.2010г.
по т.д. 991/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение №96/26.11.2009г по т.д. 380/2008г. на
ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение №42/19.04.2010г. по т.д. №593/09г. на ВКС , ІІ т.о.
Съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД възнаграждение се дължи за
извършена и приета работа. Установяването на изпълнената и приета работа
може да се извърши с различни доказателствени средства, включително
гласни доказателства. Съдът намира, че така твърдените ремонтни дейности и
репатриране са извършени, тъй като от показанията на разпитания свидетел се
установява, че при връщане на автомобилите нямат практика да издават
приемо-предавателни протоколи, а към този момент се издават самите
фактури. Т. е . фактурата се издава едва след извършване на ремонтните
дейности, като липсват доказателства че процесният случай е изключение.
Освен това свидетелят недвусмислено заявява, че знае за извършено
репатриране в Чехия. Лично е провел разговор по телефона с пълномощника,
като е проследил събитията, които възпроизвежда пред съда.
Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да
приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. В случая
не се твърдят такива недостатъци. Освен това от показанията на свидетеля М.
се установи, че при приемането на поправените автомобили се предава
фактурата, т. е. изпълнението е било прието от ответното дружество.
По тези съображения съдът намира, че ищцовата претенция е доказана.
Доколкото в настоящото производство не се претендира заплащане на
4
законова лихва, съдът не следва да се произнася по отношение на нея.
При този изход на правния спор на ищеца се дължат разноски, на осн.
чл.78, ал. 1 ГПК. В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното производство.
Ищецът е заявил своевременно искане за заплащане на разноски още с
исковата молба.
Съдът счита, че на ищцовото дружество следва да се платят следните
разноски: сумата от 485,87 лв. платена държавна такса по гр. д. № 1101/2024 г.
В развилото се между страните заповедно производство е платена и ДТ
в размер на 898,53 лв., от която всъщност е била дължима ДТ в размер на
485,87 лв., до който размер следва да понесе отговорност ответното
дружество. Претендират се също разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 3200 лв., за които е описано в представения договор за правна
помощ, че са платени в деня на подписване на договора. Няма направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заради което и
съдът следва да ги присъди в цялост. Претенцията за плащане на сумата от 150
лв. за транспорт не следва да бъдат уважени, тъй като не се представиха
никакви доказателства за действителното им заплащане.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр.
258 от ЗЗД, че „Клоувър Транс“ ЕООД, с ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление гр. Сърница, ул. „Христо Ботев“ № 22, дължи на „Скания
България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Герман, ул.
„Манастирска воденица“ № 5 сумата в размер на 24293,21 лв./двадесет и
четири хиляди двеста деветдесет и три лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща незаплатени суми по фактура № ********** от 14.02.2024 г. и
фактура № ********** от 29.02.2024 г., за което е издадена Заповед №
443/01.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. 782/2024 г. по описа на Районен съд-Велинград.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, „Клоувър Транс“ ЕООД, с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул. „Христо
Ботев“ № 22, ДА ПЛАТИ на „Скания България“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: с. Герман, ул. „Манастирска воденица“ № 5 разноските по гр.
д. 1101/2024 г. на РС Велинград: 485,87 лв. /четиристотин осемдесет и пет
лева и осемдесет и седем стотинки/ за държавна такса и сумата от 3200 лв.
/три хиляди и двеста лева/ за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, „Клоувър Транс“ ЕООД, с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул. „Христо
5
Ботев“ № 22, ДА ПЛАТИ на „Скания България“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: с. Герман, ул. „Манастирска воденица“ № 5 разноските по ч.
гр. д. 782/2024 г. на РС Велинград за държавна такса в размер от 485,87 лв.
/четиристотин осемдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6