№ 1785
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110214169 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „С.С.И.“ ООД, представлявано от Г. С. М.,
срещу наказателно постановление /НП/ № 29-0000887/ 20.09.2021 г., издадено
от главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ), за
нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, поради допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон, и неправилно отразяване на фактическата обстановка.
Към съда се оправя искане, да отмени обжалваното постановление.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Моли съда да приеме, че не е налице твърдяното
нарушение. Претендира адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна от своя страна моли съда за потвърждаване на
наказателното постановление, като оспорва жалбата. Поддържа
законосъобразност и правилност на процесното НП и прилага писмени
1
бележки в подкрепа на тезата си. Иска от съда присъждане на юрисконсулско
възнаграждение.
След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 20.07.2021 г. е извършена проверка от служители на Главна
дирекция „Инспектиране на труда“ по спазване на трудовото законодателство
в обект на контрол: строяща се жилищна сграда, находяща се в гр.София,
район „С.Г.“, ул.“Т.“ № 44-46, на която се извършвани строително-монтажни
работи /СМР/ от „С.С.И.“ ООД, която проверка продължила по документи до
05.08.2021 г. При проверката на място е заварено да полага труд като общ
работник лицето А.Д.П.. Направена е констатация за това, че
жалбоподателят, в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на КТ е допуснало до работа лицето А.Д.П.,
преди да му предостави екземпляр от заверено от ТД на НАП копие от
уведомлението за регистрация на трудовия договор по чл.62, ал.3 от КТ. П.
саморъчно в декларация в същия ден в 14.45 ч. декларирал обстоятелството,
че работи в дружеството-жалбоподател на длъжност „общ работник“, има
определено работни място /обекта на контрол по-горе/, с определено работно
време от 08.00 ч. до 17.00 ч., с почивни дни събота и неделя и почивка в
работния ден от 12.00 ч до 13.00 ч. Лицето посочило още, че получава
трудово възнаграждение в размер на 650 лв. месечно, както и че не е получил
копие от заверено уведомление за регистрация на трудовия договор по чл.62,
ал.5 от КТ. След извършена проверка по документи на 27.07.2021 г. е
установено, че трудовият договор, сключен между жалбоподателя и П., е
регистриран в ТД на НАП на 20.07.2021 г. в 15.47 ч., т.е. след постъпване на
работа на лицето и след като то е заварено да извършва дейност на обекта.
Въз основа на установеното от контролните органи по-горе, на
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, надлежно връчен на управителя на дружеството-
жалбоподател М. и подписан от същия. В графа „възражения“ такива са
отбелязани – за това, че П. е бил неает по граждански договор на 19.07.2021
г.за извършване на определена работа – почистване –след което е взето
решение на 20.07.2021 г. за сключване на трудов договор с него. В
2
законоустановения тридневен срок не е постъпило писмено възражение от
жалбоподателя.
Издадено е наказателно постановление № 29-0000887/ 20.09.2021 г.,
издадено от главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ), за
нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: показанията на свидетелите П. ИВ. М. и Ж. Д. М., протокол за
извършена проверка, копие от справка за приети и отхвърлени уведмления по
чл.62, ал.5 от КТ, копие от декларация, копие от граждански договор с копия
от констативен протокол и разписка, копие от трудов договор, копия от
заповеди за компетентност, копие от известие за доставяне, както и от
останалите материали по делото.
Съдът възприе с доверие показанията на св.П.М., разпитана в хода на
съдебното следствие, тъй като същите са последователни, подробни и
кореспондират с писмените доказателства по делото. Свидетелят
добросъвестно депозира показания за факти и обстоятелства, които
непосредствено е възприел, като поддържа в цялост констатациите по АУАН.
Съдът кредитира показанията на св.Ж. М. касателно извършената проверка на
обекта и резултатите от същата, възприети непосредствено от нея, по
същество те са в синхрон с останалите доказателства по делото. Съдът цени
писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения в закона ред,
и относими по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
По съществото на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
наказателното постановление, тоест дали правилно е приложен както
3
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административното нарушение и при издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – както в АУАН, така и в НП се съдържа подробно описание на
твърдяното нарушение, дата и място на извършването му, както и правната
квалификация на описаното. Не е налице противоречие между словесното
описание на фактите и дадената правна квалификация. Така също,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от заповеди за
компетентност.
Легална дефиниция на понятието „работодател” е дадена в § 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на КТ и това е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение. Безспорно се установи, че жалбоподателят има
качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на КТ и като такъв е адресат на разпоредбата на чл. 62, ал.1
от КТ.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 63, ал.2 от КТ,
работодателят „С.С.И.“ ООД е следвало да допусне до работа лицето А.Д.П.,
след да му предостави екземпляр от заверено от ТД на НАП копие от
уведомление за регистрация на трудовия договор по чл.62, ал.3 от КТ. По
делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на това задължение от
жалбоподателя към момента, в който проверката е приключила, поради което
правилно е прието, че е осъществен състав на административно нарушение по
чл. 63, ал.2 от КТ.
Горният извод не се пром. от представения по делото граждански
договор за услуги от 19.07.2021 г. за А. П.. Видно и от декларацията,
4
попълнена от него, сключен трудов договор с жалбоподателя към момента на
проверката на 20.07.2021 г. не е налице.
Коректно както в АУАН, така и в НП е посочено, че извършването на
нарушението е извършено на 20.07.2021 г. около 14.45 ч., когато фактически
и несъмнено е констатирано, че лицето е допуснато до работа, без
предварително работодателят да му е предоставил копие от уведомление за
регистриране на трудов договор в ТД на НАП. Видно от представената по
делото справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с
вх. № 02388213069220/ 20.07.2021 г. и час: 15.47 часа, трудовият договор с
А.Д.П. е бил регистриран в 15.47 часа на датата на проверката, т. е. след
нейното приключване, поради което е невъжможно в по-ранен момент да е
било връчено копие на работника от това уведомление.
По възражението за маловажност на случая: съгласно разпоредбата на
чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушенията по чл. 63, ал. 2 от КТ не са маловажни. Така
също и съобразно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по
тълкувателно дело № 7/ 2010 г. ОСНК, за нарушения на трудовото
законодателство е недопустимо приложението на чл. 28 от ЗАНН. Затова
искането на жалбоподателя за третиране на случая като маловажен е
неоснователно.
По изложените съображения, несъмнен е правният извод за това, че
дружеството-жалбоподател „С.С.И.“ ООД като работодател не е изпълнило
задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ касателно връчване на копие от
уведомлението до НАП на работника А. П. преди постъпването му на работа
и в нарушение на разпоредбата - забрана по чл. 63, ал. 2 от КТ го е допуснал
до работа на 20.07.2021 г., когато е била извършена проверката от органите на
Главна дирекция „Инспектиране на труда“. В този смисъл дружеството
правилно е санкционирано, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
Предвид на обстоятелството, че е административното нарушение е
извършено от юридическо лице, въпросът за вината не може да бъде
обсъждан, тъй като отговорността на юридическите лице винаги е обективна
и безвиновна.
За извършеното нарушение законодателят е предвидил за работодателя
налагане на имуществена санкция на работодателя в диапазона от 1500 до
15000 лева. В случая на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
5
санкция в законоустановения минимум от 1 500 лева, липсват основания да се
смята, че нарушението не е за пръв път и не е налице възможност за
корекция. Съдът намира същата за справедлива, с оглед тежестта на
нарушението и предвид спазване на разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По изложените съображения наказателното постановление следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, правото за присъждане на разноски се
поражда за АНО, който е бил представляван от юрисконсулт, като с оглед на
фактическата и правна сложност на делото, която не е висока, и своевременно
направеното искане, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение,
което следва да бъде присъдено в полза на АНО, е достатъчно да е в рамките
на минималния, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно: 80 лева.
Отново, предвид изхода по делото, претенцията на процесулния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъде отхвърлена като неоснователна и оставена без
уважение
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 29-0000887/
20.09.2021 г., издадено от главен директор на Главна дирекция
„Инспектиране на труда“, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.
НЕ УВАЖАВА искането на процесулния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски за сторено адвокатско
възнаграждение като неоснователно.
ОСЪЖДА „С.С.И.“ ООД да заплати на Главна дирекция
„Инспектиране на труда“ възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
6
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7