ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№133
Гр.Варна, 08.03.2018 г.
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на 08.03.2018 г. в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен
Славов
ЧЛЕНОВЕ:
Петя Петрова
Мария М.
Като разгледа докладваното от съдия Петрова
в.гр.д. № 574 по описа на съда за 2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 402 от ГПК и
е образувано по молба вх.№ 631/30.01.2018 г., поправена с молба от 02.03.2018
г., ота Д.В.М., подадена чрез адв. Б., с която се настоява за отмяна на
допуснатите от апелативния съд с определения № 748/12.12.2016 г., №
750/14.12.2016 г. и № 47/25.01.2017 г. по настоящото дело в полза на Б.Д.Ч. и
на С.Т.Ч. обезпечения на насрещните им осъдителни искове срещу молителката по
чл. 59 от ЗЗД за сумите от по 33 986,25 лв. чрез налагане на възбрана
върху недвижим имот на Д.М. и чрез запор на нейни вземания от Б.Ч. в размер на
2 537,93 лв. и от Д.Ч. в размер на 3 383,91 лв.
Молителката е настоявала, че с
влязлото в сила решение по делото, обезпеченото вземане на Чифутови от
67 972,50 лв. е намалено до размер на 12 761,26 лв., като ведно със
законната лихва от 08.07.2015 г. до окончателното й изплащане то се равнявало
общо на сумата от 16 096,48 лв. Интересите на Чифутови били охранени само
с възбраната и нямало основание да се запазят останалите две обезпечителни
мерки – запорите върху вземанията й, като така се стигало до свръхобезпеченост.
Освен това, предвид че вземането по същото решение на М. от Чифутови
надхвърляло вземането на последните, то били налице основания за отмяна и на
възбраната изцяло, евентуално – частично над размера от 12 761,26 лв.
С. и Б. Чифутови, чрез адв. К.М., са
подали писмено възражение, с което са оспорили молбата и са молили за
оставянето й без разглеждане в една част, а в друга – без уважение.
Молбата по чл. 402 от ГПК е подадена
от лица, в чиято полза е допуснато обезпечение на исковете им, редовна е и
предвид поправката с молбата от 02.03.2018 г. на допусната техническа грешка в
изписването на едното определение, тя е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
С определение № 748/12.12.2016 г.,
съдът е допуснал в полза на Б.Д.Ч. обезпечение на насрещния му осъдителен иск
по чл. 59 от ЗЗД срещу Д.В.М. за заплащане на сумата от 33 986,25 лв., с
която Д.В.М. се е обогатила с извършените от него разходи за изграждане и
довършване на жилището, предмет на иска й по чл.108 от ЗС, като е наложил до
размера на сумата от 33 986,25 лв. обезпечителна мярка: „ВЪЗБРАНА” върху
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.5504.310.1.3, находящ се на трети жилищен етаж в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 10135.5504.310 ПРИ УСЛОВИЕ на внесена от
молителя Б.Д.Ч. парична гаранция в размер на сумата от 2000 лв. (две хиляди лева)
съгласно чл.180 и чл. 181 от ЗЗД по съответната сметка на Апелативен съд -
Варна.
С определение 756 от 14.12.2016 г,
съдът е допуснал в полза на С.Т.Ч. обезпечение на насрещния й евентуален
осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД срещу Д.В.М., предмет на в.гр.д. № 574/2016 г.
по описа на ВАС, за заплащане на сумата от 33 986,25 лв., с която Д.В.М.
се е обогатила с извършените от С.Т.Ч. разходи за изграждане и довършване на
жилището, предмет на иска на Д.М. по чл.108 от ЗС, като е наложил обезпечителна
мярка: „ЗАПОР” на вземането на Д.В.М. от Б.Д.Ч. в размер на сумата от
2 537,93 лв., присъдено й с влязлата в сила част от решение 1022/22.07.2016
г. по гр.д. № 1568/2015 г. на Варненския окръжен съд, обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за лишаване от правото й да ползва собствения си недвижими имот, представляващ
самостоятелен обект обект в сграда – апартамент на втори етаж с площ от 121,30
кв.м. с идентификатор - № 10135.5504.310.1.2, разположен в сграда № 1 в
поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в гр.Варна, административен адрес:
ул. „ул.”Атанас Монев” №7, ПРИ УСЛОВИЕ на внесена от молителя С.Т.Ч. парична
гаранция в размер на сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева) съгласно чл.180
и чл. 181 от ЗЗД по съответната сметка на Апелативен съд - Варна.
С определение № 47 от 25.01.2017 г.
съдът е допуснал в полза на С.Т.Ч. обезпечение на насрещния й евентуален
осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД срещу Д.В.М., предмет на в.гр.д. № 574/2016 г.
по описа на ВАС, за заплащане на сумата от 33 986,25 лв., с която Д.В.М.
се е обогатила с извършените от С.Т.Ч. разходи за изграждане и довършване на
жилището, предмет на иска на Д.М. по чл.108 от ЗС, като налага следната
обезпечителна мярка: „ЗАПОР” на вземането на Д.В.М. от Д.Б.Ч. в размер на
сумата от 3 383,91 лв., присъдено й с влязлата в сила част от решение
1022/22.07.2016 г. по гр.д. № 1568/2015 г. на Варненския окръжен съд,
обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за лишаване от правото й да ползва собствения си
недвижими имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент на
втори етаж с площ от 121,30 кв.м. с идентификатор - № 10135.5504.310.1.2,
разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в гр.Варна,
административен адрес: ул. „ул.”Атанас Монев” №7, ПРИ УСЛОВИЕ на внесена от
молителя С.Т.Ч. парична гаранция в размер на сумата от 250 лв. (двеста и
петдесет лева) съгласно чл.180 и чл. 181 от ЗЗД по съответната сметка на Апелативен
съд - Варна.
С влязлото в сила решение № 31/08.03.2017 г. на ВнАС, обезпечените
насрещни искове на Б.Д.Ч. и на С.Т.Ч. срещу Д.В.М. са уважени до размер на
сумата от 12 761,26 лв. и отхвърлени - до претендираните 67 972,50
лв. Това означава, че обезпечителната нужда не е отпаднала, тъй като искът е
частично уважен. Доколкото причината, поради която е било допуснато обезпечението
продължава да съществува и не е налице хипотезата на чл. 398, ал.2 от ГПК, не
са налице предпоставките по чл. 402, ал.2 от ГПК за отмяна на обезпеченията.
Доколкото не е дадено съгласие от ищците Чифутови за отмяна на част от
обезпеченията, въпросът за евентуалната свръхобезпеченост на искът им, предвид
уважения с влязлото в сила решение размер, би имал отношение към отговорността
им за вреди, гарантирана и с внесените от тях парични гаранции. Наличието на
насрещно вземане на молителката от лицата, в чиято полза е допуснато
обезпечението е ирелевантно за преценката на предпоставките по чл. 402, ал.2 от ГПК и не
е обстоятелство, обосноваващо отмяна на обезпечението. С оглед изложените
съображения, молбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения, Варненският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
молба по чл. 402 от ГПК с вх.№ 631/30.01.2018 г., поправена с молба от
02.03.2018 г. на Д.В.М., подадена чрез
адв. Б., за отмяна на допуснатите от апелативния съд с определения №
748/12.12.2016 г., № 750/14.12.2016 г. и № 47/25.01.2017 г. по в.гр.д. №
574/2016 г. по описа на ВнАС в полза на Б.Д.Ч. и на С.Т.Ч. обезпечения на
насрещните им осъдителни искове срещу молителката по чл. 59 от ЗЗД за сумите от
по 33 986,25 лв. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на Д.М. и
чрез запор на нейни вземания от Б.Ч. в размер на 2 537,93 лв. и от Д.Ч. в
размер на 3 383,91 лв.
Определението подлежи на обжалване
пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: