№ 498
гр. Варна, 10.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110205103 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба
предявена от М. Д. ИВ. чрез адв. П.Ч. при ВАК против НП № 21-0819-
003437/08.09.2021 г. на Началника на група „Административно наказателна дейност,
отчет на пътнотранспортни произшествия и водачи на моторни превозни средства“ в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с което на основание чл. 182 ал.1 т.
6 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700
/седемстотин/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за
нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата не се оспорва стойността на измерената скорост с техническото
средство и неговата техническа годност, но се навеждат доводи за несъставомерен
характер на нарушението с оглед посоченото мястото на извършване на процесното
управление. Твърди се, че Аспарухов мост е част от магистрала „Черно море“ и
Европейски път Е87 и местоположението му не съответства на легалната дефиниция за
„населено място“ съгласно разпоредбата на §6 т.49 от ЗДвП, според която „населено
място“ е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със
съответни пътни знаци. Излага се становище, че в хода на административно-
наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, предвид разминаване в описанието на извършеното нарушение в АУАН и НП,
доколкото с АУАН е повдигнато обвинение на жалбоподателката за това, че като
1
собственик на л.а. при попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП, не посочва водача,
управлявал превозното средство, а с НП се ангажира отговорността на същата за
управление на процесния автомобил със съответната скорост. Иска се НП да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител - адв. Ч.,
с които се поддържа жалбата и се претендират разноските за адвокатско
възнаграждение, сторени от въззивника в хода на съдебното производство. Приложен е
към писменото становище договор да правна помощ и списък със сторените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
по делото писмено становище от юк Л. - А., в което се сочи, че административно-
наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при
издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и
неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП.
Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и
констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния
фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и
е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението
не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива
нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от
ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от
жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от
наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 21.06.2021 г., около 10.25 ч. в гр. Варна с АТТС CORDON M2 № MD 1194
било заснето управление на л.а. Фиат 500 с ДК№ В 1970 ТС в гр. Варна, по Аспарухов
мост, на северен пътен възел с посока на движение към гр. Бургас . С техническото
средство била отчетна скорост на движение на автомобила от 104 км/ч. Записът от
техническото средство бил регистриран под № 6719 от Единния център за обработка на
нарушенията на МВР.
Във връзка с обслужване на преписката по случая, св. К.Л., на длъжност „младши
инспектор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, след като установила, че
процесното превозно средство е собственост на жалбоподателката М.И., поканила
същата да попълни декларация на основание чл. 188 ал.1 от ЗДвП. В последната възз.
И. изложила твърдение, че не може да посочи лицето, което е управлявало собствения
й автомобил на процесните дата и място. В писмено обяснение към декларацията И.
2
посочила, че на процесната дата собственият й лек автомобил е обявен за продажба,
като на същата дата в с. Приселци се явил мъж, представил се със собствено име
"Илиян“, на когото предоставила възможност на управлява автомобила, за да го
изпробва.
При така установените факти, св. Л. съставила на възз. И. АУАН за нарушение на
чл. 21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 21.06.2021 г. , в 10.25 ч., в гр. Варна, по Аспарухов
мост, на северен пътен възел, е управлявала собствения си л.а. Фиат 500 с ДК№ В
1970ТС, със скорост от 104 км/ч , с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, при
максимално допустима скорост за населено място от 50 км/ч , която е измерена,
фиксирана, установена и заснета с АТТС - CORDON M2 № MD 1194, като
нарушението е установено въз основа на попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от
жалбоподателката.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.
182 ал.1 т.6 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на И.,
като й е наложено административно-наказание „Глоба“ в размер на 700 /седемстотин/
лева.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят – св. К.Л.. Приобщени са към материалите по делото материалите по
АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към
делото, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 21-0819-003437/08.09.2021 г. е издадено от
компетентен орган, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
3
са нарушените материално правни норми, като наказанието е индивидуализирано в
необходимата степен.
Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, с оглед наличие на противоречие между описанието на
нарушението, визирано в АУАН и НП. И с двата акта е видно, че се ангажира
отговорността на възз. И. с оглед осъществяване управлението на собственото й
превозно средство, след като в декларация по чл. 188 ал.1 от ЗДвП не е посочила кое
лице е управлявало същото на процесните дата и място. Доколкото посочената
разпоредба предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, съотв. собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство, същата представлява основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателката за
нарушението на разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, а не инкорпорира правилото за
поведение, което е нарушено. Поради изложеното, фактът че в АУАН не е изложено
твърдението, че жалбоподателката не е посочила кое лице е управлявало процесното
превозно средство на посочените в акта дата и час не е ограничило нейното право на
защита, доколкото й е повдигнато обвинение за самото управление на превозното
средство, като в акта са описани детайлно фактите и обстоятелствата, касаещи
нарушението на нормата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съдът намира, че в хода на съдебното производство, въз основа на събраните
доказателства, безспорно се установява извършване на описаното в обжалвания
електронен фиш нарушение. Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от
процесното техническо средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на
извършеното нарушение, съотв. са регистрирани от процесното техническо средство
при извършеното измерване.
Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от
техническото средство, а именно – 108 км/ч, е съобразено възможното отклонение от 3
км/ч при извършеното измерване, доколкото АУАН и НП е отразена скоростта от 104
км/ч.
Като неоснователни бяха оценени доводите в жалбата за несъставомерен
характер на извършеното деяние предвид мястото на осъществяването му. Ноторно
известен факт е, че Аспарухов мост, където е извършено нарушението, се намира в
рамките на гр. Варна, в диапазона между табелите указващи началото и края на
посоченото населено място, съгласно нормата на § 6 т.49 от ЗДвП.
Съдът счита, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като
4
маловажен по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН. Дори напротив - измерената с
техническото средство скорост значително надхвърля въведено ограничение на
скоростта за съответния пътен участък, което разкрива по-висока обществена опасност
на извършеното нарушение. Следва да се посочи и че обществените отношения,
гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за
обществено ползване са от особено значение. Установеното в случая превишаване на
скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде
определяно като маловажност.
Съдът намира, че е налице и субективната страна на извършеното нарушение,
като същото е извършено при условията на небрежна форма на вината. Дори да се
приеме за достоверно изложеното в писменото обяснение твърдение, на процесната
дата, че възз. И. е предоставила собственото си превозното средство на лице с
неизвестни по делото данни, необходими за идентифициране на самоличността му,
същата е била длъжна и е могла да се снабди с информация в този смисъл, каквото
задължение на собственика се извежда от нормата на чл. 188 ал.1 изр. І-во от ЗДвП.
Това е така, доколкото анализът на посочената норма сочи, че собственикът носи
отговорност за нарушението, извършено с автомобила, който му принадлежи, освен
ако не посочи лицето, което е осъществило управлението на превозното средство,
което ангажира първият при предоставяне на автомобила във владение на друго лице,
да положи дължимата грижа за снабдяване с информация за самоличността му.
Съдът намира, че въз основа на така установената фактическа обстановка
правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, която предвижда налагане на
административно наказание от 700 /седемстотин/ лева и „Лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от три месеца при превишаване на максимално допустимата за
населено място скорост над 50 km/h, като в случая допустимата скорост е с
констатирано превишение от 54 км/ч, което се отнася към цитирания диапазон на
санкционната норма.
Като съобрази, че санкционната разпоредба предвижда кумулативното налагане
на административни наказания „Глоба“ и „Лишаване от право да се управлява МПС“ в
твърд размер, съдът счете че не следва да излага мотиви относно индивидуализацията
на санкциите съотв. относно приложението на чл. 12 от ЗАНН.
Поради изложените съображения, съдът счита, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
и въззиваемата страна за присъждане на адвокатско съотв. юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
5
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.
4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
С оглед изхода на делото, съдът намери за неоснователно искането на
въззивника за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-003437/08.09.2021 г. на Началника на група
„Административно наказателна дейност, отчет на пътнотранспортни произшествия и
водачи на моторни превозни средства“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Варна, с което на М. Д. ИВ. на основание чл. 182 ал.1 т. 6 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 21 ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Д. ИВ. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от
80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
6
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7