О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 2
02.01.2020г.,
гр.Попово
Поповски районен съд на ори януари две хиляди и
двадесета година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА
СТЕФАНОВА
като постави за разглеждане гр.д. № 1007 по описа
на ПпРС за 2019г., установи следното:
Производството е по реда
на чл.140 ГПК.
С определение от 21.10.2019г. по гр.д. №***********, материалите по делото са изпратени по
компетентност на РС-П.
Първоначално делото е образувано по искова молба от
Д. И.Ц. от гр.В.Т., действаща като
майка и законен представител на детето Н.
И. Д., против И.М.Д., за определяне местоживеене на детето, и упражняване на
родителски права, ведно с иск за издръжка. Молбата е подписана от пълномощник на ищеца. Приложени са писмени
доказателства във връзка с твърденията и
исканията на ищеца. Спазени са законовите изисквания по чл.127 и чл.128 ГПК.
В едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен
отговор ответника от И.М.Д. ***, в който
оспорва предявения иск като неоснователен.
Предявява се и насрещен иск за определяне
местоживеене на детето, и упражняване на родителски права ведно с иск за
издръжка
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника по насрещния иск Д.И.Ц. от гр.В.Т.,
действаща чрез адв.Д.М. от ТАК, с който
оспорва предявения насрещен иск.
Съдът счита, след
извършената служебна проверка, че исковата молба е редовна и предявеният иск е допустим. Предявеният насрещен иск също е
допустим и следва да бъде
приет за съвместно разглеждане.Следва да
бъдат приети и приложени писмените доказателства; да се насрочи делото за разглеждане в открито заседание; да
се съобщи на страните проекта за доклад
по делото; да бъдат напътени същите към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора; да се допуснат
гласните доказателства, сочени; да се изискат писмени доказателства; да се
уведоми за образуваното производство ***************.
Въз основа на изложените
мотиви, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИСКОВАТА МОЛБА
е редовна и предявеният иск е допустим.
Предявеният насрещен иск
е допустим И ГО
ПРИЕМА за съвместно разглеждане.
ПРИЕМА ПИСМЕНИЯТ ОТГОВОР
от ответника И.М.Д. ***, депозиран
в едномесечния срок и по реда на чл.131
от ГПК.
ПРИЕМА ПИСМЕНИЯТ ОТГОВОР
от ответника ***********, депозиран
в едномесечния срок и по реда на чл.131
от ГПК.
НАСРОЧВА първо публично
съдебно заседание на
04.02.2019г. от 10,30 часа,
за която дата и час да се призоват страните, на посочените от тях
съдебни адреси.
СЪОБЩАВА
ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, а
именно:
1.обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и възражения:
а/. за ищеца по
първоначално предявения иск: Ищцата твърди, че живяла от август на 2016 г. на семейни начала с
ответника - И.М.Д. ***. От съвместното ими фактическо имали родено едно дете -**** Д., ЕГН **********.
Твърди се, че през
времето на фактическото съжителство ответникът злоупотребявал с алкохол, като
по време на бременността същият започнал да показва грубо отношение спрямо ищцата,
започнали всекидневни обиди от негова страна, както и да упражнявал
физическо насилие под формата на шамари, скубане, блъскане
В началото на
2018г., след пореден
запой от страна на ответника започнали скандали,
като същият нанесъл побой на ищцата и я изгонил от
семейното жилище. Твърди се, че за няколко месеца,
докато ищцата била бременна,
от 6 месец до раждането на общото им дете, същата била подложена на ежедневен
психически и физически тормоз от страна на Д., а гоненията от жилището
зачестили. През тези няколко месеца същата
била
обект на обиди, побой и унижения. След
появата на детето им през месец февруари 2018г. кавгите и скандалите
продължили, след ежедневната употреба на алкохол от страна на ответника.
Същият ставал все по- избухлив и по - агресивен. Когато детето станало на 40
дена, ищцата
отново била изгонена от жилището, като поискала да вземе детето си със себе си, но била
възпрепятствана от страна на ответника и майка му, които я й заявили, че „никога
повече няма да си види детето".
Твърди
се още, че била подложена на системен
физически и психически тормоз, но същата се е връщала многократно при ответника
единствено и само , за да се грижи за бебето си. Окончателната раздяла между родителите настъпила
през месец май 2019г., когато
ищцата заедно с детето си се прибира в гр. ********
при майка си, и двете заедно се грижели за Н.
Твърди се още, че от момента на раздялата до 17.09.2019г. същата
била обект на телефонен тормоз от страна на ответника, като същия многократно
я заплашвал, че ще дойде до гр. ********** и ще вземе детето. На 16.09.2019г.
след разговор по телефона, Д. изявил
желание да се види с детето си, и си уредили среща в парк „Марно Поле",
където ищцата завела
детето им. Ответникът се появил с баща си и след
няколко минути казал на ищцата, че ще отиде до колата с детето, за да му даде
някаква играчка. Същият повече не се върнал. След няколко минути баща му казал,
че ще отиде да си купи цигари, тръгнал и не се върнал повече. След около 10
минути ищцата установила, че всичко било
запланувано и ответникът, заедно с баща му и детето ги нямало. Тъй като нямала информация къде
е синът й ищцата подала жалба пред ************,
че неправомерно и без нейно знание и съгласие детето било
отведено от баща му.
Твърди се, че бил налице спор между родителите къде да живее Н., кой
от тях двамата да упражнява родителските права, какви да бъдат личните
отношения на бащата с детето , както и каква издръжка да се заплаща на детето.
Ищцата счита, че притежава
необходимия родителски капацитет за правилното и нормалното отглеждане на детето.
От раждането му до
отвеждане на детето от страна на баща му, единствено и само ищцата се грижела за него. Същата била
изключително привързана към детето си никога не се била
разделяла с него. Полагала
адекватни грижи според нуждите и необходимостите му, и можела да разчита на помощта на майка си. Твърди още, че
разполага с подходящи материални условия съобразно стандарта в страната, обкръжаващата
го среда била спокойна
и уютна.
Твърди се, че ответникът
по делото със своето поведение провокирал в детето страх и безпокойство. При срещите си с него детето не се чувствало добре, плачело и било
неспокойно. Счита, че бащата не може да полага адекватни грижи за
детето, поради ежедневната злоупотреба с алкохол.
Предвид изложеното претендира да
се определи местоживеене на детето - ******* Д., ЕГН ********** при нея, както и на нея да се предоставят упражняване на
родителските права спрямо него, като на бащата се определи режим на лични отношения и контакти, както
следва: в рамките на всяка
първа и трета събота от месеца в часовете от 10,00 до 17,00 ч. по
местожителството на майката в гр. ********* и с оглед ниската възраст на детето
и самоволното отвеждане в нейно присъствие, и 15 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Освен това претендира и
за заплащане на месечна издръжка на
детето в размер на 250,00лв., считано от депозиране на иска. Претендира и
издръжка за минало време в размер на
250,00лв. за май, юни, юли, август и 15 дена от септември 2019г., когато родителите били във фактическа раздяла до завеждане на
настоящата искова молба
б/. за ищеца по насрещния иск: Твърди се,
че с ответника по насрещната искова молба са родители на малолетния Никола Ивайлов Д., род. на ***г.
Твърди се, че се запознали през 2016г., като
почти веднага заживяли на семейни начала, от което фактическо съжителство се
родило и детето им през 2018г. В ежедневието си имали някой разногласия, но те
не били нищо сериозно, и същите се разбирали много добре.
След раждането на
сина им, ответницата променила отношението си към ищеца-започнала да
страни, не споделяла нищо с него, нямали
и интимни контакти, отбягвала го, все била уморена, а в свободното си време
била с мобилния си телефон.
Твърди, че на
14.05.2019г. ответницата излязла сутринта на разход с детето и не се прибрала,
не отговаряла и на обажданията му. Със съдействието на баща й, около 21ч. ,
ищецът се свързал с нея, като по телефона, ответницата му заявила, че вече
нямали да живеят заедно, защото ходел на мач и не се грижел за детето.
Така настъпилата раздяла повлияла на отношенията
им, тъй като ответницата ограничила
контактите на ищеца с детето. Поради
това по негова молба било образувано
гр.д. №2794/2019г. за определяне на
режим на лични контакти с детето. След съдействие на социалната служба, същата била установена и
провели няколко срещи, като при последната възникнал спор помежду им, и
ответника заедно с детето се прибрал в гр.Попово, а ищцата заявила, че го отвлякъл, макар да не спирала да разговаря
с него по телефона, както и същата вечер бил посетен в дома си от полицаи, всички знаели къде се намирало детето, в т.ч. и ответницата.
Твърди, че от 18.09.2019г. до
06.10.2019г., ищецът не бил търсен от ответницата, и същата не била пожелала да
види нито веднъж сина им. На
09.10.2019г. се провела среща, между майката и детето, в присъствието на социален работник, за което
бил съставен и констативен протокол. Тогава поискал с майката доброволно да
уредят възникналите спорове, но
същата категорично била отказала.
Твърди, че детето
се отглеждало в добра и спокойна семейна среда от него и майка му.
Психичното му състояние било много добро и стабилно. Грижите, които полага за
детето били адекватни за неговата възраст и потребности.
Ищецът счита, че притежава
необходимия родителски капацитет за правилното и нормалното отглеждане на детето, и
можел да се справи добре, както го е правил и до сега. Подпомаган бил от
родителите си в ежедневните грижи, свързани с детето. Условията и материалната
база, с които разполагал били много добри, и бил трудово ангажиран.. Счита, че
детето се чувства спокойно при него,
било обичано и емоционалната им връзка била силна и стабилна.
Предвид изложеното
моли съда, претендира да
се определи местоживеене на детето - *********** Д.,
род. на ***г. при него, както и на него да се предоставят упражняване на
родителските права спрямо детето, като на майката се определи режим на лични отношения и контакти,
съобразно посочения от нея в исковата
й молба. Освен това претендира и за
заплащане на месечна издръжка на детето
в размер на 200,00лв., считано от депозиране на
насрещния иск.
в/. за възраженията на ответника по предявеният първоначален иск – Оспорва
иска като неоснователен. Твърди, че
изнесените от ищцата фактически твърдения били коренно различно от действителната
обстановка, и не отговаряли на истината. Били изписани лъжи, с цел да
оправдаели поведението на ищцата. Ответникът твърди, че никога не бил
злоупотребявал алкохол, както и не бил налагал физически и психически тормоз
над ищцата.
Не оспорва, че с ищцата
живеели от средата на 2016г. до м.май 2019г., от което съжителство им се
родило детето Никола ***********. на ***г.
Ответникът твърди,
че в началото живеели добре с ищцата, и същата получавала
всичко, което поискала, като той и майка му се грижели нищо да не й липсвало.
След раждането на детето, и двете му баби били на разположение, за да им
помагат да се грижата за дома им. Единственото задължение на ищцата било да се
грижи за детето, като същата от сутринта излизала на разходка с него и се
прибирала едва вечерта.
Ответникът твърди
още, че от раждането на детето само той къпел Н., като ищцата все била уморена,
отегчена и не й се разговаряло. Отказвала да спи с ответника в едно легло, под
предлог, че била уморена, и по всякакъв начин го отбягвала.
След раздялата им,
ищцата се установила, заедно с детето,
на неизвестен за него адрес, като по негова молба било образувано гр.д.
№2794/2019г. за определяне на режим на
лични контакти с детето. След съдействие на
социалната служба, същата била установена и провели няколко срещи, като
при последната възникнал спор помежду им, и ответника заедно с детето се
прибрал в гр.Попово, а ищцата заявила, че
го отвлякъл, макар да не спирала да разговаря с него по телефона. След
множество изявления и обиди в социална мрежа, ответникът подал жалба до
РПУ-В.Търново, от което отношенията им се обтегнали още повече.
Твърди, че от
16.09.2019г. детето се отглеждало в дома
му в гр.Попово, за което се полагали адекватни грижи, съобразно нуждите и възрастта
му. Разчитал на помощта на близките си, и твърди, че връзката му с детето била
много силна, и същото се чувствало
изключително добре с него. Пожелание на майката, детето било при него,
като по нейно желание, на 09.10.2019г. се провела среща, в присъствието на
социален работник, при която среща, ответника твърди, че детето не се отделило
от него, било неспокойно, тревожно и плачело. Тогава поискал с ищцата
доброволно да уредят възникналите
спорове, но ищцата категорично била отказала.
Предвид изложеното,
моли съда да отхвърли така предявените искове, като неоснователни.
г/. за възраженията
на ответника по предявения насрещен иск
– Оспорва иска като неоснователен. Твърди, че изнесените от ищеца факти не
отговаряли на истината, като в същите
имало много противоречия и били плод на
измислица.
Твърди, че от
раждането на детето до 16.09.2019г. грижите са полагани само и единствено от
майката, а за периодът през които са живели в гр. *********, и с подкрепата на
нейните роднини, изцяло в отсъствието на бащата. Бащата много работел, и не зачитал семейните празници и традиции.
Същият не се съобразявал с начина си на изразяване в присъствието на детето,
като постоянно се държал цинично и
арогантно. Често проявявал нетърпимост
към обикновените детски прищевки, като
реагирал агресивно и неадекватно. Бащата нямал никаква идея за дневният
режим на детето, като хранене и следобеден сън, тъй като всички тези грижи били
поети от майката. Твърди се, че детето
било отглеждано само и единствено от майката, като бащата нямал понятие как трябва да се
отглежда и възпитава едно дете, а майката му имала здравословни проблеми,
заради които ежедневно приема лекарства и физически нямало как да му помага.
Майката твърди,
че никога не била спирала бащата да
вижда детето, като на практика в първите месеци след раздялата им детето всеки
уикенд е било при баща си в гр. П. В последствие през месец август самият той е
настоял да не взима детето за около месец, тъй като щял да пътува. В
последствие след месец се появил в гр. *********** и разбил вратата на
квартирата й, за което подала жалба до ********,
а в последствие оттеглила. Твърди се, че причината за раздялата им била
неадекватното поведение на ищеца, системният побой на който е била подложена,
както и честата употреба на алкохол, като всички тези фактори изключвали предоставяне на
родителски права при явна липса на родителски капацитет на бащата.
Твърди още, че направила дори и невъзможното да върне детето
при нея, но без решение на съд това се оказало недостатъчно.Писала до почти
всички институции, както и по различни форуми, но това по никакъв начин не я
правило негодна майка. Твърди, че се
устроила в гр. **********, където живеели и нейните родители. Имала
постоянна работа, както и жилище. Детето било записано в ясла, която посещавало редовно.
Предвид изложеното,
моли съда да отхвърли така предявените искове, като неоснователни.
2.правната квалификация на правата на ищеца:
определяне на местоживеенето на детето при един от двамата родители, които не
живеят заедно – чл.127 ал.2 от СК, ведно с иск за издръжка с правно основание
чл.143, ал.2 СК и иск по чл.149 от СК.
3.кои права и кои обстоятелства се признават: не се оспорва, че страните са родители
на малолетния ****** Д.,
род. на ***г., както и че същите са се
разделили на м.май 2019г.
4.кои обстоятелства не се нуждаят от
доказване: посочените в т.3
5.как се разпределя доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти:
Ищецът в иска по чл. 127, ал. 2 от СК носи тежестта
да докаже по-добрите си родителски,
възпитателски качества, полагани до момента грижи и отношение към
детето, привързаност на детето към него, възможности за помощ при отглеждането
и възпитанието на детето от трети лица – близки на родителя, социално
обкръжение, възможностите си за осигуряване на по-добри битови и материални
условия за отглеждане на детето, както и че предоставянето на упражняването на
родителските права по отношение на детето на нея, ще гарантира в по-висока
степен интересите на същото.
Ищецът в исковете по чл. 143, ал. 2 от СК и по чл.
149 от СК носи тежестта да докаже нуждите на детето и възможностите на
родителите за даване на издръжка, както и обстоятелството, че , считано от раздялата на родителите до завеждане на
настоящия иск, единствено майката се е грижил за детето и му е осигурявала
средства за издръжка, без участието на бащата – ответник, а ответника носи
доказателствената тежест да докаже, че исканата издръжка би съставлявала
особено затруднение за него, както и че в претендирания минал период е давал издръжка.
УКАЗВА на
страните по делото, като родители на
малолетното дете, че следва да се явят в насроченото с.з., с цел изслушването
им
ДОПУСКА ЗА ПРИЕМАНЕ И ПРИЛАГАНЕ писмени доказателства,
представени с исковите молби и с
отговорите на ответниците, като УКАЗВА
на ищеца И.Д., че с насрещния иск не е
представил посочените в него доказателства-удостоверение за раждане и
нотариален акт за собственост.
ЗАДЪЛЖАВА страните да представят доказателства за
доходите, които получават, считано 12 месеца назад, преди завеждане на
настоящия иск.
ДОПУСКА
до разпит двама свидетели на ищцата Д.Ц.
и трима свидетели на ищеца И.Д., при
довеждане, за доказване на твърденията им.
ДА СЕ УВЕДОМИ Дирекция „*************** за образуваното
гражданско дело по чл. 127, ал. 2 от СК, като същите следва да изразят
становище в с.з. и/или да представят по делото социален доклад, в който да
посочат къде живее детето Никола Ивайлов Д., род. на ***г, какви са социално-битовите и материални условия
на живот при които живее, с кои други лица съжителства, какво влияние му оказва
съжителството с тези лица, емоционалното състояние на детето, емоционалната
връзка с родителите му, какви са социално-битовите условия на живот при всеки
от родителите и др. съобразно предмета на делото, КАКТО И да се изиска от същите, в случай, че
същите са били сезирани от някоя от страните да представят най-късно до
насроченото с.з. всички документи и материали по случая като сигнали, жалби,
констативни протоколи, доклади, становища и др. документи.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ по делото гр.д. №*************. по описа на ВТРС.
ДА СЕ ИЗИСКА от РУ-Попово характеристична справка
за лицето И.м.Д.
НАПЪТВА страните
към медиация като способ за доброволно уреждане на спора както и за
възможността да уредят взаимоотношенията си чрез споразумение.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на страните
едновременно с призовките за първото по делото заседание, на осн. чл.140 ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от писмените отговори на ответниците да се връчат на ищцовата страна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: