РЕШЕНИЕ
№ 3643
гр. Пловдив, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330108523 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Искове на „Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е, вх. В, против Ц. Д. Й. , ЕГН
**********, от ***************, с правно основание в чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 чл. 240 и чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите.
Според изложеното в исковата молба, между С. Д. Д., ЕГН **********, и ищеца бил
сключен на дата 30.12.2013 година договор за потребителски кредит № **********. По
силата на договора, Д. получила в заем сума от 4100 лева, която следвало да върне на 48
броя равни месечни вноски , с лихва в размер от 76.89 % годишно и годишен процент на
разходите от 110.70 % , или общо 13284 лева за периода на договора. Ответникът Й. се
задължила да отговаря за вземанията на кредитора, солидарно с кредитополучателя Д.. След
направени 9 пълни погасителни вноски и една частична, длъжниците прекратили
обслужването на кредита и изпаднали в забава, като с изтичането на крайния срок на
договора (15.04.2017 год.) настъпила пълна изискуемост на задълженията. Останали
неплатени общо 10524.51 лв., от които главница – 3883.57 лв. и договорно възнаграждение в
размер на 6640.94 лева.
Наследството на Д. било открито на дата ************., като тя била наследена от *******
и **********.
За останалите неплатени суми ищцовото дружество се снабдило със заповед за плащане,
1
издадена по ч. гр. дело №2372/2021 год. на ПРС, по която като длъжници били посочени
**********на Д. - Д. Й., А. Д. и А. Д., както и солидарния длъжник Ц. Й.. Длъжниците А.
Д. , А. Д. и Ц. Й. възразили в срока по чл. 414 от ГПК; връчването на заповедта за плащане
на длъжника Д. Й. било извършено по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което ищецът иска от
съда да постанови решение ,с което да установи съществуването на вземането против А. Д. ,
А. Д. и Ц. Й. по реда на чл. 422 от ГПК и присъждане на направените по делото разноски.
Допустим установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл.
240 от същия закон, вр. с чл. 138 и сл. от ЗЗД.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, твърди наличие на неравноправни клаузи по
договора за потребителски кредит. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Исковете се явяват допустими, като се има предвид, че са спазени в хода на заповедното
производство сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
В хода на делото първите двама ответници А. Д. и А. Д. са се отказали от наследството на
******* си С. , при което и по искане на ищцовото дружество , производството срещу тях е
прекратено.
Предвид становищата на страните и ангажираните доказателства, съдът съобрази
следното:
По сключването на договора за кредит не се спори. Копие от него е представено на л. 6 от
делото и се установява, че С. Д. е получила от ищеца заем в размер от 4100 лева , който се е
задължила да върне ведно с лихва – възнаграждение на кредитора от 76.89 % годишно и
годишен процент на разходите от 110.70 %, или общо 13284 лева за периода на договора ( 4
години/48 месеца , по 276.75 лева месечно). Няма спор, че Й. се е задължила да отговаря за
връщането на сумите по кредита , солидарно с Д.. За ответника е възникнало задължение да
върне полученото от кредитополучателя.
Клаузата , с която е договорен размер на кредиторово възнаграждение от 76.89 % годишно
обаче противоречи на добрите нрави. Към датата на сключване на договора за кредит , все
още в ЗПК липсва ограничително регулиране на разходите по кредита , и така определен,
размера на възнагражданието надхвърля почти осем пъти размера на законната лихва за
същия период. Тоест, лихвата определено е договорена във вреда на кредитополучателя и с
единствената цел да се обогати кредитора. Трайната съдебна практика последователно е
приемала, че противоречи на добрите нрави уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, (решение № 61/21.10.2015 г., т. д. №
894/2014 г. на I т. о. на ВКС и др. ), а в случая , завишението е драстично, като
кредиторовата печалба надхвърля почти два пъти размера на главницата. С оглед казаното ,
съдът приема клаузата за размера на договорната лихва за нищожна и искат за реалното
изпълнение на възникналото от нея задължение следва да се отхвърли.
На следващо място, по силата на т. 3.4 от Общите условия между страните ,
кредитодателят е длъжен да плати само по сметка на клиента; като „клиент „ по договора е
посочена Д. , Й. е посочена като „солидарен длъжник“. Няма данни клиентът да е посочил
2
банкова сметка на Й. за плащане на заемната сума, по смисъла на чл. 3.4 от общите условия
.Затова съдът приема, че сумата от 4100 лева е получена от Д., нещо, по което не се и спори
между страните. С оглед казаното, Ц. Й. не е получател на заемната сума, съответно няма
качеството на кредитополучател по договора за кредит. Доколкото тя писмено се е
задължила да отговаря за връщането на чужд дълг, същата е поръчител по смисъла на чл.
138 от ЗЗД и спрямо нея е приложим срока по чл. 147 от Закона за задълженията и
договорите.
Срокът на договора за кредит изтича на дата 15.04.2018г , датата на падеж на последната
погасителна вноска, като се има предвид , че вземанията на кредитора не са обявявани за
предсрочно изискуеми от длъжниците. Съобразно даденото в Тълкувателно решение по
дело № 5/2019 , от дата 21.01.2022 год., ОСГКТК , разрешение , от дата 16.04.2018г тече и
шестмесечния срок по чл. 147 от ЗЗД. Исковата молба, с която кредитора е предявил иск
против длъжника , е подадена в съда на дата 09.02.2021г . и към тази дата срокът по чл. 147
от ЗЗД е изтекъл спрямо ответника. Задължението на поръчителя е отпаднало и само З.ди
това , исковете против него следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на ищеца, но никой от ответниците не е
претендирал такова присъждане.
Воден от изложеното , съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на „Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е , вх. В, да се установи спрямо
Ц. Д. Й. , ЕГН **********, от ***************************, че ответника дължи на
ищеца плащане на следните суми по договор за потребителски кредит № ********** от
дата 30.12.2013 година - общо 10524.51 лв., от които главница 3883.57 лв. и договорно
възнаграждение в размер на 6640.94 лева, за които е издадена заповед за плащане № ч. гр.
дело №2372/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.с., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата
на уведомлението до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3