Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 20.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осми юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря М.Г. като разгледа докладваното от
съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2201 по описа за 2015г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.222, ал.3 КТ с цена на иска 1107,68 лв. и чл.224, ал.1 КТ с цена
на иска 345 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от В.Л.Т., ЕГН********** против
***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***-Управител,
в която се твърди, че ищцата работила до 13.08.2013г. в ответното дружество на
длъжността "продавач-консултант". Твърди, че на посочената дата й
била връчена Заповед 3/13.08.2013г, с която трудовото й правоотношение било
прекратено на осн.чл. 328,ал.1, т.10 от КТ - поради придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че въпреки, че и в самата заповед е
отбелязано, че работодателят дължи
обезщетение по чл. 222,ал.З от КТ в размер на две брутни заплати - в размер на
1107,68лв., и въпреки, че многократно е
изисквала същите да й бъдат заплатени, до настоящият момент обезщетението не й
е изплатено. Твърди, че след като било прекратено трудовото й правоотношение,
на 18.09.2013г. бил сключен нов трудов договор № 8/18.09.2013г. между ищцата и ответното
дружесто, който бил прекратен на 01.05.2014г. Твърди, че при прекратяването
работодателя не й е изплатил полагаемото й се обезщетение на осн.чл. 224,ал.1
от КТ за неизползван платен годишен отпуск. Моли, ответника да бъде осъден да й
заплати дължимо и неизплатено обезщетение
на осн.чл. 222, ал.3 КТ в размер на
1107,68лв. и обезщетение
в размер на 345 лв. на осн.чл. 224,ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск за периода 18.09.2013г. до 01.05.2014г/ както следва: за 2013г.
– 6 дни и за 2014г. - 7дни / - общо за 13 дни за периода, ведно с дължимата
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема
становище, че предявените искове са допустими и частично неоснователни. Твърди,
че претендираната сума от 1107,68 лв. На осноание чл.222, ал.3 КТ е изплатена
на ищцата по делото ,както и че дължимия размер за неизползван платен годишен
отпуск е за 11, а не за 13 работни дни, като дължимата сума е в размер на
155,62 лв., която сума признава, че дължи на ищцата по делото. Не оспорва, че
ищцата е работила в дружеството на длъжност продавач- консултант до 13.08.2013година и
трудовото правоотношение й
е било прекратено със заповед №
3/13.08.2013г. поради придобиване право на пенсия. Не оспорва, че в
издадената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение е начислено и
обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ в размер на 1107.68 лева. Оспорва твърдението
на ищцата, че не е получила обезщетението по чл.222, ал.3 КТ. Не оспорва, че ищцата след като е прекратила
трудовото си правоотношение с дружеството
на 18.09.2013 година е сключила нов трудов договор. Не оспорва, че ищцата
е работила в дружеството до 01.05.2014г. и трудовото й правоотношение е било прекратено на 01.05.2014г. Не оспорва,
че на ищцата й се дължи обезщетение за неизползван полагащ му се годишен
отпуск, но оспорва претендирания от ищеца размер на това обезщетение. Твърди,
че на ищцата се дължи обезщетение за неизползван годишен отпуск за 11 дни в
размер на 155.62лева, а не както е вписано в исковата молба 13дни в размер на
345лв. В тази връзка признава, че на ищеца се дължи и не е било изплатено
обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за 11
дни в
размер на 155.62лева,
като за разликата
до 345лева иска
е неоснователен и недоказан. Твърди, че на ищцата не се дължи
обезщетение по чл. 222 от КТ в размер на 1107.68лв. тъй като
ищцата е получила това обезщетение
през м.август на
2013год. към момента на
прекратяване на трудовото
правоотношение по първия
трудов договор, чрез положен от нея подпис в разчетно- платежна ведомост
за месец август на 2013год.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от Трудов договор № 8/18.09.2013г., Заповед № 3/13.08.2013г., Заповед № 6/30.04.2014г. Справка за актуално състояние за всички трудови договори за В.Т., справка за всички подадени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, че ищцата е работила до 13.08.2013г. в ответното дружество на длъжността "продавач-консултант". На 13.08.2013г. й е била връчена Заповед 3/13.08.2013г, с която трудовото й правоотношение е прекратено на осн.чл. 328,ал.1, т.10 от КТ - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е отбелязано, че работодателят дължи обезщетение по чл. 222,ал.3 от КТ в размер на две брутни заплати - в размер на 1107,68лв..На 18.09.2013г. е сключен нов трудов договор № 8/18.09.2013г. между ищцата и ответното дружество, който е прекратен на 01.05.2014г. Дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 11 дни и за сумата от 155,62 лв.
Видно от ведомост за заплати за м.август 2013г. на ***, на ищцата е изплатена сумата от общо 1147,15 лв., в която сума е включено обезщетение по чл.222 КТ в размер на 1107,68 лв. Срещу получената сума е положен подпис за В.Т.. Подписът е оспорен от ищцата по делото и е открито производство на основание чл.193, ал.1 ГПК по оспорване на авторството на подписа в посочената ведомост. Допусната е съдебно графическа експертиза, която съдът възприема като компетентна, обективна, обоснована и безпристрастна. От нея се установява, че подписът под № 3 и срещу името на В. Лакова Т. в графа „подпис“ в разчетно –платежна ведомост за м.август 2013 г. на *** е положен от В.Л.Т.. Предвид изложеното, съдът намира оспорването за неуспешно и приема, че оспорения подпис е положен от ищцата В.Т..
Съдът възприема заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, като обективно, компетентно и обосновано. От същото се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за м.07.2013г. е в размер на 553,84 лв. или общо за 2 месеца е в размер на 1107,68 лв. На ищцата е изплатено обезщетение в размер на 2 брутни заплати в размер на 1107,68 лв. като обезщетение на основание чл.222, ал.3 КТ и сумата е начислена във ведомостта за заплати за м.август 2013г., която ведомост е подписана от ищцата по делото, поради което експертизата приема, че сумата е изплатена на ищцата. Брутното трудово възнаграждение за изчисление на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ е на база м.март 2014г. и е в размер на 232,94 лв., а за един работен ден-14,147 лв. За периода от 18.09.2013г. до 01.05.2014г. ищцата не е използвала 11 дни платен годишен отпуск. Дължимото обезщетение за 11 дни платен годишен отпуск е в размер на 155,62 лв., което е начислено във ведомостта за м.април 2014г., но не е изплатено.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По искът с правно основание чл.222, ал.3 КТ
с цена на иска 1107,68 лв.
Съгласно чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Установи се, че трудовото правоотношение на ищцата с ответника е прекратено именно на основание придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 05.08.2013г. Не е спорно между страните, че ищцата има право на обезщетение в размер на 2 месечни брутни заплати в размер на 1107,68 лв., което се установява, както от посоченото в Заповед № 3/13.08.2013г. и от заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Спорен по делото е единствено въпроса, дали сумата от 1107,68 лв. е изплатена на ищцата. В тази връзка ответника е противопоставил правопогасяващо възражение, което съдът намира за основателно. Установи се, че сумата е начислена във ведомостта за заплати за м.август 2013г., срещу която сума е положен подпис от ищцата по делото. Оспорването на подписа е неуспешно, поради което съдът приема, че ищцата е получила дължимата сума от 1107,68 лв.
Предвид гореизложеното предявения иск се явява изцяло неоснователен еинедоказан, поради което следва да бъде отхвърлен в целия си предявен размер от 1107,68 лв.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ с цена на иска 345,00 лв.
Налице са условията по чл. 224, ал. 1 КТ за пораждане правото на ищцата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй като трудовото и правоотношение е прекратено и към датата на уволнението тя е имала 11 дни неизползван платен годишен отпуск, видно от Заповед № 6/30.04.2014г. Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Последната цитирана норма предвижда като основа за изчисляването полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска - в случая прекратяването на трудовото правоотношение, през който са отработени най-малко 10 работни дни. Съгласно § 1 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения в брутното трудово възнаграждение по чл. 177 КТ и чл. 228 КТ се включват наред с основното трудово възнаграждение за отработеното време и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, определени с КТД и/или Вътрешните правила за работната заплата. Видно от възприетата по делото СИЕ обезщетението по чл.224, ал.1 КТ общо възлиза на 155,62 лв. за 11 дни неизползван платен годишен отпуск. По делото не се доказа твърдението на ищцата по делото, която носи доказателствената тежест, че има право на обезщетение за 13 дни платен годишен отпуск, а се установи, че тя има право на 11 дни платен годишен отпуск, който не е използвала към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение. Недоказан остана и претендирания от нея размер от 345,00 лв., а се установи от изслушаната по делото експертиза, че дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е в размер на 155,62 лв., която сума не е изплатена на ищцата по делото. Този факт не се оспорва от ответника по делото, а се признава. Същия не е ангажирал и доказателства за изплащане на сумата. Поради изложеното, съдът намира предявената искова претенция с правно основание чл.224, ал.1 КТ за основателна и доказана до размер от 155,62 лв., за която сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до претендирания размер от 345,00 лв., следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съобразно изхода на делото и по направеното искане за присъждане на разноски на ищеца по делото и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 32,14 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 446,44 лв. съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 50,00лв, както и 50 лв. за вещо лице.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Л.Т., ЕГН********** против ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***-Управител, иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ, за заплащане на сумата от 1107,68 лв. обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение между страните след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със заповед № 3/13.08.2013г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 КТ, ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ***-Управител, да заплати на В.Л.Т., ЕГН**********, сумата от 155,62 лв.,
представляваща неизплатено обезщетение за 11 дни неизползван платен годишен
отпуск за периода от 18.09.2013г. до 01.05.2014г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 14.05.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до
пълният му предявен размер от 345,00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***-Управител, да заплати на В.Л.Т., ЕГН********** направените деловодни разноски в размер на 32,14 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, В.Л.Т., ЕГН********** да плати на ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***-Управител, направените деловодни разноски в размер на 446,44 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***-Управител да заплати по сметка на Плевенски районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 50,00 лв, както и 50 лв. за вещо лице.
ДОПУСКА на
основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта
му относно присъденото трудово възнаграждение и обезщетение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от 22.07.2015г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: