О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
град
Враца,18.07.2014 год.
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение,в закрито заседание на
18 юли 2014 год. в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Досов въззивно частно гр.дело №476/2014
год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
- 279
във връзка с чл.
95,ал.5 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р.К.В. *** срещу
определение №1628/07.07.2014 год. по гр.дело №2902/2014 год. на Районен
съд-Враца,VІІІ-ви граждански състав,с което е оставено без уважение направеното
от жалбоподателя искане за предоставяне на правна помощ чрез осигуряване на
безплатна адвокатска защита по делото.
Жалбоподателят твърди,че не разполага със
средства за заплащане на адвокат,но желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това. Посочва също,че РС-Враца не е формирал извода си за
неоснователност на молбата въз основа на залегналите в чл.23,ал.2 и ал.3 от ЗПП
критерии.Претендира отмяна на обжалваното определение и предоставяне на правна
помощ.
Окръжен съд-Враца,след като обсъди доводите
на жалбоподателя и материалите по делото,намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество,жалбата е и основателна.Съображения:
Гр.дело №2902/2014 год. по описа на РС-Враца
е образувано по искова молба на Г. П. С. от с.Л.,с която ищецът е предявил
против Р.К.В. и още три лица иск с
правно основание чл.45 във връзка с чл.53 от ЗЗД за солидарно заплащане
на сумата от 20000.00 лв.,ведно със законна лихва от 14.01.2014 год. и
разноски,претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъпление,за което четиримата ответници са признати за виновни с утвърдено
от РС-Враца споразумение по НОХД №297/2014 год.
Пърноинстанционният съд е счел исковата молба
за редовна,а предявения иск за допустим и е разпоредил да се изпълни
процедурата по чл.131 от ГПК,като препис от исковата молба и приложенията към
нея е връчен на ответника В. на 30.06.2014 г.С молба от 04.07.2014 г. той е
поискал предоставяне на правна помощ, като е посочил,че минималният адвокатски
хонорар при цена на иска от 20000.00 лв. е 1130.00 лв.,които той не може да
заплати,тъй като не работи,няма доходи,не притежава имущество,от което да се
издържа и не може да разчита на помощ от близки и роднини.
За да постанови обжалваното определение,районният
съд е приел,че В. е привлечен като ответник по гр.дело №2902/2014 год. заради
собственото си противоправно поведение и не е морално да претендира Държавата
да изразходва ограничен финансов ресурс.Посочил е също,че делото не изисква особена
правна култура,тъй като е налице наказателно дело (по което ответникът В. е
признат за виновен) и в
производството по гражданското дело на
доказване подлежат само вредите и техния размер,чието оспорване не изисква специални
познания.Допълнил е,че няма пречка ответникът В. да получи безплатна адвокатска
помощ от адвоката,който го е представлявал по наказателното производство.
Настоящият състав намира тези изводи за несъстоятелни.
При преценка на основателността на молбата
следва да се вземат предвид само посочените в чл. 23,ал.3 от ЗПрП критерии-доходите на
лицето и на неговото семейство,имущественото състояние,удостоверено с
декларация,семейно положение,здравословно състояние,трудова заетост,възраст и
други относими обстоятелства.В случая жалбоподателят и ответник по
първоинстанционното дело е на 20 години,трайно безработен,без доходи и
имущество-движимо и/или недвижимо,неженен.
Горното
налага извода,че жалбоподателят отговаря на критериите за предоставяне на
правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита по делото,съгласно
разпоредбите на ЗПрП,тъй като при цена иска от 20000.00 лв. минималният размер
на следващото се адвокатско възнаграждение е 1130.00 лв. (чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения),която сума той няма възможност да
осигури.
По така изложените съображения частната жалба
следва да се уважи и обжалваното определение да се отмени,като на жалбоподателя
се предостави исканата правна помощ.
Същевременно
въззивният съд констатира,че РС-Враца е дал ход на частната жалба без да събере
следващата се съгласно чл.19 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса от 15.00
лв.Затова и като съобрази,че жалбоподателят е поискал предоставяне на правна
помощ,но не и освобождаване от такси и разноски по реда на чл.83,ал.2 от ГПК,настоящият състав намира,че държавната
такса следва да бъде събрана по реда на чл.77 от ГПК.
Мотивиран от горното,Окръжен съд-Враца
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №1628/07.07.2014 год. по
гр.дело №2902/2014 год. на Районен съд-Враца,VІІІ-ви граждански състав,с което
е оставено без уважение направеното от жалбоподателя искане за предоставяне на
правна помощ,и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНА
ПОМОЩ на ответника Р.К.В. ***,с ЕГН********** по чл.21,т.3 от "Закон за
правната помощ"-под формата на процесуално представителство в производството
по гр.дело №2902/2014 год. на Районен съд-Враца,VІІІ-ми гр.състав.
ВРЪЩА делото на РС-Враца
за продължаване на съдопроизводствените действия и изпълнение на настоящото
определение с предприемане на действията по чл. 25 и
сл. от "ЗПрП".
ОСЪЖДА Р.К.В. ***,с
ЕГН********** да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса от 15.00
(петнадесет) лева.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.