Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 31.12.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ..…..… в
публично заседание ……..……
на двадесет и шести ноември .............................................................................................................
през 2020/две хиляди и двадесета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретар …………………………… Мариана Кадиева,
…........………..….……….
като
разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов .....................................
административно
дело №263 ...... по описа за ..................
2020 година ....................................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба от „Орфей Текстил” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя му М. К.,
подадена чрез адв.Х.М. от АК-***, със съдебен
адрес:***, ***, против Ревизионен акт №Р-16000919005626-091-001 от 23.01.2020
год. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение по
жалба срещу ревизионен акт №332 от 14.07.2020 год. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град
Пловдив при ЦУ на НАП, с който РА, на жалбодателя са установени задължения за:
допълнително начислен ДДС, в размер на *** лева и дължими лихви, в размер на ***
лева, касаещи данъчен период: от 01.07.2019 год. до 31.07.2019 година.
Жалбодателят
заявява в жалбата, че счита посочения PA, с който на дружеството са определени
данъчни задължения, за неправилен и незаконосъобразен, издаден при неправилно
приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост, в противоречие с представените
доказателства, както и при превратно тълкуване на цялата доказателствена маса,
събрана в хода на производството, поради което същият следва да бъде отменен.
Излага аргументи за това, като твърди най-напред, че изводите на ревизиращите
органи са неправилни, незаконосъобразни и необосновани, сформирани при
превратно тълкуване и в противоречие с представените в производството
доказателства, видно от които става ясно, че процесните ВОД действително са
реализирани. Твърди също, че в хода на ревизионното производство, във връзка с
установяване на извършените от „Орфей Текстил” ЕООД ВОД, са представени
надлежни документи - фактури за доставките, с получател регистрирано лице по ЗДДС
в друга държава-членка, транспортни документи/ЧМР/ с подпис и печат на
получателя, удостоверяващи, че стоката е получена на територията на друга
държава-членка, писмени потвърждения за доставка и получаване на
стоки/декларация за получена стока, VIES-декларация, както и че са представени
също и счетоводни документи, митнически декларации за движение на стоките –
платове, с изпращач *** дружество и получател *** дружество ***, фактури c издател
*** дружество и получател *** контрагент. Счита на първо място, че следва да се
вземе предвид доказателствената сила на международната товарителница, чиято
правна уредба била регламентирана в Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки/CMR/, ратифицирана с Указ №1143 на Държавния съвет
от 29.07.1977 год., ДВ, бр.61 от 05.08.1977 год., в сила за България от
18.01.1978 год. и че в чл.9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни
превози било посочено, че товарителницата, до доказване на противното/което в
случая не било доказано от органа по приходите/, удостоверява условията на
договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание
чл.4 от същата Конвенция, не засяга съществуването и действието на този
договор. Сочи също, че по силата на чл.6, §1 от Конвенцията за международен
автомобилен превоз на стоки, товарителницата има определени реквизити, които в
някои случай са разширени съгласно т.2 от разпоредбата и че непълнотата на
някои от тези реквизити не прави товарителницата негоден да установи
транспортирането документ, а била основание за ангажиране отговорността на
изпращача - чл.7, §1 и §3 от Конвенцията е от това следвала, че дори и да е
налице непопълване или неправилно попълване на отделни колони, то не било
относимо при преценка на относимите към правния спор факти и не лишава от
доказателствената сила товарителниците, као се позовава на съдебна практика в
този смисъл. Излага и довод, че съгласно чл.9 от Конвенцията, товарителницата
има доказателствена сила по отношение на условията на договора, в това число
датата и мястото на съставяне на документа, на товарене на стоки и на
местополучаването им и че представените ЧМР към процесните фактури, съдържат
реквизити за изпращач, превозвач и необходимите за получател, като относно
последния се позовава на установената от ВАС практика и дори липсата на
доказателства за лицето, подписало от името на получателя, не прави ЧМР
недостоверни като документи. Твърди, че представените в ревизионното
производство международни товарителници, представляващи частни свидетелстващи
документи, съдържат всички реквизити предвидени в чл.6, §1 от Конвенцията за
международен автомобилен превоз на стоки/СМР/ и че от страна на органите по
приходите не били ангажирани доказателства, които да опровергават представените
в хода на ревизията транспортни документи/ЧМР/, респективно доказателства,
оборващи доказателствената сила на товарителницата по смисъла на чл.9 от
Конвенцията и по-специално - получаването на стоките от дружеството получател
по ВОД.
На следващо място, в жалбата са развити доводи, че в
случая са изпълнени и изискванията на чл.45 от ППЗДДС. Сочи се, че на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС, ВОД по чл.7 се облагат с нулева ставка, а според алинея 2 на чл.53,
документите, удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с ППЗДДС, като
акцент се поставя на транспортиране на стоките от страната до друга държава
членка, както и че удостоверителните документи са определени в разпоредбите на
чл.45 от ППЗДДС, като са разделени на две групи - документи за доставката и
документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията
на страната до територията на друга държава членка. Сочи се също, че според
чл.45, т.1, б.„а” от ППЗДДС, документ за доставката
представлява фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран
за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по
ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена
доставката, като се твърди, че в случая РЛ разполага с такъв документ, като при
ревизията е представило процесните фактури и съдържанието на същите не е било
оспорено от органите по приходите и че „Орфей Текстил” ЕООД е представило и документи,
доказващи транспортирането на стоките от територията на Република България до
територията на другата държава членка по ВОД - ***. Сочи се, че документите,
които следва да се представят за доказване изпращането или транспортирането, са
разграничени в няколко хипотези по чл.45, т.2, б.„а” - „б” от ППЗДДС, в
зависимост от това, за чия сметка и от кого е извършен транспортът, като се
твърди, че в настоящият случай е налице хипотезата на чл.45, т.2, б.„а”, тъй
като транспортът е бил организиран от получателя и бил за негова сметка, с
оглед на което, документите, удостоверяващи транспортирането или изпращането
са: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава - членка.
Излага се довод, че от така цитираната разпоредба ставало ясно, че изискването
за представяне на визираните документи е алтернативно, с оглед на което
представянето на който и да е от двата документа било достатъчно за доказване
на транспортирането и че в конкретния случай били налице както представени
транспортни документи, така и писмени потвърждения от получателя, с оглед на
което следвало да се направи извод за безспорното установяване и доказване на
транспортирането на стоките от територията на България до територията на
другата държава членка - ***.
На
следващо място, в жалбата се твърди, че в случая няма категорични данни за
деклариране на ВОП и заплащането на ДДС в съответната друга държава - членка,
но се сочи, че законът не въвежда такава предпоставка за признаване на ВОД и че
наличието или липсата на това обстоятелство не се отразява на правото на
доставчика за признаване на ВОД, а може да бъде само косвено доказателство.
Сочи се също, че в Директива 2006/112/ЕС на Съвета относно Общата система на
ДДС, транспонирана в българския ЗДДС и ППЗДДС, няма текст, поставящ като
условие за признаване на ВОД за доставчика, установяване на данни за получателя
и в този смисъл била и практиката на СЕС, съгласно която, при облагане по ДДС,
единият съконтрахент, който действа добросъвестно, не може да търпи
неблагоприятните последици от действията на другия, които не са му били
известни и няма как да контролира. В жалбата са развити подробни доводи и
съображения в тази насока, като се твърди, че в конкретния случай, са
представени необходимите документи, доказващи наличието на ВОД, като липсвали
данни, РЛ в качеството си на доставчик да е участвал в данъчна измама и по
никакъв начин, ревизиращите органи не ангажирали доказателства, които да
установяват по безспорен и категоричен начин наличието на данъчна измама, както
и участието на РЛ като доставчик в такава. Сочи се също, че нямало и изискване
за доказване разплащането по фактурите, с оглед сформиране и потвърждаване
извода за осъществени ВОД, а освен това, с оглед представения в хода на
извършената на РЛ ревизия за месец 4-5.2019 год. Договор за продажба №***/*** год., сключен между „Орфей Текстил” ЕООД и *** дружество - „***”,
за доставка на платове, който договор касаел периодите: м.4, м.5, м.6 и м.7.2019
год. и в който страните уговорили падеж 180 - 270 дни от доставката, следвало
да се вземе предвид, че към момента на издаване на РД към обжалвания РА, както
и на атакувания РА, падежът за извършените ВОД през м.7/2019 год. не бил
настъпил и с оглед клаузата, уреждаща падежа по доставките, ставало видно, че
уговореният от страните падеж е 9-месечен, в резултат на което, за извършените
през м.7/2019 год. ВОД, падежът настъпвал през месец 4/2020 год. Жалбодателят,
предвид изложеното счита, че неправилно ревизиращия екип е възприел, че ВОД не
са осъществени, поради липса на разплащане по доставките и платежни документи в
тази насока, на база констатацията в отговора на *** данъчна администрация, че
липсват платежни документи и че това било така поради обстоятелството, че към
момента на сформиране изводите на административните органи за липса на
осъществени ВОД, които изводи били материализирани в издадения РД, неразделна
част от обжалвания РА, съответно към момента на издаване на РД и РА по
настоящата ревизия, падежът по извършените от РЛ ВОД не бил настъпил и
респективно, липсата на разплащане по ВОД, не обуславяла извода за липса на
извършване на вътреобщностните доставки, тъй като падежът по доставките, към
момента на постановяване на РД и РА, все още не бил настъпил.
Според
жалбодателя, неправилно приходната администрация възприела и констатациите в
представения отговор на *** данъчна администрация, относно липсата на
транспортни документи и плащания за извършения транспорт във връзка с
извършените ВОД, като твърди, че транспортът по всички доставки бил заплатен от
*** дружество ***, получател по фактурираните от италианския контрагент „***”
доставки и че всички разплащания по осъществените транспортни услуги били
направени от *** фирма в брой, като в тази връзка били представени тристранни
споразумения, както и платежни документи за направените разноски по транспорта,
а освен това, във връзка с установяване и удостоверяване обстоятелството, че
транспортът за процесния период действително е осъществен, от страна на
дружествата - превозвачи, извършили по-голямата част от ВОД, били представени
формуляри, в които транспортните фирми потвърждавали, че именно те са
предоставили транспортните услуги по ВОД за ревизирания период. Сочи се, че в
представените от превозвачите формуляри били посочени и потвърдени данни
относно номера на ЧМР, по които са осъществени доставките, номера и брой на
превозните средства, извършили транспорта, както и място на натоварване на
стоките в България, като всеки един от формулярите бил придружен с платежни
документи, удостоверяващи заплащането на транспорта, в брой, от *** дружество ***
и в тази връзка били представени писмените формуляри от дружествата - превозвачи.
Напълно
несъстоятелни, според жалбодателя, били и изложените от ревизиращия екип
констатации относно липсата на регистрирани преминавания на превозните средства
през ГКПП на страната, с изключение на два броя МПС, съответно липсата на
информация за постъпили плащания за пътни такси, като твърди, че следвало да се
вземе, предвид обстоятелството, че при извършване на справката при „Агенция
Митници” били ползвани данни за регистрационните номера на ремаркетата, а не на
камионите/влекачите, с които е извършен транспорта и с оглед на това, следвало
да се вземе под внимание факта, че регистрирани преминавания на МПС биха били
налице, само в случай, че при извършване на справката, бъдат въведени данни за
регистрационните номера на камионите/влекачите, но не и данни за
регистрационните номера на ремаркетата към тях, тъй като последните не се отразявали
в системата при преминаване ГКПП на страната. Твърди, че така направената
справка при „Агенция Митници” била некоректно извършена, предвид което,
изводите на административните органи за липса на пътни такси и преминавания, се
явявали неоснователни и немотивирани, а от друга страна, за да достигне до
изводите за неосъществен ВОД, данъчните органи приели, че към момента няма
категорични доказателства, че стоките са транспортирани от територията на
страната до територията на друга държава - членка, вследствие на което не се
доказва физическото напускане на стоките на границите на страната. Жалбодателят счита, че тези изводи са изведени предимно въз основа
на получения от *** данъчна администрация отговор, в който се посочвало, че
„имаме силни съмнения относно тези транзакции”, както и наличие на неточности
относно мястото на доставка по представените документи. Жалбодателят
намира, че горните изводи не могат да бъдат споделени, като излага съображения,
като отново сочи, че съществено за осъществяването на ВОД било фактическото
напускане на стоката на границите на страната и преминаването й на територията
на друга държава-членка, като конкретното място и адрес, където е потребена
стоката на територията на друга държава членка, не било относимо за облагането
с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на
страната, задължението за самоначисляване /деклариране на ВОП/ преминавало към
регистрираното по ДДС лице - получател на стоката, а същевременно
констатациите, че съществуват силни съмнения относно извършените ВОД, не били
подкрепени с каквито и да било доказателства в тази насока, както и такива,
опровергаващи представените от РЛ нормативно установени документи за доказване
на ВОД. Жалбодателят счита, че тези констатации представляват единствено
презумпция за неосъществени ВОД, но не и безспорно установен факт, доказан по
несъмнен и категоричен начин и че това е така поради обстоятелството, че от
една страна, органите по приходите не ангажирали доказателства, оборващи
доказателствената сила на товарителницата по смисъла на чл.9 от Конвенцията и
по специално - получаването на стоките от *** дружество получател, а от друга
страна, липсвали данни РЛ да участва в данъчна измама. Предвид гореизложеното, според
жалбодателя ставало ясно, че обжалвания ревизионен акт страда от съществени
пороци, вследствие на което същият се явявал неправилен и незаконосъобразен,
постановен при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и необоснованост, поради което следвало да
бъде отменен.
С оглед изложеното, с жалбата моли съда да постанови
решение, с което да отмени Решение №332 от 14.07.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което е
потвърден Ревизионен акт №Р-16000919005626-091-001 от 23.01.2020 год., издаден
на дружеството „Орфей Текстил” ЕООД ***, ЕИК ***, в обжалваната му част за
допълнително начислен ДДС, в размер общо на *** лева и лихви за просрочие към
тях, в размер общо на *** лева, като неправилно и незаконосъобразно,
респективно да постанови решение, с което да отмени издадения ревизионен акт в
потвърдената му част, като незаконосъобразен. С жалбата моли
също така, да му бъдат присъдени направените по делото разноски, в т.ч. и
адвокатско възнаграждение.
Редовно призован за съдебното заседание, по реда на
чл.18а, ал.9 от АПК, жалбодателят „Орфей Текстил” ЕООД ***, с ЕИК ***, не се
представлява.
Ответникът
по жалбата – директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на
НАП, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален
представител - главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП – С. К., преди съдебното заседание е
постъпила молба, с която моли да се даде ход на делото по същество, като бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да
бъде потвърден изцяло обжалваният РА, като правилен и законосъобразен, предвид
подробно изложените съображения в решението на директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП. Моли също за
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в случай, че бъде отменен РА и бъдат възложени
разноските по делото, моли съдът да има предвид, че ако се претендира
възнаграждение за един адвокат над минимума по Наредба №1/2014 год., то на
основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, същото да бъде намалено до
минимално определения размер по Наредбата, като заявява, че това следва да се
счита за възражение за прекомерност на възнаграждението.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва
изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като
съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на
Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1,
предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с
мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно
от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението
по чл.154. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1,
предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с
решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в
14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.
В случая, видно от прието като доказателство
Удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.16/, Решение №332 от 14.07.2020 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив,
с което е потвърден Ревизионен акт №Р-16000919005626-091-001 от 23.01.2020 год.
на ТД на НАП - Пловдив, е връчено по електронен път на
датата 21.07.2020 год., в 15:58 часа, на електронен адрес/e-mail адрес/ - ***, с
IP адрес: ***. Жалбата против ревизионния акт е подадена по пощата, с
препоръчана пощенска пратка на куриерска фирма „Спийди”, с баркод ***, на датата 04.08.2020 год.,
видно от приложената по делото товарителница/л.15/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на точно на 14-ия/четиринадесетия/
ден след получаването по електронен път на Решение №332 от 14.07.2020 год. на
директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният
преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1
от ДОПК, като жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен
интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се
съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът,
след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен
акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) №Р-16000919005626-020-001 от 28.08.2019 год./л.581-л.582/, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от *** в ТД на НАП – Пловдив, по отношение на жалбодателя „Орфей Текстил”
ЕООД ***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, с обхват на ревизията по видове
задължения и по периоди е както следва: 1. Данък върху добавената
стойност, за периода от 01.07.2019 год. до 31.07.2019
год., като е определено
ревизията да бъде извършена от екип в състав: 1. Н. И. П. - ***
(ръководител на ревизията) и 2. Д. А. Е. - ***.
Според приложеното Удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС „Контрол”/л.580/, ЗВР №Р-16000919005626-020-001 от 28.08.2019 год. е била връчена електронно на 03.09.2019
год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи, изпратено на 02.09.2019 год. е била
активирана на 03.09.2019 год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от имейл
***. В удостоверението е отразено, че документите, които се връчват
със съобщението са ЗВР №Р-16000919005626-020-001 от 28.08.2019 година.
В хода
на производството, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден
Ревизионен доклад (РД) №Р-16000919005626-092-001 от 17.12.2019 год./л.378-л.383/, изпратен на електронната поща на
ревизираното лице, като според приложеното удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС „Контрол”/л.384/,
ревизионният доклад, ведно с описаните в удостоверението допълнителни
документи, доказателства и приложения, е бил връчен електронно на 30.12.2019
год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи, изпратено на 18.12.2019 год., е била активирана на 30.12.2019 год.,
от IP адрес *** и документите са изтеглени от имейл ***.
Срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в
ревизионния доклад, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК не е било подадено
възражение от ревизираното лице. Така, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от
ревизиращия екип е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен
акт (РА) №Р-16000919005626-091-001 от 23.01.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.371-л.374/, като видно от приложеното удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.375/, ревизионният акт, ведно с приложението към
него – лихвен лист, е бил връчен електронно на 29.01.2020 год., като
електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи,
изпратено на 24.01.2020 год., е била активирана на 29.01.2020 год., от IP адрес
*** и документът е бил изтеглен от имейл ***. С този Ревизионен акт №Р-16000919005626-091-001
от 23.01.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, на жалбодателя „Орфей Текстил” ЕООД
***, с ЕИК ***, са били определени
следните задължения за: Данък върху добавената стойност/ДДС/, за периода от
01.07.2019 год. до 31.07.2019 год., в размер на ***
лева и лихва върху тези задължения, в размер на *** лева.
От
констативната част на съставения Ревизионен доклад/РД/ №Р-16000919005626-092-001
от 17.12.2019 год., който по силата на чл.120, ал.2, изр.І/първо/ от ДОПК, е
неразделна част от оспорения РА, е видно, че органите по приходите са
установили, че дейността на ревизираното дружество през ревизирания данъчен период
е търговия на едро с текстил, която се упражнява в наето помещение, намиращо се
в ***, собственост на „Орфей” АД ***, с ЕИК по Булстат *** и че „Орфей Текстил”
ЕООД *** е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 12.05.2014 год., със служебен
номер от НАП – ***, като управител и представляващ дружеството е *** гражданин М.
К. В хода на извършеното ревизионно производство органите по приходите са
установили, че „Орфей Текстил” ЕООД *** е декларирало в дневника за продажби и
в справката-декларация по ЗДДС, касаещи периода месец 07.2019 год.,
вътреобщностни доставки/ВОД/ към контрагента „***” ***, ***, с VAT №***, по 24
броя фактури/подробно описани на стр.4-та и 5-та от констативната част на РД/,
на обща стойност *** лева/*** USD/, като предмет на доставките са били изкуствени тъкани. Във
връзка с изследване реалността на така декларираните ВОД, ревизиращият екип е
изготвил и връчил на „Орфей Текстил” ЕООД искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице, с №Р-16000919005626-040-001 от 02.09.2019
год., с което, на основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, са били
изискани конкретни доказателства за изпълнение на въпросните доставки. В отговор на горното искане, от страна на ревизираното лице са представени
копия на съставените 24 броя инвойси; декларации за получена стока;
международни товарителници на *** език; договор за продажба на стока, сключен
на 01.04.2019 год. между „Орфей Текстил” ЕООД *** и „***”; митнически
декларации за внос на стоки; банкови извлечения от ОББ; справка за извършените
доставки през последните 12 месеца преди текущия месец; оборотна ведомост и
главна книга за месец 07.2019 год.; аналитичен регистър на счетоводни сметки от
група 20, 30, 40, 41, 50, 60 и 70. С представена писмена
декларация, управителят на ревизираното дружество е потвърдил, че превозът на
стоките до *** е организиран и е бил за сметка на клиента, т.е. за сметка на „***”,
поради което „Орфей Текстил” ЕООД не разполагало с фактури за транспортните
услуги. В хода на ревизионното производство била установена
и липсата на извършени разплащания, по повод декларираните от дружеството ВОД
към горепосочения чуждестранен контрагент.
В хода
на ревизията била извършена проверка в база данни „Митница” за преминаване на посочените
транспортни средства през граничните пропусквателни пунктове и за платени такси,
като проверката била документирана с Протокол №***
от *** год., в констативната част на който било
посочено, че съответните товарни камиони не фигурират в базата данни, с
изключение на автомобили с рeг.№*** и рeг.№***, за които било установено
влизане през ГКПП „***”, на 23.07.2019 година.
С
Протокол №*** от *** год., от ТД на НАП - Пловдив било извършено присъединяване
на „Обмен на информация” с референтен №***. В представения отговор на *** данъчна
администрация било посочено следното: „Според
изпратените от Вас фактури, мястото на доставка на стоките беше следното: ***, ***
(R. E.). *** фирма прекрати дейността си на този адрес
на 24.01.2019 г. Според останалите фактури със същата дата и представени от г-н
D., мястото на доставките на стоките е следното: *** - *** (***). Tyк нашите служители не намериха следа от *** фирма и стоките.
След призовка, изпратена до г-н D. M., адвокат, упълномощен
от нашия търговец, изпрати само частични документи и счетоводни записи до
нашето Контролно бюро. Не бяха представени транспортни и платежни
документи. Не бяха представени по-ранни фактури за покупка на същите стоки.
Моля, обърнете внимание, че фактурите, предоставени от нашия данъкоплатец са
различни от тези, изпратени от Вашата данъчна администрация. По-специално
мястото на местонахождение на стоката е „*** – ***”, а не „*** ***”. Освен
това някои фактури със същия номер на емисия показват различни дати, описание
на продадените стоки и сума. Имаме силни съмнения относно тези транзакции.”.
Към отговора на *** контролни органи били приложени документи, организирани в 4
файла, съдържащи информация за инвойсите, издадени от „Орфей Текстил” ЕООД и
митнически декларации за движението на стоките/изкуствени тъкани/, с изпращач -
„***” и получател „***”, ***. Към митническите декларации
били приложени фактури, издадени от *** фирма към посочения *** клиент, като
било отразено, че релацията на транспорта по тези декларации е от *** до ***.
Приложените документи се отнасяли за периодите от 01.04.2019 год. до 31.08.2019
год. Ревизиращият екип представил в табличен вид информацията, съдържаща се във
всички издадени документи/инвойси и митнически декларации/, както във връзка с
декларираните ВОД на изкуствени тъкани от България до ***,
така и тези, касаещи последващия износ на същите стоки от *** за ***.
След
извършен в хода на ревизията анализ на всички събрани доказателства, органите
по приходите установили разминаване при посочване на „мястото на доставката” между
представените от страна на „Орфей Текстил” ЕООД *** бланки на инвойси и
екземплярите, предоставени от *** данъчна администрация. Установено било и
разминаване в номерацията на фактурите - между тези, приложени от чуждия
контрагент и представените от ревизираното дружество. Органите по приходите са посочили
и определени разминавания, изразяващи се в това, че стока по определени инвойси
е била предмет на износ от *** до ***, преди същата да е била предмет на ВОД от
България до ***. В констативната част на съставения РД е направено
заключението, че за целите на извършеното ревизионно производство, по повод
декларираните от „Орфей Текстил” ЕООД *** вътреобщностни доставки на изкуствени
тъкани до ***, не са представени необходимите документи, които по един несъмнен
и безпротиворечив начин да удостоверят отразените в CMR данни, свързани с
реално осъществен транспорт на фактурираните количества стоки от територията на
България до територията на ***, от посочените чуждестранни превозни фирми.
С оглед така изложените съображения, органите по
приходите са приели, че представените при ревизията документи не отразяват
реално осъществени ВОД на стоки за ***, а са били съставени единствено с цел
избягване начисляването и плащането на ДДС. Прието било, че мястото на изпълнение на описаните доставки
е на територията на страната, тъй като в конкретния случай не са налице
обстоятелствата по реда на чл.7, ал.1 от ЗДДС относно декларираните от „Орфей
Текстил” ЕООД *** ВОД на стоки/изкуствени тъкани/ за съответния италиански
получател и поради това, ревизираното дружество не е имало право да прилага
нулева ставка по чл.53 от ЗДДС, във връзка с чл.7 от ЗДДС и чл.45 от ППЗДДС, по
издадените 24 броя инвойси. За извършените доставки, на основание чл.66, ал.1 и
чл.82, ал.1, във връзка с чл.86, ал.2 от ЗДДС, органите по приходите начислили
по формулата на чл.53, ал.1 от ППЗДДС косвен данък, в размер на *** лева *** лева х 20%), за периода месец 07.2019 год., ведно с прилежащи
лихви, възлизащи на сумата в размер от *** лева.
Против този РА №Р-16000919005626-091-001
от 23.01.2020 год. на
ТД на НАП – Пловдив, с пощенска пратка, на 11.02.2020 год., видно от приложената
товарителница на куриерска фирма „Спийди”/л.249/, е била подадена в срок жалба от ревизираното лице, до директора на
Дирекция „ОДОП” – Пловдив, регистрирана с Вх.№70-00-1820 от 12.02.2020 год. на
ТД на НАП Пловдив и с Вх.№20-28-40 от 17.02.2020
год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП/л.250-л.256/, ведно с приложени към нея копия от
писмени документи – писмени формуляри от транспортните фирми-превозвачи и
платежни документи за транспорта към формулярите/л.258-л.363/.
По повод тази жалба, директорът на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, след подписано
споразумение на 16.04.2020 год. с управителя на ревизираното търговско дружество, на основание чл.156,
ал.7 от ДОПК, за продължаване на срока по чл.155, ал.1 от ДОПК до 19.07.2020
год. включително, за произнасяне по подадената от „Орфей Текстил” ЕООД ***
жалба срещу ревизионния акт/л.243/, се е
произнесъл в този срок с Решение №332 от 14.07.2020 год./л.18-л.23/, като Е ПОТВЪРДИЛ Ревизионен акт/РА/ №Р-16000919005626-091-001
от 23.01.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, издаден на „Орфей Текстил” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, за установените задължения на
дружеството за: допълнително
начислен ДДС, в размер на *** лева и дължими лихви, в размер на *** лева,
касаещи данъчния период от 01.07.2019 год. до 31.07.2019
година.
По
повод подадената жалба от „Орфей Текстил” ЕООД, с ЕИК *** против ревизионния
акт, при прегледа на направените от ревизиращия екип констатации и при съвкупна
преценка на всички събрани и приложени по преписката доказателства, с оглед
реалността на документираните ВОД на стоки и предвид наведените от страна на
дружеството-жалбодател доводи, в мотивите към Решение №332 от 14.07.2020 год.,
с което е потвърдил РА е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДДС, наличието на ВОД е обусловено от кумулативната установеност на следните
предпоставки: - осъществена доставка на стоки; - транспортиране на същите от територията на Република България
до територията на друга държава членка; - наличие на регистрации по ЗДДС на
доставчика и регистрация за целите на ДДС в съответната държава - членка на
получателя по доставката и че съобразно текста на чл.53, ал.1 от ЗДДС, ВОД са
облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документи са
определени с правилника за неговото прилагане, съгласно ал.2 от цитирания
текст. Посочил е също, че в тежест на лицето-доставчик е да докаже наличието на
обстоятелствата за прилагане на режима на ВОД на стоки и облагането на
доставката с нулева ставка и че по време на извършената на „Орфей Текстил” ЕООД
*** ревизия по ЗДДС, за резултатите от която е издаден оспорения РА, от страна
на дружеството са били представени определени документи, с които същото е
разполагало във връзка с декларираните от него ВОД за ***, осъществени през
периода месец 07.2019 год., както и писмени обяснения. На следващо място в
мотивите е посочено, че разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗДДС указва, че
документите, удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с правилника за
прилагане на закона и че препращането е към нормата на чл.45 от
ППЗДДС/действаща в редакцията й към 31.12.2019 год./, която, в зависимост от
подлежащите на установяване правно релевантни факти, разграничава изискуемите
се документи за доказване в две основни групи: - доказателства за
доставката/т.1/ и - доказателства за изпращането или транспортирането на
стоките от територията на страната до територията на друга държава членка/т.2/
и че за доказване на факта по прехвърляне собствеността на стоката/съгл. чл.45,
т.1 от ППЗДДС/ към италианския клиент, от страна на „Орфей Текстил” ЕООД са
били представени фактури/invoice/ за доставка, в които е бил посочен издаденият
при регистрацията за целите на ДДС от ***, идентификационен номер по ДДС на „***”,
а именно - VIN №***. Посочено е също, че чуждестранният
контрагент е регистрирано по ДДС лице към датите на издадените от „Орфей
Текстил” ЕООД инвойси.
В
мотивите е описано, също така, че в хода на ревизията е установено, че в
представените от страна на ревизираното дружество бланки на инвойси, като адрес
на доставката е отразен - „*** ***, а като място на доставката е посочено - ***/***
и съгласно изпратените от *** данъчна администрация копия на наличните при
чуждестранния контрагент инвойси, като адрес на доставката е отбелязано -„*** ***
(***) ***, като липсва записване в частта за
място на доставката, както и че при извършена в хода на административното
обжалване допълнителна проверка е установено, че *** се намира в *** провинция ***,
а *** е в област *** и следователно, в конкретния случай се касае за две
различни населени места, намиращи се в *** ***. Прието е, че
така описаното несъответствие по същество навежда на довода за наличие на
съставени първични счетоводни документи с различно съдържание относно съществения
реквизит - адрес на доставката, което от своя страна поставя под съмнение
мястото на получаване на стоката от италианския контрагент.
В мотивите е посочено, също така, че следващите два
правно релевантни факта включват изпращането или транспортирането на стоката,
които са посочени алтернативно/съгл. чл.45, т.2 от ППЗДДС/, а необходимите доказателства
за установяването им са определени в зависимост от това от кого и/или за чия
сметка е извършен транспортът и както се твърдяло от ревизираното дружество, превозът
на стоките бил организиран от и бил за сметка на получателя на стоката, т.е. на
италианския контрагент, поради което в конкретно разглеждания случай
приложимост намира текстът на чл.45, т.2, б.„а” от ППЗДДС, който обвързва
доказване на изпращането или транспортирането на стоките с алтернативното
представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на
стоките. В мотивите е описано, че в хода на ревизията, от страна на „Орфей
Текстил” ЕООД са били представени екземпляри и на двата типа документи, но
органите по приходите са приели, че в конкретния случай липсват необходимите
документи, които по един несъмнен и безпротиворечив начин да удостоверят
отразените в CMR данни, свързани с реално осъществен транспорт на фактурираните
количества стоки от територията на България, до територията на ***, от
посочените чуждестранни превозни фирми, както и че този извод е относим и към
приложените бланки на „декларация за получена стока” дотолкова, доколкото в тях
е била отразена определена информация относно превоза на стоките, но както е
посочено по-горе в мотивите към решение, в конкретния случай няма
доказателства, които да удостоверят реалността на тези обстоятелства. При тези мотиви решаващият
орган е постановил и оспореното решение, с което е потвърдил ревизионния акт,
издаден на „Орфей Текстил” ЕООД ***.
При
така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за
допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК,
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Началото на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) №Р-16000919005626-020-001 от 28.08.2019 год., издадена от В. И. И., на длъжност „***” при ТД на НАП - Пловдив, по отношение
на жалбодателя „Орфей Текстил” ЕООД ***, с ЕИК ***, като в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове задължения и по
периоди, посочени
по-горе, като и е определен и ревизиращият екип.
В хода
на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип, в състав: Н. И. П. - *** в ТД на НАП -
Пловдив (ръководител на ревизията) и Д. А. Е. - *** в ТД на НАП - Пловдив, е съставен Ревизионен доклад (РД)
№Р-16000919005626-092-001 от 17.12.2019 год., връчен на ревизираното лице по електронен път, като въз основа на него и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от В. И. И., на длъжност „***” при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и Н. И. П. - *** в ТД на НАП -
Пловдив (ръководител на ревизията), е
издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт
№Р-16000919005626-091-001 от 23.01.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив, като този
РА отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120,
ал.1 от ДОПК и също е връчен по електронен път на ревизираното лице. От страна на „Орфей Текстил” ЕООД ***, както бе посочено и
по-горе, е предприето в срок обжалване по административен ред на този ревизионен акт, като в срока, съгласно подписаното споразумение от 16.04.2020
год., е последвало и издаването на
Решение №332 от 14.07.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният
акт е потвърден за установените
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ на РЛ за
2013 год. и за 2015 год. и за лихвите за просрочие върху така установените
задължения.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложените по делото Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017 год., издадена от директора
на ТД на НАП - град
Пловдив, на
основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/л.368-л.369/ и Приложения №2 към нея/л.370/ и Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2018 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП/л.366-л.367/. Извършените процесуални действия и събраните доказателства са
допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните
принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените
им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да
издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил
ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална
дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на
ревизия), което
изискване в случая е спазено.
Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание, а такива, между впрочем, не се
твърдят или сочат и в подадената срещу ревизионния акт жалба.
По
отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът
намира следното:
Спорният
момент в настоящия разглеждан случай се свежда основно до това, налице ли са
действително извършени доставки на съответните количества изкуствени тъкани,
които са посочени като предмет на доставката в издадените от жалбодателя „Орфей
Текстил” ЕООД *** инвойси, т.е. осъществени ли са действително ВОД, тъй като наличието
на предпоставките за прилагане на нулева данъчна ставка пораждат това право
само по отношение на реално осъществена ВОД и затова, при преценка дали за
доставчика е възникнало спорното право, органите по приходите имат правомощието
да проверят реално ли е осъществена доставката, т.е. дали има основание за
прилагане на нулевата ставка. В хода на ревизията от една страна е прието, че
липсват доказателства за реално извършен международен транспорт по релация Република
България – *** във връзка с организирания от чуждестранния контрагент превоз на
стоките, а от друга страна - не се представят документи, доказващи
натоварването, превозването и предаването на стоките от жалбодателя „Орфей Текстил”
ЕООД ***, на превозвача и след това, от превозвача на италианския клиент, извън
територията на страната. От гледна точка на формалната логика,
наличието на ВОД съставлява положителен факт от обективната действителност, а след
като жалбодателят черпи права от наличието на реална доставка, то в негова
тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този
положителен факт.
По
същество, в хода на извършеното ревизионно производство, приключило с издаване
на обжалвания РА, органите по приходите при ТД на НАП - Пловдив са формирали
заключението, че след като както от страна на РЛ - „Орфей Текстил” ЕООД ***,
така и от неговия италиански клиент, не са представени доказателства във връзка
с декларираните през месец 07.2019 год. ВОД на изкуствени тъкани за ***, то че
такива не съществуват. С изключение на ревизиите при особени случаи по чл.122
от ДОПК, в кодекса няма изрични норми за определяне на доказателствената тежест
в процеса, поради което приложение намират общите правила на доказване, според
едно от които, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения, като в конкретния случай това означава,
че ревизираното дружество е субектът, който е трябвало да докаже по пътя на
пълното доказване, че доставките по издадените от него през месец 07.2019 год. инвойси са реално извършени.
Настоящият
съдебен състав намира, както правилно е приел и решаващия орган – директор на
Дирекция „ОДОП” - Пловдив, че и в хода на административното обжалване от страна
на „Орфей Текстил” ЕООД *** не е инициирано и не е проведено такова доказване,
а такова не е проведено и в хода на съдебното производство. На първо място
следва да се посочат обстоятелствата относно установените в хода
на ревизията несъответствия, касаещи
мястото на получаване на стоката в ***. Според настоящия съдебен състав, наличието
на това обстоятелство налага води до извод, т.е. налага заключението, че не
става ясно, дали действителното получаване на стоката – в случая изкуствени
тъкани, е станало на адреса по седалище на италианския търговец – съконтрагент,
като в подадената от страна на упълномощеното от дружеството лице жалба не се
излагат доводи и аргументи срещу така установеното обстоятелство.
На
второ място следва да бъде посочено, че от страна на жалбодателя „Орфей Текстил”
ЕООД *** не се представя каквато и да е информация и данни, имащи отношение към
индивидуализацията на лицата, предали и съответно приели фактурираната стока,
като в тази връзка следва да бъде обърнато съществено внимание именно на факта,
че ревизията е отрекла спорното право на дружеството и поради недоказване
предаването на стоката, както от ревизираното дружество на съответния
превозвач, така и от превозвача на твърдяния
италиански получател на тази стока. Предаването на стоките на превозвача, т.е. фактическото
им изнасяне извън пределите на страната и получаването им от техния адресат,
респ. завършването на транспорта, представляват юридически факти, подлежащи на
доказване, което в случая не е направено при тежест на доказване, лежаща именно
върху задълженото лице - „Орфей Текстил” ЕООД ***. Действително, в закона няма
изискване в международната товарителница да бъдат вписани данни за лицата,
които са предали и приели стоката, но преценката на това обстоятелство, в
съвкупност с останалите събрани доказателства, навеждат в посока на извода, че
получаването на стоката в държава - членка на ЕС не е доказано. Не
конкретизирането на фактическия получател не позволява да се проследят
отношенията на ревизираното лице с „***” и в този смисъл, не позволява
преценка, доколко действията му могат да обвържат *** дружество, което е посочено като
получател в издадените
от „Орфей Текстил” ЕООД инвойси през месец 07.2019 год.
Трайно установената съдебна практика сочи, че фактурите не могат
и не доказват реалността на една доставка, било тя на стока или услуга и в този
смисъл, издадените фактури, при липса на доказателства за реално осъществен
превоз до ***, не доказват напускането на стоките по обследваните при ревизията
ВОД.
Предвид
гореизложеното и с оглед разпоредбата на чл.45, т.2 от ППЗДДС се налага и заключението,
че съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането и транспортирането
на стоките до територията на друга държава -членка, което означава фактическото
напускане на стоката на границите на страната и преминаването й на другата
територия. В конкретно разглеждания случай, ревизията е приела, че тези
обстоятелства не са доказани по надлежния ред с представяне на документи, както
от страна на жалбодателя „Орфей Текстил” ЕООД ***, така и от страна на
съответния чуждестранен съконтрагент. Относно направените от органите по
приходите констатации, свързани с липсата на извършени плащания по обследваните
ВОД и изложените от страна на жалбодателя определени доводи в тази насока,
следва да бъде посочено, че и по време на административно обжалване, и на
съдебното обжалване, от страна на „Орфей Текстил” ЕООД *** не са представени
годни и надлежни доказателства, удостоверяващи осъществено разплащане на общата
стойност на издадените от дружеството инвойси - ***
лева или тяхната валутна равностойност, в размер на *** USD и съответно, наличието на това обстоятелство е
още една индиция за това, да не се приеме реалността на декларираните от
дружеството ВОД на стоки за ***.
В допълнение
следва да бъде посочено и това, че към подадената от упълномощеното лице жалба до
директора на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив срещу РА са били приложени
определени документи, които, обаче, са на чужд, в случая *** език. С
уведомление Изх.№20-28-40#1 от 26.02.2020 год. на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив,
от упълномощеното лице е изискано представяне на заверен превод на въпросните
документи на български език, като в отговор, с писмо Вх.№20-28-40#2 от 13.03.2020
год., от страна на дружеството са били представени заверени преводи на
български език на платежни документи за транспорт - разписки за извършени
плащания/59 бр./, окомплектовани с представените към жалбата разписки на ***
език и билингвистични формуляри към тях. След извършен в хода на
административното обжалване преглед на същите е било установено, че приложените
документи, по същество съдържат информация единствено за извършени от страна на
фирма „*** ***” плащания, по които
получатели се явяват различни *** превозвачи, но че това разплащане, обаче,
може да бъде определено като единствено и изолирано доказателство, което само
по себе си не е в състояние да обоснове категоричен извод за реално осъществени
ВОД, като този извод се възприема и споделя напълно и от настоящия съдебен
състав.
Съгласно
текста на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка
на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето
лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката
или започва превозът й към получателя. В конкретния случай това място е в Република
България и след като не се доказва ВОД и стоките не са налични в дружеството,
то е налице облагаема доставка на територията на страната, за която е приложима
ставката по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС, в размер на 20%, с оглед на което, на
основание чл.82, ал.1, във връзка с чл.86, ал.2 от ЗДДС, правилно и в
съответствие с посочените законови разпоредби е прието, че начисленият от
ревизиращите органи данък на стойност *** лева, е дължим от доставчика - в случая от жалбодателя „Орфей Текстил” ЕООД
***, ведно с лихвите, възлизащи на сумата в размер на *** лева, за данъчния
период от 01.07.2019 год. до 31.07.2019 година.
Всичко изложеното до тук, според
настоящия съдебен състав, налага
крайния извод, че оспореният в настоящото
производство Ревизионен акт №Р-16000919005626-091-001
от 23.01.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с
Решение №332 от 14.07.2020 год. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на
НАП и с който ревизионен акт, на жалбодателя
„Орфей Текстил” ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, са
установени задължения за допълнително начислен ДДС, в размер на *** лева и
дължими лихви, в размер на *** лева, касаещи данъчен период: от 01.07.2019 год. до 31.07.2019 год., е законосъобразен, т.к. е издаден
от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процедура, т.е. без допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, в съответствие с прилогимия материален закон и правните принципи и следва да остане в сила,
а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава, с решението по
настоящото дело същата следва
да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора, с решението по делото съдът следва да присъди деловодни
разноски в полза на ответника по жалбата, т.к. искане за присъждането им е
своевременно направено в изпратената и получена преди съдебното заседание молба
от упълномощения процесуален представител на ответника по жалбата – главен
юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град
Пловдив при ЦУ на НАП – С. К./л.622-л.623/.
Като взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1, предл.ІІ/второ/ и
ІІІ/трето/ от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената
част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се
присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение, в размер на
минималното възнаграждение за един адвокат, както и че съгласно ал.2 на същия
чл.160 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ
на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която наредба е приета с решение на
Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004
год. и е издадена на основание чл.121, ал.1,
във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Общият размер на задълженията
на „Орфей Текстил” ЕООД ***, които са установени с оспорения ревизионен акт,
потвърден с Решение №332 от 14.07.2020 год. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ -
Пловдив при ЦУ на НАП, възлиза общо в размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева, т.е. с тази сума се съизмерява материалния
интерес по настоящото дело, в т.ч. главница, в размер на *** лева и лихва върху
нея, общо в размер на *** лева. При това положение и съобразно нормата на чл.8,
ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението следва да
бъде определен на 9420.63/девет хиляди четиристотин и двадесет лв. и 63 ст./
лева. (Чл.8, ал.1,
т.5. - при интерес от 100000 лв. до 1000000 лв. – 3530 лв. плюс 1% за горницата
над 100000 лв.). Предвид
горното, съдът намира, че в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, съобразно цитираните по-горе разпоредби,
възлизащо в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, а именно – в
размер на 9420.63/девет хиляди четиристотин и двадесет лв. и 63 ст./ лева.
Ето защо,
по изложените по-горе съображения и на
основание чл.160, ал.1, предл.ІV/четвърто/ от ДОПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Орфей Текстил” ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му М. К., подадена чрез адв.Х.М. от АК-***,
против Ревизионен акт №Р-16000919005626-091-001 от 23.01.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение по жалба срещу
ревизионен акт №332 от 14.07.2020 год. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на
НАП, с който РА, на „Орфей Текстил” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, са установени задължения за: допълнително
начислен ДДС, в размер на 664402.07/шестстотин шестдесет и четири хиляди четиристотин и два
лв. и 07 ст./ лева и дължими лихви, в размер на 24660.63/двадесет и четири хиляди
шестстотин и шестдесет лв. и 63 ст./лева, касаещи данъчен период: от
01.07.2019 год. до 31.07.2019 година.
ОСЪЖДА „Орфей Текстил” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя му М. К., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 9420.63/девет хиляди четиристотин и
двадесет лв. и 63 ст./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис от
настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на РБ, чрез Административен съд – Кърджали, в
14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или
връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: