№ 3116
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110204445 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 8523 от 20.02.2024 г.,
издадено от Виолета Асенова – началник на отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на Й. Д. В., с ЕГН **********, на основание чл. 53
от ЗАНН, вр. чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (по-долу
Наредбата).
Недоволен от НП е останал В., който го обжалва в срок. В жалбата си
обективира твърдения, че издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като
същото противоречи на материалния закон и е издадено при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Наведени са твърдения, че в случая жалбоподателят е бил в хипотезата на т.
нар. специално ползване на пътищата, като АНО не е отчел това
обстоятелство. Иска се отмяна на издаденото НП, като се претендират
разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание – юрк. Николов, който моли НП да бъде
1
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски и
обективира възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя
адвокатски хонорар.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 19.01.2024 г., около 13:00 часа, жалбоподателят В. управлявал
съчленено пътно превозно средство, с пет оси – МПС с две оси марка „МАН“,
с рег. № РВ 0964 ХС и полуремарке с три оси, с рег. № РВ 1364 ЕВ, движейки
се по път II-18 – част от републиканската пътна мрежа и по същество
представляващ околовръстен път на гр. София, с посока на движение от с.
Казичене към село Лозен. В района км. 33+500, на 1 км. преди разклона за
АМ „Тракия“, в посока с. Лозен, същият бил спрян за проверка от служители
на Агенция Пътна инфраструктура, които следели за преминаване на
очевидно претоварени и извънгабаритни превозни средства.
При осъществената проверка на водача на товарния автомобил, подробно
индивидуализиран по-горе, било установено, че същият превозва друго ППС
– камион. По време на проверката на съчлененото пътно превозно средство
било направено измерване с помощта на техническо средство (лата), при
което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Било установено, че височината на процесното превозно средство е 4.30 м,
при максимално допустима дължина 4.00 м.
С оглед направените констатации от измерването на височината на ППС
служителите на АПИ приели, че същото се явява извънгабаритно по смисъла
на разпоредбата на параграф 1, т. 1 от същата наредба. Водачът не представил
на длъжностното лице на АПИ валидно разрешително за движение на
извънгабаритно превозно средство.
Ето защо, служителят Б. П. намерил, че е налице извършено
административно нарушение от водача на извънгабаритното ППС, поради
което съставил на водача В. АУАН за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1,
т. 2, пр. 1 от ЗДвП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
2
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 8523 от 20.02.2024
г., издадено от Виолета Асенова – началник на отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на Й. Д. В., с ЕГН **********, на основание чл. 53
от ЗАНН, вр. чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Б. П. и Д. Г., както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел,
тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи,
не съдържат противоречия и са логични и ясни. Всички представени по
делото доказателства са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което
дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН,
при спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя – лично на него. НП е също връчено
редовно. Наказателното постановление е издадено от компетентен за това
орган. Посочените актове съдържат всички необходими реквизити.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗП, за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства;
3
Съгласно нормата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата, максимално
допустимите размери за височина на всички ППС е 4.00 м.
В този смисъл, правилно АНО е установил, че процесното ППС е
извънгабаритно, защото нормата на чл. 2 от Наредбата сочи, че такива са тези
ППС, на които поне един от размерите надхвърля посочените в чл. 5 прагове.
В конкретния случай е осъществен превоз на неделим товар, тъй като той
не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй
като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от
нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде
превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено
ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.
На следващо място, ноторно известно обстоятелство е, че околовръстният
път на София е част от републиканската пътна мрежа, поради което, за да се
допусне движението на извънгабаритно ППС по този път на водача следва да
се издаде разрешение от АПИ по реда, посочен в чл. 14 от Наредбата. В
случай, че отговаря на изискванията на нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата,
водачът може да ползва републиканските пътища и само след заплащане на
такса за това.
В конкретния случай водачът не е представил нито разрешение за
движение на извънгабаритно ППС, нито квитанция заплатени такси, която му
дава право по силата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата да се движи по
републиканската пътна мрежа. Именно поради това не може да се говори за
специално ползване на пътя в конкретния случай – нито има издадено
разрешение, нито има платени такси, нито маршрутът е съгласуван, а е
налице едно самоволно и противоправно превозване на друго превозно
средство. А специалното ползване е допустимо само след предварително
изпълнение на всички предпоставки за неговото допускане, като в случая
нито една не е налице, а не когато на всеки отделен субект му се прииска да
ползва по „специален начин“ пътната мрежа.
По-нататък, съдът намира, че са категорично неоснователни твърденията
в жалбата, че В. бил обикновен шофьор и не бил длъжен да знае колко е
високо ППС, което управлявал по служба. Напротив, именно на него като
водач законът вменява отговорността за това да знае и да не допуска
превишаване на посочените в Наредбата предели.
4
Ето защо, съдът намира, че е осъществено от обективна страна
нарушението, описано в АУАН и НП.
Описанието на нарушението напълно отговаря на изискванията на
процесуалния закон, като от съдържанието на НП се установява кога, кой,
къде, по какъв начин какво нарушение е осъществил.
На следващо място, съдът намира, че нарушението е извършено виновно,
защото дори да не е съзнавал, че ППС по-високо от допустимото, след като е
натоварено, то водачът е бил длъжен да знае какви са габаритите на
превозното средство, което управлява и е могъл обективно да знае тези
обстоятелства.
По въпроса за размера на наложеното наказание, съдът намира, че то е
минималното предвидено в закона за това нарушение, и АНО правилно е
наложил минималния размер на глобата, която се явява достатъчна за
постигане на целите на наказанието.
Ето защо, съдът намира, че издаденото НП е правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Доколкото въззиваемата страна е претендирала разноски, то съдът
намира, че следва да се присъдят такива. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК
Й. В. следва да бъде осъден да заплати на АПИ сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 8523 от 20.02.2024 г., издадено от Виолета
Асенова – началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Й.
Д. В., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 177, ал. 3, т. 1,
пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500 лева, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, вр. чл.
5, ал. 1, т. 2 от от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
ОСЪЖДА Й. Д. В., с ЕГН **********, да заплати на Агенция пътна
инфраструктура сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6