№ 38
гр. Силистра , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Костадинов
при участието на секретаря Анета П. Алексиева
като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно
наказателно дело № 20203420200814 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Д. Б. И. от гр.Добрич, обжалва Наказателно постановление № 38-
0001759/27.10.2020г., издадено от Директора на РД„Автомобилна администрация” гр.Русе, с
което за нарушение по по чл.139, ал.1, т.2, предл.“второ“ от Закона за движението по
пътищата, във вр. с чл.6 ал.1, т.3 б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание
на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.“второ “ ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 3000 (три хиляди) лева.
Жалбоподателя при редовност на призоваването не се явява, не се явява и
процесуален представител. В жалбата и депозираните от упълномощен защитник писмени
бележки са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност. Развиват се
аргументи за некомпетентност на актосъставителя и административнонаказващият орган, за
липса на административна простъпка, която да представлява извършено виновно от
санкционираното лице нарушение, както и за неговата недоказаност. Сочат се като
допуснати процесуални нарушения, по начина на описанието на деянието, както и при
определяне на санкцията от АНО, така и необсъждането на възможността за преценка на
случая, като маловажен.Ето защо се моли за отмяна на НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
При редовност на призоваването жалбоподателят не се явява , не се явява и
процесуалния представител от когото е постъпила молба с искане за разглеждане на делото
и поддържане на жалбата на основанията посочени в нея.
1
За административнонаказаващият орган, при редовност на призоваване не се явява
представител. В съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на
жалбата и спазване изискванията на закона при издаване на процесното НП, като предлага
същото да бъде потвърдено. Прави възражения по размера на адвокатското възнаграждение.
Жалбата, като подадена в срок и от надлежна страна се явява процесуално
допустима.
Съдът, след преценка доказателствата по делото, въз основа на закона и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното:
На 22.09.2020г. жалбоподателят *** извършвал обществен автомобилен превоз на
товар –слънчоглед, по маршрут гр.Силистра- с.Разделна, обл.Варна с товарен автомобил от
категория N3 „МАН ТГС 18.480” с рег. номер ТХ7982 ХТ и прикачено полуремарке от
категория О4 с рег. № ТХ8705 ЕХ, собственост на „КОРН” ЕООД гр.Добрич. Движейки се
по път І -7, Силистра - Дулово, на км.13+825м., площадка за отдих „Шаптекасе“, около 14,15
часа бил спрян за проверка от свидетелите Г. Д. М. и Х. А. М. -инспектори при РД „АА”
гр.Русе. Служителите на автомобилната администрация констатирали, че превозът се
извършва от пътен състав – камион с две оси и ремарке с три оси. Превозното средство
било оборудвано с дигитален тахограф „Continental Automotive DTCO 1381.205“ със сериен
номер 3114790. Обществения превоз на товари се извършвал със заверено копие
№********* към Лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу
възнаграждение, с пътен лист № 8694628 от 22.09.2020г.. От останалите представените от
водача документи, сред които и кантарна бележка №18695/22.09.2020г. издадена от
„Агротранс“ЕООД гр.Варна, Пристанище Силистра и товарителница
№1530004/22.09.2020г., установили, че общото тегло на ППС-то с товара възлиза на 41 220
кг. (четиридесет и една хиляди и двеста кг.). От същия документ било видно, че
самостоятелно товарът възлиза на 26 720кг., а масата на превозното средство в ненатоварено
състояние – 14 500кг.. Пред контролните органи не била представена и Квитанция от
Агенция Пътна Инфраструктура за платени пътни такси при превишаване на допустимата
маса. Поради това на място бил съставен АУАН №278962/22.09.2020г., в описателната част
на който са отразени горните обстоятелства, и с посочване в словесната част на
административното обвинение, че водачът извършва превоза с посоченото ППС, което е с
маса над допустимите 40 000кг, като е налице надвишаване нормите на максимално
допустимата маса със 1220 кг.. Описаното е квалифицирано като нарушаване изискванията
на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДВП, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат с маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност
за участниците в движението, във връзка с императивното правило на чл.6, ал.1, т.3, б.”а” от
Наредба № 11/2001г. на МРРБ допустимата максимална маса на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, е за състав от ППС - моторно превозно
средство с две оси с ремарке с три и повече оси - 40 тона.
2
Въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно постановление, като АНО
за извършеното нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП във вр с чл. 6, ал.1, т.3, б.”а” от
Наредба № 11/2001г. на МРРБ, на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.“второ “ ЗДвП
определил наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева.
При преценката за съобразеността на АУАН и НП с изискванията на закона досежно
издаването им от компетентни длъжностни лица, в регламентираните срокове и при
спазване изискванията за необходимото съдържание, не се констатират нарушения на
процесуалните правила, които да са рефлектирали върху възможността на наказаното лице
за адекватна ориентация относно повдигнатото му обвинение и правото му на защита по
същото.
Компетентността на АНО произтича по силата на закона- чл.166, ал.1, т.1 във вр. с
чл.166, ал.2, т.8, както и чл. 189, ал. 12 ЗДвП и на основание Заповед № РД- 08-30 от
24.01.2020г. на Министъра на транспорта , информационните технологии и съобщенията.
По силата на цитираните разпоредби от закона министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" контролира включително и спазването на правилата за извършване на
обществен превоз на товари, както и всички документи, свързани с извършването на
превоза. След като законът е предвидил при изпълнението на функциите съответните
служби за контрол (тези на ИА“АА“) да имат правото да ползват технически средства за
измерване на масата или натоварването на ос на превозните средства, предназначени за
обществен превозна товари, то няма как съответните органи да не са компетентни да
установяват и съответно налагат предвидените от закона санкции за установени
административни нарушения. В случая предвид законовите формулировки за
компетентността на други органи, съобразно чл.167, ал.3 ЗДвП, и чл.36, чл.37 от Наредба №
11/2001г. на МРР налагат извода, че се касае за паралелна компетентност. В подобен смисъл
е налице съдебна практика. Мотивиран от горните съображения съда е преценил за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за липсата на компетентност на служители
от автомобилната администрация да установяват административни нарушение по ЗДвП и
съответно да налагат санкции съобразно правомощията им.
Относно съществото на спора съдът намира, че отразените от контролните органи
обстоятелства съответстват на обективното фактическо положение. Същите се доказват по
несъмнен начин при обсъждането и преценката на гласните и писмените доказателства по
делото. Видно от кантарна бележка №18695/22.09.2020г. издадена от служител на
изпращача „Агротранс“ЕООД гр.Варна, Пристанище Силистра, че общото тегло на ППС-то
с товара възлиза на 41 220 кг. (четиридесет и една хиляди двеста и двадесет кг.). От същия
документ било видно, че самостоятелно товарът възлиза на 26 720кг., а масата на превозното
средство в ненатоварено състояние – 14 500кг.. Същите данни са възпроизведени и от
товарителница №1530004/22.09.2020г.. Явно е , че събраните писмени доказателства няма
3
как да бъдат игнорирани. Налице в тази насока са и свидетелските показания на
контролните органи. Разпоредбата на чл.189, ал.3 ЗДвП допуска възможността свидетел по
акта да е и служебно лице. Съдът приема, че жалбоподателят е имал възможността да
съобрази факта на претоварването преди излизането от пристанището и да приеме товар,
който да съответства като количество на задължителните правила на закона за
натоварването в съответствие с допустимата максимална маса. Предвид на изложеното съда
намери възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.
Безспорно установено от гласните и писмени доказателства е, че именно Д. Б. И. на
22.09.2020г. е управлявал товарен автомобил „МАН ТГС 18.480” с рег. номер ТХ7982 ХТ и
прикачено полуремарке с рег. № ТХ8705 ЕХ. При проверката е иззета и разпечатка от
дигиталния тахограф. Субект на административното нарушение по смисъла на чл.177 ал.3
ЗДвП е водача, в конкретния случай който управлява пътното превозно средство което
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството за максимално допустимата маса. Налице е отклонение от изискванията
на чл. 6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба № 11/2001г. на МРРБ към която безспорно препраща
закона относно изискването по чл.139 ал. 1, т.2, пр.2 ЗДВПД, според който движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса която не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Нормата на
наредбата допуска за движение по пътищата, отворени за обществено ползване ППС с
допустимата максимална маса 40 тона за съчленени ППС от моторно превозно средство с
две оси с полуремарке с три и повече оси. Явно нарушението е за отклонение от изискване
за максимално допустимата маса на състава на пътното превозно средство с полуремаркето
и товара, а не за неправилното натоварване на осите, поради което контролните органи не
са извършвали замерване с техническо средство, а са установили простъпката от документи
за превоза и за товара. Ето защо следва да се приеме, че извършеното административно
нарушение е било ясно, точно и пълно формулирано, както от актосъставителя, така и от
АНО и няма как да не е било разбрано от жалбоподателя. В този смисъл възраженията за
отклонение от процесуалните правила при описание на извършеното административно
нарушение от актосъставителя и АНО, съда намери за неоснователни.
Преценката в конкретния случай, че не може да се обсъжда приложението на чл.28
ЗАНН поради немалката степен на опасност, която представлява претоварения пътен състав
за движещите се по пътя други превозни средства и участници в движението. Освен това
случая е типичен за този вид нарушения и с нищо не се отличава, за да се прецени наличието
на маловажност на административното нарушение.
В чл.27, ал.2 ЗАНН по императивен начин законодателят е фиксирал, че при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. Следващото се за извършената адм. простъпка
административно наказание е регламентирано в норма с долна и горна граница на същото,
4
което предоставя възможността да се обсъждат посочените в чл.27 ЗАНН обстоятелства.
Наложената глоба е в максималния размер като съдът приема, че липсва адекватност на
същия към степента на обществена опасност на нарушението. При индивидуализирането на
наказанието, следва да се има предвид и обществената опасност на дееца. Доказателства в
тази насока не са били събрани от АНО с оглед целите на наказанието, най-вече като
специална превенция. По никакъв начин не е изследвано имотното състояние на
нарушителя, неговата обществена опасност досежно наличието на извършени други
административни нарушения и др.. Преценката на съда в случая е, че дори и минимална
санкция би постигнала целите на административното наказание. Налице са основания за
изменение на НП, тъй като санкцията е несъразмерно тежка на извършеното нарушение.
Единствено в тази част съда намери за основателни възраженията на жалбоподателя.
От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски
направени за заплатено в брой адвокатска възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие. АНО със съпроводителното писмо е направил възражение за прекомерност в
случай, че хонорара по размер надвишава начина му на определяне в чл.7 , ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. На първо место
следва да се посочи, че в договор за правна защита и съдействие адвокатското
възнаграждение е определено съобразно правилото на чл.18 ал.4 от Наредбата във
фиксирания размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер. На второ место разпоредбата на ЗАНН препраща
към АПК. От значение е, преценката на съда, че предвид събраните доказателства
жалбоподателя е извършил административното нарушение за което е бил наказан, но
санкцията е била наложена от АНО в максимален размер, а целите по чл.12 ЗАНН могат да
се постигнат и с минимална глоба, поради и което са налице основания за изменение на НП.
В случая наказателното постановление се изменя, която хипотеза не е уредена в чл. 143
АПК. Препращането към ГПК по нормата на чл.144 от АПК е по скоро по аналогия и
неследва да се прилага при изменение на НП. В случая се касае за
административнонаказателно производство в което е невъзможно изчисляване сързмерност
на отхвърлените или уважени възражения срещу санкционния акт, за разлика от иска по
ГПК. Преценката на съда, че в тази хипотеза разноските следва да останат за страните така
както са направени.
По изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, настоящият съдебен
състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001759/27.10.2020г., издадено от
5
Директора на РД„Автомобилна администрация” гр.Русе с което на Д. Б. И. от гр. Добрич за
нарушение по по чл.139, ал.1, т.2, предл.“второ“ от ЗДвП, във вр с чл. 6, ал.1, т.3, б.”а” от
Наредба № 11/2001г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1, предл..“второ “ ЗДвП му е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева, КАТО НАМАЛЯВА НЕЙНИЯ
РАЗМЕР на 500 лева.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН отхвърля искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
пред Административен съд гр. Силистра.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6