Р Е Ш Е Н И Е № 260191
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение – девети състав, на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година,
след публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2520 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Ч.-В., като пълномощник на Р.Н.Р. -А., ответник в първоинстанционното производство, като се обжалва, в осъдителната част, решение № 26005 от 14.08.2020 г. на Районен съд - Пловдив, ХІV гр. с., постановено по гр. дело № 8015 по описа на съда за 2019г., в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.
Заявява се във въззивната жалба от ответницата, че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Излагат се оплаквания, като се счита, че събраните гласни свидетелски показания и писмените такива, приети по делото и неоспорени от ответната страна, доказвали по несъмнен начин твърденията на ответницата и настояща жалбоподателка, обективирани в отговора на исковата молба, но за съжаление доказателствата, се сочи, били разгледани и изтълкувани от първоинстанционния съд еднозначно и в полза на ищеца. Заявява се, че в разбивката на сумите, които съдът бил анализирал в съдебното решение имало грешки и непълноти, не кореспондиращи отново със събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и не били съобразени и с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като в този смисъл се правят разсъждения по същество.
В тази насока се заявява, че сумата от 3408.88 лева е за платени самолетни билети за пътуване от САЩ до България и обратно за периода 27.11.2018г. до 15.12.2018 г., както и, че сумата в размер на 2617.92 лева била за самолетни билети за пътуване до България и обратно до Америка, за периода от 01.01.2019 г. до 05.01.2019 г.Заявява се, че всичките пътувания на жалбоподателката Р.-А. били извършени единствено и по молба на майка й с оглед влошеното й здравословно състояние и проблемите, които е имала със сина й и неговото семейство, платените разходи за ток, вода, храна, интернет и телефон, такса обслужване на общи части и други в размер на 120 лева месечно, за периода от една година, като се твърди, че същите били доказани по безсъмнен начин и от събраните по делото гласни доказателства. Счита се, че е неоснователно и непризнаването на върнатите суми, предоставени в заем на Н. от свидетеля Д., като се счита, че ставало ясно, по безсъмнен начин на кого са предоставени паричните суми в заем и от името на кого са върнати отново на него.
Счита се, че решението било неправилно и във връзка с определяне предмета на ищцовата претенция, като първоначално в исковата молба нямало посочване на правната норма, на която ищецът базирал иска си, а по-късно в доклада по делото и в самото съдебно решение било посочено само, че е предявен осъдителен иск по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.
Заявява се отново в разсъжденията по същество, че несериозно било по този начин съдът да преценява, без да са събрани доказателства за вида на разплащането, за кого е направено, какво е платено и от името и за сметка на кого, да се уважава сума в размер на 1200лева, считайки, че е направена законосъобразно е в обема на претенцията на ищеца. Заявява се, че жалбоподателят не бил съгласен със съжденията на съда относно обстоятелството, че от свидетелските показания на св. Н. и другите негови свидетели не се установили ежемесечните плащания за храна, ток, ел. енергия, вода, интернет и телефон, както и обслужване на общите части, за период от една година, без да е посочена коя точно година има предвид съда. Заявява се, че от показанията на свидетеля Н. ставало ясно, че всички плащания на тези консумативи през целия период докато е била жива Н. били плащани със средства предоставени именно от дъщеря й, и че с „пенсията” на Н. било невъзможно да се плати дори само токът за апартамента й. Заявява се, във въззивната жалба, че жалбоподателката не считала, че паричните суми намиращи се по банковата сметка на починалото лице и изтеглени от нея-дъщеря й, представляват наследствена маса, която по силата на Закона за наследството следвало да бъде предмет на наследяване, като счита, че искът е недопустим и по своята същност се явява и незаконосъобразен. Правят се отново разсъждения по същество. С оглед изложените оплаквания се моли съдът да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно и неправилно решението на първоинстанционния съд, в частта, с която осъжда Р.Н.Р.-А. да заплати на В.Н.Р. сумата от 12 688.22 лв., представляваща половината от стойността на паричните средства, изтеглени от Р.Н.Р.-А. на 14.12.2018 г., 03.01.20109г. и 04.01.20109 г. от банкови сметки на Н. К. Р., починала на 16.01.2019 г. като неин пълномощник, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 21.05.2019 г., до изплащането на вземането, като счита за неоснователен предявения иск в частта, с която е уважен, при което моли да бъде отхвърлен изцяло. Доказателствени искания не се сочат.Претендират се разноски.
С писмен
отговор на въззивна жалба, от страна на
адв. К., пълномощник на въззиваемия В.Н.Р., ищец в първоинстанционното производство, се
излагат доводи относно оплакванията изложени
във въззивната жалба, с които същата се счита за неоснователна.Моли се да се
потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски.
Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което частично уважава предявения осъдителен иск, в размер на сумата от 12 688.22 лв, представляваща стойността на половината от паричните средства, изтеглени от ответника Р.Н.Р.-А. на 14.12.2018г.,03.01.2019г. и 04.01.2019г. от банкови сметки на Н. К. Р., починала на 16.01.2019г., като неин пълномощник, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 21.05.2019г. до изплащане на вземането, районният съд излага съображения: Приема, че между Н. К. Р., наследодател на страните по делото, и ответника Р.Н.Р.-А. е възникнало материално правно отношение, на основание на пълномощното, издадено от наследодателя по отношение на ответника, за разпореждането със средства от банковите сметки на наследодателя в „Юробанк България“ и „Сосиете женерал ЕКСпресбанк“. Приема, че с факта на изтеглянето на сумите /на равностойност от 30160.45 лева на процесните дати-14.12.2018г.,03.01.2019г. и 04.01.2019г.,/ от страна на ответника, между упълномощителя и ответника са възникнали правоотношения по договор за поръчка; вследствие на което, ответникът е следвало да предаде на упълномощителя изтеглените от нейната банкова сметка ***пълномощителя. Предвид което съгласно разпоредбата на чл. 284 ал. 2 от ЗЗД ответникът, довереник е длъжен да даде на доверителя Н. Р. сметка и да й предаде всичко, което е получила в изпълнение на поръчката. При смърт на упълномощителя, се прекратява представителната власт на пълномощника, в случая на дата 16.01.2019г., при което и ищецът, в качеството му на наследник на Н. Р., има право да предяви иск с правно основание чл. 284 ал. 2 от ЗЗД и да поиска довереникът да му даде сметка и да му предаде всичко, което е получил ви изпълнение на поръчката. Съдът намира и, че с оглед установени по делото разходи, които са отишли в полза на наследодателката, а именно: 2403 лева, 1705 лева, 436 лева и 240 лева, общо в размер на 4784 лева, че единствено те следва да бъде отчетени от изтеглените 30160.45 лева, като се получава разлика от 25 376.45 лева, за която сума ответницата не е доказала, че я е предала на наследодателката, нито че е изразходвала същата за нейни нужди, поради което дължи изпълнение на това задължение. Предвид смъртта на доверителката, и отчитане, че правата са преминали към нейните наследници- насрещните страни по делото, поравно, съдат намира, че ответникът следва да бъда осъден да заплати на ищеца сумата от 12 688.22 лева. За разликата до 15 080.23 лева съдът приема, че претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена; като в отхвърлителната част решението на районния съд не е обжалвано, при което е влязло в сила.
Въззивният съд намира за обоснован и правилен извода на районния съд, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно чл. 272 от ГПК. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към спора доказателства, съгласно чл. 235ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство обстоятелства:
На дати - 14.12.2018г., 03.01.2019г. и 04.01.2019г. ответницата, притежавайки пълномощно от наследодателката, изтеглила от банковите й сметки няколко суми в лева и щатски долари, в общ размер и равностойност от 30 160.45 лева; в т.н. представено от ищеца извлечение от сметките, /лист 12-18 от делото/, и представено от ответницата пълномощно от 14.12.2018г.,/лист 60-62 от делото/.
Спорни по делото са въпросите, въведени и в оплакванията на жалбоподателя, дали ответницата, при лежаща изцяло върху нея доказателствена тежест съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, ангажира доказателства по делото относно заявените от нея възражения, /в отговора на исковата молба, доколкото са поддържани в оплакванията във въззивната жалба/, че изтеглените от сметките на наследодателя суми са изразходвани в полза на наследодателя Н. Р..
В т.ч. относно плащане на сума в размер на 2403 лева, на фирма „Деспа-2008“ ЕООД за осигуряване грижи за Н.Р., както и за разходи за храна, лекарства и консумативи, съдът приема, че тази сума се явява доказана като разход за наследодателя; /вж. квитанции, приложени за сумата 1233 лв и за сумата 1170 лв,- лист 63 от делото/. Установява се плащането на сумата от общо 2403 лева за осигуряване на грижи от дружеството „Деспа 2008“ ЕООД, както и за разходи за храна, лекарства и консумативи от трета квитанция от 10.12.2018г./лист 63/- за сума от 600 лева; като от свидетелските показания и ССЕ се потвърждава, че е бил ангажиран служител на дружеството за осигуряване на грижи за Н. Р. за периода декември 2018г.-януари 2019г., когато тя е била в тежко здравословно състояние, видно от медицинската документация и свидетелските показания. Поради което и по делото не са налице други доказателства за грижи от жена за Н., освен тази от страна на горепосоченото дружество, поради което въззивният съд намира, че за претендираната разлика над 600 лева до претендирания размер 2500 лева, възражението на ответника, за разходи извършени в полза на наследодателката Н., не се явява доказано. Съдът приема за установени и разходите за погребение - плащането на сумата от 1705 лева за погребението на Н. Р. и сумата от 436 лева за урнополагане и други разходи във връзка със смъртта й; като ги приема за разходи, извършени като морален дълг на всички наследници, при което и приспада половината от сумата, тъй като ищецът, като наследник, също следва да участва в тези разходи. Относно плащането на сумата от 359.40 лева, въззивният съд, също, намира, че не се установява, въпреки наличие на фискален бон, /като от разписката е видно, че плащането е извършено с карта „Visa electron” на името на ответницата/, че същото представлява разход за извършен помен на наследодателката. В т.н. се споделя доводът, че след като по делото не са налице данни, респ. доказателства за присъствие на ищеца на такова мероприятие, то разходите са проява на желание от ответната страна, поради което и разходите следва да останат за близките, които са инициирали мероприятието, /помена/, след като единствено те са решили при какви условия да бъде проведено.
Относно сумата от 3408.88 лева, платени самолетни билети за пътуване от САЩ до България и обратно за периода 27.11.2018г. до 15.12.2018г., и сумата от 2 617.92 лева, изразходвана от ответницата за самолетни билети, до България и обратно до Америка, за периода от 01.01.2019г.до 05.01.2019г., следва да се определят като разходи в изпълнение на морален дълг на дъщерята пристигнала да види майка й, когато боледува. В т.н. са налице писмени доказателства,/лист 73-80/, за направените разходи от ответницата, но същите не са разходи, за които същата следва да се отчита, тъй като няма данни същите да са изисквани от наследодателката, както и да е имало уговорка за възстановяването им на ответника.
Относно сумата от 120 лв, месечно, разходи заплащани за храна, електроенергия, вода, интернет, телефон, обслужване общи части, за период от една година, по делото е разпитан свидетелят Н. Н., от чиито показания се установява, че той е извършвал периодично плащанията със средства предоставени му от самата Н. Р.. В показанията на разпитаните останали свидетели не се съдържат обстоятелства за периода декември 2018-януари 2019г. ответницата да е плащала задължения на Н. Р..
Относно сумата в общ размер възлизаща на 7500 лева, претендирана като разходи в размер на върната от ответника сума по заеми предоставени на Неделя от друго лице, по делото е разпитан свидетелят Д. И. А., б.р.. Същият заявява, че Н.лично не му е искала пари. Р. го молила да помага финансово през м.декември 2018г, януари и февруари 2019г., като е помагал с парични суми, носил ги горе в апартамента и ги давал на жените, които гледали Н., носил пари и в агенцията, която била ангажирана да я гледа. Като сумата за декември 2018г. и януари 2019г. била от общо 7500 лева, върнати му лично от ответника Р., на два пъти, през м. януари и в началото на м. март. В т.н. въззивният съд не намира за доказани възраженията на ответника, че Н. е заемала парични средства от трето лице,/в сл. св. А./, които след това да е следвало да бъдат върнати от наследодателката, като връщането им да е извършено от ответника вместо нея; заемните правоотношения изрично са изключени като осъществени между него и Н., а доколкото е давал суми, те са били за гледането на Н. от жената и агенцията, която била наета, като това са били суми, за които ответника Р. го е била помолила.При което и въззивният съд не намира, че следва да се приспаднат от изтеглената от ответника сума, и сумите от 4000 лева и 3500 лева за върнати заеми на Н. Р..
Относно претендирана сума от 7 000 лева, като разходи на ответника за лекарства, медицински консумативи, осигуряване на банки с кръв и капки за очи, се установяват до 240 лева за балонен екстрактор. При което следва да се приспадне и сумата от 240 лева, платена за балонен екстрактор в „Еврохоспитал Пловдив“ ООД, /видно от опис на медицински консумативи №0061/17.ХІ.2018г., които не се заплащат от НЗОК- лист 121 от делото/. Поради което и за разликата над 240 лева до претендиран размер 7 000 лева, въззивният съд намира за недоказано възражението на ответника за изразходвани в полза на наследодателя суми, теглени от сметката на Н..
Относно претендирана сума от 1000 лева, като разходи на ответника за закупуване на инвалидна количка, антидекубитален дюшек и комбиниран тоалетен стол, по делото не са налице събрани както писмени доказателства, така и не са налице данни от показанията на разпитаните по делото свидетели. Поради което и въззивният съд приема, че тази сума не следва да се приспада от изтеглената от ответника от сметката на Н..
Относно претендирана сума за престой в хладилна камера /125 лева/, като разходи на ответника, следва да се посочи, че същите не се явяват самостоятелни такива, доколкото за тях са налице данни, само, в документите във връзка с погребението, като разходите за погребение, както е посочено, се отчитат от съда, да са поравно за всяка от страните, наследници на Н., ищецът и ответницата по делото.
Предвид гореизложените обстоятелства въззивният съд намира, че доколкото по делото не са налице други доказателства, от които по несъмнен положителен начин да се приеме, че направените от ответника възражения за използвани в полза на наследодателя на изтеглените от нейната сметка суми, се явяват доказани, то обоснован и правилен е изводът на съда, че тези твърдени от ответника разходи не следва да се приспадат от изтеглените от него суми от сметката на наследодателя Н..
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като определянето на предмета на ищцовата претенция е извършено в доклада на съда и в самото съдебно решение, а именно, че е предявен осъдителен иск по чл. 284ал. 2от ЗЗД, като преди това в първоначалната искова молба не е имало посочване на правната норма,на която ищецът базира иска си. Правната квалификация се дава от съда, затова няма пречка това да е станало по-късно в доклада по делото и да е посочена в самото съдебно решение, като в случая, съдът преценява, че е било необходимо и уточняване на претендираните от ищеца суми, за което е разпоредено, като е постъпила от ищеца и уточняваща искова молба, /с вх.№35323/29.05.2019г.-лист 35 от делото/.
Неоснователно е оплакването, че съдът по свой почин е извършил констатация за плащане от 1200 лева извършено на 07.11.2018г. преди тегленето на паричните суми, тъй като тази констатация е в мотивите на съдебното решение и е довела до извод на съда, че такава сума като изтеглена преди тегленето на процесните искови суми, /на 14.12.2018г.,03.01.2019г.,4.01.2019г.-две тегления/, не следва да се разглежда като част от разходите в размер на 7 000 лева, по възражението на ответника, тъй като такова възражение следва да се разглежда само доколкото е налице твърдение, че тези разходи са именно от теглените процесни искови суми. Важното е в случая, че освен разходите от 240 лева за балонен екстрактор, по делото не са налице документи, както представени от „Еврохоспитал Пловдив“ ЕООД, така и от страните, в които да има данни за други плащания, извършени след първото теглене от 14.12.2018г. Доколкото съдът констатира данни за плащане към „Еврохоспитал Пловдив“ ЕООД, то това са такива водещи до извод, че сума приблизително равна на 1200 лева, в размер на 703.85 щатски долара,е заплатена, но не от ответника, а това е извършено от съпругата на ищеца- Й. Р., /лист 288 от делото/.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът не се съобразил с факта, че паричната сума побанковата сметка на Н. не е била нейна собственост. В тази насока, следва да се посочи, че след като сметката е на името на наследодателката, то и паричните средства по тази сметка принадлежат на наследодателката Н.. При доказателствена тежест за ответника, по делото не са налице и доказателства, от които да се приеме за доказано възражението на ответника, че паричните средства по сметката на Н. са й били превеждани от дъщеря й Р.А.,както и предавани от нейни приятели на майка й в България; както и че паричните средства, изтеглени от сметката на Н., са били подарени на ответницата..
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът не съобразил и обстоятелството, че се касае за пълномощно, едностранна сделка, направена от майка на дъщеря още приживе, като разходването на паричните средства е извършено приживе на Н., апаричните суми намиращи се по банковата сметка на починалото лице и изтеглени от дъщеря й, ответницата, не представлявали наследстевна маса, при коетопо силата на ЗН да бъде предмет на наследяване, като сътоветно предявеният искъ е недопустим и посъщността си се явява и незаконосъобразен.
В случая, е безспорно, че след упълномощаването на ответницата от страна на майка й Н., ответницата е изтеглила съгласно възможността за извършване на правни действия, предвидена от пълномощното, процесните искови суми. Поради което и следва да се приеме, че с извършване на правни действия в обема на упълномощаването си ответницата мълчаливо е приела и задължението си да отчита извършваните от нея правни действия пред упълномощителя, респективно, пред неговите наследници, проява на което е и предявяване от ищеца като наследник на Н. на настоящия иск с правно основание чл. 284 ал. 2 отЗЗД. В случая, по силата на закона, арг. от разпоредбите на чл. 36 ал. 2 от ЗЗД, /“последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания“/и по арг. от разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗЗД, /въвеждаща забрана за договаряне с трето лице във вреда на представлявания/, и при наличие на предпоставки – извършване на правни действия от упълномощения, възниква и задължението на упълномощения за отчитане на дейността си пред упълномощителя, /независимо, че формално не е бил сключен договор за поръчка, при упълномощаването/.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира за неоснователни направените във въззивната жалба оплаквания на ответницата, поради което и решението в обжалваната част, с която искът е уважен, като обосновано и правилно следва да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законните последици.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл 78 ал. 3 от ГПК, въззиваемият има право на направени по въззивното дело разноски в размер на 1200 лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, платими от жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 14.08.2020г.Решение № 26005 на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, ХІV граждански състав, по гражданско дело № 8015 по описа на съда за 2019 година, в обжалваната част, с която се ОСЪЖДА Р.Н.Р.- А., ЕГН **********, да заплати на В.Н.Р., ЕГН **********, сумата от 12 688.22 лева- представляваща стойността на половината от паричните средства, изтеглени от Р.Н.Р.-А. на 14.12.2018г., 03.01.2019г. и 04.01.2019г. от банкови сметки на Н. К. Р., починала на 16.01.2019г., като неин пълномощник, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 21.05.2019г. до изплащането на вземането; и ОСЪЖДА Р.Н.Р.- А., ЕГН **********, да заплати на В.Н.Р., ЕГН **********, сумата от 2101.95 лева- разноски по делото по съразмерност.
В останалата
част, с която се ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 12 688.22 лева ДО
15 080.23 лева, като
неоснователна; и се ОСЪЖДА В.Н.Р., ЕГН **********, да заплати на Р.Н.Р.- А.,
ЕГН **********, сумата от 6.34 лева- разноски по делото по съразмерност;
решението на районния съд не е обжалвано, при което е влязло в сила.
ОСЪЖДА Р.Н.Р.- А., ЕГН **********, да заплати на В.Н.Р., ЕГН **********, сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, направени по въззивното производство разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/