Р Е Ш Е Н И Е № 88
13.03.19г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Албена Зъбова - Кочовска
Като разгледа докладваното от съдия Зъбова ч.гр.дело №54 по описа за 2019 г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по реда на чл.274,вр. чл.463, ал.2 от ГПК, по частната жалба на „Е“ Е. , ЕИК *********, представлявано от Р. М. Т. , чрез юрисконсулт М. , против решение № 297/05.11.2018 по в.гр.дело №478/2018 г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е отменено по жалба на община С. разпределение на сума, получена от публична продан на недвижим имот и на съдебния изпълнител е дадено указание за изготвяне на ново, съобразно мотивите на съдебното решение.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът неправилно е намерил, че в разпределението не е спазена привилегията на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД по отношение на вземането на община С. за такса“битови отпадъци“ за продадения имот. Сочи се, че този вид вземане не представлява данък за имота, тъй като се отнася за извършена насрещна услуга от страна на съответната община – възмездно плащане, което следва да бъде удовлетворено по реда на привилегията по чл.136,ал.1, т.6 ЗЗД, т.е. не следва да бъде включвано в обжалваното разпределение.
В отговора, подаден от ответната община С., възраженията се оспорват като неоснователни и се моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Решението се сочи за правилно и законосъобразно, съобразено с разпоредбата на чл.162, ал.2 ДОПК и разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 ГПК, както и с практиката на настоящата инстанция. Излагат се доводи относно правната същност на местните данъци и такси като публични вземания с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД.
Останалите участници в производството по жалбата :присъединен взискател ТД на Н. и длъжниците- физически лица, не са подали писмени отговори.
Служебната проверка на Апелативен съд Б. сочи частната жалба за редовна и допустима. Тя е подадена от лице с право на жалба, в рамките на предвидения от закона преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред надлежния за разглеждането й съд. По същество е неоснователна, а съображенията за това са следните:
Пред Окръжен съд С. е образувано въззивно гр.д. № 478/ 2018 г. по жалба, подадена от община С., с ЕИК ********** и седалище: гр. С., бул. „Ц“ №1, представлявана от кмета си С. Н. Р. , чрез упълномощен представител- мл. експерт А. О. , срещу протокол от 31.08.18г. за разпределение на постъпила парична сума( 3600лв) от публична продан на недвижим имот по изпълнително дело №20128370400324 по описа на ЧСИ П. Г. , с рег. № 837 и район на действие- Окръжен съд С. , поради неправилността на това разпределение, отчитащо като първа по ред привилегия на основание чл.136, ал.1, т. 2 от ЗЗД в полза на жалбоподателя само на вземанията му за местни данъци върху обекта на продажбата. В разпределението не било отчетено като привилегировано от същия ред вземането на общината спрямо длъжниците по делото за такса битови отпадъци(ТБО), представляваща според жалбоподателя публично общинско вземане, изрично регламентирано в чл.162, ал. 2, т.1 и т. 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), поради което също трябвало да бъде включено в привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Молил е за отмяна на незаконосъобразното разпределение и за даване указания на съдебния изпълнител сумата от 244, 45 лв., представляващи ТБО за имота да бъде включена в разпределението при горепосочената привилегия. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на тезата.
Ответникът по жалбата пред окръжен съд - настоящ жалбоподател и взискател в изпълнителното дело -„Е“ ЕООД-чрез процесуален представител, е развил в отговор съображения, че таксата за битови отпадъци се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, а не с тази, посочена в жалбата на общината-присъединен взискател. Затова и с оглед размера на паричното постъпление приема, че процесната ТБО не би трябвало да се включва в извършеното разпределение. Молил е жалбата да бъде оставена без уважение.
Останалите ответници по делото: присъединен взискател ТД на Н. Б. с офис в гр. С. и длъжниците С. С. ов и Х. С. ова, не са подали отговор и не са ангажирали доказателства.
В становището си по жалбата ЧСИ П. Г. е заявил, че я счита за недопустима, защото общината нямала право на жалба срещу разпределението, а по същество - за неоснователна, излагайки подробни съображения.
Съдът с решението си отхвърля доводите за недопустимост на обжалването, но по същество отменя разпределението на ЧСИ като незаконосъобразно и споделяйки оплакванията на жалбоподателя, указва на съдия-изпълнителя да извърши ново разпределение, като включи дължимата такса битови отпадъци за продадения имот в новото разпределение с привилегията, която общината има за вземанията си за данъци. Присъдил е и разноски в полза на жалбоподателя.
Настоящата инстанция споделя изцяло правните съображения на първоинстанционния съд, включително и крайния му извод, поради което препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение на основание чл.272 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор на оплакванията на жалбоподателя, съдът заявява следното:
Апелативен съд Б. не споделя аргументите на жалбоподателя за неправилност на съдебното решение, поради незаконосъобразно включване на вземането на община С. за ТБО в разпределението на сумата 3600лв., получена от проданта на недвижим имот на длъжниците, извършено с протокол на ЧСИ П. Г. от 31.08.18г. по изп.д. №20128370400324 по описа на същия съдия-изпълнител, т.к. приема в трайната си практика вземането за такса „битови отпадъци“ за недвижим имот за подлежащо на събиране по реда на привилегията, визирана в чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, изхождайки именно от нормативно определения публичен характер на това вземане, който не държи сметка за това дали то е възмездно или не.
Съгласно цитираната разпоредба, привилегировани са вземанията на държавата за данъци върху определен имот. Местният данък върху недвижимите имоти и местната такса „битови отпадъци“ представляват публични общински вземания, изрично регламентирани като такива в чл. 162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, приходите от които постъпват не в републиканския, а в общинските бюджети, поради което се квалифицират като общински. Местните такси са публични общински вземания по смисъла на чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК, приходите от които постъпват в общинските бюджети на основание чл. 9а ал.3 ЗМДТ. Таксата за битови отпадъци е тясно свързана със собствеността върху конкретен недвижим имот, както и дължимият за него местен данък и въпреки, че срещу заплащането й за общината възниква задължението да предостави услуга, вземането за нея, с оглед публичния му характер основателно намира място като привилегировано в разпределението по реда на чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД, а не по т.6 от същата норма. В този смисъл са също определение № 487 от 4.03.2013 г. на САС по в. гр. д. № 778/2013 г., решение № 89/08.05.2012 г по ч.гр.дело № 223/2012 г по описа на Апелативен съд – В. , решение № 1082/27.09.2009 г на САС по гр.д. № 1447/2009 г. и други.
С оглед на горното и поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища, решението на Окръжен съд С. следва да бъде потвърдено.
При този изход от обжалването, ответник-община С. има право на сторените в производството разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая са претендирани такива за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.с чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правна помощ, следва да се присъдят в минимален размер от 50 лв., предвид ниската степен на правна и фактическа сложност на делото и участието на процесуалния представител на общината в настоящото производство само с изготвянето на писмен отговор.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 297/05.11.2018, постановено по в.гр.дело №478/2018 г. по описа на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Е“ Е. , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв.“М“, ул.“Р“№4-6, сграда „М“, представлявано от Р. М. Т. , да заплати на община С. направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №54/19г. по описа на БАС, в размер на 50 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ