№ 10606
гр. София, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110103675 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на ответника – „К.“ ЕООД, за изменение на
Решение № 2336/12.02.2025 г. по гражданско дело № 3675/2024 г. на
Софийския районен съд, 28. състав (настоящото дело), в частта за разноските,
като същото да бъде отменено в частта, с която на адвоката на ищеца били
присъдени разноски с ДДС в размер на 1680 лева, и да се присъдят разноски
без ДДС в размер на 100 лева.
В молбата се сочи, че заплащането на адвокатско възнаграждение от
ищеца не било установено с представен по делото документ, поради което не
следвало да се присъжда възнаграждение освен за предоставена безплатна
помощ. Поддържа, че бил направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение с отговора на исковата молба, поради което
следвало да се присъди такова според действителната фактическа и правна
сложност на делото, без да се прилагат наредби на Висшия адвокатски съвет,
които противоречали на чл. 101, пар. 2 ДФЕС. Не следвало и да се присъжда
данък върху добавената стойност, тъй като безплатната адвокатска помощ не
била облагаема доставка, както приемал ВКС в Определение №
917/10.05.2023 г. по частно гражданско дело № 1323/2023 г., IV ГО.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване решение
от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са присъдени
разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като в случая не се
изисква страната да е подала и списък на разноските (чл. 80 ГПК), тъй като се
оспорват разноски на другата страна.
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като
отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от
пълномощник с пълномощно по делото (на лист 41 и 59 от същото).
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК съдът разглежда искания за присъждане на
1
страна на по-ниско възнаграждение за адвокат от действително платеното
само по възражение на другата страна, което по аргумент от т. 11 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС за разноските в
гражданския процес може да стане само до края на устните състезания, а не
след това с писмена защита или искане за изменение на решението за
разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК. Следователно съдът може да разгледа
възражения за прекомерност на адвокатски хонорар само ако са направени
преди приключване на устните състезания по делото.
В случая ответникът е изложил възражения срещу възнаграждението на
ищеца само с писмена молба от 23.10.2024 г. (на лист 56 от делото, повторени
на лист 59), като е възразил:
– че не е даден повод за завеждане на иска, поради което ищецът дължи
разноски;
– че разноските не са заплатени от ищеца, и
– че ищецът няма право на безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв.
Възражение за прекомерност на размера на хонорара не е правено, като
съдът не може да се произнесе по такова, направено за пръв път с искане за
изменение на решението, или да тълкува (както ищецът иска) разширително
доводите от молбата му от 23.10.2024 г., доколкото така би третирал страните
неравно, не би дал възможност на ищеца да изложи тези за размера на
възнаграждението си и би се произнесъл по искане, което не е направено от
страна, в нарушение на диспозитивното начало съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК.
Поради това съдът ще разгледа само направените по-горе три
възражения, както и това дали се дължи данък върху възнаграждението, тъй
като това е въпрос на приложение на императивни данъчноправни норми
съгласно чл. 5 ГПК.
Съдът е приел, че повод за водене на иска е даден, като няма основание
да изменя мотивите си в тази част, обосновани в текста на решението и с
практика на Съда на Европейския съюз относно правния интерес – вж. в този
смисъл т. 74 – 76 от Решение от 23.11.2023 г. по дело C-321/22 Provident
Polska.
Ответникът твърди, че доказателства за извършване на разноски не били
представени по делото и налични в електронната папка. Това не е така.
Документите за плащане са представени от ищеца чрез представителя в
откритото заседание по делото на 23.10.2024 г. и се намират сканирани от
съдебния секретар като доказателства, представени в това заседание, а в
хартиеното дело – на лист 62 – 63. Същите са отбелязани под заглавие „списък
на разноски“ поради техническа грешка, но се намират в електронната папка,
като важно е съдържанието на доказателството, а не заглавието, под което е
въведено. Поради това са налице доказателства за плащане и дори е издаден
фискален касов бон.
Що се отнася до това дали е предоставена безплатна помощ по делото и
дължи ли се ДДС, тези въпроси са неотносими, тъй като ищецът е заплатил за
правната помощ, която е получил, като по делото са представени касова
2
бележка за плащане в брой, договор и фактура. Възражение за прекомерност
на хонорара не е направено своевременно и съдът няма да разглежда такова.
Поради това няма основание да се изменя решението по заявените от
ответника искания.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „К.“ ООД по чл.
248, ал. 1 ГПК за ИЗМЕНЕНИЕ на Решение № 2336/12.02.2025 г. по гр. дело
№ 3675/2024 г. на Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3