Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/…………2019 г.
гр.
София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10
състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия
Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело Nо 611 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл.92 от ТЗ.
Ищецът
„С.И Т.МО“ ЕООД твърди, че по комисионен договор с М.НАО. е приело да
продава имущество, собственост на последното и в изпълнение на този договор на
17.10.2008г. е сключило договор с ответника за продажба на стоки, принадлежащи
на министерството. Поддържа, че първоначално уговорения срок за изпълнение на
договора е бил продължаван неколкократно по искане на ответник, който не е имал
готовност да приеме купените стоки. Твърди, че с анекси и допълнителни
споразумения към договора срокът е изменян, а от страна на Министерството са
издаване няколко нареждания за предаване на закупените стоки, но в по-голямата
си част те не са получени от ответника. Ищецът твърди още, че с допълнително
споразумение към договора от 05.12.2011 г. е уговорена и неустойка за забава на
ответника да получи стоките в размер на 3% от стойността на неизтеглените
количества за всеки просрочен започнат месец. Поддържа, че ответникът е
продължил да бъде в забава по отношение на това си задължение, считано от
08.04.2015 г., въпреки че от страна на Министерството са издадени нови
нареждания от 12.02.2014 г. и от 7.04.2015 г. и е имало готовност за предаване
на стоките. Ответникът обаче е продължавал да не изпълнява задължението си да
получи закупените стоки поради това, че не е имал на разположение складови
помещения. Според ищеца, от момента на забавата ответникът
дължи неустойка в размер 3% месечно върху стойността на неполученото
количество, което възлиза на 700 260,36 лева. Така определената неустойка възлиза на
21 007,81 лв. месечно. Ищецът предявява иск за осъждане на ответника да
заплати така определената неустойка за времето на забава за периода от 08.04.2015 г. до 07.06.2016 г., в
размер на общо 252 093,72 лева. Претендира се и законната лихва
върху посочената сума, както и разноски.
Ответникът „Е.“ ООД намира иска за
недопустим, като поддържа, че ищецът, в качеството му на комисионер, няма право
да предявява права, принадлежащи на собственика на продаваните вещи – М.НАО..
По същество оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че срокът на
първоначалния договор е изтекъл и че в него не се е съдържала клауза за
неустойка. Впоследствие действието на този договор е продължавано с
допълнителни споразумения, сключвани след изтичане на срока му на действие. Твърди,
че към датата на подписване на споразумението от 05.12.2011 г., с което е уговорена неустойка,
срокът на договора е бил изтекъл, а с това и задължението на ответника да
получи купените стоки. Смята, че продължаването на срока на договора не е
възможно след това прекратяване. В допълнение поддържа, че ищецът не е изправна
страна по посоченото споразумение, защото не
е изпълнил задължението си да се снабди с нареждани за получаване на
стоките в 6-месечен срок, предвиден в споразумението. Ответникът освен това твърди, че клаузата за
неустойка следва да се разбира в смисъл, че тя се дължи ако купувачът е
поискал по своя инициатива продължаване
на срока на действие на договора, каквото искане ответникът твърди, че не е
правено. Твърди, че след като е заплатил изцяло цената за купените стоки, но
поради изминалия срок е преценил, че
вече няма интерес от получаването им, не следва да понася негативни последици
от това. По отношение размера на претендираната неустойка поддържа, че всяко от
издадените нареждания за предаване на стоките има срок на действие 6 месеца и
че докато този срок тече, не следва да се начислява неустойка.
Ответникът предявява инцидентен
установителен иск за прогласяване на клаузата за неустойка за нищожна. Поддържа
и довод за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите
нрави, защото смята, че целта й е да доведе до неоснователно обогатяване
на продавача. Този довод се мотивира с
разбирането, че неустойката е уговорена като санкция за неизпълнение на
задължението за заплащане на цената и с твърдението, че продавачът е
допълнително защитен поради изричната уговорка да запази собствеността върху
продадените стоки до момента на предаването им, независимо че цената вече е
заплатена.
С влязло в сила протоколно определение
от 25.09.2018 г. е прекратено производството по делото в частта относно
предявения инцидентен установителен иск по чл. 26 от ЗЗД, тъй като е налице
висящо съдебно производство между същите страни, със същия предмет (т. дело
1158/2016 г. по описа на СГС, VI
–
15 състав), което е образувано по-рано.
Съдът, след като взе
предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства приема
следното от фактическа страна:
Установява се по делото, че в изпълнение
на задълженията му като комисионер по сключен с М.НАО. комисионен договор
№УД-07-89/16.10.2008 г. ищецът „С.и Т.“ ЕООД като „продавач“, сключва с ответника „Е.“
ООД като „купувач“ договор за покупко-продажба №
72/10/2008 от 17.10.2008 г. с предмет продажба на описаните в Приложение
1 към договора стоки на обща стойност 887 339,16 лева с ДДС. Съгласно чл. 3.1 от договора стоката се
доставя на условие „франко - ненатоварено превозно средство“ в складовете на
продавача, предава се на купувача след плащане на цената и представяне на
описаните в чл.3.2. документи, като собствеността и рискът преминават върху
купувача с предаването на вещите в съответното поделение на БА.
Видно от фактура номер 501/01.12.2008 г.
цялата продажна цена е платена от купувача.
С допълнителни анекси срокът на
договора, уговорен първоначално като тримесечен, е продължен до 30.03.2010 г. и
съответно до 30.04.2010 година.
На 12.05.2010 г., 09.09.2010 г. между
страните са подписани споразумения, с които се констатира, че срокът на сключеното
предходно споразумение относно договора за покупко-продажба №
72/10/2008 от 17.10.2008 г. между тях е изтекъл към датата на
съответното споразумение, като с идентични клаузи и в двете споразумение е прието, че продавачът поема
задължение, в срок от 15 дни след
подписване на съответното споразумение
да направи искане до компетентния орган на МО за издаване на нови
нареждания за получаване на неполучените изделия по договора. Съгласно § 3 от
споразуменията, при положително решение по § 2 от съответното споразумение,
купувачът се задължава да изтегли неполучените изделия не по-късно от 6 месеца,
считано от датата на издаване на нарежданията от компетентния орган на МО.
С писмо, изходящо от Е. ООД от
21.11.2011 г., същият уведомява ищеца за количествата неизтеглени бойни припаси
по 5 договора между страните, сред които и договора, предмет на настоящото
производство. Към писмото е приложена справка.
На 05.12.2011 г. между страните е подписано
последното споразумение, чиито разпоредби 1,2,3 и 4 имат сходно съдържание
с тези разпоредби по предходните
споразумения. В § 5 от споразумението е
предвидено, че при неизпълнение на задължението на купувача да изтегли
стоките в срок, той заплаща на продавача неустойка в размер на 3% от стойността
на неизтеглените количества с ДДС за всеки просрочен започнат месец в срок от 7
дни след началната дата на забавата. След изтичане на срока по § 3 (за
изпълнение на задължението за изтегляне на неполучените изделия) купувачът е
длъжен да заплати неустойка за толкова месеца за колкото иска да му бъде
продължен срока за изпълнение на настоящото споразумение. В § 6 е предвидено,
че срокът, определен в §3 може да бъде удължен преди неговото изтичане, като
купувачът заплати на продавача неустойката, определена в §5 за времето, с което
иска да бъде удължен този срок.
На 17.01.2014 г. е отправено искане за
издаване на нареждания по смисъла на § 2 от гореописаното споразумение от „С.и Т.“ ЕООД до МО, като на 12.02.2014 г. са издадени
9 броя нареждания. Нарежданията са издадени и във връзка с утвърден план
–график за натоварване и извозване от 17.12.2013 година. Видно от
отбелязванията на гърба на същите, копията от нареждания са получени от
представител на ответното дружество на 14.02.2014 година.
Представени са три броя телефаксни
съобщение от ищеца до ответника, с покана да се предприемат незабавно действия
по извозване на неизвозени боеприпаси по договор между страните, с посочване че
е налице забавяне на изпълнение на задълженията по определения план – график.
Представени са и още осем броя
нареждания от 07.04.2015 г. за извозване в изпълнение на процесния договор за
покупко-продажба. Представен е и приемо-предавателен протокол от 27.04.2015 г.,
подписан от представители на двете страни по договора, видно от който
представител на „Е.“ ЕООД е получил допълнение към план-графика за натоварване
и извозване на неизтеглени боеприпаси, както и копия от нареждания за движение
на активи, сред които и нарежданията от 07.04.2015 г. във връзка с процесния
договор между страните.
По делото е прието заключението на
съдебно - стокова експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно
изготвено.
Според вещото лице, след сравняване
справките за неизвозени боеприпаси към 21.11.2011 г. и 22.02.2017 г. се
установява, че стойността на тяхното количество в исковия период (08.04.2015 г.
– 07.04.2016 г.) възлиза на 700 260,36 лева, като размерът на неустойката
по § 5 за периода възлиза на
252 093,732 лева. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че за
определяне на стойността е взело последните налични данни за неизтеглените
количества.
По делото е разпитан като свидетел Н.Н.–
служител на ищцовото дружество. Същият заявява, че лично е предоставил на
представител на ответника за подпис план – графика за изтегляне на боеприпасите
и същият е бил подписан от него, както и е участвал в предаването на новите
нареждания от 2014 година.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно
основание чл. 92 от ЗЗД
Относно възражението на ответника за липса
на активна процесуална легитимация на ищеца
Съдът намира, че възражението на
ответника, че ищецът не е материалноправно легитимиран да предявява иска по чл.
92 от ЗЗД е неоснователно.
Видно от исковата молба, искът не е
предявен от името на М.НАО. (собственик на вещите), а се претендират права по
договор за продажба на движими вещи от ищеца като продавач на същите, в който
договор и споразумения към него е уговорено и заплащане на неустойката. Ищецът
не претендира неустойката по настоящото дело в качеството си на комисионер, а
като продавач по договор. Следователно, той черпи права от отношенията,
възникнали от изпълнителна сделка, сключена във връзка с комисионния договор. А
предвид нормата на чл. 349, ал. 1 ТЗ и липсата на твърдения и доказателства за
наличието на отчетна сделка, правоимащ за вземането за неустойка е именно
ищецът С.и т.“ ЕООД , като „продавач“.
По делото се установи, че между ищеца и
ответника е сключен договор за продажба на боеприпаси, като ответникът, като
купувач на същите, е изпълнил изцяло и в срок задължението си да заплати
цената, но е следвало да изпълни точно и задължението си за получаване в цялост
на стоките от склад, съгласно уговореното. В тази връзка, съдът намира, че
ответникът не доказа при условията на пълно и главно доказване факта на пълно изпълнение
на това задължение.
Следва да се отбележи, че настоящата
съдебна инстанция намира за ирелевантно за основанието на исковата претенция дали
с посочените допълнителни анекси и споразумения към договора от 17.10.2008 г.
се продължава действието на самия договор от 17.10.2008 г. или страните
уговарят допълнително срок за изпълнение на едно от задължения на купувача по
договора – за получаване на стоките, предмет на договора от склада на
продавача, и съответно се въвежда и договорна санкция за неизпълнение на това
задължение – неустойката по § 5 от споразумението от 05.12.2011 година, т.е
че се касае за ново договорно отношение, имащо предмет уреждане на отношенията
между страните във връзка с договора за покупко-продажба. Безспорно е, че
ищецът търси заплащане на уговорената именно със споразумението от 05.12.2011
година неустойка и по това искане следва да се произнесе съда.
Налице е уговорка за дължимост на
неустойка по § 5 от споразумението от 05.12.2011 година. Според разпоредбите на
споразумението, тълкувани в съвкупност (чл. 20 от ЗЗД), следва да се приеме, че
купувачът по договора, т.е ответникът в производството е изпаднал в забава за
неизпълнение на задължението си за изтегляне на закупените количества след
изтичане на шест месеца след издаване на нарежданията по §2. Ирелевантно за пораждане
на това задължение на ответника е дали нарежданията са издадени в срок от 15
дни, шест месеца или по-късно след сключване на споразумението. Безспорно е, че нарежданията са издадени на
12.02.2014 г., като представител на ответното дружество ги е получил лично на 14.02.2014 година. Следователно, за
ответникът валидно е възникнало задължението да получи закупените боеприпаси
след изтичане на шестмесечния срок и с издаване на посочените нареждания,
същият е изпаднал в забава.
Неоснователно е възражението на
ответника, че по силата на това споразумение - § 2 , е налице неизпълнение на договорното
задължение на ищеца, тъй като нарежданията са издадени едва на 12.02.2014
година. В споразумението няма срок за издаване на самите нареждания. Неоснователни са доводите, че тъй като самите
нареждания са със срок на валидност 6 месеца, то основание да се претендира
неустойка за неизпълнение на задължението за получаване на боеприпасите следва
да се търси едва след изтичане на срока на валидност на нарежданията от
07.04.2015 г., който е 30.10.2015 г., тъй като в периода му на валидност
ответникът би могъл във всеки един момент да получи стоките. Това разбиране
противоречи на уговореното между страните, че неустойка се дължи ако в срок от шест месеца от издаване на
нареждането по параграф 2, стоката не бъде получена. Първите нареждания по този
параграф са издадени на 12.02.2014 г.,
т.е след 12.08.2014 г. ответникът е
в забава. Настоящата съдебна инстанция намира, че издаването на нови нареждания
от 07.04.2015 г. не следва да се разбира като саниране на неизпълнението на
задължението на ответника. Същият вече е в забава, а действията на ищеца от
април 2015 г. само сочат на желание да се подпомогне ответника да изпълни
реално задълженията си, което потвърждава и тезата, че ищецът по принцип е
изправната страна по договора и по споразуменията, вкл. и действа в
съответствие с чл. 320 от ТЗ.
Не се спори между страните по делото, че
това задължение не ответника не е изпълнено, вкл. и до момента по чл. 235, ал.2
от ГПК.
Следователно, съдът намира, че в полза
на ищеца като изправна страна по споразумението от 05.12.2011 г. е възникнало
право на неустойка по § 5 от
споразумението от 05.12.2011 година.
В тази връзка съдът намира, че следва да
се разгледа възражението за нищожност на тази неустойка като противоречаща на
добрите нрави, тъй като към настоящия момент спорът по този въпрос не е решен
със сила на пресъдено нещо между страните, а съдът следва служебно да следи за
действителността на тази уговорка (аргумент т.13 от ТР 1/15.06.2010 г. на ОСТК).
Съдът намира изложените аргументи за
нищожност на неустоечната клауза по споразумение от 05.12.2011 г. за
неоснователни. Действителните отношения
между страните по делото не сочат на уговарянето на конкретната неустойка в
отклонение от трите признати в доктрината и практиката, нейни функции -
обезщетителна, обезпечителна, и санкционна, поради което и твърденията на
ответника по делото, базирани само за санкционния характер на неустойката, без
да се отчитат и другите й две функции, както и сами по себе си - тези за
санкционен характер в случая, и на разпоредбата на чл. 4.1. от първоначалния
договор между страните (дори и да се приеме, че договорът веч1е е прекратенм,
съдът намира, че за тълкуване в цялост на разпоредбите на споразумението и
издирване действителната воля на страните, следва да се съобразяват всички
релевантни факти), са изцяло правно необосновани. Явна е волята на страните, че
чрез подписване на всички многобройни анекси, споразумения и пр. се цели да се
стигне до реално изпълнение на задължението на купувача за изнасяне на
закупените и платени боеприпаси.
Неустойка се дължи за всеки месец, в
който не е изпълнено задължението за изтегляне на закупената стока, след
настъпване на основанията затова. Не съответства на волята на страните,
тълкувана при разглеждане на всички клаузи на споразумението в цялост,
разбирането на ответника, че неустойка ще се дължи само ако се постигне изрично
съгласие за продължаване на срока на споразумението и то след негово искане
като купувач. В действителност, настоящата съдебна инстанция намира, че
споразумението от 05.12.2011 г. няма заложен изначало срок на действие.
С оглед заключението на вещото лице,
искът е основателен за претендираната сума.
Относно разноските
С оглед този изход на делото, на ищеца
се дължат разноските в производството.
Водим от горното, СГС, VI – 10 състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Е.“
ЕООД, ЕИК: *******, съдебен адрес:***, офис 4, адв. И.Б. да заплати „С.И Т.– МО“
ЕООД, ЕИК: *******, съдебен адрес:***,офис 10 , адв. М.С. по иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД, сумата от 252 093,72 лева –неустойка за забава за неизпълнение на
задължението по § 5 от споразумение от 05.12.2011 г. във връзка с договор
72/10/2008 от 17.10.2008 г. за периода 08.04.2015 г. до 07.06.2016 г., ведно
със законната лихва от 30.03.2018 година до окончателното изплащане на сумата,
както и на основание чл. 78, ал.1 от ГОПК разноски по делото в размер на сумата
от 10 083,75 лева – заплатена държавна такса, 450 лева – депозит за вещо
лице и 6 571 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: