№ 15007
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110146922 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Интернешънъл Саламанка Капитал“
ООД чрез адв. Б. С. /л.38/ с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищеца по отношение
на ответника за сумата от 2300 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
от 11.07.2022 г., ведно със законна лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 151,80 лв. за периода от 09.09.2022 г. до 09.09.2022 г., и мораторна лихва в размер
на 129,06 лв. за периода от 10.09.2022г. до 29.03.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 17219/2023 г. по описа на СРС, 57 с-в. Ищецът
претендира и сторените разноски по делото.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит от 11.07.2022 г. е
предоставил на ответника А. В. Д. заемна сума, като последният се е задължил да я върне на
09.09.2022г., ведно с уговорената възнаградителна лихва. Ответникът възразил в срока по чл. 414
ГПК, поради което са предявени настоящите искове. Ето защо, моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. В. Д., с
който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че лихвата и ГПР по
договора са определени в противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Оспорва
действителността на клаузата за експресно разглеждане, предвидена в чл. 1 от договора, поради
противоречие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК и с добрите нрави. Счита за нищожна и клаузата на чл. 8 от
договора, предвиждаща такса за удължаване на срока по договора, като противоречаща на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Във връзка с горното намира, че извършените от него
плащания по чл. 8 от договора в общ размер на 2411,55 лв. следва да се приспаднат от главницата
по кредита.
В хода на съдебното производство са били оттеглени частично исковете, при което се
претендират следните суми: 1228,20 лв., представляваща остатък от главница по Договор за
потребителски кредит от 11.07.2022 г., ведно със законна лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва в размер на 72,84 лв. за периода от 10.09.2022г. до 29.03.2023г.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
1
Договорът за потребителски кредит е формален /изискуемата форма за действителност е
писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК/; реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се
сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието
за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9 ЗПК; възмезден и комутативен, като за
заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер. Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е
уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, включващ в себе си разходите, които потребителят се е задължил да заплати във
връзка с предоставяне на кредита и уговорената възнаградителна лихва – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Възнаградителната лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което
длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му
предоставени за разпореждане.
В настоящият случай е представен писмен Индивидуален договор за потребителски кредит
SO № 3121/11.07.2022 г., сключен между ответника в качеството му на кредитополучател и ищеца в
качеството на кредитор. Съгласно текста на същия ищецът предоставя на ответника в качеството му
на кредитополучател сумата 2300 лв. Уговорено е общия размер на всички задължения - 3371,80
лв., платими на 1 погасителна вноска, при фиксиран годишен лихвен процент 40,15% и ГПР
47,52%. Крайният падеж на договора е 09.09.2022 г.
От заключението по изготвената и приета без възражения ССчЕ се установява, че преди
завеждането на делото ответникът е заплатил общо сумата от 1727,70 лв. Констатира се, че
платежно нареждане от 09.12.2022г., представено към отговора на исковата молба, за заплащане на
сумата от 803,85 лв. се отнася за договор с № 3120, който е различен от процесния с № 3121,
следователно не се приспада.
Видно от преводно нареждане от 11.07.2022г. сумата по договора в размер на 2300 лв. е
била преведена по сметка на ответника А. Д., както е предвидено в чл. 5 от договора. С оглед
горното съдът намира, че е налице реалното предаване на сумата.
Представеният частен диспозитивен документ - договор за потребителски кредит, е
подписан от представител на ищцовото дружество саморъчно и от ответника с обикновен
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУ, вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) №
910/2014г.
Следователно между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
паричен заем /потребителски кредит/.
По отношение на искането на ответната страна за прогласяване на процесния договор за
недействителен, съдът следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора
или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае
за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл.146, ал. 1
ЗЗП./ в този см. т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
При извършена служебна проверка на договора съдът констатира, че ГПР е изчислен
неправилно, тъй като към него не е била включена такса „експресно разглеждане“.
В чл. 1, ал.2 от договора е уговорено, че освен главница и заплащането на 40,15 %
възнаградителна лихва, се заплаща и такса „експресно разглеждане“ в размер на 920,00 лв., при
което се получава обща сума за плащане от 3371,80 лв. При това положение се установява, че
реално размерът на ГПР е 924,82 %, съгласно ССчЕ, от което следва, че се надвишава пет пъти
размера на законната лихва.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит /ЗПК/,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. От съдържанието на чл. 4.1 от представените Общи условия към договор
за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорената допълнителна услуга имат следното
съдържание: „заявлението с искане за потребителски кредит гарантира получаване на отговор на
кандидатурата до 15 минути от изпращането му“
Следователно тази допълнителна услуга се явява услуга свързани със сключването на
2
договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, т.е свързана с усвояването на кредита.
Услуга „експресно разглеждане“ е свързана с отношенията между страните по сключването на
договора и отпускането на кредита, поради което попада в обхвата на посочената забрана, тъй като
не представлява допълнителна услуга свързана с договора, а касае действията по отпускане на
сумата по кредита. Същевременно в договора за потребителски кредит и общите условия към него
не се съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на
услугата - неясен остава въпросът в какво се изразява експресно разглеждане на искането - какъв е
редовният срок за разглеждане на документите/отговор по заявлението, респективно какво
преимущество получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Така се приема и в
Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 по описа на СЕС и др. Ето защо тази клауза сама по себе
си е нищожна като противоречаща на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският
кредит.
От съществено значение в случая, обаче, е че сумата от 920,00 лв. не е включена като разход
при определяне размера на ГПР, като при включването би се получил ГПР от 924,82 % в
противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното при подобно некоректно посочване в
договора на ГПР, без да са включени разходите за допълнителни услуги, се нарушава разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица на нарушението на въпросната разпоредба е недействителност на договора на
осн. чл. 22 ЗПК и дължимост единствено на чистата сума по кредита на осн. чл. 23 ЗПК. В случая,
след като договорът е приет за нищожен, не възникват и задължения по анекс № 1 и анекс № 3 към
него за удължаване на срока.
Установи се, че главницата по договора е в размер от 2300 лв.
Както се посочи по-горе от наличните по делото платежни нареждания и заключението на
ССчЕ е видно, че ответникът е осъществил две плащания в общ размер на 1727,70 лв.
Ето защо съдът намира, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 572,30 лв.
Съответно, тъй като договорната лихва също не е част от чистата сума по кредита, искът с
правна квалификация чл. 240, ал. 2 ЗЗД следва да се отхвърли, като неоснователен.
Относно иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен
характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на главното му
задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
хипотезата на чл. 23 ГПК, която е проявление на принципа заложен в чл. 59, ал.1 ЗЗД, вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на
благата съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е
обвързано със срок, поради което съгласно чл. 69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението
му веднага. Вземането за обезщетение за мораторна лихва при този състав, както и при общия на
неоснователно обогатяване, възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на
определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има
значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се
е обогатил /в посочения смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в решение №
394/27.11.2015 г. по гр.д.№ 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29. 12.2015 г. по гр.д.№
7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение № 48/10.09.2012 г. по т.д.№ 237/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение
№ 706/30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г. по т.д.№
396/2011 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./
По делото не е представена покана за плащане, от чиято дата следва да се приеме, че е
настъпила изискуемостта. Длъжникът би могъл да се счита за уведомен единствено при
получаване на съобщението, удостоверено с подпис при връчване или връчването му по реда на чл.
47 ГПК чрез залепване от оправомощен орган –ЧСИ или нотариус.
Ето защо съдът намира, че не е била отправена покана за плащане, след която длъжникът да
е изпаднал в забава. По тези съображения съдът счита, че следва да отхвърли исковете за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
3
Относно разноските:
Предявен размер: 2580,86 лв. Уважена част: 572,30 лв. Отхвърлена част: 2008,56 лв. Съдът
счита, че предявеният размер не следва да се намалява с оттеглената част от исковете.
По възражението за прекомерност, съдът намира следното:
С оглед изключително ниската правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че
следва да намали адвокатското възнаграждение до минимума, предвиден в Наредба № 1 МРАВ. За
заповедното производство на осн. чл. 6, ал. 1, т. 5 Наредба № 1 МРАВ минималният размер е 200
лв., който следва да се намали съответно с отхвърлената част/по заповедното/ или дължима остава
сумата от 196,42 лв., докато за исковото производство на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 МРАВ се
дължи възнаграждение в размер на 558,09 лв.
Разноски на ищеца: ДТ заповедно – 51,62 лв., с оглед отхвърлената част/по заповедното/,
адвокатско възнаграждение в заповедно – 196,42 лв.; ДТ исково– 87,82 лв., адвокатско
възнаграждение исково– 558,09 лв. или общо 893,95 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед уважената част от исковете дължимите от ответника
разноски са в размер на 198,23 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът дължи в полза на съда сумата от 155,65 лв., част от
депозит за ССчЕ.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи в полза на съда сумата от 44,35 лв., част от
депозит за ССчЕ.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК спрямо А. В. Д. с ЕГН:
********** и с адрес: гр. София, кв. „Витоша“, ул. „Чавдар Мутафов“ бл. 22, вх. В, ет. 3, ап. 6, че
дължи заплащането на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 9” бл. 963, ет. 1, на сумите
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.04.2023г. по ч.гр.д. №
17219/2023г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57-ми състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 572,30 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 11.07.2022 г., ведно със законна
лихва от 31.03.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 572,30
лв. до пълния предявен размер от 1228,20 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 9” бл. 963, ет. 1,
искове за признаване за установено спрямо А. В. Д. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, кв.
„Витоша“, ул. „Чавдар Мутафов“ бл. 22, вх. В, ет. 3, ап. 6, че дължи заплащането на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.04.2023г. по ч.гр.д. №
17219/2023г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57-ми състав, както следва:
-на основание чл.240 ал.2 от ЗЗД сумата от 151,80 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 09.09.2022 г. до 09.09.2022 г.;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.33 ал.1 от ЗПК сумата от 72,84 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 10.09.2022г. до 29.03.2023г.;
ОСЪЖДА А. В. Д. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, кв. „Витоша“, ул. „Чавдар
Мутафов“ бл. 22, вх. В, ет. 3, ап. 6, ДА ЗАПЛАТИ на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин
9” бл. 963, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 198,23 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД с ЕИК: *********,
4
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 9” бл. 963, ет. 1, ДА ЗАПЛАТИ на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 155,65 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА А. В. Д. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, кв. „Витоша“, ул. „Чавдар
Мутафов“ бл. 22, вх. В, ет. 3, ап. 6, ДА ЗАПЛАТИ на Софийски районен съд, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата от 44,35 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5