Р Е Ш Е Н И Е №16
гр. Габрово,
23.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито
съдебно заседание на шестнадесети февруари ................. през две хиляди
двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …..…ЕЛКА СТАНЧЕВА............... и в присъствието на прокурора ....... като
разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д № 227 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Жалбоподателят
Н.Г. *** е обжалвал Заповед №РД-09-882/26.10.2022г. на Зам. министър на
младежта и спорта, с която на Н.Г. е отказано вписване в Регистъра на
треньорските кадри.
В
жалбата си Н.Г. твърди, че обжалваната Заповед била неправилно постановена,
издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните разпоредби на закона и при несъответствие с целта на
закона.
Жалбоподателят
твърди, че бил получил емейл, в който се посочвала облекчена процедура за
вписване на лица, родени до ***г. в регистъра на треньорските кадри съгласно
Наредба №1/04.02.2019г., в заварено положение. Във връзка с полученото
съобщение Г. изпратил до Министерство на младежта и спорта Заявление вх.
№14-00-1776/09.12.2021г. за вписването му в Регистъра на треньорските кадри,
към което бил приложил удостоверение и декларация от Сдружение “****************.“ с ЕИК **********,
с което същият удостоверявал факта, че към него момент заемал длъжностите
„старши треньор“ и „главен треньор“ в клуба.
На
11.03.2022г. жалбоподателят изпратил с Писмо до Сдружение “*************** с ЕИК ***********
заявление за получаване на декларация, удостоверяваща обстоятелствата по ал. 1
във вр. с §4, ал. 2 от ДР на Наредба №1/04.09.2019г. за треньорските кадри, към
която се прилага и „копие на действащ договор със спортен клуб- член на
БФВ“/Приложение 4/.
Жалбоподателят
твърди, че БФВ била издала лиценз на Сдружение „*************.“ с ЕИК **********
за настоящата състезателна година за четири отбора, но не била издала
удостоверение по §4, ал. 2 от ДР на Наредба №1/04.02.2019г. за треньорските
кадри, въпреки липсата на основание да откаже такова.
Вероятно
според жалбоподателя действията на БФВ били продиктувани от факта, че между
него и БФВ се водели съдебни дела по повод неизпълнени договорни отношения. В
тази връзка неправилно назначената от министъра на младежта и спорта комисия
била постановила отказ, като съобразно разпоредбата на чл. 16, ал. 9 от
Наредбата можела да даде на заявителя срок за отстраняване на нередовности или
допълнително представяне на документи, когато в представените се установяват
неясноти или противоречия относно обстоятелствата, които се удостоверяват с
тях. Комисията също можела да изисква документи и информация относно
обстоятелствата, свързани с изискванията за вписване в регистъра от неучастващи
в производството лица.
Претендира
въз основа на изложените в жалбата съображения, доразвити допълнително в
съдебно заседание отмяна на Заповед №РД-09-882/26.10.2022г. на Зам. министър на
младежта и спорта, ведно със законните последици включително присъждане на
разноски.
Процесуалният представител на Зам. министър на
младежта и спорта в представено по делото писмено становище счита, че жалбата е
неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Претендира присъждане на разноски.
Административният
съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и
прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както
и тези в жалбата, намира същата за неоснователна.
Със
Заявление №14-00-1776/09.12.2021г. Н.Г.Г. е заявил вписване в Регистъра на
треньорските кадри по чл. 9, ал. 1, т. 4 от Закона за физическото възпитание и
спорта за вид спорт „волейбол“.
С
приемането на действащия към момента ЗФВС и Наредба №1/2019г. за треньорските
кадри се създава нова правна уредба и регламентация, според която вписването в
регистъра на треньорските кадри се урежда като регулаторен режим, администриран
от министъра на младежта и спорта. В чл. 97, ал. 4 от ЗФВС е предвидено че
тренировъчна дейност и треньорски услуги се предоставят само от лицата, вписани
в регистъра на треньорските кадри. Съгласно разпоредбата на §6 от ПЗР на
Наредба №1/2019г. лицата, вписани в регистъра по отменената правна уредба, до
изтичане на посочения срок запазват правата си да изпълняват длъжността, за
която са вписани. Изискванията на действащата Наредба №1/2019г. за треньорските
кадри към лицата, желаещи да бъдат вписани в регистъра на треньорските кадри,
са свързани с квалификация, насочена към определен вид спорт, като за по-
високите по степен видовете длъжности се изисква и професионален опит в тази
област. Изискванията за всяка от видовете длъжности са разписани в Глава Втора
от Наредбата. В §4 от ДР на Наредба №1/2019г. са предвидени изключения от
общите изисквания на Глава Втора и позволява вписване в регистъра на
треньорските кадри /независимо дали лицата отговарят на изискванията посочени в
Глава Втора/ само въз основа на декларация от спортната федерация по съответния
вид спорт. Тази хипотеза е приложима само спрямо лицата, родени до ***г. и е
създадена в полза на тези, които при влизане в сила на новите нормативни
изисквания реално вече изпълняват такава длъжност, но не отговарят на новите
предвидени условия, като по този начин не се ограничава правото им на труд, а с
оглед предвидената граница във възрастта би било прекомерно да се изисква
придобиването на нова квалификация, за да запазят длъжността, която изпълняват.
В посочените разпоредби е предвидено удостоверяването на обстоятелството, че
кандидатите за вписване в регистъра действително заемат определена треньорска
длъжност, да се извършва с декларация от съответната лицензирана спортна
федерация, като по този начин е отчетен факта, че същата обединява спортните
клубове по съответния вид спорт /чл. 18 от ЗФВС/ и има ръководни функции в
организирането на спортната общност по вида спорт /чл. 27 от ЗФВС/.
Към
подаденото Заявление Н.Г. не е представил никакви документи за наличие на
професионално образование и квалификация във връзка със заявения вид спорт. В
жалбата както и в представената административна преписка Г. не твърди, че
притежава такива. Следователно, правилно от административния орган е преценено,
че за жалбоподателя не са налице предпоставките по чл. 6- 10 от Наредба
№1/2019г. за вписване в регистъра на треньорските кадри.
За
заявителя Н.Г. е била налице възможността да се възползва от хипотезата на §4,
ал. 1 от ДР на Наредба №1/2019г., като в съответствие с това същият е
представил в хода на административното производство Декларация /Образец№3/,
подписана от самия него в качеството му на представляващ Волейболен клуб „Коко
Волей 2016“, в която е посочено, че заявителя е заемал към 12.02.2019г.
длъжността „старши треньор, главен треньор“ в посочения спортен клуб.
В
случая заявителят Г. отговаря на едно от условията посочени в §4 от ДР на Наредба
№1/2019г., а именно той е роден преди ***г.
Видно
от публично достъпния регистър по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗФВС на
страницата на министерство на младежта и спорта, раздел
„Регистри“-„Регистрирани спортни клубове“ е, че сдружение „**********“ с ЕИК ********
представлявано от Н.Г.Г. е вписано като член на лицензираната спортна федерация
Сдружение „****************“.
Правилно
административния орган, издател на оспорената Заповед е приел, че не е налице
втората предвидена предпоставка за уважаване на искането Н.Г. за вписване в
Регистъра на треньорските кадри, посочена в §4 от ДР на Наредба №1/2019г.
Удостоверяването на посоченото обстоятелство, а именно че към момента на подаване
на заявлението Н.Г. е заемал длъжност, посочена в чл. 3, ал. 1 от Наредба
№1/2019г. съгласно посочената по- горе разпоредба на §4 от ДР на Наредбата
следва да бъде удостоверено от лицензираната спортна федерация по съответния
вид спорт с декларация по образец, утвърден от министъра на младежта и спорта и
оповестен на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта. Такава
декларация заявителят Н.Г. не е представил в хода на проведеното
административно производство, а е представил посочената по- горе Декларация
/Образец№3/, подписана от самия него в качеството му на представляващ *****************“, в която е посочено, че заявителя е заемал към
12.02.2019г. длъжността „старши треньор, главен треньор“ в посочения спортен
клуб, която не съответства на посочените изисквания по §4 от ДР на Наредбата.
Такава
декларация, видно от изложеното в жалбата, както и в съдебно заседание по
делото Г. не притежава и към момента, като твърденията му в тази насока са че *************** неоснователно не му е издала такава декларация. Няма данни
жалбоподателят да е искал от БФВ издаване на Декларация по §4 от ДР на Наредба
№1/2019г. и да е получил отказ за издаването й. При условие че това
действително е така, то същият е имал правната възможност да оспори подобен
отказ.
В
производството по вписване в Регистъра на треньорските кадри законодателят е
предвидил в регистрационното производство подаване на утвърдени документи по
образец. В това производство АО действа в условията на обвързана компетентност
и вписва заявителя в Регистъра при условие че са налице нормативноустановените
предпоставки, удостоверяващи се посредством изискуемите утвърдени документи по
образец, като при липсата на такива или представянето им във форма не по
установения образец и издател постановява отказ. Такъв е и настоящия случай.
След като АО е установил, че заявителя не е представил изискуемите съгласно §4
от ДР на Наредба №1/2019г. документи по образец /Декларация от съответната федерация/,
то той е постановил процесната Заповед с която искането за вписване в Регистъра
от Н.Г. не е уважено.
В
жалбата си Н.Г. посочва, че на 15.03.2021г. бил получил на електронната си поща
от лице, вероятно служител ва Българска федерация по волейбол информация за
изменение на Наредба №1/2019г. и указания какви документи трябва да представи,
за да получи декларация от федерацията. Следователно към момента на подаване на
заявлението си в ММС Н.Г. е бил изрично запознат с изискванията на Наредба
№1/2019г. в действащата към него момент редакция.
В
тази връзка неоснователно е твърдението, че постановеният отказ в оспорената
Заповед е незаконосъобразен, тъй като не била дадена възможност на Н.Г. в качеството
му на заявител да подаде изискуемата съгласно §4 от ДР на Наредбата декларация.
Същият не разполага с такава и към момента на подаване на жалбата, а от друга
страна постановеният отказ не препятства Г. да подаде ново заявление занапред,
при условие че се снабди с посочената декларация.
По
делото е представено и прието като доказателство писмо №22/02.02.2023г. от
Сдружение „Българска федерация по волейбол“, в което се излага че не е издадена
Декларация по §4, ал. 2 от ДР на Наредба №1/2019г. на Н.Г.Г., тъй като към
датата на влизане в сила на посочената наредба /12.02.2019г./ федерацията не е
имала качеството на работодател по отношение на Н.Г., както и не е бил налице
действащ трудов договор с посоченото лице за изпълнение на някоя от длъжностите
на треньорски кадри, посочени в чл. 3, ал. 1 от Наредбата.
От
представена справка по административната преписка от регистъра по чл. 62, ал.
3, изр. Iво от КТ е видно, че Н.Г. е работил като старши треньор за
периода 28.04.2010г.- 20.04.2015г. Към датата на подаване на заявлението за
вписване в регистъра на треньорските кадри няма данни за трудов договор за
треньорска длъжност.
Няма
данни за вписване на Н.Г. в регистъра по чл. 22, ал. 1 от наредба №2/2017г. за
професионалната правоспособност и квалификацията на спортно- педагогическите
кадри, издадена на осн. чл. 6, ал. 3 от ЗФВС.
Видно
от представените по делото писмени доказателства Н.Г.Г. не е бил вписан в
регистъра на спортно- педагогическите кадри, воден по реда на отменения ЗФВС и
наредбата по прилагането му, визиран в §6 от ПЗР на Наредба №1/2019г., като
данните за въпросния регистър са публично достъпни на интернет страницата на
ММС.
Неотносими
са представените по делото писмени доказателства за това, че жалбоподателят
упражнява дейност като треньор съгласно приложен Граждански договор
№1/01.03.2016г. между *********** гр. ********** и Н.Г.Г.. В тази насока са и показанията на разпитаните по
делото свидетели- Д. Т.,
В. К. и В. Й.. Тримата
свидетели заявяват, че Н.Г. водел тренировъчния процес във ***********“ гр. **********с
участие на състезатели от различни възрастови групи.
В случая Наредба №1/2019г. посочва изрично
изисквания, на които следва да отговаря заявителя за да бъде вписан в Регистъра
на треньорските кадри. Жалбоподателят не попада и в хипотезата на § 4, ал. 1 от Наредбата, съгласно която лицата,
родени до *** г. включително, запазват длъжностите, които изпълняват към
момента на влизане в сила на наредбата, независимо дали съответстват на
изискванията на глава втора/ал1/, като обстоятелствата по ал. 1 относно заеманата
длъжност се удостоверяват с декларация, издадена от организацията от системата
на физическата активност, физическото възпитание, спорта и
спортно-туристическата дейност, която е работодател на лицето/ал. 2/. В
настоящия случай декларация е представена от Н.Г. - председател на ***********“
гр. ********, удостоверяваща, че към 12.02.2019г. Г. е заемал длъжността "старши
треньор, главен треньор". Тази декларация, както правилно е приел
административния орган, издател на оспорената заповед, не доказва наличие на
трудово правоотношение между жалбоподателя и ***********“ гр. **********. Сключеният между
страните договор, представен по делото е граждански такъв, и същият не съдържа
елементите на трудов договор. От доказателствата по делото е видно, че Н.Г.
няма сключени трудови договори с ******** гр. **********.
Наредба № 1/2019 г. въвежда нови
изисквания към квалификацията и професионалния опит на треньорските кадри в
сравнение с предходната нормативна уредба, базирана на отменения Закон за физическото възпитание
и спорта. Жалбоподателят, за да бъде вписан в регистъра, следва да отговаря на
посочените изисквания, към момента на подаване на заявлението за вписване в
регистъра. Последвалото изменение на наредбата дава възможност на Г. повторно
да поиска вписване в регистъра, ако счете че отговаря на променените изисквания
и измененията са по-благоприятни за него.
Съобразно изложеното следва да се приеме,
че оспорената заповед е законосъобразна и като такава следва да бъде
потвърдена, а заявеното оспорване отхвърлено като неоснователно. Жалбоподателят
не отговаря на минимално определените изисквания за вписване в регистъра на
треньорските кадри. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни.
Оспорения административен акт е издаден от
компетентен орган по см. на чл. 16, ал. 10 от Наредба № 1 от 4.02.2019 г. за
треньорските кадри/Наредбата/, при спазване на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалноправните разпоредби. По делото е представена Заповед
№РД-09-732/09.08.2022г. на министъра на младежта и спорта за оправомощаване на
зам. министър на младежта и спорта да издава заповеди за вписване,
удостоверения за вписване и откази за вписване в регистъра по чл. 9, ал. 1, т.
4 от ЗФВС, удостоверяваща правомощието на издателя на административния акт.
Спазена е процедурата по издаване на
оспорената заповед посочена в ЗФВС и Наредба №1/2019г., като в тази насока са
представени като доказателства по делото Заповед №РД-09-760/25.08.2022г. на
министъра на младежта и спорта за определяне на комисия, която да разгледа
преписките по заявленията за вписване в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4 от
ЗФВС. Представен е и Протокол №175/17.10.2022г. от работата на комисията в ММС,
която е разгледала заявленията за вписване в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4 от
ЗФВС. Същата е приела, че въз основа на представените със заявлението на Н.Г.
писмени документи следва да бъде постановен отказ за вписването му в регистъра,
тъй като същият не е доказал че отговаря на условията посочени в Наредба
№1/2019г. Въз основа на така взетото решение на комисията е постановена
оспорената заповед на зам. министър на младежта и спорта. Налице са спазени
процесуални правила при постановяване на оспорената Заповед.
Предвид
изложеното по- горе настоящият съдебен състав на АС Габрово счита, че
оспорването по жалба на Н.Г.Г. против Заповед №РД-09-882/26.10.2022г. на Зам.
Министър на младежта и спорта следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Предвид изхода на делото, а именно
отхвърляне на оспорването разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като
такива не са претендирани от ответника по делото
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ на Н.Г. ***
против Заповед №РД-09-882/26.10.2022г. на Зам. Министър на младежта и спорта, като неоснователно
и недоказано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в
14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ