М О Т
И В И
към присъда № 3/28.01.2016г. по НОХД № 461/2015г. на СлОС
Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна
прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 59/20.10.2015г. против П.Й.Г. ***
за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и предл.3 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК.
В с.з. представителят на Окръжната
прокуратура поддържа обвинението против
подсъдимия П.Й.Г. така както същото е било повдигнато и предявено с
обвинителния акт. Намира същото за доказано по несъмнен и категоричен начин с
оглед на събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателствени
материали и установената въз основа на тях фактическа обстановка, поради което
заявява, че деянието извършено от подсъдимия П.Г. следва да се квалифицира като
опит за убийство по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и предл.3 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК, а не като причиняване на телесна
повреда. Във връзка с последното предлага подсъдимия П.Г. да бъде признат за
виновен по повдигнатото и поддържано срещу него обвинение за опит за убийство с
особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалата начин и да му бъде
наложено съответното наказание. Претендира се налагане на наказание в размер
около предвидения в разпоредбата на чл.116 от НК минимум, което да бъде търпяно
ефективно с оглед на този си размер – при първоначален строг режим и в
затворническо общежитие от закрит тип. Във връзка с предявения граждански иск
намира същия за доказан по своето основание като по отношение на размера, в
който той следва да бъде уважен предоставя на съда да извърши конкретната
преценка.
В настоящото наказателно
производство в качеството на граждански ищец и частен обвинител беше
конституирана пострадалата от престъплението И.Г.Г..
Съдът прие за съвместно разглеждане предявеният от пострадалата И.Г. против
подсъдимия П.Г. граждански иск, с който се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението в размер на 70000 лв., ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането – 23.07.2015г., до
окончателното изплащане на присъдената сума.
В качеството си на частен обвинител
И.Г., лично и чрез упълномощения си повереник, поддържа обвинението за опит за
убийство с особена жестокост и по особено мъчителен за нея начин т.е. по чл.116
ал.1 т.6 предл.2 и предл.3 вр.чл.115 и чл.18 ал.1 от НК наред с представителя на
Окръжната прокуратура, като счита същото за доказано по несъмнен и категоричен
начин. Подробно обосновава правната квалификация на деянието именно по
посочения текст от НК. В тази връзка настоява за признаване на подсъдимия за
виновен по това обвинение и за налагане на справедливо наказание, като намира,
че такова ще бъде в размера претендиран от
прокуратурата. В качеството си на граждански ищец И.Г., лично и чрез
упълномощения си повереник поддържа предявения от нея
против подсъдимия П.Г. граждански иск във вида и до размера, в който е предявен
и настоява за уважаването му изцяло и заедно с претендираните законови лихви.
Претендират се и направените по делото разноски.
Подсъдимият П.Й.Г., лично и чрез
упълномощения си защитник, в с.з. принципно оспорва обвинението за опит за
убийство по 116 ал.1 т.6 предл.2 и предл.3 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК, като заявява, че не се признава за
виновен по него. Същевременно заявява, че се признава за виновен в това, че на
посочените в обвинителния акт дата и място е причинил на пострадалата описаните
телесни повреди, но без да е искал да причини смъртта й. В тази връзка се
изразява несъгласие с предложената от страна на прокурора в обвинителната му
реч и от частния обвинител правна квалификация на деянието т.е. тази
квалификация на деянието, която е посочена и в обвинителния акт. Обосновава се
тезата, че деянието на следва да се квалифицира като причиняване на телесна
повреда. Подсъдимият депозира много подробни обяснения, в които обосновава
тезата си, че действително е причинил определени телесни увреждания на
пострадалата, но без да иска да я убива т.е. нанасяйки удари с нож я е щадял и това
е станало тъй като е бил провокиран от нейното поведение и мотивиран от
ревността си. Заявява, че не е искал да причини смъртта й, а само да я накаже
за поведението й спрямо него и да й причина болка. Защитата пледира алтернативно
подсъдимият да бъде признат за виновен за деяние по чл.115 от НК, аргументирайки
с липсата респ. недоказаността на наведените от страна на прокуратурата
квалифициращи обстоятелства и да му бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства т.е. в минимален размер. По отношение
на предявения и поддържан в това производство граждански иск нито подсъдимият,
нито защитата му изразяват становище по основателността му респ. по размера, в
който следва да бъде уважен. Не се взема становище и по искането за присъждане
на направените разноски.
От извършения внимателен анализ на
събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.Й.Г. е роден на ***г***.
Жител ***, където и живее. Български гражданин е. Има завършено основно образование.
Женен е. Не работи. Не е осъждан.
Подсъдимият П.Г. и пострадалата - свид. И.Г. били съпрузи, като бракът им бил сключен преди
38 години. От брака си имали две деца – Й. П.Г. и К. П.Г..
По време на съвместното им съжителство
понякога между тях възниквали пререкания, които били основно провокирани от
отправени от подс. П.Г. обвинения към съпругата му, че обръща повече внимание
на майка си и сестра си /за сметка на него самия/ и че ги подпомага с парични
средства. От години подсъдимият ревнувал свид. И.Г., но не е проявявал
агресивно поведение към нея.
Промяна в поведението на подс. П.Г.
настъпила през м.юни 2015г. На 19.06.2015г. свид. И.Г. се прибрала в семейното
им жилище, намиращо се в гр.С., кв.„С. к.“ бл.*-* и споделила пред съпруга си,
че са й необходими средства, за да закупи лекарствата си. Подсъдимият се
усъмнил в думите й и изразил подозрение, че пострадалата го лъже и укрива пари
от него, както и че парите не са за лекарства, а за майка й и сестра й. На
следващия ден след обяд, след като се прибрал от работа, подс. П.Г. продължил
да обвинява свид. И.Г., за това че помага на майка си и сестра си, както и че
го лъже за какво й са нужни пари. Докато викал и отправял упреци към
пострадалата, той напълнил чаша с вода и я вдигнал с ръката си. Тогава свид. И.Г.
се изплашила, тъй като помислила че при проявената от него агресивност ще я
замери с нея. Подсъдимият в последния момент променил посоката и хвърлил чашата
в мивката, след което й казал да си вземе багажа и да напусне апартамента.
Свид. И.Г. взела най-необходимите си вещи и отишла в дома на сестра си в
гр.Сливен, кв.„Клуцохор", където останала за около една седмица.
Тъй като изпитвала страх от
агресивното поведение на подс. П.Г., на 22.06.2015г. свид. И.Г. сигнализирала
районния инспектор при РУ на МВР гр.Сливен с оплакване за причиняван от съпруга
й психически тормоз. Още същия ден подс. П.Г. бил извикан и предупреден с
протокол по реда на ЗМВР, да не осъществява физически и психически тормоз над
съпругата си, да не я обижда и заплашва.
На 27.06.2015г. свид. И.Г. отишла в
жилището на сина си Й. Г.,***-Б-4, където решила да остане да живее заедно със
снаха си - свид. В.Г. и с внуците си. Синът й, който работел в чужбина, знаел
за влошените отношения на родителите си. След като се прибрал в края на месец
юни, той разговарял с баща си, за да изясни причините за това.
Около 20 дни т.е. докато синът им Й.
Г. бил в България, подс. П.Г. не създавал проблеми, след което отново започнал
да се обажда по телефона на съпругата си и да й отправя обиди и закани,
заявявайки: „Ако настроиш децата срещу мене, ще те убия и ще те излежа, не ми
пука от полиция, не ми пука от децата, никой няма да призная“.
Няколко дни преди инцидента на 23.07.2015г.
подс. П.Г. се обадил на свид. И.Г. и настоял да му върне обеците, които й били
дадени от майка му. Два дни след това, сутринта, той причакал съпругата си на
стълбищната площадка в жилищния блок, когато излизала за работа и поискал да му
върне обеците, като се обърнал към нея с думите, че тя не ги заслужава. Свид. И.Г.
се изплашила от поведението на съпруга си. Впоследствие разбрала, че няколко
дни преди това той я следил сутрин, докато отива на работа. От колегите си разбрала,
че съпругът й е ходил на работното й място във филиала на Бюрото по труда в
гр.Сливен, кв.„Надежда", където е разпитвал дали тя ходи с мъже и дали в
момента има любовник.
Това поведение на подсъдимия вкл.
непрекъснатите обаждания по телефона и отправяните упреци и закани накарали свид.
И.Г. да започне да изпитва страх от него, че може да й навреди и поради
системно упражнявания от него психически тормоз, тя решила отново да потърси
помощ от полицията.
На 23.07.2015г. свид. И.Г. подала
сигнал пред районния инспектор на РУ на МВР гр.Сливен, който я посъветвал да
сезира и прокуратурата с искане за издаване на заповед за защита от домашно
насилие. Същият ден пострадалата депозирала молба пред Районна прокуратура гр.Сливен,
която била заведена с вх.№ 2443/15г. Както в молбата до прокуратурата, така и в
оплакването си до районния инспектор, пострадалата заявила, че подсъдимият я
заплашва да я заколи, както и че не му пука, че ще влезе в затвора.
По-късно вечерта, около 19.30 - 20.00
часа, тя провела телефонен разговор със съпруга си, в който той отново изразил
своите подозрения към нея, че му изневерява, като заявил, че е разговарял и с
колежката й – свид. В.Г.. Пострадалата отрекла това обстоятелство /вкл. той да
е разговарял с колежката й/ и му казала да престане да рови и да търси и се
прибрала жилището на сина си Й. Г. ***-Б-4.
Провокиран от проведения със
съпругата му разговор, подс. П.Г. се отправил към дома на сина си, за да се срещне
с нея, като взел със себе си голям кухненски нож от апартамента си. Ножът бил с
черна дръжка, с метална режеща част с обща дължина около 20 см., като
най-широката част на острието била 3,5 см. Тъй като знаел, че няма да го пуснат
да влезе, решил да изчака по-големият си внук П.Й., който играел пред жилищния
блок, да се прибере.
Около 20.30 – 21.00 часа свид. В.Г.
отворила входната врата на сина си, за да влезе. В този момент откъм стълбите
зад него изведнъж се появил и подс. П.Г.. Той се възползвал, че вратата е
отворена, влязъл в коридора и бързо се насочил към хола на жилището, където се
намирала пострадалата, която в този момент разговаряла по „скайп" със сина
си К. Г.. Влизайки в апартамента, обвиняемият се обърнал към снаха си с думите:
„взимай детето и бягай, сега ще говоря с бабата".
Свид. И.Г. видяла съпруга си да
влиза в стаята, силно се изплашила, станала от стола и започнала да отстъпва
назад към терасата. Преди да успее да каже нещо, подс. П.Г. бързо се придвижил
към нея с яростно изражение на лицето, като й нанесъл силен удар с юмрук в
областта на дясното рамо. Пострадалата изпитала силна болка и за да се
предпази, се обърнала с гръб към подсъдимия, като започнала да вика. Тогава той
извадил ножа, който носел със себе си, замахнал с него, като го държал в
дясната си ръка и й нанесъл два силни удара в гърба, причинявайки й
прободно-порезни наранявания в областта на лявата и дясната половина.
Окървавена, свид. И.Г. се обърнала
към съпруга си и се опитала да се защити, като посегнала с лявата си ръка, за
да хване ножа. Въпреки оказаната от нея съпротива, обвиняемият продължил
ожесточено и със значителна сила да нанася удари с ножа, като я намушкал в
областта на лявата половина на шията и в областта на лявата половина на гръдния
кош, отпред около ключицата. Докато
замахвал и забивал ножа в тялото на пострадалата, ръката на подсъдимия се
приплъзнала от дръжката надолу по острието му, при което той получил две плитки
повърхностни порязвания в средната част на петия пръст на дясната ръка.
Така нанесените силни удари с нож
довели до проникване в гръдната кухина на пострадалата и до засягане на
кръвоносен съд в областта на шията, което било съпроводено с обилно кървене.
Кръвта изпръскала лицето и дрехите на подс. П.Г., стекла се по пода и по
дрехите на пострадалата.
Постр. И.Г. изпитала много силна,
мъчителна болка. Поради кръвозагубата от причинените й рани тя усетила, че
дишането й е затруднено и се свлякла безпомощна на пода, цялата в кръв.
Тогава подс. П.Г. осъзнал тежкото
състояние на съпругата си, оставил ножа на пода и се обърнал към нея с думите:
„Ти ме принуди, защото много те обичам! Няма да мога да присъствам на твоето
погребение, защото ще ме задържат".
Междувременно, свид. В.Г., която
видяла как подсъдимия извадил ножа и после кръвта по тялото на пострадалата,
бързо излязла навън за да потърси помощ, като взела със себе си по-малкия си
син. Пред жилищния блок свидетелката казала на съседи да извикат полиция и екип
на Спешна помощ, като тогава бил подаден сигнал за възникналия инцидент на
телефон „112".
Във връзка с така подадения сигнал,
на място пристигнал полицейски екип от РУ на МВР гр.Сливен в състав свидетелите
И.И. и Н.К.. Полицейските служители позвънили на входната врата на жилището,
която била отворена от подс. П.Г.. Направило им впечатление, че отпред по
тялото и дрехите той бил целия в кръв. подсъдимият признал пред полицаите, че е
намушкал съпругата си с нож, като използвал думите: „Направих една беля“, „Намушках
жена си“ и „Заклах жена си“. Свидетелите И. и К. влезли в хола, при което
установили, че пострадалата лежи на пода, по нея и около нея имало кръв и тя
стенела от болка. Малко по-късно тя изпаднала в безсъзнание поради обилната
кръвозагуба. В това състояние по спешност свид. И.Г. била транспортирана с
линейка и приета в МБАЛ „Д-р Ив.Селимински" гр.Сливен, в Отделението по
анестезиология и интензивно лечение. В резултат от оказаната й
високоспециализираната медицинска помощ, състоянието на пострадалата се
подобрило, като същата е била изписана на 03.08.2015г.
Подс. П.Г. бил задържан и в 23.00
часа бил отведен в Отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „Д-р
Ив.Селимински" гр.Сливен за освидетелстване.
В кабинета на съдебния лекар, с
протокол за доброволно предаване подс. П.Г. предал дрехите, с които е бил
облечен - 1 бр. синя тениска с къс ръкав и 1 бр. бежови къси панталонки. По предадените
дрехи имало множество зацапвания и петна от кръв.
В хода на досъдебното производство
е била назначена съдебномедицинска експертиза за установяване вида и степента
на причинените на постр. И.Г. травматични увреждания. Видно от експертното
заключение, при възникналия инцидент пострадалата е получила четири
прободно-порезни рани в областта на тялото: една прободно-порезна рана в
областта на лявата половина на шията по нейната предностранична повърхност и
три прободно-порезни рани в областта на гръдния кош, едната от които е била
разположена отпред в ляво, в областта на лявата ключица, съответстваща на
върховата област на левия бял дроб, втората - в областта на горната част на
лявата половина на гръдния кош, съответстваща на върха на левия бял дроб по задната
повърхност и третата - разположена в областта на долната половина на дясната
половина на гръдния кош, съответстваща на базалните участъци на десния бял
дроб. Постр. И.Г. е получила и счупване на долния край на дясната раменна кост
непосредствено в областта на голямото възвишение. Според заключението,
вследствие на множествените травматични увреждания, обхващащи шията, гръдния
кош и горния край на дясната раменна кост, пострадалата е изпаднала в състояние
на травматичен шок, а вследствие на обилната кръвозагуба и настъпилия
хиподебитен синдром, загубила съзнание. Според експерта, установената
прободно-порезна рана в областта на лявата половина на шията е била със
засягане на кожата, подкожието и подкожните меки тъкани, като в дълбочина е била
срязана и стената на предната яремна (югуларна) вена. Прободно-порезната рана в
областта на лявата половина на гръдния кош е била с дължина около 2,5 см,
прободно-порезната рана в областта на горната половина на лявата половина на
гръдния кош е била с дължина около 5 см, а двете прободно-порезни рани в
областта на лявата и дясната половина на гърба са били с дължина 4 см. Според
експертното заключение, прободно-порезната рана в областта на лявата половина
на гръдния кош отпред около ключицата е била с проникване в гръдната кухина и
поради настъпилия хемоторакс (наличие на кръв в гръдната кухина) е била
затруднена силно функцията на левия бял дроб, като вляво дишането е било силно
отслабено, до липсващо. Това е довело до настъпване на остра дихателна недостатъчност.
Поради обилното кръвотечение вследствие срязването на предната яремна вена на
шията вляво и трите прободно-порезни рани в областта на гръдния кош отпред и
отзад, пострадалата е изпаднала в състояние на остра следкръвоизливна анемия.
Видно от заключението, установената прободно-порезна рана в областта на
предната повърхост на лявата половина на гръдния кош с проникване в гръдната
кухина и причиняване на левостранен хемоторакс, представлява „проникващо
нараняване на гръдната кухина". Изпадането на пострадалата в състояние на
хеморагичен шок вследствие голямата кръвозагуба и изпадането й в безсъзнателно
състояние са причинили „разстройство на здравето, временно опасно за живота".
Причиненото счупване на голямото възвишение на дясната раменна кост е довело до
„трайно затрудняване движенията на десен горен крайник". Според
експертното заключение, прободно-порезните рани в областта на лявата половина
на гърба, горната част и базалните учасъци на дясната половина гръдния кош,
които са били без проникване в гръдната кухина, са причинили на пострадалата „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота".
Видно от описания от експерта
механизъм на причиняване на процесиите травматични увреждания, описаните
прободно-порезни наранявания на шията и гръдния кош са били причинени
вследствие действието на прободно-порезно оръжие, каквото е ножът.
Прободно-порезната рана в областта на лявата половина на шията е причинена
вследствие замахване с дясната ръка с ножа от страна на нападателя към лявата
половина на шията на пострадалата, като пострадалата и нападателят са били лице
срещу лице един спрямо друг. Като се има предвид формата, големината и
посочените характеристики на процесния нож, в експертното заключение е прието,
че установените прободно-порезни наранявания в областта на шията и гръдния кош
на пострадалата са причинени вследствие използването на този нож. Според
експерта, установеното счупване на голямото възвишение на дясната раменна кост
е получено при падане на пострадалата на повърхността на терена и удрянето на
страничната повърхност на дясното рамо.
Според заключението, наличието на
множествени увреждания в областта на предната и задните повърхности на гръдния
кош, както и в областта на лявата половина на шията и лявата раменна кост, са
основание да се приеме че причиняването на тези увреждания е проява на
жестокост спрямо пострадалата с причиняване на мъчителни болки и страдания.
Така описаното непосредствено
по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по
несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и
подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съдебно
следствие доказателства и
доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в
съвкупността си - обясненията на подсъдимия П.Г.; показанията на свидетелите И.Г.,
В.Г., И.И., Н.К., Т.Д. и В.Г.; заключението на вещото лице по съдебно
медицинската експертиза; писмените доказателствени материали – копие от
медицинска документация от лечението на пострадалата И.Г.Г., протокол за
предупреждение, писмено сведение от пострадалата И.Г.Г., извлечение от
регистрационна книга, протокол за доброволно предаване, докладна записка, преписка
вх.№ 2443/2015г. на Районна прокуратура гр.Сливен, протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум, свидетелство за съдимост, характеристична
справка и декларации за семейно и материално положение и имотно състояние;
веществените доказателства - 1 бр. метален нож с черна дръжка, зацапан с
червено-кафяво вещество, поставен в хартиен плик, запечатан с лепенка № Б5999
на ОД на МВР гр.Сливен; марля напоена с кафяво-червена течност поставено в
хартиен плик запечатан с лепенка № 6000 на ОД на МВР гр.Сливен; тъмносиня
тениска с къс ръкав и бежови къси панталони с надпис, поставени в хартиен плик.
Съдът внимателно анализира
обяснения на подсъдимия П.Г., изхождайки от обстоятелството, че наред с
качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени
средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на
подсъдимия, още повече, че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на
делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не
отговарят на действителността. С оглед на така посоченото от принципно естество
по отношение на обясненията на подсъдимия съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани частично и само дотолкова доколкото същите не противоречат на
останалия доказателствен материал по делото респ. и не представляват негова
защитна позиция, целяща оневиняването му или омаловажаване на стореното от него.
В тази връзка биха могли да се
кредитират обясненията на подсъдимия в частта им относно някои от основните
събития, които са се случили преди, по време и след инцидента, които не
противоречат на останалия доказателствен материал и в частност на показанията
на разпитаните по делото свидетели респ. на заключението на
съдебно-медицинската експертиза.
Няма пречка да се кредитират
обясненията на подс. П.Г. относно съдържащите се в тях твърдения за отношенията
му с постр. И.Г. вкл. и това, че той я е изгонил от семейното жилище, макар и
не поради посочените от него причини. Според подсъдимия, отношенията между
двамата се влошили и се стигнало до изгонване на пострадалата от семейното
жилище, тъй като той е бил убеден, че тя му изневерява от доста време и с
различни лица вкл. и със съпруга на сестра си, свид. Т.Д.. Тези негови твърдения,
освен, че според настоящия съд са недоказани /а на практика се опровергават от
събраните по делото други доказателства и в частност тези съдържащи се в
показанията на свид. И.Г., свид. Т.Д. и свид. В.Г./, по същество представляват
опит да се прикрият причините за неоправданата и непредизвиканата от
пострадалата ревност – оправданието за нежеланието му да си намери по-прилична
работа от тази да пълни запалки на битака, въпреки упреците на съпругата му, както
до известна степен усещането за малоценност и липса на самочувствие.
Могат да бъдат кредитирани твърденията
на подсъдимия, съдържащи се в обясненията му, че той действително е разговарял
със съпругата си по телефона преди инцидента, скарали са се и той се е ядосал
силно, в резултат на което взел кухненски нож и отишъл до апартамента на сина
си /където по това време живеела пострадалата/. Тук е необходимо да се направи
уговорка, че силно възбуденото състояние, в което се е намирал подсъдимия след
телефонния разговор със съпругата си в никакъв случай не представлява афект
/така както го заявява подсъдимия/, оправдаващ извършеното от него или
смекчаващ отговорността му, а още по-малко това състояние е било предизвикано
от някакво неправомерно или неморално поведение на пострадалата.
Следва да бъдат кредитирани и
твърденията му, че е влязъл в апартамента и е намушкал четири пъти съпругата си,
като преди това я е ударил с ръка. И тук е необходимо да се направи уговорка,
че тези твърдения следва да се кредитират само по отношение на факта, че такива
удари са нанесени, но не е по отношение на последователността, силата,
насочеността и попаденията на същите. Това следва от обстоятелството, че според
подсъдимия той първо е нанесъл два удара с нож в корема на пострадалата, а след
това в гърба й, като самите удари не са били нанесени с голяма сила, а самият
подсъдим така е избирал мястото на нанасяне и силата на ударите с ножа, че да
не й причини смърт, а само телесни увреждания и болки и страдания. Тази негова
теза категорично се опровергава от останалите доказателствени материали по
делото, в частност от показанията на свид. И.Г., подкрепени и от заключението
на съдебно-медицинската експертиза /която не изключва такъв механизъм/. Според
тези доказателствени материали, подсъдимият първо е нанесъл удари с нож в гърба
на пострадалата, а след това в областта на лявата половина на шията и в
областта на лявата половина на гръдния кош, отпред около ключицата. Ударите са
били със значителна сила, нанесени са в области, в които се намират жизнени
важни органи, които само по случайност не са били засегнати. При това положение
тезата на подсъдимия, че той не е искал да причини смъртта на пострадалата,
поради което я е щадял при нанасянето на ударите с нож се явява абсолютно
несъстоятелна.
В останалата им част обясненията на
подсъдимия не следва да се кредитират, тъй като те не само противоречат
категорично на останалия доказателствен материали по делото, но и представляват
опит да се оправдае или поне в значителна степен омаловажи извършеното от него,
като по този начин бъде смекчена наказателната му отговорност. Освен това, в
обясненията на подсъдимия се съдържат не само твърдения за случили се събития
респ. възпроизвеждане на възприетото от него във връзка с тези събития, но и в
много голяма степен субективната преценка и оценка на неговото собствено
поведение респ. на поведението на пострадалата. Следователно в тази им част
обясненията на подсъдимия, представляващи субективна оценка на определени
действия или събития, въобще не следва да се преценяват като доказателствено
средство и съответно да се подлагат на коментар и анализ.
Съдът обсъди подробно и показанията
на самата пострадала, свид. И.Г., като също отчете факта, че и те произхождат
от лице, което също е заинтересовано в много голяма степен от изхода на делото
– по делото тя е конституирана като частен обвинител и граждански ищец. От
друга страна, съдът при обсъжданото на тези показания много внимателно ги
съпостави с останалите доказателствени материали вкл. гласни и писмени, както и
заключението на съдебно-медицинската експертиза, и стигна до извода, че същите
следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като са последователни, подробни,
логически издържани, непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал, независимо от принципната заинтересованост на тази свидетелка от
изхода на делото. По отношение на механизма на причиняване на получените в
резултат на нанесените й от подсъдимия удари с нож увреждания, показанията на
свид. И.Г. изцяло се подкрепят от заключението на съдебно-медицинската
експертиза. По отношение на възникването на инцидента в самото му начало,
показанията й се подкрепят и от показанията на снаха й, свид. В.Г.. По
отношение на тази част от показанията й, в която се отричат твърденията на
подсъдимия за изневери от нейна страна, нейната позиция се подкрепя от
показанията на допълнително разпитаните свидетели Т.Д. и В.Г.. Във връзка с
твърденията на тази свидетелка за заплашителното поведение на подсъдимия спрямо
нея, предшестващо инцидента, са налице писмени доказателства във връзка с
направените от нея по съответния ред оплаквания до компетентните органи.
Показанията на свид. И.Г. са и в
много голяма степен относими към предмета на доказване, доколкото чрез тях се
установяват много съществени обстоятелства – отношенията между нея и подсъдимия;
причините и повода за раздялата им, поведението на подсъдимия спрямо нея вкл.
отправените заплахи и закани за убийство; проведения телефонен разговор вкл.
неговото съдържание/ непосредствено преди инцидента; възникването, протичането
и приключването на самия инцидент с описанието на конкретните действия,
извършени от подсъдимия /и казаното от него, че няма да може да присъства на погребението
й, тъй като ще бъде задържан/ вкл. броя и насочеността на ударите респ.
състоянието, в което тя е изпаднала.
Съдът обсъди и анализира много
внимателно и показанията на свид. В.Г., които също следва да бъдат кредитирани.
Те са последователни, непротиворечиви и последователни. Относими са към
предмета на делото, тъй като допринасят за изясняване на важни обстоятелства от
фактическата обстановка по делото, доколкото тя на практика е единственият
очевидец макар и само на началото на инцидента. Тази свидетелка е възприела
начина, по който подсъдимия е влязъл в жилището й, състоянието, в което се е
намирал и предприетите от него първоначални действия по отношение на
пострадалата /която в този момент е разговаряла по „скайп“ със съпруга й т.е.
със сина си/, реакцията на пострадалата на нападението на подсъдимия, както и изваждането
на ножа, а малко по-късно на окървавяването й. Свид. В.Г. в с.з. заявява, че не
е видяла нанасянето на ударите с ножа, независимо, че е било съвсем близо до
подсъдимия и пострадалата, но това е напълно обяснимо с оглед на
обстоятелството, че в този момент в стаята е било малкото й дете и цялото й
внимание е било насочено към него – да го вземе и колкото е възможно по-бързо
да го изведе навън. Чрез показанията на тези свидетелка се подкрепят и
твърденията на пострадалата относно естеството на проведения телефонен разговор
с подсъдимия около час, час и половина преди инцидента.
Следва да бъдат кредитирани и
показанията на двамата полицейски служители, свидетелите И.И. и Н.К., които също
са последователни и непротиворечи, относими към предмета на доказване и
депозирани от лица, абсолютно незаинтересовани от изхода на делото. В техните
показания се съдържат твърдения относно състоянието, в което се е намирал
подсъдимия след инцидента; относно заявеното от него какво е сторил: „направих
една беля“, „намушках жена си“, „заклах жена си“; относно състоянието на самата
пострадалата, а и относно завареното на мястото на инцидента. По този начин се
опровергава и тезата на подсъдимия, че е настоявал за оказване на медицинска
помощ на съпругата му респ. че е искал само да я сплаши и нарани, но без да я
убива.
Няма пречка да бъдат кредитирани и
показанията на свидетелите Т.Д. /съпруг на сестрата на пострадалата И.Г./ и В.Г.
/колежка на пострадалата И.Г./. Чрез техните показания се опровергават
твърденията на подсъдимия за неморално поведение от страна на съпругата му, а
от там и тезата му относно мотива той да я намушка
Съдът кредитира напълно и заключението
на вещото лице, изслушано в с.з.. Това заключение са пълно, ясни, подробно,
непротиворечиво и обосновано и в много голяма степен относимо към предмета на
доказване т.е. допринасящо за изясняването на съществени обстоятелства от него
– броя, естеството и медикобиологичния характер на причинените телесни повреди
на пострадалата, както и механизма на това причиняване, състоянието на
пострадалата в резултат на инцидента вкл. и като преживявания. Чрез тях, от
друга страна се преценява и достоверността на част от останалите
доказателствени материали и в най-голяма степен обясненията на подсъдимия и
показанията на пострадалата, което позволява осигуряването на определена доза
обективност при анализа и преценката на именно тези доказателствени материали.
Те са изготвени от компетентно вещо лице в чиято добросъвестност и
професионални знания съдът няма никакви основания да се съмнява. Чрез
заключението на вещото лице вкл. и с допълненията и уточненията направени в
с.з. в много голяма и дори решаваща степен се опровергава защитната теза на
подсъдимия, че не е желаел и не е искал причиняване на смъртта на пострадалата,
а само сплашване, болки и страдания. Според вещото лице всички наранявания
причинена на пострадалата са били потенциално смъртоносни, особено тези в
областта на шията и в областта на гръдната кухина. Всички са били в области, в
които се намират жизнено важни органи, чието засягане би могло да причини
смърт. Нараняването в областта на шията по случайност не е засегнало общата
сънна артерия, при което смъртта би била неминуема. Заключението на вещото лице
е от съществено значение и за преценката и квалифицирането на деянието на
подсъдимия като такова извършено с
„особена жестокост“ и по „особено мъчителен за пострадалата начин“, предвид
констатациите и изводите в него за броя и тежестта на нанесените удари;
оръжието, с което са нанесени; причинените телесни увреждания и опасността от
причиняване на смърт; състоянието, в което е изпаднала пострадалата и нейните
преживявания.
Съдът намира, че следва да се
кредитират писмените доказателствени материали приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК. Същите не се оспориха от страните по делото, а от друга
страна също са относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването
на отделни обстоятелства от него. От тези писмени доказателства и
доказателствени средства съществено значение имат протокола за оглед на
произшествие и фотоалбума към него – относно обективно намереното на мястото на
произшествието; протокола за доброволно предаване – за състоянието на дрехите,
с които е бил облечен подсъдимия; протокола за предупреждение, писмените
сведения и молбата на постр. И.Г. до прокуратурата – относно поведението на
подсъдимия преди инцидента.
Съдът намира, че следва да се
кредитират и веществените доказателства по делото, а именно: 1 бр. метален нож
с черна дръжка, зацапан с червено-кафяво вещество, поставен в хартиен плик,
запечатан с лепенка № Б5999 на ОД на МВР гр.Сливен; марля напоена с
кафяво-червена течност поставено в хартиен плик запечатан с лепенка № 6000 на
ОД на МВР гр.Сливен; тъмносиня тениска с къс ръкав и бежови къси панталони с
надпис, поставени в хартиен плик. Същите
бяха предявени на страните по реда на чл.284 от НПК и не бяха оспорени. Те също
са относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на важни
обстоятелства от него. Ножът е оръжието за извършване на престъплението, а
неговите размери и вид допринасят за опровергаване на тезата на подсъдимия, че
е искал само да сплаши пострадалата, а не да я убива.
При така установеното от фактическа
страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали,
настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно
по-горе, подсъдимият П.Й.Г. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
на състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и предл.3 вр.чл.115
вр.чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 23.07.2015г., в гр.Сливен, направил опит
умишлено да умъртви И.Г. ***, като деянието е останало недовършено поради
независещи от дееца причини и е извършено с особена жестокост и по особено
мъчителен начин за пострадалата.
С оглед на установеното от
фактическа страна е несъмнено, че подсъдимият П.Г. е нанесъл със значителна
сила четири удара с нож по тялото на пострадалата Ирири Г., като й е причинил
прободно-порезна рана в областта на лявата половина на шията; прободно-порезна
рана отпред вляво в областта на лявата ключица, съответстваща на върховата
област на левия бял дроб; прободно-порезна рана отзад в областта на горната
част на лявата половина на гръдния кош, съответстваща на върха на левия бял
дроб по задната повърхност и прободно-порезна рана отзад в областта на долната
част на дясната половина на гръдния кош, съответстваща на базалните участъци на десния бял дроб. Вследствие на тези наранявания,
причинени с ножа, както и причиненото с нанесения първоначален удар с ръка
счупване на горния край на дясната раменна кост непосредствено в областта на
голямото възвишение, пострадалата изпаднала в състояние на травматичен шок,
а вследствие на обилната кръвозагуба и
настъпилия хиподебитен синдром, загубила съзнание. Прободно-порезната рана в
областта на лявата половина на гръдния кош отпред около ключицата била с
проникване в гръдната кухина и поради настъпилия хемоторакс (наличие на кръв в
гръдната кухина) е била затруднена силно функцията на левия бял дроб, като
вляво дишането било силно отслабено, до липсващо. Това от своя страна довело до
настъпване на остра дихателна недостатъчност. Поради обилното кръвотечение
вследствие срязването на предната яремна вена на шията вляво и трите
прободно-порезни рани в областта на гръдния кош отпред и отзад, пострадалата е
изпаднала в състояние на остра следкръвоизливна анемия.
Установената прободно-порезна рана
в областта на предната повърхост на лявата половина на гръдния кош с проникване
в гръдната кухина и причиняване на левостранен хемоторакс, представлява „проникващо
нараняване на гръдната кухина". Изпадането на пострадалата в състояние на
хеморагичен шок вследствие голямата кръвозагуба и изпадането й в безсъзнателно
състояние са причинили „разстройство на здравето, временно опасно за живота".
Причиненото счупване на голямото възвишение на дясната раменна кост е довело до
„трайно затрудняване движенията на десния горен крайник“. Прободно-порезните
рани в областта на лявата половина на гърба, горната част и базалните учасъци
на дясната половина гръдния кош, които са били без проникване в гръдната
кухина, са причинили на пострадалата „временно разстройство на здравето, неопасно
за живота".
Единствено благодарение на
своевременно указаната и компетентна медицинска помощ на пострадалата не се е
стигнало до смъртта й, доколкото всички увреждания са били в области на тялото,
в които са разположени жизнено важни органи, които по случайност не са били
засегнати т.е. всички причинени на пострадалата наранявания /без счупването на
дясната раменна кост/ са били потенциално опасни за живота й. Що се отнася до
нараняването в областта на шията /със засягане на кожата, подкожието и
подкожните меки тъкани, като в дълбочина е била срязана и стената на предната
яремна (югуларна) вена/, само по случайност не са били засегнати минаващите в
непосредствена близост вътрешна и външна яремни вени и лявата обща сънна
артерия, при което смъртта би била неминуема и би настъпила за няколко минути.
В областта на горната част на лявата половина на гръдни кош също се намират
магистрални артериални и венозни стволове, които също не са били улучени поради
щастливо стечение на обстоятелствата. В същата област, но малко по-надолу се
намира и сърцето, което е могло да бъде наранено, а в тези случаи най-често се
стига до смърт.
Деянието на подсъдимия представлява
довършен опит за убийство, тъй като започнатото от дееца изпълнително деяние е
било и довършено с нанасянето на няколко удара с нож по тялото на пострадалата
и съответно с причиняването на описаните по-горе многобройни сериозни телесни
увреждания в жизнено важни области, но исканите обществено-опасни последици
/т.е. резултата от това деяние – смъртта на пострадалата/, не са настъпили единствено
поради независещи от дееца причини.
Настоящият съд намира, че деянието
на подсъдимия е извършено с особена жестокост, както и по особено мъчителен за
пострадалата начин. Особената жестокост е понятие, което характеризира
поведението на подсъдимия, докато мъчителният начин характеризира
преживяванията на жертвата.
Несъмнено е в конкретния случай, че
нанасяйки няколко удара с нож, със значителна сила и в жизненоважни области от тялото
на пострадалата и причинявайки й описаните по-горе многобройни и сериозни
увреждания, подсъдимият е демонстрирал именно тази особеност на поведението си,
която позволява също да бъде квалифицирано като особено жестоко. Тези удари са
били предшествани и от силен удар с ръка, който е довел до счупване на дясната
раменна кост. Не следва да се пренебрегват и обстоятелствата, свързани с
обстановката, при която е извършено деянието – на практика в присъствието на
снахата и внуците, както и въпреки съпротивата на пострадалата и виковете й за
помощ.
Освен това, нараняванията, които са
били причинени на пострадалата, тя е възприела и преживяла по особено мъчителен
начин. Макар тези наранявания първоначално да не са били придружени със силна
физическа болка, поради проникващото нараняване в гръдната кухина и настъпилия
хемоторакс (наличие на кръв в гръдната кухина) била затруднена силно функцията
на левия бял дроб, като вляво дишането било силно отслабено, почти липсващо.
Това от своя страна довело до настъпване на остра дихателна недостатъчност,
което на практика представлява задушаване и се преживява много тежко и
мъчително от жертвата, особено когато е в съзнание, какъвто е настоящия случай.
Според вещото лице от съдебно-медицинската експертиза /в заключението му
депозирано в с.з./, усещането, че настъпва края на живота ти е много тежко и
мъчително преживяване.
Съдът обсъди и въпроса за евентуално
квалифициране на деянието извършено от подсъдимия, като опит за убийство, но
извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата т.е.
по чл.118 вр.чл.18 ал.1 от НК и прецени, че няма основания за това.
Вярно е, че по време на извършване
на деянието подсъдимият се е намирал в състояние на силна възбуда. Той е бил
ядосан и това обстоятелство не се отрича нито от постр. И.Г., нито от свид. В.Г..
Това състояние е било предизвикано от проведения около час, час и половина
преди инцидента телефонен разговор между подсъдимия и пострадала, при който тя
е отрекла да е изневерявала, отрекла е да е провеждан разговор с колежката й
свид. В.Г. във връзка с твърденията за изневери от нейна страна и категорично е
настояла подсъдимия да престане да „рови“ т.е. да търси информация за такива
изневери. Обяснимо е след такъв разговор /а и с оглед на цялостното му
поведение в дните предшестващи инцидента/ подсъдимият да се ядоса, макар, че
няма как да бъде оправдано последващото му поведение – да вземе голям кухненски
нож, да отиде до дома, в който живее в момента пострадалата и да търси вкл. и
физическа разправа с нея.
За да бъде квалифицирано деянието
на подсъдимия като такова по чл.118 от НК е необходимо състоянието на силно
раздразнение да е било предизвикано от пострадалата с някакво неправомерно
действие от нейна страна – насилие, тежка обида или клевета или друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят
тежки последици за подсъдимия или негови ближни. В конкретния случай
категорично не е налице такова противоправно поведение от страна на
пострадалата и това не се отрича дори от самия подсъдим. Дори той не твърди, че
по време на телефонния разговор със съпругата си тя е казала неща, които биха
могли да се квалифицират като тежка обида или клевета. Отричането от нейна
страна да му е изневерявала, да е бил провеждан разговор с колежката й, свид. В.Г.,
при който последната да е изнасяла такива твърдения, както и настояването той
да престане да „рови“ т.е. да събира информация за евентуални нейни изневери, в
никакъв случай не могат да се квалифицират нито като тежка обида или клевета,
нито като друго противозаконно действие, от което са настъпили или е могло да
настъпят тежки последици за подсъдимия или негови ближни. Това обективно е
така, независимо как го е възприел подсъдимия, доколкото той заявява, че думите
на съпругата му го вбесили, тъй като тя го изкарвала малоумен и бавноразвиващ
се. Обективно пострадалата такива думи не е използвала, а останалото е или плод
на въображението на подсъдимия, или по-вероятно начин да бъде оправдано
последващото му поведение.
Освен това следва да се има предвид
и обстоятелството, че от момента на провеждане на телефонния разговор до
момента на инцидента е минал един немалък период от време – около час, час и
половина, през който би следвало да настъпи известно успокояване, ако емоционално
възбуденото му състояние се е дължало единствено на казаните от пострадалата
думи по време не телефонния разговор. Не е без значение и обстоятелството, че
отивайки до апартамента, в който е живеела съпругата му, подсъдимият е
съобразил обстоятелството, че няма да бъде допуснат вътре, поради което е
изчакал известно време и влязъл заедно с внука си т.е. използвайки хитрост.
Последното представлява индиция за това, че съзнанието му в този момент в
никакъв случай не е било стеснено до такава степен, че да е ограничена или
затруднена способността му да ръководи постъпките си. От значение е и
обстоятелството, че след като е влязъл в апартамента, подсъдимият е изгонил снаха
си /под предлог, че ще разговаря със съпругата си/, но директно е предприел
нападението, без по какъвто и да било начин да е бил провокиран от пострадалата.
Самият той заявява, че като я видял да говори по „скайп“ със сина им, той се
вбесил, защото тя била настроила децата против него. Тази теза на подсъдимия
отново потвърждава направените вече по-горе констатации, че той се опитва да
оправдае поведението си респ. да се оневини или да омаловажи стореното.
От субективна страна деянието на
подсъдимия е извършено при пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопосните
последици от него и е искал това.
Тезата на подсъдимия, че не е искал
да причини смъртта на пострадалата, а само да я сплаши и нарани, беше вече
коментирана по-горе и отхвърлена като несъстоятелна.
Както е известно, за субективната
отношение на дееца към извършваното и извършеното от него, както и към
резултата от деянието следва да се съди не по това какви обяснения се дават, а
по естеството на самите извършени действия обективно. В конкретния случай няма
как да възприета тезата, че подсъдимият не е искал да причини смъртта на
пострадалата при положение, че й е нанесъл четири удара със значителна сила с
голям нож /представляващ годно оръжие за причиняване на смърт/ в области от
тялото й, в които се намират жизнено важни органи, като всяко от причинените с
ножа наранявания а било потенциално смъртоносно и само по щастлива случайност
при нанасянето на тези наранявания не са били засегнати важни кръвоносни съдове
и сърцето, при които смъртта е била неизбежна. От обективна страна
изпълнителното деяние е било довършено т.е. това, което е извършил подсъдимия
обективно е могло и е било достатъчно да доведе до смъртта на пострадалата,
което не се е случило единствено благодарение на своевременно оказаната и
компетентна медицинска помощ. Следователно смъртта на пострадалата не е
настъпила не по волята на подсъдимия, а по причини независещи от него.
Освен всички други коментирани /и отхвърлени/
вече по-горе аргументи на подсъдимия в подкрепа на тезата му, че не е искал да
причини смъртта на съпругата си, той посочва и обстоятелството, че
нараняванията й не са били толкова сериозни, след като тя не е била лекувана
продължително време в здравно заведение, а е била изписана /излекувана/ само
след десетина дни.
Това възражение също се явява
неоснователно, доколкото вещото лице в с.з. заяви, че периода от време,
прекаран от пострадалата в здравното заведение /в реанимацията и в хирургичното
отделение/ не е кратък и всяка от извършените й операции и хирургични
манипулации има животоспасяващ характер.
Неоснователна е и тезата на
защитата на подсъдимия, че не са налице квалифициращите обстоятелства по
отношение на деянието на подсъдимия – извършено с особена жестокост и по
особено мъчителен за жертвата начин. По-горе съдът вече изложи съображенията си
за съставомерността на деянието на подсъдимия по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и
предл.3 от НК и прецени, че с оглед на конкретния механизъм на причиняване на
телесните увреждания и последиците за пострадалата са налице и двете
квалифициращи обстоятелства.
При това положение и предвид
посоченото непосредствено по-горе, съдът намира, че подс. П.Й.Г. следва да бъде
признат за виновен за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и предл.3
вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 23.07.2015г., в гр.Сливен, направил
опит умишлено да умъртви И.Г. ***, като деянието е останало недовършено поради
независещи от дееца причини и е извършено с особена жестокост и по особено
мъчителен начин за пострадалата и да бъде осъден за това.
Като причини и условия за
извършване на престъплението съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия
грубо незачитане на обществените порядки и на установените и общо приети
правила за уреждане на спорни въпроса между хората, проявената от подсъдимия необоснована
и непровокирана ревност.
При определянето на вида и размера
на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от
него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на
общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления,
отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и на неговото
деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното
престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на
отговорността и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата на чл.36
от НК относно постигането на целите на наказанието.
Настоящият съд счита, че както
конкретното деяние, така и конкретният извършител разкриват една завишена
степен на обществена опасност свързани с конкретното поведение на подс. П.Г. и
на резултата от него.
Настоящият съд отчете, че по
делото са налице както отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, така и такива, които обосновават
извод за смекчаване на отговорността му.
Като отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство следва да се отчете конкретното поведение на
подсъдимия преди извършване на деянието – преследването на пострадалата,
отправянето на закани и заплахи. Като отегчаващи отговорността му обстоятелства
не могат и не следва да се преценяват тези, свързани със самото извършване на
деянието, доколкото същите вече са взети предвид при квалифицирането му като
по-тежко наказуемо т.е. по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и предл.3 от НК. Не може и
не следва да се преценява като отегчаващо отговорността му обстоятелство и
процесуалното му поведение, както и стремежа му да се оневини или да омаловажи
извършеното от него.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства следва да се приеме и отчете чистото му съдебно минало,
възрастта му, емоционалното му състояние, изразеното съжаление за стореното,
както и това, че престъплението е останало недовършено, макар и по независещи
от него причини.
При така установените
непосредствено по-горе и коментирани отегчаващи и смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства настоящият съд намира, че на подсъдимия следва да бъде
определено и наложено наказание при значителен превес на смекчаващите спрямо отегчаващите
отговорността обстоятелства и в конкретния случая следва да му бъде наложено
наказание в размер на минималния, предвиден за този вид престъпления, а именно –
петнадесет години лишаване от свобода.
Съдът обсъди и въпроса за
приложението на чл.55 респ. чл.58 б.“а“ от НК и стигна до извода, че не са
налице основания за определяне на наказание под предвидения в закона минимум.
От една страна, макар и
многобройни, смекчаващите отговорността на обстоятелства не са толкова много,
нито имат изключителен характер, че да обосноват извод за несъразмерна тежест
на предвиденото в закона най-леко наказание. От друга страна, деянието
действително е останало недовършено, но изключително по независещи от
подсъдимия причини, поради което няма как да бъде определено по-леко наказание.
Това наказание по своя вид и размер
съдът преценява като съответстващо на степента на обществената опасност на
деянието и на дееца и всички обстоятелства влияещи върху размера на
отговорността, включително и целите на наказанието визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК. Определянето на по-леко наказание в конкретния случай би било
проява на неоправдана снизходителност, която не би спомогнала за постигане на
целите на наказанието – нито по отношение на самия подсъдим, нито по отношение
на останалата част от обществото.
Предвид размера на наложеното
наказание са налице пречки изпълнението на това наказание да бъде отложено по
реда на чл.66 от НК.
На основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2
от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на така
наложеното наказание лишаване от свобода в затвор/затворническо общежитие от
закрит тип.
На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК следва
от така определеното наказание петнадесет години лишаване от свобода да се
приспадне времето през което подсъдимият П.Й.Г. е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по настоящото производство, а именно от 24.07.2015г. до
привеждане в изпълнение на наложеното му наказание.
В настоящото производство в
качеството на граждански ищец е конституирана пострадалата И.Г.Г., която е
предявила против подсъдимия граждански иск с който се претендира от него
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 23.07.2015г. Претендирани са и
разноските по делото направени от страна на гражданския ищец и частен обвинител
за заплащането на адвокатско възнаграждение.
С оглед на установеното по-горе по
отношение на фактическата обстановка, както и направените правни изводи относно
квалификацията на деянието на подсъдимия претенцията на гражданския ищец се
явява доказана по своето основание. Налице са всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД – деяние, вреда /вкл. и от
неимуществен характер/, причинна връзка, противоправност и вина. На
пострадалата са били причинени от подсъдимия множество телесни увреждания
/описани подробни по-горе във фактическата обстановка/. Тези увреждания са
преценени от медико-биологична гледна точка както следва:
Установената прободно-порезна рана
в областта на предната повърхост на лявата половина на гръдния кош с проникване
в гръдната кухина и причиняване на левостранен хемоторакс, представлява
„проникващо нараняване на гръдната кухина". Изпадането на пострадалата в
състояние на хеморагичен шок вследствие голямата кръвозагуба и изпадането й в
безсъзнателно състояние са причинили „разстройство на здравето, временно опасно
за живота". Причиненото счупване на голямото възвишение на дясната раменна
кост е довело до „трайно затрудняване движенията на десния горен крайник“.
Прободно-порезните рани в областта на лявата половина на гърба, горната част и
базалните учасъци на дясната половина гръдния кош, които са били без проникване
в гръдната кухина, са причинили на пострадалата „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота".
По делото се установи, че така
описаните телесни увреждания са довели не само до физически страдания, но и
тежки психически преживявания, особено тези свързани с настъпилата дихателна
недостатъчност. В тази връзка следва да се имат предвид и съображенията на съда
във връзка с квалифицирането на деянието като такова извършено по особено
мъчителен за жертвата начин.
Не може да не бъде отчетено и
обстоятелството, че пострадалата не е допринесла виновно с поведението си за
настъпването на резултата, независимо от твърденията на подсъдимия в обратния
смисъл.
При това положение съдът намира, че
справедлив еквивалент за целия този обем болки и страдани, физически и
психически преживявявания и неудобства и други от този род, т.е. това което
изпълва съдържанието на понятието неимуществени вреди, в конкретния случай
следва да бъде компенсирано като на пострадалата бъде присъдено обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 50000 лв. Тази сума съдът
преценя като справедлив еквивалент на така коментирания обем реално настъпили
неимуществени вреди за пострадалата. Следва да бъде присъдена и законната
лихва, считано от датата на увреждането, т.е. от 23.07.2015 г. до окончателното
изплащане на присъдената сума. В останалата си част предявеният граждански иск
до 70 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен недоказан.
С оглед претенцията на гражданския
ищец и частен обвинител за заплащане на направените разноски подсъдимият П.Г. следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1500
лв. представляваща именно така направените разноски за адвокатско
възнаграждение на упълномощения повереник.
По правилата на процеса следва
подсъдимият П.Г. да бъде осъден и да заплати по сметката на СлОС сумата от 350
лв., представляваща направените по делото разноски, както и сумата от 2000 лв.
представляваща държавната такса върху уважената част от гражданския иск.
На основание чл.53 ал.1 буква „а”
от НК следва да се отнеме в полза на държавата 1 бр. метален нож с черна
дръжка, зацапан с червено-кафяво вещество, като вещ послужила за извършване на
престъплението.
Вещественото доказателство - марля
напоена с кафяво-червена течност поставено в хартиен плик запечатан с лепенка №
6000 на ОД на МВР гр.Сливен, след влизане на присъдата в сила следва да се
унищожи като вещ без стойност.
Веществените доказателства - тъмносиня
тениска с къс ръкав и бежови къси панталони с надпис, след влизане на присъдата
в сила следва да се върнат на подсъдимия П.Й.Г..
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕН-СЪДИЯ :
Мотивите към присъдата са изготвени
на 11.02.2016г.