О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр.София, … декември 2019 година
Софийски
градски съд, търговско отделение, 6-6 състав, в закрито заседание на девети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ :
Елена РАДЕВА
след като
изслуша докладваното от съдията Радева
т.дело №950 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.
129, ал.3 ГПК.
С разпореждане №10453 от
27.08.2019 година, постановено в закрито съдебно заседание, на основание
чл.129, ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК, съдът е указал на ищеца необходимостта
от довнасяне на разноски, представляващи възнаграждение за особен представител ответниците
ФЛ, явяващи се задължителни другари на ответника-търговско дружество по
предявения иск с правно основание чл.647,т.3 ТЗ.възнаграждението на особения
представител на двамата ответници ФЛ се базира на Наредба №1/2004година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съобщението за дадените
указания е връчено на ищеца на 11.09.2019 година.Към днешна дата не са
представени доказателства за изпълнение на дадените указания.
Вместо да изпълни дадените
указания ищецът е поискал от съда да спре производството по това дело да
произнасяне от ВКС с ТР по тълк. дело№ 2/2018 г. по
описа на ОСТК на ВКС.
Производството
по делото следва да бъде прекратено, тъй като
дадените указания, в определения
от съда срок не са изпълнени.
Налице е хипотезата на чл.129,
ал.3 ГПК, тъй като страната не е изпълнила указанията на съда, свързани с
привнасяне на разноски, явяващи се необходими за процеса и администриране на
делото, с които се гарантира правото на участие и защита на конституираното на
основание чл.26, ал.4 ГПК дружество- ищец.
Не са налице основания за
спиране на настоящето производство до произнасяне по тълкувателното дело и това
е така, тъй като образуването на тълкувателно дело е основание за спиране на
производствата, висяще пре касацеонната инстанция, но не и пред останалите
съдилища.
Извън горното настоящият
състав намира за необходимо да изрази следното:
Спирането
на производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ,
представлява временна недопустимост на развитието на процеса, т.е. забрана през
определен период от време да се извършват от съд и страни процесуални действия
по това дело.
При спирането се запазват: а) важимостта на вече извършените процесуални
действия; б) висящността на процеса, т.е. съществуването на процесуалното
правоотношение и в) възможността да се поднови развитието на производството
(така Живко Сталев, Българско гражданско процесуално право, стр. 452, издание
Седмо, 2001 г.).
С оглед на това дори и при спряно производство по несъстоятелност на
основание чл. 632, ал. 5 ТЗ се запазва висящността на същото и възможността да
се поднови развитието на процеса.
Исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ се
предявяват в едногодишен срок от
откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на
обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Предвиденият в чл. 649, ал.1 ТЗ срок е преклузивен.
Преклузивният срок представлява период от време с изтичането на който се
погасява правото на иск по чл. 645, чл. 646 и чл.647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД в производството
по несъстоятелност на длъжника. Преклузивен е и четиринадесетдневният срок,
предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ, считано от датата
на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Спазването на законоустановения
преклузивен срок представлява положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска.
Особеното за преклузивния срок е
неговата голяма строгост и силно действие. Характеристиките на преклузивния
срок са: а) че може да бъде установен с
нормативен акт, с административен акт или с договор между страните; б) започва да тече от момента на възникване
на субективното право, а не от пораждане на правото на иск; в) не предпоставя по начало нарушаване на
субективни права за разлика от давностния срок;
г) тече по отношение на всички и не може да бъде спиран или
прекъсван; д) прилага се служебно от
съда, който е длъжен да следи за спазването му;
е) води до прекратяване на субективното право; ж) недопустим е отказ от този срок след
изтичането му- пълен или частичен; з)
превръща изпълнението, след като е изтекъл, в недължимо платено и затова
подлежащо на връщане (така проф. Витали Таджер, „Гражданско право на НРБ“, Обща
част, Дял II,
издание 1973 година, стр.379).
Следователно спирането на основание
чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност не се отразява на
предвидените преклузивни срокове за предявяването на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл.694 ТЗ, които са започнали да текат преди постановяване на решението по
чл. 632, ал. 5 ТЗ.
Производствата по предвидените в чл.
649, ал. 1 ТЗ искове и исковете по чл. 694 ТЗ имат относително самостоятелен
характер. Те са обусловени от наличието на висящо производство по
несъстоятелност, като тази висящност е запазена и при спиране на производството
по несъстоятелност в хипотезата по чл. 632, ал. 5 ТЗ.
Аргумент за този извод следва и от
целта на исковете.
Исковете, предвидени в разпоредбата
на чл. 649, ал. 1 ТЗ, служат за попълване на масата на несъстоятелността. В
някои случаи именно след надлежното провеждане на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ
може да се формира маса на несъстоятелността, която да послужи и за покриване
на разноските в производството по несъстоятелността и надлежно удовлетворяване
на вземанията на кредиторите на несъстоятелния длъжник. С оглед на това
производството по същите следва да продължи дори и при спряно производство по
несъстоятелност поради липса на разноски по чл. 632, ал.5 ТЗ.
Установителните искове по чл. 694 ТЗ служат за определяне размера на дълга на длъжника и за очертаване на кръга
на кредиторите. Същите влияят при формирането на състава на един от органите на
несъстоятелността – събранието на кредиторите. Тези искове, макар и свързани с
производството по несъстоятелност, се характеризират с относителна
самостоятелност. Установяването на качеството на
кредитор за едно лице с неприето вземане по реда на чл. 694 ТЗ може да доведе
до интерес за същото от предплащане на необходимите разноски за издръжка на
производството по несъстоятелност. Поради гореизложеното считаме, че спирането
на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал.5 ТЗ не
предпоставя спиране на производствата по такива искове.
В случая основен въпрос при
спиране на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 5 ТЗ е
въпросът относно правомощията на синдика.
Настоящият състав на съда счита, че
в тази хипотеза правомощията на синдика се запазват.
Спирането на производството по несъстоятелност
в хипотезата на постановено решение по чл. 632, ал. 5 ТЗ не влече прекратяване
на правомощията на синдика, тъй като това не е изрично предвидено от
законодателя.
Аргумент за горния извод може да се
черпи от нормата на чл. 736, ал.1 ТЗ, която предвижда прекратяване на
правомощията на синдика единствено при прекратяване на производството по
несъстоятелност. Такава изрична уредба не е предвидена при спиране на
производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632, ал. 5 ТЗ.
В случая за синдика има временна
забрана през определен период от време да се извършва процесуални действия по
делото по несъстоятелност докато е спряно с решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ.
Синдикът обаче запазва правомощията си по чл. 658 ТЗ, включително да участва в
производствата по делата на предприятието на длъжника и да завежда от негово
име дела съгласно чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ. Предвид относителната
самостоятелност на производствата по исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ и по чл. 694 ТЗ, то при спряно производство по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 5 ТЗ, синдикът продължава да разполага с правомощието да участва в производствата
по такива дела и да предявява исковете по чл. 649, ал.1 ТЗ като едно от
лимитативно изброените легитимирани лица.
Този извод следва и от използвания
от законодателя подход при уреждане на правомощията на синдика в част Четвърта
на Търговския закон. В хипотезите, при които правомощията му са ограничени или
прекратени, това е изрично уредено от закона – напр., в чл. 635, ал. 3 ТЗ -при
ограничаване на правата на неплатежоспособния длъжник; чл. 736, ал. 2 ТЗ - при прекратяване на
производството по несъстоятелност. С оглед правната му същност на орган в
производството по несъстоятелност, дори при освобождаване на синдика по негово
искане съгласно чл. 657, ал. 1, т. 1 ТЗ, той е длъжен да изпълнява задълженията
си до встъпване на новия синдик (чл. 657, ал. 3 ТЗ).
Стои въпросът за начина на покриване на разноските по делата
по чл.649, ал.1 ТЗ, заведени от синдика при липса на разноски в производството
по несъстоятелност, спряно в хипотезата на чл. 632, ал. 5 ТЗ, който въпрос
обаче следва да се преценява във всеки отделен случай с оглед многообразието на
отделните хипотези. Спирането на производството по несъстоятелност е последица
от липса на привнесени от кредиторите разноски. Интерес от привнасяне на разноските за кредиторите е налице, ако има неправомерно разпореждане от длъжника с имущество, което
може да бъде върнато в масата на несъстоятелността по реда на отменителните и
обусловените от тях искове. Преценката за това дали разноските следва да бъдат
привнесени е само на кредиторите, като тази преценка се базира на това
дали привнасянето на разноските няма да
доведе единствено до намаляване имуществото им, тъй като привнесените разноски
ще им бъдат възстановени при евентуално
осребряване на имущество на длъжника, което е новооткрито или върнато в масата
при уважени отменителен и обусловен от него иск.
Да се допусне спиране на производствата по исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ
и чл. 694 ТЗ, докато е спряно производството по несъстоятелност на основание
чл.632, ал. 5 ТЗ, би довело и до значително забавяне на хода на тези
производства, които са от значение за попълване на масата на несъстоятелността,
включително осигуряването на необходимите разноски за производството, съответно
за очертаване на кръга на легитимираните кредитори в същото.
Нормата на чл. 649, ал.
1 ТЗ ясно посочва началото на течението на законоустановения преклузивен срок –
едногодишен срок, считано от откриване на
производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Доколкото срокът по чл. 649,
ал. 1 ТЗ е преклузивен и е уреден неговият начален момент, то при открито
производство по несъстоятелност, с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, което поставя
началото на срока, последващо спиране на производството по несъстоятелност по
чл. 632, ал. 5 ТЗ не води до спиране на течението на този срок. С оглед
характера на срока, започналият да тече
преклузивен срок по чл.649, ал. 1 ТЗ не подлежи на спиране или прекъсване,
включително и при постановено в хода на производството по несъстоятелност
решение по чл.632, ал. 5 ТЗ. А точно до това би се стигнало, ако се
признае възможност за спиране на течението му с постановяване на решение по чл.
632, ал. 5 от ТЗ. Освен, че не намира законово основание, това би довело до правна несигурност и възможност за
многократно удължаване на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ, например, в хипотеза на
неколкократно спиране и възобновяване на производството по несъстоятелност по
чл. 632, ал. 2 ТЗ през няколко месеца. Ако пък се приеме становището, че при
постановено решение за спиране на производството по несъстоятелност (независимо
дали това е първоначалното решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ или постановено в хода
на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 ТЗ), винаги срокът тече
от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ, то тогава би
настъпила правна несигурност, тъй като в едно производство по несъстоятелност не може да има два начални момента за течение
на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ.
Поради изложеното следва да се приеме, че спиране
на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност не влияе
върху предявяването и развитието на производствата по исковете по чл. 649, ал.
1 ТЗ и чл. 694 ТЗ; спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по
несъстоятелност не се отразява върху течението на преклузивния срок по чл. 649,
ал. 1 ТЗ, който е започнал да тече преди датата на постановяване на решението
по чл. 632, ал. 5 ТЗ и същият продължава да тече при спряното производство по
несъстоятелност
При изложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ищеца за спиране на производството до постановяване на тълкувателно решение
по т.д.№2/2019 г. от ОСТК на ВКС.
На основание чл.129, ал.3 ГПК
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№950/2018г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.
Прекратителният акт на съда
подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, с
частна жалба.
СЪДИЯ: