О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, І-ви въззивен състав, в разпоредителното
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесетата година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Крънчева
ВНОХД № 5746 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.313 и
сл. НПК.
Образувано
е по повод постъпила въззивна жалба от адв. Н.Д.– от САК, в качеството му на
защитник на подсъдимия Л.Б., срещу присъда от 08.02.2018 г., постановена по НОХД
№ 11446/2013 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, с която подсъдимият Л.Б. е
признат за виновен в това, че на
04.04.2013 г., около 03,30 часа, в гр.София, от помещение, находящо се в кв. „Драгалевци“,
ул. „******, в съучастие като извършител с друго лице от мъжки пол –
извършител, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот –
деформация на ролетна щора на помещението и заключващ се механизъм на същата,
чрез използване на техническо средство – ножица за рязане на арматура, и чрез
използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка “Опел”, модел
“Астра” с рег. № ******, направил опит да отнеме чужди движими вещи – 1 брой прободен трион на стойност 70,00 лева,
1 брой оберфреза на стойност 42,00 лева и 1 брой ъглошлайф на стойност 24,00
лева, или всички вещи на обща стойност 136,00 лева, от владението на Д.В.Д.,
собственост на същия, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини –
действията им били прекъснати от пристигането на свидетелите Х.М.К., М.А.К.и Д.В.Д.,
от които бил задържан на място – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.1 и
пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.195, ал.1, т. 3, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК, подс. Б.
е осъден на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1
от НК е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл.304 от НПК, подс. Б.
е оправдан по обвинението да е
извършил престъплението в съучастие с Н.В.Г.– с ЕГН **********.
На
основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, са отнети
в полза на държавата – 1 брой ножица за рязане на арматура и 1 чифт сиви
текстилни ръкавици с апликация, послужили като средство за извършване на
престъплението.
На
основание чл.189, ал.1 от НПК, подсъдимия Л.Б. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СРС направените
по делото разноски в размер на 154,00 лева, както и 5,00 лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 190, ал.2 от НПК.
С
така постановената първоинстанционна присъда подс. Н.В.Г.е признат за невиновен в това, че на 04.04.2013 г.,
около 03,30 часа, в гр.София, от помещение, находящо се в кв. „Драгалевци“, ул.
„******, в съучастие като извършител с Л.Б. – извършител, чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот – деформация на ролетна щора на
помещението и заключващ се механизъм на същата, чрез използване на техническо
средство – ножица за рязане на арматура, и чрез използване на моторно превозно
средство – лек автомобил марка “Опел”, модел “Астра” с рег. № ******, направил
опит да отнеме чужди движими вещи – 1
брой прободен трион на стойност 70,00 лева, 1 брой оберфреза на стойност 42,00
лева и 1 брой ъглошлайф на стойност 24,00 лева, или всички вещи на обща
стойност 136,00 лева, от владението на Д.В.Д., собственост на същия, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът останал
недовършен по независещи от дееца причини – действията им били прекъснати от
пристигането на свидетелите Х.М.К., М.А.К.и Д.В.Д., поради което и на основание
чл.304 НПК, подс. Г.е оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.1 и
пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.
С така
депозираната въззивна жалба от адв. Делчев се твърди, че първоинстанционната присъдата
е необоснована, неправилна, постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила, както и че наложеното наказание на подс. Б. е
несправедливо. Моли се за отмяна на обжалваната присъда и за признаване на
подс. Б. за невиновен, като същият бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.
В подадената въззивна
жалба, не се сочи необходимост от събиране на нови гласни доказателства.
Настоящият
съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, установи, че не
са изпълнени всички указания, дадени от въззивната инстанция с определение №
4960 от 31.10.2018 г. по ВНОХД 4277/18 г. по описа на СГС, НО, І-ви въззивен
състав, относно надлежното администриране на делото във връзка с постановената
първоинстанционна присъда и подадената срещу нея въззивна жалба. Въззивният съд
констатира, че СРС е допуснал съществено, отстранимо процесуално нарушение,
изразяващо се в ограничаване правото на защита на подсъдимия Л.Б., който като самостоятелна
и различна от защитника си страна в процеса, има право да получи препис от
депозираната срещу постановената от СРС присъда въззивна жалба от неговия
защитник, да узнае нейното съдържание и да вземе отношение по така подаденият
сезиращ въззивната инстанция документ, съгласно разпоредбата на чл.321, респ.
чл.322 от НПК. Обстоятелството, че първоинстанционното производство е протекло
при условията на чл.269, ал.3 от НПК досежно посочения подсъдим, не означава,
че към настоящия момент същият не може да бъде открит и в тази връзка не
освобождава първостепенният съд от задължението да изиска всички справки от
компетентните институции – сектор „БДС“ при СДВР, ГД „ИН“, НСлС, мобилните
оператори на територията на страната, в това число и справка от НБД „Население“
относно последни адреси по местоживеене на подс. Б., както и от НОИ и НАП
досежно данни за осигуряване/осигурител и наличие на трудови правоотношения с
конкретен работодател, с оглед установяването на подс. Б. и уведомяването му за
така подадената въззивна жалба. Напротив, това обстоятелство още повече изисква
провеждане на процедура по издирване и установяване на подс. Б., с цел връчването
му на съдебните книжа, доколкото и първоинстанционната присъда спрямо него е
постановена при задочни условия. Едва след изискване на съответните справки и
проведено щателно търсене на подсъдимото лице на известните за него адреси по
местоживеене, би могло да се отчете, че е изпълнена процедурата по чл. 321 от НПК – съобщаване на всички заинтересовани страни с изпращането на препис от подадената
въззивна жалба, независимо, че същата изхожда от защитника на този подсъдим.
Видно от приложената докладна записка от 06 РУ – СДВР, подс. Б. е търсен на
известния за него адрес, находящ се в гр. София, ул. „******* – еднократно,
което не означава, че са положени всичките необходими усилия за установяване на
конкретния подсъдим и за надлежното му връчване на съдебните книжа по
предвидения за това процесуален ред, подробно регламентиран в чл. 180 НПК. В
този смисъл, даденото указание в предходното определение на въззивния съд, че контролираната
съдебна инстанция не е положила изискващите се усилия за уведомяване на подс. Б.
за подадената от неговия защитник въззивна жалба срещу постановеният
първоинстационен акт, с който същият е бил осъден и който подсъдим има право да
узнае съдържанието на така подадената въззивна жалба и да упражни правото си на
защита в качеството си на изцяло самостоятелна страна в процеса, отново не е
изпълнено, а се изисква с оглед ненакърняване на правото му на защита.
На
следващ ред, въззивната инстанция констатира, че първоинстанционния съд е
допуснал и друго отстранимо съществено процесуално нарушение, като не е връчил
копие от мотивите, изготвени към постановената от него присъда, нито на
подсъдимите лица – Л.Б. и Н.В.Г., нито на защитника на последно посочения –
адв. К.Г.от САК, които отново следва да се подчертае, че съгласно НПК са
самостоятелни страни в процеса, на които следва да се предостави правото да
организират процесуалното си поведение пред въззивната инстанция.
С оглед на изложеното въззивният съд намира,
че производството по настоящото въззивно дело следва да бъде прекратено, а
делото – върнато на СРС за надлежно администриране на подадената от адв. Делчев в качеството му на защитник на подс. Л.Б.
въззивна жалба, срещу постановената първоинстанционна присъда, и на изготвените
мотиви към атакуваният съдебен акт – на съответните страни, съгласно
изискванията на НПК.
По
изложените съображения Софийски Градски Съд, І-ви въззивен състав
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по ВНОХД № 5746/18 г. по описа на СГС, НО, І-ви въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийския
Районен Съд за надлежно законосъответно администриране на съдебните книжа по
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/