РЕШЕНИЕ
№2133/27.11.2017г. 2017г.
Година 2017 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На двадесет и първи ноември Година
две хиляди и седемнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4847
по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Д.Е.М., ЕГН:**********, с пост, адрес: ***, депозирана чрез адв. С.И. от ВАК,
против Електронен фиш серия К № 1729080 издаден от ОД при МВР-Варна,
с който за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл.
182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
В жалбата изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на ЕФ. Като
основен аргумент се сочи, че издадения ЕФ противоречи на Тълкувателно Решение
на ВАС по Тълкувателно дело №1/2013г. Липсвал издател на ЕФ. Липсвала „дата на съставяне" на електронния
фиш като негов реквизит, а наличието на този реквизит било задължително, тъй като предпоставя
решаване на редица и със съществено значение правни въпроси като приложим към
датата на издаване на фиша материален и процесуален закон, наличие на
компетентност на издаващото го длъжностно лице, изчисляване на релевантни
срокове, в т.ч. и давностните срокове по чл.80 -
чл.82 от НПК, вр. чл.11 от ЗАНН и други.
Било нарушено и изискването нарушението да е установено и заснето с
техническо средство в отсъствие на
контролен орган и на нарушител. Липсвали
данни за извършителя на нарушението, тъй в ЕФ бил посочен собственикът на МПС.
Неподкрепено с доказателства било и
обстоятелството, че собственик и ползвател на въпросното МПС бил въъззивникът Д.М.. Издателят на ЕФ не представил справка от
базата данни относно собствеността на автомобила, поради което и това твърдение
от електронния фиш се оспорва като недоказано по същество.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, а се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли ЕФ да
бъде отменен, като излага становище , че АНО не е спазил изискванията на
Наредбата.
Въззиваемата страна , редовно призована,
в съдебно заседание се представлява от ю.к. Л., която оспорва жалбата. Излага
становище, че не са спазени изискванията на НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г.,
но това не опорочавало издадения ЕФ. Тълкува волята на законодателя, че по
време на нарушението законодателно не е било предвидено обозначаването на
местата за контрол и тяхното оповестяване. Счита, че несъответствието на
Наредбата със закона е пропуск, който било въпрос на време да бъде преодобян чрез отмяната му.
В придружителното
писмо, с което преписката е изпратена във ВРС, АНО ангажира становище, че ЕФ е
издаден в съответствие с изискванията на Наредбата, като сочи, че от
09.07.2017г. отпаднало изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Електронен
фиш серия К № 1729080 е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 03.09.2017г.
в 09,27 часа в общ.Варна, по път първи клас I-9, посока к.к.“Зл.пясъци“ до Евксиноград е констатирано, че автомобил
марка „Форд Мондео“ с рег.№ В3380ВХ е извършил
нарушение за скорост, като е управлявал със скорост 104км. в час, при разрешена
скорост от 60 км. в час въведена с пътен знак В-26, т.е. превишението е с 44 км. в час. Нарушението било
констатирано с автоматизирано техническо средство TFR-1M524/07.
При тези констатации и след извършени
справки за собственост на МПС-то било установено че лек автомобил марка „Форд Мондео“ с рег.№ В3380ВХ е собственост на въззивника Д.М..
Поради това като собственик на автомобила в ЕФ бил вписан въззивникът М..
Посочено, било че е нарушена нормата
чл.21, ал.2 от ЗДвП и наказващият орган
наложил административно наказание „глоба“ на въззивника в размер на 400лв. на
основание чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства – гласни, писмени и веществени.
Съдът напълно кредитира показанията на
свидетеля С.Д., като логични и кореспондиращи със събраните писмени и
веществени доказателства.
Съдът изцяло кредитира писмените и
веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по
делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока
за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Административнонаказателното
производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са
разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно,
посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение
на процесното МПС.
Възраженията
на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като липсвал негов издател,
както и за липса на реквизити /дата на издаване/ във фиша също са
неоснователни. Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената
разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което
съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на
изисквания, относими към реда на издаване и
съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на
орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл.
189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред
тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН,
който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на
електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да
бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде
съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР
на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата
на извършване на нарушението – 03.09.2017г. и предвид датата на връчването му
на наказаното лице –04.10.2017г., не е налице и индиция
за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното
административнонаказателно производство. Доколкото в
електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на
територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР
– Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната
териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на
въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.
От
събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1-М-524/07,
което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение.
Както се установява от мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС,
издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл.
165, ал. 2, т. 6 и т.
7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и
за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към
момента на установяване на нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от
ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за
движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА
№8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се
прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
Анализирайки посочените нормативни
разпоредби се налага извода, че към дата на Ел.фиш- 03.09.2017г., нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен
фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен
пътен знак и оповестени по законово определения за което начин, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Въведените с Наредбата изисквания относно
въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на
зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния
орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят на изискванията
залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на
колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите
средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна,
настоящият състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато
нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато
нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо
средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015г. Цитираното от въззивника
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено от ВАС по тълкувателно
дело №1 за 2013г. в случая е неотносимо към
конкретния въззивен спор, тъй като същото е
постановено преди законодателните изменения в ЗДвП, публикувани в ДВ, бр. 19 от
13.03.2015 г.
Не се споделя и възражението посочено в
жалбата, че не били събрани доказателства за собствеността на МПС. Напротив
видно от представената справка от системата на Сектор ПП, единствен собственик
на процесния автомобил е въззивникът М., който го е
придобил на 29.02.2016г. Правилно ЕФ е бил издаден на собственика М., тъй като
съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В предоставения му с нормата на чл.188, ал.5 от ЗДвП срок,
същият не е декларирал, че МПС се управлява от друго лице. Предоставеното в
с.з. пълномощно, с което въззивникът е упълномощил множество лица до го представляват
пред различни институции в страната във
връзка с притежаваните от него МПС, не доказва, че в процесния
ден автомобилът е управляван от някое от тези лица. На първо място в
пълномощното липсва клауза, че автомобилът е предоставен за ползване на всички
тези лица, а на второ място именно в тежест на собственика е да посочи, кое
лице е управлявало автомобила му на конкретна дата, като декларира пред
компетентните органи това обстоятелство и представи копие от СУМПС на лицето.
Такива доказателства не са представени пред АНО, не са наведени по никакъв
начин, като дори въззивникът не е направил възражение срещу издадения ЕФ, с
искане същият да бъде анулиран.
От доказателствата по АНП се установява,
че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът
да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона
за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени
от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с представени по административната преписка Протокол №3-9-17 от
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR -1M и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №10.02.4835, валидно до 24.02.2020г.
Съдът намира, че е било спазено и
изискването на чл.9 от Наредбата. В съдебно заседание, пред съдебния състав св.Д.
заяви, че е включил системата и тя е работила на автоматичен режим, което е в
пълен унисон с изискването на чл.9 от Наредбата, която дава правомощия на
служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го
включи и извърши първоначални настройки.
Същевременно,
използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с
протокол /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия
го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните
обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван,
въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване,
идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края
на работната смяна и номерата на първия и последния запис.
Данните в протокола, ведно с приобщения
снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението
е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена за процесното превозно средство и участък от пътя скорост на
движение 60 км/ч., съгласно чл.
21, ал.2 от ЗДвП.
На кадрите от снимковия материал, снет
от записания клип № 9469 се наблюдава ясно автомобила, визиран в електронния
фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното
средство за видеоконтрол,изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало
АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал, заснемането е
осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя.
Съгласно чл.
189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес.
Измерената скорост на движение на
автомобила е 107 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е
+/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от 104 км/ч, след
приспадане на толеранса.
Управлението на ППС с превишена скорост е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО от 44 км./ч.
законодателят в разпоредбата на ал. 2, т.5 от същия текст е предвидил глоба в
размер на 400 лева (четиристотин лева ) в редакцията на разпоредбата
действала към момента на деянието / ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г./ Размерът на санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно
обсъждането на неговата справедливост.
Въпреки горното, съдът намира, че
контролните органи не са спазили изискванията на чл.7, ал.2 от Наредбата, която
изисква поставяне на пътен знак- „Пътният знак Е24 се поставя преди мястото за
контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства
и системи. При указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24
разположението му се документира със снимка.“ Въпреки, че бяха изрично изискани
от въззивният съд такива доказателства не бяха
представени с аргумент, законодателната промяна в ЗДвП. От друга страна в придружителното писмо, с което началника на Сектор ПП
изпраща преписката в съда, той декларативно е посочил, че изискваният на
Наредбата са спазени. Доказателства за поставяне на пътния знак в контролирания
участък не се събраха и от разпита на св.Д., който заяви, че не е поставял
допълнителни пътни знаци.
Съдът намира също, че по преписката
липсват доказателства за оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР
или чрез средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 от
Наредбата/. По преписката не са ангажирани доказателства, че контролът, когато е заснето процесното
нарушение, е бил осъществен на предварително оповестеното място и в границите
на предварително оповестения времеви интервал. Такава информация липсва на
интернет страницата на МВР-Варна - http://varna.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm.
Не са ангажирани доказателства и да е оповестена чрез средствата за масова
информация. Поради това съдът приема, че
изискването на чл.7 ал.1 от Наредбата не е спазено.
Настоящия съдебен състав не може да се
съгласи със становището на процесуалния представител на ОД на МВР-Варна, че
тези нарушения не влекат след себе си отмяна на ЕФ, тъй като била ясна волята
на законодателя да не се оповестяват и обозначават местата за контрол с АТСС.
Действително, ориентирано към датата на
вмененото административно нарушение следва да се посочи,че с ДВ бр.54 от 2017
г. от 05.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл.
165, ал.2, т.8 от Закона за движението по пътищата, въвеждаща задължение на
службите на МВР да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството
на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването
на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи, и
е изменена разпоредбата на чл.
165, ал.2, т.7 от Закона за движението по пътищата, също въвеждаща
задължение на съответните служби да обозначават места за контрол по спазването
на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни
знаци и техника за видеонаблюдение, като контролът се осъществява само в
обхвата на средствата за видеонаблюдение. Отмяната на тази разпоредба обаче не
означава, че законосъобразното използване на АТСС не изиска обозначаване и
оповестяване, тъй като законодателят в ал.3 на чл.165 от ЗДвП е посочил, че
условията и реда за използване /очевидно за законосъобразно използване/ се
урежда в Наредба издадена от министъра на вътрешните работи. Именно цитираната НАРЕДБА
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. е тази която е издадена на осн.
чл.165, ал.3 от ЗДвП и именно тя урежда условията и реда за правомерно
използване на АТСС. В случая съдът намира, че не е налице противоречие между
разпоредбите на закона и разпоредбите на Наредбата, тъй като законът не посочва
изрично, че не се оповестяват и обозначават местата за контрол. Законът обаче
предписва, че редът и условията за използване се уреждат в специалната наредба,
която към момента на описаното в ЕФ нарушение е предвиждала оповестяване и
обозначаване на местата за контрол. Волята на законодателя е да отмени сочените
по-горе разпоредби, тъй като с изрична норма е посочено, че редът и условията
за използване е уреден в наредба. Да се приеме горното, че не бил нарушен редът
за използване на АТСС тъй като целта на законодателя била да не се оповестява и
обозначава мястото на контрол, означава да се правят предположения и догадки и
да се тълкува превратно закона, което не е в интерес на правораздаването и
правоприлагането, респективно нарушава правната сигурност на всички участващи в
административното правоотношение субекти. Използваният законодателен подход
/редът и условията за използване да се уреждат в наредба/ не е прецедент за ЗдвП. По идентичен начин на основание на основание чл. 174,
ал. 4 от Закона за движението по пътищата е издадена и НАРЕДБА № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, която отменя НАРЕДБА
№ 30 от 27 юни 2001 г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства. Никога не е било спорно в теорията и в съдебната
практика, че когато не е спазен редът за установяване на алкохолната
концентрация, горното влече след себе си незаконосъобразност на издаденото НП. По
идентичен начин, след като не е спазен редът и условията за използване на АТСС
, които самият законодател е предвидил да бъде уреден в Наредба, означава, че
неправомерно е било използвано АТСС, което автоматично влече след себе си
незаконосъобразност на издадения при тези нарушения ЕФ. В този смисъл е и практиката на АС-Варна,
който приема, че когато не е спазен редът на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. проведеното производство по установяване на нарушението е било
опорочено и се налага отмяна на издадения електронен фиш- Решение по к.адм.д. № 2207 по
описа за 2016 година, Решение по к. адм.
дело № 2437 по описа на Административен съд гр.Варна за 2016 година,
Решение по к.адм.д. № 1709 по описа за 2016 год,
Решение по к..адм..д № 1546/2016г. по описа на
Административен съд Варна, Решение по к.адм.д. №1 по описа на съда за 2016 г. и много други. Ако
действителната воля на законодателя беше да не се оповестяват и обозначават
местата за контрол, то неминуемо горното щеше да засегне и съдържанието на
Наредбата издадена от министъра на вътрешните работи. След като самият
министър, който е овластен да определя реда и
условията за използване на АТСС в продължение на повече от четири месеца от
09.07.2017г. до датата на с.з. не е
променил редът и условията за използване на АТСС, следователно той е преценил,
че такъв следва да бъде действителния ред за използване на АТСС. Контролните
органи, въвеждащи в експлоатация АТСС и извършващи контрол върху правилата за
движение следва да се съобразяват с действащата към момента на извършване на тяхната
контролна дейност Наредба, тъй като тя е издадена от ресорния им министър в
унисон и въз основа на разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП. В този смисъл и
посоченото от Началника на Сектор ПП в писмото му по настоящото дело, че било
отпаднало изискването за оповестяване и обозначаване с пътен знак на местата за
контрол е в противоречие с Наредбата, приета от ресорния му министър, която
същия началник следва да прилага и да следи за нейното спазване.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че в случая производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на
електронен фиш се е развило в разрез с установените процесуални правила,
подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015г.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №
1729080 издаден от ОД при МВР-Варна, с
който на Д.Е.М., ЕГН:**********,
за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: