РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501927 по описа за 2021 година
С Решение № 260917/29.06.2021г., постановено по гр. дело №
3172/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено ,,Групама
Животозастраховане“ ЕАД, със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес
на управление гр. София, бул. ,,Цариградско шосе“ № 47А, представлявано от
Изпълнителния директор Селин Болар да заплати на В. К. Т., ЕГН **********
от гр. Б., комплекс ,,Б. М.“, бл. * ,вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. ,,Стара планина“ № 12, вх. Б, ет. 21, офис 8, на основание чл. 386
във връзка с чл. 382 във връзка с чл. 456, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД и чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 7 291, 16 лева, представляваща застрахователно
обезщетение поради настъпил на 07.05.2019г. застрахователен риск - ,,пълна
трайна неработоспособност“ по групов Договор за застраховка ,,Живот,
свързана с банков кредит“, като ищцата е изразила съгласие за включване в
групата на застрахованите лица с подписване на сертификат №
В0023470289160510/10.05.2016г. във връзка със сключен от нея Договор за
жилищен кредит от 12.04.2016г. с ,,Банка ДСК“ ЕАД, ведно със сумата от 652,
23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 7 291, 16 лева
1
в периода от 05.08.2019г. до 22.06.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 7 291, 16 лева от 23.06.2020г. до окончателното изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
,,Групама Животозастраховане“ ЕАД със седалище гр. София, с която се
претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и постановено
ново решение от настоящата инстанция, с което да бъдат отхвърлени изцяло
претенциите на ищцовата страна. Излагат се аргументи за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен при нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Посочва се, че в хода на
първоинстанционното производство се установява, че заболяването на
ищцата (въззиваема) не било причина за прекратяване на трудовото й
правоотношение, както и че здравословното състояние на същата позволява
полагане на труд и осигуряване на доход. Изтъкват се факти и обстоятелства,
установени чрез събраните по делото доказателства (служебна бележка,
съдебномедицинска експертиза). Навеждат се доводи относно предпоставките
за настъпване на ,,пълна трайна неработоспособност“ и покритите с договора
за застраховка застрахователни рискове. Цитира се на т. 2 от
застрахователния сертификат. Посочва се, че видно от представеното от
ищцата по делото писмено доказателство - ,,Съгласие за включване в групата
на застрахованите лица по групов договор за застраховка ,,Живот, свързана с
банков кредит“, последната изразила желанието си да бъде включена в
групата на застрахованите лица при посочена застрахователна сума, със
застраховател ,,Групама Животозастраховане“ ЕАД и застраховащ - ,,Банка
ДСК“ ЕАД. Завява се, че застраховката представлява обезпечение по кредит.
Твърди се, че ищцата (въззиваема), в качеството си на длъжник
(кредитополучател), реализира кредиторовото обезпечение, но същата не била
в невъзможност да погасява задълженията си по кредита и това обстоятелство
води до неоснователно обогатяване. Излага се становище, че покритият риск
касаел състояния на застрахования, при които същият нямал възможност да
погасява кредита си, като в този случай вземането на кредитора се
удовлетворява от обезпечението (застраховката). Подчертава се, че когато
длъжникът може да упражнява трудова дейност на същата позиция и в същия
обем, както към момента на сключване на застраховката, за него не настъпва
риск и застрахователят не дължи плащане. Развиват се подробни съображения
във връзка с приложение разпоредбата на чл. 349 от КЗ. Изразява се
2
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че клаузата на чл. 86 от
Общите условия по застраховката се явява неравноправна. Твърди се, че
цитираната норма е предвидена в интерес на застрахования. Навеждат се
доводи в тази насока. Посочва се, че отделните клаузи в договора следва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите и
практиката, като се отчита действителната обща воля на страните.
С въззивната жалба се иска отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на съдебен акт на настоящата инстанция по
същество на спора, с който да бъдат отхвърлени исковите претенции изцяло.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.
Депозира по делото писмено становище, в което изразява становище по
основателността на въззивната жалба. Претендира атакуваното решение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
По делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна - В. К. Т., чрез нейния процесуален представител -
адвокат Женя Чолакова - БАК, с който същата се оспорва изцяло.
Въззиваемата счита, че решението е правилно и съобразено с доказателствата
по делото и не страда от посочените в жалбата пороци. Твърди, че в хода на
първоинстанционното производство безспорно се установява, че между
страните по делото съществува валидна облигационна връзка по групов
договор за застраховка, съгласно който ищцата (въззиваема) има право на
претендираното от нея обезщетение при настъпване на определени
обстоятелства. Подчертава се, че възникването на такива било категорично
доказано от заключението на вещото лице по извършената експертиза.
Посочва се, че по делото не се установява връзка между предходни
заболявания на застрахованото лице и настъпилата трайна
неработоспособност. Излага се становище относно размера на дължимото от
застрахователното дружество обезщетение. Навеждат се доводи досежно
изводите на районния съд за наличие на неравноправна клауза - чл. 86 от ОУ,
която била уговорена във вреда на потребителя. Твърди се, че позовавайки се
3
на цитираната разпоредба, застрахователят признава, че независимо от
представянето на решение на ТЕЛК/НЕЛК, има право на самостоятелна
преценка, като от своя страна, застрахованият не може да разчита на реално
покриване на риска. Развиват се съображения, че застрахователят ограничава
отговорността си чрез поставяне на допълнителни условия, което
противоречи на основни правни принципи.
Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответната страна – В.Т. чрез своя
процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че следва да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от В. К.
Т. против „Групама Животозастраховане“ ЕАД със седалище гр. София, с
които се претендира да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да
заплати следните суми:
- 7 535, 28 лева (24 броя месечни погасителни вноски),
представляваща обезщетение за срока на постановеното Експертно решение
на ТЕЛК, дължимо съгласно валидно сключен между страните
застрахователен договор;
- 734, 69 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
за периода от 08.07.2019г. до 22.06.2020г., както и
- обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху сумата от 7 535, 28 лева от датата на предявяване на исковата молба –
23.06.2020г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че по повод на сключен Договор за
жилищен кредит, ищцата е подписала Съгласие за включване в групата на
4
застрахованите лица по групов Договор за застраховка „Живот, свързана с
банков кредит“ и редовно е запращала дължимите към застрахователното
дружество застрахователни премии. В исковата молба се твърди, че на
21.11.2018г. й е била извършена операция на ***, била е хоспитализирана и на
07.05.2019г. й е направена оценка на работоспособността – 71% трайна
неработоспособност за срок от 2 години, считано от датата на
освидетелстването. В исковата молба се твърди, че е ищцата е заявила своята
претенция към ответното застрахователно дружество, като е приложила
копие от цялата медицинска преписка, но й е било отказано заплащане на
обезщетение поради липса на основание, поради което и предявява своята
претенция по съдебен ред.
В хода на производството ищцата е направила изменение на
претенцията чрез нейното намаляване от сума в размер на 7 535, 28 лева на
сума в размер от 7 291, 16 лева, представляваща претендирано обезщетение и
от сума в размер на 734, 69 лева на сума в размер от 652, 23 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане и с нарочно Определение
от 08.06.2021г., постановено по гр. дело № 3172/2020г. по описа на Районен
съд – Бургас, съдът е приел така направеното изменение.
Пред първоинстанционното производство е депозиран писмен
отговор от страна на „Групама Животозастраховане“ ЕАД със седалище гр.
София, в който се посочва, че не се оспорва обстоятелството, че В.Т. е
включена в групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка
„Живот, свързана с банков кредит“, но в процесния случай не са налице
необходимите предпоставки, за да се приеме, че е настъпил покрит
застрахователен риск по смисъла на чл. 8.2 от ОУ на застрахователния
договор. Посочва се, че в процесния случай заболяването на В. К. Т. не е
довело до прекратяване на трудовото й правоотношение от една страна, а от
друга страна не я е поставило в такова състояние, което да не й позволява да
полага личен труд за осигуряване на доход, тъй като въз основа на
сключената застраховка застрахователят не носи риска само от трайно
намаляване на работоспособността на застрахования, а от настъпване на
такова събитие, което поставя застрахования в невъзможност да полага труд.
В отговора на исковата молба се твърди, че в случаите на пълна трайна
неработоспособност определящи са последиците – вероятната постоянност на
5
това състояние и невъзможността за осигуряване на доход чрез личен труд,
свързана с това състояние, а не само конкретния процент на трайно намалена
работоспособност. Твърди се в депозирания писмен отговор, че към момента
на предявяване на доброволната застрахователна претенция, застрахованата
не е изгубила възможността да упражнява каквато и да е дейност чрез
полагане на личен труд за осигуряване на доход, поради което не е налице
основание за ангажиране на отговорността на застрахователя. От друга страна
– в отговора се посочва, че ищцата няма право да получи застрахователното
обезщетение, тъй като това право принадлежи на „Банка ДСК“ ЕАД.
За да уважи предявените претенции, първоинстанционният съд е
приел, че клаузата на чл. 86 от ОУ на Групова застраховка „Живот, свързана с
банков кредит“ е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като тя не
отговоря на изискванията за добросъвестност и е уговорена във вреда на
потребителя. Съдът е приел, че в процесния случай е налице противоречие
между т. 2 от Покрити рискове на застрахователния договор от една страна и
чл. 86 във връзка с чл. 41 от ОУ от друга страна, поради което и следва да се
приложат уговорките на т. 2 от Покрити рискове от застрахователния
договор. Съдът е приел, че подобна клауза създава на застрахователя право на
самостоятелна преценка след представяне на решение на компетентен орган –
ТЕЛК или НЕЛК дали е налице или не застрахователен риск – противоречие с
разпоредбата на чл. 143, т. 6 от Закона за защита на потребителите и е
направил извод, че единствената възможност на работещото застраховано
лице при настъпване на установена трайно намалена неработоспособност над
70% да получи застрахователно обезщетение е да прекрати трудовото си
правоотношение.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността
на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените
оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения
на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е
6
налице спор между страните, поради което не следва събраните по делото
доказателства да се описват отново и от въззивния съд. Районният съд е
съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз
основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви
релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради
което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание
чл. 272 от ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в
настоящото решение.
По отношенията на възраженията за неправилност на
първоинстанционното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, БОС намира следното:
По делото не се спори, че между „Банка ДСК“ в качеството й на
кредитор от една страна и В. К. Т. и М. Ж. Т. – двамата в качеството им на
кредитополучатели – от друга страна е сключен Договор за жилищен кредит
от 12.04.2016г., по силата на който кредитора отпуска на
кредитополучателите кредит в размер на 40 000 лева за покупка на жилище –
апартамент, находящ се в гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * със срок
за издължаване на кредита от 180 месеца, считано от датата на неговото
усвояване.
По делото не се спори, че на дата – 10.05.2016г. В. К. Т. е
подписала Съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов
Договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ с покрити рискове
– смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахования
през периода на индивидуалното застрахователно покритие и пълна трайна
неработоспособност над 70% в резултат на застрахователно събитие,
настъпила със застрахования през периода на индивидуалното
застрахователно покритие.
По делото е представено копие от Общите условия на групова
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, от които е видно, че на
основание чл. 8 от цитираните ОУ покритите рискове по групов
застрахователен договор са смърт в резултат на застрахователно събитие,
настъпила със застрахования през периода на индивидуалното
7
застрахователно покритие и пълна трайна неработоспособност в резултат на
застрахователно събитие, настъпила със застрахования пред периода на
индивидуалното застрахователно покритие. На основание т. 86 от Раздел Х –
дефиниции в представените ОУ изрично е посочено, че пълна трайна
неработоспособност за застрахованото лице е медицински удостоверима,
вероятно постоянна, над 70% трайна неработоспособност и неспособност на
лицето да упражнява каквато и да била дейност чрез полагане на личен труд
за осигуряване на доход, настъпила през срока на индивидуалното
застрахователно покритие като резултат от застрахователно събитие.
Посочено е, че процентът на трайната неработоспобност се удостоверява въз
основа на Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, установяващо процент на
трайно намалена работоспособност над 70%.
По делото не се спори, че въз основа на Експертно решение №
1648 от 085 от 07.05.2019г. на В. К. Т. е призната оценка на
работоспособността в размер на 71%, считано от 07.05.2018г. Изрично в
представеното експертно решение е записано, че лицето може да работи като
учител.
От представените по делото Трудов договор от 11.09.2015г. и
Служебна бележка с изх. № 620/31.07.2019г., изд. от Основно училище „Братя
Миладинови“ – Бургас се установява, че В.Т. е работила като учител на
постоянен трудов договор и е социално осигурена за всички осигурителни
случаи включително и по време на постановяване на решението на ТЕЛК.
По делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза от
02.06.2021г., от неоспореното заключение на която е видно, че вещото лице
посочва, че няма причинно-следствена връзка между предходни заболявания,
както и посочва изрично, че съгласно издадените решения на ТЕЛК - № 1648
и № 2082 В.Т. е способна да полага трудова дейност, а по делото има и
представена Служебна бележка, че работи.
От събраните по делото доказателства се установява, че е
валидно възникнало облигационно правоотношение между В. К. Т. и
„Групама Животозастраховане“ ЕАД, по силата на което В.Т. се е задължила
да заплаща застрахователна премия срещу задължението на
застрахователното дружество да покрие две застрахователни събития, които
евентуално биха могли да настъпят – смърт и пълна трайна
8
неработоспособност, настъпили със застрахования през периода на
индивидуалното застрахователно покритие, а в случай на настъпването на
тези събития да изплати на ползващото се лице застрахователно плащане по
реда и начина, посочен в договора. По делото не се спори, че периода на
застрахователното покритие съвпада с периода, за който ищцовата страна се е
задължила да върне предоставения й банков кредит, а именно – от
04.05.2016г. до 04.05.2031г.
По делото не се спори относно обстоятелствата, че В.Т. редовно е
заплащала своите застрахователни вноски, както и по отношение на
обстоятелството, че редовно е изплащала дължимите по банковия кредит
погасителни вноски.
От събраните по делото доказателства се установява и
обстоятелството, че на 21.11.2018г. ищцовата страна е била диагностицирана
със заболяване, претърпяла е операция и с Решение № 1648 от 07.05.2019г. на
ТЕЛК й е призната 71% трайно намалена неработоспособност. Установената
й трайно намалена работоспособност е за срок от 2 години и е безспорно, че е
настъпила в периода на застрахователното покритие.
По делото не се спори, а и видно от представените Трудов
договор и Служебна бележка от ОУ „Братя Миладинови“, че от 2015г. В.Т. е
встъпила в трудово правоотношение и изпълнява длъжността – * в ОУ „Братя
Миладинови“.
Основният спорен по делото момент е дали е настъпило събитие,
което може да се квалифицира като покрит риск и да ангажира отговорността
на застрахователя, поета в чл. 1 от ОУ на Групова застраховка „Живот,
свързана с банков кредит“ да изплати на ползващото се лице застрахователно
плащане по реда и по начина, посочени в договора. Ответната страна оспорва
наличието на двете кумулативни предпоставки, които следва да са налице, за
да бъде ангажирана отговорността му, а именно – пълна трайна
неработоспособност в резултат на застрахователно събитие и неспособност на
лицето да упражнява каквато и да била дейност чрез полагане на личен труд
за осигуряване на доход – тоест – покрития риск се свързва с осигуряване на
опасността застрахования да се окаже в невъзможност да заплаща със
собствени усилия своите вноски по кредита поради настъпила
неработоспособност, която му пречи и да упражнява труд. При липсата на
9
една от двете предпоставки не възниква отговорността на застрахователното
дружество да осъществи застрахователно плащане на ползващото се лице.
Спорният момент между страните е дали така предвидената
разпоредба в ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 6 от ЗЗП.
На основание чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
На основание ал. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП неравноправна е клаузата,
която позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията
си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена
на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е
извършил, когато сам прекрати договора.
В конкретния случай и предвид уговорената разпоредба на
представените Общи условия на групова застраховка „Живот, свързана с
банков кредит“ настоящата инстанция не споделя извода на Районен съд –
Бургас, че е налице неравноправност в определената дефиниция за пълна
трайна неработоспособност на основание чл. 143, ал. 1, т. 6 от ЗЗП, тъй като
не е налице възможност за застрахователя да се освободи от задълженията си
по договора по своя преценка, напротив - установяването на трайна
неработоспобност и невъзможност лицето да полага труд не е поставено в
зависимост от едноличната преценка на застрахователното дружество, а е в
зависимост от решение, което е взето от държавен орган – в случая – ТЕЛК
или НЕЛК. Преценката относно работоспособността е в компетентността на
медицинските органи, които взимат своите решения след като се запознаят с
индивидуалното здравословно състояние на лицето. По отношение на ищцата
- именно в решението на ТЕЛК е прието, че при този приет процент на
неработоспособност лицето може да работи като учител. При наличие на
евентуален друг извод на комисията, Застрахователното дружество не може
да прави преценка и по свое усмотрение да откаже застрахователно плащане
при кумулативно наличие на двете предпоставки. Посочената клауза не
позволява търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя
преценка, тъй като въпросът относно процента на неработоспособността и
10
обстоятелството дали с оглед на установената неработоспособност едно лице
може да работи или не е в преценката на застрахователя, а изцяло в
преценката на независимия държавния орган, чиято оценка застрахователят
само следва да съобрази. При наличие на постановено решение в този смисъл
от страна на ТЕЛК/НЕЛК се счита, че застрахователното събитие е настъпило
и едва тогава за застрахователното дружество би възникнало задължението да
заплати застрахователно обезщетение. Мотивиран от изложеното, настоящата
инстанция намира, че не може да се приеме, че предвидената разпоредба на т.
86 от Раздел Х – Дефиниции, с която се посочват предпоставките, които
следва да са налице, за да се ангажира отговорността на застрахователя е
неравноправна, поради което и следва да се приеме, че същата е в сила между
страните. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя следва да
бъдат налице посочените две кумулативни предпоставки – както бе посочено
по-горе – с Решение на ТЕЛК № 1648 от 07.05.2019г. (поправено с Решение
№ 2082 от 12.06.2019г. на ТЕЛК) на В.Т. е призната 71% трайна
неработоспособност, но по делото не се установява и втората предпоставка, а
именно – неспособност на лицето да упражнява каквато и да била дейност
чрез полагане на личен труд, тъй като в самото решение на ТЕЛК е вписано,
че лицето може да работи като *. Нещо повече – по делото е представен
Трудов договор от 11.09.2015г., сключен между В.Т. и ОУ „Братя
Миладинови“, както и Служебна бележка от 01.08.2019г. от Основно
училище „Братя Миладинови“ - Бургас, от които доказателства следва да се
направи извод, че ищцата е била в трудово правоотношение към момента на
сключване на застрахователния договор, по време на настъпилото
застрахователно събитие, така и към момента на постановяване на Решение
№ 1648/07.05.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ – гр. Бургас АД (поправено с
Решение № 2082 от 12.06.2019г. на ТЕЛК). При това положение, настоящата
инстанция намира, че по делото не се установява втората предпоставка, която
следва да бъде налице, за да бъде ангажирана отговорността на
застрахователното дружество, поради което и предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид обстоятелството, че направените от настоящата
инстанция фактически и правни изводи, не съвпадат с тези, които е направил
първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира, че то следва да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество
11
на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено
искането на въззивната страна и да й бъдат присъдени направените по делото
разноски – сума в размер на 105 лева, представляваща направените разноски в
първоинстанционното производство (възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100 лева и 5 лева за издадено съдебно удостоверение), както и сума
в размер на 270, 82 лева, представляваща направените разноски във
въззивното производство (170, 82 лева – заплатена държавна такса и сума в
размер на 100 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт).
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260917 от 29.06.2021г., постановено по гр.
дело № 3172/2020г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо това
ПОСТАНОВЯВЯ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. К. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес – гр. Бургас, ж.к. Братя Миладинови, бл. 89А, вх. 3, ет. 4, ап.
11, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. Стара планина № 12, вх. Б, ет. 2, офис 8
против „Групама Животозастраховане“ ЕАД, със седалище гр. София, ЕИК
********* и адрес на управление гр. София, бул. ,,Цариградско шосе“ № 47А,
представлявано от Изпълнителния директор Селин Болар на основание чл.
386 връзка с чл. 382 във връзка с чл. 456, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД и чл. 78,
ал. 1 от ГПК, с които претендира да бъде осъдено ответното застрахователно
дружество да заплати сумата от 7 291, 16 (седем хиляди двеста деветдесет и
един лева и шестнадесет стотинки) лева, представляваща застрахователно
обезщетение поради настъпил на 07.05.2019г. застрахователен риск - ,,пълна
трайна неработоспособност“ по групов Договор за застраховка ,,Живот,
свързана с банков кредит“, като ищцата е изразила съгласие за включване в
групата на застрахованите лица с подписване на сертификат №
В0023470289160510/10.05.2016г. във връзка със сключен от нея Договор за
жилищен кредит от 12.04.2016г. с ,,Банка ДСК“ ЕАД, ведно със сумата от 652,
23 (шестстотин петдесет и два лева и двадесет и три стотинки) лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 7 291, 16 лева в
периода от 05.08.2019г. до 22.06.2020г., ведно със законната лихва върху
12
главницата от 7 291, 16 лева от 23.06.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. К. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр.
Бургас, ж.к. Братя Миладинови, бл. 89А, вх. 3, ет. 4, ап. 11, със съдебен адрес
– гр. Бургас, ул. Стара планина № 12, вх. Б, ет. 2, офис 8 да заплати на
„Групама Животозастраховане“ ЕАД, със седалище гр. София, ЕИК
********* и адрес на управление гр. София, бул. ,,Цариградско шосе“ № 47А,
представлявано от Изпълнителния директор Селин Болар сума в размер на
105 (сто и пет) лева, представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство, както и сума в размер от 270, 82 (двеста
и седемдесет лева и осемдесет и две стотинки) лева, представляваща
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на
Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за
запознаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13