Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 13 април 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря МАРИАНА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА АНД № 247/2019 по описа на съда
и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по повод на жалбата на С.Ф.С.
*** срещу Наказателно постановление №19-0297-000265/10.07.2019 г.,
издадено от началника на РУ Луковит към ОДМВР Ловеч.
С жалбата са направени
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление. Твърди се, че жалбоподателят имал уговорка с лицето, което му
предложило за продажба управлявания автомобил да му го предостави и в кратък
срок след това да оформят продажбата с договор пред нотариус, който да
удостовери подписите. Едва при спирането за проверка жалбоподателят разбрал, че
при предишната продажба купувачът не изпълнил задължението си по чл. 143, ал.
15 ЗДвП да регистрира автомобила в 2-месечен срок от придобиването, което е
дало основание за прекратяване на регистрацията. Твърди се, че към момента на
продажабата на жалбоподателя не му било известно за прекратената регистрация.
Изтъква и обстоятелството, че не той е нарушил задължението за пререгистрация.
Ето защо счита, че е изключена съставомерността на деянието и липсва виновно
поведение от негова страна, заради което моли да бъде отменено обжалваното НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се явява лично.
Упълномощеният му защитник – адв. Н.Я.. Ход на делото е даден при изрично
желание от страна на С.С..
Въззиваемата
страна – РУ Луковит, не се представлява в съдебно заседание.
Съдът
прие за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Жалбоподателят С.С. *** е правоспособен водач на МПС
категория В АМ В1 от 1999 г. Съгласно актуалния ме статус на водач с Акт
№АА250004/12.05.2019 г. му е отнето СУМПС.
Срещу него са издадени общо 50 наказателни постановления,
повечето от които влезли в законна сила, както и 4 ЗАППАМ, последната от които
от 12.05.2019 г., с която заповед временно му е отнето СУМПС до заплащане на
дължима глоба.
На
09.06.2019 г. в гр. Луковит, ул. „Възраждане“ № 1, в посока към гр. София С.С.
бил спрян за проверка от полицейски патрул – св. М.М. – мл.автоконтрольор, и Ц.Г.
***, при управление на лек автомобил с рег.№ ВР 6382 ВХ, с предстояща
собственост на И.П.Б..
В хода
на проверката било установено, че автомобилът с рег.№ ВР 6382 ВХ е с прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП от 02.06.2019 г.
Затова
срещу водача бил съставен АУАН с бл. №983622 за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, който С. подписал с възражение, че няма как да знае, че автомобилът е
спрян.
С акта
били иззети свидетелството за регистрация на автомобила, 2 броя регистрационни
табели и АУАН №250004.
Актът бил изпратен от сектор „Пътна полиция“ при РУ
Луковит на Районна прокуратура за провеждане на разследване за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.
С
Постановление от 08.07.2019 г. прокурор от Районна прокуратура Луковит е
отказал да образува досъдебно производство по преписка №555/19 г. образувана по
сигнал от сектор ПП при ОДМВР Ловеч за това, че на 09.06.2019 г. в гр. Луковит
е установено лице, което управлява МПС със служебно прекратена регистрация по
реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
Прокурорът
е приел за установено, че на 01.04.2019 г. И.П.Б. закупил с договор лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег.№ВР 6382 ВК като договорът
бил регистриран в системата на „Пътна полиция“ на същата дата след подадено
заявление по електронен път от нотариус.
В
неустановен момент автомобилът С. Ф. С. *** придобил владението върху
автомобила.
След
като в 2-месечен срок автомобилът не бил пререгистриран, на 02.06.2019 г. в АИС
била отбелязана служебно прекратената регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, за което не бил уведомен Илия Борисов, нито ползвателят на автомобила – С.
Ф. С..
По тези
причини прокурорът е приела, че той не е могъл да формира умисъл за извършване
на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, тъй като е управлявал автомобила с
поставени регистрационни табели и със свидетелство за регистрация на МПС.
Изводът на прокурора е, че лицето трябва да понесе само
административнонаказателна отговорност, заради което постановлението и
преписката са изпратени на началника на РУ Луковит за санкциониране на
основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
От
справката в АИС-КАТ се установява, че първата регистрация на процесния
автомобил е на 05/03/1999 г. на името на собственика Г.Й.Й., притежаващ
свидетелство за регистрация. Като втори „предстоящ“ собственик е вписан И.П.Б..
След
връщане на преписката с постановлението на прокурора в РУ Луковит, началникът
му И.Р. издал обжалваното НП, в което е посочил, че С.С. на 09.06.2019 г. около
10.00 часа в гр. Луковит, ул. Възраждане №1, посока гр. София, е управлявал лек
автомобил Рено Меган, син, с рег.№ВР6382ВХ, като при проверката било
установено, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
С постановление №555/19 г РП Луковит отказва да образува досъдебно производство
по чл. 345, ал. 2 НК и изпраща преписката за административно наказване на
водача. Посочена е нарушената норма на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от същия закон на С. е наложена глоба от 200.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Приетата от прокурора фактическа обстановка напълно
съответства на доказателствата приложени към преписката, както и на показанията
на полицейските служители М.М. и Ц.Г..
Съдът не се довери на версията, изнесена в показанията на
доведения от жалбоподателя свидетел В.М.В., която заявява, че предоставил
автомобила на жалбоподателя инцидентно, за да тръгне спешно да си свърши
работа, тъй като научил, че са му откраднали два коня. Св. Василев обяснява при
какви обстоятелства той закупил автомобила – от внука на собственика, който му
обещал, че след като дядо му се върне от Испания около Нова година, ще
прехвърлят собствеността. Заявява, че той не е знаел за прекратената
регистрация.
Тази версия, поддържана от доведения от жалбоподателя
свидетел, противоречи на обстоятелствата, изнесени в жалбата, според която С. е
платил цената на автомобила и имал уговорка със собственика впоследствие да
прехвърлят собствеността пред нотариус.
Въз основа на фактическата обстановка,
приета от съда въз основа на посочените доказателства, се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът служебно извърши
проверка и установи, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
Наказателното
постановление съдържа изискуемите от чл. 57 ЗАНН задължителни реквизити.
Спазен е предвиденият в чл. 34,
ал. 3 ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление. Издадено е от компетентен
орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47 ЗАНН.
Наказателното постановление е
издадено при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз основа на постановление на
прокурора, с което се отказва да бъде образувано наказателно производство за
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. Прокурорското постановление изпълнява
сезиращата функция на акта в общата хипотеза на чл. 36, ал. 1 НК. Прокурорът е
посочил пълната фактическа обстановка – време и място на деянието – управление
на нерегистрирано МПС, обстоятелствата, при които е придобито същото и подробни
мотиви на прокурора защо приема, че именно поради тези обстоятелства не е
налице умисъл от страна на жалбоподателя за извършване на престъпление.
Съдът прие, че фактическата
обстановка изложена в НП съответства на обективната истина – че на посочената
дата и място жалбоподателят е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно
прекратена.
С това поведение от обективна страна е
нарушена нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, предвиждащ, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
С управляваното от него МПС по улица в
града, която отговаря на изискването за път отворен за обществено ползване, с
прекратена регистрация е било в нарушение на едно от двете кумулативни условия
– 1. регистрирано МПС и 2. Поставен
регистрационен номер.
Нарушението е извършено виновно, при
най-леко укоримата форма на вина – несъзнавана
непредпазливост (небрежност). С придобиването на МПС на неустановена дата
жалбоподателят е бил длъжен да спази нормата на чл. 144, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и
да облече сделката, на която се позовава в жалбата си, в писмен договор с
нотариална заверка на подписите.
Като не е сторил това, сам се е поставил
в положение автомобилът да бъде служебно пререгистриран, след като нотариус
служебно е заявил пред КАТ договора за прехвърляне на собствеността между Г.Й.и
И. Б. от 01.04.2019 г. След като новият собственик – И.Б., не е спазил
задължението в 2 месечен срок от прехвърляне на собствеността да представи
автомобила за пререгистриране, то е настъпило фактическо основание след
изтичане на срока, т.е. от 02.06.2019 г. регистрацията да се прекрати служебно
от контролния орган на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
Съдът също прие, че жалбоподателят не е
знаел за прекратената регистрация, което се установява не само от неговите
твърдения, но и от показанията на полицейските служители, които са възприели
непринудената му първоначална реакция в хода на проверката. Незнанието на това обстоятелства изключва
умисъла за извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, което има същото
изпълнително деяние като това, за което е санкциониран Т. на основание чл. 175,
ал. 3, предл. 1 ЗДвП.
За разлика от принципа в наказателното
право, че непредпазливите деяния са наказуеми само в определени от закона
случаи, в административното наказване на основание чл. 7, ал. 2 ЗАНН
непредпазливите деяние не се наказват само в определени от закона случаи.
Управлението на процесното МПС с
прекратена регистрация от жалбоподателя е извършено непредпазливо – той не
знаел за прекратената регистрация, но като водач на МПС, и то правоспособен, е
бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се
регистрира новият собственик.
Следва да бъде посочено, че надлежната
регистрация на МПС, включително за собствеността, е от съществено значение за
административаната и дори наказателната отговорност на лицата, поради това, че
МПС са с изключитена обществена значимост и едновременно с това представляват
висока потенциална опасност, което изисква актуалност на информацията за
собствеността/ползвателя на МПС.
Горното мотивира законодателя да предвиди
регистрационен режим на притежаване на МПС. Този режим позволява на всеки да
бъде собственик на МПС, но ако иска то да бъде използвано по общестнените
пътища на страната е необходимо и надлежното му регистриране, при което МПС
преминава през редица проверки от контролните органи. Тези проверки гарантират,
че МПС има съответното минимално ниво на безопасност и едновременно с това
позволяват актуалност на данните за собствеността/ползването на автомобила.
Строгите последици при
неспазване на регистрационния режим са гаранция, че ползвателите/собствениците
ще изпълняват задълженията си по регистрация добросъвестно и своевременно.
Развитите обществени
отношения при движение по пътищата, вкл. високия процент на транспортни
престъпления, нарушения, които се установяват от автоматизирани технически
средства и които се санкционират с електронен фиш, правят изключителна
значимостта на актуалните и верни данни за собствеността на МПС.
При това положение съдът
прие, че наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната
норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, според която се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Санкциите – глоба в
минималния размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за минималния срок
от 6 месеца, са определени в минимален размер, поради което съдът не следва да
излага съображения дали правилно е отмерена отговорността на С., съгласно
правилото на чл. 27 ЗАНН, защото съдът не може да влоши положението на
жалбоподателя.
В случая няма основание за
приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните
нарушения на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а и нарушителят разкрива значителна степен на
обществена опасност.
При горните съображения съдът
достигна до крайния извод, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0297-000265/10.07.2019
г., издадено от началника на РУ Луковит към ОДМВР Ловеч, с което на С.Ф.С. с
ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева и е лишен от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………...........