РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. ХАСКОВО, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Р.В. Н.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500557 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „ЗАД ОЗК-
Застраховане“АД- гр.*** срещу Решение №260300/17.06.2021г. на РС- Хасково,
постановено по гр.д.№2697/2020г. по описа на същия съд, в частта за сумата от 5 917.73
лева, представляваща част от присъденото на ищеца обезщетение в размер на 12 680.85
лева, както и в частта за разноските.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт. Твърди, че съдът е определил неправилно действителната стойност
на процесния лек автомобил, като не приспаднал установените 30% запазени части и
определил същата в размер на 11 835.46 лева. Отделно от това счита, че съдът допуснал
нарушение на процесуалните правила, като не провел разпит на поискания от ответника
свидетел. По този начин и в нарушение разпоредбите на ГПК, заключението на вещото лице
по назначената САТЕ било изготвено единствено въз основа на свидетелските показания,
съдържащи се в приложеното към делото досъдебно производство. Най-сетне намира, че е
налице съпричиняване от страна ищеца по отношение причинения вредоносен резултат,
който определя в размер на 50% от действителната стойност на процесния автомобил. С
тези доводи обжалва решението и моли съда да го отмени за сумата от 5 917.73 лева,
представляваща част от присъденото на ищеца обезщетение, както и в частта за разноските.
Претендира сторените разноски за двете съдебни инстанции, включително за
юрисконсултско възнаграждение. С въззивната жалба е направено доказателствено искане за
провеждане на разпит на свидетел, който да установи механизма на настъпване на ПТП и
причинените от него щети.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор от въззивяемия, който намира
1
обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Счита за неоснователно
възражението, касаещо определянето на действителната стойност на процесния лек
автомобил. Намира, че първоинстанционният съд правилно приспаднал 25% от запазените
части, съобразявайки относимите нормативни правила при наличие на „тотална щета“ и
заключението на вещото лице по приетата САТЕ. Противопоставя се и на възражението за
допуснати процесуални нарушения, като твърди че по делото са събрани достатъчно
писмени доказателства, от които се установяват обстоятелствата по настъпване на пътния
инцидент и намира за неоснователно искането за събиране на гласни доказателства в тази
насока. Моли съда да потвърди обжалваното решение в обжалваната му част. Претендира
сторените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство пред двете съдебни инстанции.
В съдебното производство, развило се пред въззивната инстанция, страните поддържат
процесуалните си позиции, заявени на фазата размяна на книжа, като представят писмени
становища, с които правят и възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско, съответно юрисконсултско възнаграждение.
Хасковският окръжен съд, след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С обжалваното решение „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД, е осъдено, на основание
чл.432 ал.1 КЗ, да заплати на В.А.Б. сума в размер на 12 680,85 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел 730D,
с рег.№***, в резултат на ПТП, настъпило на 03.09.2018г., на автомагистрала „Тракия“, на
км. 98+400, в посока от град *** към град ***, вследствие на техническа повреда на товарен
автомобил марка „МАН“, модел „ТГА“, с рег.№ ***, с прикачено към него полуремарке
марка „Шварц Мюлер“ с рег. № ***, застрахован в „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на представяне на доказателства за
дерегистрация на лек автомобил марка „БМВ“, модел 730D, с рег.№***, а именно-
23.02.2021г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение на РС- Хасково „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД е осъдено да
заплати на В.А. Б. сума в размер на 707,24 лева, представляваща направени разноски по
делото, а на Адвокатско дружество „Г. и М.“- гр.***- сума в размер на 910,43 лева,
представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство.
Разпоредбата на чл.432 КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото
лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с
който делинквентът е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност",
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки:
1)застрахованият да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2)наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя - ответник.
По делото е прието за установено и не спори между страните за това, че на
03.09.2018г., на автомагистрала „Тракия“, на км. 98+400, в посока от град *** към град ***,
е настъпило ПТП между товарен автомобил марка „МАН“, модел „ТГА“, с рег.№ ***, с
прикачено към него полуремарке марка „Шварц Мюлер“, с рег. № *** и лек автомобил
марка „БМВ“, модел 730D, с рег.№***, собственост на ищеца по делото. За безспорно е
прието също така, че процесният товарен автомобил марка „МАН“, модел „ТГА“, с рег.№
*** към момента на пътния инцидент е имал сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, обективирана в застрахователна полица полица № ***, издадена от ответника
2
„ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД.
По този начин са установени част от материалноправните предпоставки, обуславящи
основателността на исковата претенция, черпеща правното си основание от разпоредбата на
чл.432 ал.1 КЗ, а именно: валидно възникнало застрахователно правоотношение,
произтичащо от застраховка „Гражданско отговорност“ между делинквента и ответника по
делото и причиняване на имуществени вреди от застрахования на управляваното от ищеца
собствено МПС.
Основният спор между страните е съсредоточен върху механизма на настъпване на
ПТП и по-конкретно- във връзка с евентуалното наличие на съпричиняване от страна на
ищеца и отражението му върху дължимия размер на застрахователното обезщетение. В този
смисъл са и възраженията, релевирани във въззивната жалба.
Първоинстанционният съд е базирал изводите си относно механизма на настъпване
на ПТП върху информацията, съдържаща се в приетия като писмено доказателство
Констативен протокол за ПТП рег.№***г. и върху заключението на вещото лице по
изготвената въз основа на материалите, събрани по ДП №996/2018г. по описа на РУ-
Пазарджик, САТЕ.
По отношение доказването механизма на ПТП, в преобладаващата практика на ВКС,
се приема, че Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не
само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно самото удостоверено изявление, както и относно
установените от актосъставителя причинно-следствени връзки между фактите и явленията в
обективната действителност, свързани с настъпването на съответното ПТП - в този смисъл
са Решение №85/28.05.2009г. по т.д. №768/2008г. на ВКС, II т.о., Решение №24/10.03.2011г.
по т.д. №444/2010г. на ВКС, I т.о., Решение №73/22.06.2012г. по т.д. №423/2011г. на ВКС, I
т.о. и Решение №15/25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/2013г., I т.о, ТК.
В изготвения констативен протокол за ПТП от 03.09.2018г. са посочени като
обстоятелства и причини за настъпването на пътния инцидент загубата на контрол от страна
на водача на товарния автомобил върху управляваното от него МПС в следствие на спукана
предна лява гума. В резултат на това същият се отклонява вляво, като навлиза в съседна
пътна лента и се сблъсква с изпреварващия го лек автомобил, който от своя страна и в
следствие на сблъсъка се удря в предпазната разделителна мантинела, после се отклонява
вдясно, излиза извън платното за движение и засяда в крайпътна канавка.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата САТЕ, процесното ПТП е
настъпило в резултат на спукване на предна лява гума на товарния автомобил, довело до
отклонението му наляво и навлизането му в динамичния коридор на предприелия в този
момент изпреварване лек автомобил, вследствие на което неговият водач изгубил контрол
върху управлението му. Според експерта, в тази ситуация водачът на лекия автомобил не е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно
екстремно спиране.
В този смисъл, правилно е посочено от първата инстанция, че по делото са събрани в
достатъчен обем доказателства за това, че процесното ПТП е настъпило вследствие
спукването на предна лява гума на товарния автомобил. От съдържанието на експертното
заключение е видно, че то е базирано изцяло на констатациите, направени в издадения от
органите на МВР протокол за ПТП от 03.09.2018г. и съдържащата се фактическа
информация в протокола за оглед на местопроизшествие, изготвен от разследващ полицай
при РУ- Пазарджик. Същите представляват по своята същност годни и приобщени по
надлежния ред писмени доказателства и като такива могат да послужат при изготвянето на
експертизата в степен, че същата да даде изчерпателен отговор на поставените с нея въпроси
3
относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Отделно от това, по делото са били
събрани необходимите като обем, съдържание и относимост писмени доказателства,
достатъчни за изготвяне на пълно и обосновано заключение от страна на вещото лице по
назначената САТЕ, и без показанията на посочения от ответника свидетел. Заличаването от
списъка на свидетелите на лицето Р.С.К. /водач на процесния товарен автомобил/, не
съставлява процесуално нарушение, още повече, че са били сторени няколко опита същият
да бъде разпитан по делегация. В случая съдът е положил необходимите процесуални
усилия да проведе разпит на посочения свидетел, които са завършили с неуспех. И без да са
приобщени показанията на последния, експертизата отговоря на поставените въпроси,
свързани с механизма на реализиране на процесното ПТП, включително и относно
евентуалното наличие на съпричиняване от страна на ищеца. Взетите предвид от експерта
свидетелски показания от досъдебно производство №996/2018г. по описа на РУ- Пазарджик,
не променят неговия извод в насока различна от тази, до която водят писмените
доказателства по делото и не се отразява върху обективността на изготвената по делото
САТЕ. Предвид изложеното, обстоятелството, че съдът е допуснал процесуално нарушение,
възлагайки на вещото лице да изготви заключението си и въз основа свидетелските
показания, приобщени по досъдебно производство №996/2018г. по описа на РУ- Пазарджик,
не влияе върху правилността на постановеното съдебно решение.
Съгласно т.7 от ТР №1/23.12.2015г. на ВКС по т.д. №1/2014г., ОСТК обезщетението
за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения, като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В Решение №
98/24.06.2013г. на ВКС по т.д. № 596/2012г., II т.о., ТК е посочено, че изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, като
намаляването на дължимото обезщетение в тези случаи предполага доказвани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. В тези случаи намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък
обем, ако по време на произшествието пострадалият е улеснил със свои действия или
бездействия настъпването на неблагоприятните последици. В този смисъл са и Решение
№206/12.03.2010г. по т.д. №35/2009г. на ВКС, II т.о., и Решение №59/10.06.2011г. по т.д. №
286/2011г. на ВКС, I т.о. и много други.
В настоящия случай от доказателствата по делото, а именно от съставения констативен
протокол за ПТП и от заключението на вещото лице по изготвената САТЕ, не се установява
с действията си ищецът да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. В този
смисъл правилен е изводът на първата инстанция, че не е налице съпричиняване от страна
на ищеца, доколкото същият не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието чрез своевременно спиране, а до загуба на контрол върху управлявания от
него лек автомобил се е стигнало в резултат на удара с процесния товарен автомобил.
Поради изложеното възражението на въззивника за съпричиняване е неоснователно, а
изводите на първата инстанция относно механизма на настъпване на процесното ПТП-
правилни.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание, тъй като е
установен целият му фактически състав, включително е налице условието за заявен отказ от
страна на застрахователя да заплати претендираното обезщетение, доколкото съгласно
разпоредбата на чл.498 ал.3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е
необходимо да бъде предварително проведената извънсъдебна процедура между
4
застрахования и застрахователя. Не е спорно по делото, че такава е проведена, като съгласно
приетото като писмено доказателство писмо изх.№АЗ 15-2941/13.08.2020г., изпратено от
ответника до пълномощника на ищеца, претенция №*** е била закрита на основание чл.496
ал.1 КЗ и застрахователно обезщетение не е било изплатено.
За застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ възниква
задължение, съгласно чл.493 ал.1 от КЗ, да покрие вредите, причинени от застрахования на
чуждо имущество на трето лице, участник в движението по пътищата, включително и в
случаите когато вредите са причинени в резултат на повреда на МПС, която е довела до
ПТП и причиняване на вреди. Доколкото настоящата хипотеза е именно такава, съгласно
разпоредбата на чл.499 ал.2 КЗ, ответникът „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД е следвало да
изплати на ищеца обезщетение в размер съответстващ на действителната стойност на
причинената вреда, съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС, приета с Наредба №49/16.10.2014г. за задължителното
застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“
на пътниците в средствата за обществен превоз.
Съгласно чл.400 ал.1 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. Последната е била определена от вещото лице, изготвило приетата САТЕ, в
размер на 16 907.80 лева, при наличие на не повече от 30% запазени части. Съгласно чл.390
ал.2 КЗ тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. Същевременно чл.22
ал.2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към Наредба
№24/08.03.2006г. определя минималния размер на обещетение при тотална щета, а именно:
когато са налице запазени части, размерът на застрахователното обезщетение не може да се
определи под 75% от размера на действителната стойност. В този смисъл, правилно
първоинстанционният съд достигнал до извод, че в конкретния случай максималният
размер на намалението на дължимото от застрахователя обезщетение, при установени
налични запазени части не повече от 30%, е 25% от действителната стойност на увредения
лек автомобил. Изложеното обуславя неоснователност на направените в тази насока
възражения от страна ответника, поради което решението на районния съд следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част за сумата от 5 917.73 лева, представляваща част от
присъденото на ищеца застрахователно обезщетение, което правилно е било определено в
размер на 12 680.85 лева.
По така изложените съображения първоинстанционното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част за сумата от 5917.73 лева, представлява част от
присъденото на В.А. Б. обезщетение в размер на 12 680,85 лева за причинени имуществени
вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел 730D, с рег.№*** в резултат на ПТП настъпило
на 03.09.2018г. на автомагистрала „Тракия“ на км. 98+400, в посока от град *** към град
***, вследствие на техническа повреда на товарен автомобил марка „МАН“, модел „ТГА“, с
рег.№ ***, с прикачено към него полуремарке марка „Шварц Мюлер“ с рег. № ***,
застрахован в „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху нея считано
от датата на представяне на доказателства за дерегистрация на лек автомобил марка „БМВ“,
модел 730D, с рег.№***, а именно- 23.02.2021г. до окончателното й изплащане.
Най-сетне правилно и по установения за това ред, съгласно чл.78 ал.3 ГПК и Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по чл.36 ал.2
ЗА, ответникът е бил осъден да заплати на пълномощника на ищеца дължимото адвокатско
възнаграждение в размер на 910.43 лева за оказано от негова страна безплатно процесуално
представителство пред първата инстанция.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, на въззивника следва да бъдат
5
възложени и сторените от другата страна разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение. В конкретния случай правната помощ на въззиваемия е била
оказана при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, а именно в хипотезата, в която адвокатът оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. Съдът не
проверява дали действително са били налице условията на чл.38 ЗА. Съгласно разпоредбата
на чл.38 ал.2 ЗА в тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в
размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и по чл.36 ал.2 ЗА, като осъжда другата страна да го заплати.
В разпоредбата на чл.36 ал.2 ЗА е посочено, че този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата за съответния вид
работа. В конкретния случай, в чл.9 вр. чл.7 ал.2 т.3 от същия нормативен акт е предвидено
възнаграждението за изготвяне на отговор по въззивна жалба, без процесуално
представителство/какъвто е настоящият случай/, да е в размер на 625.89 лева, които с оглед
изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят на адв.К.Г. за
предоставено безплатно процесуално представителство.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част Решение №260300/17.06.2021г. на РС-
Хасково, постановено по гр.д.№2697/2020г. по описа на същия съд, в частта за сумата от
5 917.73 лева.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.***, да заплати на адв.К.К. Г., със съдебен адрес: гр.*** адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 625.89 /шестстотин двадесет и пет лева
и 89 ст./лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6