Решение по дело №1337/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 28.02.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1337 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от Гаранционен фонд, с адрес: гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните директори Б. М. и С.С. и съдебен адрес:***, офис 114, адв. Р. И. против Р.Г.С., ЕГН: **********, с адрес ***.

В исковата молба се твърди, че на осн. чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ (отм.), сега чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ ищецът изплатил по щета №110189/27.03.2014 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1031,94 лв. за настъпила при ПТП на 23.02.2014 г. в гр. Кюстендил повреда на л.а. „Киа Рио“ с ДК№ ****, собственост на В. Й. М. от гр. Кюстендил.

Виновен за катастрофата бил ответникът, който несъобразявайки се с правилата за движение по пътищата, предизвикал ПТП с настъпили материални щети за л.а. с ДК№ КН8808АС.

В нарушение на законовите изисквания, ответникът управлявал увреждащия автомобил без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Ищецът поканил ответника да възстанови изплатената на пострадалия сума, но погасяване на това задължение от негова страна и към настоящия момент липсвало.

Ето защо се поддържа искане, да бъде осъден ответникът Р.Г.С., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4 сумата в общ размер на 1031.94 лева, представляваща изплатеното от последния по щета № 110189/27.03.2014 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото разноски, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, Е упражнил правото си на отговор.

 Навеждат се доводи за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Управляваният от ответника лек автомобил бил собственост на трето, неучастващо по делото лице – Г. С.. Съгласно действащото законодателство, за вреди, причинени от движими вещи, вкл. леки автомобили, отговаряли солидарно собственикът и лицето, което в конкретния случай, управлявало лекия автомобил. Доколкото собственикът не участвал по делото като активно легитимирана по спора страна, то това било предпоставка за отхвърляне на иска.

Отделно, не ставало ясно как били изчислени, респ. изплатени на пострадалото лице щетите по автомобила му, коя част колко струва и как се е формирала съответната цена за нея. Ето защо, ответната страна оспорва размера на причинената щета. Ищецът не бил поискал извършването на оценителна експертиза, а се позовавал единствено на изходящите от него документи, несъобразявайки се с правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Регресната покана, видно от приложените доказателства, не била достигнала до ответника, което било съществено нарушение.

Ответната страна прави и възражение за изтекла погасителна давност с оглед на това, че ПТП – то било станало на 23.03.2014 г., а изплатеното на пострадалото лице обезщетение, било от 03.07.2014 г.

Ето защо се иска да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна, недоказана и погасена по давност.

Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното заверено копие на Протокол за ПТП от 23.03.2014 г., неоспорен в хода на производството, е видно, че на същата дата е установено пътно-транспортно произшествие в гр. Кюстендил, при което моторно превозно средство с рег. № ***, собственост на ответника и управлявано от същия, при движение с несъобразена скорост предприело ляв завой и навлязло в насрещното движение като се ударило в лек автомобил с ДК№ КН8808АС и реализирало ПТП, като причинило щети на последния.

От представената на л. 5 от делото Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд се установява, че към датата на настъпване на процесното ПТП – 23.03.2014 г., ответникът няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Приложено е заверено копие на Доклад по щета № 110189/27.03.2014г., като според приложените към него писмени документи сумата от 1031.94 лева е била изплатена на В. Й. М. Соченото обстоятелство не се оспорва от ответната страна, която прави изрично волеизявление в този смисъл в о.с.з. от 08.01.2020 г.

Представена е и Регресна покана изх. № ГФ-РП-687/05.11.2014 г. относно щета № ГФ-11-0189/27.03.2014 г. и обратна разписка, видно от която „пратката не е потърсена от получателя“.

            Заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като подробно и обосновано, потвърждава, че ПТП е възможно да е настъпило при описания в исковата молба и изложен в протокола за ПТП механизъм. Според вещото лице, стойността на нанесените щети възлиза на 1031,94 лева (съвпада с претендираната сума).

            От представеното на л. 4 от делото заверено копие на справка от ОД на МВР – гр. Кюстендил се установява, че на ответника е съставен АУАН № 193740/2014 г., а въз основа на него и влязло в сила на 07.05.2014 г. НП № 14-1139-000353, с което му били наложени санкции за извършени нарушения по чл. 179, ал.2, чл. 185 и чл. 177, ал.1, т.4, пр. 1 ЗДвП.

Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Законът, уреждащ спорното правоотношение между страните е Кодексът за застраховането, отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) и в частност нормата на чл. 288, ал.12, вр. с чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ от него, която е била в сила по време на възникване на застрахователното събитие. (спр. параграф 22 от ПЗР на КЗ (нов)). Според посочената разпоредба Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако: пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което е било доставено в Република България от друга държава членка и не е било формално регистрирано в Република България, при условие че събитието настъпи в 30-дневен срок от приемането на моторното превозно средство от приобретателя и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. А съгласно чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.), след изплащането на обезщетението по чл. 288, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и обичайните разходи.

Безспорно установено в настоящото производство е обстоятелството, че управляваният от ответника автомобил към момента на настъпването на произшествието (23.03.2014 г.) е бил без валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – спр. л. 5 от делото.

Между страните няма спор и п това, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България (град Кюстендил) и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България.

Не е оспорено и обстоятелството, че Гаранционният фонд е превел по банков път на собственика на пострадалия автомобил от процесното произшествие сумата от 1031.94 лева. (спр. л. 12).

Спори се по размера на настъпилата имуществена вреда. В този смисъл, с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест и указаната такава на страните с проекто-доклада по делото, ответната страна, чрез ангажираните доказателства (приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът възприема като обективно и компетентно изготвена) се установи размер на настъпилите щети, идентичен с претендирания такъв, а именно сумата от 1031.94 лева.

Досежно поддържаното възражение, че правото на иск е било погасено по давност:

За обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на неговото регресно право срещу застрахования в хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) и чл. 227, т. 2 от Кодекса за застраховането (отм.) , аналогични на настоящата хипотеза, е формирана непротиворечива практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в Решението по търговско дело № 705/2009 г. на ІІ т. о. на ВКС, Решението по търговско дело № 244/2010 г. на І т. о. на ВКС и Решението по търговско дело № 1935/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС, според която правото на вземане на застрахователя възниква от момента на извършеното от него плащане на пострадалото лице. Довод в т.см. е и обстоятелството, че в предходно действалия до 01.01.2016 г. Кодекс за застраховането, единствената уредба, свързана с погасителната давност, се съдържа в разпоредбата на чл.197. Според посочената норма, правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Тази уредба се отнася единствено до правата на застрахования, без да са уредени правата на суброгиращият се застраховател и Гаранционния фонд. Съгласно чл.378, ал.6 КЗ, регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т.10 – 13, раздел ІІ, буква “А“ от приложение №1 срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Съдът намира, че именно тази уредба е приложима и по отношение на регресните и суброгационни искове на Гаранционен фонд, тъй като до 01.01.2016г. липсва изрична уредба на въпроса. Тъй като давността не се прилага служебно, съдът следва да се съобрази с действащата нормативна уредба към момента на заявеното възражение за изтекла погасителна давност. В случая намира приложение и т.14 от Постановление №7/77г. от 04.10.1978г. на Пленума на ВС, съгласно която: “За регресните искове важи общата давност по чл.110 и сл ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица“. Така, доколкото според представените с исковата молба доказателства извършеното плащане е осъществено на 03.07.2014 г., то до момента на подаването на исковата молба по пощата на 27.06.2019 г., са изтекли по-малко от 5 години.

Лишено от основание е и твърдението, че третото лице – собственик на автомобила на ответника, отговаря солидарно с причинителя на вредата. Фактическият състав на гражданската отговорност по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 288, ал. 12 във връзка с  чл. 288, ал. 1, т. 2, буква а) от Кодекса за застраховането (отм.) касае отговорността единствено на виновни водачи – физически лица, които управляват автомобили без сключена задължителна застраховка, поради което евентуалната отговорност на соченото трето лице като собственик на автомобила е без правно значение в настоящото производство.

             С оглед изложеното и след преценката на доказателствения материал, както по отделно, така и в неговата съвкупност, се налага извод за основателност на претенцията в пълния й размер от 1031,94 лева, поради което следва да се уважи изцяло като на ищеца бъде присъдена и законната лихва от датата на подаването на исковата молба (на 27.06.2019 г. спр. пощенско клеймо) до окончателното плащане.

По разноските:

            При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50.00 лева, за възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 302,24 лева, възнаграждение за в.л. – 250 лв.

            В хода на производството ответникът бе представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. Б. И. следва да бъде изплатена сумата за това, която е внесена от ищеца по делото.

При тези съображения, съдът

  Р Е Ш И :

      ОСЪЖДА Р.Г.С., ЕГН: **********, с адрес ***. ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, с адрес: гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните директори Б. М. и С.С., сумата в размер на 1031.94 лева (хиляда тридесет и е дин лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща изплатеното от последния по щета № 110189/27.03.2014 г. обезщетение, поради настъпило на 23.03.2014 г. в гр. Кюстендил, пътнотранспортно произшествие, при което при движение с несъобразена скорост ответникът предприел ляв завой и навлязъл в насрещното движение като се ударил в лек автомобил с ДК№ **** и по този начин причинил щети на последния, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 27.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Р.Г.С., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, с адрес: гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните директори Б. М. и С. С. сумите, сумата от 602,24 лв. (шестстотин и два лева и двадесет и четири стотинки), за сторените по делото разноски, в т.ч. 50.00 лева - платена държавна такса, 302,24 - за възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 302,24 лева, както и за възнаграждение за в.л. – 250 лв.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Б. И.,***, възнаграждение в размер на 302,24лв. (триста и два лева и двадесет и четири стотинки) за осъществената до момента правна помощ – процесуално представителство на ответника, по сметка на особения представител, от депозитните средства за това, внесени на 25.10.2019 г. от ищеца (спр. л.24), за което да се извърши надлежно отбелязване по делото.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ОС – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.

 

Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).

 

                       

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: